A glimpse of the future through an augmented reality headset | Meron Gribetz

Translator: Radost Tsvetkova Reviewer: Darina Stoyanova

Today's computers are so amazing

Компютрите днес са толкова удивителни,

that we fail to notice how terrible they really are.

че не успяваме да забележим колко ужасни са всъщност.

I'd like to talk to you today about this problem,

Днес искам да говоря пред вас за този проблем

and how we can fix it with neuroscience.

и за това как можем да го решим с помощта на неврологията.

First, I'd like to take you back to a frosty night in Harlem in 2011

Първо искам да ви отведa назад към една мразовита нощ в Харлем през 2011,

that had a profound impact on me.

която дълбоко ме разтърси.

I was sitting in a dive bar outside of Columbia University,

Седях си в кварталната кръчма до Колумбийския университет,

where I studied computer science and neuroscience,

където следвах компютърни науки и неврология,

and I was having this great conversation with a fellow student

и водех страхотен разговор с мой колега

about the power of holograms to one day replace computers.

за възможността един ден холограмите да изместят компютрите.

And just as we were getting to the best part of the conversation,

И точно когато достигахме до най-интересната част в разговора ни,

of course, his phone lights up.

разбира се, телефонът му присветна.

And he pulls it towards himself, and he looks down and he starts typing.

Той го взе, погледна надолу и започна да пише.

And then he forces his eyeballs back up to mine and he goes,

После бегло премести погледа си обратно към моя и ме подкани:

"Keep going. I'm with you."

"Давай натам. Слушам те."

But of course his eyes were glazed over,

Но, разбира се, погледът му показваше, че вече е другаде,

and the moment was dead.

и моментът бе приключил.

Meanwhile across the bar,

От другата страна на бара

I noticed another student holding his phone,

забелязах студент, държащ телефона си,

this time towards a group.

този път, насочен към група хора.

He was swiping through pictures on Instagram,

Преглеждаше снимки в Инстаграм

and these kids were laughing hysterically.

и всички се смееха истерично.

And that dichotomy between how crappy I was feeling

Противоположността на това колко отвратително се чувствах аз

and how happy they were feeling about the same technology,

и колко щастливи се чувстваха те, благодарение на същата технология,

really got me thinking.

ме накараха да се замисля.

And the more I thought of it, the more I realized

И колкото повече мислех, толкова повече осъзнавах,

it was clearly not the digital information that was the bad guy here,

че очевидно не дигиталната информация беше лошия герой тук,

it was simply the display position that was separating me from my friend

а разположението на екрана беше това, което ме отделяше от моя приятел,

and that was binding those kids together.

и това, което свързваше онези приятели.

See, they were connected around something,

Виждате ли, те бяха обединени около нещо,

just like our ancestors who evolved their social cognitions

също както прадедите ни, които споделяли познанията си,

telling stories around the campfire.

разказвайки истории около огъня.

And that's exactly what tools should do, I think.

Инструментите са точно за това, така си мисля.

They should extend our bodies.

Трябва да са продължение на телата ни.

And I think computers today are doing quite the opposite.

А мисля, че компютрите днес правят точно обратното.

Whether you're sending an email to your wife

Дали изпращате мейл до жена си,

or you're composing a symphony

или композирате симфония,

or just consoling a friend,

или просто утешавате приятел,

you're doing it in pretty much the same way.

го правите по един и същи начин.

You're hunched over these rectangles,

Прегърбвате се над тези правоъгълници,

fumbling with buttons and menus and more rectangles.

от които изкачат бутони и менюта, и още правоъгълници.

And I think this is the wrong way,

Мисля, че това не е правилният начин,

I think we can start using a much more natural machine.

мисля, че можем да започнем да използваме една много по-естествена машина.

We should use machines that bring our work back into the world.

Трябва да ползваме машини, които връщат работата ни обратно в света около нас.

We should use machines that use the principles of neuroscience

Трябва да работим с машини, които ползват принципите на неврологията,

to extend our senses versus going against them.

за да станат продължение на сетивата ни, вместо да работят срещу тях.

Now it just so happens that I have such a machine here.

И така, съвсем случайно имам една такава машина тук.

It's called the Meta 2.

Нарича се "Мета 2".

Let's try it out.

Нека да я пробваме.

Now in front of me right now, I can see the audience,

В момента пред себе си виждам публиката,

and I can see my very hands.

виждам и ръцете си.

And in three, two, one,

И след - три, две, едно -

we're going to see an immersive hologram appear,

ще видим да се появява холограма,

a very realistic hologram appear in front of me,

много реалистична холограма се появява пред мен

of our very glasses I'm wearing on my head right now.

на самите очила, които съм поставил на главата си в момента.

And of course this could be anything that we're shopping for

И разбира се, това може да бъде нещо, което пазаруваме,

or learning from,

или от което се учим,

and I can use my hands

и мога да използвам ръцете си,

to very nicely kind of move it around with fine control.

за да го премествам лекичко наоколо, използвайки фин контрол.

And I think Iron Man would be proud.

Мисля си, че Железният човек би бил горд.

We're going to come back to this in just a bit.

Ще се върнем към това след мъничко.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Now if you're anything like me, your mind is already reeling

Ако сте като мен, умът ви вече е замаян

with the possibilities of what we can do with this kind of technology,

от възможностите за това какво можем да направим с този тип технология,

so let's look at a few.

нека да разгледаме няколко.

My mom is an architect,

Майка ми е архитект,

so naturally the first thing I imagined

така че естествено първото, което си представих,

was laying out a building in 3D space

беше представяне на сграда в триизмерното пространство,

instead of having to use these 2D floor plans.

вместо да се ограничаваме с двуизмерни планове на етажите.

She's actually touching graphics right now

В момента тя всъщност докосва графиките

and selecting an interior decor.

и подбира интериора.

This was all shot through a GoPro through our very glasses.

Това е снимано през GoPro през самите ни очила.

And this next use case is very personal to me,

А следващият пример за приложение е много личен за мен,

it's Professor Adam Gazzaley's glass brain project,

това е проектът "Стъклен мозък" на професор Адам Газалей

courtesy of UCSF.

в Калифорнийския университет в Сан Франциско.

As a neuroscience student,

Като студент по неврология

I would always fantasize

винаги съм си фантазирал

about the ability to learn and memorize these complex brain structures

за способността да уча и запомням тези сложни мозъчни структури

with an actual machine,

с помощта на машина,

where I could touch and play with the various brain structures.

чрез която да мога да докосвам и да играя с различните мозъчни структури.

Now what you're seeing is called augmented reality,

Това, което виждате, се нарича "добавена реалност",

but to me, it's part of a much more important story --

но за мен това е част от една много по-значима история -

a story of how we can begin to extend our bodies with digital devices,

история за това как дигиталните устройства могат да станат продължение на телата ни,

instead of the other way around.

вместо да ги ограничават.

Now ...

Сега...

in the next few years, humanity's going to go through a shift, I think.

според мен през следващите няколко години човечеството ще премине през преход.

We're going to start putting an entire layer of digital information

Ще започнем да изграждаме цял нов пласт от дигитална информация

on the real world.

върху реалния свят.

Just imagine for a moment

Само си представете за момент

what this could mean for storytellers,

какво може да означава това за писателите,

for painters,

за художниците,

for brain surgeons,

за мозъчните хирурзи,

for interior decorators

за интериорните дизайнери,

and maybe for all of us here today.

и може би за всички нас тук днес.

And what I think we need to do as a community,

Това, което мисля, че трябва да направим като общество,

is really try and make an effort

е наистина да опитаме

to imagine how we can create this new reality

да си представим как можем да създадем тази нова реалност,

in a way that extends the human experience,

така че да обогатяваме човешкото преживяване,

instead of gamifying our reality

вместо да превръщаме реалността в компютърна игра,

or cluttering it with digital information.

или да я затрупваме с дигитална информация.

And that's what I'm very passionate about.

Това е нещото, което много ме вълнува.

Now, I want to tell you a little secret.

Сега, искам да ви споделя малка тайна.

In about five years --

След около пет години -

this is not the smallest device --

това не е най-малкото устройство -

in about five years,

след около пет години

these are all going to look like strips of glass on our eyes

всички тези устройства ще бъдат лентички стъкло върху очите ви,

that project holograms.

които прожектират холограми.

And just like we don't care so much about which phone we buy

И също както не се замисляме много за това какъв телефон си купуваме

in terms of the hardware -- we buy it for the operating system --

от гледна точка на хардуера - купуваме го заради операционната система -

as a neuroscientist,

като невролог

I always dreamt of building the iOS of the mind, if you will.

винаги съм си мечтал да построя, наречете го, еквивалента на iOS за ума.

And it's very, very important that we get this right,

Много, много важно е да направим това по правилния начин,

because we might be living inside of these things

защото може да живеем зад тези неща

for at least as long as we've lived

поне толкова време, колкото сме живели

with the Windows graphical user interface.

с потребителския интерфейс на Уиндоус.

And I don't know about you,

И не знам за вас,

but living inside of Windows scares me.

но да живееш в света на Уиндоус ме плаши.

(Смях)

(Laughter)

To isolate the single most intuitive interface out of infinity,

За да открием възможно най-интуитивния интерфейс от множеството,

we use neuroscience to drive our design guidelines,

ползваме неврологията за определяне на насоките ни в дизайна,

instead of letting a bunch of designers fight it out in the boardroom.

вместо да оставим на няколко дизайнера да се карат в заседателната зала.

And the principle we all revolve around

И принципа, от който се ръководим,

is what's called the "Neural Path of Least Resistance."

е това, което се нарича "Неврален път на най-ниско съпротивление".

At every turn, we're connecting the iOS of the brain with our brain

На всеки завой свързваме така наречения "iOS на мозъка" с нашия собствен мозък,

on, for the first time, our brain's terms.

за първи път на езика на мозъка ни.

In other words, we're trying to create a zero learning-curve computer.

С други думи, опитваме да създадем машина, за която не се нуждаете от обучение.

We're building a system that you've always known how to use.

Проектираме система, която винаги сте знаели как да използвате.

Here are the first three design guidelines that we employ

Ето ги първите три принципа в дизайна, които използваме

в тази чисто нова форма на потребителско преживяване.

in this brand-new form of user experience.

First and foremost, you are the operating system.

Най-напред, вие сте операционната система.

Traditional file systems are complex and abstract,

Традиционните файлови системи са комплексни и абстрактни,

and they take your brain extra steps to decode them.

мозъкът ви предприема допълнителни стъпки, за да ги декодира.

We're going against the Neural Path of Least Resistance.

Вървим срещу Невралния път на най-ниско съпротивление.

Meanwhile, in augmented reality,

Докато при добавената реалност

you can of course place your holographic TED panel over here,

можете, разбира се, да поставите холограмния си TED прозорец ето тук

and your holographic email on the other side of the desk,

и холограмния си прозорец с електронна поща - от другата страна на бюрото,

and your spatial memory evolved just fine to go ahead and retrieve them.

и пространствената ви памет е достатъчно развита, за да ги намира.

You could put your holographic Tesla that you're shopping for --

Можете да поставите холограмната си Тесла, която си купувате в момента -

or whatever model my legal team told me to put in right before the show.

или която и да е кола, която адвокатският ми екип ми каза да ползвам преди шоуто.

(Laughter)

(Смях)

Perfect. And your brain knows exactly how to get it back.

Идеално. И мозъкът ви знае точно как да повика образа.

The second interface guideline we call "touch to see."

Вторият принцип в интерфейса наричаме "докосни, за да видиш".

What do babies do when they see something that grabs their interest?

Какво правят бебетата, когато погледнат към нещо, което е привлякло вниманието им?

They try and reach out and touch it.

Опитват да го достигнат, за да го докоснат.

And that's exactly how the natural machine should work as well.

Точно това е начинът, по който трябва да работи и една естествена машина.

Turns out the visual system gets a fundamental boost

Оказва се, че визуалната система получава съществен тласък

from a sense we call proprioception --

от сетиво, което ние наричаме "себевъзприятие" -

that's the sense of our body parts in space.

това е усещането на частите на тялото ни в пространството.

So by touching our work directly, we're not only going to control it better,

Докосвайки директно това, с което работим, не само ще го контролираме по-добре,

we're also going to understand it much more deeply.

но и ще го разберем много по-дълбоко.

Hence, touch to see.

Така че докосваме, за да видим.

But it's not enough to experience things ourselves.

Но да преживеем нещо сами не е достатъчно.

We're inherently these social primates.

В същността си ние сме социални примати.

And this leads me to our third guideline,

Което ме навежда на третия ни принцип:

the holographic campfire from our first story.

холограмния ни лагерен огън от първата ни история.

Our mirror-neuron subsystem suggests

Подсистемата ни от огледални неврони предполага,

that we can connect with each other and with our work much better

че можем да се свържем един с друг и с обекта на работата си много по-добре,

if we can see each other's faces and hands in 3D.

ако можем да виждаме лицето и ръцете на другия триизмерно.

So if you look at the video behind me,

Така че, ако погледнете към видеото зад мен,

you can see two Meta users playing around with the same hologram,

ще видите двама потребители на Мета, които си играят с една обща холограма,

making eye contact, connected around this thing,

осъществявайки визуален контакт и свързани от това нещо помежду им,

instead of being distracted by external devices.

вместо да бъдат разсейвани от външни устройства.

Let's go ahead and try this again with neuroscience in mind.

Нека да опитаме това отново, имайки предвид принципите на неврологията.

So again, our favorite interface, the iOS of the mind.

Отново, любимият ни интерфейс, iOS на ума.

I'm going to now take a step further

Сега ще предприема още една стъпка,

and go ahead and grab this pair of glasses

ще хвана тези очила в ръце

and leave it right here by the desk.

и после ще ги оставя тук до бюрото.

I'm now with you, I'm in the moment,

Сега съм с вас, изживявам момента пълноценно,

we're connecting.

осъществяваме връзка помежду си.

My spatial memory kicks in, and I can go ahead and grab it

Пространствената ми памет се включва и мога да ги хвана пак

and bring it right back here, reminding me

и да ги върна обратно тук, което ми напомня,

that I am the operating system.

че аз съм операционната система.

And now my proprioception is working,

А сега и себевъзприятието ми работи

and I can go ahead and explode these glasses into a thousand parts

и мога да разделя тези очила на хиляди парченца,

and touch the very sensor that is currently scanning my hand.

и да докосна самия сензор, който в момента сканира ръката ми.

But it's not enough to see things alone,

Но не е достатъчно да виждаш неща сам,

so in a second, my co-founder Ray is going to make a 3D call --

така че след секунда съоснователят Рей ще направи триизмерно обаждане -

Ray?

"Рей?"

(Ringing)

(Звънене)

Hey Ray, how's it going?

"Хей, Рей, как си?"

Guys, I can see this guy in front me in full 3D.

Хора, мога да го видя пред мен напълно триизмерно.

And he is photo-realistic.

И е фото-реалистичен.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Thank you.

Благодаря ви.

My mirror-neuron subsystem suggests that this is going to replace phones

Подсистемата ми от огледални неврони предполага, че това ще замени телефоните

in not too long.

не след дълго.

Ray, how's it going?

"Рей, как си?"

Ray: Great. We're live today.

Рей: "Страхотно. Днес сме на живо."

(Applause)

(Ръкопляскане)

MG: Ray, give the crowd a gift

Мерон Грибец: "Рей, поднеси на публиката подарък -

of the holographic brain we saw from the video earlier.

холограмния мозък, който видяхме във видеото по-рано."

Guys, this is not only going to change phones,

Приятели, това не само ще промени телефоните,

it's also going to change the way we collaborate.

ще промени и начина, по който работим заедно.

Thank you so much.

Много ви благодаря.

Thanks, Ray.

"Благодаря, Рей."

Ray: You're welcome.

Рей: "Пак заповядай."

(Applause)

(Ръкопляскане)

MG: So folks, this is the message that I discovered in that bar in 2011:

МГ: И така приятели, това, което открих в онзи бар през 2011 година, е:

The future of computers is not locked inside one of these screens.

Бъдещето на компютрите не е заключено зад екрани.

It's right here, inside of us.

То е точно тук, вътре в самите нас.

(Applause)

(Ръкопляскане)

So if there's one idea that I could leave you with here today,

Ако има една идея, която искам да ви предам днес,

it's that the natural machine is not some figment of the future,

това е, че естествената машина не е измислица от бъдещето,

it's right here in 2016.

тя е тук през 2016 година.

Which is why all hundred of us at Meta,

Което е причината всички ние, стотици хора в Мета,

including the administrative staff,

включително административния персонал,

the executives,

ръководителите,

the designers, the engineers --

дизайнерите, инженерите -

before TED2017,

преди TED2017

we're all going to be throwing away our external monitors

всички ще захвърляме външните си монитори

and replacing them with a truly and profoundly more natural machine.

и ще ги заменяме с една истинска, съществено по-естествена машина.

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Thank you, appreciate it.

Благодаря, оценявам подкрепата ви.

Thanks, guys.

Благодаря, хора.

Chris Anderson: So help me out on one thing,

Крис Андерсън: "Помогни ми с нещо,

because there've been a few augmented reality demos

тъй като има няколко демонстрации на добавена реалност,

shown over the last year or so out there.

които бяха показани през последната година или нещо.

And there's sometimes a debate among technologists

И понякога възниква дебат между техническите експерти

about, are we really seeing the real thing on-screen?

относно това дали на екрана виждаме случващото се в действителност.

There's this issue of field of view,

Съществува този проблем с полезрението,

that somehow the technology is showing a broader view

че понякога техниката показва по-широк изглед на екрана

than you would actually see wearing the glasses.

от това, което всъщност бихме виждали, носейки очилата.

Were we seeing the real deal there?

Реалният образ ли наблюдавахме тук?"

MG: Absolutely the real deal.

МГ: "Напълно реалния образ.

Not only that,

Не само това,

we took extra measures to shoot it with a GoPro through the actual lens

взехме допълнителни мерки, като го снимаме през GoPro системата на самите лещи

in the various videos that you've seen here.

в различните видеа, които видяхте тук.

We want to try to simulate the experience for the world

Искаме да опитаме да симулираме усещането, което имаме за света,

that we're actually seeing through the glasses,

което получаваме, гледайки през очилата,

and not cut any corners.

и не пестим усилия."

CA: Thank you so much for showing us that.

КА: "Благодаря, че ни показа това."

MG: Thanks so much, I appreciate that.

МГ: "Благодаря ти много, оценявам го."