Is inequality inevitable?

Translator: Zornitsa Atanasova Reviewer: Pavlina Koleva

In South Africa, one of the most unequal countries in the world,

В Южна Африка, една от държавите с най-голямо неравенство в света,

the richest one-tenth of 1%, owns almost 30% of all the country’s wealth,

най-богатата 1/10 от 1%, притежава почти 30% от цялото богатство на държавата,

more than double what the bottom 90% owns.

повече от двойно на това, което най-бедните 90% притежават.

Income and wealth inequality are not new.

Неравенството в приходите и богатството не са нещо ново.

In fact, economists and historians who’ve charted economic inequality

Всъщност,икономисти и историци, проследили икономическото неравенство

throughout history haven’t found a single society without it.

през историята, не са открили и едно общество без него.

Which raises a bleak question:

Което ни изправя пред тежък въпрос:

is inequality inevitable?

Неизбежно ли е неравенството?

One way to estimate inequality is with a number called the Gini index,

Един начин да измерим неравенството е с коефицента на Джини,

който се изчислява чрез сравнение на разпределението на приходите и средствата

which is calculated by comparing the income or wealth distribution

of a perfectly equal society to the actual income or wealth distribution.

в едно идеално равно общество към реалните подялби.

The area of this shape multiplied by 2 is the Gini index.

Участъкът на тази фигура, умножен по 2, е коефицентът на Джини.

A Gini of 1 indicates perfect inequality—

Джини = 1 означава идеално неравенство:

one person has everything and everyone else has nothing.

един човек има всичко, а всички останали - нищо.

You’d never see this in real life

Никога няма да видите това в реалния живот,

because everyone except that one person would starve.

защото всички, с изключение на този един, ще умрат от глад.

A Gini index of 0 indicates perfect equality—

Джини = 0 е еквивалент на идеално равенство:

everyone has exactly the same income or wealth.

всички имат абсолютно еднакви прихди и средства.

But you also never see this in real life, not even in communist countries,

Но и това няма да го видите в реалния живот, дори в комунистическите държави,

because for one thing, that would mean paying everyone—

най-малкото защото това би означавало на всички да се плаща еднакво,

no matter how young, old, what job they’re in or where they work—

без значение от възрастта, позицията, или професията им:

the exact same wage.

една и съща заплата.

Typical after-tax Ginis in developed countries today are around 0.3,

Нетни стойности на Джини в развитите държави днес са ~ 0,3,

though there’s a wide range from pretty equal to pretty unequal.

въпреки че има големи колебания, от доста равни, до доста неравни.

Before we go any further, you should know what the Gini index—

Преди да продължим, трябва да знаете какво коефицента на Джини,

or any other measure of economic inequality— doesn’t tell us:

или кой да е друг мерител за икономическо неравенство, не ни казват:

it gives no information about how income and wealth are distributed

те не ни дават информация за това как са разпределени средствата и приходите

across genders, races, educational backgrounds or other demographics;

по пол, раса, образование, или други демографски показатели.

it doesn’t tell us how easy or difficult it is to escape poverty.

Не ни казват колко лесно или трудно е да се избегне бедността.

And it also gives no insight as to how a particular society

И не ни разясняват как дадено общество

arrived at its present level of inequality.

е достигнало сегашното си ниво на неравенство.

Economic inequality is deeply entangled with other types of inequality:

Икономическото неравенство е дълбоко свързано с други видове неравенство:

for example, generations of discrimination, imperialism,

например, поколения дискриминация, империализъм

and colonialism

и колониалност

created deeply rooted power and class inequalities

са създали дълбоко вкоренени силови и класови неравенства,

that persist to this day.

които продължават и до днес.

But we still need at least a rough measure of who gets how much in a country.

Но все още имаме нужда от поне груба идея за това кой колко получава в една държава.

That’s what the Gini index gives us.

Това ни дава коефицента на Джини.

Some countries are, economically, much more unequal than others.

Някои държави са, икономически, много по-неравни от други.

And that’s because a significant portion of economic inequality

И това е защото значителна част от икономическото неравенство

is the result of choices that governments make.

е резултат от решенията, които взема правителството.

Let's talk about some of these choices.

Нека поговорим за част от тези избори.

First: what kind of economy to use.

Първо: Какъв тип икономика да използваме.

In the 20th century, some countries switched to socialism or communism

През 20-ти век, някои държави преминават към социализъм или комунизъм

for a variety of reasons,

по ред причини,

including reducing economic inequality.

включително с цел намаляване на икономическото неравенство.

These changes did dramatically reduce economic inequality

Тези промени наистина намалили рязко неравенството

in the two largest non-capitalist economies,

в двете най-големи некапиталистически икономики,

China and the Soviet Union— especially in the Soviet Union.

Китай и СССР, особено в СССР.

But neither country prospered as much as the world's leading economies.

Но никоя от двете държави не преуспяла колкото водещите световни икономики.

Така че да, хората печелили приблизително толкова, колкото съседите им,

So yes, people earned about as much as their neighbors did,

but that wasn’t very much.

ала това не било много.

This— and many other issues— contributed to the Soviet Union’s collapse in 1991.

Този и много други проблеми, довели до разпадането на Съветския Съюз през 1991.

And China, to grow more quickly, shifted its economy towards capitalism

И Китай, за да се развива по-бързо, преминава към капиталистическа икономика

starting in the late 1970s.

от края на 70-те години.

What about capitalist countries?

А капиталистическите държави?

Can they choose to reduce economic inequality?

Могат ли те да намалят икономическото неравенство?

It’s tempting to think

Изкушаващо е да си мислим

“no, because the whole point of capitalism is to hoard enough gold coins

“Не, защото цялата идея на капитализма е да натрупа достатъчно жълтици,

to be able to dive into them like Scrooge McDuck.”

за да се гмурне в тях като Скрудж Макдък.”

China seems to provide the textbook example of this:

Китай изглежда предоставя пример по учебник за това:

after it became more capitalist,

след като става по-капиталистически,

its Gini index shot up from under 0.4 to over 0.55.

неговият коефицент на Джини се изстрелва от под 0,4 до повече от 0,55.

Meanwhile, its per capita yearly income

Междувременно, годишния среден доход

jumped from the rough equivalent of $1,500 to over $13,000.

скочил от грубия еквивалент на 1500$ до повече от 13 000$.

But there are many counter-examples:

Но има и много обратни примери:

капиталистически държави, в които неравенството се задържа постоянно,

capitalist countries in which inequality is actually holding steady or decreasing.

или дори намалява.

France has kept its Gini index below 0.32 since 1979.

Франция поддържа коефицент на Джини под 0,32 от 1979 насам.

Ireland's Gini has been trending mostly downward since 1995.

Коефицентът на Джини на Ирландия е предимно намаляващ от 1995.

The Netherlands and Denmark have kept theirs below 0.28 since the 1980s.

Нидерландия и Дания са запазили техните под 0,28 от 1980.

How do they do it?

Как го правят?

One way is with taxes.

Един начин е чрез данъци.

Personal income taxes in most countries are progressive:

Данъците според личния доход в повечето държави са прогресивни:

the more money you make, the higher your tax rate.

колкото повече печелиш, толкова по-високи данъци плащаш.

And the more progressive your tax system, the more it reduces inequality.

Колкото по-прогресивна е данъчната ти система, толкова по-малко е неравенството.

So, for example, while pre-tax income inequality in France

Например, брутното неравенство във Франция

is roughly the same as it is in the US,

е приблизително еднакво на това в САЩ,

post-tax inequality in France is roughly 20% lower.

ала нетното е с около 20% по-ниско.

Meanwhile, inheritance taxes can reduce the amount of wealth

Междувременно, наследствените данъци могат да намалят богатството,

that a single family can amass over generations.

които едно семейство може да натрупа за няколко поколения.

Germany and many other European countries have inheritance or estate taxes

Германия и много други европейски държави имат наследствени или поземлени данъци,

that kick in at a few thousand to a few hundred thousand Euros,

в размер няколко хиляди до няколкостотин хиляди евро,

depending on who's inheriting.

в зависимост от наследника.

The US, on the other hand,

В САЩ, от друга страна,

lets you inherit $12 million without paying any federal tax.

можеш да наследиш 12 милиона долара, без да заплащаш никакъв данък.

Another way is with transfers—

Друг начин е чрез прехвърляния:

when the government takes tax revenues from one group of people

когато правителството взема част от данъчния облог на една група

and gives it to another.

и я прехвърля на друга.

For example, Social Security programs tax people who work

Например, социалните програми облагат работниците

and use the revenue to support retirees.

и използват приходите, за да издържат пенсионери.

In Italy, about a quarter of Italians’ disposable household income

В Италия, около четвърт от бюджета в едно домакинство

comes from government transfers.

идва от правителствени прехвърляния.

That’s a lot, especially relative to the US,

Това е много, особено в сравнение със САЩ,

where the figure is just over 5%.

където тази цифра е малко над 5%.

A third way is to ensure that everyone has access to things

Трети начин е да сме сигурни,че всички имат достъп до неща като

like education and healthcare.

образование и здравеопазване.

A highly educated, healthy workforce can command a higher salary on the market,

Високо образована, здрава работна сила може да управлява по-големи приходи,

thus reducing inequality.

което намалява неравенството.

The fourth way is addressing the digital divide:

Четвъртият начин е да се обърне внимание да дигиталното разделение:

the gap between those who have access to the Internet and those who do not.

пропастта между тези с достъп до интернет и тези без.

A fifth way is dealing with extreme wealth.

Пети начин е да се справим със свръхбогатството.

Multibillionaires can buy social media platforms,

Мултимилиардерите могат да купуват социални платформи,

news outlets, policy think-tanks, perhaps even politicians,

новинарски канали, идеи, дори политици

and bend them to their will,

и да ги подчиняват на волята си,

threatening the very fabric of democracy.

застрашавайки самото естество на демокрацията.

We are just barely scratching the surface of inequality here.

Едва се докосваме до повърхността на неравенството в случая.

We haven’t touched on the drastic divides in who has wealth and who doesn’t;

Не сме разгледали драстичното разделение между тези с богатство и тези без.

the power structures that prevent social and economic mobility;

Системите, възпрепятстващи социалната и икономическата мобилност.

and the drastic inequality between countries—

И дори на драстичното неравенство между цели държави.

the fact that, for example,

Например,

just three Americans have 90 billion more dollars than Egypt,

само 3 американеца имат 90 милиарда долара повече от цял Египет,

a country of 100 million people.

държава със 100 милиона души.

And here’s one final thing to think about: power and wealth are self-reinforcing,

И едно последно нещо за размисъл: властта и богатството са взаимно укрепващи се,

which means that equality is not.

което означава, че равенството не е.

Left to their own devices, societies tend toward inequality—

Оставени сами, обществата клонят към неравенство.

unless we weaken the feedback loops of wealth and power concentration.

Освен ако не отслабим обратните връзки на богатсвото и властта.