Philippe Petit: The journey across the high wire

Translator: Timothy Covell Reviewer: Morton Bast

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Darina Stoyanova

This sound,

Този звук,

this smell,

този мирис,

this sight

тази гледка,

all remind me of the campfires of my childhood,

всичко ми напомня за лагерните огньове в детството ми,

when anyone could become a storyteller in front of the dancing flames.

когато всеки можеше да разкаже история пред танцуващите пламъци.

There was this wondrous ending

Имаше този чуден край

when people and fire fell asleep almost in unison.

когато хора и огън заспиват почти в унисон.

It was dreaming time.

Това беше време за мечти.

Now my story has a lot to do with dreaming,

Историята ми е свързана с мечтаене,

although I'm known to make my dreams come true.

въпреки, че съм известен с това, че мечтите ми се сбъдват.

Last year, I created a one-man show.

Миналата година създадох шоу с един човек.

For an hour and a half I shared with the audience

За час и половина споделях с публиката

a lifetime of creativity,

живот, пълен с творчество,

how I pursue perfection, how I cheat the impossible.

как постигам съвършенство, как измамвам невъзможното.

And then TED challenged me:

След това TED ме предизвика:

"Philippe, can you shrink this lifetime to 18 minutes?"

"Филип, можеш ли да съкратиш тази история на твоя живот до 18 минути?"

(Laughter)

(Смях)

Eighteen minutes, clearly impossible.

Осемнадесет минути, направо невъзможно.

But here I am.

Но ето ме.

One solution was to rehearse a machine gun delivery

Едно решение беше, да репетирам да казвам всичко като огнестрелна машина,

in which every syllable, every second will have its importance

при което всяка сричка, всяка секунда има значение

and hope to God the audience will be able to follow me.

и да се надявам в бога, че публиката ще ме разбере.

No, no, no.

Не, не, не.

No, the best way for me to start

Не, най-добрия начин да започна,

is to pay my respects to the gods of creativity.

е да изкажа благодарността си на боговете на творчеството.

So please join me for a minute of silence.

Така че, помълчете заедно с мен за минута.

Okay, I cheated, it was a mere 20 seconds.

Добре, излъгах, бяха само 20 секунди.

But hey, we're on TED time.

Но ние сме на конференция на TED.

When I was six years old,

Когато бях на шест години,

I fell in love with magic.

се влюбих в магията.

For Christmas I got a magic box

Получих магическа кутия за Коледа

and a very old book on card manipulation.

и много стара книга за манипулиране с карти.

Somehow I was more interested in pure manipulation

Повече се интересувах от самото манипулиране,

than in all the silly little tricks in the box.

отколкото от всички глупави трикове в кутията.

So I looked in the book for the most difficult move,

Разгледах кутията за най-трудния ход

and it was this.

и това беше този.

Now I'm not supposed to share that with you,

Сега аз не би трябвало да споделя това с вас,

but I have to show you the card is hidden in the back of the hand.

но трябва да ви покажа картата, която е скрита зад ръката ми.

Now that manipulation

Тази манипулация

was broken down into seven moves

беше разделена на седем хода,

described over seven pages.

описани на седем страници.

One, two, three,

Едно, две, три,

four, five, six and seven.

четири, пет, шест и седем.

And let me show you something else.

Нека ви покажа нещо друго.

The cards were bigger than my hands.

Картите бяха по-големи от ръцете ми.

Two months later, six years old,

Два месеца по-късно, на шест години,

I'm able to do one, two, three, four, five, six, seven.

можех да направя едно, две, три, четири, пет, шест, седем.

And I go to see a famous magician

И отивам да видя един известен магьосник

and proudly ask him, "Well what do you think?"

и гордо го попитах: "Е, какво мислите?"

Six years old.

На шест години.

The magician looked at me and said, "This is a disaster.

Фокусникът ме погледна и каза: "Това е ужасно.

You cannot do that in two seconds

Не можеш да го направиш за две секунди

and have a minuscule part of the card showing.

и малка част от картата да се показва.

For the move to be professional, it has to be less than one second

За да бъде един ход професионален, трябва да бъде изпълнен за по-малко от секунда

and it has to be perfect."

и трябва да бъде перфектен."

Two years later, one -- zoop.

Две години по-късно, едно - готово.

And I'm not cheating. It's in the back. It's perfect.

Не мамя. Картата е зад ръката. Перфектно е.

Passion is the motto

Страстта е мотото

of all my actions.

на всичките ми действия.

As I'm studying magic,

Както изучавам магия,

juggling is mentioned repeatedly

жонглирането се споменава многократно

as a great way to acquire dexterity and coordination.

като страхотен начин да можете да си служите еднакво с двете ръце и за координация.

Now I had long admired how fast and fluidly

Дълго време се възхищавах, колко бързо и леко

jugglers make objects fly.

жонгльорите карат предметите да летят.

So that's it. I'm 14; I'm becoming a juggler.

Това е. На 14 години съм. Ставам жонгльор.

I befriend a young juggler in a juggling troupe,

Сприятелих се с млад жонгльор в жонгльорска група

and he agrees to sell me three clubs.

и той се съгласи да ми продаде три палки.

But in America you have to explain. What are clubs?

Но в Америка трябва да обясните какво е палка.

Nothing to do with golf.

Няма нищо общо с голфа.

They are those beautiful oblong objects,

Те са тези красиви продълговати предмети,

but quite difficult to make.

но е много трудно да бъдат направени.

They have to be precisely lathed.

Те трябва да бъдат прецизно струговани.

Oh, when I was buying the clubs,

О, когато купувах тези палки,

somehow the young juggler was hiding from the others.

младият жонгльор се криеше от останалите.

Well I didn't think much of it at the time.

Не мислех за това по това време.

Anyway, here I was progressing with my new clubs.

Все пак, напредвах с новите си палки.

But I could not understand.

Но не можех да разбера.

I was pretty fast, but I was not fluid at all.

Бях много бърз, но не бях плавен.

The clubs were escaping me at each throw.

Клубовете ми избягваха при всяко хвърляне.

And I was trying constantly to bring them back to me.

Постоянно се опитвах да ги върна при мен.

Until one day I practiced in front of Francis Brunn,

Един ден се упражнявах пред Франсис Брун,

the world's greatest juggler.

най-големият жонгльор в света.

And he was frowning.

Той се намръщи.

And he finally asked, "Can I see those?"

Накрая ме попита: "Може ли да ги видя?"

So I proudly showed him my clubs.

Гордо му показах палките си.

He said, "Philippe, you have been had.

Той каза: "Филип, излъгали са те.

These are rejects. They are completely out of alignment.

Тези са негодни. Те са изцяло извън употреба.

They are impossible to juggle."

Невъзможно е да жонглираш с тях."

Tenacity is how I kept at it

С упоритост бях ги използвал,

against all odds.

въпреки всичко.

So I went to the circus to see more magicians, more jugglers,

Отидох в цирка, за да се срещна с други магьосници, с други жонгльори,

and I saw -- oh no, no, no, I didn't see.

и видях - о, не, не, не, не видях.

It was more interesting; I heard.

Беше по-интересно; чух.

I heard about those amazing men and women

Чух за тези удивителни мъже и жени,

who walk on thin air --

които ходят по въздух -

the high-wire walkers.

въжеходци.

Now I have been playing with ropes and climbing all my childhood,

Упражнявах се с въжета и катерене в детството си,

so that's it. I'm 16; I'm becoming a wire walker.

това е. На 16 години съм. Ставам въжеходец.

I found two trees --

Намерих две дървета -

but not any kind of trees,

но не какви да е дървета,

trees with character --

а дървета с характер -

and then a very long rope.

и след това намерих много дълго въже.

And I put the rope around and around

Завързах въжето около дърветата много пъти,

and around and around and around till I had no more rope.

наоколо много пъти докато то свърши.

Now I have all of those ropes parallel like this.

Имах всички тези въжета, вързани паралелно ето така.

I get a pair of pliers and some coat hangers,

Взех чифт клещи и няколко закачалки,

and I gather them together in some kind of ropey path.

и ги сложих заедно, във вид на въжена пътека.

So I just created the widest tightrope in the world.

Просто направих най-широкото опънато въже в света.

What did I need? I needed the widest shoes in the world.

Какво ми трябваше? Трябваха ми най-широките обувки в света.

So I found some enormous, ridiculous, giant ski boots

Намерих огромни, смешни, гигантски ски ботуши

and then wobbly, wobbly I get on the ropes.

и след това, клатушкайки се, се качих на въжето.

Well within a few days I'm able to do one crossing.

След няколко дни можех да премина през него веднъж.

So I cut one rope off.

Отрязах една навивка от въжето.

And the next day one rope off.

На следнащия ден отрязах още една.

And a few days later, I was practicing on a single tightrope.

След няколко дни се упражнявах на едно опънато въже.

Now you can imagine at that time

Можете да си представите, че тогава

I had to switch the ridiculous boots for some slippers.

трябваше да сменя смешните ски ботуши със сандали.

So that is how -- in case there are people here in the audience who would like to try --

Ето как става това - в случай, че в публиката има хора, които искат да се опитат -

this is how not to learn wire walking.

ето как не трябва да се учите да ходите по въже.

(Laughter)

(Смях)

Intuition is a tool essential in my life.

Интуицията е много важна за мен.

In the meantime, I am being thrown out of five different schools

Междувременно, бях изключен от пет училища,

because instead of listening to the teachers,

защото вместо да слушам учителите,

I am my own teacher, progressing in my new art

аз си бях учител, като упражнявах новото си изкуство

and becoming a street juggler.

и станах жонгльор на улицата.

On the high wire, within months,

На въжето, за месеци,

I'm able to master all the tricks they do in the circus,

можах да усъвършенствам всички трикове, които се правят в цирка,

except I am not satisfied.

но не бях доволен.

I was starting to invent my own moves and bring them to perfection.

Започнах да измислям мои си ходове и да ги усъвършенствам.

But nobody wanted to hire me.

Но никой не искаше да ме наеме.

So I started putting a wire up in secret and performing without permission.

Започнах тайно да опъвам въже и да ходя по него без разрешение.

Notre Dame,

Нотр Дам,

the Sydney Harbor Bridge,

Мостът на пристанището в Сидни,

the World Trade Center.

Световният търговски център.

And I developed a certitude, a faith

Развих сигурност, увереност,

that convinced me that I will get safely to the other side.

която ме убеди, че безопасно ще стигна до другия край.

If not, I will never do that first step.

Ако не мога, никога няма да направя тази първа крачка.

Well nonetheless,

Независимо от това,

on the top of the World Trade Center

на върха на Световния търговски център

my first step was terrifying.

първата ми стъпка беше ужасяваща.

All of a sudden the density of the air is no longer the same.

Внезапно плътността на въздуха се измени,

Manhattan no longer spreads its infinity.

Манхатън не ширеше своята безкрайност.

The murmur of the city dissolves into a squall

Ромонът на града се разтвори в рев

whose chilling power I no longer feel.

и не можех да почувствам страховитата му сила.

I lift the balancing pole. I approach the edge.

Вдигам балансиращата летва. Доближих се до ръба.

I step over the beam.

Преминах гредата.

I put my left foot on the cable,

Сложих левия си крак на въжето,

the weight of my body raised on my right leg

тежестта на тялото ми повдигна десния ми крак,

anchored to the flank of the building.

който беше прикрепен от страната на постройката.

Shall I ever so slightly shift my weight to the left?

Ще мога ли да преместя тежестта си наляво?

My right leg will be unburdened,

Десният ми крак ще бъде без натоварване,

my right foot will freely meet the wire.

дясното ми стъпало свободно ще срещне въжето.

On one side, a mass of a mountain, a life I know.

От едната страта е планина, живот, който познавам.

On the other, the universe of the clouds,

От другата страна е вселена от облаци,

so full of unknown we think it's empty.

толкова пълна с непознати неща, че мислим, че е празна.

At my feet, the path to the north tower -- 60 yards of wire rope.

В краката ми, пътеката към северната кула - 60 ярда по опънато въже.

It's a straight line, which sags,

Това е права линия, която се изкривява,

which sways, which vibrates,

която се люлее, която вибрира,

which rolls on itself,

която се върти самостоятелно,

which is ice,

която е лед,

which is three tons tight, ready to explode,

която тежи три тона, готова да експлодира,

ready to swallow me.

готова да ме погълне.

An inner howl assails me,

Вътрешен рев връхлетя върху мен,

the wild longing to flee.

дивото желание да избягам.

But it is too late.

Но е твърде късно.

The wire is ready.

Въжето е готово.

Decisively my other foot sets itself onto the cable.

Другият ми крак решително стъпи върху въжето.

Faith is what replaces doubt

Увереност замени съмнението

in my dictionary.

в речника ми.

So after the walk

След пътешествието по въжето,

people ask me, "How can you top that?"

хората ме питаха: "Как можеш да надминеш това?"

Well I didn't have that problem.

Нямах проблем.

I was not interested in collecting the gigantic,

Не се интересувах да събирам величие,

in breaking records.

да чупя рекорди.

In fact, I put my World Trade Center crossing

Всъщност, преминах Световния търговски център по въже

at the same artistic level as some of my smaller walks --

на същото атлетическо ниво, както някои от по-късите ми ходения по въже -

or some completely different type of performance.

или някои напълно различни видове изпълнения.

Let's see, such as my street juggling, for example.

Например, жонглирането ми на улицата.

So each time

Всеки път,

I draw my circle of chalk on the pavement

когато нарисувам кръг с тебешир на паважа

and enter as the improvising comic silent character

и се появя като импровизиращ комичен ням герой,

I created 45 years ago,

който създадох преди 45 години,

I am as happy as when I am in the clouds.

съм толкова щастлив, колкото когато съм в облаците.

But this here,

Но това тук,

this is not the street.

това не е улица.

So I cannot street juggle here, you understand.

Разбирате, че не мога да жонглирам тук.

So you don't want me to street juggle here, right?

Не искате да жонглирам тук, нали?

You know that, right?

Знаете това, нали?

You don't want me to juggle, right?

Не искате да жонглирам, нали?

(Applause)

(Аплодисменти)

(Music)

(Музика)

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you. Thank you.

Благодаря ви. Благодаря ви.

Each time I street juggle

Всеки път, когато жонглирам на улицата,

I use improvisation.

използвам импровизация.

Now improvisation is empowering

Импровизацията придава сила,

because it welcomes the unknown.

защото тя приветства непознатото.

And since what's impossible is always unknown,

Тъй като това, което е невъзможно е винаги непознато,

it allows me to believe I can cheat the impossible.

това ми позволява да повярвам, че мога да измамя невъзможното.

Now I have done the impossible not once,

Правил съм невъзможното не веднъж,

but many times.

а много пъти.

So what should I share? Oh, I know. Israel.

Какво да разкажа? О, знам. Израел.

Some years ago I was invited to open the Israel Festival

Преди години бях поканен да отворя Израелски фестивал,

by a high-wire walk.

с ходене по опънато въже.

And I chose to put my wire

Избрах да сложа въжето си

between the Arab quarters and the Jewish quarter of Jerusalem

между арабския и израелския квартал в Йерусалим,

over the Ben Hinnom Valley.

над долината Бен Хинон.

And I thought it would be incredible

Мислех, че ще бъде невероятно,

if in the middle of the wire

по средата на въжето

I stopped and, like a magician,

да спра и като магьосник

I produce a dove and send her in the sky

да извадя гълъбица и да я пусна да лети,

as a living symbol of peace.

като жив символ на мира.

Well now I must say,

Сега трябва да кажа,

it was a little bit hard to find a dove in Israel, but I got one.

че беше трудно да се намери гълъбица в Израел, но аз намерих.

And in my hotel room,

В хотелската ми стая,

each time I practiced making it appear and throwing her in the air,

всеки път, когато се упражнявах да я извадя и да я хвърля във въздуха,

she would graze the wall and end up on the bed.

тя докосваше стената и се приземяваше на леглото.

So I said, now it's okay. The room is too small.

Казах си, че сега това е добре. Стаята е твърде малка.

I mean, a bird needs space to fly.

Искам да кажа, че птиците се нуждаят от пространство, за да летят.

It will go perfectly on the day of the walk.

Ще се представя отлично в деня, когато ходя по въже.

Now comes the day of the walk.

Дойде денят, когато трябваше да ходя по въжето.

Eighty thousand people spread over the entire valley.

Осем хиляди хора го наблюдаваха, разпръснати по цялата долина.

The mayor of Jerusalem, Teddy Kollek, comes to wish me the best.

Кметът на Йерусалим, Теди Колек, дойде да ми пожелае всичко най-хубаво.

But he seemed nervous.

Но той беше нервен.

There was tension in my wire,

Имаше напрежение на въжето ми,

but I also could feel tension on the ground.

но можех да почуствам напрежение и на земята.

Because all those people

Защото всички тези хора

were made up of people who, for the most part,

бяха хора, които, по-голямата част от тях,

considered each other enemies.

се считаха за врагове.

So I start the walk. Everything is fine.

Започнах ходенето. Всичко беше чудесно.

I stop in the middle.

Спрях по средата.

I make the dove appear.

Извадих гълъбицата.

People applaud in delight.

Хората аплодираха възторжено.

And then in the most magnificent gesture,

След това, с магически жест,

I send the bird of peace into the azure.

изпратих птицата на мира във въздуха.

But the bird, instead of flying away,

Но птицата, вместо да отлети,

goes flop, flop, flop and lands on my head.

отиде флоп, флоп, флоп, и кацна върху главата ми.

(Laughter)

(Смях)

And people scream.

Хората закрещяха.

So I grab the dove,

Хванах гълъбицата

and for the second time I send her in the air.

и за секунда я хвърлих във въздуха.

But the dove, who obviously didn't go to flying school,

Но гълъбицата, която очевидно не беше ходила на училище за летене,

goes flop, flop, flop and ends up at the end of my balancing pole.

отиде флоп, флоп, флоп на края на балансиращата ми летва.

(Laughter)

(Смях)

You laugh, you laugh. But hey.

Смеете се. Смеете се. Но хей.

I sit down immediately. It's a reflex of wire walkers.

Седнах незабавно. Това е рефлекс на въжеходците.

Now in the meantime, the audience, they go crazy.

Междувременно, публиката полудя.

They must think this guy with this dove,

Те трябва да са си помислили, че човекът и гълъбицата

he must have spent years working with him.

трябва да са прекарали години, работейки заедно.

What a genius, what a professional.

Какъв гений, какъв професионалист.

(Laughter)

(Смях)

So I take a bow. I salute with my hand.

Поклоних се. Размахах с ръката си за поздрав.

And at the end I bang my hand against the pole

Накрая ударих с ръка по летвата,

to dislodge the bird.

за да изпъдя птицата.

Now the dove, who, now you know, obviously cannot fly,

Гълъбицата, която, както знаете, очевидно не можеше да лети,

does for the third time a little flop, flop, flop

направи за трети път малко флоп, флоп, флоп

and ends up on the wire behind me.

и се приземи на въжето зад мен.

And the entire valley goes crazy.

Публиката в цялата долина полудя.

Now but hold on, I'm not finished.

Но аз продължавам. Не съм свършил.

So now I'm like 50 yards from my arrival

Сега съм на около 50 ярда от другия край на въжето

and I'm exhausted, so my steps are slow.

и съм изтощен, стъпките ми са бавни.

And something happened.

Нещо се случи.

Somebody somewhere, a group of people,

Някой някъде, група хора,

starts clapping in rhythm with my steps.

започнаха да ръкопляскат в такт със стъпките ми.

And within seconds the entire valley

За секунди публиката в цялата долина

is applauding in unison with each of my steps.

аплодираше в унисон със стъпките ми.

But not an applause of delight like before,

Но това не бяха аплодисменти от радост, както преди,

an applause encouragement.

а аплодисменти за окуражаване.

For a moment, the entire crowd had forgotten their differences.

За момент, цялата тълпа беше забравила за различията си.

They had become one, pushing me to triumph.

Те бяха станали единни, окуражавайки ме към триумф.

I want you just for a second

Искам само за секунда

to experience this amazing human symphony.

да преживеете тази удивителна човешка симфония.

So let's say I am here and the chair is my arrival.

Нека да кажа, че съм тук и столът е в другия край на въжето.

So I walk, you clap, everybody in unison.

Ходя по въже, вие ръкопляскате, всички в унисон.

(Clapping)

(Ръкопляскане)

(Applause)

(Аплодисменти)

So after the walk, Teddy and I become friends.

След ходенето по въже, Теди и аз станахме приятели.

And he tells me, he has on his desk a picture of me

Той ми каза, че има на бюрото си моя снимка

in the middle of the wire with a dove on my head.

по средата на въжето, с гълъбица на главата ми.

He didn't know the true story.

Той не знаеше истинската история.

And whenever he's daunted by an impossible situation

Винаги, когато той има невъзможна ситуация,

to solve in this hard-to-manage city,

която трябва да реши в този труден за управление град,

instead of giving up, he looks at the picture and he says,

вместо да се откаже, той поглежда към снимката и си казва:

"If Philippe can do that, I can do this,"

"Ако Филип може да направи това, и аз мога да направя това",

and he goes back to work.

и отново започва да работи.

Inspiration.

Въодушевление.

By inspiring ourselves

Когато се въодушевяваме,

we inspire others.

въодушевяваме другите хора.

I will never forget this music,

Никога няма да забравя тази музика,

and I hope now neither will you.

и се надявам, че вие също няма да я забравите.

Please take this music with you home,

Моля, занесете тази музика с вас в къщи

and start gluing feathers to your arms

и започнете да залепвате пера на ръцете си,

and take off and fly,

и отлетете,

and look at the world from a different perspective.

и погледнете на света от различна перспектива.

And when you see mountains,

Когато видите планините,

remember mountains can be moved.

запомнете, че планините могат да бъдат преместени.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you. Thank you.

Благодаря ви. Благодаря ви.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)