How we can face the future without fear, together | Rabbi Lord Jonathan Sacks

Translator: Paula Hadjieva Reviewer: Yavor Ivanov

"These are the times,"

"Такива времена,"

said Thomas Paine,

е казал Томас Пейн,

"that try men's souls."

"изпитват душата на човека."

And they're trying ours now.

И в момента изпитват душите ни

This is a fateful moment in the history of the West.

Това са съдбоносни дни в историята на Запада.

We've seen divisive elections and divided societies.

Виждали сме спорни избори и разделени общества.

We've seen a growth of extremism

Видяхме разрастването на екстемизма

in politics and religion,

в политиката и религията,

all of it fueled by anxiety, uncertainty and fear,

и всичко подтикнато от безпокойство, несигурност и страх,

of a world that's changing almost faster than we can bear,

от света, който се променя по-бързо, от колкото можем да понесем,

and the sure knowledge that it's going to change faster still.

и сигурността, че ще продължи да се променя по-бързо.

I have a friend in Washington.

Имам приятел във Вашингтон.

I asked him, what was it like being in America

Попитах го какво е да си в Америка

during the recent presidential election?

по време на скорошните президентски избори?

He said to me, "Well,

Той ми отговори,: " Еми,

it was like the man

беше все едно си мъжът,

sitting on the deck of the Titanic

който седи на палубата на Титаник

with a glass of whiskey in his hand

с чаша уиски в ръка

and he's saying, 'I know I asked for ice --

и казва, "Знам, че поисках лед...

(Laughter)

(смях)

but this is ridiculous.'"

но това е нелепо."

So is there something we can do,

Затова имали нещо, което можем да направим,

each of us,

всеки от нас,

to be able to face the future without fear?

за да посрещнем бъдещето без страх?

I think there is.

Мисля, че можем.

And one way into it is to see

И единият начин е да разберем,че

that perhaps the most simple way into a culture and into an age

вероятно най-лесният начин да влезем в една култура или ера

is to ask: What do people worship?

е да се запитаме: "Какво почитат хората?"

People have worshipped so many different things --

Хората са почитали, толкова много, различни неща-

the sun, the stars, the storm.

слънцето, звездите, бурята.

Some people worship many gods, some one, some none.

Някои хора почитат много божества, някои един бог, други никой.

In the 19th and 20th centuries,

През 19-ти и 20-ти век,

people worshipped the nation,

хората са почитали нацията,

the Aryan race, the communist state.

Арийската раса, комунизма.

What do we worship?

Какво почитаме ние?

I think future anthropologists

Мисля, че бъдещите антрополози

will take a look at the books we read

ще вземат книгите, които четем

on self-help, self-realization,

за самопомощ, себеосъзнаване,

self-esteem.

за самоуважение.

They'll look at the way we talk about morality

Ще видят начина по, който говорим за морала,

as being true to oneself,

като за това да сме верни на себе си,

the way we talk about politics

начина, по който говорим за политика

as a matter of individual rights,

като за права на индивида,

and they'll look at this wonderful new religious ritual we have created.

и ще намерят новия прекрасен религиозен ритуал, който създадохме.

You know the one?

Знаете го?

Called the "selfie."

Нарича се "селфи".

And I think they'll conclude that what we worship in our time

И мисля, че ще остановят, че това, което почитаме в наше време

is the self, the me, the I.

е собствената личност, мен, Азът.

And this is great.

И това е чудесно,

It's liberating. It's empowering. It's wonderful.

Това е освобождаващо. Вдъхващо сила. Прекрасно.

But don't forget that biologically, we're social animals.

Но не забравяйте, че биологично, ние сме социални животни.

По-голямата част от еволюционната си история сме прекарали

We've spent most of our evolutionary history

in small groups.

на малки групи.

We need those face-to-face interactions

Разговорите лице в лице са ни нужни,

where we learn the choreography of altruism

където научаваме хореографията на алтруизма

and where we create those spiritual goods

и чрез които създаваме духовните блага

like friendship and trust and loyalty and love

като приятелство и вяра, и преданост и любов,

that redeem our solitude.

които ни спасяват от самотата.

When we have too much of the "I" and too little of the "we,"

Когато имаме прекалено много от "Аза" и твърде малко от "ние",

we can find ourselves vulnerable,

можем да се окажем уязвими,

fearful and alone.

уплашени и сами.

It was no accident that Sherry Turkle of MIT

Не случайно Шери Тъкъл от МТИ

called the book she wrote on the impact of social media

нарече книгата си за въздействието на социалните мрежи

"Alone Together."

"Сами заедно".

So I think the simplest way of safeguarding the future "you"

Затова мисля, че най-лестният начин да запазим бъдещето "вас"

is to strengthen the future "us"

е да заздравим бъдещето "нас"

in three dimensions:

е три измерения:

the us of relationship,

"нас" във връзките,

the us of identity

"нас" в идентичността

and the us of responsibility.

и "нас" в отговорностите.

So let me first take the us of relationship.

Нека първо разгледаме "нас" във връзките.

And here, forgive me if I get personal.

И така, простете ми ако стане лично.

Once upon a time,

Преди време,

a very long time ago,

преди много време,

I was a 20-year-old undergraduate

бях двадесетгодишен

studying philosophy.

студент по философия.

I was into Nietzsche and Schopenhauer and Sartre and Camus.

Интересувах се от Нитше, Шопенхауер и Сартр и Камю.

I was full of ontological uncertainty

Бях изпълнене с онтологични съмнения

and existential angst.

и екзистенциални угризения.

It was terrific.

Беше прекрасно.

(Laughter)

(смях)

I was self-obsessed and thoroughly unpleasant to know,

Бях обсебен от себе си и като цяло, неприятна компания,

until one day I saw

докато един ден,

across the courtyard

в двора не видях

a girl

едно момиче,

who was everything that I wasn't.

което беше всичко, което аз не бях.

She radiated sunshine.

Тя излъчваше сияние.

She emanated joy.

Излъчваше щастие.

I found out her name was Elaine.

Разбрах, че се казва Илейн.

We met. We talked.

Запознахме се. Говорихме си.

We married.

Оженихме се.

And 47 years, three children and eight grandchildren later,

И след 47 години, три деца и осем внуци по-късно,

I can safely say

със сигурнос мога да кажа,

it was the best decision I ever took in my life,

че това беше най-доброто решение, което съм взимал,

because it's the people not like us

защото хората, които не са като нас

that make us grow.

ни карат да израстваме.

And that is why I think

И затова мисля, че

we have to do just that.

точно това трябва да правим.

The trouble with Google filters,

Проблемът на филтрите на гугъл,

Facebook friends

приятелите във фвйсбук

and reading the news by narrowcasting rather than broadcasting

и четейки подрбрани новини вместо световни

means that we're surrounded almost entirely by people like us

означава, че сме обградени почти изцяло от хора като нас самите,

whose views, whose opinions, whose prejudices, even,

чийто възгледи, чийто мнения, чийто предрасъдаци, дори,

are just like ours.

са като нашите.

And Cass Sunstein of Harvard has shown

И Кас Сънщайн от Харвард е доказал,

that if we surround ourselves with people with the same views as us,

че ако се обградим с хора със същите възгледи като нашите,

we get more extreme.

ставаме по-крайни.

I think we need to renew those face-to-face encounters

Мисля, че трябва да подновим срещите лице в лице

with the people not like us.

с хората, които не са като нас.

I think we need to do that

Мисля, че трябва да направим това,

in order to realize that we can disagree strongly

за да осъзнаем, че можем да не се разбираме

and yet still stay friends.

и, да, все още да сме приятели.

It's in those face-to-face encounters

Точно в тези срещи лице в лице,

that we discover that the people not like us

осъзнаваме, че хората, които не са като нас

are just people, like us.

са хора, като нас.

And actually, every time

И всъщност, всеки път,

we hold out the hand of friendship

когато протегнем ръка за приятелство

to somebody not like us,

към някой, който не е като нас,

whose class or creed or color are different from ours,

чиято класа или вяра, или цвят е различен от нашия,

we heal

ние лекуваме

one of the fractures

една от фрактурите,

of our wounded world.

на нашия натрушен свят.

That is the us of relationship.

Това е "ние" във връзките.

Second is the us of identity.

Второто е "ние" в идентичността.

Let me give you a thought experiment.

Нека направим мисловен експеримент.

Have you been to Washington? Have you seen the memorials?

Били ли сте във Вашингтон? Виждали ли сте паметниците?

Absolutely fascinating.

Изключително впечатляващо.

There's the Lincoln Memorial:

Мемориала Линкълн

Gettysburg Address on one side, Second Inaugural on the other.

Гетисбъргско обръщение от една страна, от друга Второто встъпително слово.

You go to the Jefferson Memorial,

Отивате до мемориала на Джеферсън,

screeds of text.

фермани от текстове.

Martin Luther King Memorial,

Мемориала на Мартин Лутър Кинг,

more than a dozen quotes from his speeches.

повече от дозина цитати от речите му.

I didn't realize, in America you read memorials.

Не знаех, че в Америка четете мемориали.

Now go to the equivalent in London in Parliament Square

Сега, погледнете еквивалента в Лондон на Парламентарния площад

and you will see that the monument to David Lloyd George

и ще видите, че паметникът на Дейвид Лойд Джордж

contains three words:

има само три думи:

David Lloyd George.

"Дейвид Лойд Джордж".

(Laughter)

(смях)

Nelson Mandela gets two.

Нелсън Мандела има две.

Churchill gets just one:

Чърчил има само една:

Churchill.

Чърчил.

(Laughter)

(смях)

Why the difference? I'll tell you why the difference.

Защо е тази разлика? Ще ви кажа, защо.

Because America was from the outset a nation of wave after wave of immigrants,

Защото, от самото начало Америка е била нация на вълни от имигранти,

so it had to create an identity

затова е трябвало да си създаде идентичност,

which it did by telling a story

която е направила, като е разкавала истории,

which you learned at school, you read on memorials

които учите в училище, четете по паметници

and you heard repeated in presidential inaugural addresses.

и чувате да се повтарят в президентските встъпителни речи.

Britain until recently wasn't a nation of immigrants,

Великобритания, доскоро, не беше нация на имигранти,

so it could take identity for granted.

затова приема идентичността за даденост.

The trouble is now

Бедата сега е, че

that two things have happened which shouldn't have happened together.

две неща се случиха, които не трябваше да се случват едновременно.

The first thing is in the West we've stopped telling this story

Първото е, че на Запад спряхме да разказваме тези истории,

of who we are and why,

за това кои сме и защо,

even in America.

дори и в Америка.

And at the same time,

И в същото време,

immigration is higher than it's ever been before.

имиграцията е с по-голям ръст от всякога.

So when you tell a story and your identity is strong,

И така, когато разказваш история и идентичността ти е силна,

you can welcome the stranger,

можеш да посрещнеш непознатия,

but when you stop telling the story,

но когато спреш да разказваш историята,

your identity gets weak

идентичността ти отслабва

and you feel threatened by the stranger.

и се чувстваш заплашен от непознатия.

And that's bad.

И това е лошо.

I tell you, Jews have been scattered and dispersed and exiled for 2,000 years.

Ще ви кажа това, евреите са били разпръснати и гонени от 2000 години.

We never lost our identity.

Никога не сме губили идентичността си

Why? Because at least once a year,

Защо? Защото поне веднъж годишно,

on the festival of Passover,

на фестивала Пасха,

we told our story and we taught it to our children

разказваме историята и я предаваме на децата си,

and we ate the unleavened bread of affliction

и ядем Маца

and tasted the bitter herbs of slavery.

и вкусваме горчивината на робството.

So we never lost our identity.

Така не загубихме идентичността си.

I think collectively

Мисля общо,

we've got to get back to telling our story,

трябва да продължим да разказваме историята си,

who we are, where we came from,

кои сме, от къде сме,

what ideals by which we live.

кои са идеалите, с които живеем.

And if that happens,

И ако това се случи,

we will become strong enough

ще сме достатъчно силни

to welcome the stranger and say,

да посрещнем непознатите и да кажем

"Come and share our lives,

"Елате и споделете живота ни,

share our stories,

споделете историите ни,

share our aspirations and dreams."

споделете стремежите и мечтите ни."

That is the us of identity.

Това е "ние" в идентичността.

And finally, the us of responsibility.

И накрая, "ние" в отговорностите.

Do you know something?

Знаети ли какво?

My favorite phrase in all of politics,

Любимита ми фраза на всички политици,

very American phrase,

типична американска фраза,

is: "We the people."

е: "Ние, народа"

Why "we the people?"

Защо "ние, народа?"

Because it says that we all share collective responsibility

Защото казва, че всички ние споделяме заедно отговорността

for our collective future.

за нешето съвместно бъдеще.

And that's how things really are and should be.

И така стоят нещата, и така трябва да бъдат.

Have you noticed how magical thinking

Забелязали ли сте колко фантастично

has taken over our politics?

е станало мисленето на политиците ни?

So we say, all you've got to do is elect this strong leader

Казваме, че всичко, което трябва да се направи е да се избере този силен лидер

and he or she will solve all our problems for us.

и той или тя, ще оправи всичките ни проблеми вместо нас.

Believe me, that is magical thinking.

Повярвайте ми, това е фантастично мислене.

And then we get the extremes:

И после имаме екстремностите:

the far right, the far left,

крайно десни, крайно леви,

the extreme religious and the extreme anti-religious,

религиозният екстремизъм, и екстремният анти-религионизъм

the far right dreaming of a golden age that never was,

крайно десните мечтаят за златния век, който никога не е бил,

the far left dreaming of a utopia that never will be

крайно левите мечтаят за утопия, която никога няма да бъде

and the religious and anti-religious equally convinced

и религиозните и анти-религиозните еднакво обедени,

that all it takes is God or the absence of God

че всичко, което ни трябва е Бог или липсата на Бог,

to save us from ourselves.

за да ни спаси от самите нас.

That, too, is magical thinking,

Това също е магическо мислене,

because the only people who will save us from ourselves

защото единствените, които биха ни спасили от нас самите

is we the people,

са ние - хората,

all of us together.

всичко заедно.

And when we do that,

И когато направим това

and when we move from the politics of me

и минем от политиката на Аза

to the politics of all of us together,

към политиката на ние, всички заедно,

we rediscover those beautiful, counterintuitive truths:

ще преоткрием онези красиви, нелогични истини:

that a nation is strong

нацията е силна,

when it cares for the weak,

когато я е грижа за слабите,

that it becomes rich

че забогатява,

when it cares for the poor,

когато се грижи за бедните,

it becomes invulnerable when it cares about the vulnerable.

става науязвина, когато се грижи за уязвимите.

That is what makes great nations.

Това прави нацията велика.

(Applause)

(аплодисменти)

So here is my simple suggestion.

Това е простичкото ми предложение.

It might just change your life,

Може да промени живота ви

and it might just help to begin to change the world.

и може да помогне да започнем да променяме света.

Do a search and replace operation

Претърсете и заменете

on the text of your mind,

текста в главите си,

and wherever you encounter the word "self,"

и където срещнете "аз",

substitute the word "other."

замете думата с "други".

So instead of self-help, other-help;

Вместо самопомощ, помощ за други,

instead of self-esteem, other-esteem.

вместо самочувствие, уважение към другите

And if you do that,

И ако направите това

you will begin to feel the power

ще започнете да усещате силата

of what for me is one of the most moving sentences

на това, което за мен е най-значимото изречение

in all of religious literature.

в религиозната литература.

"Though I walk through the valley of the shadow of death,

"И даже да вървя в долината в сянката на смъртта,

I will fear no evil,

няма да се страхувам от злото,

for you are with me."

защото ти си с мен."

We can face any future without fear

Можем да посрещнем каквото и да е бъдеще без страх

so long as we know

докато знаем, че

we will not face it alone.

няма да го посрещнем сами.

So for the sake of the future "you,"

Така, че заради бъдещото "вас",

together let us strengthen

нека заедно заздравим

the future "us."

бъдещото "нас".

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(аплодисменти)