John Francis: Walk the earth ... my 17-year vow of silence | TED

Translator: Ger K. Reviewer: MaYoMo com

(Music)

(Музика)

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you for being here.

Благодаря ви, че сте тук.

And I say "thank you for being here" because I was silent for 17 years.

Казвам, благодаря ви, че сте тук, понеже аз мълчах 17 години.

And the first words that I spoke were in Washington, D.C.,

Първите думи, които казах, бяха във Вашингтон

on the 20th anniversary of Earth Day.

на двадесетата годишна от празнуването на деня на Земята.

And my family and friends had gathered there to hear me speak.

Цялото ми семейство и приятелите ми се бяха събрали да ме чуят.

And I said, "Thank you for being here."

И аз казах "Благодаря ви, че сте тук."

My mother, out in the audience, she jumped up,

Майка ми скочи и извика:

"Hallelujah, Johnny’s talking!"

"Алелуя, Джони говори!"

(Laughter)

(Смях)

Imagine if you were quiet for 17 years

Представете си да сте мълчал 17 години

and your mother was out in the audience, say.

и майка ви да е в публиката.

My dad said to me, "That’s one" --

Баща ми каза "Това беше едно."

I’ll explain that.

Ще обясня това.

But I turned around because I didn’t recognize where my voice was coming from.

Но аз се обърнах, защото не можех да разбера от къде идва гласа.

I hadn’t heard my voice in 17 years,

Не бях чувал гласа си от 17 години

so I turned around and I looked and I said,

затова се обърнах и си казах -

"God, who's saying what I’m thinking?"

"Боже мой, кой казва това, което си мисля?"

And then I realized it was me, you know, and I kind of laughed.

И след това разбрах, че това съм аз и се разсмях.

And I could see my father: "Yeah, he really is crazy."

Можех да видя как баща ми си мисли - "Да, той наистина е луд."

Well, I want to take you on this journey.

Искам да ви заведа на това пътешествие,

And the journey, I believe, is a metaphor for all of our journeys.

което смятам е метафора за всичките ни пътешествия

Even though this one is kind of unusual,

и въпреки, че това е необичайно

I want you to think about your own journey.

искам да се замислите за собствено пътешествие.

My journey began in 1971

Моето пътешествие започна през 1971

when I witnessed two oil tankers collide beneath the Golden Gate,

когато станах свидетел как два нефтени танкера се сблъскаха под Голдън Гейт

and a half a million gallons of oil spilled into the bay.

и половин милион галона нефт се изляха в залива.

It disturbed me so much

Това така ме разтревожи,

that I decided that I was going to give up riding and driving in motorized vehicles.

че реших да се откажа да се возя и да карам моторизирани превозни средства.

That’s a big thing in California.

Това си е голяма работа в Калифорния.

And it was a big thing in my little community of Point Reyes Station

И беше и голяма работа за нашата малка общност в Point Reyes Station

in Inverness, California, because there were only

във Inverness, California, защото има само

about 350 people there in the winter – this was back in '71 now.

около 350 души през зимата - става въпрос за 1971.

And so when I came in and I started walking around, people --

Така, че когато започнах да ходя

they just knew what was going on.

хората знаеха, за какво става въпрос.

And people would drive up next to me

Хората примерно караха до мен -

and say, "John, what are you doing?"

и казваха, "Джон, какво правиш?"

And I’d say, "Well, I’m walking for the environment."

А аз им отговарях - "Ами ходя заради природата."

And they said, "No, you’re walking to make us look bad, right?

А те казваха - "Не, ти ходиш за да ни изкараш лоши хора, нали?"

You’re walking to make us feel bad."

"Ходиш, за да ни накараш да се чувстваме зле."

And maybe there was some truth to that,

И може би това отчасти беше вярно,

because I thought that if I started walking, everyone would follow.

защото си мислех, че ако аз започнех всички щяха, нали разбирате, да ме последват.

Because of the oil, everybody talked about the polllution.

Заради нефта, всички говореха за замърсяването.

And so I argued with people about that, I argued and I argued.

И затова спорих с хората за това, спорих и спорих.

I called my parents up.

Обадих се на родителите ми

I said, "I’ve given up riding and driving in cars."

и им казах - отказах се да се возя и да карам кола.

My dad said, "Why didn’t you do that when you were 16?"

Баща ми каза - защо не го направи, когато беше на 16?

(Laughter)

(Смях)

I didn’t know about the environment then.

Тогава не знаех за околната среда.

They’re back in Philadelphia.

Те са във Филаделфия.

And so I told my mother, "I’m happy though, I’m really happy."

Казах на майка ми, че съм щастлив,

She said, "If you were happy, son, you wouldn’t have to say it."

а тя каза - "Ако беше така, нямаше да е нужно да го казваш."

Mothers are like that.

Майките са такива.

And so, on my 27th birthday I decided, because I argued so much

Затова на 27-мия ми рожден ден реших, заради всички тези спорове

and I talk so much, that I was going to stop speaking

и говорене да спра да говоря

for just one day -- one day -- to give it a rest.

за един ден - само за един ден - за да си почина.

And so I did.

И го направих.

I got up in the morning and I didn’t say a word.

Станах сутринта и не казах и дума.

And I have to tell you, it was a very moving experience,

И трябва да ви кажа, че беше изключително преживяване,

because for the first time, I began listening -- in a long time.

защото за пръв път започнах да слушам - от много дълго време.

And what I heard, it kind of disturbed me.

И това, което чух ме разтревожи, защото

Because what I used to do, when I thought I was listening,

това, което правех, когато си мислех, че слушам

was I would listen just enough to hear what people had to say

беше да чуя достатъчно какво казваха хората

and think that I could -- I knew what they were going to say,

и си мислех, че знам какво щяха да кажат,

and so I stopped listening.

затова спирах да ги слушам.

And in my mind, I just kind of raced ahead

В ума си аз избързвах напред

and thought of what I was going to say back,

и вече мислех какво ще им кажа обратно

while they were still finishing up.

докато те все още довършваха.

And then I would launch in.

И тогава ги прекъсвах.

Well, that just ended communication.

Това спираше комуникацията.

So on this first day I actually listened.

И на този първи ден аз всъщност слушах.

And it was very sad for me,

И беше много тъжно, защото

because I realized that for those many years I had not been learning.

разбрах, че за всички тези години не съм научил нищо.

I was 27. I thought I knew everything.

А бях на 27 и си мислех, че знам всичко.

I didn’t.

Не беше така.

And so I decided I’d better do this for another day,

И така ... реших по-добре да го направя за още един ден

and another day, and another day until finally,

и още един ден, и още един докато накрая

I promised myself for a year I would keep quiet

си обещах да мълча една година,

because I started learning more and more and I needed to learn more.

защото бях започнал да научавам повече и имах нужда да науча още.

So for a year I said I would keep quiet,

Затова реших да мълча една година

and then on my birthday I would reassess what I had learned

и след това на рождения ми ден да обобщя това, което съм научил

and maybe I would talk again.

и може би пак да говоря.

Well, that lasted 17 years.

Е, това продължи 17 години.

Now during that time -- those 17 years -- I walked and I played the banjo

През това време, тези 17 години - аз ходих и свирих на банджо

and I painted and I wrote in my journal, and

рисувах и писах в дневника си.

I tried to study the environment by reading books.

Опитах се да изуча околната среда, четейки книги.

And I decided that I was going to go to school. So I did.

И реших, че искам да ходя на училище. И го направих.

I walked up to Ashland, Oregon,

Отидох до Ashland, Oregon,

where they were offering an environmental studies degree.

където имаха програма за изучаване на околната среда.

It’s only 500 miles.

Само 500 мили са.

And I went into the Registrar’s office and --

Отидох на рецепцията и ...

"What, what, what?"

Какво, какво, какво?

I had a newspaper clipping.

Имах една щипка.

"Oh, so you really want to go to school here?

Значи искате да ходите на училище тук?

You don’t …?

Не искате ...?

We have a special program for you." They did.

Имаме специална програма за вас. Наистина имаха.

And in those two years, I graduated with my first degree -- a bachelor’s degree.

И за 2 години аз се дипломирах. Взех бакалавърска степен

And my father came out, he was so proud.

Баща ми дойде, беше толкова горд с мен и каза -

He said, "Listen, we’re really proud of you son,

"Ние наистина се гордеем с теб сине,

but what are you going to do with a bachelor’s degree?

но какво ще правиш с тази диплома?"

You don’t ride in cars, you don’t talk --

Не караш кола, не говориш,

you’re going to have to do those things."

ще трябва да почнеш да правиш тези неща.

(Laughter)

(Смях)

I hunched my shoulder, I picked my backpack up again

Свих рамене, нарамих раницата отново

and I started walking.

и тръгнах.

I walked all the way up to Port Townsend, Washington, where I built a wooden boat,

Отидох чак до Port Townsend, Washington, където си направих дървена лодка.

rode it across Puget Sound

Оттам прекосих Puget Sound.

and walked across Washington [to] Idaho and down to Missoula, Montana.

Айдахо - вървях до Washington, Idaho и надолу до Missoula, Montana.

I had written the University of Montana two years earlier

Бях писал до университета на Монтана две години по рано,

and said I'd like to go to school there.

че искам да се запиша в него.

I said I'd be there in about two years.

Писах им, че ще бъда там след около 2 години.

(Laughter)

(Смях)

And I was there. I showed up in two years and they --

И го направих - появих се след две години и те ...

I tell this story because they really helped me.

разказвам това, защото те наистина ми помогнаха.

There are two stories in Montana.

Имам две истории от Монтана.

The first story is I didn’t have any money -- that’s a sign I used a lot.

Първата е, че нямах никакви пари - този знак го използвах често.

And they said,"Don't worry about that."

И те казаха - не се притеснявайте.

The director of the program said, "Come back tomorrow."

Ръководителят на програмата каза - "Елате утре".

He gave me 150 dollars,

Даде ми 150 долара

and he said, "Register for one credit.

и ми каза "Регистрирайте се за един кредит."

You’re going to go to South America, aren’t you?"

Смятате да ходите до Южна Америка ,нали така?

And I said --

Аз казах - ...

Rivers and lakes, the hydrological systems, South America.

Реки, езера, хидрология - Южна Америка.

So I did that.

И аз го направих.

He came back; he said to me,

Той се върна и ми каза,

"OK John, now that you've registered for that one credit,

каза ми: "Добре, сега щом имате регистриран кредит, "

you can have a key to an office, you can matriculate --

може да получиш ключ за офис, можеш да жестикулираш,

you’re matriculating, so you can use the library.

можеш да ползваш библиотеката.

And what we’re going to do

Това, което ще направим е

is, we’re going to have all of the professors allow you to go to class.

да говорим с професорите да ти позволят да присъстваш,

They’re going to save your grade,

да запазят оценките ти

and when we figure out how to get you the rest of the money,

и когато измислим как да получиш останалите пари

then you can register for that class and they’ll give you the grade."

ще се регистрираш за класа и те ще ти признаят оценката.

Wow, they don’t do that in graduate schools, I don’t think.

Не правят такива неща в училище.

But I use that story because they really wanted to help me.

Разказвам тази история, защото те наистина искаха да ми помогнат.

They saw that I was really interested in the environment,

Видяха, че наистина се интересувам от околната среда

and they really wanted to help me along the way.

и искаха да ми помогнат с това.

And during that time, I actually taught classes without speaking.

През това време аз водех занятия без за говоря.

I had 13 students when I first walked into the class.

Първия път имах 13 студента, когато влязох в клас

I explained, with a friend who could interpret my sign language,

и обясних чрез мой приятел, който интерпретираше моя език на знаците,

that I was John Francis, I was walking around the world,

че аз съм Джон Франсис, че ходя по света,

I didn’t talk and this was the last time

не говоря и че това е първия и последен път,

this person’s going to be here interpreting for me.

когато ще има преводач.

All the students sat around and they went ...

Всички студенти изглеждаха така ...

(Laughter)

(Смях)

I could see they were looking for the schedule,

Виждах как си гледат програмата,

to see when they could get out.

за да разберат кога свършва часът.

They had to take that class with me.

Защо им трябваше да записват този клас?

Two weeks later, everyone was trying to get into our class.

Две седмици по-късно всички се опитваха да влязат в този клас.

And I learned in that class -- because I would do things like this ...

И аз също се учих в този клас, защото примерно правих следното ...

and they were all gathered around, going, "What's he trying to say?"

А те всички се събираха около мен и се питаха, какво се опитва да каже?

"I don't know, I think he's talking about clear cutting." "Yeah, clear cutting."

Мисля, че говори за изсичането на дърветата. Да, точно така.

"No, no, no, that's not clear cutting, that’s -- he's using a handsaw."

Не, не, не става въпрос за това. Той използва ръката си ...

"Well, you can’t clearcut with a ..."

Не можеш да сечеш с ръка ..

"Yes, you can clear cut ..."

Да, можеш ...

"No, I think he’s talking about selective forestry."

Не, мисля, че говори за залесяването с цел дърводобив ...

Now this was a discussion class and we were having a discussion.

Това беше клас за дискусии и ние провеждахме дискусия.

I just backed out of that, you know, and I just kind of kept the fists from flying.

Аз се отдръпвах и оставях да хвърчат искри.

But what I learned was that sometimes I would make a sign

Това, което научих е, че понякога правех знак и

and they said things that I absolutely did not mean,

те казваха неща, които изобщо не исках да кажа.

but I should have.

А трябваше.

And so what came to me is, if you were a teacher

И това, което разбрах бе, че ако сте учител

and you were teaching, if you weren’t learning

или обучавате, ако не се учите в същото време,

you probably weren’t teaching very well.

вероятно не обучавате много добре.

And so I went on.

И така се продължи.

My dad came out to see me graduate

Баща ми дойде да ми види на завършването

and, you know, I did the deal,

дипломирах се,

and my father said, "We’re really proud of you son, but ... "

и той каза: "Наистина се гордеем с теб сине, но ..."

You know what went on,

Знаете какво последва,

he said, "You’ve got to start riding and driving and start talking.

той каза: "Ще трябав да почнеш да караш кола и да говориш."

What are you going to do with a master’s degree?"

"Какво ще правиш с тази диплома?"

I hunched my shoulder, I got my backpack

Свих рамене, нарамих раницата

and I went on to the University of Wisconsin.

и тръгнах към университета в Wisconsin.

I spent two years there writing on oil spills.

Прекарах две години там и пишех за нефтените разливи.

No one was interested in oil spills.

Никой не го интересуваха нефтените разливи.

But something happened --

Но нещо се случи.

Exxon Valdez.

Exxon Valdez.

And I was the only one in the United States writing on oil spills.

И аз бях единствения в Щатите, който пишеше за нефтените разливи.

My dad came out again.

Баща ми дойде отново.

He said, "I don't know how you do this, son --

Каза: "Не знам как го правиш синко."

I mean, you don't ride in cars, you don’t talk.

Имам предвид, не караш кола, не говориш.

My sister said maybe I should leave you alone,

Сестра ти казва, че може би трябва да те оставя намира,

because you seem to be doing a lot better

защото явно се оправяш доста добре,

when you’re not saying anything."

когато не казваш нищо.

(Laughter)

(Смях)

Well, I put on my backpack again.

Е, аз нарамих отново раницата си.

I put my banjo on and I walked all the way to the East Coast,

Взех банджото си и тръгнах към Източното крайбрежие,

put my foot in the Atlantic Ocean --

потопих крака в Атлантическия океан -

it was seven years and one day it took me to walk across the United States.

отне ми седем години и един ден да прекося САЩ.

And on Earth Day, 1990 --

И на деня на Земята, 1990 година,

the 20th anniversary of Earth Day -- that’s when I began to speak.

на двадесетата годишнина отново почнах да говоря.

And that’s why I said, "Thank you for being here."

И затова казах: "Благодаря ви, че сте тук."

Because it's sort of like that tree in the forest falling;

Защото това е като поговорката за дървото в гората, което пада

and if there's no one there to hear, does it really make a sound?

и никой него чува - прави ли тогава то звук наистина?

And I’m thanking you, and I'm thanking my family

И затова ви благодаря и на семейството си също,

because they had come to hear me speak.

защото дойдохте да ме чуете.

And that’s communication.

Това е комуникацията.

And they also taught me about listening -- that they listened to me.

Вие също така ме научихте да слушам - защото ме слушаха.

And it’s one of those things that came out of the silence,

И това е едно от нещата, които се появиха от тишината,

the listening to each other.

как да се изслушваме един друг.

Really, very important --

Наистина, това е много важно -

we need to listen to each other.

трябва да се изслушваме.

Well, my journey kept going on.

Моето пътешествие продължи.

My dad said, "That’s one,"

Баща ми каза: "Това беше едно."

and I still didn’t let that go.

и още не съм обяснил това.

I worked for the Coastguard, was made a U.N. Goodwill Ambassador.

Работих за спасителните служби, бях посланик на добра воля на ООН.

I wrote regulations for the United States --

Писах правила за САЩ,

I mean, I wrote oil spill regulations.

имам предвид правила уреждащи случаите на нефтени разливи.

20 years ago, if someone had said to me,

Ако някой ми беше казал преди 20 години

"John, do you really want to make a difference?"

"Джон, искаш ли наистина да промениш нещата?"

"Yeah, I want to make a difference."

"Да, искам."

He said, "You just start walking east;

И той ми беше казал "Тръгни на изток,

get out of your car and just start walking east."

излез от колата си и просто тръгни на изток."

And as I walked off a little bit, they'd say, "Yeah, and shut up, too."

И докато се отдалечавах беше допълнил: "А и млъкни също."

(Laughter)

(Смях)

"You’re going to make a difference, buddy."

"Ще промениш света, приятел."

How could that be, how could that be?

Как е възможно това, как?

How could doing such a simple thing like walking and not talking

Как нещо толкова просто като ходенето и мълчанието

make a difference?

променят света?

Well, my time at the Coast Guard was a really good time.

Времето прекарано в Бреговата охрана беше наистина добро.

And after that -- I only worked one year --

И след това - работих само една година там -

I said, "That's enough. One year's enough for me to do that."

казах си: "Стига толкова, достатъчно е една година."

I got on a sailboat and I sailed down to the Caribbean,

Качих се на една лодка и отплавах към Карибите

and walked through all of the islands, and to Venezuela.

и тръгнах из островите и към Венецуела.

And you know, I forgot the most important thing,

И знаете ли, забравих най-важното нещо,

which is why I started talking, which I have to tell you.

заради, което започнах да говоря, което исках да ви кажа.

I started talking because I had studied environment.

Започнах да говоря, защото бях изучавал околната среда,

I’d studied environment at this formal level,

на едно формално теоретично ниво,

but there was this informal level.

но има още едно, неформално ниво.

And the informal level --

И за него

I learned about people, and what we do and how we are.

аз научих от и за хората - какво правим ние и кои сме.

And environment changed from just being about trees and birds

Околната среда вече не е само дървета и птички, и

and endangered species to being about how we treated each other.

застрашени видове, тя се отнася до това как се държим един с друг.

Because if we are the environment,

Защото, ако ние сме околната среда

then all we need to do is look around us

трябва само да погледнем около себе си

and see how we treat ourselves and how we treat each other.

и да видим как се държим със себе си и един с друг.

And so that’s the message that I had.

И това беше послание, което исках да предам.

And I said, "Well, I'm going to have to spread that message."

И си казах: "Ще трябва да разпространя това послание."

And I got in my sailboat, sailed all the way through the Caribbean --

Качих се на лодката си, плавах през Карибите,

it wasn't really my sailboat, I kind of worked on that boat --

не беше точно моята лодка, работех на нея.

got to Venezuela and I started walking.

Стигнах до Венецуела и тръгнах.

This is the last part of this story, because it’s how I got here,

Това е последната част от тази история, защото така дойдох до тук,

because I still didn't ride in motorized vehicles.

защото аз все още не се возя на моторизирани превозни средства.

I was walking through El Dorado -- it's a prison town, famous prison,

Вървях през Ел Дорадо - затворнически град, известния затвор

or infamous prison -- in Venezuela, and I don’t know what possessed me,

или небезизвестния - във Венецуела и не знам какво ми стана,

because this was not like me.

защото аз изобщо не съм такъв.

There I am, walking past the guard gate and the guard stops and says,

Ето ме и мен, минавах през вратата на охраната и той ме спря и каза:

"Pasaporte, pasaporte," and with an M16 pointed at me.

"Pasaporte, pasaporte," с насочен М16 срещу мен.

And I looked at him and I said, "Passport, huh?

Погледнах го и казах - паспорт ли,

I don't need to show you my passport. It’s in the back of my pack.

няма нужда да го показвам, той е отзад в раницата ми.

I'm Dr. Francis; I'm a U.N. Ambassador and I'm walking around the world."

Аз съм Доктор Франсис, посланник на ООН и обикалям света.

And I started walking off.

И започнах да се отдалечавам.

What possessed me to say this thing?

Как можах да кажа всички тези неща?

The road turned into the jungle.

Пътят се обърна в джунгла.

I didn’t get shot.

Не ме застреляха.

And I got to -- I start saying, "Free at last --

И аз си казах - най-после съм свободен,

thank God Almighty, I’m free at last."

благодаря на Бога, най-после съм свободен.

"What was that about," I’m saying. What was that about?

За какво пък беше това, което казвах, какво значеше то?

It took me 100 miles to figure out that, in my heart, in me,

Трябваха ми 100 мили за да осъзная, че в сърцето си, в себе си

I had become a prisoner.

аз бях станал затворник.

I was a prisoner and I needed to escape.

Бях затворник и трябваше да избягам.

The prison that I was in was the fact that I did not drive

Затворът, в който бях беше, че не карах кола

or use motorized vehicles.

и не използвах моторни средства.

Now how could that be?

Защо бе станало така?

Because when I started, it seemed very appropriate to me

Когато започнах ми се струваше подходящо

not to use motorized vehicles.

да не ги ползвам.

But the thing that was different

Но другото беше различно,

was that every birthday, I asked myself about silence,

понеже на всеки мой рожден ден се питах за мълчанието,

but I never asked myself about my decision to just use my feet.

но никога не поставях под съмнение решението си да ползвам само краката си.

I had no idea I was going to become a U.N. Ambassador.

Не знаех, че ще стана посланик на ООН.

I had no idea I would have a Ph.D.

Не знаех, че ще стана професор.

And so I realized that I had a responsibility to more than just me,

И разбрах, че съм отговорен не само пред себе си

and that I was going to have to change.

и че ще трябва да се променя.

You know, we can do it.

Нали знаете, ние можем.

I was going to have to change.

Щях да се променя.

And I was afraid to change,

И ме беше страх от промяната,

because I was so used to the guy who only just walked.

защото бях свикнал да съм този, който ходи.

I was so used to that person that I didn’t want to stop.

Бях свикнал толкова с този човек, че не исках да спра.

I didn’t know who I would be if I changed.

Не знаех кой ще съм, ако се променя.

But I know I needed to.

Но знаех, че имам нужда.

I know I needed to change, because it would be the only way

Знаех, че трябва да се променя, защото това щеше да е единствения начин

that I could be here today.

да съм тук днес.

And I know that a lot of times

И знам, че много пъти

we find ourselves in this wonderful place where we’ve gotten to,

се озоваваме на място, което е чудесно,

but there’s another place for us to go.

но трябва да отидем на ново място.

And we kind of have to leave behind the security of who we’ve become,

И трябва да оставим сигурността на това какво сме били

and go to the place of who we are becoming.

и да тръгнем към това, което ще станем.

And so, I want to encourage you to go to that next place,

И така аз искам да ви окуража да тръгнете към това следващо място,

to let yourself out of any prison that you might find yourself in,

да извадите себе си от личността, която сте сега,

as comfortable as it may be, because we have to do something now.

колкото и да е удобна тя, защото трябва да направим нещо сега.

We have to change now.

Трябва да се променим сега.

As our former Vice President said,

Както нашият бивш вицепрезидент каза

we have to become activists.

трябва да станем активисти.

So if my voice can touch you,

Така че, ако моят глас стига до вас,

if my actions can touch you, if my being here can touch you,

ако действията ми ви трогват, ако това че съм тук ви въздейства,

please let it be.

моля ви оставете го да се случи.

And I know that all of you have touched me

Аз знам, че всички вие стигнахте до мен

while I’ve been here.

докато бях тук.

So, let’s go out into the world

Така че, нека излезем навън

and take this caring, this love, this respect

и да отнесем тази грижовност, любов, уважение,

that we’ve shown each other right here at TED,

което показваме един към друг тук на ТЕД

and take this out into the world.

и да ги отнесем в света.

Because we are the environment,

Защото ние сме околната среда

and how we treat each other

и как се отнасяме един към друг

is really how we’re going to treat the environment.

е всъщност как се отнасяме към природата.

So I want to thank you for being here

Така че, искам да ви благодаря, че бяхте тук

and I want to end this in five seconds of silence.

и искам да приключа с 5 секунди тишина.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти.)