What if we replaced politicians with randomly selected people? | Brett Hennig

Translator: Petya Pavlova Reviewer: Anton Hikov

I want to talk about one of the big questions,

Искам да говоря по един от големите въпроси,

perhaps the biggest question:

може би най-големия въпрос:

How should we live together?

Как трябва да живеем заедно?

How should a group of people, who perhaps live in a city

Как група хора, които живеят в един град

or in the continent

или на един континент,

or even the whole globe,

или дори на цялата планета

share and manage common resources?

трябва да споделят и управляват общите ресурси?

How should we make the rules that govern us?

Как трябва да създаваме правилата, които ни управляват?

This has always been an important question.

Този въпрос винаги е бил важен.

And today, I think it's even more important than ever

И мисля, че днес е дори по-важен от всякога,

if we want to address rising inequality, climate change, the refugee crisis,

ако искаме да се справим с, например, увеличаващото се неравенство,

just to name a few major issues.

промените в климата, бежанската криза.

It's also a very old question.

Този въпрос също е много стар.

Humans have been asking themselves this question

Хората са си задавали този въпрос,

ever since we lived in organized societies.

откакто сме започнали да живеем в организирани общества.

Like this guy, Plato.

Като този човек, Платон.

He thought we needed benevolent guardians

Той смята, че се нуждаем от добронамерени настойници,

who could make decisions for the greater good of everyone.

които могат да взимат решения за общото благо.

Kings and queens thought they could be those guardians,

Крале и кралици мислели, че могат да са тези настойници,

but during various revolutions, they tended to lose their heads.

но по време на революции имали склонност да губят главите си.

And this guy, you probably know.

Може би познавате този човек.

Here in Hungary, you lived for many years

Тук в Унгария сте живели много години

under one attempt to implement his answer of how to live together.

в опит за изпълнението на неговия отговор на въпроса как да живеем заедно.

His answer was brutal, cruel and inhumane.

Неговият отговор е брутален и нехуманен.

But a different answer, a different kind of answer,

Но различен отговор, различен вид отговор,

which went more or less into hibernation for 2,000 years,

който е спал зимен сън около 2000 години,

has had profound recent success.

има забележителен успех напоследък.

That answer is, of course, democracy.

Този отговор, разбира се, е демокрацията.

If we take a quick look at the modern history of democracy,

Ако хвърлим поглед върху съвременната история на демокрацията,

it goes something like this.

тя изглежда по следния начин:

Along here, we're going to put the last 200 years.

Тук ще поставим последните 200 години.

Up here, we're going to put the number of democracies.

Тук горе ще поставим броя на демокрациите.

And the graph does this,

И графиката прави това.

the important point of which,

Като важното е

is this extraordinary increase over time,

това невероятно увеличение във времето,

which is why the 20th century

което е причината 20-и век

has been called the century of democracy's triumph,

да бъде наричан векът на триумфа на демокрацията

and why, as Francis Fukuyama said in 1989,

и причината Франсис Фукуяма да каже през 1989:

some believe that we have reached the end of history,

,,Твърди се, че е настъпил краят на историята,

that the question of how to live together has been answered,

че въпросът как да живеем заедно е получил отговор

and that answer is liberal democracy.

и този отговор е либералната демокрация.''

Let's explore that assertion, though.

Нека обаче разгледаме това твърдение.

I want to find out what you think.

Искам да разбера какво мислите.

So I'm going to ask you two questions,

Така че ще ви задам два въпроса

and I want you to put your hands up

и искам да вдигнете ръка,

if you agree.

ако сте съгласни.

The first question is: Who thinks living in a democracy is a good thing?

Първият въпрос е: ,,Кой мисли, че е добре да се живее в демокрация?''

Who likes democracy?

На кого му харесва демокрацията?

If you can think of a better system, keep your hands down.

Ако се сещате за по-добра система, не вдигайте ръка.

Don't worry about those who didn't raise their hands,

Не се притеснявайте за тези, които не вдигнаха ръце,

I'm sure they mean very well.

сигурен съм, че са добронамерени.

The second question is:

Вторият въпрос е:

Who thinks our democracies are functioning well?

,,Кой мисли, че нашите демокрации функционират добре?''

Come on, there must be one politician in the audience somewhere.

Хайде де, трябва да има поне един политик някъде в публиката.

(Laughter)

(Смях)

No.

Не.

But my point is, if liberal democracy is the end of history,

Но мисля, че ако либералната демокрация е краят на историята,

then there's a massive paradox or contradiction here.

значи сме изправени пред сериозен парадокс или противоречие.

Why is that?

Защо е така?

Well, the first question is about the ideal of democracy,

Първият въпрос е за идеала за демокрация

and all these qualities are very appealing.

и всички тези качества са много привлекателни,

But in practice, it's not working.

но на практика той не работи.

And that's the second question.

И това е вторият въпрос.

Our politics is broken, our politicians aren't trusted,

Политиката ни е повредена, политиците не се радват на доверие

and the political system is distorted by powerful vested interests.

и политическата система е изкривена от могъщи частни интереси.

I think there's two ways to resolve this paradox.

Смятам, че има два начина да разрешим този парадокс.

One is to give up on democracy; it doesn't work.

Единият е да се откажем от демокрацията. Тя не работи.

Let's elect a populist demagogue who will ignore democratic norms,

Нека изберем популистки демагог, който ще игнорира демократичните норми,

trample on liberal freedoms

ще потъпква либералните свободи

and just get things done.

и просто ще свърши работата.

The other option, I think, is to fix this broken system,

Другият вариант, мисля, е да поправим тази повредена система,

to bring the practice closer to the ideal

да доближим практиката до идеала

and put the diverse voices of society in our parliaments

и да поставим многообразните гласове на обществото в парламентите си,

and get them to make considered, evidence-based laws

и да ги накараме да приемат обмислени, основаващи се на факти закони

for the long-term good of everyone.

за доброто на всички.

Which brings me to my epiphany,

Което ме довежда до моето прозрение,

my moment of enlightenment.

моя момент на просветление.

And I want you to get critical.

И искам да подходите критично.

I want you to ask yourselves, "Why wouldn't this work?"

Искам да се запитате: ,,Защо не би се получило?''

And then come and talk to me afterwards about it.

И после да дойдете да поговорите с мен за това.

Its technical name is "sortition."

Техническото му наименование е ,,теглене на жребии''.

But its common name is "random selection."

Но обикновено е наричано ,,случаен подбор''.

And the idea is actually very simple:

И идеята всъщност е доста проста:

we randomly select people and put them in parliament.

Избираме хора на случаен принцип и ги слагаме в парламента.

(Laughter)

(Смях)

Let's think about that for a few more minutes, shall we?

Да помислим няколко минути върху това, а?

Imagine we chose you and you and you and you and you down there

Представете си, че изберем вас и вас, и вас, и вас, и вас там долу,

and a bunch of other random people,

и една камара други случайни хора,

and we put you in our parliament for the next couple of years.

и ви сложим в парламента за следващите 2-3 години.

Of course, we could stratify the selection to make sure that it matched

Разбира се, бихме могли да стратифицираме подбора, за да се уверим, че отговаря

the socioeconomic and demographic profile of the country

на социално-икономическия и демографския профил на страната

and was a truly representative sample of people.

и че е наистина представителна извадка на населението.

Fifty percent of them would be women.

Петдесет процента ще са жени.

Many of them would be young, some would be old,

Мнозина ще са млади, някои ще са стари,

a few would be rich,

малцина ще са богати,

but most of them would be ordinary people like you and me.

но по-голямата част ще са нормални хора като вас и мен.

This would be a microcosm of society.

Това ще е микро-космос на обществото.

And this microcosm would simulate how we would all think,

И този микро-космос ще симулира как всички ние бихме мислили,

if we had the time, the information

ако разполагахме с времето, с информацията

and a good process to come to the moral crux of political decisions.

и с добър начин да стигнем до моралното ядро на политическите решения.

And although you may not be in that group,

И въпреки че вие може да не сте в тази група,

someone of your age, someone of your gender,

някой на вашата възраст, някой от вашия пол,

someone from your location and someone with your background

някой от вашия район и някой с вашия произход

would be in that room.

ще бъде в стаята.

The decisions made by these people would build on the wisdom of crowds.

Решенията взимани от тези хора ще се градят на мъдростта на тълпата.

They would become more than the sum of their parts.

Те ще станат нещо повече от сбора на частите си.

They would become critical thinkers

Те ще започнат да мислят критично,

with access to experts,

ще имат достъп до експерти,

who would be on tap but not on top.

които ще са достъпни, а не деспоти.

And they could prove that diversity can trump ability

И те може да докажат, че многообразието може да надскочи способността,

when confronting the wide array of societal questions and problems.

когато е изправено пред широк кръг от социални въпроси и проблеми.

It would not be government by public opinion poll.

Това няма да е управление чрез проучване на общественото мнение.

It would not be government by referendum.

Това няма да е управление чрез референдум.

These informed, deliberating people would move beyond public opinion

Тези информирани, мислещи хора, ще преминат отвъд общественото мнение

to the making of public judgments.

към взимането на обществени решения.

However, there would be one major side effect:

Обаче, ще се получи сериозен страничен ефект:

if we replaced elections with sortition

ако заменим изборите с теглене на жребий

and made our parliament truly representative of society,

и направим парламентите си наистина представителни на обществото,

it would mean the end of politicians.

това би означавало края на политиците.

And I'm sure we'd all be pretty sad to see that.

И съм сигурен, че ще ни е много мъчно за тях.

(Laughter)

(Смях)

Very interestingly,

Много е любопитно,

random selection was a key part of how democracy was done

че случайният подбор е основна част от демократичния процес

in ancient Athens.

в древна Атина.

This machine, this device, is called a kleroteria.

Тази машина, това устройство, се казва клеротерий.

It's an ancient Athenian random-selection device.

Той е древно-атинско устройство за случаен подбор.

The ancient Athenians randomly selected citizens

Древните атиняни избирали граждани на случаен принцип,

to fill the vast majority of their political posts.

за да запълнят мнозинството от политическите си постове.

They knew that elections were aristocratic devices.

Те знаели, че изборите са оръдие на аристокрацията.

They knew that career politicians were a thing to be avoided.

Те знаели, че политиците-кариеристи трябва да бъдат избягвани.

And I think we know these things as well.

И мисля, че и ние знаем тези неща.

But more interesting than the ancient use of random selection

Но по-любопитно от древната употреба на случайния подбор,

is its modern resurgence.

е съвременното му възраждане.

The rediscovery of the legitimacy of random selection in politics

Преоткриването на легитимността на случайния подбор в политиката

has become so common lately,

е станало толкова обичайно напоследък,

that there's simply too many examples to talk about.

че има прекалено много примери, за да бъдат споменати.

Of course, I'm very aware that it's going to be difficult

Естествено, наясно съм, че ще е трудно

to institute this in our parliaments.

да въведем това в парламентите си.

Try this -- say to your friend,

Пробвайте това - кажете на приятел:

"I think we should populate our parliament with randomly selected people."

,,Смятам, че трябва да населим парламента със случайно подбрани хора."

"Are you joking?

,,Майтапиш ли се?

What if my neighbor gets chosen?

Ами ако изберат съседа?

The fool can't even separate his recycling."

Този идиот не може да си изхвърли боклука разделно."

But the perhaps surprising but overwhelming and compelling evidence

Но може би най-учудващите, но неоспорими доказателства

from all these modern examples

от всички тези съвременни примери

is that it does work.

е, че наистина се получава.

If you give people responsibility, they act responsibly.

Ако дадете отговорност на хората, те се държат отговорно.

Don't get me wrong -- it's not a panacea.

Не ме разбирайте погрешно - това не е панацея.

The question is not: Would this be perfect?

Въпросът не е: ,,Перфектно ли ще е?''

Of course not.

Разбира се, че не.

People are fallibly human,

Човешко е да се греши

and distorting influences will continue to exist.

и изкривяващи влияния ще продължат да съществуват.

The question is: Would it be better?

Въпросът е: ,,По-добре ли ще е?''

And the answer to that question, to me at least, is obviously yes.

И отговорът на този въпрос, поне за мен е, естествено, че да.

Which gets us back to our original question:

Което ни връща към първоначалния ни въпрос:

How should we live together?

Как трябва да живеем заедно?

And now we have an answer:

И вече имаме отговор:

with a parliament that uses sortition.

с парламент основан на случаен подбор.

But how would we get from here to there?

Но как да стигнем до там?

How could we fix our broken system

Как можем да поправим повредената система

and remake democracy for the 21st century?

и да претворим демокрацията за 21-и век?

Well, there are several things that we can do,

Има няколко неща, които можем да направим

and that are, in fact, happening right now.

и които, всъщност, се случват в момента.

We can experiment with sortition.

Може да експериментираме с тегленето на жребий.

We can introduce it to schools and workplaces and other institutions,

Можем да го въведем в училищата, на работните места и други институции,

like Democracy In Practice is doing in Bolivia.

както прави Democracy in Practice в Боливия.

We can hold policy juries and citizens' assemblies,

Може да свикваме законодателни журита и граждански съвещания,

like the newDemocracy Foundation is doing in Australia,

както прави newDemocracy Foundation в Австралия,

like the Jefferson Center is doing in the US

както прави Jefferson Center в САЩ

and like the Irish government is doing right now.

и както ирландското правителство прави в момента.

We could build a social movement demanding change,

Може да създадем социално движение, което се бори за промяна,

which is what the Sortition Foundation is doing in the UK.

както прави Sortition Foundation в Обединеното Кралство.

And at some point, we should institute it.

И в един момент, трябва да я постигнем.

Perhaps the first step would be a second chamber in our parliament,

Може би първата крачка трябва да е втора камара в парламента ни,

full of randomly selected people --

състояща се от случайно подбрани хора -

a citizens' senate, if you will.

граждански сенат, ако щете.

There's a campaign for a citizens' senate in France

Във Франция има кампания за граждански сенат

and another campaign in Scotland,

и друга подобна в Шотландия,

and it could, of course, be done right here in Hungary.

и разбира се, това би могло да бъде постигнато и тук в Унгария.

That would be kind of like a Trojan horse right into the heart of government.

Това би било нещо като троянски кон в сърцевината на правителството.

And then, when it becomes impossible

И тогава, когато стане невъзможно

to patch over the cracks in the current system,

да закърпваме дупките в настоящата система,

we must step up and replace elections with sortition.

трябва да направим крачка напред и да заменим изборите с жребий.

I have hope.

Имам надежда.

Here in Hungary, systems have been created,

Тук в Унгария системи са били създавани

and systems have been torn down and replaced

и са били разрушавани и заменяни

in the past.

в миналото.

Change can and does happen.

Промяната е възможна и се случва.

It's just a matter of when and how.

Въпросът е само кога и как.

Thank you. (Hungarian) Thank you.

Благодаря ви! (Унгарски) Благодаря!

(Applause)

(Аплодисменти)