Shaka Senghor: Why your worst deeds don't define you | TED

Translator: Dani Peteva Reviewer: Anton Hikov

Twenty-three years ago,

Преди двадесет и три години,

at the age of 19,

когато бях на 19,

I shot and killed a man.

прострелях и убих човек.

I was a young drug dealer

Бях млад наркодилър

with a quick temper

с избухлив характер

and a semi-automatic pistol.

и полуавтоматичен пистолет.

But that wasn't the end of my story.

Но това не е краят на историята ми.

In fact, it was beginning,

Всъщност, това е началото,

and the 23 years since

и след 23 години,

is a story of acknowledgment,

е история на осъзнаване,

apology and atonement.

извинение и изкупление.

But it didn't happen in the way

Но това не се случи по начина,

that you might imagine or think.

който може би си представяте или мислите.

These things occurred in my life

Тези неща се случиха в живота ми

in a way that was surprising,

по изненадващ начин,

especially to me.

особено за мен.

See, like many of you,

Като много от Вас,

growing up, I was an honor roll student,

като малък бях отличник,

a scholarship student,

имах стипендия,

with dreams of becoming a doctor.

мечтаех да стана лекар.

But things went dramatically wrong

Но нещата много се объркаха,

when my parents separated

когато родителите ми се разделиха

and eventually divorced.

и в крайна сметка се разведоха.

The actual events are pretty straightforward.

Реалните събития са доста прости.

At the age of 17,

На 17,

I got shot three times

ме простреляха три пъти

standing on the corner of my block in Detroit.

докато стоях на ъгъла в моя квартал в Детройт.

My friend rushed me to the hospital.

Моят приятел ме заведе в болницата.

Doctors pulled the bullets out,

Докторите извадиха куршумите,

patched me up,

зашиха ме

and sent me back to the same neighborhood where I got shot.

и ме изпратиха обратно в същия квартал, където ме простреляха.

Throughout this ordeal,

По време на това изпитание,

no one hugged me,

никой не ме прегърна,

no one counseled me,

никой не ме посъветва,

no one told me I would be okay.

никой не ми каза, че ще се оправя.

No one told me that I would live in fear,

Никой не ми каза, че ще живея в страх,

that I would become paranoid,

че ще стана параноик

or that I would react hyper-violently

или че ще реагирам хипер буйно

to being shot.

на това, че бях прострелян.

No one told me that one day,

Никой не ми каза, че един ден

I would become the person behind the trigger.

ще бъда човека зад спусъка.

Fourteen months later,

Четиринадесет месеца по-късно,

at 2 a.m.,

в 2 сутринта,

I fired the shots

произведох изстрелите,

that caused a man's death.

които причиниха смъртта на човек.

When I entered prison,

Когато влязох в затвора,

I was bitter, I was angry, I was hurt.

бях озлобен, бях гневен, бях наранен.

I didn't want to take responsibility.

Не исках да поемам отговорност.

I blamed everybody from my parents

Обвинявах всички, от родителите ми

to the system.

до системата.

I rationalized my decision to shoot

Оправдах решението си да стрелям,

because in the hood where I come from,

защото в квартала, от който идвам,

it's better to be the shooter

е по-добре да си стрелящия,

than the person getting shot.

отколкото простреляния.

As I sat in my cold cell,

И докато седях в студената си килия,

I felt helpless,

се чувствах безпомощен,

unloved and abandoned.

необичан и изоставен.

I felt like nobody cared,

Чувствах, че никой не се интересуваше

and I reacted

и реагирах

with hostility to my confinement.

враждебно към затвора.

And I found myself getting

Осъзнах, че затъвам

deeper and deeper into trouble.

все по-дълбоко и по-дълбоко в проблеми.

I ran black market stores,

Продавах на черно,

I loan sharked,

бях лихвар

and I sold drugs that were illegally smuggled

и продавах наркотици, които бяха внесени нелегално

into the prison.

в затвора.

I had in fact become

Всъщност бях се превърнал

what the warden of the Michigan Reformatory called

в това, което пазачът на Мичиганския затвор наричаше

"the worst of the worst."

"най-лошият от най-лошите."

And because of my activity,

И заради моята дейност,

I landed in solitary confinement

се озовах в изолатора

for seven and a half years

за седем години и половина

out of my incarceration.

от престоя ми в затвора.

Now as I see it, solitary confinement

Поглеждайки сега, изолаторът

is one of the most inhumane and barbaric places

е едно от най-нехуманните и варварски места,

you can find yourself,

в които можете да се окажете

but find myself I did.

и аз се озовах там.

One day, I was pacing my cell,

Един ден, крачех в килията си,

when an officer came and delivered mail.

когато един полицай дойде и донесе пощата.

I looked at a couple of letters

Погледнах няколко писма

before I looked at the letter

преди да погледна писмото,

that had my son's squiggly handwriting on it.

върху което беше разкривеният почерк на сина ми.

And anytime I would get a letter from my son,

И всеки път, когато получех писмо от сина ми,

it was like a ray of light

беше като лъч светлина

in the darkest place you can imagine.

в най-тъмното място, което можете да си представите.

And on this particular day, I opened this letter,

И точно този ден, отворих писмото

and in capital letters, he wrote,

и с главни букви, той беше написал,

"My mama told me why you was in prison:

"Мама ми каза защо си в затвора:

murder."

убийство."

He said, "Dad, don't kill.

Той каза, "Татко, не убивай.

Jesus watches what you do. Pray to Him."

Исус наблюдава какво правиш. Моли се на него."

Now, I wasn't religious at that time,

Не, не бях религиозен тогава,

nor am I religious now,

нито пък съм религиозен сега,

but it was something so profound

но имаше нещо толкова проницателно

about my son's words.

в думите на сина ми.

They made me examine things about my life

Те ме накараха да преосмисля неща от живота си,

that I hadn't considered.

за които не се бях сещал.

It was the first time in my life

За първи път в живота ми

that I had actually thought about the fact

се замислих за факта,

that my son would see me as a murderer.

че синът ми ще гледа на мен като на убиец.

I sat back on my bunk

Седнах на леглото си

and I reflected on something I had read

и се замислих за нещо, което бях прочел

in [Plato],

в "Република" на Платон,

where Socrates stated in "Apology"

където Сократ завява в "Извинение",

that the unexamined life isn't worth living.

че неосмисленият живот не заслужава да се живее.

At that point is when the transformation began.

В този момент започна трансформацията.

But it didn't come easy.

Но не беше лесно.

One of the things I realized,

Едно от нещата, които разбрах,

which was part of the transformation,

което беше част от трансформацията,

was that there were four key things.

беше, че има четири ключови неща.

The first thing was,

Първото беше,

I had great mentors.

че имах страхотни ментори.

Now, I know some of you all are probably thinking,

Сега, знам, че някои от Вас вероятно си мислят,

how did you find a great mentor in prison?

как намери страхотен ментор в затвора?

But in my case,

Но в моя случай,

some of my mentors

някои от моите ментори,

who are serving life sentences

които излежаваха доживотни присъди,

were some of the best people to ever come into my life,

бяха едни от най-добрите хора, които съм срещал в живота си,

because they forced me to look at my life honestly,

защото ме накараха да погледна честно на живота си

and they forced me to challenge myself

и ме накараха да предизвикам себе си

about my decision making.

по отношение на вземането си на решения.

The second thing was literature.

Второто нещо беше литературата.

Prior to going to prison,

Преди да отида в затвора,

I didn't know that there were so many brilliant

не знаех, че има толкова много невероятни

black poets, authors and philosophers,

черни поети, автори и философи,

and then I had the great fortune

а след това имах огромния късмет

of encountering Malcolm X's autobiography,

да се натъкна на автобиографията на Малкълм X

and it shattered every stereotype I had about myself.

и тя разруши всеки стереотип, който съм имал за себе си.

The third thing was family.

Третото нещо беше семейството.

For 19 years, my father stood by my side

В продължение на 19 години, баща ми беше до мен

with an unshakable faith,

с непоклатима вяра,

because he believed that I had what it took

защото той вярваше, че притежавам нужното

to turn my life around.

да преобърна живота си.

I also met an amazing woman

Също така срещнах една невероятна жена,

who is now the mother of my two-year-old son Sekou,

която е майка на моя двегодишен син Секу

and she taught me how to love myself

и ме научи как да обичам себе си

in a healthy way.

по здравословен начин.

The final thing was writing.

Последното нещо бе писането.

When I got that letter from my son,

Когато получих онова писмо от сина си,

I began to write a journal

започнах да си водя дневник

about things I had experienced in my childhood

за нещата, които съм преживял в детството си

and in prison,

и в затвора,

and what it did is it opened up my mind to the idea

и това което това направи е да отвори мисленето ми към идеята

of atonement.

за изкупление.

Earlier in my incarceration, I had received

По-рано по време на престоя ми в затвора, бях получил

a letter from one of the relatives of my victim,

писмо от един от роднините на жертвата

and in that letter,

и в това писмо,

she told me she forgave me,

тя ми каза, че ми прощава,

because she realized I was a young child

защото е разбрала, че аз съм малко дете,

who had been abused

което е било подложено на тормоз

and had been through some hardships

и преминало през някои трудности

and just made a series of poor decisions.

и просто е направило много грешни решения.

It was the first time in my life

За първи път през живота ми

that I ever felt open to forgiving myself.

се почувствах готов да си простя.

One of the things that happened

Едно от нещата, които се случиха,

after that experience is that

след това преживяване беше,

I thought about the other men who were incarcerated

че се замислих за останалите мъже, които бяха в затвора

alongside of me,

заедно с мен

and how much I wanted to share this with them.

и колко много исках да споделя това с тях.

And so I started talking to them about

И така започнах да говоря с тях

some of their experiences,

за някои от нещата, които те са преживели

and I was devastated to realize

и с мъка установих,

that most of them came from the same abusive environments,

че повечето от тях идват от същата среда на насилие

And most of them wanted help and they wanted to turn it around,

и повечето от тях искаха помощ и искаха да променят живота си,

but unfortunately the system

но за съжаление системата,

that currently holds 2.5 million people in prison

която към момента е задържала 2,5 милиона хора в затворите,

is designed to warehouse

е създадена да държи на "склад",

as opposed to rehabilitate or transform.

а не да реабилитира или трансформира.

So I made it up in my mind

Затова реших,

that if I was ever released from prison

че ако някога изляза от затвора,

that I would do everything in my power

ще направя всичко, което мога,

to help change that.

за да помогна това да се промени.

In 2010, I walked out of prison

През 2010, излязох от затвора,

for the first time after two decades.

за първи път от две десетилетия.

Now imagine, if you will,

Представете си сега, ако обичате,

Fred Flintstone walking into an episode

Фред Флинтстоун в епизод

of "The Jetsons."

на "Семейство Джетсън."

That was pretty much what my life was like.

Моят живот беше горе-долу подобен.

For the first time, I was exposed to the Internet,

За първи път имах достъп до Интернет,

social media,

социалните медии,

cars that talk like KITT from "Knight Rider."

коли, които говорят като KITT от "Рицарят ездач."

But the thing that fascinated me the most

Но това, което ме впечатли най-много,

was phone technology.

беше технологията при телефоните.

See, when I went to prison,

Когато влязох в затвора,

our car phones were this big

телефоните в колите ни бяха толкова големи

and required two people to carry them.

и трябваше двама човека да ги носят.

So imagine what it was like when I first grabbed

И представете си какво беше, когато за първи път взех

my little Blackberry

моето малко Blackberry

and I started learning how to text.

и започнах да се уча как да изпращам SMS-и.

But the thing is, the people around me,

Реално, хората около мен,

they didn't realize that I had no idea

те на осъзнаваха, че нямах никаква идея

what all these abbreviated texts meant,

какво означаваха всички тези съкращения,

like LOL, OMG, LMAO,

като LOL, OMG, LMAO,

until one day I was having a conversation

докато един ден не разговарях

with one of my friends via text,

с един от приятелите си чрез SMS

and I asked him to do something, and he responded back, "K."

и го помолих да направи нещо и той ми отговори, "K."

And I was like, "What is K?"

И аз попитах, "Какво е K?"

And he was like, "K is okay."

А той ми каза, "K е окей."

So in my head, I was like,

Мислено си казах,

"Well what the hell is wrong with K?"

"Какво, по дяволите, е грешно в K?"

And so I text him a question mark.

И му изпратих въпросителен знак.

And he said, "K = okay."

А той ми каза, "K = окей."

And so I tap back, "FU." (Laughter)

И му написах в отговор, "FU" (Смях)

And then he texts back, and he asks me

И той ми писа отново и ме попита,

why was I cussing him out.

защо го псувам.

And I said, "LOL FU,"

И аз казах, "LOL FU,"

as in, I finally understand.

като, най-накрая разбирам. (Finally Understand)

(Laughter)

(Смях)

And so fast forward three years,

Превъртете три години напред,

I'm doing relatively good.

справям се сравнително добре.

I have a fellowship at MIT Media Lab,

сътруднича си с Медия лабораторията на MIT,

I work for an amazing company called BMe,

работя за невероятна компания, наречена BMe,

I teach at the University of Michigan,

преподавам в Университета на Мичиган,

but it's been a struggle

но е борба,

because I realize that there are more

защото осъзнавам, че има повече

men and women coming home

мъже и жени, които се прибират вкъщи

who are not going to be afforded those opportunities.

и на които няма да им се предоставят тези възможности.

I've been blessed to work with some amazing

Аз съм благословен да работя с някои невероятни

men and women,

мъже и жени,

helping others reenter society,

помагащи на другите да се завърнат в обществото

and one of them is my friend named Calvin Evans.

и един от тях е моят приятел Калвин Евънс.

He served 24 years for a crime he didn't commit.

Той е излежал 24 години за престъпление, което не е извършил.

He's 45 years old. He's currently enrolled in college.

Той е на 45 години. В момента учи в колеж.

And one of the things that we talked about

И едно от нещата, за които сме говорили

is the three things that I found important

са тези три неща, които аз намерих за важни

in my personal transformation,

в моята лична трансформация,

the first being acknowledgment.

първото е осъзнаването.

I had to acknowledge that I had hurt others.

Трябваше да осъзная, че съм наранил други хора.

I also had to acknowledge that I had been hurt.

Също трябваше да осъзная, че аз съм бил наранен.

The second thing was apologizing.

Второто нещо е извинението.

I had to apologize to the people I had hurt.

Трябваше да се извиня на хората, които съм наранил.

Even though I had no expectations of them accepting it,

Дори и да не очаквах да го приемат,

it was important to do because it was the right thing.

важно е да се направи, защото така е правилно.

But I also had to apologize to myself.

Но също така, трябваше да се извиня на себе си.

The third thing was atoning.

Третото нещо е изкуплението.

For me, atoning meant

За мен, изкуплението означаваше

going back into my community

да се върна обратно в моята общност

and working with at-risk youth

и да работя с младежи в риск,

who were on the same path,

които вървят по същия път,

but also becoming at one with myself.

но също така да стана едно със себе си.

Through my experience of being locked up,

От опита ми в затвора,

one of the things I discovered is this:

едно от нещата, които открих е следното:

the majority of men and women

повечето мъже и жени,

who are incarcerated are redeemable,

които са в затвора могат да се променят

and the fact is,

и фактите са,

90 percent of the men and women who are incarcerated

че 90 процента от мъжете и жените в затвора,

will at some point return to the community,

ще се върнат в общностите в един момент

and we have a role in determining what kind

и ние играем роля в определянето на какви

of men and women return to our community.

мъже и жени ще се върнат в нашата общност.

My wish today

Желанието ми днес

is that we will embrace

е да предприемем

a more empathetic approach

подход с повече съчувствие

toward how we deal with mass incarceration,

към това как се справяме с масите в затворите,

that we will do away with

че ще се оттървем от

the lock-them-up-and-throw-away-the-key mentality,

мисленето "заключете ги и изхвърлете ключа",

because it's proven it doesn't work.

защото е доказано, че не работи.

My journey is a unique journey,

Моето преживяване е уникално пътуване,

but it doesn't have to be that way.

но не трябва да е така.

Anybody can have a transformation

Всеки може да преживее трансформация,

if we create the space for that to happen.

ако предоставим възможност това да се случи.

So what I'm asking today

Това, което искам днес,

is that you envision

е да си представите

a world where men and women

свят, в който мъжете и жените

aren't held hostage to their pasts,

не са заложници на миналото си,

where misdeeds and mistakes

където престъпленията и грешките

don't define you for the rest of your life.

не определят останалата част от живота Ви.

I think collectively, we can create that reality,

Мисля, че заедно можем да създадем тази реалност

and I hope you do too.

и се надявам, че Вие също мислите така.

Thank you.

Благодаря Ви.

(Applause)

(Аплодисменти)