John Hodgman: A brief digression on matters of lost time

Translator: Dilyan Donchev Reviewer: Ivelina Petkova

You all know this story.

Всички знаете тази история.

In the summer of 1950,

През лятото на 1950,

Enrico Fermi, the Italian-American physicist

Енрико Ферми, физикът от итало-американски произход

and atomic-pile builder,

и съзадел на атомния реактор,

went to lunch at Los Alamos National Laboratory

отива на обяд в Националната Лаборатория Лос Аламос

and joined some colleagues there, and asked them a question:

и там се присъединява към няколко колеги, и ги пита:

"Where is everybody?"

"Къде са всички?"

This confused his colleagues, obviously,

Това обърква колегите му, естествено,

because they were sitting right there with him.

защото те си седят точно там със него.

And then he had to clarify that he wasn't talking about them.

След това той трябвало да поясни, че не говори за тях.

He was talking about the space aliens.

А пита за извънземните.

You see, this was only a few years after

Това се случва само няколко години след

the supposed flying saucer crash

предполагаемата катастрофа на летяща чиния

at Roswell, New Mexico.

около Розуел, Ню Мексико.

And even though that turned out to be nothing,

И въпреки, че всичко това се оказва едно нищо,

nothing at all --

ама абсолютно нищо --

(Laughter) --

(смях)

merely a downed weather balloon

просто един паднал метеорологичен балон

piloted by small hairless men

пилотиран от малки неокосмени човечета

with slits for mouths ...

с цепки вместо усти.

Still, America had gone saucer-mad,

И въпреки това, Америка полудява на тема летящи чинии,

even famous scientists

включително и известни учени

who were eating lunch.

които си хапвали обяд.

Fermi's reasoning, if I may paraphrase badly,

Доводите на Ферми, ако мога да си позволя да перефразирам неточно,

is that the universe is so vast

са, че вселената е толкова необятна,

that it stands to reason,

че изглежда логично

there should be other intelligent life out there.

някъде там да има и други интелигентни форми на живот

And the universe is so old

И вселената е толкова стара, че освен ако

that unless we were the very first civilization ever to evolve,

не сме били първата цивилизация въобще да еволюира,

we should have some evidence of their existence by now.

ние би трябвало вече да имаме някакви доказателства за тяхното съществуване.

And yet, to the best of our knowledge, we are alone.

И въпреки това, доколкото знаем, ние сме сами.

"Where is everybody?" asked Fermi,

"Къде са всички?" е попитал Ферми,

and his colleagues had no answer.

и неговите колеги са нямали отговор.

Fermi then went on with the same blunt logic

Ферми след това продължил със същата безкомпромисна логика

to disprove fairies,

да опровергава феи,

Sasquatch, God,

Саскуач, Господ,

the possibility of love --

възможността за любов --

and thereafter, as you know,

и оттогава, както знаете,

Enrico Fermi ate alone.

Енрико Ферми обядвал сам.

(Laughter)

(смях)

Now,

Сега,

I am not a scientist.

аз не съм учен,

I have never built an atomic pile.

никога не съм създавал атомен реактор.

Although, I might argue that, technically,

Въпреки, че аз бих се опитал да ви убедя, че технически погледнато,

every pile is atomic.

всеки реактор е атомен.

(Laughter)

(смях)

However, with respect, I might point out two possibilities

Обаче, с уважение, бих посочил две възможности,

that Enrico Fermi perhaps did not consider.

които Енрико Ферми можи бе не е разгледал.

One is that the aliens might be

Едната е, че извънземните може да са

very far away.

много надалеч.

Perhaps, I dare say,

Може би, бих се осмелил да кажа,

even on other planets.

дори на други планети.

The other possibility --

Другата възможност --

(Laughter) --

(смях)

is, perhaps, Enrico Fermi himself

е самият Енрико Ферми

was an alien.

да е извънземен.

(Laughter)

(смях)

Think about it.

Помислете върху това.

Isn't it a little convenient

Не е ли някакси твърде удобно,

that in the midst of the World War, out of nowhere,

по средата на световната война, ей така отникъде,

suddenly an Italian scientist showed up

да се появи някакъв италиански учен

with an amazing new technology

с удивителна нова технология,

that would transform everything in the world

която тепърва ще преобрази всичко на земята

and darken the history of the human species forever after?

и ще помрачи нашата история на човешкия вид завинаги?

And isn't it a little strange

И не е ли малко странно,

that he required no payment for this?

че той дори не е поискал да му се заплати за това?

That he asked for only one thing --

Че той е поискал само едно:

a gift of two healthy sperm whales?

подарък от два здрави кашалота?

That's -- that's not true.

Това -- това последното не е вярно.

But it is strange.

Но е странно.

(Laughter)

(смях)

And if Enrico Fermi were indeed a space alien,

И ако Енрико Ферми наистина е бил извънземен,

wouldn't he be the first to have tried to convince

не би ли бил той първият, който би се опитал да убеди

his fellow scientists

колегите си учени,

that the space aliens are not already here?

че извънземните вече са тук?

For it is given in certain UFO-ology

Защото в някои НЛО

or UFOlogy circles,

или уфологични кръгове е прието за дадено,

that the aliens are already here and have been for millennia;

че извънземните са вече тук и то от хилядолетия.

that they have walked among us in disguise,

Че те са се разкарвали измежду нас дегизирани,

observing us, guiding our evolution

наблюдавайки ни, насочвайки нашата еволюция

from ape to man --

от маймуна до човек --

if you believe in that sort of thing --

ако вярвате на такива неща.

and, occasionally, kidnapping us in their flying saucers

И, от време на време, са ни отвличали в летящите си чинии

and taking us away to have sex with us in pyramids.

и са ни отнасяли да правят секс с нас в пирамиди.

(Laughter)

(смях)

It's a difficult theory to discount,

Една доста трудна за оборване теория,

I think you'll agree.

мисля, ще се съгласите.

(Laughter)

(смях)

For even in my own life,

Защото дори в моя собствен живот,

there are memories I have

имам някои спомени,

that are difficult to explain --

които трудно си обяснявам --

happenings that are so odd and unaccountably weird,

случки толкова особени и необяснимо странни,

that it is difficult to imagine

че е трудно да си представи човек,

they were not the result

че те не са резултат

of prolonged and frequent contact with aliens throughout my life.

от продължителния ми и чест контакт с извънземни.

For how else will you explain

Защото как иначе бихте обяснили

the amazing and absolutely true

невероятните и абсолютно истински

close encounters that I had

близки срещи, които съм имал

and will describe to you now?

и които ще ви опиша сега?

Encounter one: Ocean City, New Jersey, 1980.

Среща Първа: Оушън Сити, Ню Джърси, 1980.

This was the summer when the special edition of

Беше лятото, когато специалното издание на

"Close Encounters of the Third Kind" was released.

"Близки срещи от третия вид" излезе по кината.

And I went on vacation with my parents to the Jersey shore.

Бях на почивка с родителите ми в Джърси.

Within 12 hours, I was horribly sunburned,

Още в първите 12 часа успях да изгоря ужасно от слънцето,

just like Richard Dreyfuss in the movie.

точно като Ричард Драйфус във филма.

(Laughter)

(смях)

And so I spent the rest of the vacation

И така, прекарах остатъка от ваканцията

largely sitting outside our little rental house at night,

седейки вечер пред малката къща по наем,

the sidewalk still warm from the sun,

тротоарът все още топъл от слънцето,

watching the skies for UFOs.

гледайки небето за НЛО-та.

What did I see? Stars, satellites,

Какво видях? Звезди, сателити,

blinking airplanes -- typical sky junk.

мигащи самолети -- типичните небесни боклуци.

Occasionally, kids would come and

От време на време, разни деца идваха и

join me and watch,

гледахме заедно,

but their necks soon got sore, and they would go off to the boardwalk

но вратовете им скоро ги заболяваваха и те се отправяха обратно по тротоара

to play video games and mingle with humans.

да играят видео игри и да общуват с хора.

I was pretty good at the video games. I was not very good at the other part,

Бях доста добър на видео игрите. Не бях много добър по другата част,

so I stayed alone with the cosmos.

и така си стоях самичък с космоса.

And that's when it happened.

И точно тогава то се случи.

An elderly couple came walking down the street.

Една възрастна двойка се приближи, вървейки по улицата.

I would say they were in their late seventies,

Бих казал, че бяха някъде към 75-80 годишни,

and I would say that they were on a date,

и сигурно бяха излезли на среща,

because he was wearing a very neat little suit

защото той носеше един много елегантен костюм

with a yellow tie -- a brown suit.

с жълта вратовръзка, кафяв костюм.

And she was wearing a cardigan, because it was now fully night

А тя носеше жилетка, защото вече се беше стъмнило

and a chill was coming in off the ocean.

и откъм океана идваше хлад.

I remember, for some reason,

Спомням си, по някаква причина,

that they were exactly the same height.

че те бяха точно на една и съща височина.

And then they stopped, and the man turned to me

И в този момент те се спряха и мъжът се обърна към мен

and said,

и каза,

"What are you looking for,

"Какво търсиш,

flying saucers?"

летящи чинии ли?"

(Laughter)

(смях)

You have to admit, that's a pretty boss piece of detective work

Признайте си, това си е доста завидна детективска работа

for an old man on a date.

за един старец излязъл на среща.

But what was stranger still --

Но това, което беше още по странно --

and even I realized it at the time,

и дори и аз го осъзнах тогава,

as a nine-year-old child --

като един девет годишен малчуган --

was that they stopped at all.

беше, че те въобще се спряха.

That this old man would interrupt his moonlight stroll

Че този старец бе прекъснал разходката си под луната

with his sweetheart with the precise reason

със своята любима тъкмо с идеята

of making fun of a child.

да си направи шега с едно хлапе.

"Oh," he said,

"Охо," каза той,

"little green men."

"малки зелени човечета."

And then his girlfriend joined in, too.

И тогава неговата приятелка също се включи.

"There's no such thing as space men," she said.

"Няма такова нещо като хора от космоса," каза тя.

"There's no such thing."

"Няма такова нещо."

And then they both laughed. "Ha, ha, ha."

И двамата избухнаха в смях. Ха-ха-ха.

I looked around.

Огледах се.

The street was entirely empty.

Улицата беше напълно пуста.

I had stopped hearing the sound of the ocean.

Бях престанал да чувам шума на океана.

It was as though time had stopped.

Все едно времето бе спряло.

I did not know why they were teasing me.

Нямах си понятие защо си правеха закачки с мен.

I looked into their strangely angry faces,

Погледнах в техните странно сърдити лица,

and I remember wondering,

и си спомням, че се зачудих,

are they wearing rubber masks?

дали носеха гумени маски?

(Laughter)

(смях)

And what would be behind those rubber masks, if they were?

И какво бих открил зад тези гумени маски, ако ги носеха?

Giant, almond-shaped, unblinking eyes?

Гигантски немигащи очи във формата на бадеми?

Slits for mouths?

Процепи вместо усти?

The old man crooked his finger as though he were firing a gun,

Старецът изви пръста се все едно стреляше с пистолет,

and then he made laser sounds.

и издаде звуци като от лазер.

"Kew, kew, kew --

Киу, киу, киу --

watch out."

"Внимавай."

And they turned at once and walked away.

И те се обърнаха внезапно и си тръгнаха.

The old man reached out

Старецът протегна

his knobbly claw

кокалестата си ръка

for the woman's hand,

към ръката на жената,

and found it, and left me alone.

и намирайки я, ме остави самичък.

Now, you could describe this as a simple misunderstanding --

Вие бихте описали това като просто недоразумение,

a strange encounter among humans.

една странна среща между човешки същества.

Maybe it was swamp gas, but --

Може би беше блатен газ, но --

(Laughter) --

(смях)

I know what I saw.

знам какво видях.

Close encounter two: Brookline, Massachusetts, 1984.

Близка Среща Втора: Бруклайн, Масачузетс, 1984.

I went to see the movie "Dune,"

Отидох да гледам филма "Дюн,"

and a girl talked to me. Now, on its face --

и едно момиче ме заговори. На пръв поглед --

(Laughter) --

(смях)

this is impossible on its face, I realize --

на пръв поглед това е невъзмножно, ясно ми е,

but it is absolutely true.

но това си е чистата истина.

It was opening night, naturally.

Беше премиерата, разбира се.

I went with my friend Tim McGonigal, who sat on my left.

Отидох с моя приятел Тим МакГонигъл, който седна отляво.

On my right was the girl in question.

Отдясно беше въпросната девойка.

She had long, curly black hair, a blue jean jacket.

Тя имаше дълга къдрава черна коса, синьо дънково яке,

I remember, she had some sort of injury to her ankle,

и си спомням, че имаше някаква травма на глезена,

an Ace bandage, and she had crutches.

беше бинтован и тя ходеше с патерици.

She was very tall, I would say.

Беше много висока.

I was starting high school at the time. I would say she was a junior,

Аз тъкмо започвах осми клас. Мисля, че тя беше в десети,

but I had never seen her before. She didn't go to my school.

но никога не я бях виждал дотогава. Не беше от моето училище.

I didn't know her name, and I never will.

Не знаех как се казва, и никога няма да узная.

She was sitting with someone who I presume was her mother,

Тя седеше със някого, предполагам нейната майка,

and they were talking about the novel, "Dune."

и те си говореха за романа, "Дюн."

They were both big fans, mother and daughter --

И двете бяха големи фенове, майка и дъщеря --

very unusual.

много необичайно.

They were talking about how their favorite characters

Говореха за това, че любимите им персонажи

were the giant sandworms.

били гигантските пясъчни червеи.

And then it got stranger.

И тогава всичко стана още по-странно.

That's when she turned to me and said,

Точно тогава тя се обърна към мен и каза:

"Are you looking forward to seeing the movie?"

"Очакваш ли с нетърпение да гледаш филма?"

(Laughter)

(смях)

First of all, I was embarrassed

Първо на първо, ме хвана срам,

because I had not read the novel "Dune" at that time.

защото още не бях чел романа "Дюн".

I was merely a connoisseur of movies

Бях просто ценител на филми

featuring desert planets, as I still am.

за пустинни планети, какъвто все още съм.

(Laughter)

(смях)

But it was also the tone of how she asked the question:

Но имаше нещо и в тона на въпроса й:

apropos of nothing, like she didn't even care about the answer,

ей така, между другото, все едно, че въобще не и пукаше за отговора,

as though she just wanted to talk to me.

сякаш просто искаше да си бъбри с мен.

I did not know what to say. I said, "Yes."

Не знаех какво да отговоря. Казах "Да."

I did not even turn my head.

Дори не си обърнах главата.

The movie began.

Филмът започна.

I need not remind you that this was David Lynch's version of "Dune,"

Няма нужда да ви напомням, че това беше версията на "Дюн" на Дейвид Линч,

in which all of the characters

в която всички персонажи

were sexy and deformed at the same time.

са едновременно секси и деформирани.

(Laughter)

(смях)

There was a character called the Third-Stage Guild Navigator,

Имаше един персонаж наречен Навигатор на Сдружението Трета Степен,

which was a kind of giant, floating fetus-creature

който представляваше гигантски плаващ зародиш,

that lived in a giant tank with this orange mist

и живееше в един огромен аквариум с оранжева мъгла

of psychedelic spice

с психиделични оттенъци,

swirling around him,

въртяща се околко него,

allowing him to bend space and time.

позволявайки му да огъва времето и материята.

He could never leave the tank

Той не можеше да напуска аквариума

or interact with the outside world.

или да общува с външния свят.

He had become, in his isolation,

В своята изолация беше станал

so deformed and so sexy,

толкова деформиран и толкова секси,

that he had to talk through a kind of old-timey radio

че му се налагаше да говори през нещо като старомодно радио

to the outside world, and could never touch them.

с външния свят и никога не можеше да ги докосне.

I mean, I liked him a lot better than the sandworms.

Искам да кажа, че го харесвах много повече от пясъчните червеи.

The sandworms were fine, but your favorite character?

Пясъчните червеи ставаха, ама чак пък да са ти любимия персонаж?

Please.

Моля ви се.

When the movie ended,

Когато филмът свърши

everyone seemed very happy

всички нямаха търпение

to get up and get out of the theatre as soon as possible.

да станат и да излязат от киното възможно най-бързо.

Except for the girl.

С изключение на момичето.

As I walked out, her pace slowed.

Тъкмо като излизах, тя забави ход.

Perhaps it was the crutches,

Може би заради патериците,

but it seemed --

но изглеждаше --

(Laughter) --

(смях)

it seemed as though she might want to talk to me again.

изглеждаше сякаш искаше пак да ме заговори.

When I say it out loud, it sounds so ridiculous,

Казано на глас, звучи нелепо,

but I can only come to the conclusion

моето заключение е

that it was what, in the alien abductee community,

че това беше нещото, което в обществото на похитените от извънземни

they call a "screen memory":

наричат "параванен спомен."

a ridiculous false recollection designed by their brain

Един абсурден, фалшив спомен създаден от техния мозък

to cover up some trauma -- say, of being kidnapped

да прикрие някаква травма -- да кажем от това, че са били отвлечени

and flown off to a sex pyramid.

и откарани в някаква секс пирамида.

(Laughter)

(смях)

And so I sure am glad

И затова наистина съм доволен,

I did not slow down to talk to her.

че не забавих ход, за да си поговоря с нея.

I sure am glad I never saw her again.

И несъмнено съм доволен, че никога след това не я видях.

Close encounter three: Philadelphia, Pennsylvania,

Близка Среща Трета: Филаделфия, Пенсилвания,

1989.

1989.

In the mid-to-late '80s,

В края на осемдесетте

the novelist Whitley Strieber wrote a book called "Communion,"

новелистът Уитли Страйбър пише книга със заглавието "Причастие",

in which he described his own lifelong experiences

в която той описва множеството си преживявания

being abducted by aliens.

като отвлечен от извънземни.

And he also described the phenomenon known in this community

Също там той описва феномена познат из тази общност

as "lost time,"

като "изгубено време,"

where Whitley Strieber would suddenly become aware

в който Уитли Страйбър внезапно осъзнава,

that he could not remember the previous ten minutes,

че не може да си спомни какво се случило преднишните десет минути,

or the previous ten hours, or the previous ten days.

или предишните десет часа, или предишните десет дни.

And would come to the conclusion that that was when the aliens

И стига до заключението, че точно през това време извънземните

were taking him and giving him rectal probes.

са го отвличали и са му правили ректални сонди.

(Laughter)

(смях)

This book became, naturally, an enormous best-seller.

Разбира се, книгата се превърна в огромен бестселър.

This image by Ted Joseph was from that book,

Тази снимка на Тед Джоузеф беше от книгата,

and was his, sort of, police sketch

и е неговият един вид полицейски портрет

of what the creatures looked like

на това как е изглеждало съществото,

that Whitley Strieber had described to him.

което Уитли Страйбър му е описал.

And it was so successful that they made it into a movie.

И книгата беше толкова успешна, че я превърнаха във филм.

And in 1989, the way I remember it,

И през 1989, доколкото си спомням,

I was in Philadelphia

бях във Филаделфия

visiting my girlfriend, and we decided,

на гости на гаджето ми и решихме,

apropos of nothing, to go see this movie.

просто ей така, да отидем да гледаме филма.

And the way I remember it, the movie featured these details.

Доколкото си спомням, филмът съдържаше следните детайли:

One: Whitley Strieber

Първо: В ролята на Уитли Страйбър -

was played by Christopher Walken.

Кристофър Уолкън.

Two: the alien was played by a rubber puppet.

Второ: Извънземият беше всъщност една гумена кукла.

(Laughter)

(смях)

Three: there was a surprisingly long

Трето: Имаше една изненадващо дълга

sequence of the film in which the rubber puppet

сцена във филма, в която гумената кукла

gives Christopher Walken a rectal probe.

взема ректална проба от Кристофър Уолкън.

Four: this was being shown

Четвърто: Филмът го даваха

in a regular movie theater in Center City, Philadelphia.

в един нормален киносалон в центъра на Филаделфия.

Five: all of which is to say,

Пето: С всичко това искам да кажа,

they made a movie out of the book, "Communion,"

че са направили филм базиран на книгата, "Причастие,"

and it starred Christopher Walken.

и в него участваше Кристофър Уолкън.

Does something seem strange about this to you?

Нещо да ви се струва странно в цялата работа?

Something odd? Something off? Something wrong with this picture?

Нещо странно? Нещо необичайно? Нещо не наред в тази картинка?

Think about it. Yes. The answer is:

Помислете си. Да. Отговорът е:

I had a girlfriend. What?

Аз си имах гадже. Какво?

(Laughter)

(смях)

How did this happen? When did this happen?

Как се случи това? Кога се случи това?

I remember walking out of the theater

Спомням си, че излизах от киното

and becoming suddenly aware of this fact,

внезапно осъзнавайки този факт,

as we walked hand in hand,

като вървяхме ръка в ръка,

and pondering these very same questions.

и размишлявах върху същите тези въпроси.

And to this day, I have no answer for you.

И до този ден не мога да ви дам някакъв отговор.

Close encounter four: the Algarve,

Близка Среща Четвърта: Алгарв,

Portugal, 1991.

Португалия, 1991.

Some years later, I and this woman --

Няколко години по-късно, аз и същата тази жена --

we'll call her "Catherine Fletcher" --

нека я наречем "Катрин Флетчър" --

(Laughter) --

(смях)

went traveling through the south of Portugal together.

се отправихме заедно на пътешествие през юга на Португалия.

We stayed in old, crumbling, walled cities,

Отсядахме в стари градчета обградени с разпадащи се стени,

in tiny little hotels,

в съвсем малки хотелчета,

and we would climb up to the roof and drink Vinho Verde

и се често се качвахме на покрива им да пием вино верде,

and watch the sun set and play checkers.

да съзерцаваме залеза на слънцето и да играем на дама.

What? Did we do this? Really? Does anyone do this?

Какво? Защо правихме това? Наистина ли? Кой прави такива неща?

We went to some topless beaches.

Ходихме на топлес плажове.

Excuse me? No, not in my life.

Моля? Не, не и през моя живот.

For what it's worth, we went to Sagres,

Дори отидохме до Сагреш,

which was considered, at the time, to be the end of the world.

който тогава се смяташе за края на света.

And there I was chased by a pack of feral dogs on the dock,

И там бях преследван от една глутница озверели кучета на пристанището

and the lead dog bit me on the ass,

и кучето начело на глутницата ме захапа за задника

requiring me to go to a strange Portuguese clinic

и трябваше да отида до една странна португалска клиника

and receive an ass shot.

и да получа инжекция в същия този задник.

Make of that what you will.

Разбирайте това, както искате.

(Laughter)

(смях)

Our last day in Portugal,

Последния ни ден в Португалия

we were in the district capital of Faro,

бяхме в столицаta на региона, Фаро,

and Catherine decided that she wanted to go to the beach

и Катрин реши, че иска да отиде на плаж

one last time.

за последен път.

Now, Faro is a bustling little city,

Фаро е едно малко оживено градче,

and to get to the beach, she explained, you would have to take

и да стигнем до плажа, тя ми обясни, трябвало да вземем

a bus and then a boat.

автобус и след това лодка.

And did I want to come with?

И искал ли съм да дойда с нея?

But I was exhausted and dog-bitten, and so I said, "No."

Но аз бях изтощен и изпохапан и затова отговорих "Не".

I remember what she looked like before she left.

Спомням си как изглеждаше преди да тръгне.

The freckles had grown

Луничките се бяха увеличили

and multiplied on her face and shoulders,

и се бяха размножили по лицето й и рамената,

clustering into a kind of a tan.

образувайки нещо като тен.

A tan, we were both tan --

Тен, ние и двамата бяхме с тен.

is this true?

Сериозно?

Her eyes were extra bright and extra blue, as a result.

В резултат на тена, очите й бяха необикновено блестящи и необикновено сини.

She was smiling.

Тя се усмихваше.

She was a single woman about to go alone into a country,

Тя беше една неомъжена жена готова да тръгне сама в една страна,

not even speaking the language,

чийто език дори не говореше,

to travel alone by bus and boat

да пътува сама с автобус и лодка,

to go to a beach she did not know

за да отиде до някакъв плаж, който тя не познаваше

or had never seen.

и не беше виждала.

I loved her, and then she went out

Аз я обичах, и тогава тя излезе

into that strange, alien land.

в тази странна, чужда земя.

It took me some time to come to my senses.

Отне ми известно време да се съвзема.

I had my own "lost time" moment,

Изпитах моя личен момент на "изгубено време",

where I woke up and suddenly realized

когато се събудих и внезапно осъзнах,

it was very late in the day, almost dinnertime,

че денят е заминал, почти време за вечеря,

and she had not come back.

а тя не се беше върнала.

Nervous, I went down to the street to look for her.

Неспокоен, слязох долу на улицата да я търся.

Now, I did not speak Portuguese.

Но не говорех португалски.

I did not know where the beach was.

Нито знаех къде се намира плажа.

I could not call her on a cell phone because this was 1991,

Не можех да й се обадя на мобилния телефон защото беше 1991,

and the aliens had not given us that technology yet.

и извънземните още не ни бяха дали тази технология.

(Laughter)

(смях)

I realized that the day would only have

Осъзнах, че денят би имал само

two possible outcomes:

два вероятни изхода:

either Catherine would come back to the hotel,

или Катрин щеше да се прибере в хотела,

or she would never come back to the hotel.

или никога нямаше да се върне в хотела.

And so I sat down to wait.

И аз седнах да я чакам.

I did not watch the skies, but the very end of the street

Не гледах небесата, а самия край на улицата,

where the buses and cars and pedestrians

където автобуси, коли, пешеходци

and little scooters were moving along.

и малки скутери се движеха.

And I watched those constellations shift,

И аз наблюдавах движението на тези съзвездия,

hoping that they would part and I would see her face.

надявайки се, че те ще се разделят и аз ще видя нейното лице.

It was at that moment,

И точно в този момент,

in that very small town of 30,000 or so,

в това много малко градче с околко 30,000 жители,

that I truly appreciated the vastness of the universe

аз истински оцених необятността на вселената

and the searching we might do in it.

и търсенето в нея, което може да ни се наложи да правим.

And that's when the Liberians came along.

И точно в този момент пристигнаха либерийците.

Five young men -- all laughing, happy, traveling together,

Петима млади мъже -- всичките смеейки се, щастливи, пътуващи заедно,

coming back to this hotel where they were staying.

връщайки се към този хотел, където бяха отседнали.

One of them was named Joseph, and he asked me

Единият от тях се казваше Джозеф, и той ме попита

what was I doing, and I explained.

какво правех, и аз му обясних.

And he said, "Don't worry." He was sure that Catherine would be safe.

И той ми каза, "Не се тревожи". Беше сигурен, че Катрин e здрава и читава.

But he did not seem so very sure,

Но не изглеждаше чак толкова сигурен,

for he sat down to wait with me.

защото седна до мен да чакаме заедно.

And for the next two hours, they all waited with me:

И в следващите два часа всички те чакаха с мен:

taking turns, going up to their room, coming back,

редувайки се, качвайки се до тяхната стая и обратно,

telling me jokes, distracting me.

разказвайки ми вицове, разсейвайки ме.

Two hours, they gave me a message.

В продължение на два часа, те ми предадоха послание.

We are not alone.

Ние не сме сами.

And then, in the middle of a sentence, at the very birth of twilight,

И изведнъж, по средата на една фраза, на самия праг на здрача,

I turned and looked down the street.

аз се обърнах и погледнах надолу по улицата.

The stars aligned, and she came back.

Звездите се наредиха и тя се върна.

She was smiling. She did not understand why I was so worried.

Тя се усмихваше. Не разбираше защо бях толкова обезпокоен.

Neither did the Liberians,

Либерийците също не разбираха,

although there was a huge amount of relief in their laughter

въпреки, че в техния смях имаше голяма доза облекчение

as they clapped us on the back, and went back up to their room

докато ни потупваха по гърба и се върнаха в стаята си

and left us alone in the street, holding hands.

и ни оставиха сами на улицата, ръка в ръка.

An event like this leaves a scar on the memory,

Събитие като това оставя белези в паметта,

much like a piece of alien technology

също като някой къс от извънземна технология,

that has been inserted into your buttocks

който е бил вмъкнат във вашите задни части

by a "Portuguese doctor."

от един "португалски доктор."

(Laughter)

(смях)

And even now, a decade and a half later,

И дори сега, десетилетие и половина по-късно,

even now that we are married,

дори сега когато сме женени,

I look for her still, whenever she is not in the room.

аз все още я търся когато не е в стаята.

And even though, I think you'll agree, it is probable

И мисля, че ще се съгласите, че въпреки, че е възможно

that during the time she was away,

през времето, когато я нямаше

she was kidnapped and replaced by an alien clone,

да е била отвлечена и подменена от извънземен двойник

I love her and wait for her still.

аз я обичам и все още я чакам.

Thank you for your kind attention.

Благодаря ви много за любезното внимание.

(Applause)

(аплодисменти)