Can plants talk to each other? - Richard Karban

Translator: Kitchka Dyankova Reviewer: Anton Hikov

Can plants talk to each other?

Могат ли растенията да си говорят?

It certainly doesn't seem that way.

Съвсем не изглежда така.

Plants don't have complex sensory or nervous systems like animals do,

Растенията нямат сложна сетивна или нервна система като животните

and they look pretty passive,

и изглеждат доста пасивни,

basking in the sun,

докато се пекат на слънце

and responding instinctively to inputs like light and water.

и реагират инстинктивно на фактори като светлина и вода.

But odd as it sounds, plants can communicate with each other.

Но колкото и странно да звучи, растенията могат да общуват помежду си.

Just like animals, plants produce all kinds of chemical signals

Също като животните, растенията излъчват всякакви химически сигнали

in response to their environments,

в отговор на средата си

and they can share those signals with each other,

и могат да споделят тези сигнали едно с друго,

especially when they're under attack.

особено когато са обект на атака.

These signals take two routes:

Сигналите имат два пътя:

through the air,

по въздуха

and through the soil.

и през почвата.

When plant leaves get damaged,

Когато листата на растенията пострадат,

whether by hungry insects or an invading lawn mower,

дали от гладни насекоми или нахлуваща косачка,

they release plumes of volatile chemicals.

те отделят струйки летливи химикали.

They're what's responsible for the smell of freshly cut grass.

Точно те са причината за мириса на прясно окосена трева.

Certain kinds of plants, like sagebrush and lima beans,

Някои видове растения, като артемизията и луновидния фасул,

are able to pick up on those airborne messages

могат да улавят тези въздушни съобщения

and adjust their own internal chemistry accordingly.

и да приспособяват вътрешната си химия според тях.

In one experiment, sagebrush leaves were deliberately damaged by insects

В един експеримент листата на артемизия били нарочно увредени от насекоми

or scissor-wielding scientists.

или учени с ножици.

Throughout the summer,

През лятото

other branches on the same sagebrush plant

другите клонки на същото растение

got eaten less by insects wandering through,

били по-малко изядени от блуждаещи насекоми,

and so did branches on neighboring bushes,

както и клонките на съседните храсти,

suggesting that they had beefed up their anti-insect defenses.

което предполага, че са усилили защитата си против насекоми.

Even moving the air from above a clipped plant to another one

Дори раздвижването на въздуха над подрязано растение към друго растение

made the second plant more insect-resistant.

прави второто растение по-устойчиво на насекоми.

These airborne cues increase the likelihood of seedling survival,

Въздушните знаци увеличават вероятността младите растения да оцелеят

and made adult plants produce more new branches and flowers.

и карат възрастните растения да се сдобият с повече нови клони и цветове.

But why would a plant warn its neighbors of danger,

Но защо едно растение да предупреждава съседите си за опасност,

especially if they're competing for resources?

особено ако се конкурират за ресурси?

Well, it might be an accidental consequence of a self-defense mechanism.

Е, може би това е случайно следствие на механизъм за самозащита.

Plants can't move information through their bodies as easily as we can,

Растенията не могат лесно да провеждат информация през телата си като нас,

especially if water is scarce.

особено ако водата е оскъдна.

So plants may rely on those airborne chemicals

Така че, те може би разчитат на химикалите във въздуха,

to get messages from one part of a plant to another.

за да получават съобщения от една част на растението до друга.

Nearby plants can eavesdrop on those signals,

Близките растения могат да подслушват тези сигнали,

like overhearing your neighbor sneeze and stocking up on cold medicine.

както да чуеш съседа си да киха и да се заредиш с лекарство за настинка.

Different plants convey those warnings using different chemical languages.

Различните растения правят предупреждения на различни химически езици.

Individual sagebrush plants in the same meadow

Отделните растения артемизия на една и съща ливада

release slightly different sets of alarm chemicals.

излъчват леко различни серии тревожни химикали.

The makeup of that cocktail influences the effectiveness of communication.

Съставът на този коктейл влияе на ефективността на комуникацията.

The more similar two plants' chemical fingerprints are,

Колкото повече си приличат химическите отпечатъци на две растения,

the more fluently they can communicate.

толкова по-свободно те могат да общуват.

A plant will be most sensitive to the cues emitted by its own leaves.

Едно растение е най-чувствително към знаците, излъчени от собствените му листа.

But because these chemicals seem to be inherited,

Но тъй като химикалите изглежда се наследяват,

like human blood types,

подобно на кръвните групи при хората,

sagebrush plants communicate more effectively

артемизията общува по-успешно

with relatives than with strangers.

с роднини, отколкото с непознати.

But sometimes, even other species can benefit.

Но понякога даже други видове могат да се възползват.

Tomato and tobacco plants can both decipher sagebrush warning signals.

И доматът, и тютюнът могат да дешифрират предупредителните сигнали на артемизията.

Plants don't have to rely solely on those airborne broadcasts.

На растенията не им се налага да разчитат единствено на въздушните емисии.

Signals can travel below the soil surface, too.

Сигналите могат да минат също и под земната повърхност.

Most plants have a symbiotic relationship with fungi,

Повечето растения са в отношение на симбиоза с гъбите,

which colonize the plants' roots and help them absorb water and nutrients.

които колонизират корените и им помагат да поемат вода и хранителни вещества.

These fungal filaments form extensive networks

Гъбичните влакна образуват обширни мрежи,

that can connect separate plants,

които могат да свържат отделните растения,

creating an underground super highway for chemical messages.

създавайки подземен супер-път за химически съобщения.

When a tomato plant responds to blight

Когато доматено растение реагира на ръжда,

by acitvating disease-fighting genes and enzymes,

активирайки гените и ензимите, които се борят с болестта,

signaling molecules produced by its immune system

сигналните молекули, произведени от имунната му система,

can travel to a healthy plant

могат да стигнат до здраво растение

and prompt it to turn on its immune system, too.

и да го накарат също да включи имунната си система.

These advance warnings increase the plants chance of survival.

Предварителните предупреждения увеличават шансовете за оцеляване.

Bean plants also eavesdrop on each other's health

Бобовите растения също се подслушват едно друго за здравето си

through these fungal conduits.

пo гъбичните канали.

An aphid investation in one plant

Нападение на листни въшки над едно растение

triggers its neighbor to ramp up production of compounds that repel aphids

кара съседа му да увеличи производството на съставки, които отблъскват въшките

and attract aphid-eating wasps.

и привличат оси, хранещи се с въшки.

If you think of communication as an exchange of information,

Ако представата ни за комуникация е размяна на информация,

then plants seem to be active communicators.

растенията изглежда са активни комуникатори.

They're sending, receiving, and responding to signals

Те изпращат, получават и реагират на сигнали

without making a sound,

без да издават звуци

and without brains, noses, dictionaries, or the Internet.

и без мозък, нос, речници или интернет.

And if we can learn to speak to them on their terms,

И ако се научим да им говорим на техния език, можем

we may gain a powerful new tool to protect crops and other valuable species.

да се сдобием с мощен нов инструмент за защита на реколтата и други ценни видове.

It all makes you wonder what else are we missing?

И всичко това ни кара да се чудим - какво още пропускаме?