Stephen Burt: Why people need poetry

Translator: Dani Peteva Reviewer: Anton Hikov

I read poetry all the time

Постоянно чета поезия

and write about it frequently

и често пиша за нея

and take poems apart

дисектирам поемите,

to see how they work

за да видя как работят,

because I'm a word person.

защото съм човек на думите.

I understand the world best, most fully,

Разбирам света най-добре, най-цялостно,

in words rather than, say, pictures or numbers,

чрез думите, вместо чрез, например, картини или цифри

and when I have a new experience or a new feeling,

и когато имам ново преживяване или ново усещане,

I'm a little frustrated

се изтормозвам,

until I can try to put it into words.

докато най-накрая не успея да го изкажа с думи.

I think I've always been that way.

Мисля, че винаги съм бил такъв.

I devoured science fiction as a child. I still do.

Четях много научна фантастика като дете. Все още го правя.

And I found poems by Andrew Marvell

И открих поемите на Андрю Марвъл

and Matthew Arnold and Emily Dickinson

и Матю Арнолд и Емили Дикинсън

and William Butler Yeats

и Уилям Бътлър Йейтс,

because they were quoted in science fiction,

защото бяха цитирани в научната фантастика

and I loved their sounds

и харесвах как звучаха.

and I went on to read about ottava rima

Продължих да чета за октава рима

and medial caesuras and enjambment

медиална цезура и анжамбман,

and all that other technical stuff

и всичките тези технически неща,

that you care about if you already care about poems,

от които се интересувате, ако се интересувате вече от поеми,

because poems already made me happier

защото поемите ме бяха направили по-щастлив

and sadder and more alive.

и по-тъжен и по-жив.

And I became a poetry critic

Станах критик на поезия,

because I wanted to know how and why.

защото исках да знам как и защо.

Now, poetry isn't one thing that serves one purpose

Поезията не е едно нещо, което има една единствена цел,

any more than music or computer programming

точно както музиката и програмирането

serve one purpose.

нямат само едно приложение.

The greek word poem, it just means "a made thing,"

Гръцката дума за поезия, тя просто означава "направено нещо"

and poetry is a set of techniques,

и поезията е група от техники,

ways of making patterns

начини за създаване на модели,

that put emotions into words.

които изразяват емоциите с думи.

The more techniques you know,

Колкото повече техники познавате,

the more things you can make,

толкова повече неща можете да направите

and the more patterns you can recognize

и толкова повече модели можете да разпознаете

in things you might already like or love.

в нещата, които вече харесвате или обичате.

That said, poetry does seem to be

Казвайки това, поезията наистина изглежда

especially good at certain things.

особено добра за някои неща.

For example, we are all going to die.

Например, ние всички ще умрем.

Poetry can help us live with that.

Поезията може да ни помогне да живеем с това.

Poems are made of words, nothing but words.

Поемите са изградени от думи, нищо повече от думи.

The particulars in poems are like

Конкретизмите в поемите са като

the particularities, the personalities,

особеностите, личностите,

that distinguish people from one another.

които отличават един човек от друг.

Poems are easy to share, easy to pass on,

Поемите са лесни за споделяне, лесни за предаване

and when you read a poem, you can imagine

и когато четете поема, можете да си представите,

someone's speaking to you or for you,

че някой говори на вас или за вас,

maybe even someone far away

може би дори някой далеч

or someone made up or someone deceased.

или някой измислен, или някой починал.

That's why we can go to poems when we want to

Поради това можем да се обърнем към поемите, когато искаме

remember something or someone,

да си спомним нещо или някой,

to celebrate or to look beyond death

за да сме щастливи или да погледнем отвъд смъртта

or to say goodbye,

или да кажем сбогом

and that's one reason poems can seem important,

и това е една причина, поради която поемите може да изглеждат важни,

even to people who aren't me,

дори за хора, различни от мен,

who don't so much live in a world of words.

които не живеят до такава степен в свят от думи.

The poet Frank O'Hara said,

Поетът Франк О'Хара казва,

"If you don't need poetry, bully for you,"

"Ако нямате нужда от поезия, толкова по-зле за вас,"

but he also said when he didn't want to be alive anymore,

но той също така казва, че когато не е искал да живее повече,

the thought that he wouldn't write any more poems

мисълта, че няма да пише повече поеми,

had stopped him.

го е спряла.

Poetry helps me want to be alive,

Поезията ми помага да съм жив

and I want to show you why by showing you how,

и искам да ви покажа защо като ви покажа как,

how a couple of poems react to the fact that

как няколко поеми реагират спрямо факта, че

we're alive in one place at one time in one culture,

сме живи на едно място, по едно време, в една култура

and in another we won't be alive at all.

и в други такива, няма да сме живи въобще.

So here's one of the first poems I memorized.

Ето една от първите поеми, които научих наизуст.

It could address a child or an adult.

Може да се отнася за дете или възрастен.

"From far, from eve and morning

"От далеч, от нощ и заран

From yon twelve-winded sky,

От цялото небе,

The stuff of life to knit me

Това, от което съм създаден

Blew hither; here am I.

Духай насам; ето ме.

Now — for a breath I tarry

Сега - за глътка въздух спирам аз

Nor yet disperse apart —

Не съм се спрял все още --

Take my hand quick and tell me,

Вземи ръката ми, кажи ми,

What have you in your heart.

Какво е в твоето сърце.

Speak now, and I will answer;

Говори и ще ти кажа аз;

How shall I help you, say;

Как да ти помогна, кажи;

Ere to the wind's twelve quarters

И по света цял

I take my endless way."

поемам аз по своя вечен път."

[A. E. Housman]

[A. E. Хаусман]

Now, this poem has appealed

Тази поема се е харесала

to science fiction writers.

на авторите на научна фантастика.

It's furnished at least three science fiction titles,

Тя е допринесла за поне три заглавия в научната фантастика,

I think because it says poems can brings us news

мисля че, защото казва, че поемите ни носят новини

from the future or the past

от бъдещето или миналото

or across the world,

или от другия край на света,

because their patterns can seem to tell you

защото тяхната структура изглежда ви показва

what's in somebody's heart.

какво се намира в сърцето на някой.

It says poems can bring people together temporarily,

Казва, че поемите могат да съберат хората временно,

which I think is true,

което аз смятам за истина

and it sticks in my head not just because it rhymes

и е останало в главата ми, не само защото се римува,

but for how it rhymes,

но и за това как се римува,

cleanly and simply on the two and four,

чисто и просто на две и на четири,

"say" and "way,"

"кажи" (say) и "път" (way)

with anticipatory hints on the one and three,

със загатващо очакване на едно и три,

"answer" and "quarters,"

"отговор" (answer) и "четвърт" (quarters),

as if the poem itself were coming together.

сякаш поемата сама се изгражда.

It plays up the fact that we die

Занимава се с факта, че ние умираме

by exaggerating the speed of our lives.

като надвишаваме скоростта на нашия живот.

A few years on Earth become

Няколко години на земята стават

one speech, one breath.

един разговор, един дъх.

It's a poem about loneliness --

Това е поема за самотата --

the "I" in the poem feels no connection will last —

"аз"-ът в поемата чувства, че никоя връзка няма да продължи

and it might look like a plea for help

и може би изглежда като зов за помощ

'til you get to the word "help,"

докато стигнете до думата "помощ",

where this "I" facing you, taking your hand,

където "аз"-ът се обръща към вас, вземайки ръката ви

is more like a teacher or a genie,

и е по-скоро учител или дух,

or at least that's what he wants to believe.

или поне иска да вярва това.

It would not be the first time a poet had

Няма да е първият път, когато един поет е

written the poem that he wanted to hear.

написал поемата, която е искал да чуе.

Now, this next poem really changed

Следващата поема наистина промени

what I liked and what I read

това, което харесвах и което четях

and what I felt I could read as an adult.

и това, което чувствах, че мога да чета като възрастен.

It might not make any sense to you

Може да няма смисъл за вас,

if you haven't seen it before.

ако не сте я чували преди.

"The Garden"

"Градината"

"Oleander: coral

"Олеандър: коралово червено

from lipstick ads in the 50's.

от реклами на червило от 50-те.

Fruit of the tree of such knowledge

Плод на дърво на такова познание

To smack (thin air)

Млясвам (изведнъж)

meaning kiss or hit.

означаващо целувка или удар.

It appears

Появява се

in the guise of outworn usages

с маската на прекалена употреба,

because we are bad?

защото сме лоши?

Big masculine threat,

Голяма мъжка заплаха,

insinuating and slangy."

намекваща и жаргонна."

[Rae Armantrout]

[Рей Армантраут]

Now, I found this poem in an anthology

Открих тази поема в антология

of almost equally confusing poems in 1989.

от точно толкова объркващи поеми през 1989.

I just heard that there were these scandalous writers

Бях чул, че това са скандални писатели,

called Language poets who didn't make any sense,

наречени Езиковите поети, чиито творби нямат никакъв смисъл

and I wanted to go and see for myself what they were like,

и исках да видя за себе си какви точно са

and some of them didn't do much for me,

и някои от тях не ми харесаха много,

but this writer, Rae Armantrout,

но тази писателка, Рей Армантраут,

did an awful lot, and I kept reading her

доста ми допадна и продължих да я чета

until I felt I knew what was going on,

докато усетих, че знам какво става,

as I do with this poem.

както при тази поема.

It's about the Garden of Eden and the Fall

Тя е за Райската градина и падението

and the Biblical story of the Fall,

и библейската история за падението,

in which sex as we know it

в която сексът, както го познаваме

and death and guilt

и смъртта и вината

come into the world at the same time.

се появяват в света по едно и също време.

It's also about how appearances deceive,

Тя е също така и за това как външността лъже,

how our culture can sweep us along

как нашата култура може да ни повлече

into doing and saying things we didn't intend

да правим и казваме неща, без да го искаме

or don't like, and Armantrout's style

или без да ни харесват, а стилът на Армантраут

is trying to help us stop or slow down.

се опитва да ни помогне да спрем или да позабавим.

"Smack" can mean "kiss" as in air kisses,

"Smack" може да означава целувка, като при въздушна целувка,

as in lip-smacking,

като мляскането на устни,

but that can lead to "smack" as in "hit"

но може да е "smack" като "удрям"

as in domestic abuse,

като при домашното насилие,

because sexual attraction can seem threatening.

защото сексуалното привличане може да изглежда заплашително.

The red that means fertility

Червеното, което означава плодовитост,

can also mean poison.

също така може да означава отрова.

Oleander is poisonous.

Олеандърът е отровен.

And outworn usages like "smack" for "kiss"

И прекалените употреби като "smack" за "целувка"

or "hit" can help us see

или "удар" може да ни помогнат да видим

how our unacknowledged assumptions

как нашите неосъзнати предположения

can make us believe we are bad,

могат да ни накарат да си мислим, че сме лоши

either because sex is sinful

или защото сексът е грях,

or because we tolerate so much sexism.

или защото толерираме толкова много сексизъм.

We let guys tell women what to do.

Оставяме мъжете да казват на жените какво да правят.

The poem reacts to old lipstick ads,

Поемата реагира на старите реклами за червило

and its edginess about statement,

и провокативността на заявленията,

its reversals and halts, have everything to do

нейните връщания и паузи имат много общо

with resisting the language of ads

с противопоставянето на езика на рекламите,

that want to tell us so easily what to want,

които толкова лесно искат да ни кажат какво да искаме,

what to do, what to think.

какво да правим, какво да мислим.

That resistance is a lot of the point of the poem,

Това противопоставяне е точно целта на поемата,

which shows me, Armantrout shows me

която ми показва, Армантраут ми показва

what it's like to hear grave threats

какво означава да чуваш сериозни заплахи

and mortal dishonesty in the language

и смъртна нечестност в езика

of everyday life, and once she's done that,

на ежедневието и правейки това,

I think she can show other people, women and men,

мисля, че тя може да покаже на другите, жени и мъже,

what it's like to feel that way

какво означава да се чувстваш по този начин

and say to other people, women and men

и да кажеш на другите хора, жени и мъже,

who feel so alienated or so threatened

които се чувстват толкова отчуждени или толкова заплашени,

that they're not alone.

че не са сами.

Now, how do I know that I'm right

Сега, как знам, че съм прав

about this somewhat confusing poem?

за тази сравнително объркана поема?

Well in this case, I emailed the poet a draft of my talk

Ами в този случай, аз изпратих на поетесата в имейл чернова на лекцията ми

and she said, "Yeah, yeah, that's about it."

и тя каза, "Да, да, точно така е."

Yeah. (Laughter) (Applause)

Да. (Смях) (Аплодисменти)

But usually, you can't know. You never know.

Но обикновено няма как да знаете. Никога не знаете.

You can't be sure, and that's okay.

Не може да бъдете сигурни и няма нищо лошо в това.

All we can do we is listen to poems

Всичко, което можем да направим, е да слушаме поеми

and look at poems and guess

и да погледнем поемите и да предположим

and see if they can bring us what we need,

и да видим дали ще ни донесат това, от което имаме нужда

and if you're wrong about some part of a poem,

и ако сте сгрешили за някоя част от поемата,

nothing bad will happen.

нищо лошо няма да се случи.

Now, this next poem is older than Armantrout's,

Тази следваща поема е по-стара от тази на Армантраут,

but a little younger than A. E. Housman's.

но малко по-скорошна от тази на А. Е. Хаусман.

"The Brave Man"

"Смелият човек"

"The sun, that brave man,

"Слънцето, този смел човек,

Comes through boughs that lie in wait,

Минава през клони, стоящи в очакване,

That brave man.

Този смел човек.

Green and gloomy eyes

Зелени и мрачни очи

In dark forms of the grass

В тъмните форми на тревата

Run away.

Бягай.

The good stars,

Добрите звезди,

Pale helms and spiky spurs,

Бледи шлемове и остри шпори,

Run away.

Бягай.

Fears of my bed,

Страхове от леглото ми,

Fears of life and fears of death,

Страхове от живота и страхове от смъртта,

Run away.

Бягай.

That brave man comes up

Този смел човек се появява

From below and walks without meditation,

Отдолу и върви без да мисли,

That brave man."

Този смел човек."

[Wallace Stevens]

[Уолъс Стивънс]

Now, the sun in this poem,

Слънцето в тази поема,

in Wallace Stevens' poem, seems so grave

в поемата на Уолъс Стивънс, изглежда толкова сериозно,

because the person in the poem is so afraid.

защото човекът в поемата е толкова уплашен.

The sun comes up in the morning through branches,

Слънцето изгрява сутринта измежду клоните,

dispels the dew, the eyes, on the grass,

прогонва росата, очите, на тревата

and defeats stars envisioned as armies.

и побеждава звездите, представени като армии.

"Brave" has its old sense of showy

"Смел" има старото си значение на показен

as well as its modern sense, courage.

както и съвременната си употреба на смелост.

This sun is not afraid to show his face.

Слънцето не се страхува да покаже лицето си.

But the person in the poem is afraid.

Но човекът от поемата, се страхува.

He might have been up all night.

Той може да е седял буден цяла нощ.

That is the reveal Stevens saves for that fourth stanza,

Това е разкритието, което Стивънс запазва за четвъртата строфа,

where run away has become a refrain.

където бягай е станало припев.

This person might want to run away too,

Този човек може също да иска да избяга,

but fortified by the sun's example,

но подсилен от примера на слънцето,

he might just rise.

той може да се издигне.

Stevens saves that sonically odd word "meditation"

Стивънс запазва тази звучно странна дума "мислене"

for the end.

за края.

Unlike the sun, human beings think.

За разлика от слънцето, човешките същества мислят.

We meditate on past and future, life and death,

Ние разсъждаваме върху миналото и бъдещето, живота и смъртта,

above and below.

горе и долу.

And it can make us afraid.

И това може да ни уплаши.

Poems, the patterns in poems,

Поемите, моделите в поемите,

show us not just what somebody thought

ни показват не просто какво е мислел някой

or what someone did or what happened

или какво е направили някой или какво се е случило,

but what it was like to be a person like that,

а какво означава да си такъв човек,

to be so anxious, so lonely, so inquisitive,

да си толкова неспокоен, толкова самотен, толкова любопитен,

so goofy, so preposterous, so brave.

толкова глупав, толкова нелеп, толкова смел.

That's why poems can seem at once so durable,

Поради това поемите може да изглеждат едновременно толкова стабилни,

so personal, and so ephemeral,

толкова лични и толкова краткотрайни,

like something inside and outside you at once.

като нещо едновременно вътре и извън вас.

The Scottish poet Denise Riley compares poetry

Шотландската поетеса Дениз Райли сравнява поезията

to a needle, a sliver of outside I cradle inside,

с игла, частица от отвън, която пазя вътре в себе си

and the American poet Terrance Hayes

а американският поет Терънс Хейс

wrote six poems called "Wind in a Box."

пише шест поеми, наречени "Вятър в кутия"

One of them asks, "Tell me,

Една от тях пита, "Кажи ми,

what am I going to do when I'm dead?"

какво ще правя, когато съм мъртъв?"

And the answer is that he'll stay with us

И отговорът е, че той ще остане с нас

or won't stay with us inside us as wind,

или няма да остане с нас, вътре в нас като вятър,

as air, as words.

като въздух, като думи.

It is easier than ever to find poems

По-лесно е от всякога да се открият поеми,

that might stay inside you, that might stay with you,

които може да останат във вас, които може да останат с вас,

from long, long ago, or from right this minute,

от преди много, много време или от тази минута,

from far away or from right close to where you live,

от много далеч или от много близо до мястото, където живеете,

almost no matter where you live.

почти без значение къде живеете.

Poems can help you say, help you show how you're feeling,

Поемите могат да ви помогнат да покажете как се чувствате,

but they can also introduce you

но те също може да ви представят

to feelings, ways of being in the world,

чувства, начин на живот в света,

people, very much unlike you,

хора, различни от вас,

maybe even people from long, long ago.

може би дори хора от преди много време.

Some poems even tell you

Някои поеми дори ви казват,

that that is what they can do.

че това е, което могат да направят.

That's what John Keats is doing

Това е, което Джон Кийтс прави

in his most mysterious, perhaps, poem.

в своята най-загадъчна, може би, поема.

It's mysterious because it's probably unfinished,

Тя е загадъчна, защото може би е недовършена,

he probably left it unfinished,

той може би я оставя недовършена

and because it might be meant

и може би, защото е предназначена

for a character in a play,

за герой от пиеса,

but it might just be Keats' thinking

но може да е просто мисленето на Кийтс

about what his own writing,

за това, което неговото писане,

his handwriting, could do,

неговият ръкопис, може да направи

and in it I hear, at least I hear, mortality,

и в нея чувам, поне аз чувам, тленност

and I hear the power of older poetic techniques,

и чувам силата на по-старите техники на поезия

and I have the feeling, you might have the feeling,

и имам чувството, че може би усещате чувството

of meeting even for an instant, almost becoming,

на среща, дори само за миг, почти превръщайки се

someone else from long ago,

в някой друг от преди много време,

someone quite memorable.

някой доста запомнящ се.

"This living hand, now warm and capable

"Тази жива ръка, сега топла и способна

Of earnest grasping, would, if it were cold

да хване истински, щеше, ако беше студена,

And in the icy silence of the tomb,

и в ледената тишина на гробницата,

So haunt thy days and chill thy dreaming nights

да преследва дните ти и да смразява нощите ти,

That thou would wish thine own heart dry of blood

че ще пожелаеш сърцето ти да спре

So in my veins red life might stream again,

И в моите вени ще протече отново червеният живот

And thou be conscience-calm’d -- see here it is --

И твоят ум ще бъде спокоен отново -- ето тук е --

I hold it towards you."

Давам ти го."

Thanks.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)