What I learned as a prisoner in North Korea | Euna Lee

Translator: Joseph Geni Reviewer: Camille Martínez

Translator: Decho Dechev Reviewer: Darina Stoyanova

I recently read about what the young generation of workers want

Наскоро прочетох в Харвард Бизнес Ревю какво иска

in Harvard Business Review.

младото поколение работници.

One thing that stuck out to me was: don't just talk about impact,

Едно от нещата които запомних беше: недейте само да говорите за въздействие,

but make an impact.

въздействайте.

I'm a little bit older than you,

Аз съм малко по-възрастна от вас,

maybe much older than you,

може би много по-възрастна от вас,

but this is exactly the same goal that I had when I was in college.

но точно същата цел имах когато бях в колежа.

I wanted to make my own impact for those who live under injustice;

Исках да окажа моето въздействие върху хората които живееха в несправедливост;

it's the reason that I became a documentary journalist,

Това е причината да стана документален журналист,

the reason I became

причината да стана

a prisoner in North Korea for 140 days.

затворник в Северна Корея за 140 дни.

It was March 17, 2009.

Беше 17 Март, 2009.

It is St. Patrick's Day for all of you,

За всички вас е денят на Св. Патрик,

but it was the day that turned my life upside down.

но за мен беше денят който преобърна живота ми.

My team and I were making a documentary about North Korean refugees

С екипа ми снимахме документален филм за бежанците от Северна Корея

living below human life in China.

и тежкият им живот в Китай.

We were at the border.

Бяхме на границата.

It was our last day of filming.

Беше последният ден на снимките.

There was no wire fence

Нямаше телена ограда

or bars

или стълбове

or sign to show that it is the border,

или знак който да показва че е граница,

but this is a place that a lot of North Korean defectors use

но беше мястото което много от северно-корейските дезертьори

as an escape route.

използваха като път за бягство.

It was still winter,

Все още беше зима,

and the river was frozen.

и реката беше замръзнала.

When we were in the middle of the frozen river,

Бяхме в средата на замръзналата река

we were filming about the condition of the cold weather

и снимахме условията, студеното време

and the environment

и средата с която

that North Koreans had to deal with

северно-корейците трябваше да се справят

when they seek their freedom.

докато търсят свободата си.

And suddenly, one of my team members shouted,

Изведнъж един от членовете на екипа извика,

"Soldiers!"

"Войници!"

So I looked back,

Погледнах назад,

and there were two small soldiers in green uniforms with rifles,

и там имаше двама дребни войници в зелени униформи, държащи пушки,

chasing after us.

които ни гонеха.

We all ran as fast as we could.

Всички тичахме с всички сили.

I prayed that, please don't let them shoot my head.

Молех се да не ме прострелят в главата.

And I was thinking that,

Мислех си,

if my feet are on Chinese soil,

ако краката ми стъпят на китайска земя,

I'll be safe.

ще бъда в безопасност.

And I made it to Chinese soil.

И стигнах до китайския бряг.

Then I saw my colleague Laura Ling fall on her knees.

Тогава видях колежката ми Лаура Линг да пада на колене.

I didn't know what to do at that short moment,

В този кратък момент не знаех какво да направя,

but I knew that I could not leave her alone there

но когато каза "Юна, не си чувствам краката",

when she said, "Euna, I can't feel my legs."

разбрах, че не мога да я оставя там сама.

In a flash, we were surrounded by these two Korean soldiers.

В следващия момент бяхме заобиколени от войниците.

They were not much bigger than us,

Не бяха много по-едри от нас,

but they were determined to take us to their army base.

но бяха решени да ни заведат до тяхното поделение.

I begged and yelled for any kind of help,

Молех се и виках за помощ

hoping that someone would show up from China.

надявайки се че някой ще се появи от китайската страна.

Here I was, being stubborn

И така се заинатих на

towards a trained soldier with a gun.

обучен въоръжен войник.

I looked at his eyes.

Погледнах в очите му.

He was just a boy.

Беше просто момче.

At that moment, he raised his rifle to hit me,

В този момент той вдигна пушката си, за да ме удари,

but I saw that he was hesitating.

но видях, че се колебае.

His eyes were shaking,

Очите му трепереха,

and his rifle was still up in the air.

и пушката все още беше във въздуха.

So I shouted at him,

И тогава му извиках,

"OK, OK, I'll walk with you."

"Добре, добре, ще дойда с вас."

And I got up.

Изправих се.

When we arrived at their army base,

Когато пристигнахме в поделението им,

my head was spinning with these worst-case scenarios,

в главата ми се въртяха само мрачни сценарии,

and my colleague's statement wasn't helping.

и това което колежката ми каза не помогна.

She said, "We are the enemy."

Тя каза, "Ние сме врага."

She was right: we were the enemy.

Права беше: ние бяхме врага.

And I was supposed to be frightened, too.

Трябваше и аз да съм изплашена.

But I kept having these odd experiences.

Но продължиха да ми се случват необичайни случки.

This time, an officer brought me his coat

Един от офицерите ми донесе палто

to keep me warm,

за да се стопля,

because I lost my coat on the frozen river

защото бях загубила своето при замръзналата река

while battling with one of these soldiers.

докато се боричках с един от войниците.

I will tell you what I mean by these odd experiences.

Ще ви кажа какво имам предвид когато казвам необичайни случки.

I grew up in South Korea.

Израснах в Южна Корея.

To us, North Korea was always the enemy,

За нас, Северна Корея беше врагът,

even before I was born.

дори преди да се родя.

South and North have been under armistice for 63 years,

Севера и Юга бяха в примирие вече 63 години,

since the end of the Korean War.

от края на Корейската война.

And growing up in the South in the '80s and '90s,

Израствайки в Юга през 80-те и 90-те,

we were taught propaganda about North Korea.

ни учеха пропаганда за Северна Корея.

And we heard so many graphic stories,

Бяхме чували толкова много жестоки истории,

such as, a little young boy being brutally killed

като тази за малко момче брутално убито от

by North Korean spies just because he said,

от северно корейски шпиони само защото казало,

"I don't like communists."

"Не обичам комунисти."

Or, I watched this cartoon series

Или анимационните филми за

about a young South Korean boy defeating these fat, big, red pig,

младото южно корейско момче което побеждава дебелото червено прасе,

which represented the North Koreans' first leader at the time.

олицетворяващо тогавашния върховен лидер на севера.

And the effect of hearing these horrible stories over and over

Ефектът от всички тези истории, чувани отново и отново

instilled one word in a young mind:

загнезди една дума в младото ми съзнание:

"enemy."

"враг."

And I think at some point, I dehumanized them,

Мисля че от един момент ги лиших от човешки черти

and the people of North Korea became equated

и приравних народът на Северна Корея

with the North Korean government.

със северно корейското правителство.

Now, back to my detention.

Обратно към моето задържане.

It was the second day

Беше вторият ми ден

of being in a cell.

в килията.

I had not slept since I was out at the border.

Не бях спала откакто бях на границата.

This young guard came to my cell

Един млад пазач дойде до килията ми,

and offered me this small boiled egg

предложи ми едно малко, сварено яйце

and said, "This will give you strength to keep going."

и каза, "Това ще ти даде сили да продължиш".

Do you know what it is like,

Знаете ли какво е,

receiving a small kindness in the enemy's hand?

да получиш мило отношение в ръцете на врага?

Whenever they were kind to me, I thought the worst case

Когато бяха мили с мен, мислех че най-лошото

was waiting for me after the kindness.

ме чака веднага след доброто отношение.

One officer noticed my nervousness.

Един от офицерите забеляза нервността ми.

He said, "Did you think we were all these red pigs?"

Каза, "Мислиш ли, че ние сме тези червени прасета?"

referring to the cartoon that I just showed you.

говорейки за анимацията която ви показах.

Every day was like a psychological battle.

Всеки ден беше психологическа битка.

The interrogator had me sit at a table

Разпитващият ме караше да седна на масата

six days a week

шест дни в седмицата

and had me writing down about my journey, my work,

и да пиша за пътуването и работата ми.

over and over until I wrote down the confession that they wanted to hear.

Отново и отново, докато не написах самопризнанието което те искаха да чуят.

After about three months of detention,

След около три месечно задържане,

the North Korean court sentenced me

северно корейският съд ме осъди на

to 12 years in a labor camp.

12 години в трудов лагер.

So I was just sitting in my room to be transferred.

И така седях в стаята ми чакайки да бъда прехвърлена.

At that time, I really had nothing else to do,

По това време всъщност нямаше какво друго да правя,

so I paid attention to these two female guards

затова изучавах две от надзирателките

and listened to what they were talking about.

и слушах за какво си говорят.

Guard A was older,

Пазач А беше по-възрастна и

and she studied English.

беше учила английски.

She seemed like she came from an affluent family.

Изглеждаше че идва от заможно семейство.

She often showed up with these colorful dresses,

Често идваше с шарени рокли

and then loved to show off.

и обичаше да се показва.

And Guard B was the younger one,

Пазач Б беше по-младата

and she was a really good singer.

и беше наистина добра певица.

She loved to sing Celine Dion's "My Heart Will Go On" --

Обичаше да пее песента на Селин Дион "My Heart Will Go On" --

sometimes too much.

понякога прекаляваше.

She knew just how to torture me without knowing.

Знаеше как да ме изтезава без да го осъзнава.

(Laughter)

(Смях)

And this girl spent a lot of time in the morning to put on makeup,

Тя прекарваше много време сутрин в гримиране,

like you can see in any young girl's life.

както всяка млада жена.

And they loved to watch this Chinese drama,

Двете обичаха да гледат Китайски сапунени сериали,

a better quality production.

от по-качествените продукции.

I remember Guard B said,

Спомням си втората да казва,

"I can no longer watch our TV shows after watching this."

"Вече не мога да гледам нашите ТВ предавания след като гледах това."

She got scolded

Смъмриха я,

for degrading her own country's produced TV shows.

за това че принизява ТВ продукциите на собствената си държава.

Guard B had more of a free mind than Guard A,

Пазач Б бе с по-свободно мислене от Пазач А,

and she often got scolded by Guard A whenever she expressed herself.

и често бе мъмрена от Пазач А когато изразяваше мнение.

One day, they invited all these female colleagues --

Един ден поканиха много колежки --

I don't know where they came from --

Не знам от къде дойдоха --

to where I was held,

на мястото където бях задържана

and they invited me

поканиха ме

to their guard room

в стаята на надзирателките

and asked

и попитаха

if one-night stands really happen in the US.

дали наистина в САЩ има случайни връзки за една нощ.

(Laughter)

(Смях)

This is the country where young couples are not even allowed

Северна Корея е страната в която на младите двойки не е позволено да се

to hold hands in public.

държат за ръце на публично място.

I had no idea where they had gotten this information,

Не знам от къде бяха получили тази информация,

but they were shy and giggly even before I said anything.

но бяха засрамени и се кискаха, преди да кажа каквото и да е.

I think we all forgot that I was their prisoner,

Мисля, че всички забравихме, това че бях техен затворник

and it was like going back to my high school classroom again.

и беше като завръщане в гимназиалната класна стая.

And I learned that these girls also grew up watching a similar cartoon,

Разбрах, че и те са израснали гледайки подобни анимации,

but just propaganda towards South Korea and the US.

но с пропаганда за Южна Корея и САЩ.

I started to understand where these people's anger was coming from.

Започвах да осъзнавам от къде идва ядът на тези хора.

If these girls grew up learning that we are enemies,

Ако тези момичета са отраснали обучавани, че сме врагове,

it was just natural that they would hate us

беше нормално да ни мразят

just as I feared them.

точно както аз се страхувах от тях.

But at that moment, we were all just girls

Но в онзи момент бяхме просто момичета,

who shared the same interests,

които споделяха интереси,

beyond our ideologies that separated us.

отвъд идеологиите които ни разделяха.

I shared these stories with my boss at Current TV at the time

Споделих тези истории с началника ми в "Къррънт ТВ" когато

after I came home.

се прибрах у дома.

His first reaction was,

Първата му реакция беше,

"Euna, have you heard of Stockholm Syndrome?"

"Юна, чувала ли си за Стокхолмски синдром?"

Yes, and I clearly remember

Да, ясно си спомням

the feeling of fear

чувството на страх,

and being threatened,

заплахите

and tension rising up between me and the interrogator

и покачването на напрежението между мен и разпитващия

when we talked about politics.

когато ставаше дума за политика.

There definitely was a wall that we couldn't climb over.

Определено имаше стена която не можехме да прескочим.

But we were able to see each other as human beings

Но успявахме да се възприемем като човешки същества

when we talked about family,

когато говорехме за семейството,

everyday life,

всекидневния живот,

the importance of the future for our children.

важността на бъдещето за нашите деца.

It was about a month before I came home.

Беше около месец преди да се върна у дома.

I got really sick.

Разболях се сериозно.

Guard B stopped by my room to say goodbye,

Надзирател Б спря до стаята ми за да каже сбогом,

because she was leaving the detention center.

защото напускаше центъра за задържане.

She made sure that no one watched us,

Увери се, че никой не ни наблюдава,

no one heard us,

никой не ни чува

and quietly said,

и тихо каза,

"I hope you get better

"Надявам се да се оправиш

and go back to your family soon."

и скоро да се върнеш при семейството си."

It is these people --

Тези хора --

the officer who brought me his coat,

офицерът който ми даде палтото си,

the guard who offered me a boiled egg,

пазачът който ми предложи вареното яйце,

these female guards who asked me about dating life in the US --

надзирателките които ме разпитваха за срещите в САЩ --

they are the ones that I remember of North Korea:

те са тези които запомних в Северна Корея:

humans just like us.

хора точно като нас.

North Koreans and I were not ambassadors of our countries,

Северно корейците и аз не бяхме посланици на държавите си,

but I believe that we were representing

но смятам че представлявахме

the human race.

човешката раса.

Now I'm back home and back to my life.

Сега съм у дома и върнах живота си.

The memory of these people has blurred as time has passed.

Спомените за тези хора са размити от времето.

And I'm in this place

Аз съм тук и

where I read and hear about North Korea provoking the US.

чета и слушам за Северна Корея, която провокира САЩ.

I realized how easy it is

Осъзнах колко е лесно отново

to see them as an enemy again.

да ги възприема като враг.

But I have to keep reminding myself that when I was over there,

Трябваше да си напомням, че бях там

I was able to see humanity

и видях човечност

over hatred

повече от омраза

in my enemy's eyes.

в очите на врага.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)