Alberto Cairo: There are no scraps of men

Translator: Veneta Merdzhanova Reviewer: Mihail Stoychev

I've been in Afghanistan for 21 years.

Живял съм в продължение на 21 години в Афганистан.

I work for the Red Cross

Работя за организацията Червен Кръст

and I'm a physical therapist.

и професията ми е физиотерапевт.

My job is to make arms and legs --

Моята задача е да рехабилитирам ръце и крака --

well it's not completely true.

и все пак, това не е точно така.

We do more than that.

Правим много повече.

We provide the patients,

Ние осигуряваме на пациентите,

the Afghan disabled,

на хората с увреждания от Афганистан,

first with the physical rehabilitation

най-напред, физическа рехабилитация

then with the social reintegration.

а след това, социална реинтеграция.

It's a very logical plan,

Това е един много добър и разумен проект,

but it was not always like this.

но не винаги е било така.

For many years, we were just providing them

Много години, ние им осигурявахме само

with artificial limbs.

изкуствени крайници.

It took quite many years

Отне немалко години

for the program to become what it is now.

програмата да се превърне в това, което е сега.

Today, I would like to tell you a story,

Днес искам да ви разкажа една история,

the story of a big change,

история за една голяма промяна,

and the story of the people

и историята на хората,

who made this change possible.

които направиха тази промяна възможна.

I arrived in Afghanistan

Пристигнах в Афганистан

in 1990

през 1990 г.

to work in a hospital

за да работя в болница

for war victims.

за пострадали от войната.

And then, not only for war victims,

А пък и не само за пострадали от войната,

but it was for any kind of patient.

но и за всякакъв тип пациенти.

I was also working

Освен това работех

in the orthopedic center, we call it.

в ортопедичния център.

This is the place where we make the legs.

Така наричаме мястото, където изработваме изкуствените крака.

At that time

В този момент

I found myself

попаднах

in a strange situation.

в странна ситуация.

I felt not quite ready

Почуствах се не съвсем готов

for that job.

да изпълня тази задача.

There was so much to learn.

Имаше толкова много да се научи.

There were so many things new to me.

Твърде много неща бяха нови за мен.

But it was a terrific job.

Но задачата ми беше необикновена.

But as soon as the fighting intensified,

Но щом военните действия се усилиха,

the physical rehabilitation was suspended.

извършването на физическа рехабилитация беше преустановено.

There were many other things to do.

Много други неща бяха на дневен ред.

So the orthopedic center was closed

И така ортопедичният център бе затворен

because physical rehabilitation

понеже физическата рехабилитация

was not considered a priority.

не се считаше за приоритет.

It was a strange sensation.

Това породи особено чувство.

Anyway, you know every time I make this speech --

Както и да е, знаете ли...всеки път, когато произнасям тази реч --

it's not the first time -- but it's an emotion.

не, че е за първи път -- но изпитвам вълнение.

It's something that comes out from the past.

То е нещо, което изплува от миналото.

It's 21 years,

Оттогава минаха 21 години,

but they are still all there.

но те все още са живи.

Anyway, in 1992,

Както и да е, през 1992,

the Mujahideen took all Afghanistan.

Муджахидините превзеха цял Афганистан.

And the orthopedic center was closed.

А ортопедичният център бе затворен.

I was assigned to work for the homeless,

Бях назначен да помагам на бездомните,

for the internally displaced people.

на вътрешно разселените хора.

But one day, something happened.

Ала един ден се случи нещо.

I was coming back

Връщах се

from a big food distribution in a mosque

от голямо разпределение на храна, което се състоя в джамия,

where tens and tens of people

където десетки и десетки хора

were squatting in terrible conditions.

бяха настанени в ужасяващи условия.

I wanted to go home. I was driving.

Исках да се прибера вкъщи. Шофирах.

You know, when you want to forget,

Нали знаете, когато искате да забравите нещо,

you don't want to see things,

когато не искате да виждате нищичко,

so you just want to go to your room, to lock yourself inside

а просто искате да влезете в стаята си, да се заключите вътре,

and say, "That's enough."

и да си кажете, "Достатъчно."

A bomb fell not far from my car --

Недалеч от колата ми падна бомба --

well, far enough, but big noise.

е, достатъчно далече, но вдигна голям шум.

And everybody disappeared from the street.

И всички изчезнаха от улицата.

The cars disappeared as well.

Колите също изчезнаха.

I ducked.

Снижих се.

And only one figure

Ала само един облик

remained in the middle of the road.

остана по средата на пътя.

It was a man in a wheelchair

Това беше един мъж в инвалидна количка,

desperately trying to move away.

който отчаяно се опитваше да се отдалечи.

Well I'm not a particularly brave person,

Ами, аз не съм особено смел,

I have to confess it,

да си призная,

but I could not just ignore him.

но не можех просто да го пренебрегна.

So I stopped the car

И така спрях колата

and I went to help.

и отидох да помогна.

The man was without legs

Мъжът беше без крака

and only with one arm.

и имаше само една ръка.

Behind him there was a child, his son,

Зад него стоеше дете, синът му,

red in the face

със зачервено лице

in an effort to push the father.

понеже се мъчеше да избута количката на баща си.

So I took him into a safe place.

И така, отведох го на безопасно място.

And I ask, "What are you doing out in the street

И попитах, "Какво правиш на открито на улицата"

in this situation?"

в това състояние?"

"I work," he said.

"Работя," каза той.

I wondered, what work?

Запитах се, каква работа?

And then I ask an even more stupid question:

След което зададох даже по-глупав въпрос:

"Why don't you have the prostheses?

"Защо нямаш поставени протези?

Why don't you have the artificial legs?"

Защо не са ти поставени изкуствени крака?"

And he said, "The Red Cross has closed."

А той отговори, "Червеният кръст затвори."

Well without thinking, I told him

И така, без да се замисля, му казах

"Come tomorrow.

"Ела утре.

We will provide you with a pair of legs."

Ще ти осигурим един чифт изкуствени крака."

The man, his name was Mahmoud,

Мъжът, името му беше Махмуд,

and the child, whose name was Rafi, left.

и детето, чието име беше Рафи, си тръгнаха.

And then I said, "Oh, my God. What did I say?

Ала после се замислих, "О, Господи. Какво казах?

The center is closed,

Центърът е затворен,

no staff around.

наблизо няма персонал.

Maybe the machinery is broken.

Може би и съоръженията са съсипани.

Who is going to make the legs for him?"

Кой ще изработи краката за него?"

So I hoped that he would not come.

И така, надявах се, че той няма да дойде.

This is the streets of Kabul

Така изглеждаха улиците на Кабул

in those days.

в онези дни.

So I said, "Well I will give him some money."

И така, казах си, "Е, ще му дам малко пари."

And so the following day,

И така, на следващия ден,

I went to the orthopedic center.

отидох в ортопедичния център.

And I spoke with a gatekeeper.

И говорих с портиера.

I was ready to tell him,

Тъкмо щях да му кажа,

"Listen, if someone such-and-such comes tomorrow,

Виж сега, ако еди-какъв си човек дойде утре,

please tell him that it was a mistake.

кажи му, моля те, че съм го заблудил.

Nothing can be done.

Нищо не може да се направи.

Give him some money."

Дай му малко пари."

But Mahmoud and his son were already there.

Но Махмуд и синът му вече бяха пристигнали.

And they were not alone.

И не бяха сами.

There were 15, maybe 20, people like him waiting.

Чакаха още около 15, може би 20 човека като него.

And there was some staff too.

А освен това там беше и част от персонала.

Among them there was my right-hand man,

Сред тях стоеше моят пръв помощник,

Najmuddin.

Нажмудин.

And the gatekeeper told me,

А портиерът ми обясни,

"They come everyday to see if the center will open."

"Идват всеки ден, за да разберат дали центърът ще отвори."

I said, "No.

Аз отвърнах, "Не.

We have to go away. We cannot stay here."

Трябва да си вървим. Не можем да останем тук."

They were bombing -- not very close -- but you could hear the noise of the bombs.

Обстрелваха с бомби -- не беше много близо -- но шумът от бомбите се чуваше.

So, "We cannot stay here, it's dangerous.

И така, "Не можем да останем тук, Опасно е."

It's not a priority."

Не ни е приоритет."

But Najmuddin told me, "Listen now, we're here."

Но Нажмудин ми каза, "Виж сега, ние сме тук."

At least we can start repairing the prostheses, the broken prostheses of the people

Можем поне да започнем да поправяме протезите, повредените протези на хората

and maybe try to do something

и може би да се опитаме да направим нещичко

for people like Mahmoud."

за хора като Махмуд."

I said, "No, please. We cannot do that.

Отвърнах, "Не, моля. Не можем..

It's really dangerous.

Много е опасно.

We have other things to do."

Има други неща за вършене."

But they insisted.

Но те настояха.

When you have 20 people

Когато пред теб стоят

in front of you, looking at you

20 човека, втренчени в теб

and you are the one who has to decide ...

и ти си единственият, който трябва да вземе решение ...

So we started doing some repairs.

И така започнахме на извършваме някои поправки.

Also one of the physical therapists

Освен това, един от физиотерапевтите

reported that Mahmoud

ни съобщи, че Махмуд

could be provided with a leg,

би могъл да се с сдобие с изкуствен крак,

but not immediately.

но не веднага.

The legs were swollen

Краката му бяха оттекли

and the knees were stiff,

а коленете -- вдървени,

so he needed a long preparation.

затова той се нуждаеше от продължителна подготовка.

Believe me, I was worried

Повярвайте ми, бях разтревожен

because I was breaking the rules.

защото нарушавах правилата.

I was doing something

Вършех нещо,

that I was not supposed to do.

което не биваше да правя.

In the evening,

Същата вечер,

I went to speak with the bosses at the headquarters,

отидох да разговарям с ръководството на военния щаб,

and I told them -- I lied --

и им обясних -- Излъгах --

I told them, "Listen, we are going to start

казах им, "Вижте, ще отворим

a couple of hours per day,

за по няколко часа на ден,

just a few repairs."

просто по няколко поправки."

Maybe some of them are here now.

Може би някои от тях са вече тук.

(Laughter)

(Смях)

So we started.

И така отворихме центъра.

I was working, I was going everyday

Работех. Всеки ден ходих

to work for the homeless.

да работя за бездомните.

And Najmuddin was staying there,

А Нажмудин оставаше там,

doing everything and reporting on the patients.

правеше всичко и докладваше за състоянието на пациентите.

He was telling me, "Patients are coming."

Той ми казваше, "Идват пациенти."

We knew that many more patients

Знаехме, че много от пациентите

could not come, prevented by the fighting.

може и да не дойдат, възпрепятствани от военните действия.

But people were coming.

Но хората продължаваха да идват.

And Mahmoud was coming every day.

И Махмуд идваше всеки ден.

And slowly, slowly

И лека, полека

week after week

седмица след седмица

his legs were improving.

краката му започваха да се подобряват.

The stump or cast prosthesis was made,

Ампутираният крайник или шината беше изработена,

and he was starting

и той започваше

the real physical rehabilitation.

реалната физическа рехабилитация.

He was coming every day,

Идваше всеки ден,

crossing the front line.

като пресичаше фронтовата линия.

A couple of times I crossed the front line

Няколко пъти пресякох фронтовата линия

in the very place where Mahmoud and his son were crossing.

на същото място, където Махмуд и синът му.

I tell you, it was something so sinister

Казвам Ви, беше толкова ужасяващо,

that I was astonished he could do it every day.

че бях удивен как той я пресичаше всеки ден.

But finally, the great day arrived.

Но накрая, очакваният ден дойде.

Mahmoud was going to be discharged

Махмуд щеше да бъде изписан

with his new legs.

с неговите нови крака.

It was April, I remember,

Спомням си, че беше април,

a very beautiful day.

един прекрасен ден.

April in Kabul is beautiful,

Април е прекрасен в Кабул,

full of roses, full of flowers.

целият разцъфнал в рози, цветя.

We could not possibly stay indoors,

Нямаше как да останем на закрито,

with all these sandbags at the windows.

с всичките тези пясъчни торби, които укрепяваха прозорците.

Very sad, dark.

Беше много тъжно, мрачно.

So we chose a small spot in the garden.

Затова избрахме едно местенце в градината.

And Mahmoud put on his prostheses,

А Махмуд сложи протезите си,

the other patients did the same,

другите пациенти направиха същото,

and they started practicing

и започнаха да се упражняват

for the last time before being discharged.

за последно преди да бъдат изписани.

Suddenly, they started fighting.

Внезапно, започнаха военни действия.

Two groups of Mujahideen started fighting.

Две групировки Мужахидини започнаха военни действия.

We could hear in the air

Чувахме как куршумите

the bullets passing.

прехвърчаха във въздуха.

So we dashed, all of us,

Затова всеки от нас се втурна

towards the shelter.

към убежището.

Mahmoud grabbed his son, I grabbed someone else.

Махмуд сграбчи сина си, аз грабнах някой друг.

Everybody was grabbing something.

Всеки грабваше по нещо.

And we ran.

И бягахме.

You know, 50 meters can be a long distance

Знаете ли, 50 метра могат да изглеждат доста далеч

if you are totally exposed,

ако сте напълно незащитени,

but we managed to reach the shelter.

но успяхме да достигнем убежището.

Inside, all of us panting,

Вътре, всички бяхме задъхани,

I sat a moment and I heard Rafi telling his father,

седнах за момент и чух как Рафи казваше на баща си,

"Father, you can run faster than me."

"Татко, ти можеш да бягаш по-бързо от мен."

(Laughter)

(Смях)

And Mahmoud, "Of course I can.

А Махмуд, "Естествено, че мога.

I can run, and now you can go to school.

Мога да бягам, а ти вече можеш да ходиш на училище.

No need of staying with me all the day

Няма нужда да стоиш с мен по цял ден

pushing my wheelchair."

и да буташ инвалидната количка."

Later on, we took them home.

По-късно ги заведохме у дома.

And I will never forget

И никога няма да забравя как

Mahmoud and his son walking together

Махмуд и синът му крачеха заедно,

pushing the empty wheelchair.

бутайки празната инвалидна количка.

And then I understood,

И тогава разбрах,

physical rehabilitation is a priority.

че физическата рехабилитация е приоритет.

Dignity cannot wait for better times.

Връщането на достойнството не можеше да бъде отлагано повече.

From that day on, we never closed a single day.

От този ден нататък, беше отворено всеки ден.

Well sometimes we were suspended for a few hours,

Е, понякога преустановявахме дейност за няколко часа,

but we never, we never closed it again.

но никога, никога не затворихме повторно.

I met Mahmoud one year later.

Срещнах Махмуд година по-късно.

He was in good shape --

Беше в добра форма --

a bit thinner.

изглеждаше малко отслабнал.

He needed to change his prostheses --

Трябваше да смени протезите си --

a new pair of prostheses.

с нов чифт протези.

I asked about his son.

Попитах го как е синът му.

He told me, "He's at school. He'd doing quite well."

Каза ми, "Той е на училище. Справя се доста добре."

But I understood he wanted to tell me something.

Но чувствах, че иска да ми каже нещо.

So I asked him, "What is that?"

Така че го попитах, "Какво има?"

He was sweating.

Потеше се.

He was clearly embarrassed.

Сякаш беше смутен.

And he was standing in front of me,

И стоеше пред мен,

his head down.

с наведена глава.

He said, "You have taught me to walk.

Каза, "Ти ме научи да ходя.

Thank you very much.

Изключително благодарен съм ти.

Now help me not to be a beggar anymore."

Сега ми помогни да не бъда просяк повече."

That was the job.

Такава беше работата.

"My children are growing.

"Децата ми растат.

I feel ashamed.

Чувствам се засрамен.

I don't want them to be teased at school

Не искам да бъдат тормозени от другите

by the other students."

ученици в училище."

I said, "Okay."

Казах, "Добре."

I thought, how much money do I have in my pocket?

Помислих си, колко ли пари имам в джоба си?

Just to give him some money.

Колкото да му дам някакви.

It was the easiest way.

Това бе най-лесният начин.

He read my mind,

Той сякаш прочете мислите ми,

and he said, "I ask for a job."

и каза, "Моля за работа."

And then he added something

И после добави нещо, което

I will never forget for the rest of my life.

няма да забравя до края на живота си.

He said, "I am a scrap of a man,

Каза, "Аз съм безполезен човек,

but if you help me,

но ако ми помогнеш,

I'm ready to do anything,

съм готов на всичко,

even if I have to crawl on the ground."

дори ако трябва да пълзя на земята."

And then he sat down.

И после седна.

I sat down too with goosebumps everywhere.

Аз също седнах, целият настръхнал.

Legless, with only one arm,

Без крака, само с една ръка,

illiterate,

необразован,

unskilled --

неопитен --

what job for him?

каква работа за него?

Najmuddin told me, "Well we have a vacancy

Нажмудин ми каза, "Е, имаме свободна позиция

in the carpentry shop."

в дърводелската работилница."

"What?" I said, "Stop."

"Моля?" отговорих аз, "Стига."

"Well yes, we need to increase the production of feet.

"Ами да, трябва да увеличим продукцията на ходила.

We need to employ someone

Трябва да назначим някой

to glue and to screw the sole of the feet.

да лепи и да сглобява долната част на ходилото.

We need to increase the production."

Трябва да увеличим продукцията."

"Excuse me?"

"Какво?"

I could not believe.

Не можех да повярвам.

And then he said,

И после той каза,

"No, we can modify the workbench

"Наистина, можем да променим работното място

maybe to put a special stool,

може би да сложим специален стол,

a special anvil, special vice,

специална наковалня, специално менгеме,

and maybe an electric screwdriver."

а може би и електрическа отвертка.

I said, "Listen, it's insane.

Казах, "Слушай, това е лудост."

And it's even cruel to think of anything like this.

И дори е жестоко да се мисли за такова нещо.

That's a production line and a very fast one.

Става дума за производствена линия и то много бърза.

It's cruel

Жестоко е

to offer him a job

да му предложим работа,

knowing that he's going to fail."

с ясното съзнание, че той ще се провали."

But with Najmuddin, we cannot discuss.

Но с Нажмудин не можем да водим преговори.

So the only things I could manage to obtain

И така единственото нещо, което успях да постигна

was a kind of a compromise.

беше един вид споразумение.

Only one week --

Само една седмица --

one week try and not a single day more.

една пробна седмица и нито ден повече.

One week later,

Седмица по-късно,

Mahmoud was the fastest in the production line.

Махмуд бе най-бързият в производствената линия.

I told Najmuddin, "That's a trick.

Казах на Нажмудин, "Това е трик.

I can't believe it."

Не мога да повярвам."

The production was up 20 percent.

Продукцията се беше увеличила с 20 процента.

"It's a trick, it's a trick," I said.

"Това е трик, това е трик," казах аз.

And then I asked for verification.

А после поисках доказателство.

It was true.

Не беше трик.

The comment of Najmuddin was Mahmoud has something to prove.

Мнението на Нажмудин беше, че Махмуд може да го докаже.

I understood

Разбрах,

that I was wrong again.

че отново съм грешiл.

Mahmoud had looked taller.

Махмуд изглеждаше по-висок.

I remember him sitting behind the workbench smiling.

Помня как седеше на работното място и се усмихваше.

He was a new man,

Той беше нов човек,

taller again.

отново по-висок.

Of course, I understood

Естествено, знаех,

that what made him stand tall --

че причината да изглежда висок --

yeah they were the legs, thank you very much --

да, беше заради краката, благодаря --

but as a first step,

но всъщност,

it was the dignity.

си беше достойнството.

He has regained his full dignity

Той си беше върнал цялото достойноство

thanks to that job.

благодарение на тази работа.

So of course, I understood.

И така, аз разбирах всичко.

And then we started a new policy --

И след това сложихме начало на нова политика --

a new policy completely different.

съвършено различна нова политика.

We decided to employ

Взехме решение да назначин

as many disabled as possible

колкото се може повече хора с увреждания,

to train them in any possible job.

да ги обучим на всевъзможни неща.

It became a policy of "positive discrimination,"

Стана политика на "позитивната дискриминация,"

we call it now.

както я наричаме.

And you know what?

И знаете ли какво?

It's good for everybody.

Полезно е за всички ни.

Everybody benefits from that --

Всички се облагодетелстват от това --

those employed, of course,

назначените, разбира се,

because they get a job

защото получават работа

and dignity.

и достойнство.

But also for the newcomers.

Но освен това и новодошлите.

They are 7,000 every year --

Те са по 7,000 всяка година --

people coming for the first time.

хора, които идват за пръв път.

And you should see the faces of these people

Само ако видите лицата на тези хора,

when they realize that those assisting them are like them.

когато осъзнаят, че тези, които им помагат са като тях.

Sometimes you see them,

Понякога виждате как

they look, "Oh."

поглеждат и възкликват "А!"

And you see the faces.

Поглеждаш лицата им.

And then the surprise turns into hope.

А след това изненада се превръща в надежда.

And it's easy for me as well to train someone

И не е никак лесно за мен да обуча някого,

who has already passed through the experience of disability.

който е преживял нещастието да бъде инвалид.

Poof, they learn much faster -- the motivation,

Уау, учат много по-бързо -- мотивацията,

the empathy they can establish with the patient

съчувствието, което могат да проявят към пациента

is completely different, completely.

е съвършено различно, съвършено.

Scraps of men do not exist.

Безполезни хора не съществуват.

People like Mahmoud

Хората като Махмуд са

are agents of change.

действащата сила за промяната.

And when you start changing, you cannot stop.

А като започнеш да се променяш, не можеш да спреш.

So employing people, yes,

И така, назначавахме хора, да,

but also we started programming projects

но освен това започнахме да създаваме проекти

of microfinance, education.

за микрофинансиране, образование.

And when you start, you cannot stop.

А като започнеш, не можеш да спреш.

So you do vocational training,

И така извършваш професионално обучение,

home education for those who cannot go to school.

домашно обучение за тези, които не могат да ходят на училище.

Physical therapies can be done, not only in the orthopedic center,

Физиотерапиите могат да бъдат прилагани не само в ортопедичен център,

but also in the houses of the people.

но и по домовете на хората.

There is always a better way to do things.

Винаги има по-добър начин да направим нещо.

That's Najmuddin, the one with the white coat.

Това е Нажмудин, онзи с бялата мантия.

Terrible Najmuddin, is that one.

Ужасният Нажмудин е това.

I have learned a lot

Научих много

from people like Najmuddin, Mahmoud, Rafi.

от хора като Нажмудин, Махмуд, Рафи.

They are my teachers.

Те са моите учители.

I have a wish, a big wish,

Имам едно желание, огромно желание,

that this way of working, this way of thinking,

този метод на работа, този образец на мислене,

is going to be implemented in other countries.

да бъде приложен и в други страни.

There are plenty of countries at war like Afghanistan.

Има множество воюващи страни като Афганистан.

It is possible and it is not difficult.

Това е изпълнимо и не е трудно.

All we have to do

Всичко, което трябва да направим

is to listen to the people

е да се вслушаме в хората,

that we are supposed assist,

на които трябва да помагаме,

to make them part

да ги направим част

of the decision-making process

от процеса по вземане на решенията

and then, of course, to adapt.

и след това, разбира се, да започнем да променяме.

This is my big wish.

Това е моето огромно желание.

Well don't think that the changes in Afghanistan are over;

Е, не мислете, че промените в Афганистан са приключили;

not at all. We are going on.

никак даже. Продължаваме да ги правим.

Recently we have just started a program,

Наскоро стартирахме една програма,

a sport program --

спортна програма --

basketball for wheelchair users.

баскетбол за хора, които използват инвалидни колички.

We transport the wheelchairs everywhere.

Превозваме инвалидните колички къде ли не.

We have several teams in the main part of Afghanistan.

Имаме няколко отбора в централната част на Афганистан.

At the beginning,

В началото,

when Anajulina told me,

когато Анажулина ми каза,

"We would like to start it,"

"Бихме желали да стартираме програмата,"

I hesitated.

Аз се поколебах.

I said, "No," you can imagine.

Казах, "Не," представяте си, нали?

I said, "No, no, no, no, we can't."

Казах, "Не, не, не, не, не можем."

And then I asked the usual question:

А след това зададох обичайния въпрос:

"Is it a priority?

"Приоритет ли е?

Is it really necessary?"

Наистина ли е необходимо?"

Well now you should see me.

Е, само да ме видите сега.

I never miss a single training session.

Не изпускам нито една тренировка.

The night before a match I'm very nervous.

Нощта преди мач съм много нервен.

And you should see me during the match.

А ако ме видите по време на мача.

I shout like a true Italian.

Крещя като истински италианец.

(Laughter)

(Смях)

What's next? What is going to be the next change?

Какво следва? Каква ще е следващата промяна?

Well I don't know yet,

Ами все още не знам,

but I'm sure Najmuddin and his friends,

но съм сигурен, че Нажмудин и приятелите му

they have it already in mind.

вече са я измислили.

That was my story. Thank you very much.

Това е моята история. Благодаря ви много.

(Applause)

(Ръкопляскане)