Tim Jackson: An economic reality check

Translator: Anton Hikov Reviewer: Nayden Markatchev

I want to talk to you today about prosperity,

Днес искам да ви говоря за просперитета,

about our hopes

за нашите надежди

for a shared and lasting prosperity.

за споделен и дълготраен просперитет.

And not just us,

И не само за нас,

but the two billion people worldwide

но и за два милиарда души по целия свят,

who are still chronically undernourished.

които са все още хронично недохранени.

And hope actually is at the heart of this.

И надеждата всъщност е в основата на това.

In fact, the Latin word for hope

Всъщност, латинската дума за надежда

is at the heart of the word prosperity.

е в основата на думата просперитет.

"Pro-speras," "speras," hope --

"Pro-speras", "speras," надежда --

in accordance with our hopes and expectations.

в съответствие с нашите надежди и очаквания.

The irony is, though,

Иронията, обаче е,

that we have cashed-out prosperity

че ние сме инкасирали просперитета,

almost literally in terms of money and economic growth.

почти буквално от гледна точка на пари и икономически растеж.

And we've grown our economies so much

И ние сме разширили нашите икономики толкова много,

that we now stand

че сега сме изправени

in a real danger

пред реална опасност

of undermining hope --

от това да подкопаем надеждата --

running down resources, cutting down rainforests,

изчерпвайки ресурси, изсичайки тропическите гори,

spilling oil into the Gulf of Mexico,

разливйки петрол в Мексиканския залив,

changing the climate --

променяйки климата --

and the only thing that has actually

и единственото нещо, което всъщност

remotely slowed down the relentless rise

отдалечено забавя неумолимото покачване

of carbon emissions over the last two to three decades

на въглеродни емисии през последните 2-3 десетилетия

is recession.

е рецесията.

And recession, of course,

А рецесията, разбира се,

isn't exactly a recipe for hope either,

не е точно рецепта за надежда,

as we're busy finding out.

както откриваме.

So we're caught in a kind of trap.

Така че сме уловени в нещо като капан.

It's a dilemma, a dilemma of growth.

Това е една дилема, дилема за растеж.

We can't live with it; we can't live without it.

Не можем да живеем с него, но не можем и да живеем без него.

Trash the system or crash the planet --

Да захвърлим системата, или да скапем планетата.

it's a tough choice; it isn't much of a choice.

Това е труден избор. Не е кой знае какъв избор.

And our best avenue of escape from this actually

И нашият най-добър път за бягство от това всъщност

is a kind of blind faith

е един вид сляпа вяра

in our own cleverness and technology and efficiency

в нашата интелигентност, технологии и ефективност,

and doing things more efficiently.

и това, че правим нещата по-ефективни.

Now I haven't got anything against efficiency.

Аз нямам нищо против ефективността.

And I think we are a clever species sometimes.

И мисля, че понякога сме умен вид.

But I think we should also just check the numbers,

Но мисля, че трябва също така просто да проверим числата,

take a reality check here.

да направим проверка на действителността.

So I want you to imagine a world,

Така че искам да си представите един свят,

in 2050, of around nine billion people,

през 2050 година, от около девет милиарда души,

all aspiring to Western incomes,

всички стремящи се към доходите на Западният свят,

Western lifestyles.

Западният начин на живот.

And I want to ask the question --

И искам да задам въпроса --

and we'll give them that two percent hike in income, in salary each year as well,

и ще им дадем също и два процента увеличение на доходите, на заплатите всяка година,

because we believe in growth.

защото вярваме в растежа.

And I want to ask the question:

И искам да си зададем въпроса:

how far and how fast would be have to move?

колко надалеч и колко бързо ще трябва да се придвижим?

How clever would we have to be?

Колко умни трябва да бъдем?

How much technology would we need in this world

От колко технологии ще се нуждаем в този свят,

to deliver our carbon targets?

за да постигнем нашите цели за емисии на въглерода?

And here in my chart --

И тук на моята диаграма,

on the left-hand side is where we are now.

от лявата страна, е мястото където сме сега.

This is the carbon intensity of economic growth

Това е въглеродния интензитет на икономическия растеж

in the economy at the moment.

на икономиката в момента.

It's around about 770 grams of carbon.

Това са около приблизително 770 грама на въглеродни емисии.

In the world I describe to you,

В света, който ви описвам,

we have to be right over here at the right-hand side

трябва да сме точно тук в дясната страна,

at six grams of carbon.

при шест грама на въглеродни емисии.

It's a 130-fold improvement,

Това е 130-кратно подобрение,

and that is 10 times further and faster

и е 10 пъти по-далечно и по-бързо

than anything we've ever achieved in industrial history.

от всичко, което някога сме постигнали в индустриалната история.

Maybe we can do it, maybe it's possible -- who knows?

Може би ние можем да го направим, може би това е възможно -- кой знае?

Maybe we can even go further

Може би дори можем да отидем по-далеч,

and get an economy that pulls carbon out of the atmosphere,

и да достигнем до икономика, която извлича въглерод от атмосферата,

which is what we're going to need to be doing

което е това, което ще трябва да правим

by the end of the century.

до края на века.

But shouldn't we just check first

Но дали първо не трябва просто да проверим

that the economic system that we have

дали икономическата система, с която разполагаме,

is remotely capable of delivering

е поне отчасти способна,

this kind of improvement?

да постигне този вид подобрение?

So I want to just spend a couple of minutes on system dynamics.

Така че искам просто да прекарам няколко минути над динамиката на системите.

It's a bit complex, and I apologize for that.

Тя е малко сложна, за което Ви се извинявам.

What I'll try and do, is I'll try and paraphrase it

Това, което ще се опитам да направя е да се опитам да я перифразирам

is sort of human terms.

на разбираем език.

So it looks a little bit like this.

Така че изглежда нещо като това.

Firms produce goods for households -- that's us --

Фирмите произвеждат стоки за домакинството -- това сме ние --

and provide us with incomes,

и ни осигуряват доходи,

and that's even better, because we can spend those incomes

и това е дори още по-добре, защото ние можем да изхарчим тези доходи

on more goods and services.

за още повече стоки и услуги.

That's called the circular flow of the economy.

Това се нарича кръговото движение на икономиката.

It looks harmless enough.

Изглежда доста безвредно.

I just want to highlight one key feature of this system,

Искам просто да подчертая един ключов елемент на тази система,

which is the role of investment.

който е ролята на инвестициите.

Now investment constitutes

Инвестициите представляват

only about a fifth of the national income

само около една пета от националния доход

in most modern economies,

в повечето модерни икономики,

but it plays an absolutely vital role.

но играят изключително важна роля.

And what it does essentially

И това, което правят по същество

is to stimulate further consumption growth.

е да стимулират по-нататъшен растеж на потреблението.

It does this in a couple of ways --

Това се осъществява по няколко начина --

chasing productivity,

чрез увеличаване на производителността,

which drives down prices and encourages us to buy more stuff.

което движи цените надолу и ни насърчава да купуваме още повече неща.

But I want to concentrate

Но аз искам да се съсредоточа

on the role of investment

върху ролята на инвестициите

in seeking out novelty,

в търсене на новото,

the production and consumption of novelty.

производството и потреблението на нови неща.

Joseph Schumpeter called this

Джозеф Шумпетер нарича това

"the process of creative destruction."

"процесът на творческо разрушаване."

It's a process of the production and reproduction of novelty,

Това е процес на производство и възпроизводство на нови продукти,

continually chasing expanding consumer markets,

постоянно стремейки се към разширяване на потребителски пазари,

consumer goods, new consumer goods.

потребителски стоки, нови потребителски стоки.

And this, this is where it gets interesting,

А това е, това е мястото, където става интересно,

because it turns out that human beings

защото се оказва, че човешките същества

have something of an appetite for novelty.

имат нещо като апетит за новости.

We love new stuff --

Ние обичаме нови неща --

new material stuff for sure --

нови материални неща със сигурност --

but also new ideas, new adventures,

но и нови идеи, нови приключения,

new experiences.

нови преживявания.

But the materiality matters too,

Но материалните неща са също от значение.

because in every society

Защото във всяко общество,

that anthropologists have looked at,

което антрополозите са разглеждали

material stuff

материалните неща

operates as a kind of language --

оперират като един вид език,

a language of goods,

език на стоки,

a symbolic language

символичен език,

that we use to tell each other stories --

който използваме, за да си разказваме истории --

stories, for example,

истории, например,

about how important we are.

за това колко сме значими.

Status-driven, conspicuous consumption

Изразена консумация, породена от статуса,

thrives from the language

процъфтява от езика

of novelty.

на новото.

And here, all of a sudden,

И ето, изведнъж,

we have a system

имаме система,

that is locking economic structure with social logic --

която заключва икономическата структура със социална логика --

the economic institutions, and who we are as people, locked together

икономическите институции, както и кои сме ние като хора, заключени заедно,

to drive an engine of growth.

за да задвижват двигателя на растежа.

And this engine is not just economic value;

И този двигател не носи само икономическа стойност;

it is pulling material resources

той извлича материални ресурси,

relentlessly through the system,

безмилостно от системата,

driven by our own insatiable appetites,

задвижван от нашите собствени ненаситни апетити,

driven in fact by a sense of anxiety.

задвижван всъщност от чувство за тревога.

Adam Smith, 200 years ago,

Адам Смит, преди 200 години,

spoke about our desire

говори за желанието ни

for a life without shame.

за живот без угризения.

A life without shame:

Живот без угризения:

in his day, what that meant was a linen shirt,

по неговото време това означавало ленени ризи,

and today, well, you still need the shirt,

а днес, ами, все още се нуждаете от ризата,

but you need the hybrid car,

но имате нужда и от хибриден автомобил,

the HDTV, two holidays a year in the sun,

HDTV, две почивки в годината под слънцето,

the netbook and iPad, the list goes on --

нетбук и iPad, списъкът продължава --

an almost inexhaustible supply of goods,

почти неизчерпаема наличност от продукти,

driven by this anxiety.

задвижвана от тази тревожност.

And even if we don't want them,

И дори и да не ги искаме,

we need to buy them,

ние трябва да ги купуваме,

because, if we don't buy them, the system crashes.

защото, ако ние не ги купуваме, системата блокира.

And to stop it crashing

И за да я спрем от сгромолясване

over the last two to three decades,

през последните 2-3 десетилетия

we've expanded the money supply,

ние увеличихме паричното предлагане,

expanded credit and debt,

увеличихме кредитирането и дебитирането,

so that people can keep buying stuff.

така че хората да продължават да купуват стоки.

And of course, that expansion was deeply implicated in the crisis.

И разбира се, това разширяване беше дълбоко замесено в кризата.

But this -- I just want to show you some data here.

Но това -- просто искам да ви покажа някои данни тук.

This is what it looks like, essentially,

Това е как изглежда по същество,

this credit and debt system, just for the U.K.

тази система на кредитиране и дебитиране, само за Великобритания

This was the last 15 years before the crash,

Това беше през последните 15 години преди катастрофата.

and you can see there, consumer debt rose dramatically.

И можете да видите там, че потребителския дълг се увеличи драстично.

It was above the GDP for three years in a row

Беше над БВП в продължение на три поредни години,

just before the crisis.

точно преди кризата.

And in the mean time, personal savings absolutely plummeted.

И по същото време, личните спестявания буквално се сринаха.

The savings ratio, net savings,

Нивата на спестяванията, нетните спестявания,

were below zero in the middle of 2008,

бяха под нулата в средата на 2008 година,

just before the crash.

точно преди катастрофата.

This is people expanding debt, drawing down their savings,

Това са хора, увеличаващи дълга си, източващи спестяванията си,

just to stay in the game.

само за да останат в играта.

This is a strange, rather perverse, story,

Това е странна, по-скоро извратена, история,

just to put it in very simple terms.

да го кажем с много прости думи.

It's a story about us, people,

Това е история за нас, хората,

being persuaded

които сме подтикнати

to spend money we don't have

да похарчим пари, с които не разполагаме,

on things we don't need

за неща, от които не се нуждаем,

to create impressions that won't last

за да създадем впечатления, които няма да са дълготрайни,

on people we don't care about.

върху хора, които не ги е грижа.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Ръкопляскания)

But before we consign ourselves to despair,

Но преди да се отдадем на отчаяние,

maybe we should just go back and say, "Did we get this right?

може би просто трябва да се върнем назад и да кажем, "Разбрахме ли го това правилно?

Is this really how people are?

Това ли са наистина хората?

Is this really how economies behave?"

Така ли наистина се държат икономистите?"

And almost straightaway

И почти веднага

we actually run up against a couple of anomalies.

се натъкваме на няколко аномалии.

The first one is in the crisis itself.

Първата е в самата криза.

In the crisis, in the recession, what do people want to do?

В кризата, в рецесията, какво искат да правят хората?

They want to hunker down, they want to look to the future.

Те искат да си стъпят на краката. Искат да гледат към бъдещето.

They want to spend less and save more.

Те искат да харчат по-малко и да спестяват повече.

But saving is exactly the wrong thing to do

Но спестяването е точно погрешното нещо за правене,

from the system point of view.

от гледна точка на системата.

Keynes called this the "paradox of thrift" --

Кейнс нарича това "парадокс на пестеливостта" --

saving slows down recovery.

спестяването забавя възстановяването.

And politicians call on us continually

И политиците ни призовават непрекъснато

to draw down more debt,

да теглим повече заеми,

to draw down our own savings even further,

да теглим собствените си спестявания, дори още повече,

just so that we can get the show back on the road,

само за да можем да продължим шоуто,

so we can keep this growth-based economy going.

за да можем да поддържаме в движение тази икономика, базирана на растеж.

It's an anomaly,

Това е аномалия,

it's a place where the system actually is at odds

това е мястото, където системата всъщност е в противоречие,

with who we are as people.

с това кои сме ние като хора.

Here's another one -- completely different one:

Ето нещо друго -- нещо напълно различно:

Why is it

Защо ние

that we don't do the blindingly obvious things we should do

не правим ослепително очевидни неща, които трябва да направим,

to combat climate change,

за да се борим с изменението на климата,

very, very simple things

много, много прости неща,

like buying energy-efficient appliances,

като закупуването на енергийно-ефективни уреди,

putting in efficient lights, turning the lights off occasionally,

поставянето на ефективно осветление, изключването на осветлението, от време на време,

insulating our homes?

изолирането на домовете ни?

These things save carbon, they save energy,

Тези неща пестят въглерод, те пестят енергия,

they save us money.

спестяват ни пари.

So is it that, though they make perfect economic sense,

И така, въпреки че те имат перфектен икономически смисъл,

we don't do them?

ние не ги правим?

Well, I had my own personal insight into this

Ами, аз имах своето лично прозрение над това

a few years ago.

преди няколко години.

It was a Sunday evening, Sunday afternoon,

Беше неделя вечер, неделя следобед,

and it was just after --

и беше малко след --

actually, to be honest, too long after --

всъщност, ако трябва да бъда честен, доста дълго след --

we had moved into a new house.

като се бяхме преместили в нов дом.

And I had finally got around to doing some draft stripping,

И най-накрая се бях захванал с изолиране на теченията,

installing insulation around the windows and doors

инсталирах изолация около прозорците и вратите,

to keep out the drafts.

за да не става течение.

And my, then, five year-old daughter

И моята, тогава, петгодишна дъщеря

was helping me in the way that five year-olds do.

ми помагаше по начин, по който петгодишните го правят.

And we'd been doing this for a while,

И ние правихме това известно време,

when she turned to me very solemnly and said,

когато тя се обърна към мен много тържествено и каза,

"Will this really keep out the giraffes?"

"Дали това наистина ще държи жирафите навън?"

(Laughter)

(Смях)

"Here they are, the giraffes."

"Ето ги и тях, жирафите."

You can hear the five-year-old mind working.

Можете да чуете как петгодишния ум работи.

These ones, interestingly, are 400 miles north of here

Тези тук, е интересно, че са на 400 мили (650 километра) на север от тук,

outside Barrow-in-Furness in Cumbria.

отвъд Бароу-ин-Фърнес в Къмбрия.

Goodness knows what they make of the Lake District weather.

Господ знае как се справят с времето в Областта на езерата.

But actually that childish misrepresentation

Но всъщност, това детско погрешно описание

stuck with me,

остана в мен,

because it suddenly became clear to me

понеже изведнъж ми стана ясно

why we don't do the blindingly obvious things.

защо не правим ослепително очевидните неща.

We're too busy keeping out the giraffes --

Твърде сме заети да държим жирафите надалеч --

putting the kids on the bus in the morning,

да изпращаме децата до автобуса сутрин,

getting ourselves to work on time,

да започваме работа навреме,

surviving email overload

да оцелеем от претоварването с имейли

and shop floor politics,

и интриги в офиса,

foraging for groceries, throwing together meals,

да пазаруваме хранителни стоки, приготвяме заедно храни,

escaping for a couple of precious hours in the evening

да избягаме за няколко скъпоценни часа вечер

into prime-time TV

за най-гледаното телевизионно време,

or TED online,

или за TED онлайн,

getting from one end of the day to the other,

да преживяваме от единия край на деня до другия,

keeping out the giraffes.

държейки надалеч жирафите.

(Laughter)

(Смях)

What is the objective?

Каква е целта?

"What is the objective of the consumer?"

"Каква е целта на потребителя?"

Mary Douglas asked in an essay on poverty

Мери Дъглас попита в есе за бедността,

written 35 years ago.

написано преди 35 години.

"It is," she said,

"Целта е," каза тя,

"to help create the social world

"да помогнем за създаването на социален свят

and find a credible place in it."

и да намерим правдободобно място в него."

That is a deeply humanizing

Това е дълбоко хуманна

vision of our lives,

визия за живота ни,

and it's a completely different vision

и това е напълно различна визия,

than the one that lies at the heart

от тази, която е в основата

of this economic model.

на този икономически модел.

So who are we?

И така, кои сме ние?

Who are these people?

Кои са тези хора?

Are we these novelty-seeking, hedonistic,

Дали сме тези търсещи новости, хедонистични,

selfish individuals?

егоистични хора?

Or might we actually occasionally be

Или можем всъщност от време на време да бъдем

something like the selfless altruist

нещо като безкористния алтруист,

depicted in Rembrandt's lovely, lovely sketch here?

изобразен в прекрасната, красива скица от Рембранд тук?

Well psychology actually says

Ами психологията всъщност казва,

there is a tension --

че съществува напрежение,

a tension between self-regarding behaviors

напрежение между поведението, касаещо нас самите,

and other regarding behaviors.

и поведението, отнасящо се до другите.

And these tensions have deep evolutionary roots,

И тези напрежения имат дълбоки еволюционни корени.

so selfish behavior

И така егоистичното поведение

is adaptive in certain circumstances --

е адаптивно при определени обстоятелства --

fight or flight.

бори се или избягай.

But other regarding behaviors

Но поведенията, отнасящи се до другите,

are essential to our evolution

са от съществено значение за нашата еволюция

as social beings.

като социални същества.

And perhaps even more interesting from our point of view,

И може би още по-интересно от наша гледна точка,

another tension between novelty-seeking behaviors

е друго напрежение между поведенията търсещи новости

and tradition or conservation.

и традиционните или консервативните.

Novelty is adaptive when things are changing

Новостта е адаптивна, когато нещата се променят

and you need to adapt yourself.

и човек трябва да се адаптира.

Tradition is essential to lay down the stability

Традицията е от съществено значение за установяване на стабилност,

to raise families and form cohesive social groups.

за създаване на семейства и формиране на сплотени социални групи.

So here, all of a sudden,

Така че тук, изведнъж,

we're looking at a map of the human heart.

гледаме карта на човешкото сърце.

And it reveals to us, suddenly,

И тя ни разкрива, изведнъж,

the crux of the matter.

същината на въпроса.

What we've done is we've created economies.

Това, което сме направили е, че сме създали икономиките.

We've created systems,

Създали сме системи,

which systematically privilege, encourage,

които систематично привилегироват, насърчават,

one narrow quadrant

един малък квадрант

of the human soul

от човешката душа,

and left the others unregarded.

и остават другите пренебрегнати.

And in the same token, the solution becomes clear,

И по същия начин, решението става ясно,

because this isn't, therefore,

защото то не е, следователно,

about changing human nature.

за промяна на човешката природа.

It isn't, in fact, about curtailing possibilities.

То не е, всъщност, за ограничаване на възможностите.

It is about opening up.

Става въпрос за отваряне.

It is about allowing ourselves the freedom

Става дума за това, да си позволим свободата

to become fully human,

да станем завършени хора,

recognizing the depth and the breadth

признавайки дълбочината и ширината

of the human psyche

на човешката психика,

and building institutions

и изграждайки институции,

to protect Rembrandt's fragile altruist within.

които да защитят крехкия алтруист на Рембранд отвътре.

What does all this mean for economics?

Какво означава всичко това за икономиката?

What would economies look like

Как ще изглеждат икономиките,

if we took that vision of human nature

ако вземем тази визия за човешката природа,

at their heart

в нейната същина,

and stretched them

и я разширим

along these orthogonal dimensions

по тези ортогонални измерения

of the human psyche?

на човешката психика?

Well, it might look a little bit

Ами, това може да изглежда малко

like the 4,000 community-interest companies

като 4000-те дружества с обществени интереси,

that have sprung up in the U.K. over the last five years

които се появиха във Великобритания през последните пет години,

and a similar rise in B corporations in the United States,

и подобно увеличение на социално отговорните корпорации в САЩ,

enterprises

дружества,

that have ecological and social goals

които имат екологични и социални цели,

written into their constitution

записани в уставите им,

at their heart --

в техните сърца,

companies, in fact, like this one, Ecosia.

компании, всъщност, като тази, Екозия.

And I just want to, very quickly, show you this.

И аз просто искам, много бързо, да ви покажа това.

Ecosia is an Internet search engine.

Екозия е интернет търсачка.

Internet search engines work

Интернет търсачките работят

by drawing revenues from sponsored links

като набират приходи от спонсорирани връзки,

that appear when you do a search.

които се появяват, когато направите търсене.

And Ecosia works in pretty much the same way.

И Екозия работи по почти същия начин.

So we can do that here --

Така че можем да направим това тук.

we can just put in a little search term.

Можем да поставим малка дума за търсене.

There you go, Oxford, that's where we are. See what comes up.

Ето ви, Оксфорд, където сме. Вижте какво следва.

The difference with Ecosia though

Разликата при Екозия обаче е,

is that, in Ecosia's case,

че в случая с Екозия,

it draws the revenues in the same way,

приходите се привличат по същия начин,

but it allocates

но тя разпределя

80 percent of those revenues

80 процента от тези приходи

to a rainforest protection project in the Amazon.

за проекти за защита на тропическите гори в Амазонка.

And we're going to do it.

И ние ще го направим.

We're just going to click on Naturejobs.uk.

Просто ще кликнем върху Naturejobs.uk.

In case anyone out there is looking for a job in a recession,

В случай, че някой търси работа по време на рецесията,

that's the page to go to.

това е страницата, на която да отиде.

And what happened then was

И това, което се случи беше,

the sponsor gave revenues to Ecosia,

че спонсора е дал приходи на Екозия,

and Ecosia is giving 80 percent of those revenues

и Екозия дава 80 процента от тези приходи

to a rainforest protection project.

на проект за опазване на тропическите гори.

It's taking profits from one place

Печалбите се вземат от едно място

and allocating them

и се разпределят

into the protection of ecological resources.

за опазването на екологичните ресурси.

It's a different kind of enterprise

Това е различен вид предприемачество

for a new economy.

за нова икономика.

It's a form, if you like,

Това е форма, ако щете,

of ecological altruism --

на екологичен алтруизъм --

perhaps something along those lines. Maybe it's that.

може би нещо от този сорт. Може би е това.

Whatever it is,

Каквото и да е,

whatever this new economy is,

каквато и да е тази нова икономика,

what we need the economy to do, in fact,

това, от което се нуждаем да направи икономиката, всъщност,

is to put investment

е да постави инвестиции

back into the heart of the model,

обратно в същината на модела,

to re-conceive investment.

отново да привлече инвестиции.

Only now, investment

Само че сега, инвестициите

isn't going to be

няма да бъдат

about the relentless and mindless

само за безмилостното и безсмислено

pursuit of consumption growth.

гонене на ръст на потреблението.

Investment has to be a different beast.

Инвестициите трябва да бъдат от различно естество.

Investment has to be,

Инвестициите трябва да бъдат,

in the new economy,

в новата икономика,

protecting and nurturing

защитаващи и насърчаващи

the ecological assets on which our future depends.

екологичните активи, от които зависи бъдещето ни.

It has to be about transition.

Те трябва да бъдат за преход.

It has to be investing in low-carbon technologies

Трябва да се инвестира в нисковъглеродни технологии

and infrastructures.

и инфраструктури.

We have to invest, in fact,

Трябва да инвестираме, всъщност,

in the idea of a meaningful prosperity,

в идеята за смислен просперитет,

providing capabilities

да предоставяме възможности

for people to flourish.

на хората да се развиват.

And of course, this task has material dimensions.

И разбира се, тази задача има материали измерения.

It would be nonsense to talk about people flourishing

Би било глупаво да се говори за развиващи се хора,

if they didn't have food, clothing and shelter.

ако те нямат храна, облекло и подслон.

But it's also clear that prosperity goes beyond this.

Но е също ясно, че просперитета не означава само това.

It has social and psychological aims --

Той има социални и психологически цели --

family, friendship,

семейство, приятели,

commitments, society,

ангажименти, общество,

participating in the life of that society.

участие в живота на това общество.

And this too

И това също

requires investment,

изисква инвестиции,

investment -- for example, in places --

инвестиции, например, в места,

places where we can connect,

места, където можем да се свържем,

places where we can participate,

места, където можем да участваме,

shared spaces,

споделени пространства,

concert halls, gardens,

концертни зали, градини,

public parks,

обществени паркове,

libraries, museums, quiet centers,

библиотеки, музеи, тихи центрове,

places of joy and celebration,

места за забава и празуване,

places of tranquility and contemplation,

места за спокойствие и съзерцание,

sites for the "cultivation

места за "култивиране

of a common citizenship,"

на съвместно гражданство,"

in Michael Sandel's lovely phrase.

според прекрасната фраза на Майкъл Сандел.

An investment -- investment, after all, is just such a basic economic concept --

Инвестицията -- инвестицията, в крайна сметка, е основно икономическо понятия --

is nothing more nor less

тя не е нито повече, нито по-малко

than a relationship

от една връзка

between the present and the future,

между настоящето и бъдещето,

a shared present and a common future.

споделено настояще и общо бъдеще.

And we need that relationship to reflect,

И се нуждаем тази връзка да отразява,

to reclaim hope.

да връща надеждата.

So let me come back, with this sense of hope,

Така че нека да се върна, с това чувство на надежда,

to the two billion people

към двата милиарда души,

still trying to live each day

които все още се опитват да живеят всеки ден

on less than the price of a skinny latte

с по-малко от цената на едно късо лате,

from the cafe next door.

от съседното кафене.

What can we offer those people?

Какво можем да предложим на тези хора?

It's clear that we have a responsibility

Ясно е, че имаме задължение

to help lift them out of poverty.

да им помогнем да ги извадим от бедността.

It's clear that we have a responsibility

Ясно е, че сме отговорни

to make room for growth

да направим условия за растеж,

where growth really matters in those poorest nations.

където растежа наистина има значение в тези най-бедни страни.

And it's also clear that we will never achieve that

И е също така ясно, че ние никога няма да постигнем това,

unless we're capable of redefining

освен ако не сме способни да предефинираме

a meaningful sense of prosperity in the richer nations,

смислено значение за благосъстояние в по-богатите държави,

a prosperity that is more meaningful

благосъстояние, което е по-смислено

and less materialistic

и по-малко материалистично,

than the growth-based model.

отколкото модела базиран на растеж.

So this is not just

Така че това не е само

a Western post-materialist fantasy.

пост-материалистчна западна фантазия.

In fact, an African philosopher wrote to me,

Всъщност, един африкански философ ми написа,

when "Prosperity Without Growth" was published,

когато "Благоденствие без растеж" бе публикувано,

pointing out the similarities

посочвайки приликите

between this view of prosperity

между тази гледна точка за просперитет

and the traditional African concept of ubuntu.

и традиционната африканска концепция за убунту.

Ubuntu says, "I am

Убунту казва: "Аз съм,

because we are."

защото ние сме."

Prosperity is a shared endeavor.

Просперитета е споделено начинание.

Its roots are long and deep --

Неговите корени са дълги и дълбоки.

its foundations, I've tried to show,

Основите му, както се опитах да покажа,

exist already, inside each of us.

вече съществуват, във всеки от нас.

So this is not about

Така че не става дума

standing in the way of development.

да се стои на пътя на развитие.

It's not about

Не става дума за

overthrowing capitalism.

свалянето на капитализма.

It's not about

Не става дума

trying to change human nature.

да се опитваме да променим човешката природа.

What we're doing here

Това, което правим тук

is we're taking a few simple steps

е, че предприемаме няколко прости стъпки

towards an economics fit for purpose.

към икономика, която е подходяща за целта.

And at the heart of that economics,

И в основата на тази икономика,

we're placing a more credible,

ние поставяме по-достоверна,

more robust,

по-силна,

and more realistic vision

и по-реалистична визия,

of what it means to be human.

за това какво означава да бъдеш човек.

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

(Ръкопляскания)

Chris Anderson: While they're taking the podium away, just a quick question.

Крис Андерсън: Докато изнасят подиума, само един бърз въпрос.

First of all, economists aren't supposed to be inspiring,

На първо място, икономистите не се очаква да бъдат вдъхновяващи,

so you may need to work on the tone a little.

така че може да се наложи да поработите малко над този тон.

(Laughter)

(Смях)

Can you picture the politicians ever buying into this?

Може ли да си представите политиците някога да се вържат на това?

I mean, can you picture

Искам да кажа, може ли да си представите

a politician standing up in Britain and saying,

политик да се изправи във Великобритания и да каже,

"GDP fell two percent this year. Good news!

"БВП падна с два процента през тази година. Добра новина!

We're actually all happier, and a country's more beautiful,

Ние всъщност сме всички по-щастливи, и страната е по-красива,

and our lives are better."

и живеем по-добре."

Tim Jackson: Well that's clearly not what you're doing.

Тим Джексън: Ами очевидно това не се прави така.

You're not making news out of things falling down.

Не си правят новини от неща които се понижават.

You're making news out of the things that tell you that we're flourishing.

Новини се правят от неща, които ни казват, че ние процъфтяваме.

Can I picture politicians doing it?

Мога ли да си представя политиците да го правят?

Actually, I already am seeing a little bit of it.

Всъщност, вече виждам малко от това.

When we first started this kind of work,

Когато започнахме тази работа,

politicians would stand up, treasury spokesmen would stand up,

политиците се изправяха, говорителя на Министерството на финансите се изправяше,

and accuse us of wanting to go back and live in caves.

и ни обвиняваха, че искаме да се върнем обратно във времето и да живеем в пещери.

And actually in the period

И всъщност в периода,

through which we've been working over the last 18 years --

през който работим през последните 18 години --

partly because of the financial crisis

отчасти заради финансовата криза,

and a little bit of humility in the profession of economics --

и отчасти заради смирението в професията на икономистите --

actually people are engaging in this issue

всъщност хората се ангажират с този въпрос,

in all sorts of countries around the world.

в най-различни страни по света.

CA: But is it mainly politicians who are going to have to get their act together,

КА: Но дали главно политиците са онези, които ще трябва да се организират,

or is it going to be more just civil society and companies?

или е повече гражданското общество и бизнеса?

TJ: It has to be companies. It has to be civil society.

ТД: Това трябва да са компаниите. Трябва да бъде гражданското общество.

But it has to have political leadership.

Но трябва да има политическо ръководство.

This is a kind of agenda,

Това един модел,

which actually politicians themselves

в който всъщност самите политици

are kind of caught in that dilemma,

са един вид въвлечени в тази неприятна ситуация,

because they're hooked on the growth model themselves.

защото те самите са зависими от този модел на растеж.

But actually opening up the space

Но всъщност отварянето на пространство,

to think about different ways of governing,

за обмисляне на различни начини на управление,

different kinds of politics,

различни видове политика,

and creating the space

и създаване на пространство

for civil society and businesses to operate differently --

за гражданското общество и бизнеса да работят по различен начин --

absolutely vital.

е абсолютно необходимо.

CA: And if someone could convince you

КА: И ако някой може да ви убеди,

that we actually can make the -- what was it? --

че ние всъщност можем да постигнем -- колко беше? --

the 130-fold improvement in efficiency,

130-кратно подобрение на ефективността,

of reduction of carbon footprint,

за намаляване на въглеродните емисии,

would you then actually like that picture of economic growth

бихте ли харесали тогава тази картина за икономически растеж

into more knowledge-based goods?

за повече стоки, базирани на знание?

TJ: I would still want to know that you could do that

ТД: Все още бих искал да знам, че бихте могли да направим това,

and get below zero by the end of the century,

и да достигнем под нулата до края на века,

in terms of taking carbon out of the atmosphere,

по отношение на отделяне на въглерод в атмосферата,

and solve the problem of biodiversity

и да разрешим проблема с биоразнообразието,

and reduce the impact on land use

и да намалим последиците от използването на земята,

and do something about the erosion of topsoils and the quality of water.

и да направим нещо за ерозията на повърхностния слой на почвата и качеството на водата.

If you can convince me we can do all that,

Ако можете да ме убедите, че можем да направим всичко това,

then, yes, I would take the two percent.

тогава, да, бих приел двата процента.

CA: Tim, thank you for a very important talk. Thank you.

КА: Тим, благодаря много за важният разговор. Благодаря.

(Applause)

(Ръкопляскания)