The “myth” of the boiling frog

Translator: Silvena H. Reviewer: Pavlina Koleva

Two frogs are minding their own business in the swamp when WHAM—

Две жаби си гледат тяхната работа в блатото, когато БАМ -

they’re kidnapped.

биват отвлечени.

They come to in a kitchen, captives of a menacing chef.

Озовават се в кухня, като пленници на опасен готвач.

He boils up a pot of water and lobs one of the frogs in.

Той кипва вода в една тенджера и хвърля едната жаба вътре.

But it’s having none of this.

Но жабата не се връзва на това.

The second its toes hit the scalding water it jumps right out the window.

Веднага щом се докосва до горещата вода, скача направо през прозореца.

The chef refills the pot, but this time he doesn’t turn on the heat.

Готвачът пълни отново тенджерата, но този път не включва котлона.

He plops the second frog in, and this frog’s okay with that.

Поставя втората жаба вътре и жабата няма против.

The chef turns the heat on, very low, and the temperature of water slowly rises.

Готвачът пуска котлона на ниска степен и температурата на водата бавно се покачва.

So slowly that the frog doesn’t notice.

Толкова бавно, че жабата не забелязва.

In fact, it basks in the balmy water.

Всъщност, се грее на топлата вода.

Only when the surface begins to bubble does the frog realize: it’s toast.

Едва щом на повърхността се появяват балончета, жабата осъзнава - сготвена е.

What’s funny about this parable is that it’s not scientifically true... for frogs.

Забавното в тази притча е това, че не е научно правилна... за жабите.

In reality, a frog will detect slowly heating water and leap to safety.

В реалността, жабата ще долови бавното затопляне на водата и ще изскочи.

Humans, on the other hand, are a different story.

Хората, от друга страна, са различна история.

We’re perfectly happy to sit in the pot and slowly turn up the heat,

Ние сме съвсем щастливи да седим в тенджерата при бавно покачващата се

all the while insisting it isn’t our hand on the dial,

температура, настоявайки през цялото време, че не нашата ръка я контролира,

arguing about whether we can trust thermometers,

спорейки дали може да се вярва на термометрите,

and questioning— even if they’re right, does it matter?

и питайки се - дори да показват правилно, има ли наистина значение?

It does.

Има.

Since 1850, global average temperatures have risen by 1 degree Celsius.

От 1850 г. насам, глобалните средни температури са се покачили с 1 градус.

That may not sound like a lot, but it is.

Това може да не звучи като много, но е.

Why? 1 degree is an average.

Защо? Един градус е средна стойност.

Many places have already gotten much warmer than that.

Много места вече са се затоплили с много повече от това.

Some places in the Arctic have already warmed 4 degrees.

Някои места в Арктика са се затоплили с 4 градуса.

If global average temperatures increase 1 more degree,

Ако глобалните средни температури се повишат с още 1 градус,

the coldest nights in the Arctic might get 10 degrees warmer.

най-студените нощи на Арктика могат да станат с 10 градуса по-топли.

The warmest days in Mumbai might get 5 degrees hotter.

Най-топлите дни в Мумбай могат да станат с 5 градуса по-топли.

So how did we get here?

Как стигнахме до тук?

Almost everything that makes modern life possible relies on fossil fuels:

Почти всичко, правещо съвременния живот възможен, разчита на изкопаеми горива:

coal, oil, and gas full of carbon from ancient organic matter.

въглища, петрол и газ, пълни с въглерод от древна органична материя.

When we burn fossil fuels,

Когато изгаряме изкопаеми горива,

we release carbon dioxide that builds up in our atmosphere,

отделяме въглероден диоксид, който се натрупва в нашата атмосфера,

where it remains for hundreds or even thousands of years,

където остава за стотици или дори хиляди години,

letting heat in, but not out.

пропускайки топлина навътре, но не и навън.

The heat comes from sunlight, which passes through the atmosphere to Earth,

Топлината идва от слънчевата светлина, като преминава през атмосферата към Земята

where it gets absorbed and warms everything up.

където се абсорбира и затопля всичко.

Warm objects emit infrared radiation, which should pass back out into space,

Топлите обекти излъчват инфрачервени лъчи, които трябва да преминат обратно в космоса

because most atmospheric gases don’t absorb it.

понеже повечето атмосферни газове не ги абсорбират.

But greenhouse gases— carbon dioxide and methane—

Но парниковите газове - въглероден диоксид и метан -

do absorb infrared wavelengths.

абсорбират инфрачервените дължини на вълните.

So when we add more of those gases to the atmosphere,

Когато добавим повече от тези газове към атмосферата,

less heat makes it back out to space, and our planet warms up.

по-малко топлина се връща обратно в космоса и нашата планета се затопля.

If we keep emitting greenhouse gases at our current pace,

Ако продължим да отделяме парникови газове със сегашното ни темпо,

scientists predict temperatures will rise 4 degrees

учените прогнозират температурите да се повишат с 4 градуса

from their pre-industrial levels by 2100.

спрямо прединдустриалните нива до 2100 г.

They’ve identified 1.5 degrees of warming—

Те са идентифицирали затопляне от 1.5 градуса -

global averages half a degree warmer than today’s—

глобални средни стойности с половин градус по-високи от днешните -

as a threshold beyond which the negative impacts of climate change

като праг, отвъд който отрицателното въздействие на изменението на климата

will become increasingly severe.

ще става все по-сериозно.

To keep from crossing that threshold,

За да не се прекрачи този праг,

we need to get our greenhouse gas emissions down to zero

трябва да свалим емисиите си на парников газ до нула

as fast as possible.

колкото се може по-бързо.

Or rather, we have to get emissions down to what's called net zero,

Или по-скоро трябва да свалим емисиите до това, което се нарича нетна нула,

meaning we may still be putting some greenhouse gases into the atmosphere,

което значи, че може все още да отделяме малко парникови газове в атмосферата,

but we take out as much as we put in.

но да извеждаме толкова, колкото сме въвели.

This doesn’t mean we can just keep emitting and sequester all that carbon—

Това не значи, че може просто да продължим да отделяме и изолираме целия този

we couldn’t keep up with our emissions through natural methods,

въглерод - не успяхме да се справим с емисиите си чрез естествени методи,

and technological solutions would be prohibitively expensive

и технологичните решения биха били непосилно скъпи

and require huge amounts of permanent storage.

и изискващи огромни пространства за постоянно съхранение.

Instead, while we switch from coal, oil, and natural gas

Вместо това, докато превключваме от въглища, нефт и природен газ

to clean energy and fuels, which will take time,

към чиста енергия и горива, което ще отнеме време,

we can mitigate the damage by removing carbon from the atmosphere.

можем да смекчим щетите, като премахнем въглерод от атмосферата.

Jumping out of the proverbial pot isn’t an option,

Да изскочим от пословичната тенджера не е опция,

but we can do something the frogs can’t:

но можем да направим нещо, което жабите не могат:

reach over, and turn down the heat.

да се пресегнем и да намалим котлона.