Why I have coffee with people who send me hate mail | Özlem Cekic

Translator: Margarita Kuncheva Reviewer: Irina Lilova

My inbox is full of hate mails and personal abuse

Пощата ми е пълна с имейли на омраза и лични обиди

and has been for years.

и така е от години.

In 2010, I started answering those mails

През 2010 г. започнах да отговарям на тези имейли

and suggesting to the writer that we might meet for coffee and a chat.

с предложение към автора им да се видим на кафе и да поговорим.

I have had hundreds of encounters.

Имала съм стотици срещи.

They have taught me something important that I want to share with you.

Те ми дадоха ценен урок, който искам да споделя с вас.

I was born in Turkey from Kurdish parents

Родена съм в Турция от кюрдски родители

and we moved to Denmark when I was a young child.

и се преместихме в Дания, когато бях дете.

In 2007, I ran for a seat in the Danish parliament

През 2007 г. се кандидатирах за място в парламента в Дания

as one of the first women with a minority background.

като една от първите жени от малцинствен произход.

I was elected,

Бях избрана,

but I soon found out that not everyone was happy about it

но скоро разбрах, че от това има много недоволни,

as I had to quickly get used to finding hate messages in my inbox.

тъй като трябваше бързо да свикна да намирам имейли на омраза в пощата си.

Those emails would begin with something like this:

Тези имейли започваха с нещо като това:

"What's a raghead like you doing in our parliament?"

"Какво прави чалма като теб в нашия парламент?"

I never answered.

Никога не отговарях.

I'd just delete the emails.

Просто изтривах имейлите.

I just thought that the senders and I had nothing in common.

Мислех си, че нямам нищо общо с тези хора.

They didn't understand me,

Те не ме разбират

and I didn't understand them.

и аз не разбирам тях.

Then one day, one of my colleagues in the parliament said

Един ден мой колега от парламента ми каза,

that I should save the hate mails.

че трябва да запазя тези имейли.

"When something happens to you, it will give the police a lead."

"Когато ти се случи нещо, те ще послужат като следа за полицията."

(Laughter)

(Смях)

I noticed that she said, "When something happens" and not "if."

Забелязах, че тя каза "когато ти се случи нещо", а не "ако."

(Laughter)

(Смях)

Sometimes hateful letters were also sent to my home address.

Понякога получавах писма с омраза на домашния ми адрес.

The more I became involved in public debate,

Колкото повече участвах в публични дебати,

the more hate mail and threats I received.

толкова повече писма с омраза получавах.

After a while, I got a secret address

След известно време скрих адреса си

and I had to take extra precautions to protect my family.

и трябваше да взема допълнителни предпазни мерки, за да защитя семейството си.

Then in 2010, a Nazi began to harass me.

През 2010 г. един нацист започна да ме тормози.

It was a man who had attacked Muslim women on the street.

Беше мъж, който е нападал мюсюлманки на улицата.

Over time, it became much worse.

С времето стана много по-лошо.

I was at the zoo with my children, and the phone was ringing constantly.

Бях в зоопарка с децата ми, а телефонът не спираше да звъни.

It was the Nazi.

Беше нацистът.

I had the impression that he was close.

Останах с впечатлението, че беше наблизо.

We headed home.

Тръгнахме към вкъщи.

When we got back,

Когато се прибрахме,

my son asked, "Why does he hate you so much, Mom,

синът ми ме попита: "Защо те мрази толкова много, мамо,

when he doesn't even know you?"

когато дори не те познава?"

"Some people are just stupid," I said.

"Някои хора просто са глупави." – казах аз.

And at the time, I actually thought that was a pretty clever answer.

И по това време всъщност си мислех, че това е доста умен отговор.

And I suspect that that is the answer most of us would give.

И подозирам, че това е отговорът, който повечето от нас биха дали.

The others --

Другите –

they are stupid, brainwashed, ignorant.

те са глупави, с промити мозъци, невежи.

We are the good guys and they are the bad guys, period.

Ние сме добрите, а те са лошите, точка.

Several weeks later I was at a friend's house,

Няколко седмици по-късно бях в дома на един приятел

and I was very upset and angry about all the hate and racism I had met.

и бях много разстроена и ядосана заради цялата омраза и расизъм, които срещах.

It was he who suggested that I should call them up

Именно той предложи да им се обадя

and visit them.

и да ги посетя.

"They will kill me," I said.

"Ще ме убият, " казах аз.

"They would never attack a member of the Danish Parliament," he said.

" Никога не биха нападнали член на датския парламент. " – отвърна той.

"And anyway, if they killed you, you would become a martyr."

" И все пак ако те убият, ще се превърнеш в мъченица."

(Laughter)

(Смях)

"So it's pure win-win situation for you."

"Така че и в двата случая печелиш."

(Laughter)

(Смях)

His advice was so unexpected,

Съветът му беше толкова неочакван,

when I got home,

когато се прибрах вкъщи,

I turned on my computer

включих компютъра

and opened the folder where I had saved all the hate mail.

и отворих папката с всички имейли на омраза.

There were literally hundreds of them.

Буквално имаше стотици такива.

Emails that started with words like "terrorist,"

Имейли, които започваха с думи като "терорист,"

"raghead,"

"чалма,"

"rat," "whore."

"плъх," "развратница".

I decided to contact the one who had sent me the most.

Реших да се свържа с този, който ми беше изпратил най-много.

His name was Ingolf.

Името му беше Инголф.

I decided to contact him just once so I could say at least I had tried.

Реших да го потърся веднъж, за да мога да кажа, че поне съм опитала.

To my surprise and shock,

За моя изненада и потрес

he answered the phone.

той вдигна телефона.

I blurted out, "Hello, my name is Özlem. You have sent me so many hate mails.

Избърборих: "Здравейте, аз съм Йозлем. Изпратили сте ми толкова имейли на омраза.

You don't know me, I don't know you.

Вие не ме познавате, аз не ви познавам.

I was wondering if I could come around and we can drink a coffee together

Чудех се дали мога да намина да изпием по едно кафе

and talk about it?"

и да поговорим за това?"

(Laughter)

(Смях)

There was silence on the line.

Той замлъкна.

And then he said,

И след това каза:

"I have to ask my wife."

"Трябва да питам жена ми."

(Laughter)

(Смях)

What?

Какво?

The racist has a wife?

Расистът има жена?

(Laughter)

(Смях)

A couple of days later, we met at his house.

Няколко дни по-късно се срещнахме у тях.

I will never forget when he opened his front door

Никога няма да забравя, когато отвори входната врата

and reached out to shake my hand.

и протегна ръка да се здрависаме.

I felt so disappointed.

Почувствах се толкова разочарована,

(Laughter)

(Смях)

because he looked nothing like I'd imagined.

защото не изглеждаше така, както си го представях.

I had expected a horrible person --

Очаквах ужасен човек –

dirty, messy house.

мръсна, разхвърляна къща.

It was not.

Но не беше.

His house smelled of coffee

Къщата му миришеше на кафе,

which was served from a coffee set identical to the one my parents used.

което беше сервирано в същия сервиз, като този на родителите ми.

I ended up staying for two and a half hours.

В крайна сметка останах два часа и половина.

And we had so many things in common.

И имахме толкова общо помежду си.

Even our prejudices were alike.

Дори предубежденията ни бяха еднакви.

(Laughter)

(Смях)

Ingolf told me that when he waits for the bus

Инголф ми каза, че когато чака автобуса

and the bus stops 10 meters away from him,

и той спре на 10 метра от него,

it was because the driver was a "raghead."

това е защото шофьорът е "чалма".

I recognized that feeling.

Това чувство ми беше познато.

When I was young

Когато бях малка

and I waited for the bus

и чаках автобуса,

and it stopped 10 meters away from me,

а той спреше на 10 метра от мен,

I was sure that the driver was a racist.

бях сигурна, че шофьорът е расист.

When I got home,

Когато се прибрах,

I was very ambivalent about my experience.

изпитвах смесени чувства към моето преживяване.

On the one hand, I really liked Ingolf.

От една страна наистина харесвах Инголф,

He was easy and pleasant to talk to,

беше лесно и приятно да се разговаря с него;

but on the other hand,

но от друга –

I couldn't stand the idea of having so much in common

не можех да понасям мисълта да имам толкова много общи неща

with someone who had such clearly racist views.

с човек, който има явни расистки възгледи.

Gradually,

Постепенно

and painfully,

и мъчително

I came to realize

започнах да осъзнавам,

that I had been just as judgmental of those who had sent me hate mails

че съм била също толкова осъдителна към тези, които ми изпращаха имейли на омраза,

as they had been of me.

колкото те са били към мен.

This was the beginning of what I call #dialoguecoffee.

Това беше началото на срещите, които наричам "кафе с диалог" (#dialoguecoffee).

Basically, I sit down for coffee

На практика сядах на кафе

with people who have said the most terrible things to me

с хора, които са ми казали най-ужасните неща,

to try to understand why they hate people like me

за да се опитам да разбера защо мразят хора като мен,

when they don't even know me.

когато дори не ме познават.

I have been doing this the last eight years.

Правя това през последните осем години.

The vast majority of people I approach agree to meet me.

По-голямата част от хората се съгласяват да се срещнем.

Most of them are men,

Повечето от тях са мъже,

but I have also met women.

но съм се срещала и с жени.

I have made it a rule to always meet them in their house

Създадох си правило винаги да се срещаме в дома им,

to convey from the outset that I trust them.

за да покажа от самото начало, че им имам доверие.

I always bring food because when we eat together,

Винаги нося храна, защото когато се храним заедно,

it is easier to find what we have in common

е по-лесно да разбера какво общо имаме

and make peace together.

и да се помирим.

Along the way, I have learned some valuable lessons.

През това време научих някои ценни уроци.

The people who sent hate mails are workers,

Хората, които изпращат имейли на омраза, са работници,

husbands, wives,

съпрузи, съпруги,

parents like you and me.

родители като мен и вас.

I'm not saying that their behavior is acceptable,

Не казвам, че поведението им е приемливо,

but I have learned to distance myself from the hateful views

но се научих да се дистанцирам от омразните възгледи

without distancing myself from the person who's expressing those views.

без да се дистанцирам от човека, който изразява тези възгледи.

And I have discovered

И открих,

that the people I visit are just as afraid of people they don't know

че хората, които посещавам, се страхуват също толкова от непознатите,

as I was afraid of them before I started inviting myself for coffee.

колкото аз се страхувах от тях, преди да започна да се самопоканвам на кафе.

During these meetings, a specific theme keeps coming up.

По време на тези срещи постоянно изникваше една определена тема.

It shows up regardless whether I'm talking to a humanist or a racist,

Появяваше се независимо дали говоря с хуманист или расист,

a man, a woman,

с мъж или жена,

a Muslim or an atheist.

с мюсюлманин или атеист.

They all seem to think

Всички те мислят,

that other people are to blame for the hate

че други хора са виновни за омразата

and for the generalization of groups.

и за генерализирането на групи.

They all believe that other people have to stop demonizing.

Всички те вярват, че другите хора трябва да спрат да демонизират.

They point at politicians, the media, their neighbor

Сочат към политиците, медиите, техния съсед

or the bus driver who stops 10 meters away.

или автобусния шофьор, който спира на 10 метра от тях.

But when I asked, "What about you?

Но когато питах: "Ами вие?

What can you do?",

Какво можете вие да направите?",

the reply is usually,

отговорът обикновено е:

"What can I do?

"Аз какво мога да направя?

I have no influence.

Аз нямам влияние.

I have no power."

Аз нямам власт."

I know that feeling.

Това чувство ми е познато.

For a large part of my life,

През една голяма част от живота ми

I also thought that I didn't have any power or influence --

аз също смятах, че нямам никаква власт или влияние,

even when I was a member of the Danish parliament.

дори когато станах член на датския парламент.

But today I know the reality is different.

Но днес знам, че реалността е различна.

We all have power and influence where we are,

Ние всички имаме власт и влияние там, където сме,

so we must never,

затова никога,

never underestimate our own potential.

никога да бива да подценяваме нашите възможности.

The #dialoguecoffee meetings have taught me

Срещите за кафе с диалог ме научиха,

that people of all political convictions can be caught demonizing

че можеш да чуеш хора с всякакви политически убеждения да демонизират

the others with different views.

другите хора с различни виждания.

I know what I'm talking about.

Знам за какво говоря.

As a young child, I hated different population groups.

Като дете мразех различни групи от населението.

And at the time, my religious views were very extreme.

И по това време религиозните ми възгледи бяха много крайни.

But my friendship with Turks, with Danes, with Jews and with racists

Но приятелството ми с турци, датчани, евреи и с расисти

has vaccinated me against my own prejudices.

ме имунизира срещу собствените ми предразсъдъци.

I grew up in a working-class family,

Израснах в работническо семейство

and on my journey I have met many people who have insisted on speaking to me.

и по пътя си съм срещала много хора, които са настоявали да говорят с мен.

They have changed my views.

Те промениха възгледите ми.

They have formed me as a democratic citizen and a bridge builder.

Те ме оформиха като демократичен гражданин и строител на мостове.

If you want to prevent hate and violence,

Ако искате да спрете омразата и насилието,

we have to talk to as many people as possible

трябва да говорим с възможно най-много хора

for as long as possible

възможно най-дълго,

while being as open as possible.

докато сме възможно най-отворени към тях.

That can only be achieved through debate,

Това може да се постигне само чрез дискусия,

critical conversation

критичен разговор

and insisting on dialogue that doesn't demonize people.

и настояване за диалог, който не демонизира хората.

I'm going to ask you a question.

Ще ви задам един въпрос.

I invite you to think about it when you get home and in the coming days,

Помислете за това, когато се върнете вкъщи и през идните дни,

but you have to be honest with yourself.

но трябва да бъдете честни със себе си.

It should be easy, no one else will know it.

Ще бъде лесно, никой друг няма да знае.

The question is this ...

Въпросът е следният:

who do you demonize?

Вие кого демонизирате?

Do you think supporters of American President Trump are deplorables?

Смятате ли, че поддръжниците на американския президент Тръмп са жалки?

Or that those who voted for Turkish President Erdoğan are crazy Islamists?

Или че тези, които гласуваха за турския президент Ердоган, са луди ислямисти?

Or that those who voted for Le Pen in France are stupid fascists?

Или че тези, които гласуваха за Льо Пен във Франция, са глупави фашисти?

Or perhaps you think that Americans who voted for Bernie Sanders

Или може би смятате, че американците, които гласуваха за Бърни Сандърс,

are immature hippies.

са незрели хипита.

(Laughter)

(Смях)

All those words have been used to vilify those groups.

Всички тези думи са били използвани, за да оклеветят тези групи.

Maybe at this point, do you think I am an idealist?

Може би в този момент ме смятате за идеалист?

I want to give you a challenge.

Искам да ви отправя малко предизвикателство.

Before the end of this year,

Преди края на тази година

I challenge you to invite someone who you demonize --

ви предизвиквам да поканите някого, когото демонизирате –

someone who you disagree with politically and/or culturally

човек, с когото имате различни политически и/или културни възгледи

and don't think you have anything in common with.

и не смятате, че имате нещо общо.

I challenge you to invite someone like this to #dialoguecoffee.

Предизвиквам ви да поканите човек като този на кафе с диалог.

Remember Ingolf?

Помните ли Инголф?

Basically, I'm asking you to find an Ingolf in your life,

На практика ви моля да откриете по един Инглоф във вашия живот,

contact him or her

свържете се с него или нея

and suggest that you can meet for #dialoguecofee.

и предложете да се срещнете за кафе с диалог.

When you start at #dialoguecoffee, you have to remember this:

Когато започнете кафе с диалог, трябва да запомните следното:

first, don't give up if the person refuses at first.

първо, не се отказвайте, ако в началото човекът ви откаже.

Sometimes it's taken me nearly one year to arrange a #dialoguecoffee meeting.

Понякога ми е отнемало почти една година да организирам среща за кафе с диалог.

Two:

Второ:

acknowledge the other person's courage.

признайте смелостта на другия.

It isn't just you who's brave.

Не само вие сте смели.

The one who's inviting you into their home is just as brave.

Този, който ви кани в дома си, е също толкова смел.

Three:

Трето:

don't judge during the conversation.

не бъдете осъдителни по време на разговора.

Make sure that most of the conversation focuses on what you have in common.

Уверете се, че през повечето време разговорът засяга общите ви неща.

As I said, bring food.

Както споменах, занесете храна.

And finally, remember to finish the conversation in a positive way

И накрая, не забравяйте да приключите разговора позитивно,

because you are going to meet again.

защото ще се срещнете отново.

A bridge can't be built in one day.

Не можете да построите мост за един ден.

We are living in a world where many people hold definitive and often extreme opinions

Живеем в свят, в който много хора имат твърди и често крайни мнения

about the others

относно другите,

without knowing much about them.

без да ги познават добре.

We notice of course the prejudices on the other side than in our own bases.

Разбира се, ние забелязваме предубежденията в другите, а не в себе си.

And we ban them from our lives.

И не ги допускаме в нашия живот.

We delete the hate mails.

Трием имейлите на омраза.

We hang out only with people who think like us

Излизаме с само с хора, които мислят като нас

and talk about the others in a category of disdain.

и говорят за другите в категории на презрение.

We unfriend people on Facebook,

Изтриваме приятели във Фейсбук,

and when we meet people who are discriminating

а когато срещнем хора, които дискриминират

or dehumanizing people or groups,

или дехуманизират хора или групи

we don't insist on speaking with them to challenge their opinions.

не настояваме да говорим с тях, за да оспорим тяхното мнение.

That's how healthy democratic societies break down --

Ето така здравите демократични общества се разпадат:

when we don't check the personal responsibility for the democracy.

когато не гледаме личната отговорност за демокрацията.

We take the democracy for granted.

Приемаме демокрацията за даденост.

It is not.

Но тя не е.

Conversation is the most difficult thing in a democracy

Разговорът е най-трудното нещо в демокрацията

and also the most important.

и също така – най-важното.

So here's my challenge.

Така че, ето го моето предизвикателство:

Find your Ingolf.

намерете своя Инголф.

(Laughter)

(Смях)

Start a conversation.

Започнете разговор.

Trenches have been dug between people, yes,

Изкопани са пропасти между хората, така е,

but we all have the ability to build the bridges that cross the trenches.

но всички ние имаме способността да строим мостове, които да пресекат тези пропасти.

And let me end by quoting my friend,

И нека приключа с цитат от един мой приятел,

Sergeot Uzan,

Серджет Узан,

who lost his son, Dan Uzan, in a terror attack

който изгуби сина си, Дан Узан, в терористична атака

on a Jewish synagogue in Copenhagen, 2015.

над еврейската синагога в Копенхаген през 2015 г.

Sergio rejected any suggestion of revenge

Серджет отхвърли всяко предложение да си отмъсти

and instead said this ...

и вместо това каза това:

"Evil can only be defeated by kindness between people.

"Злото може да бъде победено само от добротата между хората.

Kindness demands courage."

Добротата изисква смелост."

Dear friends,

Скъпи приятели,

let's be courageous.

нека бъдем смели.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)