How to recover from activism burnout | Yana Buhrer Tavanier

Translator: Dessislava Boshnakova Reviewer: Darina Stoyanova

През лятото на 2017

In the summer of 2017,

a woman was murdered by her partner in Sofia.

една жена бе убита от своя партньор в София.

The woman, let's call her "V,"

Жената, нека я наречем "Ви",

was beaten for over 50 minutes

бе бита повече от 50 минути,

before she died.

преди да умре.

The morning after,

На следващата сутрин,

her neighbors told the press that they heard her screams,

съседите й казали на медиите, че са чули виковете й,

but they didn't intervene.

но не са се намесили.

You see, in Bulgaria and many other societies,

Както виждате в България и в много други общества,

domestic violence is typically seen as a private matter.

домашното насилие се приема за частен въпрос.

Neighbors, however, are quick to react to any other kind of noise.

Съседите обаче реагират бързо към всеки друг вид шум.

We wanted to expose and affect the absurdity of this.

Искахме да покажем и да повлияем върху абсурдността на това.

So we designed an experiment.

И така замислихме експеримент.

We rented the apartment just below V's for one night.

Наехме апартамента, точно под "Ви" за една нощ.

And at 10pm,

И в 22.00 часа,

Maksim, the artist in our group,

Максим, музикантът в групата ни,

sat on the drum set we had assembled in the living room

седна на барабаните, които бяхме сложили в хола

and started beating it.

и започна да свири.

Ten seconds.

Десет секунди.

Thirty seconds.

Тридесет секунди.

Fifty seconds.

Петдесет секунди.

A minute.

Минута.

A light came on in the hallway.

В коридора се появи светлина.

One minute and 20 seconds.

Една минута и 20 секунди.

A man was standing at the door, hesitant to press the bell.

Пред вратата седеше мъж, чудейки се дали да натисне звънеца.

One minute and 52 seconds.

Една минута и 52 секунди.

The doorbell rang,

На вратата се звънна,

a ring that could have saved a life.

звън, който можеше да спаси живот.

"Beat." is our project exploring the ominous silence

"Бийт" (Beat) е проектът ни, който изследва злокобното мълчание

surrounding domestic violence.

обгръщащо домашното насилие.

We filmed the experiment, and it became instantly viral.

Записахме експеримента и видеото достигна до много хора.

Our campaign amplified the voices of survivors

Кампанията ни подсили гласовете на оцелелите,

who shared similar stories online.

които споделиха подобни истории онлайн.

It equipped neighbors with specific advice,

Дава на съседите конкретни съвети

and many committed to taking action.

и много от тях решиха да предприемат действия.

In a country where every other week,

В страна, в която почти всяка седмица

the ground quietly embraces the body of a woman

земята тихо приютява тялото на жена,

murdered by a partner or a relative,

убита от партньора си или от роднина,

we were loud,

ние бяхме шумни

and we were heard.

и бяхме чути.

I am an activist,

Аз съм активист, със страст към иновациите

passionate about human rights innovation.

в областта на човешките права.

I lead a global organization for socially engaged creative solutions.

Ръководя глобална организация за социално обвързани креативни решения.

In my work, I think about how to make people care and act.

В работата си мисля как да накарам хората да ги е грижа и да действат.

I am here to tell you that creative actions can save the world,

Тук съм, за да ви кажа, че креативните действия могат да спасят света.

creative actions and play.

Креативните действия и играта.

I know it is weird to talk about play and human rights in the same sentence,

Знам, че е странно да се говори за игра и човешки права в едно изречение,

but here is why it's important.

но ето защо е важно.

More and more, we fear that we can't win this.

Все повече и повече се страхуваме, че не можем да победим това.

Campaigns feel dull,

Кампаниите стават скучни,

messages drown,

посланията се губят,

people break.

хората се отказват.

Numerous studies, including a recent one published by Columbia University,

Изследванията, включително и едно скорошно на Колумбийския университет,

show that burnout and depression are widespread amongst activists.

показват, че бърнаутът и депресията зачестяват сред активистите.

Years ago, I myself was burned out.

Преди години го изпитах.

In a world of endless ways forward, I felt at my final stop.

В свят с безкрайни възможности,

чувствах, че съм на последната си спирка.

So what melts fear or dullness or gloom?

И така какво преборва страха, отегчението или мрака?

Play.

Играта.

From this very stage, psychiatrist and play researcher Dr. Stuart Brown

Към този момент психиатърът и изследовател на играта д-р Стюарт Браун

said that nothing lights up the brain like play,

казва, че нищо не просветлява мозъка като играта

and that the opposite of play is not work,

и че противоположното на играта не е работата,

it's depression.

а депресията.

So to pull out of my own burnout,

И така, за да изляза от собствения си бърнаут,

I decided to turn my activism into what I call today "play-tivism."

реших да превърна моя активизъм в това, което днес наричам "плей-тивизъм".

(Laughter)

(Смях)

When we play, others want to join.

Когато играем, другите искат да се присъединят.

Today, my playground is filled with artists,

Днес моята площадка за игра е пълна с артисти,

techies and scientists.

технологични специалисти и учени.

We fuse disciplines in radical collaboration.

Ние обединяваме дисциплините в радикално сътрудничество.

Together, we seek new ways to empower activism.

Заедно търсим нови начини да вдъхнем сила на активизма.

Our outcomes are not meant to be playful,

Резултатите ни не са за игра,

but our process is.

но процесът ни е.

To us, play is an act of resistance.

За нас играта е акт на съпротива.

For example, "Beat.," the project I talked about earlier,

Например "Бийт", проектът, за който говорих по-рано,

is a concept developed by a drummer and a software engineer

е разработен от барабанист и софтуерен инженер,

who didn't know each other two days before they pitched the idea.

които се запознаха два дни преди да представят идеята.

"Beat." is the first winner in our lab series

"Бийт" е първият победител в нашите лаборатории,

where we pair artists and technologists to work on human rights issues.

където артисти и технологични експерти, работят върху човешките права.

Other winning concepts include a pop-up bakery

Сред другите победители са поп-ъп пекарна,

that teaches about fake news through beautiful but horrible-tasting cupcakes --

която образова за фалшивите новини чрез красиви, но ужасни на вкус кексчета-

(Laughter)

(Смях)

or a board game that puts you in the shoes of a dictator

или бордова игра, която ви поставя на мястото на диктатор,

so you get to really grasp the range of tools and tactics of oppression.

за да разберете инструментите и тактиките за потисничеството.

We did our first lab just to test the idea,

На първата лаборатория просто тествахме идеята,

to see where it cracks and if we can make it better.

да видим слабите места и дали можем да я подобрим.

Today, we are so in love with the format that we put it all online

Днес сме толкова влюбени във форма́та, че го качихме онлайн

for anyone to implement.

всеки да може да го използва.

I cannot overstate the value of experimentation in activism.

Не искам да преувеличавам стойността на експериментирането в активизма.

We can only win if we are not afraid to lose.

Но можем само да спечелим, ако не се страхуваме да губим.

When we play, we learn.

Когато играем, ние учим.

A recent study published by Stanford University

Скорошно изследване на Станфордския университет

about the science of what makes people care

за причините на хората да им пука

reconfirms what we have been hearing for years:

потвърждава това, което чуваме от години:

opinions are changed not from more information

мненията се променят не чрез повече информация,

but through empathy-inducing experiences.

а чрез опит, предизвикващ съпричастност.

So learning from science and art,

Учейки се от науката и изкуството,

we saw that we can talk about global armed conflict through light bulbs,

видяхме, че можем да говорим за глобални конфликти чрез крушки

or address racial inequality in the US

или за расовото неравенство в САЩ

through postcards,

чрез пощенски картички,

or tackle the lack of even one single monument of a woman in Sofia

или с липсата на дори един паметник на жена в София

by flooding the city with them,

като наводним града с тях

and, with all these works,

и с всички тези дейности

to trigger dialogue, understanding and direct action.

да предизвикаме диалог, разбиране и директни действия.

Sometimes, when I talk about taking risks and trying and failing

Понякога, когато говоря за поемането на рискове, опити и провали

in the context of human rights,

в контекста на човешките права,

I meet raised eyebrows,

срещам вдигнати вежди.

eyebrows that say, "How irresponsible,"

Вдигнати вежди, които казват: "Колко безотговорно"

or, "How insensitive."

или "Колко безчувствено".

People often mistake play for negligence.

Хората често бъркат играта с нехайството.

It is not.

Не е.

Play doesn't just grow our armies stronger or spark better ideas.

Играта не просто ни прави по-силни или ражда по-добри идеи.

In times of painful injustice,

Във времена на болезнена несправедливост,

play brings the levity we need to be able to breathe.

играта ни носи лекотата, от която се нуждаем, за да можем да дишаме.

When we play, we live.

Когато играем, ние живеем.

I grew up in a time

Израснах във времена,

when all play was forbidden.

когато всички игри бяха забранени.

My family's lives were crushed by a communist dictatorship.

Животът на семейството ми беше смазан от комунистическа диктатура.

For my aunt, my grandfather, my father,

За леля ми, дядо ми, баща ми,

we always held two funerals:

организирахме две погребения:

one for their bodies,

едно за телата им,

but, years before that,

но години по-рано,

one for their dreams.

едно за мечтите им.

Some of my biggest dreams are nightmares.

Някои от най-големите ми мечти са кошмари.

I have a nightmare that one day all the past will be forgotten

Страхувам се, че един ден миналото ще бъде забравено

and new clothes will be dripping the blood of past mistakes.

и новите дрехи ще бъдат окапани с кръв от минали грешки.

I have a nightmare

Страхувам се,

that one day the lighthouses of our humanity will crumble,

че един ден светлинните фарове на нашето човечество ще се разпаднат,

corroded by acid waves of hate.

разядени от киселинни вълни на омраза.

But way more than that,

Но много повече от това,

I have hope.

имам надежда.

In our fights for justice and freedom,

В нашите борби за справедливост и свобода,

I hope that we play,

надявам се, че ще играем

and that we see the joy and beauty of us playing together.

и ще видим радостта и красотата от това да играем заедно.

That's how we win.

Само така ще победим.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)