Why I train grandmothers to treat depression | Dixon Chibanda

Translator: Elitsa Panaite Reviewer: Anton Hikov

On a warm August morning in Harare,

Една топла августовска сутрин в Хараре,

Farai,

Фарай -

a 24-year-old mother of two,

24-годишна майка на две деца -

walks towards a park bench.

върви към една пейка в парка.

She looks miserable and dejected.

Изглежда нещастна и отчаяна.

Now, on the park bench sits an 82-year-old woman,

На тази пейка в парка седи 82-годишна жена,

better known to the community as Grandmother Jack.

по-добре позната сред общността като Баба Джак.

Farai hands Grandmother Jack an envelope from the clinic nurse.

Фарай подава на Баба Джак плик от медицинската сестра в клиниката.

Grandmother Jack invites Farai to sit down

Баба Джак кани Фарай да седне,

as she opens the envelope and reads.

докато тя отваря плика и зачита.

There's silence for three minutes or so as she reads.

Настъпва тишина за около 3 минути, докато чете.

And after a long pause, Grandmother Jack takes a deep breath,

След една дълга пауза, Баба Джак си поема дъбоко въздух,

looks at Farai and says,

поглежда Фарай и казва:

"I'm here for you.

"С теб съм.

Would you like to share your story with me?"

Искаш ли да споделиш историята си с мен?"

Farai begins,

Фарай започва,

her eyes swelling with tears.

и очите й се пълнят със сълзи.

She says, "Grandmother Jack,

Казва: "Бабо Джак,

I'm HIV-positive.

аз съм ХИВ-позитивна.

I've been living with HIV for the past four years.

Живея с ХИВ от 4 години.

My husband left me a year ago.

Съпругът ми ме напусна преди година.

I have two kids

Имам две деца

under the age of five.

на по-малко от 5 години.

I'm unemployed.

Безработна съм.

I can hardly take care of my children."

Едва се справям с грижата за децата си."

Tears are now flowing down her face.

Сълзите вече текат по лицето й.

And in response, Grandmother Jack moves closer,

В отговор Баба Джак се приближава,

puts her hand on Farai,

поставя ръка на Фарай

and says, "Farai, it's OK to cry.

и казва: "Фарай, поплачи си.

You've been through a lot.

Минала си през какво ли не.

Would you like to share more with me?"

Искаш ли да споделиш още нещо с мен?"

And Farai continues.

Фарай продължава.

"In the last three weeks,

"През последните 3 седмици

I have had recurrent thoughts of killing myself,

често си мисля да се самоубия,

taking my two children with me.

като взема и двете си деца със себе си.

I can't take it anymore.

Не мога да издържам повече.

The clinic nurse sent me to see you."

Сестрата от клиниката ме изпрати при теб."

There's an exchange between the two, which lasts about 30 minutes.

Разговорът помежду им трае около 30 минути.

And finally, Grandmother Jack says,

Най-накрая Баба Джак казва:

"Farai,

"Фарай,

it seems to me that you have all the symptoms of kufungisisa."

струва ми се, че имаш всички симптоми на "куфунгисиса".

The word "kufungisisa" opens up a floodgate of tears.

Думата "куфунгисиса" предизвиква порой сълзи.

So, kufungisisa is the local equivalent of depression

Куфунгисиса е местният еквивалент на депресията

in my country.

в моята държава.

It literally means

Буквално означава

"thinking too much."

"прекалено много мислене".

The World Health Organization estimates

Световната здравна организация счита,

that more than 300 million people globally, today, suffer from depression,

че днес над 300 милиона човека по света страдат от депресия

or what in my country we call kufungisisa.

или това, което в моята държава наричаме куфунгисиса.

And the World Health Organization also tells us

Световната здравна организация също ни казва,

that every 40 seconds,

че на всеки 40 секунди

someone somewhere in the world commits suicide

някой някъде по света се самоубива,

because they are unhappy,

защото е нещастен,

largely due to depression or kufungisisa.

главно заради депресия или куфунгисиса.

And most of these deaths are occurring in low- and middle-income countries.

Повечето от тези смъртни случаи са в държави с ниски или средни доходи.

In fact,

Всъщност,

the World Health Organization goes as far as to say

Световната здравна организация дори твърди,

that when you look at the age group between 15 to 29,

че, когато погледнете възрастовата група от 15 до 29 години,

a leading cause of death now is actually suicide.

една от водещите причини за смъртност сега е самоубийството.

But there are wider events that lead to depression

Но има още много неща, които водят до депресия

and in some cases, suicide,

и в някои случаи - до самоубийство,

such as abuse,

като например тормоз,

conflict, violence,

конфликти, насилие,

isolation, loneliness --

изолация, самота...

the list is endless.

Списъкът е безкраен.

But one thing that we do know

Но има нещо, което знаем със сигурност

is that depression can be treated and suicides averted.

и то е, че депресията може да се леува, а самоубийствата да се предотвратят.

But the problem is

Проблемът обаче е,

we just don't have enough psychiatrists or psychologists in the world

че просто нямаме достатъчно психиатри или психолози на този свят,

to do the job.

за всичката тази работа.

In most low- and middle-income countries, for instance,

В повечето страни с ниски или средни доходи например,

the ratio of psychiatrists to the population

съотношението между психиатри и население

is something like one for every one and a half million people,

е около един на всеки милион и половина души,

which literally means that 90 percent of the people

което буквално означава, че 90 процента от хората,

needing mental health services

имащи нужда от психично-здравни грижи,

will not get it.

няма да ги получат.

In my country,

В моята страна

there are 12 psychiatrists,

има 12 психиатъра

and I'm one of them,

и аз съм един от тях

for a population of approximately 14 million.

за население от приблизително 14 милиона.

Now, let me just put that into context.

Нека поставя това в контекст.

One evening while I was at home,

Една вечер, докато си бях вкъщи,

I get a call from the ER,

ми се обаждат от Спешното,

or the emergency room,

от Спешния център

from a city which is some 200 kilometers away

в град, който е на около 200 километра

from where I live.

от мястото, където живея.

And the ER doctor says,

Докторът от Спешното казва:

"One of your patients,

"Един от Вашите пациенти,

someone you treated four months ago,

когото сте лекувал преди 4 месеца,

has just taken an overdose,

току-що е взел свръхдоза

and they are in the ER department.

и е в Спешния център.

Hemodynamically, they seem to be OK,

Кръвната картина изглежда добре,

but they will need neuropsychiatric evaluation."

но ще има нужда от невропсихиатрична оценка."

Now, I obviously can't get into my car in the middle of the night

Очевидно е, че не мога да се кача в колата си посред нощ

and drive 200 kilometers.

и да карам 200 километра.

So as best as we could,

И така, правейки каквото е по силите ни,

over the phone with the ER doctor,

с доктора от Спешното,

we come up with an assessment.

правим оценка на случая по телефона.

We ensure that suicidal observations are in place.

Гарантираме, че ще се следи за самоубийствени мисли.

We ensure that we start reviewing the antidepressants

Гарантираме, че ще започнем да преглеждаме антидепресантите,

that this patient has been taking,

които е приемал досега пациентът

and we finally conclude

и накрая заключаваме,

that as soon as Erica -- that was her name, 26-year-old --

че веднага щом Ерика (така се казваше, 26-годишна),

as soon as Erica is ready to be released from the ER,

веднага щом Ерика е готова за изписване от Спешното,

she should come directly to me with her mother,

трябва да дойде направо при мен с майка си,

and I will evaluate

а аз ще извърша оценка

and establish what can be done.

и реша какво може да се направи.

And we assumed that that would take about a week.

Предположихме, че това би отнело около седмица.

A week passes.

Минава седмица.

Three weeks pass.

Минават три седмици.

No Erica.

Ерика я няма.

And one day I get a call from Erica's mother,

Един ден ми се обажда майката на Ерика

and she says,

и казва:

"Erica committed suicide three days ago.

"Ерика се самоуби преди три дни.

She hanged herself from the mango tree

Обеси се на манговото дърво

in the family garden."

в семейната градина."

Now, almost like a knee-jerk reaction,

Почти импулсивно

I couldn't help but ask,

не можах да се сдържа и попитах:

"But why didn't you come to Harare, where I live?

"Но защо не дойдохте в Хараре, където живея?

We had agreed that as soon as you're released from the ER,

Бяхме се разбрали, че веднага щом ви изпишат от Спешното,

you will come to me."

ще дойдете при мен."

Her response was brief.

Отговорът й бе кратък.

"We didn't have the 15 dollars bus fare

"Нямахме 15 долара за автобусния билет

to come to Harare."

до Хараре."

Now, suicide is not an unusual event

Самоубийството не е необичайно събитие

in the world of mental health.

в света на психичното здраве.

But there was something about Erica's death

Но имаше нещо в смъртта на Ерика,

that struck me at the core of my very being.

което дълбоко ме порази.

That statement from Erica's mother:

Това, което ми каза майката на Ерика:

"We didn't have 15 dollars bus fare to come to you,"

"Нямахме 15 долара за автобусния билет, за да дойдем при Вас.",

made me realize

ме накара да осъзная,

that it just wasn't going to work,

че просто нямаше да проработи

me expecting people to come to me.

аз да очаквам хората да идват при мен.

And I got into this state of soul-searching,

Така навлязох в едно състояние на душевно търсене,

trying to really discover my role

опитвайки се наистина да открия ролята си

as a psychiatrist in Africa.

на психиатър в Африка.

And after considerable consultation and soul-searching,

След дълги консултации и душевни търсения,

talking to colleagues, friends and family,

след разговори с колеги, приятели и роднини

it suddenly dawned on me

изведнъж осъзнах,

that actually, one the most reliable resources we have in Africa

че всъщност един от най-надеждните ресурси, които имаме в Африка,

are grandmothers.

са бабите.

Yes, grandmothers.

Да, бабите.

And I thought,

И си помислих...

grandmothers are in every community.

Баби има във всяка общност.

There are hundreds of them.

Стотици са.

And --

И...

(Laughter)

(Смях)

And they don't leave their communities in search of greener pastures.

И те не напускат своите общности в търсене на по-добро място.

(Laughter)

(Смях)

See, the only time they leave

Тръгват си само тогава,

is when they go to a greener pasture called heaven.

когато отидат на едно по-добро място, наречено Рай.

(Laughter)

(Смях)

So I thought, how about training grandmothers

Та си помислих, защо не обучим баби да прилагат

in evidence-based talk therapy,

научно доказаната терапия чрез разговор,

which they can deliver on a bench?

която могат да проведат на една пейка?

Empower them with the skills to listen,

Да им дадем уменията да слушат,

to show empathy,

да са съпричастни

all of that rooted in cognitive behavioral therapy;

и всичко това основано на когнитивно-поведенческата терапия;

empower them with the skills to provide behavior activation,

да им дадем уменията да прилагат поведенческо активиране,

activity scheduling;

планиране на дейности;

and support them using digital technology.

да ги подкрепяме чрез дигитални технологии.

You know, mobile phone technology.

Имам предвид мобилни телефони.

Pretty much everyone in Africa has a mobile phone today.

Почти всеки в Африка днес има мобилен телефон.

So in 2006,

И така през 2006 г.

I started my first group

започнах първата си група

of grandmothers.

от баби.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Today, there are hundreds of grandmothers

Днес има стотици баби,

who are working in more than 70 communities.

които работят в над 70 общности.

And in the last year alone,

И само в последната година

more than 30,000 people received treatment

повече от 30 000 души са получили лечение

on the Friendship Bench

на Пейката на приятелството

from a grandmother in a community in Zimbabwe.

от баба в някоя общност в Зимбабве.

(Applause)

(Ръкопляскане)

And recently, we published this work that is done by these grandmothers

Неотдавна публикувахме работата, която се върши от тези баби

in the Journal of the American Medical Association.

в "Журнала на американската медицинска асоциация".

And --

И...

(Applause)

(Ръкопляскане)

And our results show that six months after receiving treatment

И резултатите ни сочат, че шест месеца след лечението,

from a grandmother,

получено от баба,

people were still symptom-free:

хората все още нямаха симптоми:

no depression,

никаква депресия,

suicidal ideation completely reduced.

намалени до минимум самоубийствени мисли.

In fact, our results -- this was a clinical trial --

Всъщност резултатите ни... (това беше клиничен експеримент)...

in fact, this clinical trial showed

Всъщност клиничният експеримент показа,

that grandmothers were more effective at treating depression

че бабите лекуваха депресията по-ефикасно

than doctors and --

от докторите и...

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Ръкопляскане)

And so,

И така,

we're now working towards expanding this program.

сега работим по разпространяването на програмата.

There are more than 600 million people currently aged above 65 in the world.

В момента има повече от 600 милиона души по света на възраст над 65 години.

And by the year 2050,

А до 2050 г.

there will be 1.5 billion people aged 65 and above.

ще има над 1,5 милиарда души на възраст над 65 години.

Imagine if we could create a global network of grandmothers

Представете си, ако можем да създадем световна мрежа от баби

in every major city in the world,

във всеки голям град по света,

who are trained in evidence-based talk therapy,

които да са обучени да прилагат научно доказана терапия чрез разговор,

supported through digital platforms,

на които се помага чрез дигитални платформи

networked.

и организирани срещи.

And they will make a difference in communities.

Те ще внесат промяна в общностите.

They will reduce the treatment gap

Ще подобрят лечението на психически

for mental, neurological and substance-use disorders.

и неврологични разстройства и такива, свързани с наркозависимости.

Finally,

В заключение,

this is a file photograph of Grandmother Jack.

това е снимка на Баба Джак.

So, Farai had six sessions on the bench with Grandmother Jack.

Фарай имаше шест сесии на пейката с Баба Джак.

Today, Farai is employed.

Днес Фарай има работа.

She has her two children at school.

Двете й деца ходят на училище.

And as for Grandmother Jack,

А що се отнася до Баба Джак,

one morning in February, we expected her to see her 257th client on the bench.

една сутрин очаквахме да посрещне 257-ия си клиент на пейката.

She didn't show up.

Тя не дойде.

She had gone to a greener pasture called heaven.

Беше отишла на едно по-добро място, наречено рай.

But I believe that Grandmother Jack,

Но вярвам, че Баба Джак,

from up there,

там отгоре,

she's cheering on all the other grandmothers --

насърчава всички други баби...

the increasing number of grandmothers who are making a difference

все по-големия брой баби, които внасят промяна

in the lives of thousands of people.

в живота на хиляди хора.

And I'm sure she's in awe

И съм сигурен, че е изумена,

when she realizes that something that she helped to pioneer

когато осъзнава, че нещо, за чието създаване е помогнала,

is now spreading to other countries,

сега се разпростира и в други държави

like Malawi,

като Малави,

the island of Zanzibar

остров Занзибар

and coming closer to home here in the Unites States

и по-близо до дома, тук в САЩ,

in the city of New York.

в Ню Йорк.

May her soul rest in peace.

Нека душата й почива в мир.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Ръкопляскане)

(Cheering)

(Одобрителни възгласи)

(Applause)

(Ръкопляскане)