The way we think about charity is dead wrong | Dan Pallotta

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Ina Krasteva Reviewer: Darina Stoyanova

I want to talk about social innovation

Искам да говоря за социалните иновации

and social entrepreneurship.

и социалното предприемачество.

Имам тризнаци.

I happen to have triplets.

They're little. They're five years old.

Малки са. На пет години са.

Sometimes I tell people I have triplets. They say, "Really? How many?"

Понякога казвам, че имам тризнаци.

Казват ми: "Наистина ли? Колко?"

(Laughter)

Ето снимка на децата.

Here's a picture of the kids -- that's Sage, and Annalisa and Rider.

Това са Сейдж, Аналиса и Райдър.

Now, I also happen to be gay.

Също съм и гей.

Being gay and fathering triplets is by far

Да бъдеш гей и баща на тризнаци е далеч

the most socially innovative, socially entrepreneurial thing

най-социално-иновативното, социално -предприемаческо нещо,

I have ever done.

което съм правил.

(Laughter)

(Смях) (Аплодисменти)

(Applause)

The real social innovation I want to talk about involves charity.

Социалната иновация, за която искам да говоря,

включва благотворителността.

I want to talk about how the things we've been taught to think

Искам да говоря за това, как нещата, за които са ни научили да мислим,

about giving and about charity

даването и благотворителността,

и сектора с идеална цел

and about the nonprofit sector,

are actually undermining the causes we love,

подкопават каузите, които обичаме

and our profound yearning to change the world.

и желанието ни да променим света.

But before I do that, I want to ask if we even believe

Но преди да направя това, искам да попитам, дали изобщо вярваме,

че всички тези организации с идеална цел ще играят някаква сериозна роля

that the nonprofit sector has any serious role to play

in changing the world.

в променянето на света.

A lot of people say now that business will lift up the developing economies,

Сега много хора казват, че бизнесът ще подобри развиващите се страни,

а социалният бизнес ще се погрижи за останалите.

and social business will take care of the rest.

Вярвам, че бизнесът ще допринесе за напредъка

And I do believe that business will move the great mass of humanity forward.

на човечеството.

Но той винаги оставя тези 10 процента или повече,

But it always leaves behind that 10 percent or more

that is most disadvantaged or unlucky.

които са най-неоправдани или нещастни.

And social business needs markets,

Социалният бизнес се нуждае от производители

and there are some issues for which you just can't develop

и съществуват някои проблеми, за които не може да разработят

the kind of money measures that you need for a market.

вида парични мерки, които са нужни за един пазар.

I sit on the board of a center for the developmentally disabled,

Член съм в борда на директорите на център за умствени инвалиди

and these people want laughter

и тези хора искат смях,

състрадание и любов.

and compassion and they want love.

How do you monetize that?

Как ще монетаризирате това?

And that's where the nonprofit sector and philanthropy come in.

Ето къде секторът с идеална цел

и филантропията се намесват.

Philanthropy is the market for love.

Филантропията е пазар за любов.

It is the market for all those people

Тя е пазарът за всички тези хора,

for whom there is no other market coming.

за които няма друг пазар.

And so if we really want, like Buckminster Fuller said,

Ако искаме, както каза Бъкминстър Фулър,

a world that works for everyone,

свят, в който има място за всички,

with no one and nothing left out,

като нищо и никой не са пропуснати,

then the nonprofit sector has to be

тогава секторът с идеална цел трябва

a serious part of the conversation.

да бъде сериозна част от разговора.

Но това не върши работа.

But it doesn't seem to be working.

Why have our breast cancer charities not come close

Защо благотворителността за рак на гърдата

не доведе до откритие за лечение на рак на гърдата;

to finding a cure for breast cancer,

or our homeless charities not come close

нито пък благотворителните акции за безпризорни

to ending homelessness in any major city?

доведоха до край на бездомничеството в някой голям град.

Why has poverty remained stuck

Защо бедността обхваща 12 процента

at 12 percent of the U.S. population for 40 years?

от населението на САЩ за период от 40 години?

Отговорът е, че тези социални проблеми

And the answer is,

these social problems are massive in scale,

са големи,

our organizations are tiny up against them,

организациите са твърде малки, за да се борят с тях,

and we have a belief system that keeps them tiny.

но вярваме, че именно система ги държи малки.

We have two rulebooks.

Имаме два наръчника.

We have one for the nonprofit sector,

Един наръчник за сектора с идеална цел

and one for the rest of the economic world.

и един за останалия икономически свят.

Това е апартейд и дискриминира

It's an apartheid, and it discriminates

against the nonprofit sector in five different areas,

сектора с идеална цел в пет различни области,

the first being compensation.

като първата е компенсацията.

В търговския сектор, колкото повече стойност произвеждате,

So in the for-profit sector, the more value you produce,

the more money you can make.

толково повече пари можете да направите.

But we don't like nonprofits to use money

Но не искаме организациите с идеална цел да използват пари,

to incentivize people to produce more in social service.

за да стимулират хората да произвеждат повече в социални услуги.

We have a visceral reaction to the idea that anyone

Имаме противоречива реакция срещу идеята, че някой

would make very much money helping other people.

ще направи много пари, като помага на другите хора.

Interestingly, we don't have a visceral reaction

Интересно е, че нямаме противоречива реакция

to the notion that people would make a lot of money

за мисълта, че хората ще направят много пари, като не помагат на другите хора.

not helping other people.

You know, you want to make 50 million dollars

Искате да направите 50 милиона долара,

selling violent video games to kids, go for it.

като продавате жестоки видео игри на децата.

We'll put you on the cover of Wired magazine.

Ще ви сложим на корицата на списание Уьйърд.

But you want to make half a million dollars

Но искате да направите половин милион долара,

trying to cure kids of malaria,

като се опитвате да лекувате децата от малария

and you're considered a parasite yourself.

и се считате за паразит. (Аплодисменти)

(Applause)

And we think of this as our system of ethics,

Мислим за това, като система за етика,

but what we don't realize is that this system

но това, което не разбираме, е че тази система

has a powerful side effect, which is:

има силен страничен ефект, който е,

It gives a really stark, mutually exclusive choice

че тя дава силен, взаимно изключващ се избор

между това, как вие и семейството ви да живеете много добре

between doing very well for yourself and your family

or doing good for the world,

или да правите добро на света,

най-умните хора, които излизат от най-добрите университети

to the brightest minds coming out of our best universities,

и изпраща десетки хиляди хора,

and sends tens of thousands of people

които могат да променят сектора с идеална цел,

who could make a huge difference in the nonprofit sector,

marching every year directly into the for-profit sector

всяка година в търговския сектор,

because they're not willing to make that kind of lifelong economic sacrifice.

защото те не искат да направят този вид доживотно икономическо пожертване.

Биснесуик направи проучване, разгледа пакетите компенсации

Businessweek did a survey, looked at the compensation packages

for MBAs 10 years out of business school.

за период от 10 години на бизнес университетите по MBA

And the median compensation for a Stanford MBA,

и средната компенсация за завършил MBA в Стандфорд

with bonus, at the age of 38, was 400,000 dollars.

с награда, на възраст 38 години, беше 400 000 долара.

Meanwhile, for the same year, the average salary

Междувременно, за същата година, средната заплата

for the CEO of a $5 million-plus medical charity in the U.S.

на изпълнителен директор за медицинска благатворителност в САЩ на стойност над 5 милиона долара

was 232,000 dollars, and for a hunger charity, 84,000 dollars.

беше 232 000 долара, а за благотворителност за борбата срещу глад, беше 84 000 долара.

Няма начин да накарате много хора,

Now, there's no way you're going to get a lot of people

със заплата 400 000 долара да дават за благотворителност 316 000 долара

with $400,000 talent to make a $316,000 sacrifice every year

всяка година, за да станат изпълнителни директори за фондация, която се бори слещу глада.

to become the CEO of a hunger charity.

Някои хора казват: "Това е, защото тези завършили MBA са алчни".

Some people say, "Well, that's just because those MBA types are greedy."

Not necessarily. They might be smart.

Не винаги. Те са умни.

По-евтино е, този човек да дарява

It's cheaper for that person to donate

100,000 dollars every year to the hunger charity;

100 000 долара всяка година на фондация, която се бори срещу глада,

да спестява 50 000 долара от данъците им,

save 50,000 dollars on their taxes --

so still be roughly 270,000 dollars a year ahead of the game --

и ще има грубо 270 000 долара годишна печалба,

now be called a philanthropist because they donated

но ще бъде наречен филантроп, защото дарява

100,000 dollars to charity;

100 000 долара за благотворителност,

вероятно ще бъде член на управителния съвет на фондация, която се бори срещу глада,

probably sit on the board of the hunger charity;

може би ще супервизира бедния SOB,

indeed, probably supervise the poor SOB

who decided to become the CEO of the hunger charity;

който е решил да стане изпълнителен директор на фондация, която се бори срещу глада

(Laughter)

и цял живот ще има тези сила и влияние,

and have a lifetime of this kind of power and influence

and popular praise still ahead of them.

а в бъдеще ще го наградят.

Втората област на дискриминация са рекламата и маркетинга.

The second area of discrimination is advertising and marketing.

So we tell the for-profit sector, "Spend, spend, spend on advertising,

Казваме на сектора с идеална цел: "Харчете, харчете, харчете за реклама,

until the last dollar no longer produces a penny of value."

докато последния долар вече не произвежда пени стойност".

But we don't like to see our donations spent on advertising in charity.

Но не искаме да видим, че даренията ни са похарчени за реклама.

Our attitude is, "Well, look, if you can get the advertising donated,

Отношението ни е: "Вижте, ако можете да спонсорирате рекламата,

в четири часа сутринта ще съм добре, съгласен съм с това.

you know, to air at four o'clock in the morning, I'm okay with that.

Но не искам даренията ми да бъдат харчени за реклама.

But I don't want my donation spent on advertising,

I want it go to the needy."

Искам те да отидат при нуждаещите се".

As if the money invested in advertising

Като че ли, парите, инвестирани в реклама,

could not bring in dramatically greater sums of money

не могат да донесат драматично по-големи суми пари,

to serve the needy.

за да обслужват нуждаещите се.

През 1990-те години, компанията ми създаде

In the 1990s, my company created

the long-distance AIDSRide bicycle journeys,

AIDSRide пътешествия с велосипеди на дълги разстояния,

and the 60 mile-long breast cancer three-day walks,

и разходки на разстояние от 60-мили за три дни против рак на гърдата

и за девет години

and over the course of nine years,

we had 182,000 ordinary heroes participate,

при нас участваха 182 000 обикновени хора герои

and they raised a total of 581 million dollars.

и те донесоха общо 581 милиона долара.

(Applause)

Те донесоха по-бързо и повече пари за тези каузи,

They raised more money more quickly for these causes

than any events in history,

отколкото всяко друго събитие в историята,

all based on the idea that people are weary

основано на идеята, че хората са отегчени

of being asked to do the least they can possibly do.

да бъдат молени да правят най-малкото, което могат да направят.

People are yearning to measure the full distance of their potential

Хората копнеят да преценят

целия си потенциал

on behalf of the causes that they care about deeply.

за каузите, за които много се грижат.

Но те трябва да бъдат попитани.

But they have to be asked.

We got that many people to participate

Много хора участват,

by buying full-page ads in The New York Times,

като купуват реклами на цяла страница в Ню Йорк таймс,

в Дъ Бостън глоуб, в прайм - тайма на радио и телевизионна реклама.

in The Boston Globe, in prime time radio and TV advertising.

Do you know how many people we would've gotten

Знаете ли, колко хора бихме получили,

if we put up fliers in the laundromat?

ако сложим флайери в пералня на самообслужване?

Благотворителността в САЩ остава

Charitable giving has remained stuck in the U.S., at two percent of GDP,

два процента от брутния вътрешен продукт, откакто започнахме да я измерваме през 1970-те години.

ever since we started measuring it in the 1970s.

That's an important fact, because it tells us

Това е важен факт, защото той ни казва,

that in 40 years, the nonprofit sector

че след 40 години, секторът с идеална цел

has not been able to wrestle any market share

няма да може да завоюва пазарен дял

away from the for-profit sector.

извън сектора с идеална цел.

And if you think about it, how could one sector

Ако помислите за това, как може един сектор

possibly take market share away from another sector

да заеме пазарен дял от друг сектор,

if it isn't really allowed to market?

ако това не е позволено на пазара?

And if we tell the consumer brands,

Ако кажем на потребителските марки:

"You may advertise all the benefits of your product,"

"Можете да рекламирате всички ползи от продукта си",

but we tell charities, "You cannot advertise all the good that you do,"

но кажем на благотворителните фондации: "Не можете да рекламирате всичките добрини, които правите",

where do we think the consumer dollars are going to flow?

къде мислите, че ще отидат доларите на потребителите?

Третата област на дискриминация е поемането на риска

The third area of discrimination is the taking of risk

in pursuit of new ideas for generating revenue.

от преследване на нови идеи за създаване на печалба.

So Disney can make a new $200 million movie that flops,

Дисни може да направи нов филм за 200 милиона долара, който е пълен провал

и никой не вика Министъра на правосъдието.

and nobody calls the attorney general.

But you do a little $1 million community fundraiser for the poor,

Но ако създадете малка общинска фондация

за бедните и тя не прави 75 процента печалба

and it doesn't produce a 75 percent profit to the cause in the first 12 months,

за каузата през първите 12 месеца,

and your character is called into question.

вас ще ви разпитат в съда.

So nonprofits are really reluctant to attempt any brave,

Организациите с идеална цел не искат да са силни,

да са предприемачи, които правят пари в широк мащаб,

daring, giant-scale new fundraising endeavors,

for fear that if the thing fails,

поради страха, че може да не успеят, че репутацията им

their reputations will be dragged through the mud.

ще бъде унищожена.

Вие и аз знаем, че когато забраняваме неуспеха,

Well, you and I know

when you prohibit failure, you kill innovation.

убиваме иновациите.

Ако убиете иновациите в събирането на пари, няма да можете да печелите.

If you kill innovation in fundraising, you can't raise more revenue;

Ако не можете да печелите, няма да можете да растете.

if you can't raise more revenue, you can't grow;

Ако не можете да растете, няма да можете да решавате големи социални проблеми.

and if you can't grow, you can't possibly solve large social problems.

The fourth area is time.

Четвъртата област е времето.

So Amazon went for six years without returning any profit to investors,

Амазон работи шест години, без да дава печалби на инвеститорите

and people had patience.

и хората бяха търпеливи.

Знаеха, че има дългосрочна цел

They knew that there was a long-term objective down the line,

of building market dominance.

за създаване на доминиране на пазара.

But if a nonprofit organization ever had a dream

Но една организация с идеална цел имаше дори мечтата

of building magnificent scale that required that for six years,

да строи в голям мащаб за шест години,

no money was going to go to the needy,

без да отиват пари при нуждаещите се,

всичко трябваше да бъде инвестирано в създаването на този мащаб,

it was all going to be invested in building this scale,

we would expect a crucifixion.

очаквахме разпъване на кръст.

The last area is profit itself.

Последната област е печалбата.

So the for-profit sector can pay people profits

Търговският сектор може да изплаща печалби,

in order to attract their capital for their new ideas,

за да привлича капитала за нови идеи,

but you can't pay profits in a nonprofit sector,

но не можете да плащате печалби в сектора с идеална цел

so the for-profit sector has a lock

и секторът с идеална цел спира мултитрилионните капиталови пазари

on the multi-trillion-dollar capital markets,

and the nonprofit sector is starved for growth and risk and idea capital.

и секторът с идеална цел е ощетен от растежа

и рисковия и идеален капитал.

Като съберете тези пет неща - не можете да използвате пари,

Well, you put those five things together --

you can't use money to lure talent away from the for-profit sector;

за да отклонявате таланти от търговския сектор,

you can't advertise on anywhere near the scale

не можете да рекламирате навсякъде,

the for-profit sector does for new customers;

както търговския сектор прави за привличане на нови клиенти,

you can't take the kinds of risks in pursuit of those customers

не можете да поемате рисковете в преследване на тези клиенти,

that the for-profit sector takes;

които търговския сектор поема,

you don't have the same amount of time to find them as the for-profit sector;

нямате същото време, за да ги намерите,

както търговския сектор

и нямате фондов пазар, с който да спонсорирате всичко това,

and you don't have a stock market with which to fund any of this,

дори ако отначало го направите

even if you could do it in the first place --

и поставите сектора с идеална цел

and you've just put the nonprofit sector

при изключително неблагоприятно положение в сравнение с търговския сектор

at an extreme disadvantage to the for-profit sector,

на всяко ниво.

on every level.

Ако не се съмняваме за ефектите от този отделен наръчник,

If we have any doubts about the effects of this separate rule book,

this statistic is sobering:

статистиката е отрезвяваща:

От 1970 г. до 2009 г.,

From 1970 to 2009,

the number of nonprofits that really grew,

броят на организациите с идеална цел се е увеличил,

като премина бариерата на годишна печалба от 50 милиона долара

that crossed the $50 million annual revenue barrier,

is 144.

и е 144.

In the same time, the number of for-profits that crossed it

В същото време, броят на търговските компании,

е 46,136.

is 46,136.

Справяме се със социални проблеми, които са големи по мащаб

So we're dealing with social problems that are massive in scale,

and our organizations can't generate any scale.

и организациите ни не могат да произведат това.

All of the scale goes to Coca-Cola and Burger King.

Цялата скала отива при Кока Кола и Бъргър Кинг.

Защо мислим по такъв начин?

So why do we think this way?

Като повечето фанатични догми в Америка,

Well, like most fanatical dogma in America,

these ideas come from old Puritan beliefs.

тези идеи идват от пуританските вярвания.

The Puritans came here for religious reasons, or so they said,

Пуританите дойдоха тук поради религиозни причини или поне така казваха,

but they also came here because they wanted to make a lot of money.

но те дойдоха тук и защото искаха да спечелят много пари.

They were pious people,

Бяха набожни, но бяха и

but they were also really aggressive capitalists,

агресивни капиталисти

and they were accused of extreme forms of profit-making tendencies,

и бяха обвинени за екстремни форми на тенденции за правене на печалба,

compared to the other colonists.

в сравнение с другите капиталисти.

But at the same time, the Puritans were Calvinists,

Но в същото време, пуританите бяха калвинисти

so they were taught literally to hate themselves.

и бяха научени да се мразят.

They were taught that self-interest was a raging sea

Бяха научени, че самоинтересът е ревящо море,

that was a sure path to eternal damnation.

което е сигурен път към вечно проклятие.

This created a real problem for these people.

Това създаде проблем за тези хора, нали?

Here they've come all the way across the Atlantic to make all this money,

Те са дошли тук през Атлантика, за да спечелят всички тези пари.

Спечелването на всички тези пари ви изпраща в ада.

but making all this money will get you sent directly to Hell.

What were they to do about this?

Какво правят те?

Well, charity became their answer.

Отговорът им беше благотворителност.

It became this economic sanctuary,

Тя стана това икономическо убежище,

where they could do penance for their profit-making tendencies --

където те можеха да се покаят за тенденциите си за печелене на пари

като даряваха пет цента от всеки спечелен долар.

at five cents on the dollar.

So of course, how could you make money in charity

Разбира се, как можете да спечелите пари чрез благотворителност,

if charity was your penance for making money?

ако благотворителността е покаянието ви за спечелването на пари?

Financial incentive was exiled from the realm of helping others,

Финансовият стимул беше изгонен от царството да помагате на другите

so that it could thrive in the area of making money for yourself,

и той можеше да процъфтява в областта на спечелването на пари за себе си

and in 400 years, nothing has intervened

и за 400 години, никой не каза:

to say, "That's counterproductive and that's unfair."

"Това е непродуктивно и нечестно".

Тази идеология доведе до опасния въпрос,

Now, this ideology gets policed by this one very dangerous question,

which is, "What percentage of my donation goes to the cause versus overhead?"

който е: "Какъв процент от дарението ми отива за каузата, а не за режийни разноски?"

There are a lot of problems with this question.

Има много проблеми в този въпрос.

I'm going to just focus on two.

Ще разгледам два от тях.

First, it makes us think that overhead is a negative,

Първо, това ни кара да мислим, че режийните разноски са негативни,

that it is somehow not part of the cause.

че те не са част от каузата.

Но те определено са, особено ако се изполват за растеж.

But it absolutely is, especially if it's being used for growth.

Тази идея, че режийните разноски са някакъв

Now, this idea that overhead is somehow an enemy of the cause

враг на каузата,

creates this second, much larger problem,

създава този втори, много по-голям проблем, който

which is, it forces organizations to go without the overhead things

кара организациите да функционират без режийните разноски,

they really need to grow,

които са им нужни, за да растат

in the interest of keeping overhead low.

и в интерес е да поддържат режийните разноски ниски.

So we've all been taught that charities should spend

Научене сме, че благотворителните организации трябва да харчат

as little as possible on overhead things like fundraising

колкото може по-малко за режийни разноски като събиране на пари,

under the theory that, well, the less money you spend on fundraising,

според теорията, че колкото по-малко пари харчите за събиране на пари,

the more money there is available for the cause.

толкова повече пари има за каузата.

Well, that's true if it's a depressing world

Това е вярно, ако света е в депресия

in which this pie cannot be made any bigger.

и тортата не може да стане по-голяма.

Но живеем в логичен свят, в който инвестициите в събиране на пари

But if it's a logical world in which investment in fundraising

actually raises more funds and makes the pie bigger,

създават повече пари и правят тортата по-голяма

then we have it precisely backwards,

и я имаме обратно

and we should be investing more money, not less, in fundraising,

и трябва да инвестираме повече пари, а не по-малко,

в събиране на пари, защото събирането на пари е едното нещо,

because fundraising is the one thing

that has the potential to multiply the amount of money

което има потенциала да умножава количеството пари,

които са събрани за каузата, за която толкова много ни е грижа.

available for the cause that we care about so deeply.

I'll give you two examples.

Ще ви дам два примера. Въведахме AIDSRides

We launched the AIDSRides

с първоначална инвестиция 50 000 долара рисков капитал.

with an initial investment of 50,000 dollars in risk capital.

Within nine years, we had multiplied that 1,982 times,

За девет години, умножихме това 1 982 пъти

into 108 million dollars after all expenses, for AIDS services.

и получихме 108 милиона долара след всички разноски за услуги за СПИН.

We launched the breast cancer three-days

Въведохме три дни за борба срещу рак на гърдата

with an initial investment of 350,000 dollars in risk capital.

с първоначална инвестиция 350 000 долара рисков капитал.

Within just five years, we had multiplied that 554 times,

Само за пет години, умножихме това 554 пъти

into 194 million dollars after all expenses,

и получихме 194 милиона долара след всички разходи

for breast cancer research.

за изследване на рак на гърдата.

Now, if you were a philanthropist really interested in breast cancer,

Ако сте филантроп, който се интересува от лечение на рак на гърдата,

what would make more sense:

това има повече смисъл:

go out and find the most innovative researcher in the world

намерете най-иновативния изследовател в света

and give her 350,000 dollars for research,

и му дайте 350 000 долара за изследване

или дайте на отдела му за събиране на пари 350 000 долара,

or give her fundraising department the 350,000 dollars

to multiply it into 194 million dollars for breast cancer research?

за да ги увеличи до 194 милиона долара за изследване на рак на гърдата.

2002 г. беше най-успешната ни година.

2002 was our most successful year ever.

Нетните ни спестявания само за рак на гърдата през тази година,

We netted for breast cancer alone, that year alone,

71 million dollars after all expenses.

бяха 71 милиона долара.

And then we went out of business,

Тогава спряхме да работим

suddenly and traumatically.

внезапно и травматично.

Why? Well, the short story is, our sponsors split on us.

Защо? Краткият отговор е, че спонсорът ни изостави.

They wanted to distance themselves from us

Искаха да се дистанцират от нас,

because we were being crucified in the media

защото бяхме разпънати на кръст от медиите

for investing 40 percent of the gross in recruitment

за това, че инвестирахме 40 процента бруто в наемане на персонал

and customer service and the magic of the experience,

и услуги на потребителите и магията от опита

съществува и няма нужда от терминология, за да се опише

and there is no accounting terminology to describe

that kind of investment in growth and in the future,

това инвестиране в растеж и в бъдещето,

което е различно от този етикет на режийни разноски.

other than this demonic label of "overhead."

Един ден, всички 350 от страхотните ни служители

So on one day, all 350 of our great employees

lost their jobs ...

загубиха работата си,

because they were labeled "overhead."

защото им беше сложен етикет режийни разноски.

Our sponsor went and tried the events on their own.

Спонсорът ни започна да управлява самият той.

The overhead went up.

Режийните разноски се увеличиха.

Net income for breast cancer research went down by 84 percent,

Нетният доход за изследване на рака на гърдата намаля

с 84 процента или 60 милиона долара за една година.

or 60 million dollars, in one year.

This is what happens when we confuse morality with frugality.

Ета какво се случва, когато объркаме

моралността с пестеливостта.

We've all been taught that the bake sale with five percent overhead

Научени сме, че продажбата на хляб с пет процента режийни разноски

is morally superior to the professional fundraising enterprise

е моралност, която е по-висша от професионалното събиране на пари с 40 процента режийни разноски,

with 40 percent overhead,

but we're missing the most important piece of information, which is:

но ни липсва най-важната част от информацията,

която е, какъв е размера на тези торти.

What is the actual size of these pies?

Who cares if the bake sale only has five percent overhead if it's tiny?

Кой го е грижа, дали продажбата на хляб има само пет процента режийни разноски, ако тя е малка?

What if the bake sale only netted 71 dollars for charity

Какво ще стане, ако продажбата на хляб отделя 71 долара за благотворителност,

because it made no investment in its scale

защото тя не инвестира в своя мащаб,

and the professional fundraising enterprise netted

а професионалното предприятие за събиране на пари отделя

71 million dollars because it did?

71 милиона долара, защото работи?

Now which pie would we prefer,

Коя торта ще предпочетем и коя торта мислим,

and which pie do we think people who are hungry would prefer?

че ще предпочетат гладните?

Here's how all of this impacts the big picture.

Ето как влияе всичко това на голямата картина.

I said that charitable giving is two percent of GDP in the United States.

Казах, че благотворителността в САЩ е два процента от брутния вътрешен продукт.

That's about 300 billion dollars a year.

Това е около 300 милиарда долара годишно.

But only about 20 percent of that, or 60 billion dollars,

Но само около 20 процента от нея или 60 милиарда долара

goes to health and human services causes.

отива за здравеопазване и услуги на човечеството.

The rest goes to religion and higher education and hospitals,

Останалото отива за религия и висше образование и за болници

and that 60 billion dollars is not nearly enough

и тези 60 милиарда долара не са достатъчно,

to tackle these problems.

да се справим с тези проблеми.

But if we could move charitable giving from two percent of GDP,

Но можем ли да увеличим благотворителността

от два процента от брутния вътрешен продукт само до

up just one step to three percent of GDP, by investing in that growth,

три процента от брутния вътрешен продукт, като инвестираме в този растеж,

that would be an extra 150 billion dollars a year in contributions,

което ще бъдат допълнително 150 милиарда долара годишно в благотворителност

and if that money could go disproportionately

и ако тези пари могат да отидат непропорционално

to health and human services charities,

към благотворителност за здравеопазване и услуги за човечеството,

because those were the ones we encouraged to invest in their growth,

защото това бяха тези, които насърчихме да инвестират в растежа им,

които ще представляват утрояване на благотворителността в този сектор.

that would represent a tripling of contributions to that sector.

Now we're talking scale.

Растем мащабно.

Говорим за потенциала за промяна.

Now we're talking the potential for real change.

But it's never going to happen by forcing these organizations

Но това никога няма да се случи, като караме

тези организации да намалят хоризонта си

to lower their horizons

to the demoralizing objective of keeping their overhead low.

за деморализиране на целта да поддържат режийните си разноски ниски.

Our generation does not want its epitaph to read,

Поколението ни не иска да чете епитафията си:

"We kept charity overhead low."

"Поддържахме режийните разноски за благотворителност ниски".

(Laughter)

(Смях) (Аплодисменти)

(Applause)

We want it to read that we changed the world,

Искаме то да прочете, че сме променили света

and that part of the way we did that

и тази част от пътя, където направихме това

was by changing the way we think about these things.

беше, като променихме начина, по който мислим за тези неща.

So the next time you're looking at a charity,

Следващият път, когато разглеждате благотворителността,

don't ask about the rate of their overhead.

не питайте за размера на режийните разноски.

Ask about the scale of their dreams,

Попитайте за мечтите им,

мечтите им в Епъл, Гугъл, Aмазон,

their Apple-, Google-, Amazon-scale dreams,

how they measure their progress toward those dreams,

как измерват напредъка си на тези мечти

и от какви ресурси се нуждаят, за да се сбъднат,

and what resources they need to make them come true,

regardless of what the overhead is.

независимо какви са режийните разноски.

Who cares what the overhead is

Кой го е грижа, какви са режийните разноски, ако тези проблеми се решат?

if these problems are actually getting solved?

If we can have that kind of generosity --

Ако можем да имаме този вид щедрост,

a generosity of thought --

щедрост на мисленето, тогава секторът с идеална цел може да играе

then the non-profit sector can play a massive role

голяма роля в промяната на света за всички тези граждани,

in changing the world for all those citizens

които най-отчаяно се нуждаят той да се промени.

most desperately in need of it to change.

Ако това може да бъде трайното наследство на поколението ни,

And if that can be our generation's enduring legacy --

that we took responsibility

за което поехме отговорността,

for the thinking that had been handed down to us,

като мислехме, че това ни е дадено,

that we revisited it, we revised it,

че сме го посетили отново, че сме го променили

and we reinvented the whole way humanity thinks about changing things,

и сме измислили отново целия начин, по който мисли човечеството за да променя нещата,

завинаги, за всички,

forever, for everyone --

well, I thought I would let the kids sum up what that would be.

мисля, че ще бъде по-добре да оставя децата да обобщят това, което ще бъде.

Annalisa Smith-Pallotta: That would be

Аналиса Смит - Палота: Това ще бъде -

Сейдж Смит - Палота: - социална -

Sage Smith-Pallotta: a real social

Rider Smith-Pallotta: innovation.

Райдър Смит - Палота: - иновация.

Dan Pallotta: Thank you very much.

Дан Палота: Благодаря много. Благодаря.

Thank you.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря. (Аплодисменти)

(Applause)