Beware, fellow plutocrats, the pitchforks are coming | Nick Hanauer

Translator: Radost Tsvetkova Reviewer: Anton Hikov

You probably don't know me,

Най-вероятно не ме познавате,

but I am one of those .01 percenters

но аз съм един от онези 0,01 процента хора,

that you hear about and read about,

за които сте чували или чели,

and I am by any reasonable definition a plutocrat.

по всички разумни критерии, аз съм един плутократ.

And tonight, what I would like to do is speak directly

Това, което искам да направя тази вечер, е да се обърна директно

to other plutocrats, to my people,

към останалите плутократи, моите хора,

because it feels like it's time for us all

понеже чувствам, че е време всички ние

to have a chat.

да си поговорим.

Like most plutocrats, I too am a proud

Като повечето плутократи, аз също съм горд

and unapologetic capitalist.

капиталист, който не обича да се извинява за нищо.

I have founded, cofounded or funded

Създал съм сам и с партньори, както и съм финансирал,

over 30 companies across a range of industries.

над 30 компании в редица различни индустрии.

I was the first non-family investor in Amazon.com.

Бях първият несемеен инвеститор в Amazon.com,

I cofounded a company called aQuantive

съ-основах компания, наречена "aQuantive",

that we sold to Microsoft for 6.4 billion dollars.

която продадохме на Майкрософт за 6,4 милиарда долара.

My friends and I, we own a bank.

Приятелите ми и аз, собственици сме на банка.

I tell you this — (Laughter) —

Казвам ви всичко това - (Смях) -

unbelievable, right?

невероятно, нали?

I tell you this to show

Споделям това с вас, за да ви покажа,

that my life is like most plutocrats.

че животът ми е като на повечето плутократи.

I have a broad perspective on capitalism

Имам широко разбиране за капитализма

and business,

и бизнеса

and I have been rewarded obscenely for that

и съм бил възнаграден за това неприлично много

with a life that most of you all

с един живот, какъвто повечето от вас

can't even imagine:

не могат дори да си представят:

multiple homes, a yacht, my own plane,

множество къщи, яхта, собствен самолет

etc., etc., etc.

и т.н., и т.н., и т.н.

But let's be honest: I am not the smartest person you've ever met.

Но нека бъдем честни: аз не съм най-умният човек, който сте срещали.

I am certainly not the hardest working.

И със сигурност не съм най-работливият.

I was a mediocre student.

Бях посредствен в училище.

I'm not technical at all.

Нямам технически умения.

I can't write a word of code.

Не мога да напиша и една дума код.

Truly, my success is the consequence

Наистина, моят успех е в резултат

of spectacular luck,

на убийствен късмет,

of birth, of circumstance and of timing.

на произход, на обстоятелствата и правилната им поява във времето.

But I am actually pretty good at a couple of things.

Но всъщност съм доста добър в две неща.

One, I have an unusually high tolerance for risk,

Първо, имам необикновено висок толеранс към риска,

and the other is I have a good sense,

а другото е, че имам добро чувство

a good intuition about what will happen in the future,

на интуиция за това какво ще се случи в бъдеще,

and I think that that intuition about the future

а си мисля, че интуицията за бъдещето

is the essence of good entrepreneurship.

е същината на доброто предприемачество.

So what do I see in our future today,

"И какво виждам днес за бъдещето ни",

you ask?

ще попитате?

I see pitchforks,

Виждам вили,

as in angry mobs with pitchforks,

като разярена тълпа, въоръжена с вили,

because while people like us plutocrats

защото докато хората като нас, плутократите,

are living beyond the dreams of avarice,

живеят отвъд мечтите на най-големия скъперник,

the other 99 percent of our fellow citizens

останалите 99 процента от съгражданите ни

are falling farther and farther behind.

изостават назад все повече и повече.

In 1980, the top one percent of Americans

През 1980, горният един процент американци

shared about eight percent of national [income],

си деляха около 8 процента от националния доход,

while the bottom 50 percent of Americans

докато долните 50 процента американци

shared 18 percent.

си деляха 18 процента.

Thirty years later, today, the top one percent

Тридесет години по-късно, днес, горният един процент

shares over 20 percent of national [income],

получава над 20 процента от националния доход,

while the bottom 50 percent of Americans

докато долните 50 процента американци

share 12 or 13.

делят 12 или 13.

If the trend continues,

Ако тази тенденция продължи,

горният един процент ще получава

the top one percent will share

over 30 percent of national [income]

над 30 процента от националния доход

in another 30 years,

след още 30 години,

while the bottom 50 percent of Americans

докато долните 50 процента американци

will share just six.

ще получават само шест.

You see, the problem isn't that we have

Виждате ли, проблемът не е в това, че имаме

some inequality.

някакво неравенство.

Some inequality is necessary

Неравенството е необходимо

for a high-functioning capitalist democracy.

за една добре функционираща капиталистическа демокрация.

The problem is that inequality

Проблемът е, че това неравенство

is at historic highs today

днес е в исторически пик

and it's getting worse every day.

и всеки ден става все по-зле.

And if wealth, power, and income

И ако богатството, властта и печалбата

continue to concentrate

продължават да бъдат концентрирани

at the very tippy top,

в самия връх,

our society will change

обществото ни ще се промени

from a capitalist democracy

от капиталистическа демокрация

to a neo-feudalist rentier society

в нео-феодално общество на рентиери

like 18th-century France.

като Франция от 18 век.

That was France

Това е била Франция

before the revolution

преди революцията

and the mobs with the pitchforks.

и въоръжените с вили тълпи.

So I have a message for my fellow plutocrats

Така че имам съобщение за моите колеги плутократи

and zillionaires

и мултимилиардери,

and for anyone who lives

и за всички, които живеят

in a gated bubble world:

в затворен балонен свят.

Wake up.

Събудете се.

Wake up. It cannot last.

Събудете се. Това не може да продължава.

Because if we do not do something

Защото ако не направим нещо,

to fix the glaring economic inequities in our society,

за да поправим това фрапантно икономическо неравенство в обществото ни,

the pitchforks will come for us,

вилите ще ни настигнат,

for no free and open society can long sustain

тъй като нито едно свободно и отворено общество не може дълго да търпи

this kind of rising economic inequality.

този тип нарастващо икономическо неравенство.

It has never happened. There are no examples.

Никога не се е случвало. Няма примери за това.

Покажете ми едно силно неравностойно общество

You show me a highly unequal society,

and I will show you a police state

и аз ще ви покажа полицейска държава

or an uprising.

или бунт.

The pitchforks will come for us

Вилите ще дойдат за нас,

if we do not address this.

ако не направим нещо по въпроса.

It's not a matter of if, it's when.

Въпросът не е "Дали?", а "Кога?"

And it will be terrible when they come

И когато ни настигнат, ще бъде ужасно

for everyone,

за всички,

but particularly for people like us plutocrats.

но най-вече за хората като нас, плутократите.

I know I must sound like some liberal do-gooder.

Знам, че вероятно звуча като някой наивен либерал-реформатор.

I'm not. I'm not making a moral argument

Не съм. Не представям морални доводи,

that economic inequality is wrong.

че икономическото неравенство е грешно.

What I am arguing is that rising economic inequality

Това, което твърдя, е, че този ръст на икономическото неравенство

is stupid and ultimately self-defeating.

е глупаво и в крайна сметка ще бъде себе-разрушително.

Rising inequality doesn't just increase our risks

Повишаването на неравенството само повишава риска

from pitchforks,

от това тълпите да се надигнат,

but it's also terrible for business too.

но също така е ужасно за бизнеса.

So the model for us rich guys should be Henry Ford.

Моделът, който ние, богатите, трябва да следваме, е този на Хенри Форд.

When Ford famously introduced the $5 day,

Когато Форд въвел всеизвестната надница от 5 долара на ден,

which was twice the prevailing wage at the time,

което е надвишавало двойно тогавашните нива на заплащане,

he didn't just increase the productivity

той не само е увеличил производителността

of his factories,

на своите заводи,

he converted exploited autoworkers who were poor

а и е превърнал експлоатираните авто-работници, които тогава били бедни,

into a thriving middle class who could now afford

в преуспяваща средна класа, която можела да си позволи

to buy the products that they made.

да купува продуктите, които произвежда.

Ford intuited what we now know is true,

Форд интуитивно знаел това, което днес знаем със сигурност,

that an economy is best understood as an ecosystem

че една икономика функционира най-добре като екосистема,

and characterized by the same kinds

характеризираща се с наличие

of feedback loops you find

на взаимодействието, което ще видите

in a natural ecosystem,

в естествените екосистеми:

a feedback loop between customers and businesses.

клиентите и бизнеса се захранват едни други.

Raising wages increases demand,

Повишаването на възнагражденията повишава търсенето,

which increases hiring,

което повишава нуждата от работна ръка,

which in turn increases wages

което от своя страна също повишава заплатите

and demand and profits,

и отново търсенето, и печалбата,

and that virtuous cycle of increasing prosperity

и този добродетелен кръг на повишаване на общото благоденствие

is precisely what is missing

е точно това, което липсва

from today's economic recovery.

в днешното икономическо съвземане.

And this is why we need to put behind us

Ето защо трябва да загърбим

the trickle-down policies that so dominate

фокусираните в най-горните слоеве политики, които доминират

both political parties

и двата политически полюса,

and embrace something I call middle-out economics.

и да прегърнем идеята за това, което наричам икономика на средната класа.

Middle-out economics rejects

Икономиката на средната класа отхвърля

the neoclassical economic idea

нео-класическия икономически модел

that economies are efficient, linear, mechanistic,

на посветена на резултатите, линейна и механизирана икономика,

that they tend towards equilibrium and fairness,

на икономика, стремяща се към баланс и равенство

and instead embraces the 21st-century idea

и вместо това приема нова идея от 21 век

that economies are complex, adaptive,

за това, че икономиките са комплексни, адаптивни

ecosystemic,

екосистеми,

that they tend away from equilibrium and toward inequality,

че се стремят да избегнат баланса и по-скоро целят неравенство,

that they're not efficient at all

че въобще не са ефикасни,

but are effective if well managed.

но са ефективни, ако са управлявани добре.

This 21st-century perspective

Тази поглед от 21 век

allows you to clearly see that capitalism

ни позволява ясно да разберем, че капитализмът

does not work by [efficiently] allocating

не работи чрез ефикасно разполагане

existing resources.

на налични ресурси.

It works by [efficiently] creating new solutions

Той работи чрез ефективно създаване на нови решения

to human problems.

на проблемите на хората.

The genius of capitalism

Геният на капитализма

is that it is an evolutionary solution-finding system.

е в това, че той е еволюционно създадена система, търсеща решения на проблеми.

It rewards people for solving other people's problems.

Той награждава хората, които успяват да решат проблемите на други хора.

The difference between a poor society

Разликата между бедно общество

and a rich society, obviously,

и богато общество, очевидно

is the degree to which that society

се състои в степента, до която това общество

has generated solutions in the form

е намерило решения под формата

of products for its citizens.

на продукти за своите жители.

The sum of the solutions

Сборът на решенията,

that we have in our society

с които разполагаме в нашето общество,

really is our prosperity, and this explains

всъщност е нашето благоденствие и това обяснява

why companies like Google and Amazon

защо компании като Гугъл и Амазон,

and Microsoft and Apple

Майкрософт и Епъл,

and the entrepreneurs who created those companies

както и предприемачите, създали тези компании,

have contributed so much

са допринесли толкова много

to our nation's prosperity.

за благоденствието на нацията ни.

This 21st-century perspective

Тази перспектива от 21 век

also makes clear

също така обяснява защо

that what we think of as economic growth

това, което приемаме като икономически растеж,

is best understood as

е най-добре разбрано като

the rate at which we solve problems.

степента, в която решаваме проблеми.

But that rate is totally dependent upon

Но тази степен е напълно зависима от това

how many problem solvers —

колко хора, които могат да решават проблеми -

diverse, able problem solvers — we have,

различни способни хора - имаме,

and thus how many of our fellow citizens

и следователно колко от съгражданите ни

actively participate,

активно участват в обществото,

both as entrepreneurs who can offer solutions,

както като предприемачи, предлагащи решения,

and as customers who consume them.

така и като потребители, които се възползват от тях.

But this maximizing participation thing

Но максимизирането на участието и на двете страни

doesn't happen by accident.

не става случайно.

It doesn't happen by itself.

Не става от само себе си.

It requires effort and investment,

Изискват се усилия и инвестиции,

which is why all

което е причината защо всички

highly prosperous capitalist democracies

високо проспериращи капиталистически демокрации

are characterized by massive investments

се характеризират с наличие на масови инвестиции

in the middle class and the infrastructure

в средната класа и в инфраструктурата,

that they depend on.

от която тя зависи.

We plutocrats need to get this

Ние, плутократите, е нужно да оставим тази

trickle-down economics thing behind us,

икономика, разчитаща на течащи отгоре-надолу ресурси, зад нас,

this idea that the better we do,

тази идея, че колкото по-добре сме ние,

the better everyone else will do.

толкова по-добре ще са всички останали...

It's not true. How could it be?

Това не е вярно. Как може да е?

I earn 1,000 times the median wage,

Аз печеля 1000 пъти по средната заплата,

but I do not buy 1,000 times as much stuff,

но не потребявам 1000 пъти повече неща,

do I?

нали?

I actually bought two pairs of these pants,

Всъщност имам само два чифта от тези панталони,

what my partner Mike calls

които партньорът ми Майк нарича

my manager pants.

моите мениджърски панталони.

I could have bought 2,000 pairs,

Мога да си купя 2000 чифта,

but what would I do with them? (Laughter)

но какво ще правя с тях? (Смях)

How many haircuts can I get?

Колко пъти мога да отида на фризьор?

How often can I go out to dinner?

Колко често мога да изляза на вечеря?

No matter how wealthy a few plutocrats get,

Без значение колко богати стават няколко милиардера,

we can never drive a great national economy.

с това никога няма да можем да задвижим цялата национална икономика.

Only a thriving middle class can do that.

Това може да направи само една преуспяваща средна класа.

There's nothing to be done,

"Няма какво да направим по въпроса",

my plutocrat friends might say.

казват някои мои приятели - плутократи.

Henry Ford was in a different time.

"Хенри Форд е живял в друго време."

Maybe we can't do some things.

Може би не можем някои неща.

Maybe we can do some things.

А може би има неща, които можем.

June 19, 2013,

19 юни 2013 г.,

Bloomberg published an article I wrote called

Блумбърг публикува моя статия, наречена

"The Capitalist’s Case for a $15 Minimum Wage."

"Борбата на капиталиста за минимална надница от 15 долара."

The good people at Forbes magazine,

Добрите хорица от сп. Форбс,

among my biggest admirers,

някои от най-големите ми почитатели,

called it "Nick Hanauer's near-insane proposal."

я нарекоха "умопобърканото предложение на Ник Ханауер".

And yet, just 350 days

И въпреки това, само 350 дни

after that article was published,

след като статията беше публикувана,

Seattle's Mayor Ed Murray signed into law

кметът на Сиатъл Ед Мърей подписа наредба

an ordinance raising the minimum wage in Seattle

за повишаване на минималната работна надница в Сиатъл

to 15 dollars an hour,

до 15 долара на час,

more than double

повече от двойно повишение

what the prevailing federal $7.25 rate is.

от преобладаващата федерална ставка от 7,25 долара.

How did this happen,

"Как се случи това?",

reasonable people might ask.

ще попитат разумните хора.

It happened because a group of us

Случи се, защото една група от нас

reminded the middle class

напомни на средната класа,

that they are the source

че именно те са източника

of growth and prosperity in capitalist economies.

на растежа и просперитета в капиталистическите икономики.

We reminded them that when workers have more money,

Напомнихме им, че когато работниците разполагат с повече пари,

businesses have more customers,

бизнесите имат повече клиенти

and need more employees.

и се нуждаят от повече служители.

We reminded them that when businesses

Напомнихме им, че когато бизнесите

pay workers a living wage,

плащат нормална заплата на работниците,

taxpayers are relieved of the burden

данъкоплатците са облекчени от товара

of funding the poverty programs

да финансират социални програми

like food stamps and medical assistance

като купоните за храна или безплатна медицинска помощ,

and rent assistance

или подпомагане за намиране на дом,

that those workers need.

от което тези работници се нуждаят.

We reminded them that low-wage workers

Напомнихме им, че нископлатените работници

make terrible taxpayers,

са ужасни данъкоплатци,

and that when you raise the minimum wage

а повишат ли минималната работна заплата

for all businesses,

за всички бизнеси,

all businesses benefit

всички бизнеси ще печелят от това

yet all can compete.

и все още ще са конкурентноспособни.

Now the orthodox reaction, of course,

Реакцията на хората, имащи общоприети възгледи, ще бъде

is raising the minimum wage costs jobs. Right?

че вдигането на минималната надница ще ни струва работни места. Нали?

Your politician's always echoing

Политиците все повтарят

that trickle-down idea by saying things like,

тази удобна на горните слоеве идея, казвайки неща като:

"Well, if you raise the price of employment,

"Ако вдигнем цената на труда,

guess what happens? You get less of it."

познайте какво ще се случи? Получавате по-малко от него."

Are you sure?

Сигурни ли сте?

Because there's some contravening evidence.

Защото има някои случаи, които показват точно обратното.

Since 1980, the wages of CEOs in our country

От 1980 г. насам заплатите на изпълнителните директори в нашата страна

have gone from about 30 times the median wage

са се увеличили от 30 пъти над минималната работна заплата

to 500 times.

до 500 пъти.

That's raising the price of employment.

Това е повишение на цената на труда.

And yet, to my knowledge,

И въпреки това, доколкото ми е известно,

I have never seen a company

така и не съм видял компания

outsource its CEO's job, automate their job,

да аутсорсва тази длъжност, да автоматизира работата ѝ,

export the job to China.

или да я прехвърля в Китай.

In fact, we appear to be employing

Всъщност, изглежда наемаме

more CEOs and senior managers than ever before.

повече директори и главни мениджъри от когато и да е било преди.

So too for technology workers

Същото важи и за ИТ позициите,

and financial services workers,

и за финансовите позиции,

who earn multiples of the median wage

чиито заплати са много над средните

and yet we employ more and more of them,

и въпреки това наемаме все повече от тях,

so clearly you can raise the price of employment

така че очевидно можем да повишим цената на труда

and get more of it.

и да получаваме повече от него.

I know that most people

Знам, че повечето хора

think that the $15 minimum wage

мислят, че минимална надница от 15 долара

is this insane, risky economic experiment.

е откачен и рискован икономически експеримент.

We disagree.

Ние не сме съгласни.

We believe that the $15 minimum wage

Ние вярваме, че тази 15-доларова надница

in Seattle

в Сиатъл

is actually the continuation

всъщност е само продължението

of a logical economic policy.

на една логично провеждана икономическа политика.

It is allowing our city

Тя позволява на града ни

to kick your city's ass.

да срита задника на вашия град.

Because, you see,

Защото, виждате ли,

Washington state already has

щат Вашингтон вече има

the highest minimum wage

най-високата минимална надница

of any state in the nation.

от който и да е щат в държавата.

We pay all workers $9.32,

Плащаме на всички работници 9,32 долара,

which is almost 30 percent more

което е почти 30 процента повече

than the federal minimum of 7.25,

от федералния среден минимум от 7,25,

but crucially, 427 percent more

но по-важното, това са 427 процента повече

than the federal tipped minimum of 2.13.

от най-ниския федерален минимум от 2,13.

If trickle-down thinkers were right,

Ако идеологията "отгоре-надолу" беше правилна,

then Washington state should have massive unemployment.

тогава щат Вашингтон щеше да има най-високата безработица.

Seattle should be sliding into the ocean.

Сиатъл можеше вече да потъва в океана.

And yet, Seattle

И все пак, Сиатъл

is the fastest-growing big city in the country.

е най-бързо развиващият се голям град в страната.

Washington state is generating small business jobs

Щат Вашингтон отваря работни места за малкия бизнес

at a higher rate than any other major state

с по-висока скорост от който и да е друг голям щат в страната.

in the nation.

The restaurant business in Seattle? Booming.

Ресторантьорският бизнес в Сиатъл? В бум.

Why? Because the fundamental law of capitalism is,

Защо? Защото основният закон на капитализма гласи,

when workers have more money,

че когато работниците имат пари,

businesses have more customers

бизнесите имат повече клиенти,

and need more workers.

поради което се нуждаят от повече работници.

When restaurants pay restaurant workers enough

Когато ресторантите плащат достатъчно на персонала си,

so that even they can afford to eat in restaurants,

така че и те самите да могат да си позволят да се хранят в ресторант,

that's not bad for the restaurant business.

това не е лошо за ресторантьорския бизнес.

That's good for it,

Това е добре за него,

despite what some restaurateurs may tell you.

въпреки това, което някои ресторантьори може да казват.

Is it more complicated than I'm making out?

По-сложно ли е, отколкото го представям?

Of course it is.

Разбира се, че е.

There are a lot of dynamics at play.

Много фактори имат значение.

But can we please stop insisting

Но може ли да спрем да настояваме,

that if low-wage workers earn a little bit more,

че ако нископлатените работници печелят малко повече,

unemployment will skyrocket

ще има бум на безработицата

and the economy will collapse?

и икономиката ще се срине?

There is no evidence for it.

Няма доказателства за това.

The most insidious thing

Най-коварното нещо

при икономиката, съсредоточена в горните нива,

about trickle-down economics

is not the claim that if the rich get richer,

не е твърдението, че ако богатите станат по-богати,

everyone is better off.

всички ще са по-добре.

It is the claim made by those who oppose

Това е заявката на противниците на идеята за

any increase in the minimum wage

каквото и да е било повишение,

that if the poor get richer,

че ако най-бедните станат по-богати,

that will be bad for the economy.

това ще е лошо за икономиката.

This is nonsense.

Това е нелепо.

So can we please dispense with this rhetoric

Така че, можем ли, моля ви, да спрем да ораторстваме

that says that rich guys like me

за това как богатите като мен

and my plutocrat friends

и приятелите ми плутократи

made our country?

сме създали страната ни?

We plutocrats know,

Ние плутократите знаем,

even if we don't like to admit it in public,

макар да не си го признаваме,

that if we had been born somewhere else,

че ако се бяхме родили някъде другаде,

not here in the United States,

а не тук в САЩ,

we might very well be just some dude standing barefoot

е съвсем възможно сега да бяхме някой мъж, кибичещ бос

by the side of a dirt road selling fruit.

покрай някое прашно шосе, продаващ плодове.

It's not that they don't have good entrepreneurs in other places,

Не че на други места няма добри предприемачи,

even very, very poor places.

дори най, най-бедните места.

It's just that that's all

Просто това е всичко,

that those entrepreneurs' customers can afford.

което клиентите на тези предприемачи могат да си позволят.

So here's an idea for a new kind of economics,

Така че, ето идея за един нов вид икономика,

a new kind of politics

нов вид политика,

that I call new capitalism.

която аз наричам нов капитализъм.

Let's acknowledge that capitalism

Да признаем, че капитализмът

beats the alternatives,

бие всички други алтернативи,

but also that the more people we include,

но също и, че колкото повече хора включваме в него,

both as entrepreneurs and as customers,

както предприемачи, така и потребители,

the better it works.

толкова по-добре работи той.

Let's by all means shrink the size of government,

Нека на всяка цена да свием размера на правителството,

но не като съкращаваме социални програми,

but not by slashing the poverty programs,

but by ensuring that workers are paid enough

а като подсигуряваме достатъчно заплащане,

so that they actually don't need those programs.

така че всъщност да няма нужда от тези програми.

Let's invest enough in the middle class

Нека да инвестираме в средната класа достатъчно,

to make our economy fairer and more inclusive,

за да направим икономиката по-равностойна и всеобхватна,

and by fairer, more truly competitive,

а чрез равностойна и реално по-конкурентна,

and by more truly competitive,

а чрез по-конкурентна,

more able to generate the solutions

по-способна да генерира решения

to human problems

на проблемите на хората,

that are the true drivers of growth and prosperity.

което е истинският двигател за растеж и просперитет.

Capitalism is the greatest social technology

Капитализмът е най-великата социална технология,

ever invented

изобретявана някога

for creating prosperity in human societies,

за създаване на просперитет в човешките общества,

if it is well managed,

стига да е управляван добре,

but capitalism, because of the fundamental

но капитализмът, поради съществената

multiplicative dynamics of complex systems,

мултипликативна динамика на комплексните системи,

tends towards, inexorably, inequality,

неумолимо се движи в посока към неравенство,

concentration and collapse.

концентрация на ресурси и срив.

The work of democracies

Работата на демокрацията

is to maximize the inclusion of the many

е да се грижи в икономиката да се включва множеството от хора,

in order to create prosperity,

за да се създава общо благоденствие,

not to enable the few to accumulate money.

а не да се позволява на малко хора да трупат състояние.

Government does create prosperity and growth,

Правителството има влиянието да създава благоденствие и растеж,

by creating the conditions that allow

като създава условия, които позволяват

both entrepreneurs and their customers

както на предприемачите, така и на техните клиенти,

to thrive.

да просперират.

Balancing the power of capitalists like me

Баланса на силата между капиталисти, като мен,

and workers isn't bad for capitalism.

и работниците не е лош за капитализма.

It's essential to it.

Той е съществен за него.

Programs like a reasonable minimum wage,

Програми, като тази за нормална минимална работна заплата,

affordable healthcare,

за достъпно здравеопазване,

paid sick leave,

за платени болнични дни,

and the progressive taxation necessary

както и за прогресивно данъчно облагане, което

to pay for the important infrastructure

да плати за важните инфраструктурни проекти

necessary for the middle class like education, R and D,

за средната класа, като образование, проучвания и развитие,

these are indispensable tools

това са незаменими инструменти,

shrewd capitalists should embrace

които проницателният капиталист трябва да възприеме,

to drive growth, because no one benefits from it

за да създава условия за растеж, тъй като никой няма да спечели от това

like us.

така, както той би спечелил.

Many economists would have you believe

Много икономисти биха ви убедили,

that their field is an objective science.

че сферата им е обективна наука.

I disagree, and I think that it is equally

Не съм съгласен и мисля, че това е също толкова

a tool that humans use

и инструмент, който хората ползват

to enforce and encode

за налагане и закодиране на

our social and moral preferences and prejudices

нашите социални и морални предпочитания и предразсъдъци

about status and power,

относно статута и властта,

which is why plutocrats like me

което е и причината плутократите като мен

have always needed to find persuasive stories

винаги да сме се нуждаели от убедителни истории,

to tell everyone else

с които да разкажем на всички останали

about why our relative positions

защо относителните ни привилегии

are morally righteous and good for everyone:

са морално правилни и добри за всички:

like, we are indispensable, the job creators,

като например, че ние сме незаменими, ние създаваме работни места,

and you are not;

а вие - не;

like, tax cuts for us create growth,

или, че данъчните облекчения за нас създават растеж,

but investments in you

но инвестициите във вас

will balloon our debt

ще повишат дълговете ни

and bankrupt our great country;

и ще банкрутират великата ни страна;

that we matter;

че ние сме важни,

that you don't.

а вие не сте.

For thousands of years, these stories were called

В продължение на хиляди години тези истории са се наричали

divine right.

божествено право.

Today, we have trickle-down economics.

Днес имаме икономика, задвижвана отгоре надолу.

How obviously, transparently self-serving

Колко очевидно, прозрачно, себеугодно

all of this is.

е всичко това.

We plutocrats need to see

Ние плутократите е нужно да прозрем,

that the United States of America made us,

че Америка ни е направила,

not the other way around;

а не ние - нея;

that a thriving middle class is the source

че процъфтяващата средна класа е източник

of prosperity in capitalist economies,

на просперитет в икономика на капитализма,

not a consequence of it.

а не е следствие от него.

And we should never forget

И никога не трябва да забравяме,

that even the best of us in the worst of circumstances

че дори най-добрите сред нас, намиращи се в най-лошите обстоятелства,

are barefoot by the side of a dirt road selling fruit.

са боси покрай шосето и продават плодове.

Fellow plutocrats, I think it may be time for us

Колеги плутократи, мисля, че ни е време

to recommit to our country,

да се ангажираме с благото на страната ни,

to commit to a new kind of capitalism

да дадем път на нов вид капитализъм,

which is both more inclusive and more effective,

който е както по-обхватен, така и по-ефективен,

a capitalism that will ensure

капитализъм, който ще се погрижи

that America's economy remains

икономиката на Америка да остане

the most dynamic and prosperous in the world.

най-динамичната и просперираща в света.

Let's secure the future for ourselves,

Да подсигурим бъдеще за себе си,

our children and their children.

за нашите деца и за техните деца.

Or alternatively, we could do nothing,

Или като алтернатива, може да не правим нищо,

hide in our gated communities

да се скрием в затворени общности

and private schools,

и частни училища,

enjoy our planes and yachts

да се наслаждаваме на самолетите и яхтите си

— they're fun —

-- доста са забавни --

and wait for the pitchforks.

и да чакаме вилите да ни настигнат.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскане)