Rachel Armstrong: Architecture that repairs itself?

Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov

All buildings today have something in common.

Всички сгради днес имат нещо общо помежду си.

They're made using Victorian technologies.

Изградени са с помощта на викториански технологии.

This involves blueprints,

Това включва проекти,

industrial manufacturing

индустриално производство

and construction using teams of workers.

и строителство чрез екипи от работници.

All of this effort results in an inert object.

Резултат от всички тези усилия е един инертен обект.

And that means that there is a one-way transfer of energy

А това означава, че има еднопосочен трансфер на енергия

from our environment into our homes and cities.

от нашата околна среда в нашите домове и градове.

This is not sustainable.

Това не е устойчиво.

I believe that the only way that it is possible for us

Смятам, че единственият начин, по който е възможно за нас

to construct genuinely sustainable homes and cities

да строим наистина устойчиви домове и градове

is by connecting them to nature,

е, като ги свържем с природата,

not insulating them from it.

а не като ги изолираме от нея.

Now, in order to do this, we need the right kind of language.

За да направим това, ни трябва правилният вид език.

Living systems are in constant conversation

Живите системи са в постоянен разговор

with the natural world,

с природния свят,

through sets of chemical reactions called metabolism.

чрез набори от химични реакции, наречени метаболизъм.

And this is the conversion of one group of substances

Това е превръщането на една група вещества

into another, either through

в друга, или чрез

the production or the absorption of energy.

производство, или чрез поглъщане на енергия.

And this is the way in which living materials

Това е начинът, по който живите материали

make the most of their local resources

извличат максимума от местните си ресурси

in a sustainable way.

по устойчив начин.

So, I'm interested in the use of

И така, аз се интересувам от употребата

metabolic materials for the practice of architecture.

на метаболични материали в архитектурната практика.

But they don't exist. So I'm having to make them.

Но те не съществуват. Затова ще трябва да ги правя.

I'm working with architect Neil Spiller

Работя с архитект Нийл Спилър

at the Bartlett School of Architecture,

във факултета по архитектура "Бартлет".

and we're collaborating with international scientists

Сътрудничим си с международни учени,

in order to generate these new materials

за да генерираме тези нови материали

from a bottom up approach.

чрез подход отдолу нагоре.

That means we're generating them from scratch.

Това означава, че ги генерираме от нула.

One of our collaborators is chemist Martin Hanczyc,

Един от нашите сътрудници е химикът Мартин Хенкок,

and he's really interested in the transition from

който наистина се интересува от прехода

inert to living matter.

от инертна към жива материя.

Now, that's exactly the kind of process that I'm interested in,

А това е точно процесът, от който се интересувам,

when we're thinking about sustainable materials.

когато мислим за устойчиви материали.

So, Martin, he works with a system called the protocell.

Мартин работи с една система, наречена Протоклетката.

Now all this is -- and it's magic --

Това е всичко на всичко - истинска магия -

is a little fatty bag. And it's got a chemical battery in it.

една малка тлъста торбичка. А в нея има химическа батерия.

And it has no DNA.

Тя няма ДНК.

This little bag is able to conduct itself

Тази малка торбичка е способна да се ръководи сама

in a way that can only be described as living.

по начин, който може да бъде описан само като жив.

It is able to move around its environment.

Тя е способна да се движи из околната си среда.

It can follow chemical gradients.

Може да следва химични наклони.

It can undergo complex reactions,

Може да преминава през сложни реакции,

some of which are happily architectural.

някои от които са за щастие архитектурни.

So here we are. These are protocells,

И ето ги тук. Това са протоклетки,

patterning their environment.

подражаващи на околната си среда.

We don't know how they do that yet.

Още не знаем как го правят.

Here, this is a protocell, and it's vigorously shedding this skin.

Ето една протоклетка, която енергично сменя тази кожа.

Now, this looks like a chemical kind of birth.

Това изглежда като химически вид раждане.

This is a violent process.

Това е бурен процес.

Here, we've got a protocell to extract carbon dioxide

Тук имаме протоклетка за извличане на въглероден двуокис

out of the atmosphere

от атмосферата

and turn it into carbonate.

и превръщането му в карбонат.

And that's the shell around that globular fat.

А това е черупката около тази кълбовидна мазнина.

They are quite brittle. So you've only got a part of one there.

Те са доста крехки. Така че там има само част от една.

So what we're trying to do is, we're trying to push these technologies

Онова, което се опитваме да направим, е да тласнем тези технологии

towards creating bottom-up construction approaches

към създаване на строителни подходи отдолу нагоре

for architecture,

за архитектурата,

which contrast the current, Victorian, top-down methods

в контраст с настоящите викториански методи отгоре надолу,

which impose structure upon matter.

които налагат структура над материя.

That can't be energetically sensible.

Които да не са енергетично чувствителни.

So, bottom-up materials

И така, днес наистина съществуват

actually exist today.

материали отдолу-нагоре.

They've been in use, in architecture, since ancient times.

Те се използват в архитектурата от древни времена.

If you walk around the city of Oxford, where we are today,

Ако се разходите из град Оксфорд, където сме днес

and have a look at the brickwork,

и погледните тухлената зидария,

which I've enjoyed doing in the last couple of days,

което с радост правя през последните два дни,

you'll actually see that a lot of it is made of limestone.

всъщност ще видите, че голяма част от нея е изградена от варовик.

And if you look even closer,

А ако се вгледате още по-отблизо,

you'll see, in that limestone, there are little shells

ще видите, че в този варовик има малки черупки

and little skeletons that are piled upon each other.

и малки скелети, натрупани едни върху други.

And then they are fossilized over millions of years.

Те са фосилизирани в продължение на милиони години.

Now a block of limestone, in itself,

Един блок варовик сам по себе си

isn't particularly that interesting.

не е особено интересен.

It looks beautiful.

Той изглежда красив.

But imagine what the properties of this limestone block might be

Но представете си какви биха могли да са свойствата на този варовик,

if the surfaces were actually

ако повърхностите всъщност бяха

in conversation with the atmosphere.

в разговор с атмосферата.

Maybe they could extract carbon dioxide.

Може би биха могли да извличат въглероден двуокис.

Would it give this block of limestone new properties?

Дали това би дало на този варовиков блок нови свойства?

Well, most likely it would. It might be able to grow.

Да, най-вероятно би му дало такива. Той вероятно би могъл да расте.

It might be able to self-repair, and even respond

Би могъл да се самопоправя и дори да отвръща

to dramatic changes

на драматични промени

in the immediate environment.

в непосредствената околна среда.

So, architects are never happy

Така че архитектите никога не са доволни

with just one block of an interesting material.

само от един блок интересен материал.

They think big. Okay?

Те мислят на едро. Нали?

So when we think about scaling up metabolic materials,

Така че, когато мислим за увеличаване мащаба на метаболичните материали,

we can start thinking about ecological interventions

можем да започнем да мислим за екологични интервенции

like repair of atolls,

като поправка на атоли,

or reclamation of parts of a city

или възвръщане на части от град,

that are damaged by water.

повредени от вода.

So, one of these examples

Един от тези примери,

would of course be the historic city of Venice.

разбира се, ще е историческият град Венеция.

Now, Venice, as you know, has a tempestuous relationship with the sea,

Венеция, както знаете, има бурна връзка с морето

and is built upon wooden piles.

и е изградена върху дървени пилони.

So we've devised a way by which it may be possible

Ние измислихме начин, по който може да е възможно

for the protocell technology that we're working with

протоклетковата технология, с която работим,

to sustainably reclaim Venice.

устойчиво да възстанови Венеция.

And architect Christian Kerrigan

Архитектът Крисчън Кериган

has come up with a series of designs that show us

създаде серия проекти, които ни показват

how it may be possible to actually grow a limestone reef

как може да е възможно наистина да се отгледа варовиков риф

underneath the city.

под града.

So, here is the technology we have today.

Ето технологията, която имаме днес.

This is our protocell technology,

Това е нашата протоклеткова технология,

effectively making a shell, like its limestone forefathers,

което ефективно създава черупка, като варовиковите си праотци,

and depositing it in a very complex environment,

и я поставя в една много сложна околна среда,

against natural materials.

на фона на натурални материали.

We're looking at crystal lattices to see the bonding process in this.

Разглеждаме кристалните решетки, за да видим свързващия процес при тях.

Now, this is the very interesting part.

А сега стигаме до много интересната част.

We don't just want limestone dumped everywhere in all the pretty canals.

Не искаме просто да изсипем варовик навсякъде, във всички красиви канали.

What we need it to do is to be

Онова, което е нужно да се направи,

creatively crafted around the wooden piles.

е да бъде творчески изваян около дървените пилони.

So, you can see from these diagrams that the protocell is actually

Виждате от тези диаграми, че протоклетката

moving away from the light,

всъщност се отдалечава от светлината,

toward the dark foundations.

към тъмните основи.

We've observed this in the laboratory.

Наблюдавали сме това в лабораторията.

The protocells can actually move away from the light.

Протоклетките наистина могат да се отдалечават от светлината.

They can actually also move towards the light. You have to just choose your species.

Те всъщност могат да се движат и към светлината. Просто трябва да изберете своя вид.

So that these don't just exist as one entity,

Те не съществуват просто като една единица,

we kind of chemically engineer them.

а ги проектираме химически.

And so here the protocells are depositing their limestone

Тук протоклетките утаяват своя варовик

very specifically, around the foundations of Venice,

много специфично, около фондациите на Венеция,

effectively petrifying it.

като го вкаменяват ефективно.

Now, this isn't going to happen tomorrow. It's going to take a while.

Това няма да се случи утре. Ще отнеме известно време.

It's going to take years of tuning and monitoring this technology

Ще отнеме години настройка и наблюдение на тази технология,

in order for us to become ready

за да сме готови

to test it out in a case-by-case basis

да я тестваме за всеки конкретен случай

on the most damaged and stressed buildings within the city of Venice.

върху най-повредените и подложени на натиск сгради в град Венеция.

But gradually, as the buildings are repaired,

Но постепенно, с поправката на всички сгради

we will see the accretion of a limestone reef beneath the city.

ще видим натрупването на варовиков риф под града.

An accretion itself is a huge sink of carbon dioxide.

Едно натрупване само по себе си е огромна яма за въглероден двуокис.

Also it will attract the local marine ecology,

То също така ще привлича местната морска екология,

who will find their own ecological niches within this architecture.

които ще открият собствените си екологични ниши вътре в тази архитектура.

So, this is really interesting. Now we have an architecture

Така че това е наистина интересно. Сега имаме архитектура,

that connects a city to the natural world

която свързва един град с природния свят

in a very direct and immediate way.

по много пряк и непосредствен начин.

But perhaps the most exciting thing about it

Но вероятно най-вълнуващото в това

is that the driver of this technology is available everywhere.

е, че двигателят на тази технология е наличен навсякъде.

This is terrestrial chemistry. We've all got it,

Това е сухоземна химия. Всички я имаме.

which means that this technology is just as appropriate

Което означава, че тази технология е точно толкова подходяща

for developing countries as it is

за развиващите се страни,

for First World countries.

както е за развити страни.

So, in summary, I'm generating metabolic materials

И така, в резюме, аз генерирам метаболични материали

as a counterpoise to Victorian technologies,

в противовес на викторианските технологии

and building architectures from a bottom-up approach.

и строя архитектури с подход отдолу нагоре.

Secondly, these metabolic materials

Второ, тези метаболични материали

have some of the properties of living systems,

имат някои от свойствата на живи системи,

which means they can perform in similar ways.

което означава, че могат да се държат по подобни начини.

They can expect to have a lot of forms and functions

От тях може да се очаква да имат много форми и функции

within the practice of architecture.

вътре в архитектурната практика.

And finally, an observer in the future

И накрая, за един наблюдател в бъдещето,

marveling at a beautiful structure in the environment

възхищаващ се на красива структура в околната среда,

may find it almost impossible to tell

може да се окаже почти невъзможно да определи

whether this structure

дали тази структура

has been created by a natural process

е била създадена от естествен процес,

or an artificial one.

или изкуствен такъв.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)