Roz Savage: Why I'm rowing across the Pacific

Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov

Hi, my name is Roz Savage

Здравейте, казвам се Роз Савидж

and I row across oceans.

и аз греба и прекосявам океани.

Four years ago, I rowed solo across the Atlantic,

Преди четири години аз пресякох сама с лодка Атлантическия океан

and since then, I've done two out of three stages

и оттогава минах две от трите фази на

across the Pacific,

прекосяване на Тихия океан,

from San Francisco to Hawaii

от Сан Франциско до Хавай

and from Hawaii to Kiribati.

и от Хавай до Кирибати.

And tomorrow, I'll be leaving this boat

Утре напускам този кораб

to fly back to Kiribati

с полет за Кирибати

to continue with the third and final stage

за да продължа с третата последна фаза

of my row across the Pacific.

на моето прекосяване с гребане на Тихия океан.

Cumulatively, I will have rowed

Общо ако съберем километрите, ще съм гребала

over 8,000 miles,

над 8000 мили (12 900 километра),

taken over three million oar strokes

над 3 милиона удара с греблата

and spent more than 312 days alone

и съм прекарала над 312 дена сама

on the ocean on a 23 foot rowboat.

в океана на 23 футова (7 метрова) лодка.

This has given me a very

Така си създадох много

special relationship with the ocean.

специална връзка с океана.

We have a bit of a love/hate thing going on.

Между нас има нещо като любов и омраза.

I feel a bit about it like I did about

Чувството ми е такова, каквото имах

a very strict math teacher that I once had at school.

към една много стриктна учителка по математика, която имах в училище.

I didn't always like her, but I did respect her,

Тя не винаги ми харесваше, но я уважавах.

and she taught me a heck of a lot.

И тя ме научи на толкова много неща.

So today I'd like to share with you

Днес искам да споделя с вас

some of my ocean adventures

някои от приключенията ми в океана

and tell you a little bit about what they've taught me,

и да ви разкажа малко на какво ме научиха тези приключения.

and how I think we can maybe take some of those lessons

Как мисля, че можем да се поучим от тези уроци

and apply them to this environmental challenge

и да ги приложим към предизвикателството в околната среда,

that we face right now.

пред което сме изправени.

Now, some of you might be thinking,

Сега някой от вас може да си помисли,

"Hold on a minute. She doesn't look very much like an ocean rower.

"Почакай малко. Тя не изглежда като гребец в океана.

Isn't she meant to be about this tall

Не трябва ли да е толкова висока

and about this wide

с толкова широки рамене,

and maybe look a bit more like these guys?"

и може би да прилича повече на тези мъже?"

You'll notice, they've all got something that I don't.

Ще забележите, че всички те имат нещо, което аз нямам.

Well, I don't know what you're thinking, but I'm talking about the beards. (Laughter)

Аз не зная, за какво си мислите, но аз имам предвид брадата.

And no matter how long I've spent on the ocean,

Без значение колко време прекарвам в океана,

I haven't yet managed to muster a decent beard,

все още не съм успяла да си пусна брада.

and I hope that it remains that way.

Надявам се това да си остане така.

For a long time, I didn't believe that I could have a big adventure.

От много време не съм вярвала, че мога да преживея едно голямо приключение.

The story that I told myself was

Нещата, които си казах на себе си бяха,

that adventurers looked like this.

че приключенията изглеждат така.

I didn't look the part.

Аз разглеждах само едната страна.

I thought there were them and there were us,

Мислех си, това бяха те и това бяхме ние,

and I was not one of them.

и аз не съм една от тях.

So for 11 years, I conformed.

Така че за 11 години аз се примирих.

I did what people from my kind of background were supposed to do.

Аз направих това, което хората от моята среда биха направили.

I was working in an office in London

Аз работех в един офис в Лондон

as a management consultant.

като консултант по мениджмънт.

And I think I knew from day one that it wasn't the right job for me.

И мисля, че от самото начало знаех, че това не е подходящата работа за мен.

But that kind of conditioning

Но условията

just kept me there for so many years,

ме задържаха там дълги години

until I reached my mid-30s and I thought,

докато не стигнах средата на тридесетте си години и си помислих,

"You know, I'm not getting any younger.

"Всъщност, аз никога повече няма да бъда толкова млада“

I feel like I've got a purpose in this life, and I don't know what it is,

Почувствах сякаш живота ми изведнъж придоби смисъл, и не знам какъв е,

but I'm pretty certain that management consultancy is not it.

но бях сигурна, че не е да съм консултант по мениджмънт.

So, fast forward a few years.

Ако прескочим няколко години,

I'd gone through some changes.

аз преживях някои промени.

To try and answer that question of,

Опитвайки се да отговоря на въпроса,

"What am I supposed to be doing with my life?"

какво трябва да направя с живота си?

I sat down one day

Един ден седнах

and wrote two versions of my own obituary,

и написах две версии на собствения си некролог.

the one that I wanted, a life of adventure,

Какво искам, живот изпълнен с приключения,

and the one that I was actually heading for

а това което всъщност следвах беше

which was a nice, normal, pleasant life,

един добър, нормален и приятен живот,

but it wasn't where I wanted to be by the end of my life.

но не беше това, което исках да бъде до края на живота ми.

I wanted to live a life that I could be proud of.

Исках да живея живот, с който да се гордея.

And I remember looking at these two versions of my obituary

И си спомням гледайки тези две версии на моя некролог

and thinking, "Oh boy,

си помислих. "О, Господи!,

I'm on totally the wrong track here.

Аз съм на напълно погрешен път.

If I carry on living as I am now,

Ако продължа да живея по същия начин,

I'm just not going to end up where I want to be

аз никога няма да сигна до там където искам да бъда

in five years, or 10 years,

след 5 или след 10 години

or at the end of my life."

дори до края на живота ми.

I made a few changes,

Направих някои промени,

let go of some loose trappings of my old life,

освободих се от стария си начин на живот,

and through a bit of a leap of logic,

и с помощта на логиката,

decided to row across the Atlantic Ocean.

реших да прекося Атлантическия океан.

(Laughter)

(Смях)

The Atlantic Rowing Race runs from the Canaries to Antigua,

Прекосяването на Атлантика започва от Канарските острови и завършва до Антигуа.

it's about 3,000 miles,

Това са около 3 000 мили (4800 километра).

and it turned out to be

И се превърна

the hardest thing I had ever done.

в най-трудното нещо, което някога бях правила.

Sure, I had wanted to get outside of my comfort zone,

Ясно че исках да изляза от зоната на комфорта,

but what I'd sort of failed to notice was that

но това което не бях взела в предвид беше,

getting out of your comfort zone is, by definition,

че да излезеш от зоната на комфорта е нещо

extremely uncomfortable.

ужасно некомфортно.

And my timing was not great either:

И моето излизане се оказа неудачно.

2005, when I did the Atlantic,

През 2005, когато прекосих Атлантика,

was the year of Hurricane Katrina.

съвпадна с урагана Катрина.

There were more tropical storms in the North Atlantic

Имаше много повече тропически бури в Северния Атлантически океан

than ever before, since records began.

отколкото преди, откакто се водят регистри.

And pretty early on,

И още от началото

those storms started making their presence known.

бурите застрашаваха моето пътуване.

All four of my oars broke

Всичките четири гребла се счупиха

before I reached halfway across.

още преди да съм стигнала и на половината път.

Oars are not supposed to look like this.

Греблата не трябва да изглеждат по този начин.

But what can you do? You're in the middle of the ocean.

Но какво можех да направя? Намираш се сред океана.

Oars are your only means of propulsion.

Греблата са ти единственото средство за предвижване.

So I just had to look around the boat

Така че трябваше да гледам около лодката

and figure out what I was going to use

и да намеря нещо, което да мога да използвам,

to fix up these oars so that I could carry on.

за да оправя греблата и да продължа нататък.

So I found a boat hook and my trusty duct tape

Намерих една въдица на лодката и специално тиксо

and splintered the boat hook

и привързах въдицата

to the oars to reinforce it.

към греблото да го поправя.

Then, when that gave out,

След това, когато и това се развали,

I sawed the wheel axles off my spare rowing seat

откачих части от резервната ми седалка за гребане

and used those.

и можах да ги използвам.

And then when those gave out, I cannibalized one of the broken oars.

И след като и това започна да не функционира, използвах едно от счупените гребла.

I'd never been very good at fixing stuff

Никога не съм била добра в това да оправям неща

when I was living my old life,

в предишния ми начин на живот.

but it's amazing how resourceful you can become

Но е невероятно, колко изобретателен можеш да бъдеш

when you're in the middle of the ocean

когато си сред океана

and there's only one way to get to the other side.

и има само един начин да достигнеш до другия край.

And the oars kind of became a symbol

И случая с греблата се превърна в символ

of just in how many ways

на това, колко много ситуации

I went beyond what I thought were my limits.

преодолях, мислейки че не мога да ги преодолея.

I suffered from tendinitis on my shoulders

Страдах от болки в раменете

and saltwater sores on my bottom.

и от солени рани на седалището.

I really struggled psychologically,

Наистина се борех психически,

totally overwhelmed by the scale of the challenge,

напълно изтощена на границата на отчаянието,

realizing that, if I carried on moving at two miles an hour,

разбирайки, че ако се движа по две мили на час

3,000 miles was going to

за 3,000 мили ще ми

take me a very, very long time.

трябва прекалено дълго време.

There were so many times

Много пъти

when I thought I'd hit that limit,

си мислих, че съм достигнала границата на лимита си

but had no choice but to just carry on

но нямах друг изход освен да продължа напред

and try and figure out how I was going to get to the other side

опитвайки се да разбера, как да достигна до другия край

without driving myself crazy.

без да стигам до лудост.

And eventually after

И наистина след

103 days at sea,

103 дена в океана,

I arrived in Antigua.

достигнах до Антигуа.

I don't think I've ever felt so happy

Никога през целия ми живот не съм си и мислила,

in my entire life.

че ще бъда толкова щастлива.

It was a bit like finishing a marathon

Чувствах се сякаш завършвам маратон

and getting out of solitary confinement

излизам от затвор

and winning an Oscar all rolled into one.

и в същото време печеля Оскар.

I was euphoric.

Бях в еуфория,

And to see all the people coming out to greet me

виждайки всички хора, които идваха да ме поздравят

and standing along the cliff tops and clapping and cheering,

изправени ме аплодираха и пляскаха с ръце.

I just felt like a movie star.

Чувствах се като филмова звезда.

It was absolutely wonderful.

Беше необикновено хубаво.

And I really learned then that, the bigger the challenge,

И наистина разбрах, че колкото е по-голямо предизвикателството,

the bigger the sense of achievement

толкова по-голямо е постижението

when you get to the end of it.

когато достигнеш до целта.

So this might be a good moment to take a quick time-out

Сега е добър момент

to answer a few FAQs about ocean rowing

да отговоря на въпроси свързани с океанското гребане

that might be going through your mind.

които може би минават през главата ви.

Number one that I get asked: What do you eat?

Въпрос номер едно. “С какво се хранеше?“

A few freeze-dried meals, but mostly I try and eat

С някои лиофилизирани храни, но най-вече се опитвах да се храня

much more unprocessed foods.

с непреработени храни.

So I grow my own beansprouts.

Култивирах соя.

I eat fruits and nut bars,

Ядях плодове и орехи,

a lot of nuts.

много орехи,

And generally arrive about 30 pounds lighter

и отслабнах с 9 кг

at the other end.

достигайки до другия край.

Question number two: How do you sleep?

Въпрос номер две. “Как спеше?“

With my eyes shut. Ha-ha.

Със затворени очи. Хаха.

I suppose what you mean is:

Предполагам, че имате предвид

What happens to the boat while I'm sleeping?

Какво се случваше със лодката докато спях?

Well, I plan my route so that I'm drifting

Планирах маршрута си движейки се

with the winds and the currents while I'm sleeping.

вкючвайки вятъра и морските течения докато спя.

On a good night, I think my best ever was 11 miles

В добра нощ, мисля че най-доброто постижение беше 11 мили (17,7 км.)

in the right direction.

в правилната посока.

Worst ever, 13 miles in the wrong direction.

При най-лошия случай, 13 мили (21 км.) в погрешна посока.

That's a bad day at the office.

Това е като лош ден в офиса.

What do I wear?

С какво се обличах?

Mostly, a baseball cap,

Най-вече с бейзболна шапка,

rowing gloves and a smile -- or a frown,

с ръкавици за гребане и със усмивка или намръщено лице,

depending on whether I went backwards overnight --

зависи дали съм напреднала през нощта.

and lots of sun lotion.

И много крем притив загаряне.

Do I have a chase boat?

Дали имах спасителна лодка?

No I don't. I'm totally self-supporting out there.

Не нямах. Бях напълно самоподържаща се.

I don't see anybody for the whole time

Не виждам никого през цялото време

that I'm at sea, generally.

докато съм в открития океан.

And finally: Am I crazy?

И най-накрая. “ Дали съм луда?“

Well, I leave that one up to you to judge.

Това оставям вие да решите.

So, how do you top rowing across the Atlantic?

Как успяваш да прекосиш Атлантическия океан, гребейки?

Well, naturally, you decide to row across the Pacific.

Например, естествено решаваш да прекосиш Тихия океан гребайки.

Well, I thought the Atlantic was big,

Мислих си, че Атлантическия океан е голям,

but the Pacific is really, really big.

но Пацифика е наистина огромен.

I think we tend to do it a little bit of a disservice in our usual maps.

Мисля, че ние сме склонни да правим лоша услуга на нашите обичайни карти

I don't know for sure that the Brits

Не съм напълно сигурна дали британците

invented this particular view of the world, but I suspect we might have done so:

изобретиха този представа за света, но мисля, че сме ние,

we are right in the middle,

защото ние се намираме точно в средата.

and we've cut the Pacific in half

И разделихме Тихия океан наполовина

and flung it to the far corners of the world.

и го сложихме в двата края на света

Whereas if you look in Google Earth,

докато ако се вгледате в картата на Гугъл

this is how the Pacific looks.

ето как изглежда Тихия океан.

It pretty much covers half the planet.

Покрива почти половината планета.

You can just see a little bit of North America up here

Само се вижда малко от Северна Америка ето тук

and a sliver of Australia down there.

и една точка от Австралия ето там долу.

It is really big --

Наистина е огромен.

65 million square miles --

65 милиона кв. мили (168,3 кв. километри).

and to row in a straight line across it

И ако гребем в права линия

would be about 8,000 miles.

ще бъдат около 8000 мили (12 900 километра).

Unfortunately, ocean rowboats

За съжаление, океанските гребни лодки

very rarely go in a straight line.

много рядко минават по права линия.

By the time I get to Australia,

Когато пристигна в Австалия

if I get to Australia,

ако изобщо пристигна в Австралия,

I will have rowed probably nine or 10,000 miles in all.

ще съм прекосила вероятно 9 или 10 000 мили (14 500 или 16 000 км.) общо.

So, because nobody in their straight mind would row

Но тъй като никой до сега не е успял да прекоси това разстояние

straight past Hawaii without dropping in,

по права линия без да спре в Хавай,

I decided to cut this very big undertaking

аз реших да разделя тази задача

into three segments.

на три етапа.

The first attempt didn't go so well.

Първия път не ми провървя.

In 2007, I did a rather involuntary capsize drill

През 2007 направих доста принудителна тренировка на преобръщане

three times in 24 hours.

три пъти за 24 часа.

A bit like being in a washing machine.

Малко като да бъдеш в пералня машина.

Boat got a bit dinged up,

Лодката претърпя щети

so did I.

и аз също.

I blogged about it. Unfortunately, somebody

Коментирах го в блога. За нещастие, някой

with a bit of a hero complex decided that

с комплекси на герой реши,

this damsel was in distress and needed saving.

че съм в опасност и имам нужда от помощ.

The first I knew about this was when the Coast Guard plane turned up overhead.

Разбрах за това едва когато самолета на бреговата охрана се появи над главата ми.

I tried to tell them to go away.

Опитах се да им кажа да си отидат.

We had a bit of a battle of wills.

Дискутирахме известно време усилено.

I lost and got airlifted.

Аз изгубих и бях транспортирана по въздух.

Awful, really awful.

Ужасно, наистина ужасно.

It was one of the worst feelings of my life,

Това беше едно от най-лошите ми чувства в живота.

as I was lifted up on that winch line into the helicopter

Докато се изкачвах по въжето на хиликоптера

and looked down at my trusty little boat

наблюдавах моята малка лодка

rolling around in the 20 foot waves

как се люшка в 20 футовите (6 метровите) вълни

and wondering if I would ever see her again.

се питах дали един ден отново ще я видя.

So I had to launch a very expensive

Трябваше да активирам една много скъпа

salvage operation

спасителна операция

and then wait another nine months

и след това да чакам още 9 месеца

before I could get back out onto the ocean again.

преди отново да мога да се върна в океана.

But what do you do?

Но какво да се прави?

Fall down nine times, get up 10.

Падаш 9 пъти и се изправяш 10.

So, the following year, I set out

На следващата година отново опитах

and, fortunately, this time made it safely across to Hawaii.

и за щастие този път достигнах до Хавай.

But it was not without misadventure.

Но не мина без злополуки.

My watermaker broke,

Счупи ми се машината за вода,

only the most important piece of kit that I have on the boat.

най-важната част от лодката,

Powered by my solar panels,

която се захранваше от слънчева енергия,

it sucks in saltwater

и превръща солената вода

and turns it into freshwater.

в сладка.

But it doesn't react very well to being immersed in ocean,

Но не функционираше много добре в океана

which is what happened to it.

не знам какво и беше станало

Fortunately, help was at hand.

За щастие помощта дойде на време.

There was another unusual boat out there

По същото време там се появи една друга лодка

at the same time, doing as I was doing,

правейки това, което правех аз,

bringing awareness to the North Pacific Garbage Patch,

изследвайки боклука в Северната част на Тихия океан.

that area in the North Pacific about twice the size of Texas,

Тази част от Северната част на Тихия океан е два пъти по-голяма от Тексас,

with an estimated 3.5 million

която съдържа около 3,5 милиона

tons of trash in it,

тона боклук,

circulating at the center of

които се движат в центъра на

that North Pacific Gyre.

водовъртежа на Северната част на Тихия океан.

So, to make the point, these guys

Като част от своят протест, тези момчета

had actually built their boat out of plastic trash,

бяха построили своята лодка от пласмасови отпадъци,

15,000 empty water bottles

използвайки 15,000 празни бутилки от вода

latched together into two pontoons.

които бяха свързани от два понтони.

They were going very slowly.

Те се движеха много бавно.

Partly, they'd had a bit of a delay.

И имаха малко закъснение.

They'd had to pull in at Catalina Island shortly after they left Long Beach

Трябваше да спрат на острова Каталина много скоро след като напуснаха Лонг Бийч,

because the lids of all the water bottles were coming undone,

защото капачките на бутилките започнали да падат

and they were starting to sink.

и те започнали да потъват.

So they'd had to pull in and do all the lids up.

Трябваше да дърпат и да оправят всички капачки.

But, as I was approaching the end of my water reserves,

Водните ми запаси бяха на привършване,

luckily, our courses were converging.

но за щастие нашите маршрути се срещнаха.

They were running out of food; I was running out of water.

Те бяха останали без храна, а аз бях останала без вода.

So we liaised by satellite phone and arranged to meet up.

Свързахме се по сателитния телефон и се уговорихме да се срещнем.

And it took about a week

Отне ни една седмица,

for us to actually gradually converge.

за да можем отново да се срещем.

I was doing a pathetically slow speed

Аз се движех с патетично бавно темпо

of about 1.3 knots,

около 1,3 възли,

and they were doing only marginally less pathetic speed of about 1.4:

а те със скорост малко по-висока от моята 1,4.

it was like two snails in a mating dance.

Беше като два охлюва в брачен танц.

But, eventually, we did manage to meet up

Но най-накрая успяхме да се срещем

and Joel hopped overboard,

и Джоел се хвърли през лодката

caught us a beautiful, big mahi-mahi,

и ни улови една красива и голяма златиста риба,

which was the best food I'd had

която беше най-добрата храна

in, ooh, at least three months.

от три месеца.

Fortunately, the one that he caught that day

За щастие тази, която улови този ден

was better than this one they caught a few weeks earlier.

беше много по-добра от онази, която бяха уловили преди няколко седмици.

When they opened this one up,

Когато я разрязали,

they found its stomach was full of plastic.

открили, че стомаха и е пълен с пластмасови отпадъци.

And this is really bad news because plastic

И това е наистина лоша новина, защото пластмасата

is not an inert substance.

не е инертна субстанция.

It leaches out chemicals

Химичните съставки се абсорбират

into the flesh of the poor critter that ate it,

в месото на бедното същество, което ги беше изяло,

and then we come along and eat that poor critter,

и след това идваме ние и изяждаме бедното същество

and we get some of the toxins accumulating

и по такъв начин в организма ни

in our bodies as well.

се събират токсини.

So there are very real implications for human health.

По този начин това оказва влияние върху човешкото здраве.

I eventually made it to Hawaii still alive.

Най-после достигнах жива до Хавай.

And, the following year, set out

И през следващата година предприех

on the second stage of the Pacific,

втория етап от пресичането на Тихия океан,

from Hawaii down to Tarawa.

от Хавай до Тарава.

And you'll notice something about Tarawa;

Ще забележите, че Тарава

it is very low-lying.

е на много ниско надморско равнище.

It's that little green sliver on the horizon,

Тя е като малка зелена линия на хоризонта

which makes them very nervous

и това ги кара да са доста притеснени

about rising oceans.

от повишаването водата в океаните.

This is big trouble for these guys.

Това е голям проблем за тези хора.

They've got no points of land more than about six feet above sea level.

Най-високите зони в острова едва достигат шест фута над морското равнище.

And also, as an increase in extreme

И също така с увеличаването на екстремните

weather events due to climate change,

метереологични феномени поради промяната на климата,

they're expecting more waves

те очакват прилива на още повече вълни

to come in over the fringing reef,

да навлязат в рифа

which will contaminate their fresh water supply.

и ще замърсят запаса от прясна вода.

I had a meeting with the president there,

Имах една среща с тамошния призидент,

who told me about his

който сподели с мен своята стратегия

exit strategy for his country.

за евакуация на населението.

He expects that within the next 50 years,

Той очаква, че през следващите 50 години,

the 100,000 people that live there

стотици хиляди хора, които живеят там

will have to relocate to

ще трябва да се изселят

New Zealand or Australia.

в Нова Зеландия или Австралия.

And that made me think about how would I feel

И това ме накара да се замисля, как ще се почувствам

if Britain was going to disappear under the waves;

ако Великобритания трябваше на изчезне под водата.

if the places where I'd been born

Ако местата, където се родих

and gone to school

ходих на училище

and got married,

и се омъжих,

if all those places were just going to disappear forever.

ако всички тези места изведнъж изчезнеха завинаги

How, literally, ungrounded

ей така буквално,

that would make me feel.

би ме карало да се чувствам без почва.

Very shortly, I'll be setting out to try and get to Australia,

Накратко ще хвана пътя, за да стигна до Австралия.

and if I'm successful, I'll be the first woman ever to row solo

И ако съм успешна, ще съм първата жена която гребейки сама

all the way across the Pacific.

е прекосила Тихия океан.

And I try to use this to bring awareness to these environmental issues,

Опитвам се да използвам това да събудя съзнанието за проблемите на околната среда

to bring a human face to the ocean.

и да покажа човешката страна на океана.

If the Atlantic was about my inner journey,

Ако Атлантика беше моето вътрешно пътуване,

discovering my own capabilities,

за да открия моите собствени качества,

maybe the Pacific has been about my outer journey,

може бе Тихия океан е моето външно пътуване,

figuring out how I can use

за да разбера, как да използвам

my interesting career choice

моят интересен избор за кариера

to be of service to the world,

за да бъде полезна на света,

and to take some of those things that I've learned out there

и да мога да запазя някои от нещата, които съм научила

and apply them to the situation

и да ги приложа в ситуации,

that humankind now finds itself in.

в които човечеството се намира сега.

I think there are probably three key points here.

Мисля, че има три основни точки.

The first one is about

Първата се отнася

the stories that we tell ourselves.

за истории, които си разказваме.

For so long, I told myself

Дълго време си казвах,

that I couldn't have an adventure

че не мога да имам приключения

because I wasn't six foot tall

защото не съм висока 2 метра

and athletic and bearded.

нито атлетична и брадата.

And then that story changed.

И тогава историята се промени

I found out that people had rowed across oceans.

Открих, че хората гребейки могат да пресичат океани.

I even met one of them and she was just about my size.

Дори се запознах с една от тях, жена, която имаше моята структура.

So even though I didn't grow any taller,

Така че, въпреки че не станах по висока,

I didn't sprout a beard,

и не си пуснах брада,

something had changed: My interior dialogue had changed.

нещо се беше променило, моето вътрешно аз се беше променило

At the moment, the story that we collectively tell ourselves

Засега историята, която си разказваме един на друг

is that we need all this stuff,

че имаме нужда от всичко,

that we need oil.

че имаме нужда от петрол.

But what about if we just change that story?

Но ако само се опитаме да променим тази история?

We do have alternatives,

Ние имаме алтернативи,

and we have the power of free will

и ние притежаваме силата на свободната воля

to choose those alternatives, those sustainable ones,

да изберем тези алтернативи, които са трайни,

to create a greener future.

за да създадем едно по-зелено бъдеще.

The second point is about

Втората основна точка е

the accumulation of tiny actions.

увеличаването на малки дела.

We might think that anything that we do as an individual

Можем да си мислим, че всичко, което правим като индивиди

is just a drop in the ocean, that it can't really make a difference.

е само капка в океана, и не може да се забележи разликата.

But it does. Generally, we haven't

Но не е така. По принцип не сме се

got ourselves into this mess through big disasters.

вкючили в тези неща поради поради глобалните бедствия.

Yes, there have been the Exxon Valdezes

Разбира се, че са съществували случаите като Ексон Валдез

and the Chernobyls,

и Чернобил,

but mostly it's been an accumulation

но най-вече е натрупването

of bad decisions

на взети неправилни решения

by billions of individuals,

от милиони индивиди

day after day and year after year.

ден след ден и година след година.

And, by the same token, we can turn that tide.

И поради същата причина прябва да променим тази тенденция.

We can start making better,

Можем да започнем да вземаме по-правилни,

wiser, more sustainable decisions.

по-мъдри и по-устойчиви решения.

And when we do that, we're not just one person.

И правейки го, ние не сме единствените хора.

Anything that we do spreads ripples.

Всяко едно нещо, което правим се разнася на вълни.

Other people will see if you're in the supermarket line

Останалите хора ще го забележат, ако си на опашката в супера

and you pull out your

и извадиш своята

reusable grocery bag.

екологична торбичка.

Maybe if we all start doing this,

Ако всички започнем да правим това,

we can make it socially unacceptable

ние можем да повлияем да е социално неприемливо

to say yes to plastic in the checkout line.

да кажем да на използването на пласмаса.

That's just one example.

Това е само един пример.

This is a world-wide community.

Това е една световна общественост.

The other point:

Следващата точка е:

It's about taking responsibility.

Поемането на отговорност.

For so much of my life,

Дълго време в моя живот

I wanted something else to make me happy.

исках нещо, което да ме направи щастлива.

I thought if I had the right house or the right car

Мислих си, че ако имам подходящата къща, подходящата кола,

or the right man in my life,

или подходящия мъж в живота си

then I could be happy.

тогава можех да съм щастлива.

But when I wrote that obituary exercise,

но когато пишех това упражнение некролог

I actually grew up a little bit in that moment

в този момент аз помъдрях за малко

and realized that I needed to create my own future.

и разбрах, че е необходимо да създам своето собствено бъдеще.

I couldn't just wait passively

Не можех единствено да чакам

for happiness to come and find me.

щастието да дойде и да ме открие.

And I suppose I'm a selfish environmentalist.

Мисля, че съм екологистка егоистка.

I plan on being around for a long time,

Моят план е да живея дълго време,

and when I'm 90 years old,

и когато стана на 90 години

I want to be happy and healthy.

искам да съм щастлива и здрава.

And it's very difficult to be happy

Много е трудно да бъдеш щастлив

on a planet that's racked

в свят изпълнен

with famine and drought.

с глад и суша.

It's very difficult to be healthy on a planet

Много е трудно да бъдеш здрав на планета,

where we've poisoned the earth

където сме отровили земята

and the sea and the air.

и морето и въздуха.

So, shortly, I'm going to be

Скоро ще предприема

launching a new initiative

една нова инициатива

called Eco-Heroes.

наречена Еко-Герои.

And the idea here is that

Идеята е, че

all our Eco-Heroes will log at least one green deed every day.

всички наши Еко-Герои всеки ден ще направят поне една екологична дейност на ден.

It's meant to be a bit of a game.

Това ще е малко като игра.

We're going to make an iPhone app out of it.

Ще създадем програма за iPhone от нея.

We just want to try and create that awareness

Опитваме се само да създадем съзнание към околната среда,

because, sure, changing a light bulb isn't going to change the world,

разбира се, да сменим една крушка не означава че ще променим света,

but that attitude,

но това отношение,

that awareness that leads you to change the light bulb

това съзнание което ни кара да сменим крушката

or take your reusable coffee mug,

и да вземем една чаша кафе в керамична чаша, а не в пласмасова чашка

that is what could change the world.

това е нещото, което може да промени света.

I really believe that we stand

Наистина вярвам, че сме

at a very important point in history.

в една много важна фаза в историята.

We have a choice. We've been blessed,

Ние имаме избор. Ние сме благословени,

or cursed, with free will.

или проклети да притежаваме свободна воля.

We can choose a greener future,

Ние можем да изберем по-зелено бъдеще.

and we can get there

И можем да достигнем до него

if we all pull together to take it one stroke at a time.

ако всички гребем заедно в синхрон.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)