What's your 200-year plan? | Raghava KK

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Darina Stoyanova

About 75 years ago,

Преди 75 години

my grandfather, a young man,

дядо ми, младеж по това време,

walked into a tent

влезе в палатка,

that was converted into a

която беше превърната

movie theater like that,

в киносалон

and he fell hopelessly in love

и се влюби безнадеждно

with the woman he saw on the

в жената, която видя на

silver screen: none other than Mae West,

белия екран: не коя друга, а Май Уест,

the heartthrob of the '30s,

разбивачката на сърца от 30-те години

and he could never forget her.

и той никога не можа да я забрави.

In fact, when he had his daughter

Всъщност, когато след много години

many years later, he wanted to

се роди дъщеря му, той искаше да

name her after Mae West,

я кръсти Май Уест,

but can you imagine an Indian

но можете ли да си представите индийско

child name Mae West?

дете с име Май Уест?

The Indian family said, no way!

Индийското семейство каза "не"!

So when my twin brother Kaesava

Когато близнакът ми Каесава

was born, he decided to tinker

се роди, той реши да промени

with the spelling of Keshava's name.

начина на писане на името Кешава.

He said, if Mae West can be M-A-E,

Каза, че ако Май Уест може да бъде М - А - Й,

why can't Keshava be K-A-E?

защо Кешава да не може да бъде К - А - Е?

So he changed Kaesava's spelling.

По този начин той промени начина на писане на Каесава.

Now Kaesava had a baby boy

Преди няколко седмици на Каесава

called Rehan a couple of weeks ago.

му се роди син, наречен Рехан.

He decided to spell, or, rather,

Той реши да напише името му, по-точно

misspell Raehan with an A-E.

да напише погрешно Раехан с А - Е.

You know, my grandfather died

Дядо ми почина

many years ago when I was

преди много години, когато бях

little, but his love for Mae

малък, но любовта му към Май

West lives on as a misspelling

Уест живее в погрешно написаното

in the DNA of his progeny.

ДНК на потомството му.

That for me is successful legacy. (Laughs)

За мен това е добро наследство. (Смях)

You know, as for me,

Колкото до мен,

my wife and I have our own

съпругата ми и аз имаме

crazy legacy project.

луд проект за наследство.

We actually sit every few years,

Всеки няколко години ние

argue, disagree, fight,

се съгласяваме, не се съгласяваме, караме се

and actually come up with our

и в същност намерихме

very own 200-year plan.

свой план за 200 години.

Our friends think we're mad.

Приятелите ни мислеха, че сме луди.

Our parents think we're cuckoo.

Родителите ни мислеха, че сме луди.

Because, you know, we both

Защото и двамата

come from families that really

произхождаме от семейства, които

look up to humility and wisdom,

уважават скромността и мъдростта,

but we both like to live

но ние искахме да живеем

larger than life.

нашироко.

I believe in the concept of

Вярвам в концепцията на

a Raja Yogi: Be a dude before

Раджа Йоги: Бъди конте, преди

you can become an ascetic.

да станеш аскет.

This is me being a rock star,

Това съм аз като рок звезда,

even if it's in my own house.

дори в къщата ми.

You know?

Знаете ли какво?

So when Netra and I sat down

Когато Нетра и аз

to make our first plan

направихме първия ни план,

10 years ago, we said

преди 10 години, казахме,

we want the focus of this plan

че искаме фокусът на този план

to go way beyond ourselves.

да бъде далеч отвъд нас.

What do we mean by beyond ourselves?

Какво искахме да кажем с това далеч отвъд нас?

Well 200 years, we calculated,

Изчислихме, че 200 години

is at the end of our direct

е краят на прекия ни

contact with the world.

контакт със света.

There's nobody I'll meet in

Никой

my life will ever live beyond

не живее над

200 years, so we thought

200 години и мислехме,

that's a perfect place where

че това е отличното място,

we should situate our plan and

където да сложим плана си и

let our imagination take flight.

да развихрим въображението си.

You know, I never really

Знаете ли, никога не съм

believed in legacy. What am I

вярвал в наследство. Какво

going to leave behind? I'm an artist.

ще оставя след себе си? Художник съм.

Until I made a cartoon about 9/11.

Докато направих карикатура около 9/11.

It caused so much trouble for me.

Това ми причини много неприятности.

I was so upset.

Бях толкова разстроен.

You know, a cartoon that was

Карикатура, която

meant to be a cartoon of the week

трябваше да бъде карикатурата на седмицата,

ended up staying so much longer.

стоеше много по-дълго време.

Now I'm in the business of

Сега съм в бизнеса на

creating art that will

създаване на изкуство, което

definitely even outlive me, and

определено ще ме надживее и

I think about what I want to

мисля за това, което искам

leave behind through those paintings.

да оставя чрез тези рисунки.

You know, the 9/11 cartoon

Карикатурата 9/11

upset me so much that I decided

ме разстрои толкова много, че реших

I'll never cartoon again.

никога повече да не правя карикатури.

I said, I'm never going to make any

Казах, че никага няма да правя никакъв

honest public commentary again.

обществен коментар отново.

But of course I continued

Но разбира се, продължих

creating artwork that was honest

да създавам творби, които бяха честни

and raw, because I forgot about

и сурови, защото забравих за

how people reacted to my work.

това, как хората реагираха на творбите ми.

You know, sometimes forgetting

Понякога забравянето

is so important to remain idealistic.

е толкова важно, за да остана идеалист.

Perhaps loss of memory is so

Може би загубата на памет

crucial for our survival

е толкова решаваща за оцеляването ни

as human beings.

като човешки същества.

One of the most important things

Едно от най-важните неща

in my 200-year plan that Netra

в 200 годишния ми план, който Нектра

and I write is what to forget

и аз пишем, е какво да забравим

about ourselves.

за себе си.

You know, we carry so much

Носим толкова много

baggage, from our parents,

багаж от родителите си,

from our society, from so many

от обществото ни, от толкова много

people -- fears, insecurities -- and

хора - страхове, несигурност - и

our 200-year plan really lists

200 годишния ни план изброява

all our childhood problems that we have to expire.

всичките ни проблеми от детството, които трябва да забравим.

We actually put an expiry date

Сложихме дата, когато да забравим

on all our childhood problems.

всичките си проблеми от детството.

The latest date I put was,

За последната дата, която сложих,

I said, I am going to expire

казах, че ще забравя

my fear of my leftist, feminist

страха си от моята левичарка, феминистка

mother-in-law, and this

свекърва и тази

today is the date! (Laughs)

дата е днес! (Смях)

She's watching. (Laughter)

Тя ни гледа. (Смях)

Anyway, you know, I really

Действително, знаете ли,

make decisions all the time

аз правя решения през цялото време

about how I want to remember

за това, как искам да се запомня

myself, and that's the most important

и това е най-важния

kind of decisions I make.

вид решения, които правя.

And this directly translates

Това се отразява непосредствено

into my paintings.

в рисунките ми.

But like my friends, I can do

Но като приятелите ми, мога да правя

that really well on Facebook,

това наистина добре във Фейсбук,

Pinterest, Twitter, Flickr, YouTube.

Пинтрест, Туитър, Фликър, ЮТюб.

Name it, I'm on it.

Кажете го, там съм.

I've started outsourcing my

Започнах да прехвърлям

memory to the digital world,

паметта си в дигиталния свят,

you know? But that comes

Знаете ли? Но тук

with a problem.

срещнах проблем.

It's so easy to think of

Толкова е лесно да се мисли за

technology as a metaphor

технологията като метафора

for memory, but our brains

за памет, но мозъка ни

are not perfect storage devices

няма идеални запаметителни устройства

like technology.

като технология.

We only remember what we

Запомняме само това,

want to. At least I do.

което искаме. Поне аз правя така.

And I rather think of our brains

По-скоро мисля за мозъка ни

as biased curators of our

като за наставник на

memory, you know? And if

паметта ни, нали? Ако

technology is not a metaphor for

технологията не е метафора за

memory, what is it?

памет, тогава какво е?

Netra and I use our technology

Нетра и аз използваме технологията ни

as a tool in our 200-year plan

като инструмент в 200 годишния ни план,

to really curate our digital legacy.

за да направляваме дигиталното си наследство.

That is a picture of my mother,

Това е снимка на майка ми,

and she recently got a Facebook account.

а тя наскоро се записа във Фейсбук.

You know where this is going.

Знаете, къде отива това.

And I've been very supportive

Много я подкрепях,

until this picture shows up

докато тази снимка не се появи

on my Facebook page. (Laughter)

в страницата ми във Фейсбук. (Смях)

And I actually untagged myself

Първо се измъкнах от затруднението,

first, then I picked up the

след това взех

phone. I said, "Mom, you will

слушалката. Казах: "Мамо,

never put a picture of me

никога повече не слагай моя снимка

in a bikini ever again."

по бикини".

And she said, "Why? You look

Тя каза: "Защо? Изглеждаш

so cute, darling." I said,

страхотно, мили". Казах:

"You just don't understand."

"Ти не разбираш".

Maybe we are among the first

Ние сме може би първото

generation that really understands

поколение, което разбира

this digital curating of ourselves.

това дигитално наставление.

Maybe we are the first to even

Ние сме може би първите,

actively record our lives.

които записват живота си.

You know, whether you

Винаги, когато

agree with, you know, legacy

се съгласявате, наследство

or not, we are actually leaving

или не, загърбваме

behind digital traces all the time.

всеки път дигиталните следи.

So Netra and I really wanted

Нетра и аз искахме

to use our 200-year plan

да използваме 200 годишния си план,

to curate this digital legacy,

за да направляваме това дигитално наследство

and not only digital legacy

и не само дигиталното наследство,

but we believe in curating

но вярваме в наставничеството на

the legacy of my past

наследството от миналото

and future.

и бъдещето ми.

How, you may ask?

Ще попитате, как?

Well, when I think of the future,

Когато мисля за бъдещето,

I never see myself moving forward

никога не се виждам придвиждайки се напред

in time. I actually see time

във времето. Всъщност виждам бъдещето

moving backward towards me.

да се премества към мен.

I can actually visualize

Мога да визуализирам

my future approaching.

приближаването на бъдещето ми.

I can dodge what I don't want

Мога да отбягна това, което не искам

and pull in what I want.

и да привлека това, което искам.

It's like a video game obstacle

Това е като пречка в курс по

course. And I've gotten better and better

по видео игри. Ставам все по-добър и по-добър

at doing this. Even when I make

в това. Дори когато

a painting, I actually imagine

рисувам, си представям,

I'm behind the painting,

че съм зад картината,

it already exists, and

че тя вече съществува и

someone's looking at it,

някой я гледа,

and I see whether they're

и виждам, дали той

feeling it from their gut.

я чувства инстинктивно.

Are they feeling it from their

Чувства ли я

heart, or is it just a cerebral thing?

със сърцето си или това е интелектуално?

And it really informs my painting.

Това информира рисунките ми.

Even when I do an art show,

Дори когато правя изложба,

I really think about, what should

мисля за това, с какво

people walk away with?

хората ще напуснат?

I remember when I was 19,

Спомням си, че когато бях на 19 години,

I did, I wanted to do my first

исках да направя

art exhibition, and I wanted the

първата си изложба и исках

whole world to know about it.

целият свят да разбере за нея.

I didn't know TED then,

Тогава не знаех за TED,

but what I did was I closed

но това, което направих, беше, че затворих

my eyes tight, and I started

силно очите си и започнах

dreaming. I could imagine people

да мечтая. Можех да си представя хора,

coming in, dressed up, looking

които влизат, облечени са, изглеждат

beautiful, my paintings with all

красиви, рисунките

the light, and in my visualization

ми са осветени и във въображението

I actually saw a very famous

се виждах много известна

actress launching my show,

актриса, която лансира изложбата ми

giving credibility to me.

и ми дава известност.

And I woke up from my

Събудих се от

visualization and I said,

от визуализацията и казах:

who was that? I couldn't tell

"Кой беше това?" Не можех да кажа,

if it was Shabana Azmi or Rekha,

дали беше Шабана Азми или Рекха,

two very famous Indian actresses,

две много известни индийски актриси,

like the Meryl Streeps of India.

като Мерил Стрийп от Индия.

As it turned out, next morning

На следващата сутрин

I wrote a letter to both of them,

им написах писма

and Shabana Azmi replied,

и Шабана Азми отговори,

and came and launched

и дойде, и лансира

my very first show 12 years ago.

първата ми изложба преди 12 години.

And what a bang it started

С какъв замах започна

my career with! You know,

кариерата ми!

when we think of time in this

Когато мислим за времето по този

way, we can curate not only the

начин, направляваме не само

future but also the past.

бъдещето, но и миналото.

This is a picture of my family,

Това е снимка на семейството ми,

and that is Netra, my wife.

а това е Нетра, съпругата ми.

She's the co-creator of my

Тя е съавтор на

200-year plan.

200 годишния ми план.

Netra's a high school history

Нетра е учител по история

teacher. I love Netra,

в гимназията. Обичам Нетра,

but I hate history.

но мразя историята.

I keep saying, "Nets, you live

Винаги съм казвал: "Нетс, ти живееш

in the past while I'll create

в миналото, а аз ще създам

the future, and when I'm done,

бъдещето, и когато свърша,

you can study about it."

ще можеш да учиш за него".

(Laughter)

(Смях)

She gave me an indulgent smile,

Тя ми се усмихна снизходително

and as punishment, she said,

и като наказание каза:

"Tomorrow I'm teaching a class

"Утре ще преподавам

on Indian history, and you are

по индийска история и ти ще

sitting in it, and I'm grading you."

седиш в час, а аз ще те оценя".

I'm like, "Oh, God." I went.

Казах: "Боже". Отидох.

I actually went and sat in

Отидох и бях

on her class. She started by

в класа й. Тя започна,

giving students primary source

като даде на учениците източник

documents from India, Pakistan,

на документи от Индия, Пакистан,

from Britain, and I said,

Великобритания и казах:

"Wow." Then she asked them to

"Уау". След това тя ги помоли

separate fact from bias.

да отделят фактите от баластрата.

I said, "Wow," again.

Отново казах: "Уау".

Then she said, "Choose your

След това тя каза: "Изберете

facts and biases and create an

фактите и баластрата и създайте

image of your own story

образ на история

of dignity."

за достойнство".

History as an imaging tool?

Историята като инструмент за фантазиране?

I was so inspired.

Бях толкова развълнуван.

I went and created my own

Измислих

version of Indian history.

версия на индийската история.

I actually included stories from

Включих истории,

my grandmother.

разказани от баба ми.

She used to work for the

Тя работеше в

telephone exchange, and she used

телефонна централа и

to actually overhear conversations

подслушваше разговорите

between Nehru and Edwina Mountbatten.

между Нехру и Едуина Моунтбатен.

And she used to hear all

Тя чуваше всякакви

kinds of things she shouldn't

неща, които не трябваше

have heard. But, you know,

да чува. Но, нали знаете,

I include things like that.

включих подобни неща.

This is my version of Indian history.

Това е версията ми за индийската история.

You know, if this

Ако това е

is so, it occurred to me that

така, си помислих,

maybe, just maybe, the primary

че може би, просто може би, основната

objective of our brains

цел на мозъка ни

is to serve our dignity.

е да служи на достойнството ни.

Go tell Facebook to

Кажете на Фейсбук

figure that out!

да разбере това!

Netra and I don't write our

Нетра и аз не пишем

200-year plan for someone else

200 годишния си план за някой друг

to come and execute it

да дойде и да го изпълни

in 150 years. Imagine receiving

за 150 години. Представете си да получите

a parcel saying, from the past,

колет, да речем, от миналото,

okay now you're supposed to

добре, трябва да

spend the rest of your life

прекарате остатъка от живота си,

doing all of this. No.

като правите всичко това. Не.

We actually write it only

Пишем го само за да

to set our attitudes right.

настроим правилно отношенията си.

You know, I used to believe

Знаете ли, вярвах,

that education is the most

че образованието е най-

important tool to leave

важния инструмент, който трябва да остави

a meaningful legacy.

значимо наследство.

Education is great.

Образованието е страхотно.

It really teaches us who

То ни обучава за това,

we are, and helps us

кои сме и ни помага

contextualize ourselves

да се контекстуализираме

in the world, but it's really

в света, но в същност

my creativity that's taught me

въображението ми ме научи,

that I can be much more

че мога да бъда много повече

than what my education told me I am.

отколкото образованието ми казва, че съм.

I'd like to make

Бих искал

the argument that creativity is

да направя аргумента, че творчеството е

the most important tool we have.

най-важния инструмент, който имаме.

It lets us create who we are,

То ни позволява да създадем това, което сме

and curate what is to come.

и ни наставлява, какво ще се случи.

I like to think -- Thank you.

Обичам да мисля - благодаря.

I like to think of myself

Обичам да си мисля,

as a storyteller, where my past

че сам разказвач, при което миналото ми

and my future are only stories,

и бъдещето ми са само истории,

my stories, waiting to be told

мои истории, които чакат да бъдат разказани

and retold. I hope all of you

и преразказани. Надявам се, че всички вие

one day get a chance to

един ден ще имате възможност

share and write your own

да споделите и напишете собствена

200-year story.

200 годишна история.

Thank you so much.

Благодаря ви много.

Shukran! (Applause)

Шукран! (Аплодисменти)