Lee Smolin: How science is like democracy

Translator: MaYoMo com Reviewer: adam leclerc

So, about three years ago I was in London,

Преди около три години бях в Лондон

and somebody called Howard Burton came to me and said,

и един човек на име Хауърд Бъртън дойде при мен и каза:

I represent a group of people,

Представлявам група хора

and we want to start an institute in theoretical physics.

и искаме да основем институт по теоретична физика.

We have about 120 million dollars, and we want to do it well.

Имаме около 120 милиона долара и искаме да го направим добре.

We want to be in the forefront fields,

Искаме да сме в най-предните полета

and we want to do it differently.

и искаме да го направим различно.

We want to get out of this thing

Искаме да излезем от схемата,

where the young people have all the ideas, and the old people have all the power

при която всички идеи са на младите хора, а цялата власт е на старите хора

and decide what science gets done.

и те решават какво да прави науката.

It took me about 25 seconds to decide that that was a good idea.

Отне ми около 25 секунди да реша, че това е добра идея.

Three years later, we have the Perimeter Institute for Theoretical Physics

Три години по-късно имаме Института по теоретична физика "Периметър"

in Waterloo, Ontario. It’s the most exciting job I’ve ever had.

във Ватерлоо, Онтарио. Това е най-вълнуващата работа, която някога съм имал.

And it’s the first time I’ve had a job where I’m afraid to go away

И за пръв път имам работа, от която се страхувам да се отдалеча

because of everything that’s going to happen in this week when I’m here.

заради всичко, което ще се случи през тази седмица, докато съм тук.

(Laughter)

(Смях)

But in any case, what I’m going to do in my little bit of time

Но във всеки случай, онова, което ще направя в краткото си време,

is take you on a quick tour of some of the things

е да ви отведа на бърза обиколка на някои от нещата,

that we talk about and we think about.

за които говорим и за които мислим.

So, we think a lot about what really makes science work?

Значи, мислим много за това кое наистина кара науката да работи?

The first thing that anybody who knows science,

Първото, което всеки, който познава науката

and has been around science,

и е бил в близост до наука,

is that the stuff you learn in school as a scientific method

е онова, което учиш в училище като научен метод,

is wrong. There is no method.

е погрешно. Няма метод.

On the other hand, somehow we manage to reason together

От друга страна, някак успяваме да разсъждаваме заедно,

as a community, from incomplete evidence

като общност, от непълни доказатлества

to conclusions that we all agree about.

до заключения, с които всички се съгласяваме.

And this is, by the way, something that a democratic society also has to do.

Това, между другото, е нещо, което едно демократично общество също трябва да прави.

So how does it work?

А как става това?

Well, my belief is that it works

Е, аз вярвам, че става,

because scientists are a community bound together by an ethics.

защото учените са общност, свързана заедно от една обща етика.

And here are some of the ethical principles.

Ето и някои от етичните принципи.

I’m not going to read them all to you because I’m not in teacher mode.

Няма да ви ги чета всички, защото не съм тук като преподавател -

I’m in entertain, amaze mode.

тук целта ми е да забавлявам, да смайвам.

(Laughter)

(Смях)

But one of the principles is that everybody

Но един от принципите е, че всеки,

who is part of the community gets to fight and argue

който е част от общността, има възможност да се кара и да спори,

as hard as they can for what they believe.

колкото може по-ожесточено, за онова, в което вярва.

But we’re all disciplined by the understanding

Но всички ние сме дисциплинирани от разбирането,

that the only people who are going to decide, you know,

че единствените хора, които ще решават - нали разбирате,

whether I’m right or somebody else is right,

дали аз съм прав или някой друг е прав,

are the people in our community in the next generation,

са хората в нашата общност през следващото поколение,

in 30 and 50 years.

след 30 или 50 години.

So it’s this combination of respect

Това е комбинация от уважение

for the tradition and community we’re in,

към традицията и общността, в която сме,

and rebellion that the community requires to get anywhere,

и бунтът, изискван от общността, за да стигне до където и да е,

that makes science work.

който създава научната работа.

And being in this process of being in a community

Вярвам, че този процес на съществуването в общност,

that reasons from shared evidence to conclusions,

която разсъждава от споделени доказателства до заключения,

I believe, teaches us about democracy.

ни учи на демокрация.

Not only is there a relationship between the ethics of science

Не само че има връзка между етиката на науката

and the ethics of being a citizen in democracy,

и етиката на това да си гражданин в демокрация,

but there has been, historically, a relationship

но и исторически има връзка

between how people think about space and time, and what the cosmos is,

между начина, по който хората мислят за пространство, време и това какво е космос,

and how people think about the society that they live in.

и начина, по който хората мислят за обществото, в което живеят.

And I want to talk about three stages in that evolution.

Искам да говоря за три стадия в тази еволюция.

The first science of cosmology that was anything like science

Първата космологична наука, която изобщо приличала на наука,

was Aristotelian science, and that was hierarchical.

била аристотеловата наука, която била йерархична.

The earth is in the center, then there are these crystal spheres,

Земята е в центъра, после са тези кристални сфери -

the sun, the moon, the planets and finally the celestial sphere,

слънцето, луната, планетите и накрая - небесната сфера,

where the stars are. And everything in this universe has a place.

където са звездите. И всичко в тази вселена има място.

And Aristotle’s law of motion was that everything

А законът на Аристотел за движението бил, че всичко

goes to its natural place, which was of course,

отива на естественото си място, което, разбира се,

the rule of the society that Aristotle lived in,

е било правилото на обществото, в което е живял Аристотел,

and more importantly, the medieval society that, through Christianity,

и - още по-важно - средновековното общество, което чрез хринстиянството

embraced Aristotle and blessed it.

прегърнало Аристотел и благословило това.

And the idea is that everything is defined.

Идеята е, че всичко е определено.

Where something is, is defined with respect to this last sphere,

Къде е нещо, се определя с оглед на тази последна сфера -

the celestial sphere, outside of which is this eternal,

небесната сфера, извън която е това вечно,

perfect realm, where lives God,

съвършено царство, където живее Бог,

who is the ultimate judge of everything.

който е краен съдия на всичко.

So that is both Aristotelian cosmology,

Това е едновременно както аристотелова космология,

and in a certain sense, medieval society.

така и, в известен смисъл, средновековно общество.

Now, in the 17th century there was a revolution in thinking about

През XVII век е имало революция в мисленето за

space and time and motion and so forth of Newton.

пространството, времето, движението и т.н., на Нютон.

And at the same time there was a revolution in social thought

И в същото време е имало революция в социалната мисъл

of John Locke and his collaborators.

на Джон Лок и сътрудниците му.

And they were very closely associated.

И те са били много тясно свързани.

In fact, Newton and Locke were friends.

Всъщност, Нютон и Лок били приятели.

Their way of thinking about space and time and motion on the one hand,

Техният начин на мислене за пространството, времето и движението, от една страна,

and a society on the other hand, were closely related.

и обществото, от друга страна, били тясно свързани.

And let me show you.

Нека ви покажа.

In a Newtonian universe, there’s no center -- thank you.

В една нютонова вселена няма център - благодаря.

There are particles and they move around

Има частици, които се движат наоколо,

with respect to a fixed, absolute framework of space and time.

съблюдавайки една фиксирана, абсолютна рамка от пространство и време.

It’s meaningful to say absolutely where something is in space,

Има смисъл да се каже "абсолютно", когато нещо е в пространството,

because that’s defined, not with respect to say, where other things are,

защото това е определящо, а не съблюдавайки, да кажем, къде са други неща,

but with respect to this absolute notion of space,

а с оглед на тази абсолютна представа за пространство,

which for Newton was God.

която за Нютон била Бог.

Now, similarly, in Locke’s society there are individuals

По подобен начин, в обществото на Лок има индивиди,

who have certain rights, properties in a formal sense,

които имат определени права, свойства във формален смисъл,

and those are defined with respect to some absolute,

и те се дефинират с уважение към някакви абсолютни,

abstract notions of rights and justice, and so forth,

абстрактни представи за права и справедливост, и така нататък,

which are independent of what else has happened in the society.

които са независими от това какво друго се случва в обществото.

Of who else there is, of the history and so forth.

От това кой друг е там, от историята и така нататък.

There is also an omniscient observer

Има също един всезнаещ наблюдател,

who knows everything, who is God,

който знае всичко, който е Бог,

who is in a certain sense outside the universe,

който е в определен смисъл извън вселената,

because he has no role in anything that happens,

защото няма роля в нищо от това, което се случва,

but is in a certain sense everywhere,

но в известен смисъл е навсякъде,

because space is just the way that God knows

защото пространството е просто начинът, по който Бог знае

where everything is, according to Newton, OK?

къде е всичко, според Нютон, нали така?

So this is the foundations of what’s called, traditionally,

Така че, това са основите на онова, което по традиция се нарича

liberal political theory and Newtonian physics.

либерална политическа теория и нютонова физика.

Now, in the 20th century we had a revolution

През XX век преживяхме революция,

that was initiated at the beginning of the 20th century,

започнала в началото на XX век,

and which is still going on.

която все още продължава.

It was begun with the invention

Тя започва с изобретяването

of relativity theory and quantum theory.

на теорията за относителността и квантовата теория.

And merging them together to make the final quantum theory

А сливането им заедно, за да се получи окончателната квантова теория

of space and time and gravity, is the culmination of that,

за пространството, времето и гравитацията, е кулминацията на това,

something that’s going on right now.

нещо, което се случва точно в момента.

And in this universe there’s nothing fixed and absolute. Zilch, OK.

И в тази вселена няма нищо фиксирано и абсолютно. Добре, Зилк.

This universe is described by being a network of relationships.

Тази вселена се описва като мрежа от отношения.

Space is just one aspect, so there’s no meaning to say

Пространството е просто един аспект, затова няма смисъл да се казва

absolutely where something is.

абсолютно къде се намира нещо.

There’s only where it is relative to everything else that is.

Има единствено, когато е в отношение към нещо друго.

And this network of relations is ever-evolving.

И тази мрежа от отношения постоянно еволюира.

So we call it a relational universe.

Затова я наричаме относителна вселена.

All properties of things are about these kinds of relationships.

Всички свойства на нещата са свързани с този тип отношения.

And also, if you’re embedded in such a network of relationships,

И също, ако сте вписан в такава мрежа от отношения,

your view of the world has to do with what information

вашият възглед за света има общо с това каква информация

comes to you through the network of relations.

идва при вас през мрежата от отношения.

And there’s no place for an omniscient observer

И няма място за всезнаещ наблюдател,

or an outside intelligence knowing everything and making everything.

или външен разум, който знае всичко и създава всичко.

So this is general relativity, this is quantum theory.

Това е всеобща относителност, това е квантовата теория.

This is also, if you talk to legal scholars,

Това е също, ако говорите с прависти,

the foundations of new ideas in legal thought.

основата на новите идеи в правната мисъл.

They’re thinking about the same things.

Те мислят за същите неща.

And not only that, they make the analogy

И не само това - те често правят аналогия

to relativity theory and cosmology often.

с теорията на относителността и космологията.

So there’s an interesting discussion going on there.

Затова там се случва интересна дискусия.

This last view of cosmology is called the relational view.

Този последен възглед за космологията се нарича релационен възглед.

So the main slogan here is that there’s nothing outside the universe,

Главният лозунг тук е, че няма нищо извън вселената,

which means that there’s no place

което означава, че няма място

to put an explanation for something outside.

за поставяне на обяснение за нещо отвън.

So in such a relational universe,

Така че, в такава относителна вселена,

if you come upon something that’s ordered and structured,

ако се натъкнете на нещо подредено и структурирано,

like this device here, or that device there,

като този уред тук, или онзи уред там,и

or something beautiful, like all the living things,

ли нещо красиво, като всичко живо -

all of you guys in the room --

всички вие, хора в тази зала -

"guys" in physics, by the way, is a generic term: men and women.

"хора" във физиката, между другото, е общ термин - мъже и жени.

(Laughter)

(Смях)

Then you want to know, you’re a person,

Тогава искате да знаете - вие сте личност,

you want to know how is it made.

искате да знаете как се прави това.

And in a relational universe the only possible explanation was, somehow it made itself.

В една относителна вселена единственото възможно обяснение беше, че някак се е направило от само себе си.

There must be mechanisms of self-organization

Трябва да има механизми за самоорганизация

inside the universe that make things.

вътре във вселената, които правят нещата.

Because there’s no place to put a maker outside,

Защото няма място, където създателят да се постави отвън,

as there was in the Aristotelian and the Newtonian universe.

както е било в аристотеловата или нютоновата вселена.

So in a relational universe we must have processes of self-organization.

Значи в една относителна вселена трябва да имаме процеси на самоорганизация.

Now, Darwin taught us that there are processes of self-organization

Дарвин ни учи, че има процеси на самоорганизация,

that suffice to explain all of us and everything we see.

достатъчни да обяснят всички нас и всичко, което виждаме.

So it works. But not only that,

Значи това работи. Но не само това -

if you think about how natural selection works,

ако помислите за това как работи естественият подбор,

then it turns out that natural selection

тогава се оказва, че този естествен подбор

would only make sense in such a relational universe.

би имал смисъл само в такава относителна вселена.

That is, natural selection works on properties,

Тоест, естественият подбор работи върху свойства

like fitness, which are about relationships

като годност, които са свързани с отношения

of some species to some other species.

на някои видове с някои други видове.

Darwin wouldn’t make sense in an Aristotelian universe,

Дарвин не би имал смисъл в една аристотелова вселена

and wouldn’t really make sense in a Newtonian universe.

и всъщност не би имал смисъл в една нютонова вселена.

So a theory of biology based on natural selection

Така че една биологична теория, основана върху естествения подбор,

requires a relational notion of

изисква относителна представа

what are the properties of biological systems.

за свойствата на биологичните системи.

And if you push that all the way down, really,

А ако стигнете докрая, всъщност

it makes the best sense in a relational universe

това е най-смислено в една относителна вселена,

where all properties are relational.

където всички свойства са относителни.

Now, not only that, but Einstein taught us

И не само това, но Айнщайн ни учи,

that gravity is the result of the world being relational.

че гравитацията е резултат от относителността на света.

If it wasn’t for gravity, there wouldn’t be life,

Ако не беше гравитацията, нямаше да има живот,

because gravity causes stars to form and live for a very long time,

защото гравитацията причинява формирането на звездите и дългия им живот,

keeping pieces of the world, like the surface of the Earth,

държейки парчетата от света заедно, като повърхността на земята,

out of thermal equilibrium for billions of years so life can evolve.

извън термално равновесие за милиарди години, така че да може да еволюира живот.

In the 20th century,

През XX век

we saw the independent development of two big themes in science.

видяхме независимото развитие на две големи теми в науката.

In the biological sciences, they explored

В биологичните науки изследваха

the implications of the notion that order and complexity

импликациите на представата, че редът и сложността

and structure arise in a self-organized way.

и структурата възникват по самоорганизиран начин.

That was the triumph of Neo-Darwinism and so forth.

Това беше триумфът на неодарвинизма, и така нататък.

And slowly, that idea is leaking out to the cognitive sciences,

И бавно тази идея се просмуква в когнитивните науки,

the human sciences, economics, et cetera.

хуманитарните науки, икономиката и така нататък.

At the same time, we physicists

В същото време ние, физиците,

have been busy trying to make sense of

бяхме заети да се опитаме да осмислим,

and build on and integrate the discoveries

да продължаваме да строим и да интегрираме откритията

of quantum theory and relativity.

на квантовата теория и относителността.

And what we’ve been working out is the implications, really,

И онова, върху което работим, всъщност са импликациите

of the idea that the universe is made up of relations.

на идеята, че вселената е изградена от отношения.

21st-century science is going to be driven

Науката от XXI-ви век ще бъде движена

by the integration of these two ideas:

от интеграцията на тези две идеи:

the triumph of relational ways of thinking

триумфът на относителните начини на мислене

about the world, on the one hand,

за света, от една страна,

and self-organization or Darwinian ways of thinking about the world,

и самоорганизацията на дарвинистките начини на мислене за света,

on the other hand.

за света, от друга страна.

And also, is that in the 21st century

Също така, през XXI-ви век

our thinking about space and time and cosmology,

мисленето ни за пространство, време и космология,

and our thinking about society are both going to continue to evolve.

както и мисленето ни за общество, ще продължат да еволюират.

And what they’re evolving towards is the union

А онова, към което еволюират, е съюзът

of these two big ideas, Darwinism and relationalism.

на тези две големи идеи - дарвинизма и релационализма.

Now, if you think about democracy from this perspective,

Ако мислсите за демокрацията от тази гледна точка,

a new pluralistic notion of democracy would be one that recognizes

една нова плуралистична представа за демокрация би била такава, която признава,

that there are many different interests, many different agendas,

че има много различни интереси, много различни дневни редове,

many different individuals, many different points of view.

много различни индивиди, много различни гледни точки.

Each one is incomplete, because you’re embedded

Всяка една е непълна, защото сте вписани

in a network of relationships.

в мрежа или връзки.

Any actor in a democracy is embedded

Всяко действащо лице в една демокрация е вписано

in a network of relationships.

в мрежа от връзки.

And you understand some things better than other things,

И разбирате някои неща по-добре от други неща,

and because of that there’s a continual jostling

а поради това има постоянни сблъсъци,

and give and take, which is politics.

вземане и даване, което е политиката.

And politics is, in the ideal sense,

А политиката е, в идеалния смисъл,

the way in which we continually address

начинът, по който постоянно се насочваме

our network of relations in order to achieve

към нашата мрежа от връзки, за да постигнем

a better life and a better society.

по-добър живот и по-добро общество.

And I also think that science will never go away and --

Мисля също, че науката няма да изчезне и...

I’m finishing on this line.

С този ред приключвам.

(Laughter)

(Смях)

In fact, I’m finished. Science will never go away.

Всъщност, приключих. Науката никога няма да изчезне.