This is your brain on communication | Uri Hasson

Translator: Kitchka Dyankova Reviewer: Darina Stoyanova

Imagine that you invented a device

Представете си, че сте изобретили устройство,

that can record my memories,

което може да запише спомените ми,

my dreams, my ideas,

мечтите и идеите ми

and transmit them to your brain.

и да ги прехвърли във вашия мозък.

That would be a game-changing technology, right?

Това би била революционна технология, нали?

But in fact, we already possess this device,

Всъщност, ние вече имаме такова устройство

and it's called human communication system

и това е човешката система за общуване

and effective storytelling.

и сполучливото разказване на истории.

To understand how this device works,

За да разберем как работи тази система,

we have to look into our brains.

трябва да разгледаме мозъка си.

And we have to formulate the question in a slightly different manner.

И да зададем въпроса по малко по-различен начин.

Now we have to ask

Трябва да попитаме

how these neuron patterns in my brain

как невронните модели в мозъка ми,

that are associated with my memories and ideas

свързани със спомените и идеите ми,

are transmitted into your brains.

се прехвърлят във вашите мозъци.

And we think there are two factors that enable us to communicate.

Смятаме, че има два фактора, които ни дават възможност да общуваме.

First, your brain is now physically coupled to the sound wave

Първо, вашите мозъци сега са физически свързани със звуковата вълна,

that I'm transmitting to your brain.

която аз им предавам.

And second, we developed a common neural protocol

И второ, развили сме общ неврален протокол,

that enabled us to communicate.

който прави общуването възможно.

So how do we know that?

Как сме разбрали това?

In my lab in Princeton,

В лабораторията ми в Принстън

we bring people to the fMRI scanner and we scan their brains

подлагаме хората на магнитен резонанс и сканираме мозъка им,

while they are either telling or listening to real-life stories.

докато те разказват или слушат истински истории.

And to give you a sense of the stimulus we are using,

За да получите представа за стимула, който използваме,

let me play 20 seconds from a story that we used,

ще пусна 20 секунди от една използвана история,

told by a very talented storyteller,

разказана от много талантлив разказвач,

Jim O'Grady.

Джим О'Грейди.

(Audio) Jim O'Grady: So I'm banging out my story and I know it's good,

Джим О'Грейди: "И аз изстрелвам историята си и знам, че е добра

and then I start to make it better --

и после започвам да я подобрявам...

(Laughter)

(Смях)

by adding an element of embellishment.

...като добавям елемент на разкрасяване.

Reporters call this "making shit up."

Репортерите наричат това "измисляне".

(Laughter)

(Смях)

And they recommend against crossing that line.

И препоръчват тази линия да не се прекрачва.

But I had just seen the line crossed between a high-powered dean

Но току-що я видях пресечена от високопоставен свещеник

and assault with a pastry.

до нападение над сладкиши.

And I kinda liked it."

И някак си ми хареса."

Uri Hasson: OK, so now let's look into your brain

Хасон: Добре, хайде сега да погледнем в мозъка ви

and see what's happening when you listen to these kinds of stories.

и да видим какво се случва, докато слушате такива истории.

And let's start simple -- let's start with one listener and one brain area:

Да започнем просто - с един слушател и една област в мозъка:

the auditory cortex that processes the sounds that come from the ear.

слуховата мозъчна кора, която обработва звуците, идващи от ухото.

And as you can see, in this particular brain area,

Както виждате, точно в тази мозъчна област

the responses are going up and down as the story is unfolding.

реакциите се движат нагоре-надолу с развитието на историята.

Now we can take these responses

Да вземем тези реакции

and compare them to the responses in other listeners

и да ги сравним с реакциите на други слушатели

in the same brain area.

в същата област на мозъка.

And we can ask:

Можем да се запитаме:

How similar are the responses across all listeners?

доколко си приличат реакциите на всички слушатели?

So here you can see five listeners.

Тук виждате пет слушатели.

And we start to scan their brains before the story starts,

Започваме да сканираме мозъците им преди да започне историята,

when they're simply lying in the dark and waiting for the story to begin.

докато просто лежат в тъмното и я чакат да започне.

As you can see,

Както виждате,

the brain area is going up and down in each one of them,

движението в областта е нагоре-надолу при всеки от тях,

but the responses are very different,

но реакциите много се различават

and not in sync.

и не са в синхрон.

However, immediately as the story is starting,

Обаче, веднага след началото на историята

something amazing is happening.

се случва нещо удивително.

(Audio) JO: So I'm banging out my story and I know it's good,

ДО: "И аз изстрелвам историята си и знам, че е добра

and then I start to make it --

и после започвам да я..."

UH: Suddenly, you can see that the responses in all of the subjects

УХ: Виждате, че изведнъж реакциите на всички субекти

lock to the story,

потъват в историята

and now they are going up and down in a very similar way

и сега те се движат нагоре-надолу по много подобен начин

across all listeners.

при всички слушатели.

And in fact, this is exactly what is happening now in your brains

Всъщност, точно това се случва в момента във вашите мозъци,

when you listen to my sound speaking.

докато слушате гласа ми.

We call this effect "neural entrainment."

Наричаме този ефект "мозъчно увличане".

And to explain to you what is neural entrainment,

И за да ви обясня какво е мозъчно увличане,

let me first explain what is physical entrainment.

нека първо обясня какво е физическо увличане.

So, we'll look and see five metronomes.

И така, ще видим пет метронома.

Think of these five metronomes as five brains.

Мислете за тях като за пет мозъка.

And similar to the listeners before the story starts,

И подобно на слушателите преди историята да започне,

these metronomes are going to click,

метрономите ще тракат,

but they're going to click out of phase.

но ще тракат извън фаза.

(Clicking)

(Тракане)

Now see what will happen when I connect them together

Сега вижте какво ще се случи, щом ги свържа в едно

by placing them on these two cylinders.

като ги сложа върху тези два цилиндъра.

(Clicking)

(Тракане)

Now these two cylinders start to rotate.

Сега двата цилиндъра започват да се въртят.

This rotation vibration is going through the wood

Вибрацията на въртенето преминава през дървото

and is going to couple all the metronomes together.

и ще свърже всички метрономи в едно.

And now listen to the click.

Чуйте тракането сега.

(Synchronized clicking)

(Синхронизирано тракане)

This is what you call physical entrainment.

Ето това наричаме физическо увличане.

Now let's go back to the brain and ask:

А сега да се върнем към мозъка и да се запитаме:

What's driving this neural entrainment?

какво причинява мозъчното увличане?

Is it simply the sounds that the speaker is producing?

Дали са само звуците, които говорителят издава?

Or maybe it's the words.

Или може би са думите.

Or maybe it's the meaning that the speaker is trying to convey.

Или може би е смисълът, който разказвачът се опитва да предаде.

So to test it, we did the following experiment.

За да проверим това, направихме следния експеримент.

First, we took the story and played it backwards.

Първо пуснахме историята отзад напред.

And that preserved many of the original auditory features,

Така се запазиха много от първоначалните слухови особености,

but removed the meaning.

но изчезна смисълът.

And it sounds something like that.

И звучи като нещо такова.

(Audio) JO: (Unintelligible)

ДО: (Неразбираемо)

And we flashed colors in the two brains

Сложихме цвят в двата мозъка,

to indicate brain areas that respond very similarly across people.

за да означим областите, които реагират по много близък начин при хората.

And as you can see,

И както виждате,

this incoming sound induced entrainment or alignment in all of the brains

входящият звук предизвиква увличане или изравняване при всички мозъци

in auditory cortices that process the sounds,

в слуховата мозъчна кора, която обработва звуците,

but it didn't spread deeper into the brain.

но не се разпростира по-дълбоко в мозъка.

Now we can take these sounds and build words out of it.

Сега да вземем звуците и да построим от тях думи.

So if we take Jim O'Grady and scramble the words,

Ако вземем Джим О'Грейди и разбъркаме думите,

we'll get a list of words.

ще получим списък от думи.

(Audio) JO: ... an animal ... assorted facts ...

ДО: ... животно... избрани факти...

and right on ... pie man ... potentially ... my stories

и веднага... човекът с пая... потенциално... историите ми.

UH: And you can see that these words start to induce alignment

УХ: Виждате, че тези думи започват да предизвикват изравняване

in early language areas, but not more than that.

в ранните езикови области, но не повече от това.

Now we can take the words and start to build sentences out of them.

Сега да вземем думите и да започнем да градим изречения.

(Audio) JO: And they recommend against crossing that line.

ДО: И препоръчват тази линия да не се прекрачва.

He says: "Dear Jim, Good story. Nice details.

Той казва: "Драги Джим, добър разказ. Приятни детайли.

Didn't she only know about him through me?"

Не знаеше ли тя за него само чрез мен?"

UH: Now you can see that the responses in all the language areas

УХ: Сега виждате, че реакциите във всички езикови области,

that process the incoming language

които обработват входящия език,

become aligned or similar across all listeners.

се изравняват или уеднаквяват при всички слушатели.

However, only when we use the full, engaging, coherent story

Обаче, само когато използваме пълния, ангажиращ, разбираем разказ

do the responses spread deeper into the brain

реакциите се разпространяват по-дълбоко в мозъка,

into higher-order areas,

в по-висши области,

which include the frontal cortex and the parietal cortex,

включващи фронталната и теменната мозъчна кора

and make all of them respond very similarly.

и ги кара да откликват по много сходен начин.

And we believe that these responses in higher-order areas are induced

Вярваме, че тези реакции в по-висшите области са предизвикани

or become similar across listeners

или се уеднаквяват сред слушателите

because of the meaning conveyed by the speaker,

заради смисъла, предаден от разказвача,

and not by words or sound.

а не заради думите или звуците.

And if we are right, there's a strong prediction over here

И ако сме прави, можем основателно да предскажем, че

if I tell you the exact same ideas

ако ви кажа същите идеи,

using two very different sets of words,

използвайки два съвсем различни набора от думи,

your brain responses will still be similar.

реакциите на мозъците ви пак ще бъдат сходни.

And to test it, we did the following experiment in my lab.

За да проверим това, в лабораторията ми направихме следния опит.

We took the English story

Взехме разказа на английски

and translated it to Russian.

и го преведохме на руски.

Now you have two different sounds and linguistic systems

Сега имаме две различни озвучавания и лингвистични системи,

that convey the exact same meaning.

които предават един и същи смисъл.

And you play the English story to the English listeners

Пускаме английския разказ на английските слушатели

and the Russian story to the Russian listeners,

и руския разказ на руските слушатели

and we can compare their responses across the groups.

и можем да сравним реакциите между групите.

And when we did that, we didn't see responses that are similar

Когато го направихме, не открихме сходни реакции

in auditory cortices in language,

в слуховите кортекси за езика,

because the language and sound are very different.

защото езикът и звученето са много различни.

However, you can see that the responses in high-order areas

Обаче, виждаме че реакциите в по-висшите области

were still similar across these two groups.

пак са сходни при двете групи.

We believe this is because they understood the story in a very similar way,

Вярваме, че е така, защото те са разбрали разказа по много близък начин,

as we confirmed, using a test after the story ended.

което и потвърдихме чрез тест след края.

And we think that this alignment is necessary for communication.

Мислим, че това уеднаквяване е необходимо за общуването.

For example, as you can tell,

Например, можете да познаете,

I am not a native English speaker.

че английският не ми е роден език.

I grew up with another language,

Израснал съм с друг език,

and the same might be for many of you in the audience.

както може би и много от вас в публиката.

And still, we can communicate.

И все пак можем да общуваме.

How come?

Как така?

We think we can communicate because we have this common code

Според нас можем да общуваме, защото имаме общия код,

that presents meaning.

който представя смисъла.

So far, I've only talked about what's happening in the listener's brain,

Дотук говорих само за това какво се случва в мозъка на слушателя,

in your brain, when you're listening to talks.

във вашия мозък, докато слушате беседи.

But what's happening in the speaker's brain, in my brain,

Но какво се случва в мозъка на говорещия, в моя мозък,

when I'm speaking to you?

докато ви говоря?

To look in the speaker's brain,

За да разгледаме мозъка на говорителя,

we asked the speaker to go into the scanner,

го помолихме да влезе в скенера,

we scan his brain

да сканираме мозъка му

and then compare his brain responses to the brain responses of the listeners

и после да сравним реакциите в неговия мозък с тези на слушателите

listening to the story.

на разказа.

You have to remember that producing speech and comprehending speech

Трябва да знаете, че произнасянето на реч и разбирането на речта

are very different processes.

са много различни процеси.

Here we're asking: How similar are they?

Тук питаме колко си приличат те.

To our surprise,

За наша изненада,

we saw that all these complex patterns within the listeners

открихме, че всички сложни модели при слушателите

actually came from the speaker brain.

всъщност идват от мозъка на говорителя.

So production and comprehension rely on very similar processes.

Т.е. произнасянето и разбирането разчитат на много близки процеси.

And we also found

Открихме още, че

the stronger the similarity between the listener's brain

колкото по-голяма е приликата между мозъка на слушателя

and the speaker's brain,

и този на говорителя,

the better the communication.

толкова по-добра е комуникацията.

So I know that if you are completely confused now,

Знам, че ако сега сте съвсем объркани

and I do hope that this is not the case,

и наистина се надявам да не е така,

your brain responses are very different than mine.

реакциите в мозъка ви са много по-различни от моите.

But I also know that if you really understand me now,

Но знам също, че ако наистина ме разбирате,

then your brain ... and your brain ... and your brain

вашият мозък... и вашият ... и вашият

are really similar to mine.

със сигурност приличат на моя.

Now, let's take all this information together and ask:

Нека сега да съберем цялата информация и да се запитаме

How can we use it to transmit a memory that I have

как можем да я използваме, за да прехвърлим спомен, който имам аз,

from my brain to your brains?

от моя мозък във вашите мозъци.

So we did the following experiment.

Направихме следния експеримент.

We let people watch, for the first time in their life,

Оставихме хората да гледат за пръв път в живота си

a TV episode from the BBC series "Sherlock," while we scanned their brains.

телевизионен епизод от поредицата на BBC "Шерлок", докато сканираме мозъците им.

And then we asked them to go back to the scanner

И после ги помолихме да се върнат в скенера

and tell the story to another person that never watched the movie.

и да разкажат историята на друг човек, който никога не е гледал филма.

So let's be specific.

Да бъдем конкретни.

Think about this exact scene,

Спомнете си онази сцена,

when Sherlock is entering the cab in London

в която Шерлок се качва в такси в Лондон,

driven by the murderer he is looking for.

карано от убиеца, който търси.

With me, as a viewer,

За мен, като зрител,

there is a specific brain pattern in my brain when I watch it.

има специфичен мозъчен модел, когато го гледам.

Now, the exact same pattern, I can reactivate in my brain again

Мога отново да реактивирам в мозъка си точно този модел

by telling the word: Sherlock, London, murderer.

като кажа на света: Шерлок, Лондон, убиец.

And when I'm transmitting these words to your brains now,

И щом предам тези думи на вашите мозъци,

you have to reconstruct it in your mind.

вие трябва да го пресъздадете в съзнанието си.

In fact, we see that pattern emerging now in your brains.

На практика виждаме как този модел се появява в момента в мозъците ви.

And we were really surprised to see

Много се изненадахме да видим,

that the pattern you have now in your brains

че сегашният модел във вашите мозъци,

when I'm describing to you these scenes

докато ви описвам сцените,

would be very similar to the pattern I had when I watched this movie

е много близък до модела, който имах аз, когато гледах филма

a few months ago in the scanner.

преди няколко месеца в скенера.

This starts to tell you about the mechanism

Това започва да ни говори за механизма,

by which we can tell stories and transmit information.

по който разказваме истории и предаваме информация.

Because, for example,

Защото, например,

now you're listening really hard and trying to understand what I'm saying.

сега слушате наистина внимателно и се опитвате да разберете какво казвам.

And I know that it's not easy.

Знам, че не е лесно.

But I hope that at one point in the talk we clicked, and you got me.

Но се надявам, че в един момент от беседата сме се свързали и разбрали.

And I think that in a few hours, a few days, a few months,

И мисля, че след няколко часа, няколко дни или месеци

you're going to meet someone at a party,

ще срещнете някого на някое парти,

and you're going to tell him about this lecture,

ще му разкажете за тази беседа

and suddenly it will be as if he is standing now here with us.

и изведнъж ще се получи така сякаш той стои тук с нас сега.

Now you can see how we can take this mechanism

Вече разбирате как можем чрез този механизъм

and try to transmit memories and knowledge across people,

да предаваме спомени и знания на хората,

which is wonderful, right?

което е чудесно, нали?

But our ability to communicate relies on our ability

Но способността ни да общуваме зависи от способността ни

to have common ground.

да намираме допирни точки.

Because, for example,

Защото, например,

if I'm going to use the British synonym

ако реша да използвам британския синоним

"hackney carriage" instead of "cab,"

"hackney carriage" вместо "cab" (такси),

I know that I'm going to be misaligned with most of you in the audience.

знам, че няма да се разбера с повечето от вас в публиката.

This alignment depends not only on our ability

Разбирането зависи не само от способността ни

to understand the basic concept;

да разберем основната идея,

it also depends on our ability to develop common ground and understanding

то зависи също и от възможностите ни да намерим допирни точки

and shared belief systems.

и общи ценностни системи.

Because we know that in many cases,

Знаем, че в много случаи

people understand the exact same story in very different ways.

хората разбират една и съща история по коренно различни начини.

So to test it in the lab, we did the following experiment.

За да проверим това в лабораторията, направихме следния опит.

We took a story by J.D. Salinger,

Взехме един разказ на Дж.Д.Селинджър,

in which a husband lost track of his wife in the middle of a party,

в който един съпруг изгубва жена си по средата на едно празненство

and he's calling his best friend, asking, "Did you see my wife?"

и се обажда на най-добрия си приятел с въпроса: "Виждал ли си жена ми?"

For half of the subjects,

На половината от хората

we said that the wife was having an affair with the best friend.

казахме, че жената има връзка с най-добрия приятел.

For the other half,

На другата половина

we said that the wife is loyal and the husband is very jealous.

казахме, че жената е вярна, а съпругът много ревнив.

This one sentence before the story started

Това единствено изречение преди разказът да започне

was enough to make the brain responses

беше достатъчно да направи реакциите в мозъка

of all the people that believed the wife was having an affair

на всички хора, които вярваха, че жената има връзка,

be very similar in these high-order areas

много сходни в по-висшите области

and different than the other group.

и различни от тези на другата група.

And if one sentence is enough to make your brain similar

И ако едно изречение е достатъчно да направи мозъка ви подобен

to people that think like you

на тези на хората, които мислят като вас

and very different than people that think differently than you,

и много по-различен от тези на хората, които мислят различно,

think how this effect is going to be amplified in real life,

помислете как този ефект ще се увеличи в реалния живот,

when we are all listening to the exact same news item

когато всички слушаме едни и същи новини,

after being exposed day after day after day

след като сме били подложени ден след ден

to different media channels, like Fox News or The New York Times,

на различни медийни канали, като Фокс Нюз или Ню Йорк Таймс,

that give us very different perspectives on reality.

които ни дават много различни перспективи към реалността.

So let me summarize.

Нека да обобщя.

If everything worked as planned tonight,

Ако всичко е било по план тази вечер,

I used my ability to vocalize sound to be coupled to your brains.

аз вокализирах звук, за да се свържа с мозъците ви.

And I used this coupling

И използвах тази връзка,

to transmit my brain patterns associated with my memories and ideas

за да предам моите мозъчни модели, свързани със спомените и идеите ми

into your brains.

на вашите мозъци.

In this, I start to reveal the hidden neural mechanism

С това започнах да разкривам скрития мозъчен механизъм,

by which we communicate.

чрез който общуваме.

And we know that in the future it will enable us to improve

Знаем, че в бъдеще той ще ни даде възможност да подобрим

and facilitate communication.

и улесним комуникацията.

But these studies also reveal

Но изследванията показват също,

that communication relies on a common ground.

че общуването зависи от допирните точки.

And we have to be really worried as a society

И като общество, трябва наистина да се тревожим

if we lose this common ground and our ability to speak with people

да не изгубим тези допирни точки и способността си да говорим с хора,

that are slightly different than us

които са малко по-различни от нас,

because we let a few very strong media channels

защото позволяваме на няколко много силни медийни канала

take control of the mic,

да владеят микрофона

and manipulate and control the way we all think.

и да манипулират и контролират начина, по който всички мислим.

And I'm not sure how to fix it because I'm only a scientist.

Не съм сигурен как да поправим това, защото съм само един учен.

But maybe one way to do it

Но може би един от начините е

is to go back to the more natural way of communication,

да се върнем към по-естественото общуване,

which is a dialogue,

което е диалог,

in which it's not only me speaking to you now,

при което не съм само аз, който ви говори сега,

but a more natural way of talking,

а общуването е по-естествено -

in which I am speaking and I am listening,

аз говоря и слушам

and together we are trying to come to a common ground and new ideas.

и заедно се опитваме да стигнем до съгласие и нови идеи.

Because after all,

Защото, все пак

the people we are coupled to define who we are.

хората, с които сме свързани определят кои сме.

And our desire to be coupled to another brain

И желанието да сме свързани с друг мозък

is something very basic that starts at a very early age.

е много фундаментално, то започва от много ранна възраст.

So let me finish with an example from my own private life

Нека да завърша с един пример от личния си живот,

that I think is a good example of how coupling to other people

който добре показва как свързването с други хора

is really going to define who we are.

наистина определя кои сме.

This my son Jonathan at a very early age.

Това е синът ми Джонатан като много малък.

See how he developed a vocal game together with my wife,

Вижте как си е измислил вокална игра заедно с жена ми,

only from the desire and pure joy of being coupled to another human being.

само заради желанието и чистата радост да е свързан с друго човешко същество.

(Both vocalizing)

(И двамата издават звуци)

(Laughter)

(Смях)

Now, think how the ability of my son

Помислете как способността на сина ми

to be coupled to us and other people in his life

да се свързва с нас и другите хора в живота му

is going to shape the man he is going to become.

ще оформи мъжа, в който той ще се превърне.

And think how you change on a daily basis

Помислете и как се променяте вие ежедневно

from the interaction and coupling to other people in your life.

от общуването и свързването с други хора в живота ви.

So keep being coupled to other people.

И така, запазете връзката си с останалите.

Keep spreading your ideas,

Продължавайте да споделяте идеите си,

because the sum of all of us together, coupled,

защото сборът от всички ни, заедно, свързани

is greater than our parts.

е повече от отделните части.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)