History’s deadliest colors - J. V. Maranto

Най-смъртоносните цветове в историята - Дж. В. Маранто

Translator: Sevda Boyanova Reviewer: Anton Hikov

In 1898, Marie and Pierre Curie discovered radium.

През 1898 г. Мария и Пиер Кюри откриват елемента радий.

Claimed to have restorative properties,

За него се твърди, че има възстановителни свойства

radium was added to toothpaste,

и се използва в пасти за зъби,

medicine,

лекарства,

water,

добавя се във вода

and food.

и храна.

A glowing, luminous green,

Светещ в ярко зелено,

it was also used in beauty products and jewelry.

радият се използва в козметични продукти и бижута.

It wasn't until the mid-20th century

Едва в средата на 20-ти век

we realized that radium's harmful effects as a radioactive element

става ясно, че радиоактивните свойства на елемента са вредни и

outweighed its visual benefits.

далеч по-значими от красивия му цвят.

Unfortunately, radium isn't the only pigment that historically

За съжаление, радият не е единственият пигмент, който

seemed harmless or useful

е смятан за безвреден или полезен,

but turned out to be deadly.

но се оказва смъртоносен.

That lamentable distinction includes a trio of colors and pigments

Това печално отличие носят още три цвята и пигметна, с които дълго сме

that we've long used to decorate ourselves and the things we make:

украсявали, както себе си, така и изделията, които произвеждаме:

white,

бяло,

green,

and orange.

зелено

и оранжево.

Our story begins with white.

Историята ни започва с бялото.

As far back as the 4th century BCE,

Още през IV век пр. н. е.

the Ancient Greeks treated lead to make the brilliant white pigment we know today.

древните гърци обработват олово, за да добият чисто белия пигмент познат днес.

The problem?

Проблемът?

In humans, lead is directly absorbed into the body

При хората оловото се абсорбира директно в тялото

and distributed to the blood,

и се разпространява в кръвта,

soft tissues,

меките и

and mineralized tissues.

твърдите тъкани.

Once in the nervous system,

Веднъж попаднало в нервната система,

lead mimics and disrupts the normal functions of calcium,

оловото имитира и пречи на нормалните функции на калция, което

causing damages ranging from learning disabilities

предизвиква увреждания, вариращи от умствено изоставане

to high blood pressure.

до виско кръвно налягане.

Yet the practice of using this toxic pigment

Въпреки това, употребата на този токсичен пигмент

continued across time and cultures.

продължава през векове и култури.

Lead white was the only practical choice for white oil or tempera paint

Оловното бяло е единственото практично решение за белите маслени или темперни бои

until the 19th century.

до 19-ти век.

To make their paint, artists would grind a block of lead into powder,

За да направят боите си, художниците стриват парче олово на прах,

exposing highly toxic dust particles.

излагайки се на силно токсичните му прахови частици.

The pigment's liberal use resulted in what was known as painter's colic,

Свободната употреба на пигмента предизвиква т.нар. художнически колики,

or what we'd now call lead poisoning.

днес познати като оловно отравяне.

Artists who worked with lead complained of palseys,

Художниците, които работят с олово се оплакват от парализа,

melancholy,

меланхолия,

coughing,

кашлица,

enlarged retinas,

оток и дегенерация на ретината,

and even blindness.

дори слепота.

But lead white's density, opacity, and warm tone

Но плътният, матов и топъл тон на оловното бяло,

were irresistible to artists like Vermeer, and later, the Impressionists.

е неустоим за художници като Вермер и по-късо за импресионистите.

Its glow couldn't be matched,

Неговият блясък е ненадминат и

and the pigment continued to be widely used until it was banned in the 1970s.

пигметът е широко употребяван до забра- ната му през 70-те години на 20-ти век.

As bad as all that sounds,

Колкото и лошо да звучи,

white's dangerous effects pale in comparison

опасните свойства на бялото бледнеят в сравнение

to another, more wide-spread pigment, green.

с друг, по-разпространен пигмент - зеленият.

Two synthetic greens called Scheele's Green and Paris Green

Две синтетични зелени, наречени зеленото на Шееле и парижко зелено,

were first introduced in the 18th century.

се използват за пръв път през 18-ти век.

They were far more vibrant and flashy

Те са много по-искрящи и ярки

than the relatively dull greens made from natural pigments,

от сравнително мрачните зелени, произведени от естествени пигменти,

so they quickly became popular choices for paint

затова бързо стават популярни като бои

as well as dye for textiles,

и оцветители за текстил,

wallpaper,

тапети,

soaps,

сапуни,

cake decorations,

декорации за торти,

toys,

играчки,

candy,

бонбони

and clothing.

и дрехи.

These green pigments were made from a compound called

Тези зелени пигменти съдържат съединение,

cupric hydrogen arsenic.

наречено меден хидроген арсенит.

In humans, exposure to arsenic

При хората, излагането на арсеник

can damage the way cells communicate and function.

може да нанесе вреди върху комуникацията и функцията на клетките.

And high levels of arsenic have been directly linked

Високи нива на арсеник са директно свързвани

to cancer and heart disease.

с ракови и сърдечни заболявания.

As a result, 18th century fabric factory workers were often poisoned,

Затова през 18-ти век, работниците във фабрики често са натравяни,

and women in green dresses reportedly collapsed

а жени в зелени рокли припадат

from exposure to arsenic on their skin.

тъй като кожата им е изложена на арсеник.

Bed bugs were rumored not to live in green rooms,

Носят се слухове, че в зелени стаи не може да има дървеници

and it's even been speculated that Napoleon died from slow arsenic poisoning

и дори се е спекулирало, че Наполеон е умрял от бавно натравяне с арсеник,

from sleeping in his green wallpapered bedroom.

тъй като спял в стая със зелени тапети.

The intense toxicity of these green stayed under wraps

Силната токсичност на зелените пигменти не е разкрита, докато рецептата им,

until the arsenic recipe was published in 1822.

съдържаща арсеник, не е публикувана през 1822 г.

And a century later, it was repurposed as an insecticide.

Век по-късно, същата рецепта се използва с друга цел - като инсектицид.

Synthetic green was probably the most dangerous color in widespread use,

Синтетичното зелено вероятно е най-опасният пигмент с широка употреба,

but at least it didn't share radium's property of radioactivity.

но поне няма радиоактивните свойства на радия.

Another color did, though - orange.

Друг цвят обаче ги има - оранжевият.

Before World War II, it was common for manufacturers of ceramic dinnerware

Преди Втората световна война, производи- телите на керамични съдове за хранене

to use uranium oxide in colored glazes.

често използват уранов оксид за цветни покрития.

The compound produced brilliant reds and oranges,

Съединението придава бляскави червени и оранжеви цветове,

which were appealing attributes, if not for the radiation they emitted.

които могат да са привлекателни, стига да не излъчват радиация.

Of course, radiation was something we were unaware of until the late 1800s,

Естествено, хората не знаят за радиацията до края на 19-ти век,

let alone the associated cancer risks, which we discovered much later.

нито пък за това, че увеличава риска от ракови заболявания.

During World War II,

През Втората световна война, американското правителство

the U.S. government confiscated all uranium for use in bomb development.

конфискува всичкия уран, за да го използва за производство на бомби.

However, the atomic energy commission relaxed these restrictions in 1959,

Но през 1959 г. рестрикциите над атомната енергия са намалени,

and depleted uranium returned to ceramics and glass factory floors.

и уранът се връща във фабриките за стъкло и керамика.

Orange dishes made during the next decade

Оранжевите съдове, произведени през следващото десетилетие,

may still have some hazardous qualities on their surfaces to this day.

може и до днес да имат опасни свойства на повърхността си.

Most notably, vintage fiestaware reads positive for radioactivity.

Възможно е стари съдове в ярки цветове все още да са радиоактивни.

And while the levels are low enough that they don't officially pose a health risk

Въпреки че нивата на радиация са ниски, и не са официален риск за здравето,

if they're on a shelf,

ако стоят на рафта, американската асоциация за

the U.S. EPA warns against eating food off of them.

защита на околната среда предупреждава за опасност при консумиране на храна от тях.

Though we still occasionally run into issues with synthetic food dyes,

Макар все още да имаме някои проблеми със синтетичните бои за храни,

our scientific understanding has helped us prune hazardous colors out of our lives.

научният напредък ни е помогнал да премахнем опасните цветове от живота си.