A brief history of the devil - Brian A. Pavlac

Translator: Ivan Gechev Reviewer: Yavor Ivanov

Satan, the beast crunching sinners’ bones in his subterranean lair.

Сатаната - звярът хрупащ костите на грешниците в подземното си убежище.

Lucifer, the fallen angel raging against the established order.

Луцифер - падналият ангел, борещ се срещу установения ред.

Mephistopheles, the trickster striking deals with unsuspecting humans.

Мефистофел - измамникът, сключващ сделки с неподозиращите хора.

These three divergent devils are all based on Satan of the Old Testament,

Тези трима различни дявола са базирани на Сатаната от Стария завет,

an angelic member of God’s court who torments Job in the Book of Job.

ангел, член на Божия съд, който изтезава Йов в “Книгата на Йов“.

But unlike any of these literary devils,

Но за разлика от тези литературни дяволи,

the Satan of the Bible was a relatively minor character,

Сатаната в Библията имал сравнително малка роля,

with scant information about his deeds or appearance.

с бегли появи и информация за делата му.

So how did he become the ultimate antagonist, with so many different forms?

Как се е превърнал във върховния антагонист, с толкова различни форми?

In the New Testament, Satan saw a little more action:

В Новия завет, Сатаната имал по-голяма роля -

tempting Jesus, using demons to possess people,

изкушавал Исус, използвал демони за да обладава хора,

and finally appearing as a giant dragon who is cast into hell.

и накрая се появил като огромен дракон, който бил запратен в Ада.

This last image particularly inspired medieval artists and writers,

Последният облик вдъхновил средновековните творци и писатели,

who depicted a scaled, shaggy-furred creature with overgrown toenails.

които изобразили люспесто същество, с проскубана козина и израснали нокти.

In Michael Pacher’s painting of St. Augustine and the Devil,

В творбата “Св. Августин и Дявола” на Майкъл Пахер,

the devil appears as an upright lizard—

дяволът е изобразен като изправен гущер

with a second miniature face glinting on his rear and.

с второ миниатюрно лице на задните му части.

The epitome of these monster Satans

Въплъщението на тези чудовищни версии на Сатаната

appeared in Italian poet Dante Alighieri’s “Inferno.”

се появява в творбата “Ад” от италианския поет Данте Алигиери.

Encased in the ninth circle of hell,

Затворен в деветия кръг на ада,

Dante’s Satan is a three-headed, bat-winged behemoth who feasts on sinners.

Сатаната на Данте е триглав гигант с крила на прилеп, който пирува с грешници.

But he’s also an object of pity:

Но той е и обект на съжаление -

powerless as the panicked beating of his wings

безсилен относно факта че паническото размахване на крилата му

only encases him further in ice.

го обгръща все повече в лед.

The poem’s protagonist escapes from hell by clambering over Satan’s body,

Героят на поемата избягва от ада като се изкачва по тялото на Сатаната,

and feels both disgust and sympathy for the trapped beast—

и изпитва едновременно отвращение и съжаление към звяра в капан -

prompting the reader to consider the pain of doing evil.

подканвайки читателя да се замисли за цената на злите деяния.

By the Renaissance, the devil started to assume a more human form.

По време на Ренесанса, дявола започнал да приема по-човешка форма.

Artists painted him as a man with cloven hooves and curling horns

Художниците го рисували като човек с копита и изкривени рога,

inspired by Pan, the Greek god of the wild.

вдъхновени от Пан - древногръцкото божество на пасищата.

In his 1667 masterpiece “Paradise Lost,”

В шедьовъра от 1667 „Изгубеният рай“,

English poet John Milton depicted the devil as Lucifer,

английският поет Джон Милтън, изобразил дявола като Луцифер,

an angel who started a rebellion on the grounds that God is too powerful.

ангел, който започнал въстание, на основанието че Бог бил прекалено могъщ.

Kicked out of heaven, this charismatic rebel becomes Satan,

Изритан от рая, харизматичният бунтовник се превърнал в Сатаната,

and declares that he’d rather rule in hell than serve in heaven.

и заявил че предпочита да управлява ада, вместо да служи в рая.

Milton’s take inspired numerous depictions of Lucifer as an ambiguous figure,

Героят на Милтън вдъхновил многобройни изображения на Луцифер като неясна фигура,

rather than a purely evil one.

вместо като въплъщение на злото.

Milton’s Lucifer later became an iconic character for the Romantics of the 1800s,

Луцифер на Милтън се превърнал в култов персонаж за романтиците от 19 век,

who saw him as a hero who defied higher power in pursuit of essential truths,

които го възприемали като герой, опълчил се на висша сила в името на истината,

with tragic consequences.

с трагични последици.

Meanwhile, in the German legend of Doctor Faust,

Междувременно, в немската легенда за доктор Фауст,

which dates to the 16th century,

която датира от 16 век,

we get a look at what happens when the devil comes to Earth.

виждаме какво се случва, когато дявола идва на Земята.

Faust, a dissatisfied scholar,

Фауст - незадоволен учен,

pledges his soul to the devil in exchange for bottomless pleasure.

обещава душата си на дявола в замяна на безкрайно удоволствие.

With the help of the devil’s messenger Mephistopheles,

С помощта на посланика на дявола - Мефистофел,

Faust quickly seizes women, power, and money—

Фауст бързо се сдобива с жени, власт и пари -

only to fall into the eternal fires of hell.

но попада във вечните огньове на ада.

Later versions of the story show Mephistopheles in different lights.

По-късни версии на историята показват Мефистофел в друга светлина.

In Christopher Marlowe's account,

Във версията на Кристофър Марлоу

a cynical Doctor Faustus is happy to strike a deal with Mephistopheles.

циничният доктор Фауст е щастлив да сключи сделка с Мефистофел.

In Johann Wolfgang van Goethe’s version,

А във версията на Йохан Волфганг фон Гьоте,

Mephistopheles tricks Faust into a grisly deal.

Мефистофел подмамва Фауст да сключи ужасна сделка.

Today, a Faustian bargain refers to a trade that sacrifices integrity

Днес, Фаустовска сделка се използва за сделка, която жертва почтеността

for short-term gains.

за краткотрайна печалба.

In stagings of Goethe’s play,

В постановки на пиесата на Гьоте,

Mephistopheles appeared in red tights and cape.

Мефистофел се появява с червен клин и наметало.

This version of the devil was often played as a charming trickster—

Тази версия на дявола, често е играна като очарователен мошеник -

one that eventually paraded through comic books,

такъв, какъвто в последствие се появява в комикси,

advertising, and film in his red suit.

реклами и филми, със своя червен костюм.

These three takes on the devil are just the tip of the iceberg:

Тези три интерпретации на дявола са само върха на айсберга:

the devil continues to stalk the public imagination to this day,

дявола продължава да дебне въображението на публиката и днес,

tempting artists of all kinds to render him

изкушавайки артисти от всякакъв характер да го изобразят

according to new and fantastical visions.

в нови, фантастични превъплъщения.