Tim Brown: Tales of creativity and play

Translator: svetla todorova Reviewer: Iva Todorova

This is a guy named Bob McKim.

Този човек се нарича Боб МакKим.

He was a creativity researcher in the '60s and '70s,

През 60-те и 70-те години той прави изследвания в областта на креативността

and also led the Stanford Design Program.

и успоредно с това ръководи специалността Дизайн в Станфордския университет.

And in fact, my friend and IDEO founder, David Kelley,

Всъщност, моят приятел и основател на IDEO, Дейвид Кели,

who’s out there somewhere, studied under him at Stanford.

който е сред публиката днес, е бил негов студент в Станфорд.

And he liked to do an exercise with his students

Той обичал да си прави експерименти с неговите студенти,

where he got them to take a piece of paper

като например ги карал да вземат лист хартия

and draw the person who sat next to them, their neighbor,

и да нарисуват човека, седнал до тях,

very quickly, just as quickly as they could.

и то за възможно най-кратко време.

And in fact, we’re going to do that exercise right now.

Точно това ще направим и ние сега.

You all have a piece of cardboard and a piece of paper.

Всички имате подложка и листове хартия.

It’s actually got a bunch of circles on it.

Всъщност по нея има кръгчета.

I need you to turn that piece of paper over;

Обърнете листа от обратната страна,

you should find that it’s blank on the other side.

от празната страна, ОК?

And there should be a pencil.

Трябва да имате и по един химикал.

And I want you to pick somebody that’s seated next to you,

Изберете някой от съседите ви

and when I say, go, you’ve got 30 seconds to draw your neighbor, OK?

и когато кажа "Старт!", имате 30 секунди да го нарисувате. Ясно ли е?

So, everybody ready? OK. Off you go.

Готови? Старт!

You’ve got 30 seconds, you’d better be fast.

Имате 30 секунди, така че побързайте.

Come on: those masterpieces ...

Хайде, очаквам шедьоври.

OK? Stop. All right, now.

Стоп. Готово.

(Laughter)

(смях)

Yes, lot’s of laughter. Yeah, exactly.

Да, много смях в залата. Точно така.

Lots of laughter, quite a bit of embarrassment.

Много смях, доста неудобство.

(Laughter)

(смях)

Am I hearing a few "sorry’s"? I think I’m hearing a few sorry’s.

Какво чувам? Някой май казват "съжалявам".

Yup, yup, I think I probably am.

Да, да. Май наистина съжалявам.

And that’s exactly what happens every time,

Това се случва всеки път,

every time you do this with adults.

когато правя този експеримент с възрастни.

McKim found this every time he did it with his students.

И МакKим констатирал същото, когато провеждал експеримента със студентите.

He got exactly the same response: lots and lots of sorry’s.

Реакцията била същата - много, много разкаяние.

(Laughter)

(смях)

And he would point this out as evidence

Той изтъквал това като доказателство,

that we fear the judgment of our peers,

че ние се страхуваме от оценката на околните

and that we’re embarrassed about showing our ideas

и че се чувстваме неловко да споделяме идеите си

to people we think of as our peers, to those around us.

на околните, на тези, които възприемаме като равни на нас.

And this fear is what causes us

И този страх ни кара

to be conservative in our thinking.

да мислим консервативно.

So we might have a wild idea,

Например може да имаме невероятна идея,

but we’re afraid to share it with anybody else.

но да се страхуваме да я споделим с другите.

OK, so if you try the same exercise with kids,

Добре, ако направим същия експеримент с деца,

they have no embarrassment at all.

те не биха изпитали никакво смущение.

They just quite happily show their masterpiece

Просто ще покажат щастливи своите шедъоври

to whoever wants to look at it.

на всеки, който иска да ги види.

But as they learn to become adults,

Но с процеса на учене и израстване

they become much more sensitive to the opinions of others,

те стават все по-чувствителни към мнението на другите,

and they lose that freedom and they do start to become embarrassed.

загубват тази свобода и започват да изпитват притеснение.

And in studies of kids playing, it’s been shown

Изследванията на играещи деца показват,

time after time that kids who feel secure,

че след известно време децата, които се чувстват сигурни,

who are in a kind of trusted environment --

които се намират в позната обстановка,

they’re the ones that feel most free to play.

се чувстват и най-свободни да играят.

And if you’re starting a design firm, let’s say,

Така че ако например откриваш фирма за дизайн,

then you probably also want to create

може би трябва да помислиш

a place where people have the same kind of security.

за място в офиса, което ще създава у хората същото усещане за сигурност.

Where they have the same kind of security to take risks.

Където те ще се чувстват свободни да поемат рискове.

Maybe have the same kind of security to play.

Може би дори свободни да играят.

Before founding IDEO, David said that what he wanted to do

Преди да основе IDEO, Дейвид казваше, че иска

was to form a company where all the employees are my best friends.

да основе компания, в която всички служители да са му приятели.

Now, that wasn’t just self-indulgence.

Не, това не беше просто каприз.

He knew that friendship is a short cut to play.

Той знаеше, че приятелството е най-краткият път към играта.

And he knew that it gives us a sense of trust,

Знаеше, че то ни дава усещане за доверие,

and it allows us then to take the kind of creative risks

което ни дава възможност да поемаме творческия риск,

that we need to take as designers.

от който се нуждаем като дизайнери.

And so, that decision to work with his friends --

Именно това решение да работи с приятели -

now he has 550 of them -- was what got IDEO started.

днес те са вече 550 - постави началото на IDEO.

And our studios, like, I think, many creative workplaces today,

Нашите студиа, подобно на много други креативни офиси,

are designed to help people feel relaxed:

са организирани така, че да карат хората да се чувстват добре.

familiar with their surroundings,

Да познават средата,

comfortable with the people that they’re working with.

да се чувстват комфортно с колегите си.

It takes more than decor, but I think we’ve all seen that

Това е нещо повече от декор, мисля, че всички сме го виждали,

creative companies do often have symbols in the workplace

креативните компании често разполагат с подобни символи в офисите си,

that remind people to be playful,

които напомнят на хората,

and that it’s a permissive environment.

че е разрешено да играят.

So, whether it’s this microbus meeting room

Като например конферентната зала-микробус,

that we have in one our buildings at IDEO;

която имаме в една от сградите на IDEO

or at Pixar, where the animators work in wooden huts and decorated caves;

или Пиксар, където аниматорите работят в дървени колиби и декорирани пещери.

or at the Googleplex, where

Или пък Гугълплекс,

it’s famous for its [beach] volleyball courts,

известен с игрищата за плажен волейбол

and even this massive dinosaur skeleton with pink flamingos on it.

или с огромния скелет на динозавър с макети на розово фламинго върху него.

Don’t know the reason for the pink flamingos,

Не зная каква е функцията на розовото фламинго,

but anyway, they’re there in the garden.

но както и да е, те са си там, в парка.

Or even in the Swiss office of Google,

Или дори швейцарският офис на Гугъл,

which perhaps has the most wacky ideas of all.

в който могат да се видят и най-смахнатите идеи.

And my theory is, that’s so the Swiss can prove

Моята теория е, че по този начин швейцарците искат да докажат

to their Californian colleagues that they’re not boring.

на техните колеги от Калифорния, че съвсем не са скучен народ.

So they have the slide, and they even have a fireman’s pole.

В офиса си имат пързалка и дори пожарникарски лост.

Don’t know what they do with that, but they have one.

Нямам представа за какво го ползват, но имат такъв.

So all of these places have these symbols.

Всички тези места разполагат с подобни символи.

Now, our big symbol at IDEO is actually

И така, нашият голям символ в IDEO всъщност

not so much the place, it’s a thing.

не е място, а предмет.

And it’s actually something that we invented a few years ago,

Ние го изобретихме преди няколко години

or created a few years ago.

или създадохме преди няколко години.

It’s a toy; it’s called a "finger blaster."

Това е играчка, която ние наричаме "finger blaster".

And I forgot to bring one up with me.

Забравих да донеса една.

So if somebody can reach under the chair that’s next to them,

Ако се присегнете под стола,

you’ll find something taped underneath it.

ще намерите нещо, залепено с тиксо под седалката.

That’s great. If you could pass it up. Thanks, David, I appreciate it.

Чудесно. Би ли мо го подал? Благодаря ти, Дейвид.

So this is a finger blaster, and you will find that every one of you

Ето това е finger blaster и всеки от вас ще намери

has got one taped under your chair.

по един под седалката си.

And I’m going to run a little experiment. Another little experiment.

И сега ще направим един малък експеримент. Поредния малък експеримент.

But before we start, I need just to put these on.

Но преди да започнем, ще ви помоля да си сложите тези неща.

Thank you. All right.

Благодаря ви.

Now, what I’m going to do is, I’m going to see how --

Така, сега искам да видя

I can’t see out of these, OK.

Не мога да гледам през тях. Така.

I’m going to see how many of you at the back of the room

Искам да видя колко от вас в дъното на залата

can actually get those things onto the stage.

могат да изстрелят тези неща до сцената.

So the way they work is, you know,

Трябва само да

you just put your finger in the thing,

пъхнете пръста си в това нещо,

pull them back, and off you go.

да го издърпате и да го изстреляте.

So, don’t look backwards. That’s my only recommendation here.

Само не поглеждайте назад. Това е единствената ми препоръка.

I want to see how many of you can get these things on the stage.

Искам да видя колко от вас могат да изстрелят тези неща до сцената.

So come on! There we go, there we go. Thank you. Thank you. Oh.

Хайде, хайде. Благодаря ви. Благодаря ви.

I have another idea. I wanted to -- there we go.

Имам друга идея. Исках да … ето.

(Laughter)

(смях)

There we go.

Ето.

(Laughter)

(смях)

Thank you, thank you, thank you.

Благодаря, благодаря, благодаря ви.

Not bad, not bad. No serious injuries so far.

Не е зле, не е зле. Засега нямаме сериозно пострадали.

(Laughter)

(смях)

Well, they’re still coming in from the back there;

Ето, още долитат някои отзад,

they’re still coming in.

още пристигат.

Some of you haven’t fired them yet.

Някои от вас още не са ги изстреляли.

Can you not figure out how to do it, or something?

Не можете да разберете как се борави с тях?

It’s not that hard. Most of your kids figure out how to do this

Не е толкова трудно. Повечето от вашите деца ще разберат как да ги използват

in the first 10 seconds, when they pick it up.

в първите 10 секунди, след като ги вземат в ръце.

All right. This is pretty good; this is pretty good.

Добре. Доста добре; това е доста добре.

Okay, all right. Let’s -- I suppose we'd better...

Добре, добре. Нека... Предлагам да..

I'd better clear these up out of the way;

Предлагам да разчистим тези неща от сцената,

otherwise, I’m going to trip over them.

защото иначе ще се препъвам в тях.

All right. So the rest of you can save them

Добре. Останалите можете да си ги запазите

for when I say something particularly boring,

за моментите, когато кажа нещо особено скучно,

and then you can fire at me.

така че ще можете да ме замеряте с тях.

(Laughter)

(смях)

All right. I think I’m going to take these off now,

Добре. Мисля да сваля тези очила,

because I can’t see a damn thing when I’ve -- all right, OK.

защото не виждам абсолютно нищо. Добре.

So, ah, that was fun.

Това беше наистина забавно.

(Laughter)

(смях)

All right, good.

Добре.

(Applause)

(аплодисменти)

So, OK, so why?

Добре... и какво от това?

So we have the finger blasters. Other people have dinosaurs, you know.

Значи ние имаме бластери, други хора имат динозаври.

Why do we have them? Well, as I said,

Защо са ни притрябвали? Както казах,

we have them because we think maybe playfulness is important.

трябват ни, защото смятаме, че умението да играеш е важно.

But why is it important?

Но защо е важно?

We use it in a pretty pragmatic way, to be honest.

Всъщност, за да бъдем честни, използваме го по доста прагматичен начин.

We think playfulness helps us get to better creative solutions.

Смятаме, че това умение ни помага да постигнем по-добри креативни решения.

Helps us do our jobs better,

Помага ни да вършим работата си по-добре

and helps us feel better when we do them.

и ни помага да се чувстваме по-добре, докато я вършим.

Now, an adult encountering a new situation --

Сега, нека вземем един възрастен, който изпада в непозната ситуация -

when we encounter a new situation we have a tendency

когато се сблъскаме с нова ситуация ние сме склонни

to want to categorize it just as quickly as we can, you know.

да я категоризираме колкото се може по-бързо.

And there’s a reason for that: we want to settle on an answer.

И затова си има причина. Искаме да намерим отговор.

Life’s complicated; we want to figure out

Животът е сложен. Искаме да разберем

what’s going on around us very quickly.

много бързо какво се случва около нас.

I suspect, actually, that the evolutionary biologists

Предполагам, че биолозите, които изследват еволюцията,

probably have lots of reasons [for] why we want

са открили редица причини, поради които

to categorize new things very, very quickly.

искаме много, много бързо да подреждаме в категории новите неща.

One of them might be, you know,

Например,

when we see this funny stripy thing:

ако видим странно нещо на райета,

is that a tiger just about to jump out and kill us?

това дали е тигър, който се кани да скочи и да ни убие?

Or is it just some weird shadows on the tree?

Или е просто странна сянка на дърво?

We need to figure that out pretty fast.

Трябва да разберем това много бързо.

Well, at least, we did once.

Или поне в миналото е било така.

Most of us don’t need to anymore, I suppose.

На повечето от нас вече не им се налага, предполагам.

This is some aluminum foil, right? You use it in the kitchen.

Това е алуминиево фолио, нали? Използва се в кухнята.

That’s what it is, isn’t it? Of course it is, of course it is.

Нали така? Разбира се, разбира се, че е така.

Well, not necessarily.

Е, не непременно.

(Laughter)

(смях)

Kids are more engaged with open possibilities.

Децата са по-отворени към нови възможности.

Now, they’ll certainly -- when they come across something new,

Когато се сблъскат с нещо ново, те със сигурност

they’ll certainly ask, "What is it?"

ще попитат какво е това.

Of course they will. But they’ll also ask, "What can I do with it?"

Разбира се, че ще питат. Но също ще попитат за какво могат да го използват.

And you know, the more creative of them

И по-креативните от тях

might get to a really interesting example.

ще стигнат до истински интересни решения.

And this openness is the beginning of exploratory play.

Това отворено отношение е началото на изследователската игра.

Any parents of young kids in the audience? There must be some.

Има ли сред публиката родители на малки деца? Сигурно има.

Yeah, thought so. So we’ve all seen it, haven’t we?

Да, така си и мислех. Всички сме го виждали, нали?

We’ve all told stories about how, on Christmas morning,

Всички ние сме разказвали истории за това, как на сутринта след Бъдни вечер

our kids end up playing with the boxes

децата се заиграват повече с опаковките на подаръците,

far more than they play with the toys that are inside them.

отколкото със самите играчки.

And you know, from an exploration perspective,

От изследователска гледна точка

this behavior makes complete sense.

това поведение е изключително смислено.

Because you can do a lot more with boxes than you can do with a toy.

Защото с кутия за подаръци можеш да направиш много повече неща, отколкото с една играчка.

Even one like, say, Tickle Me Elmo --

Дори играчки като превиващия се от смях Елмо от улица Сезам,

which, despite its ingenuity, really only does one thing,

въпреки цялата им находчивост, правят само едно нещо.

whereas boxes offer an infinite number of choices.

Докато кутиите предлагат неорганичени възможности за избор.

So again, this is another one of those playful activities

Така че, това е още едно от онези занимания,

that, as we get older, we tend to forget and we have to relearn.

които с течение на времето забравяме и които трябва да научим отново.

So another one of Bob McKim’s favorite exercises

Друго любимо упражнение на Боб МакКим

is called the "30 Circles Test."

е т.нар. "Тест на 30-те кръга".

So we’re back to work. You guys are going to get back to work again.

Така че, нека отново се захванем за работа.

Turn that piece of paper that you did the sketch on

Обърнете листа, върху който нарисувахте съседа си,

back over, and you’ll find those 30 circles printed on the piece of paper.

и ще видите напечатани 30 кръга.

So it should look like this. You should be looking at something like this.

Изглеждат така.

So what I’m going to do is, I’m going to give you minute,

Давам ви 1 минута

and I want you to adapt as many of those circles as you can

да дорисувате възможно най-много кръгчета,

into objects of some form.

така че да ги превърнете в някакви обекти.

So for example, you could turn one into a football,

Например, можете да превърнете едно кръгче във футболна топка,

or another one into a sun. All I’m interested in is quantity.

а друго - в слънце. Всичко, което ме интересува, е количеството.

I want you to do as many of them as you can,

Искам да дорисувате възможно най-голям брой кръгчета

in the minute that I’m just about to give you.

в рамките на минутата, която ще ви дам.

So, everybody ready? OK? Off you go.

Така, готови ли сте всички? ОК? Старт.

Okay. Put down your pencils, as they say.

Добре, оставете химикалите настрана.

So, who got more than five circles figured out?

И така, кой дорисува повече от 5 кръгчета?

Hopefully everybody? More than 10?

Да се надяваме всички? Повече от 10?

Keep your hands up if you did 10.

Вдигнете ръка, ако сте успели. 10.

15? 20? Anybody get all 30?

15? 20? Някой направи ли всички 30?

No? Oh! Somebody did. Fantastic.

Не? Някой е успял. Чудесно.

Did anybody to a variation on a theme? Like a smiley face?

Някой опита ли с варианти на една и съща тема? Като усмихнато човече?

Happy face? Sad face? Sleepy face? Anybody do that?

Щастливо човече? Тъжно човече? Сънливо човече? Някой подходи ли така?

Anybody use my examples? The sun and the football?

Някой използва ли моите примери? Слънцето и топката?

Great. Cool. So I was really interested in quantity.

Браво. Страхотно. Действително ме интересуваше само количеството.

I wasn’t actually very interested in whether they were all different.

Всъщност, за мен не беше важно дали всички обекти са различни.

I just wanted you to fill in as many circles as possible.

Просто ви помолих да дорисувате възможно най-много кръгчета.

And one of the things we tend to do as adults, again, is we edit things.

И едно от нещата, които ние, възрастните, сме склонни да правим, е да цензурираме.

We stop ourselves from doing things.

Възпираме порива си за действие.

We self-edit as we’re having ideas.

Подлагаме идеите си на автоцензура.

And in some cases, our desire to be original is actually a form of editing.

И в някои случаи желанието ни да бъдем оригинални е всъщност форма на автоцензура.

And that actually isn’t necessarily really playful.

А това всъщност не е осебено игриво занимание.

So that ability just to go for it and explore lots of things,

Това умение да се впуснеш да изследваш много на брой неща,

even if they don’t seem that different from each other,

макар да не се различават особено едно от друго

is actually something that kids do well, and it is a form of play.

е нещо, което децата умеят да правят много добре и то е един вид игра.

So now, Bob McKim did another

Боб МакКим провежда

version of this test

друга версия на този тест

in a rather famous experiment that was done in the 1960s.

в рамките на много известен експеримент, направен през 1960-те.

Anybody know what this is? It’s the peyote cactus.

Някой знае ли какво е това? Това е кактус пейот.

It’s the plant from which you can create mescaline,

Това е растението, от което се добива мескалин -

one of the psychedelic drugs.

един от психеделичните наркотици.

For those of you around in the '60s, you probably know it well.

Ако сте вилнели през 60-те, ще знаете за какво говоря.

McKim published a paper in 1966, describing an experiment

През 1966 МакКим публикува статия, в която описва експеримент,

that he and his colleagues conducted

проведен от него и от колегите му

to test the effects of psychedelic drugs on creativity.

с цел да изследва влиянието на психеделични наркотици върху креативността.

So he picked 27 professionals -- they were

Избира 27 професионалисти.

engineers, physicists, mathematicians, architects,

Инженери, физици, математици, архитекти,

furniture designers even, artists --

дори дизайнери на мебели, художници.

and he asked them to come along one evening,

И ги моли една вечер да дойдат

and to bring a problem with them that they were working on.

и да помислят за проблем, върху който работят в момента.

He gave each of them some mescaline,

Дава на всеки от тях мескалин

and had them listen to some nice, relaxing music for a while.

и им пуска приятна релаксираща музика.

And then he did what’s called the Purdue Creativity Test.

И след това провежда т.нар. Тест за оценка на креативното мислене на Пардю.

You might know it as, "How many uses can you find for a paper clip?"

Може би сте чували за него - пита се колко приложения на кламер може да измисли човек.

It’s basically the same thing as the 30 circles thing that I just had you do.

По същество това е същото като задачата с 30-те кръга.

Now, actually, he gave the test before the drugs

Всъщност, той поставя задачата преди консумацията на наркотика

and after the drugs, to see

и след това, за да проследи

what the difference was in people’s

настъпилата разлика в

facility and speed with coming up with ideas.

уменията и бързината, с която участниците генерират идеи.

And then he asked them to go away

След това ги кара да си тръгнат

and work on those problems that they’d brought.

и да работят върху актуалния за тях проблем.

And they’d come up with a bunch of

И те стигнали до цял куп

interesting solutions -- and actually, quite

интересни решения, всъщност,

valid solutions -- to the things that they’d been working on.

напълно валидни решения на проблема, върху който работели.

And so, some of the things that they figured out,

Тези хора разработили

some of these individuals figured out;

съвсем нови идеи.

in one case, a new commercial building and designs for houses

Например идея за нова бизнес сграда или за дизайн на къщи,

that were accepted by clients;

която се приела добре от клиентите.

a design of a solar space probe experiment;

Дизайн на лаборатория за космически експерименти.

a redesign of the linear electron accelerator;

Редизайн на линеен електронен акселератор,

an engineering improvement to a magnetic tape recorder --

подобрение на магнетофона.

you can tell this is a while ago;

Може би ще кажете, че това е било отдавна.

the completion of a line of furniture;

Разработена е нова линия мебели

and even a new conceptual model of the photon.

и дори нова концепция за фотона.

So it was a pretty successful evening.

Може да се каже, че вечерта е била доста успешна.

In fact, maybe this experiment was the reason that Silicon Valley

Всъщност, може би този експеримент е бил причината

got off to its great start with innovation.

за бума от иновации в Силиконовата долина.

We don’t know, but it may be.

Не знаем дали е така, но е твърде вероятно.

We need to ask some of the CEOs

Трябва да попитаме някои от директорите

whether they were involved in this mescaline experiment.

дали са участвали в експеримента с мескалина.

But really, it wasn’t the drugs that were important;

Но всъщност важни били не наркотиците, а идеята, че те

it was this idea that what the drugs did

могат да помогнат на човек

would help shock people out of their normal way of thinking,

да промени напълно обичайния си начин на мислене.

and getting them to forget the adult behaviors

И да забрави типичното за възрастните поведение,

that were getting in the way of their ideas.

което всъщност пречи на спонтанното зараждане на идеите.

But it’s hard to break our habits, our adult habits.

Трудно е обаче да променим навиците си, нашите навици на пораснали хора.

At IDEO we have brainstorming rules written on the walls.

В IDEO сме написали по стените правилата за брейнсторминг.

Edicts like, "Defer judgment," or "Go for quantity."

Заповеди като например "Не бързай да оценяваш", "Важно е количеството".

And somehow that seems wrong.

Тези правила звучат странно.

I mean, can you have rules about creativity?

Може ли да има правила, когато говорим за креативност?

Well, it sort of turns out that we need rules

Е, оказва се, че са ни нужни правила,

to help us break the old rules and norms

за да можем да скъсаме със старите правила и норми,

that otherwise we might bring to the creative process.

които биха попречили на креативния процес.

And we’ve certainly learnt that over time,

И с течение на времето се убедихме,

you get much better brainstorming,

че брейстормингът се получава много по-добре,

much more creative outcomes when everybody does play by the rules.

че креативните решения са много повече, ако всички играят по правилата.

Now, of course, many designers, many individual designers,

Разбира се, много дизайнери

achieve this is in a much more organic way.

постигат същото по по-естествен начин.

I think the Eameses are wonderful examples of experimentation.

Мисля, че компанията Eames е прекрасен пример за експериментиране.

And they experimented with plywood for many years

В продължение на много години те ескпериментираха с шперплат

without necessarily having one single goal in mind.

без каквато и да е конкретна цел.

They were exploring following what was interesting to them.

Правеха експерименти, като следваха единствено своя интерес.

They went from designing splints for wounded soldiers

А основната им дейност бе производството на шини за ранени войници,

coming out of World War II and the Korean War, I think,

завърнали се от Втората световна и от Корейската война.

and from this experiment they moved on to chairs.

И чрез тези експерименти стигнаха до столовете.

Through constant experimentation with materials,

Това постоянно експериментиране с материалите

they developed a wide range of iconic solutions

им даде възможност да разработят редица добре познати ни икони

that we know today, eventually resulting in,

на съвременния дизайн, за да се стигне,

of course, the legendary lounge chair.

разбира се, до легендарния Lounge Chair.

Now, if the Eameses had stopped with that first great solution,

Така, че ако Eames бяха спрели експериментите си още при първото гениално решение,

then we wouldn’t be the beneficiaries of so many

днес нямаше да се наслаждаваме на толкова много

wonderful designs today.

чудесни примери за дизайн.

And of course, they used experimentation in all aspects of their work,

Разбира се, те използвали експерименти във всеки аспект на работата.

from films to buildings, from games to graphics.

От филми до сгради, от игри до графични решения.

So, they’re great examples, I think, of exploration

Така че, мисля, че те са чудесен пример за изследването

and experimentation in design.

и експеримента в дизайна.

Now, while the Eameses were exploring those possibilities,

Докато Еames са търсили различни възможности,

they were also exploring physical objects.

те са изследвали и физически обекти.

And they were doing that through building prototypes.

И за тази цел са използвали макети.

And building is the next of the behaviors that I thought I’d talk about.

Строителството е тип поведение, за което също ми се иска да поговоря сега.

So the average Western first-grader

Средно статистическият първокласник в западната цивилизация прекарва

spends as much as 50 percent of their play time

около 50% от времето за игра

taking part in what’s called "construction play."

в т.нар. "конструктивни игри".

Construction play -- it’s playful, obviously,

Освен, че са забавни, конструктивните игри

but also a powerful way to learn.

са изключително мощен инструмент в процеса на учене.

When play is about building a tower out of blocks,

Когато играта изисква да се построи кула от кубчета,

the kid begins to learn a lot about towers.

детето започва да учи много за кулите.

And as they repeatedly knock it down and start again,

И понеже кулата непрекъснато се сгромолясва и детето започва отново,

learning is happening as a sort of by-product of play.

ученето се случва като добавена стойност към играта.

It’s classically learning by doing.

Това е класически случай на учене чрез правене.

Now, David Kelley calls this behavior,

Дейвид Кели нарича това поведение,

when it’s carried out by designers, "thinking with your hands."

когато то се извършва от дизайнери, "да мислиш с ръцете си".

And it typically involves making multiple,

Обикновено този процес е свързан с бързо изработване

low-resolution prototypes very quickly,

на много прототипи с "ниска резолюция".

often by bringing lots of found elements together

Свързване на много на брой основни елементи

in order to get to a solution.

с цел да се стигне до решение.

On one of his earliest projects, the team was kind of stuck,

Веднъж хората в екипа "зациклили"

and they came up with a mechanism by hacking together

и в крайна сметка направили механизъм

a prototype made from a roll-on deodorant.

от рол-он дезодорант.

Now, that became the first commercial computer mouse

Е, този механизъм се превърнал в първата компютърна мишка

for the Apple Lisa and the Macintosh.

за Apple Lisa и Macintosh.

So, they learned their way to that by building prototypes.

Така че те проправили пътя си към целта, като конструирали прототип.

Another example is a group of designers

Ето и още един пример от работата на група дизайнери,

who were working on a surgical instrument with some surgeons.

които работили с хирурзи върху разработването на нов хирургически инструмент.

They were meeting with them; they were talking to the surgeons

Срещали се, разговаряли с хирурзите,

about what it was they needed with this device.

за да разберат какво очаквали те от това приспособление.

And one of the designers ran out of the room

И изведнъж един от дизайнерите се втурнал навън,

and grabbed a white board marker and a film canister --

сграбчил един маркер и кутийка от филм -

which is now becoming a very precious prototyping medium --

която в случая е много ценен прототип,

and a clothespin. He taped them all together,

и щипка за дрехи. Залепил предметите един за друг,

ran back into the room and said, "You mean, something like this?"

върнал се обратно в стаята и попитал: Нещо такова ли ви трябва?

And the surgeons grabbed hold of it and said,

Хирурзите го взели в ръка и казали:

well, I want to hold it like this, or like that.

ами, искаме да можем да го хващаме така или така…

And all of a sudden a productive conversation

И изведнъж започнал продуктивен разговор

was happening about design around a tangible object.

за дизайн с помощта на конкретен материален обект.

And in the end it turned into a real device.

И накрая той се превърнал в истински инструмент.

And so this behavior is all about quickly getting something

Целта на този тип действия е бързо да се достигне до

into the real world, and having your thinking advanced as a result.

реален резултат и едновременно с това да развиеш мисленето си.

At IDEO there’s a kind of a back-to-preschool feel

При нас в IDEO атмосферата донякъде напомня

sometimes about the environment.

на предучилищни занимания.

The prototyping carts, filled with colored paper

Прототипи на картове, натъпкани с цветна хартия,

and Play-Doh and glue sticks and stuff --

пластилин, лепило и други подобни неща.

I mean, they do have a bit of a kindergarten feel to them.

Всичко това напомня малко на детска градина.

But the important idea is that everything’s at hand, everything’s around.

Важното обаче е, че всичко ти е подръка. Всичко е наоколо.

So when designers are working on ideas,

Така че когато дизайнерите работят върху някоя идея,

they can start building stuff whenever they want.

те могат да започнат да изработват прототипи от каквото си поискат.

They don’t necessarily even have to go

Дори не им се налага да се включат в специален уъркшоп

into some kind of formal workshop to do it.

за да се посветят на тези занимания.

And we think that’s pretty important.

И ние смятаме, че това е особено важно.

And then the sad thing is, although preschools

Тъжно е, че въпреки че предучилищните занимални

are full of this kind of stuff, as kids go through the school system

са пълни с подобни неща, с всеки по-горен клас

it all gets taken away.

те стават все по-малко.

They lose this stuff that facilitates

Децата губят всички тези средства, които улесняват

this sort of playful and building mode of thinking.

игровия и конструктивен начин на мислене.

And of course, by the time you get to the average workplace,

И, рабира се, докато пораснат и започнат работа,

maybe the best construction tool we have

най-доброто конструктивно средство, с което разполагат,

might be the Post-it notes. It’s pretty barren.

са може би самозалепващите се листчетата. Доста скучно.

But by giving project teams and the clients

Ако обаче на членовете на даден проектен екип и неговите клиенти

who they’re working with permission to think with their hands,

се даде възможност да мислят с ръцете си,

quite complex ideas can spring into life

много сложни идеи могат да се родят

and go right through to execution much more easily.

и да се реализират с лекота.

This is a nurse using a very simple -- as you can see -- plasticine prototype,

Това е медицинска сестра, която с помощта на много опростен прототип от пластилин

explaining what she wants out of a portable information system

обяснява какво изисква от преносима информационна система

to a team of technologists and designers

на екип от технолози и дизайнери,

that are working with her in a hospital.

които работят с нея в болница.

And just having this very simple prototype

Този съвсем простичък прототип

allows her to talk about what she wants in a much more powerful way.

й позволява да обясни какво иска по много по-впечатляващ начин.

And of course, by building quick prototypes,

И разбира се, като използваме прототипи,

we can get out and test our ideas with consumers

можем да излезем и да оставим потребителите

and users much more quickly

да тестват нашите идеи много по-бързо,

than if we’re trying to describe them through words.

отколкото, ако ги описваме с думи.

But what about designing something that isn’t physical?

Какво става обаче, когато трявба да създадем нещо нематериално?

Something like a service or an experience?

Нещо като услуга или като преживяване например?

Something that exists as a series of interactions over time?

Нещо, което съществува като поредица от интеракции във времето.

Instead of building play, this can be approached with role-play.

Вместо да конструираме игра, можем да използваме ролева игра.

So, if you’re designing an interaction between two people --

Така че, ако работим върху създаването на взаимоотношения между двама души,

such as, I don’t know -- ordering food at a fast food joint

като например поръчване на храна във верига за бързо хранене

or something, you need to be able to imagine

или нещо подобно, трябва да можем да си представим

how that experience might feel over a period of time.

какво ще е усещането да правиш това в продължение на известно време.

And I think the best way to achieve that,

И мисля, че най-добрият начин да го постигнем

and get a feeling for any flaws in your design, is to act it out.

и да усетим къде са пропуските в нашия дизайн, е да го разиграем.

So we do quite a lot of work at IDEO

Така че ние в IDEO работим доста,

trying to convince our clients of this.

за да убедим нашите клиенти в смисъла на тези ролеви игри.

They can be a little skeptical; I’ll come back to that.

Понякога те са малко скептични, но по-късно ще се върна на това.

But a place, I think, where the effort is really worthwhile

Усилията обаче си струват. Особено когато хората

is where people are wrestling with quite serious problems --

се борят със сериозни проблеми.

things like education or security or finance or health.

Като проблеми в образванието, сигурността, финансите или здравеопазването.

And this is another example in a healthcare environment

Ето например в сферата на здравеопазването

of some doctors and some nurses and designers

сме карали лекари, сестри и дизайнери

acting out a service scenario around patient care.

да разиграват сценарий около грижата за пациент.

But you know, many adults

Но, както знаете, повечето възрастни

are pretty reluctant to engage with role-play.

не биха участвали с охота в ролева игра.

Some of it’s embarrassment and some of it is because

Някои от тях - защото се смущават, а други - защото

they just don’t believe that what emerges is necessarily valid.

не вярват, че изводите от играта могат да се приложат към реалната ситуация.

They dismiss an interesting interaction by saying,

Отхвърлят много интересни интеракции, като казват,

you know, "That’s just happening because they’re acting it out."

че, се е получило така, само защото те са го разиграли по този начин.

Research into kids' behavior actually suggests

Изследванията на поведението на детето показват,

that it’s worth taking role-playing seriously.

че е важно да гледаме сериозно на ролевата игра.

Because when children play a role,

Защото когато децата играят дадена роля,

they actually follow social scripts quite closely

те всъщност следват много стриктно социалния сценарий,

that they’ve learnt from us as adults.

който са научили от нас - възрастните.

If one kid plays "store," and another one’s playing "house,"

Ако едното дете играе на магазин, а другото - на семейство,

then the whole kind of play falls down.

цялата игра се проваля.

So they get used to quite quickly

Така че те доста бързо се научават

to understanding the rules for social interactions,

да разбират правилата на социалните взаимоотношения

and are actually quite quick to point out when they’re broken.

и умеят много бързо да идентифицират проблемите в тях.

So when, as adults, we role-play,

Така че когато ние възрастните участваме в ролева игра,

then we have a huge set of these scripts already internalized.

ние вече сме заучили голяма част от тези сценарии.

We’ve gone through lots of experiences in life,

Преживели сме вече много неща.

and they provide a strong intuition

И така нашата интуиция ни казва

as to whether an interaction is going to work.

дали дадени взаимоотношения ще се получат добре.

So we’re very good, when acting out a solution,

Т.е. ние сме много добри в разиграването на решение

at spotting whether something lacks authenticity.

и разбираме веднага, ако нещо не е автентично.

So role-play is actually, I think,

Така че според мен ролевата игра е нещо

quite valuable when it comes to thinking about experiences.

изключително полезно, когато става въпрос за преживявания.

Another way for us, as designers, to explore role-play

За нас, дизайнерите, друга форма на ролева игра е да се

is to put ourselves through an experience which we’re designing for,

поставим в ситуацията, за която разработваме дизайн в момента

and project ourselves into an experience.

и да си представим себе си в това преживяване.

So here are some designers who are trying to understand

Тук виждате дизайнери, които се опитват да разберат

what it might feel like to sleep in a

какво е усещането да спиш

confined space on an airplane.

на тясно място в самолет.

And so they grabbed some very simple materials, you can see,

Както виждате, те използват много обикновени материали

and did this role-play, this kind of very crude role-play,

за да направят тази импровизирана ролева игра и да

just to get a sense of what it would be like for passengers

добият усет за това, как се чувстват пътниците,

if they were stuck in quite small places on airplanes.

когато трябва да пътуват в твърде тясно място в самолет.

This is one of our designers, Kristian Simsarian,

Това е един от нашите дизайнери, Кристиан Симсариан,

and he’s putting himself through the experience of being an ER patient.

който се поставя на мястото на пациент в спешно отделение.

Now, this is a real hospital, in a real emergency room.

Това е истинска болница, истинско интензивно отделение.

One of the reasons he chose to take

Една от причините да реши да вземе

this rather large video camera with him was

тази доста голяма видео камера с него

because he didn’t want the doctors and nurses thinking

е защото се опасяваше лекарите да не го помислят

he was actually sick, and sticking something into him

за болен и да му инжектират нещо,

that he was going to regret later.

за което по-късно ще съжалява.

So anyhow, he went there with his video camera,

Така че той отиде в болницата със своята камера

and it’s kind of interesting to see what he brought back.

и мисля, че това, което донесе обратно, е доста интересно.

Because when we looked at the video when he got back,

защото, когато той се върна и гледахме видеото,

we saw 20 minutes of this.

в продължение на 20 минути гледахме само това.

(Laughter)

(смях)

And also, the amazing thing about this video --

Удивителното нещо в този филм е,

as soon as you see it you immediately

че веднага щом го видиш,

project yourself into that experience.

си представяш себе си в тази ситуация.

And you know what it feels like: all of that uncertainty

И разбираш колко несигурен би се чувствал,

while you’re left out in the hallway

ако те оставят сам в коридора и се чудиш какво, по дяволите, става,

while the docs are dealing with some more urgent case

докато лекарите се справят с някой още по-спешен случай

in one of the emergency rooms, wondering what the heck’s going on.

в някоя от залите за реанимация.

And so this notion of using role-play --

Това е една идея как може да се използва ролевата игра

or in this case, living through the experience

или в този случай, преживяването на ситуацията,

as a way of creating empathy --

за да се провокира емпатия.

particularly when you use video, is really powerful.

Въздействието е особено силно, ако използваш филм.

Or another one of our designers, Altay Sendil:

Това е друг от нашите дизайнери, Алтай Сендил,

he’s here having his chest waxed, not because he’s very vain,

който си прави кола маска на гърдите не защото е много суетен,

although actually he is -- no, I’m kidding --

макар че всъщност е. Не, шегувам се.

but in order to empathize with the pain that chronic care patients

Прави това, за да преживее болката, която изпитват хронично болните пациенти,

go through when they’re having dressings removed.

когато сменят превръзките им.

And so sometimes these analogous experiences,

Понякога тези аналогични преживявания -

analogous role-play, can also be quite valuable.

вид аналогична ролева игра, могат да бъдат изключително ценни.

So when a kid dresses up as a firefighter, you know,

Например когато едно дете се облече като пожарникар,

he’s beginning to try on that identity.

то се опитва да се идентифицира с него.

He wants to know what it feels like to be a firefighter.

То иска да знае какво е усещането да си пожарникар.

We’re doing the same thing as designers.

Ние като дизайнери правим същите неща.

We’re trying on these experiences.

Изпробваме тези преживявания.

And so the idea of role-play is both as an empathy tool,

Така че ролевата игра може да се използва както като средство за емпатия,

as well as a tool for prototyping experiences.

така и като инструмент за създаване на прототипи на преживявания.

And you know, we kind of admire people who do this at IDEO anyway.

Ние в IDEO уважаваме хора, които правят подобни неща.

Not just because they lead to insights about the experience,

Не само защото ни дават информация за преживяването,

but also because of their willingness to explore

а заради техния изследователски дух

and their ability to unselfconsciously

и тяхната способност да

surrender themselves to the experience.

се отдадат ... на преживяването.

In short, we admire their willingness to play.

Накратко, ние се възхищаваме на тяхното желание да играят.

Playful exploration, playful building and role-play:

И така - изследователската игра, конструктивната игра и ролевата игра

those are some of the ways that designers use play in their work.

са някои от методите, чрез които дизайнерите използват играта в работата си.

And so far, I admit, this might feel

Трябва да си призная, това звучи малко като

like it’s a message just to go out and play like a kid.

призив просто да излезете навън и да си поиграете като дете.

And to certain extent it is, but I want to stress a couple of points.

И донякъде това е така, но бих искал да подчертая някои неща.

The first thing to remember is that play is not anarchy.

Първото е да запомните, че играта не означава анархия.

Play has rules, especially when it’s group play.

Играта има правила, особено когато е групова игра.

When kids play tea party, or they play cops and robbers,

Когато деца си играят на "гости" или на "полицаи и престъпници",

they’re following a script that they’ve agreed to.

те следват определен сценарий.

And it’s this code negotiation that leads to productive play.

И именно това споразумение да спазват съгласувания код прави играта продуктивна.

So, remember the sketching task we did at the beginning?

Спомняте ли си задачата с рисуването, която направихме в началото?

The kind of little face, the portrait you did?

Лицето, портрета, който нарисувахте?

Well, imagine if you did the same task with friends

Представете си, че правите това с приятели,

while you were drinking in a pub.

докато пиете в някой бар.

But everybody agreed to play a game

Представете си, че всеки се е съгласил

where the worst sketch artist bought the next round of drinks.

авторът на най-лошата рисунка да черпи всички по една напитка.

That framework of rules would have turned an embarrassing,

Тази рамка от правила би превърнала една неловка,

difficult situation into a fun game.

трудна ситуация в забавна игра.

As a result, we’d all feel perfectly secure and have a good time --

И в резултат на това всички бихме се чувствали напълно спокойни и бихме си прекарали чудесно.

but because we all understood the rules and we agreed on them together.

Защото всички сме разбрали правилата и сме ги приели.

But there aren’t just rules about how to play;

Има правила не само как да играем,

there are rules about when to play.

а и кога да играем.

Kids don’t play all the time, obviously.

Всички знаем, че децата не игарят по цял ден.

They transition in and out of it,

Те се впускат в играта и излизат от нея.

and good teachers spend a lot of time

И както знаете, добрите учители прекарват много време

thinking about how to move kids through these experiences.

да размишляват как да преведат децата през тези преживявания.

As designers, we need to be able to transition in and out of play also.

Ние, дизайнерите, също трябва да сме способни да се впускаме и да излизаме от играта по същия начин.

And if we’re running design studios

И ако управляваме студио за дизайн,

we need to be able to figure out, how can we transition

трябва да можем да превеждаме дизайнерите

designers through these different experiences?

през тези различни преживявания.

I think this is particularly true if we think about the sort of --

Мисля, че това е особено важно, когато говорим за...

I think what’s very different about design

Мисля, че особеното в работата на дизайнера е,

is that we go through these two very distinctive modes of operation.

че ние трябва да използваме два съвсем различни подхода в нашата работа.

We go through a sort of generative mode,

От една страна, минаваме през фаза,

where we’re exploring many ideas;

в която поручваме много различни идеи.

and then we come back together again,

И след това, когато отново се съберем,

and come back looking for that solution,

започваме да търсим решението,

and developing that solution.

докато стигнем до него.

I think they’re two quite different modes:

Мисля, че съществуват два напълно различни метода.

divergence and convergence.

Дивергенция (раздалечаване) и конвергенция (приближаване).

And I think it’s probably in the divergent mode

Може би подходът на раздалечаване е този,

that we most need playfulness.

който в най-голяма степен изисква от нас да играем.

Perhaps in convergent mode we need to be more serious.

Методът на приближаването изисква от нас да бъдем по-сериозни.

And so being able to move between those modes

Изключително важно е да умеем да се движим между

is really quite important. So, it’s where there’s a

тези два подхода. Така че е важно да притежаваме

more nuanced version view of play, I think, is required.

по-нюансиран подход към играта.

Because it’s very easy to fall into the trap that these states are absolute.

Защото е много лесно да се заблудим, че тези състояния са абсолютни.

You’re either playful or you’re serious, and you can’t be both.

Че си или игрив, или сериозен. И няма как да бъдеш и двете.

But that’s not really true: you can be a serious professional adult

Но това всъщност не е вярно. Можеш да бъдеш сериозен възрастен професионалист

and, at times, be playful.

и едновременно с това понякога да играеш.

It’s not an either/or; it’s an "and."

Тук не става въпрос за ИЛИ-ИЛИ, а за И.

You can be serious and play.

Можеш да бъдеш сериозен и да играеш.

So to sum it up, we need trust to play,

И за да обобщя казаното дотук, нужно ни е доверие за да играем.

and we need trust to be creative. So, there’s a connection.

Доверие ни е нужно и за да бъдем креативни, така че има връзка между двете.

And there are a series of behaviors that we’ve learnt as kids,

Има някои начини на поведение, които сме научили като деца

and that turn out to be quite useful to us as designers.

и които се оказват много полезни за нас, дизайнерите.

They include exploration, which is about going for quantity;

Имам предвид изследването, което е свързано със стремежа към количество.

building, and thinking with your hands;

Да строиш и да мислиш с ръцете си.

and role-play, where acting it out helps us both

Да участваш в ролеви игри, защото те ни помагат

to have more empathy for the situations in which we’re designing,

както да проявяваме емпатия към ситуациите, върху чийто дизайн работим,

and to create services and experiences

така и да разработваме услуги и преживявания,

that are seamless and authentic.

които са безупречни и автентични.

Thank you very much. (Applause)

Благодаря ви много.