Say your truths and seek them in others | Elizabeth Lesser

Translator: Kitchka Dyankova Reviewer: Anton Hikov

Като много от нас,

Like many of us,

I've had several careers in my life,

аз съм имала няколко професии в живота си

and although they've been varied,

и въпреки че са различни,

my first job set the foundation for all of them.

първата ми работа положи основите на всички останали.

I was a home-birth midwife throughout my 20s.

Бях акушерка при раждания вкъщи, когато бях на 20.

Delivering babies taught me valuable and sometimes surprising things,

Раждането на бебета ми преподаде ценни и понякога изненадващи уроци,

like how to start a car at 2am.

като как се пали кола в 2 ч. сутринта,

when it's 10 degrees below zero.

когато температурата е -10.

(Laughter)

(Смях)

Or how to revive a father who's fainted at the sight of blood.

Или как се свестява баща, който е припаднал като е видял кръв.

(Laughter)

(Смях)

Or how to cut the umbilical cord just so,

Или как се срязва пъпна връв, така че

to make a beautiful belly button.

да се получи красиво пъпче.

But those aren't the things that stuck with me or guided me

Но не това са нещата, които запомних или ме водеха,

when I stopped being a midwife and started other jobs.

когато престанах да бъда акушерка и започнах да работя друго.

What stuck with me was this bedrock belief

Остана ми силната вяра,

that each one of us comes into this world with a unique worth.

че всеки от нас идва на този свят с уникална стойност.

When I looked into the face of a newborn,

Когато гледах личицето на новородено,

I caught a glimpse of that worthiness,

съзирах тази ценност,

that sense of unapologetic selfhood,

това усещане за неоправдаваща се индивидуалност,

that unique spark.

тaзи неповторима искра.

I use the word "soul" to describe that spark,

Използвам думата "душа", за да опиша искрата,

because it's the only word in English that comes close to naming

защото е единствената дума в английския, която се доближава

до това, което всяко бебе внасяше в стаята.

what each baby brought into the room.

Every newborn was as singular as a snowflake,

Всяко новородено беше изключително като снежинка,

a matchless mash-up of biology

неповторима сплав от биология,

and ancestry and mystery.

родословие и тайнство.

And then that baby grows up,

После това бебе пораства

и за да се впише в семейството,

and in order to fit into the family,

to conform to the culture,

за да се пригоди към културата,

to the community, to the gender,

към общността, към пола,

това мъниче започва да покрива душата си,

that little one begins to cover its soul,

пласт по пласт.

layer by layer.

We're born this way,

Родени сме така,

but --

но...

(Laughter)

(Смях)

But as we grow, a lot of things happen to us

Но докато растем, ни се случват много неща,

that make us ...

които ни карат...

want to hide our soulful eccentricities and authenticity.

да поискаме да скрием емоционалните си чудатости и автентичността си.

We've all done this.

Всички сме го правили.

Everyone in this room is a former baby --

Всеки един в тази зала е бил бебе

(Laughter)

(Смях)

with a distinctive birthright.

с изключително право по рождение.

But as adults, we spend so much of our time uncomfortable in our own skin,

Но като възрастни прекарваме толкова време, чувствайки се неудобно в кожата си,

like we have ADD: authenticity deficit disorder.

сякаш имаме СДА - състояние на дефицит на автентичността.

But not those babies --

Но не и онези бебета -

още не.

not yet.

Their message to me was:

Посланието им към мен беше:

uncover your soul

разкрий душата си

and look for that soul-spark

и потърси онази душа-искра

in everyone else.

у всички останали.

Тя още е там.

It's still there.

А ето какво научих от раждащите жени.

And here's what I learned from laboring women.

Their message was about staying open,

Посланието им беше да останем открити,

even when things are painful.

дори когато е болезнено.

A woman's cervix normally looks like this.

Шийката на матката на жените обикновено изглежда така -

стегнат малък мускул

It's a tight little muscle

at the base of the uterus.

в основата на матката.

And during labor, it has to stretch from this

По време на раждането той трябва да се разтегне от това

to this.

до това.

Ouch!

Ох!

If you fight against that pain,

Ако се борите срещу болката,

you just create more pain,

ще си причините още болка

и ще попречите на съществото, което иска да се роди.

and you block what wants to be born.

I'll never forget the magic that would happen

Никога няма да забравя магията, която се случваше,

when a woman stopped resisting the pain

когато жената спираше да се съпротивлява на болката

and opened.

и се отваряше.

It was as if the forces of the universe took notice

Сякаш силите на вселената го забелязваха

and sent in a wave of help.

и изпращаха помощна вълна.

I never forgot that message,

Никога не забравих това послание

and now, when difficult or painful things happen to me

и сега, когато ми се случват трудни или болезнени неща

in my life or my work,

в живота или работата,

of course at first I resist them,

разбира се, в началото се съпротивлявам,

but then I remember what I learned from the mothers:

но после си спомням какво научих от майките -

stay open.

останете отворени.

Stay curious.

Останете любопитни.

Ask the pain what it's come to deliver.

Попитайте болката какво е дошла да ви донесе.

Нещо ново иска да се роди.

Something new wants to be born.

And there was one more big soulful lesson,

Имаше още един важен емоционален урок,

and that one I learned from Albert Einstein.

който научих от Алберт Айнщайн.

He wasn't at any of the births, but --

Той не беше на нито едно раждане, но...

(Laughter)

(Смях)

It was a lesson about time.

Това беше урок за времето.

At the end of his life, Albert Einstein concluded

В края на живота си Алберт Айнщайн стигнал до заключението,

that our normal, hamster-wheel experience of life

че нормалният ни опит в живота като в колело на хамстер

е илюзия.

is an illusion.

We run round and round, faster and faster,

Ние се въртим все по-бързо и по-бързо,

trying to get somewhere.

опитвайки се да стигнем някъде.

And all the while,

А междувременно

underneath surface time is this whole other dimension

под повърхността времето е отделно друго измерение,

where the past and the present and the future merge

където миналото, настоящето и бъдещето се сливат

and become deep time.

и се превръщат в дълбоко време.

And there's nowhere to get to.

И няма къде да стигнем.

Albert Einstein called this state, this dimension,

Алберт Айнщайн нарекъл това състояние, това измерение

"просто да бъдеш".

"only being."

And he said when he experienced it,

И казал, че когато го преживява,

he knew sacred awe.

изпитва свещено благоговение.

When I was delivering babies,

Докато израждах бебета,

I was forced off the hamster wheel.

бях принудена да сляза от колелото на хамстер.

Sometimes I had to sit for days, hours and hours,

Понякога трябваше да седя с дни и дълги часове,

just breathing with the parents;

като просто дишам с родителите,

just being.

като просто съм.

And I got a big dose of sacred awe.

И получих голяма доза свещено благоговение.

Това са трите урока, които ми останаха от акушерството.

So those are the three lessons I took with me from midwifery.

One: uncover your soul.

Едно - разкрийте душата си.

Two: when things get difficult or painful, try to stay open.

Две - когато стане трудно или болезнено, опитайте се да останете отворени.

And three: every now and then, step off your hamster wheel

И три - от време на време слизайте от колелото си на хамстер

into deep time.

и потъвайте в дълбокото време.

Those lessons have served me throughout my life,

Тези уроци са ми служили в живота,

but they really served me recently,

но особено много ми послужиха наскоро,

when I took on the most important job of my life thus far.

когато започнах най-важната работа в живота си дотук.

Two years ago, my younger sister came out of remission

Преди две години по-малката ми сестра излезе от ремисия

from a rare blood cancer,

на рядък вид рак на кръвта

and the only treatment left for her was a bone marrow transplant.

и единственото лечение, което ѝ остана беше трансплантация на костен мозък.

And against the odds, we found a match for her,

Въпреки нищожните шансове ѝ намерихме донор -

who turned out to be me.

това се оказах аз.

I come from a family of four girls,

Родена съм в семейство с четири момичета

и когато сестрите ми разбраха, че съм идеалното генетично съответствие

and when my sisters found out that I was my sister's perfect genetic match,

their reaction was, "Really? You?"

на сестра ни, реакцията им беше: "Наистина? Ти?"

(Laughter)

(Смях)

"A perfect match for her?"

"Идеалната за нея?"

Which is pretty typical for siblings.

Което е доста типично за сестрите.

In a sibling society, there's lots of things.

В едно сестринско общество има доста неща.

There's love and there's friendship and there's protection.

Има любов, има приятелство, има и закрила.

But there's also jealousy

Но има и ревност

and competition

и съперничество,

and rejection and attack.

и отхвърляне, и атаки.

In siblinghood, that's where we start assembling many of those first layers

Като сестри започваме да наслагваме много от първите пластове,

that cover our soul.

които покриват душата ни.

Когато разбрах, че съм донор за сестра си,

When I discovered I was my sister's match,

започнах проучване.

I went into research mode.

And I discovered that

И разбрах, че

предварителното условие за трансплантация е доста ясно.

the premise of transplants is pretty straightforward.

You destroy all the bone marrow in the cancer patient

Унищожавате целия костен мозък на пациента с рак

с химиотерапия в солидни дози

with massive doses of chemotherapy,

and then you replace that marrow

и после заменяте този костен мозък

with several million healthy marrow cells from a donor.

с няколко милиона здрави костно-мозъчни клетки от донор.

And then you do everything you can

И после правите всичко възможно,

to make sure that those new cells engraft in the patient.

за да се уверите, че тези нови клетки ще се прихванат у пациента.

Научих също, че трансплантациите на костен мозък са много опасни.

I also learned that bone marrow transplants are fraught with danger.

If my sister made it through the near-lethal chemotherapy,

Ако сестра ми оцелееше след почти смъртоносната химиотерапия,

she still would face other challenges.

после щеше да срещне други предизвикателства.

My cells

Моите клетки

might attack her body.

можеха да атакуват тялото ѝ.

And her body might reject my cells.

А тялото ѝ можеше да отхвърли клетките ми.

They call this rejection or attack,

Наричат това отхвърляне или атакуване,

and both could kill her.

като и двете можеха да я убият.

Rejection. Attack.

Отхвърляне. Атака.

Тези думи звучаха познато

Those words had a familiar ring

in the context of being siblings.

в света на сестрите.

My sister and I had a long history of love,

Сестра ми и аз имахме дълга любовна история,

but we also had a long history of rejection and attack,

но също и дълга история на отхвърляне и атаки -

from minor misunderstandings to bigger betrayals.

от малки неразбирателства до по-големи предателства.

Нямахме онзи вид връзка,

We didn't have the kind of the relationship

where we talked about the deeper stuff;

при който си говорим за по-дълбоките неща,

but, like many siblings and like people in all kinds of relationships,

а подобно на много сестри и хора във всякакъв вид отношения,

we were hesitant to tell our truths,

не смеехме да бъдем честни,

to reveal our wounds,

да разкрием раните си,

to admit our wrongdoings.

да признаем грешките си.

But when I learned about the dangers of rejection or attack,

Но когато научих за опасностите от отхвърляне или атака,

си помислих, че е време да променим това.

I thought, it's time to change this.

Ами ако оставим трансплантацията на костния мозък на лекарите,

What if we left the bone marrow transplant up to the doctors,

but did something that we later came to call our "soul marrow transplant?"

а направим нещо, което после започнахме да наричаме "духовната ни трансплантация"?

What if we faced any pain we had caused each other,

Ако се изправим пред всяка болка, която сме си причинявали

and instead of rejection or attack,

и вместо да се отхвърляме и нападаме,

could we listen?

се изслушаме?

Could we forgive?

Можем ли да си простим?

Можем ли да станем едно?

Could we merge?

Would that teach our cells to do the same?

И това ще научи ли клетките ни как да направят същото?

To woo my skeptical sister, I turned to my parents' holy text:

За да убедя скептичната си сестра, използвах свещеното писание

the New Yorker Magazine.

на родителите ми - списание New Yorker.

(Laughter)

(Смях)

I sent her a cartoon from its pages

Изпратих ѝ карикатура от страниците му,

as a way of explaining why we should visit a therapist

като начин да обясня защо трябва да отидем при терапевт

преди да вземат материал от моя костен мозък и да го трансплантират в тялото ѝ.

before having my bone marrow harvested and transplanted into her body.

Here it is.

Ето я.

"I have never forgiven him for that thing I made up in my head."

"Така и не му простих за онова, което роди главата ми."

(Laughter)

(Смях)

I told my sister

Казах на сестра си,

we had probably been doing the same thing,

че може би сме правили същото,

carting around made-up stories in our heads that kept us separate.

носейки измислени истории в главите си, които са ни разделяли.

And I told her that after the transplant,

И ѝ казах, че след трансплантацията

кръвта във вените ѝ

all of the blood flowing in her veins

would be my blood,

ще бъде моята кръв,

made from my marrow cells,

произведена от клетки на моя костен мозък

and that inside the nucleus of each of those cells

и че ядрото на всяка клетка

is a complete set of my DNA.

съдържа пълната ми ДНК.

"I will be swimming around in you for the rest of your life,"

"Ще плувам в теб до края на живота ти",

I told my slightly horrified sister.

казах на леко ужасената си сестра.

(Laughter)

(Смях)

"I think we better clean up our relationship."

"Мисля, че е по-добре да изчистим взаимоотношенията си."

Влошаването на здравето кара хората да правят всякакви рисковани неща,

A health crisis makes people do all sorts of risky things,

like quitting a job or jumping out of an airplane

като да напуснат работа, да скочат от самолет

and, in the case of my sister,

или, в случая на сестра ми,

saying "yes" to several therapy sessions,

да кажат "да" на няколко сесии терапия,

during which we got down to the marrow.

по време на които стигнахме до мозъка на костите.

We looked at and released years of stories

Разгледахме и се освободихме от години

истории и предположения една за друга,

and assumptions about each other

и обвинения, и срам,

and blame and shame

until all that was left was love.

докато остана само любов.

Хората казват, че съм била смела да мина през вземането на клетки от костния мозък,

People have said I was brave to undergo the bone marrow harvest,

but I don't think so.

но аз не мисля така.

Това, което смятах за смело,

What felt brave to me

was that other kind of harvest and transplant,

бе онзи друг резултат, другата трансплантация,

the soul marrow transplant,

духовната ни трансплантация,

getting emotionally naked with another human being,

емоционалното разголване пред друго човешко същество,

putting aside pride and defensiveness,

оставяйки настрана гордостта и отбранителността,

lifting the layers

повдигайки пластовете

and sharing with each other our vulnerable souls.

и споделяйки една с друга уязвимите си души.

I called on those midwife lessons:

Обърнах се към уроците от акушерството -

uncover your soul.

разкрий душата си.

Open to what's scary and painful.

Отвори се за страшното и болезненото.

Look for the sacred awe.

Търси свещеното благоговение.

Here I am with my marrow cells after the harvest.

Ето ме тук с костно-мозъчните ми клетки след събирането им.

Така го наричат - "реколта",

That's they call it -- "harvest,"

сякаш е нещо като земеделско събитие "от фермата до масата"...

like it's some kind of bucolic farm-to-table event --

(Laughter)

(Смях)

Which I can assure you it is not.

Каквото ви уверявам, че не е.

And here is my brave, brave sister

А ето я страшно смелата ми сестра,

receiving my cells.

как получава клетките ми.

After the transplant, we began to spend more and more time together.

След трансплантацията започнахме да прекарваме все повече време заедно.

It was as if we were little girls again.

Все едно отново бяхме малки момиченца.

The past and the present merged.

Минало и сегашно се сляха.

We entered deep time.

Влязохме в дълбокото време.

I left the hamster wheel of work and life

Слязох от колелото на хамстера в работата и живота,

to join my sister

за да се присъединя към сестра си

on that lonely island

на самотния остров

of illness and healing.

на болестта и излекуването.

We spent months together --

Прекарахме месеци заедно

in the isolation unit,

изолирани,

in the hospital and in her home.

в болницата и дома ѝ.

Our fast-paced society

Забързаното ни общество

не подкрепя и дори не цени този вид работа.

does not support or even value this kind of work.

We see it as a disruption of real life and important work.

Гледаме на нея като на разпадане на истинския живот и на важната работа.

We worry about the emotional drain and the financial cost --

Тревожим се за емоционалното изтощаване и за финансовите разходи -

and, yes, there is a financial cost.

и да, има финансови разходи.

But I was paid

Но те бяха покрити

in the kind of currency our culture seems to have forgotten all about.

във вид валута, която културата ни изглежда съвсем е забравила.

Получих плащане в любов.

I was paid in love.

I was paid in soul.

Получих душа.

I was paid in my sister.

Получих сестра си.

My sister said the year after transplant was the best year of her life,

Сестра ми каза, че годината след трансплантацията е най-хубавата в живота ѝ,

което беше изненада.

which was surprising.

She suffered so much.

Изстрада толкова много.

But she said life never tasted as sweet,

Но тя каза, че животът никога не е бил толкова сладък

и че благодарение на разголването на души

and that because of the soul-baring

and the truth-telling we had done with each other,

и разкриването на истини, което направихме заедно,

she became more unapologetically herself

се държи по-уверено и истински

with everyone.

с всички.

She said things she'd always needed to say.

Казва неща, които винаги е искала да каже.

She did things she always wanted to do.

Прави неща, които винаги е искала да направи.

The same happened for me.

Същото се случи и с мен.

I became braver about being authentic with the people in my life.

Станах по-смела в това да съм себе си пред хората в живота ми.

I said my truths,

Бях искрена,

but more important than that, I sought the truth of others.

но по-важното е, че търсех истинското у другите.

It wasn't until the final chapter of this story

Чак в последната глава на тази история

разбрах колко добре ме беше тренирало акушерството.

that I realized just how well midwifery had trained me.

After that best year of my sister's life,

След най-хубавата година в живота на сестра ми

ракът бурно се завърна

the cancer came roaring back,

and this time there was nothing more the doctors could do.

и този път лекарите не можеха да направят нищо повече.

They gave her just a couple of months to live.

Дадоха ѝ само два месеца живот.

The night before my sister died,

В нощта преди сестра ми да умре,

седях до леглото ѝ.

I sat by her bedside.

She was so small and thin.

Беше толкова мъничка и слаба.

I could see the blood pulsing in her neck.

Виждах пулсирането на кръвта в шията ѝ.

It was my blood, her blood, our blood.

Това беше моята, нейната, нашата кръв.

When she died, part of me would die, too.

Щом тя умреше, част от мен също щеше да умре.

I tried to make sense of it all,

Опитах се да осмисля всичко това,

how becoming one with each other

как сливането една с друга

ни беше накарало да бъдем повече себе си,

had made us more ourselves,

духовните си "аз"

our soul selves,

and how by facing and opening to the pain of our past,

и как изправяйки се и откривайки се пред болката на миналото,

we'd finally been delivered to each other,

най-накрая стигнахме една до друга

and how by stepping out of time,

и как стъпвайки извън времето,

we would now be connected forever.

сега бяхме свързани завинаги.

My sister left me with so many things,

Сестра ми ми остави толкова неща,

and I'm going to leave you now with just one of them.

а сега аз ви оставям само с едно от тях.

You don't have to wait for a life-or-death situation

Не трябва да чакате ситуация на живот и смърт,

to clean up the relationships that matter to you,

за да изчистите взаимоотношенията, които имат значение за вас,

to offer the marrow of your soul

за да предложите дълбините на душата си

и да ги потърсите у някой друг.

and to seek it in another.

We can all do this.

Всички можем да направим това.

We can be like a new kind of first responder,

Можем да бъдем първите отзовали се,

онези, направили първата смела крачка

like the one to take the first courageous step

toward the other,

към другия

and to do something or try to do something

и да направим или да опитаме нещо

other than rejection or attack.

различно от отхвърляне или нападение.

We can do this with our siblings

Можем да го направим с братята и сестрите си,

and our mates

с половинките

и с приятелите и колегите си.

and our friends and our colleagues.

We can do this with the disconnection

Можем да го направим с разделението

и дисхармонията навсякъде около нас.

and the discord all around us.

We can do this for the soul of the world.

Да го направим за душата на света.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)