Joseph Nye on global power shifts

Translator: Anton Hikov Reviewer: Stoyan Georgiev

I'm going to talk to you

Ще ви говоря

about power in this 21st century.

за властта в този 21-ви век.

And basically, what I'd like to tell you

И общо взето, това, което бих искал да ви кажа

is that power is changing,

е, че властта се променя,

and there are two types of changes

и има два вида промени,

I want to discuss.

които искам да обсъдим.

One is power transition,

Първата е прехода на власт,

which is change of power amongst states.

което е смяната на властта между държавите.

And there the simple version of the message

И най-простия пример на това е,

is it's moving from West to East.

че се променя от Запад на Изток.

The other is power diffusion,

Другата е разпръскването на властта,

the way power is moving

начина, по който властта се придвижва

from all states West or East

от всички държави, Запада или Изтока,

to non-state actors.

към недържавни действащи лица.

Those two things

Тези две неща

are the huge shifts of power

са огромните промени във властта

in our century.

в нашия век.

And I want to tell you about them each separately

И аз искам да ви разкажа за всяко нещо поотделно,

and then how they interact

и след това как те си взаимодействат

and why, in the end, there may be some good news.

и защо, в крайна сметка, може да има добра новина.

When we talk about power transition,

Когато говорим за преход във властта,

we often talk about the rise of Asia.

ние често говорим за възхода на Азия.

It really should be called

Това наистина трябва да се нарича

the recovery or return of Asia.

възстановяване, или завръщане, на Азия.

If we looked at the world

Ако погледнем света

in 1800,

през 1800 година,

you'd find that more than half of the world's people

ще видим, че повече от половината от хората на света

lived in Asia

са живели в Азия,

and they made more than half the world's product.

и те са произвеждали повече от половината от световната продукция.

Now fast forward to 1900:

Сега да се прехвърлим до 1900 година:

half the world's people -- more than half -- still live in Asia,

половината от хората в света -- повече от половината -- все още живеят в Азия,

but they're now making

но те произвеждат

only a fifth of the world's product.

само една пета от продукцията в света.

What happened? The Industrial Revolution,

Какво се случило? Индустриалната революция,

which meant that all of a sudden,

което означавало, че изведнъж,

Europe and America

Европа и Америка

became the dominant center of the world.

станали доминиращия център на света.

What we're going to see in the 21st century

Това, което ще видим през 21 век

is Asia gradually returning

е, че Азия постепенно ще се върне

to being more than half of the world's population

с повече от половината от населението на света,

and more than half of the world's product.

и повече от половината от продукцията на света.

That's important and it's an important shift.

Това е важно, и това е една важна промяна.

But let me tell you a little bit about

Но нека да ви разкажа малко повече

the other shift that I'm talking about,

за другата промяна, която споменах,

which is power diffusion.

което е разпръскването на властта.

To understand power diffusion

За да разберете разпръскването на властта,

put this in your mind:

си мислете за следното:

computing and communications costs

изчислителните и комуникационните разходи

have fallen a thousandfold

паднаха хилядократно

between 1970

между 1970 година

and the beginning of this century.

и началото на този век.

Now that's a big abstract number.

Сега, това е едно голямо, абстрактно число,

But to make it more real,

но нека да го направим по-реално,

if the price of an automobile

ако цената на автомобилите

had fallen as rapidly

беше паднала толкова бързо,

as the price of computing power,

колкото цената на изчислителната мощ,

you could buy a car today

щяхте да можете днес да си купите кола

for five dollars.

за пет долара.

Now when the price of any technology

Сега, когато цената на всяка технология

declines that dramatically,

спадне толкова значително,

the barriers to entry go down.

бариерите за влизане в пазара отпадат;

Anybody can play in the game.

всеки може да влезе в играта.

So in 1970,

Например през 1970 година,

if you wanted to communicate

ако искахте да общувате

from Oxford to Johannesburg

от Оксфорд до Йоханесбург,

to New Delhi

до Ню Делхи,

to Brasilia

до Бразилия

and anywhere simultaneously,

и навсякъде едновременно,

you could do it.

можехте да го направите,

The technology was there.

технологията съществуваше.

But to be able to do it,

Но за да можехте да го направите,

you had to be very rich --

трябваше да бъдете много богати --

a government, a multinational corporation,

правителство, международна корпорация,

maybe the Catholic Church --

може би католическата църква --

but you had to be pretty wealthy.

но трябваше да бъдете доста богати.

Now, anybody has that capacity,

Сега, всеки има тази възможност,

which previously was restricted by price

която преди беше ограничена от цената

just to a few actors.

само за няколко лица,

If they have the price of entry into an Internet cafe --

ако те могат да си позволят достъп до интернет кафене --

the last time I looked, it was something like a pound an hour --

последният път, когато проверявах, беше нещо като половин паунд на час,

and if you have Skype, it's free.

и ако имате Скайп, това е безплатно.

So capabilities

Така че възможности,

that were once restricted

които преди бяха ограничени,

are now available to everyone.

са сега достъпни за всекиго.

And what that means

И това не означава,

is not that the age of the State is over.

че епохата на държавата е приключила.

The State still matters.

Държавата все още има значение.

But the stage is crowded.

Но сцената е пренаселена.

The State's not alone. There are many, many actors.

Държавите не са сами. Има твърде много действащи лица.

Some of that's good:

Някои от тях са добри.

Oxfam,

Оксфам

a great non-governmental actor.

е страхотно неправителствено действащо лице.

Some of it's bad:

Някои от тях са лоши.

Al Qaeda, another non-governmental actor.

"Ал Кайда" е друго неправителствено действащо лице.

But think of what it does

Но помислете си как това влияе

to how we think in traditional terms and concepts.

на начина ни на мислене в традиционни термини и понятия.

We think in terms of war

Ние си мислим по отношение на войни

and interstate war.

и на междудържавни войни.

And you can think back to 1941

И може да си мислите за 1941 година,

when the government of Japan

когато правителството на Япония

attacked the United States at Pearl Harbor.

атакува САЩ в Пърл Харбър.

It's worth noticing

Струва си да се отбележи,

that a non-state actor

че неправителствен участник,

attacking the United States in 2001

който атакува Съединените щати през 2001 година,

killed more Americans

уби повече американци,

than the government of Japan did in 1941.

отколкото правителството на Япония стори през 1941 година.

You might think of that

Може да си мислите за това,

as the privatization of war.

като приватизация на войната.

So we're seeing a great change

Така че ние виждаме голяма промяна,

in terms of diffusion of power.

по отношение на разпръскването на властта.

Now the problem is

Сега проблемът е,

that we're not thinking about it in very innovative ways.

че ние не си мислим за нея по много новаторски начини.

So let me step back

Така, нека се спра за момент

and ask: what's power?

и запитам: какво е сила (власт)?

Power is simple the ability

Властта е просто способността

to affect others

да се повлияе на другите

to get the outcomes you want,

да доставят резултатите, които искате.

and you can do it in three ways.

И това може да се постигне по три начина.

You can do it with threats

Може да го правите със заплахи,

of coercion, "sticks,"

с принуждаване -- тояги,

you can do it with payments,

може да го правите с плащания --

"carrots,"

моркови,

or you can do it by getting others

или можете да го направите като накарате другите

to want what you want.

да искат това, което искате.

And that ability to get others to want what you want,

И тази способност да принуждавате другите да искат това, което искате,

to get the outcomes you want

да получават резултатите, които искате,

without coercion or payment,

без принуждаване или плащане,

is what I call soft power.

е това, което наричам мека сила.

And that soft power has been much neglected

И тази мека сила е доста пренебрегвана

and much misunderstood,

и често неразбирана.

and yet it's tremendously important.

И все пак е изключително важна.

Indeed, if you can learn

Наистина, ако можете да се научите

to use more soft power,

да използвате повече мека сила,

you can save a lot

можете да си спестите много

on carrots and sticks.

от моркови и тояги.

Traditionally, the way people thought about power

Традиционно, начина по който хората си мислеха за силата

was primarily in terms of military power.

беше преди всичко от гледна точка на военната мощ.

For example, the great Oxford historian

Например, великият оксфордски историк,

who taught here at this university, A.J.P. Taylor,

който е преподавал тук, в този университет, А.Д.П. Тейлър,

defined a great power

определя велика сила

as a country able to prevail in war.

като страна, способна да надделее по време на война.

But we need a new narrative

Но ние се нуждаем от ново определение,

if we're to understand power in the 21st century.

ако искаме да разберем властта през 21-ви век.

It's not just prevailing at war,

Не става дума само за надделяване по време на война,

though war still persists.

въпреки че войните все още съществуват.

It's not whose army wins;

Не става дума за това, чия армия ще победи;

it's also whose story wins.

става дума също за това, чия история печели.

And we have to think much more in terms of narratives

И ние трябва да мислим много повече по отношение на описанията,

and whose narrative is going to be effective.

и чий разказ ще бъде ефективен.

Now let me go back

Сега нека да се върна

to the question

на въпроса

of power transition

за прехода на властта

between states

между държавите,

and what's happening there.

и какво се случва там.

the narratives that we use now

Разказите, които използваме сега

tend to be the rise and fall

се превръщат във възхода и падението

of the great powers.

на великите сили.

And the current narrative is all about

И сегашната история е постоянно

the rise of China

за възхода на Китай

and the decline of the United States.

и за упадъка на Съединените щати.

Indeed, with the 2008 financial crisis,

Наистина, с финансовата криза през 2008 година,

many people said this was

много хора казаха, че това е

the beginning of the end of American power.

началото на края на американската власт.

The tectonic plates

Тектоничните плочи

of world politics were shifting.

на световната политика се разместваха.

And president Medvedev of Russia, for example,

И президентът Медведев на Русия, например,

pronounced in 2008

каза през 2008 година,

this was the beginning of the end

че това беше началото на края

of United States power.

на силата на Съединените щати.

But in fact,

Но в действителност,

this metaphor of decline

тази метафора за упадък

is often very misleading.

е често много подвеждаща.

If you look at history, in recent history,

Ако се вгледате в историята, в съвременната история,

you'll see the cycles of belief

ще видите, че цикли на вяра

in American decline

в американския упадък

come and go every 10 or 15 years or so.

идват и си отиват на всеки 10 или 15 години.

In 1958,

През 1958 година,

after the Soviets put up Sputnik,

след като Съветският Съюз изстреля Спутник,

it was "That's the end of America."

се твърдеше, че "Това е краят на Америка".

In 1973, with the oil embargo

През 1973 година, с петролното ембарго

and the closing of the gold window,

и краят на златното покритие,

that was the end of America.

това беше краят на Америка.

In the 1980s,

През 1980 година,

as America went through a transition in the Reagan period,

когато Америка премина през преход в периода на Рейгън,

between the rust belt economy of the midwest

от производствения икономически пояс на Средния Запад

to the Silicon Valley economy of California,

до икономиката в Силиконовата долина в Калифорния,

that was the end of America.

това беше краят на Америка.

But in fact, what we've seen

Но в действителност това, което видяхме

is none of those were true.

е, че нищо от това не беше вярно.

Indeed, people were over-enthusiastic

Вярно е, че хората бяха прекалено ентусиазирани

in the early 2000s,

в началото на 21-и век,

thinking America could do anything,

смятайки, че Америка може да направи всичко,

which led us into some disastrous

което ни доведе до някои катастрофални

foreign policy adventures,

външнополитически авантюри,

and now we're back to decline again.

и сега сме отново в упадък.

The moral of this story

Поуката от тази история

is all these narratives about rise and fall and decline

е, че всички тези разкази за възход и падение и упадък,

tell us a lot more about psychology

ни казват много повече за психологията,

than they do about reality.

отколкото за реалността.

If we try to focus on the reality,

Ако се опитаме да се съсредоточим върху реалността,

then what we need to focus on

тогава трябва да се съсредоточи върху

is what's really happening

това, което наистина се случва

in terms of China and the United States.

по отношение на Китай и Съединените щати.

Goldman Sachs has projected

Голдман Сакс прогнозират,

that China, the Chinese economy,

че Китай, китайската икономика,

will surpass that of the U.S.

ще надминат тази на САЩ

by 2027.

до 2027 година.

So we've got, what,

Така че ни остават, колко,

17 more years to go or so

още около 17 години,

before China's bigger.

преди китайската да стане по-голяма.

Now someday,

Сега, някой ден,

with a billion point three people getting richer,

с 1,3 милиарда души ставащи по-богати,

they are going to be bigger than the United States.

те ще бъдат по-големи от Съединените Щати.

But be very careful about these projections

Но трябва да бъдете много внимателни с такива прогнози,

such as the Goldman Sachs projection

като прогнозите на Голдман Сакс,

as though that gives you an accurate picture

все едно, те ви дават точна картина

of power transition in this century.

за прехода на властта през този век.

Let me mention three reasons why it's too simple.

Позволете ми да отбележа три причини, защо това е твърде опростено.

First of all, it's a linear projection.

На първо място, това е линейна прогноза.

You know, everything says,

Знаете ли, навсякъде се казва,

here's the growth rate of China, here's the growth rate of the U.S.,

тук е темпът на растеж на Китай, тук е темпът на растеж на САЩ,

here it goes -- straight line.

оттук почва -- права линия.

History is not linear.

Историята не е линейна.

There are often bumps along the road, accidents along the way.

Често има сътресения по пътя, катастрофи по пътя.

The second thing is

Второто нещо е,

that the Chinese economy

че китайската икономика

passes the U.S. economy in, let's say, 2030,

ще надмине икономиката на САЩ през, да речем, 2030 година,

which it may it,

което е вероятно,

that will be a measure of total economic size,

това ще бъде мерило за общия икономически размер,

but not of per capita income --

но не и за доходите на глава от населението --

won't tell you about the composition of the economy.

няма да ви каже за състава на икономиката.

China still has large areas

Китай все още има големи области

of underdevelopment

на изостаналост.

and per capita income is a better measure

И доходът на глава от населението е по-добра мярка

of the sophistication of the economy.

за сложността на икономиката.

And that the Chinese won't catch up or pass the Americans

И, че китайците няма да се изравнят или да надминат американците

until somewhere in the latter part,

до някой по-далечен момент,

after 2050, of this century.

след 2050 година, през този век.

The other point that's worth noticing

Другата точка, която си струва да се отбележи

is how one-dimensional

е колко едностранна

this projection is.

е тази прогноза.

You know, it looks at economic power

Знаете ли, разглежда икономическата сила,

measured by GDP.

измерена чрез БВП.

Doesn't tell you much about military power,

Не ви казва много за военната сила,

doesn't tell you very much about soft power.

не ви казва много за меката сила.

It's all very one-dimensional.

Всичко е едностранно.

And also, when we think about the rise of Asia,

И също така, когато си мислим за възхода на Азия,

or return of Asia

или завръщането на Азия,

as I called it a little bit earlier,

както го нарекох малко по-рано,

it's worth remembering Asia's not one thing.

си струва да припомним, че Азия не е едно нещо.

If you're sitting in Japan,

Ако седите в Япония,

or in New Delhi,

или в Ню Делхи,

or in Hanoi,

или в Ханой,

your view of the rise of China

вашето гледище за възхода на Китай

is a little different than if you're sitting in Beijing.

е малко по-различно, отколкото ако седите в Пекин.

Indeed, one of the advantages

Наистина, едно от предимствата,

that the Americans will have

което американците имат,

in terms of power in Asia

като сила в Азия е,

is all those countries

че всички тези страни

want an American insurance policy

искат американска застрахователна полица

against the rise of China.

срещу възхода на Китай.

It's as though Mexico and Canada

Това е все едно, Мексико и Канада

were hostile neighbors to the United States,

да са враждебно настроени съседи на САЩ,

which they're not.

каквито те не са.

So these simple projections

Така че тези прости прогнози,

of the Goldman Sachs type

от типа на Голдман Сакс,

are not telling us what we need to know

не ни казват това, което искаме да знаем,

about power transition.

за прехода на властта.

But you might ask, well so what in any case?

Но вие можете да се запитате, и какво от това, във всеки случай?

Why does it matter? Who cares?

Защо това е от значение? На кого му пука?

Is this just a game

Дали това е просто игра,

that diplomats and academics play?

която дипломатите и учените играят?

The answer is it matters quite a lot.

Отговорът е, че това е от доста голямо значение.

Because, if you believe in decline

Защото, ако вярвате в упадъка,

and you get the answers wrong on this,

и ако получавате погрешни отговори за това,

the facts, not the myths,

за фактите, а не за митовете,

you may have policies which are very dangerous.

може да наложите политики, които да са много опасни.

Let me give you an example from history.

Нека ви дам един пример от историята.

The Peloponnesian War

Пелопонеската война

was the great conflict

била големият конфликт,

in which the Greek city state system

в който гръцката полисна система

tore itself apart

се саморазпаднала,

two and a half millennia ago.

две и половина хилядолетия назад.

What caused it?

Какво е причинило това?

Thucydides, the great historian of the the Peloponnesian War,

Тукидид, големият историк на Пелопонеската война,

said it was the rise in the power of Athens

казва, че това било нарастването на силата на Атина,

and the fear it created in Sparta.

и страха, който това породило в Спарта.

Notice both halves of that explanation.

Забележете двете страни на това обяснение.

Many people argue

Много хора твърдят,

that the 21st century

че 21-ви век

is going to repeat the 20th century,

ще повтори 20-ти век,

in which World War One,

през който Първата световна война,

the great conflagration

големия пожар,

in which the European state system

в който европейската държавна система

tore itself apart

се саморазпадна,

and destroyed its centrality in the world,

и разруши централното си място в света,

that that was caused by

което беше причинено от

the rise in the power of Germany

нарастването на силата на Германия,

and the fear it created in Britain.

и страхът, който създаде във Великобритания.

So there are people who are telling us

Така че има хора, които ни казват,

this is going to be reproduced today,

че това ще бъде възпроизведено днес,

that what we're going to see

че това, което ще видим,

is the same thing now in this century.

ще бъде същото нещо и през този век.

No, I think that's wrong.

Не, мисля, че това е погрешно.

It's bad history.

Това е лош спомен от историята.

For one thing, Germany had surpassed Britain

Едно нещо е сигурно, че Германия надмина Великобритания

in industrial strength by 1900.

в индустриално отношение през 1900 година.

And as I said earlier,

И както казах по-рано,

China has not passed the United States.

Китай не е надминал САЩ.

But also, if you have this belief

Но също така, ако вярвате на това нещо,

and it creates a sense of fear,

а то създава чувство на страх,

it leads to overreaction.

това води до свръхреакции.

And the greatest danger we have

И най-голямата опасност, която съществува

of managing this power transition

в управлението на този преход на власт,

of the shift toward the East is fear.

на прехода към Изтока, е страха.

To paraphrase Franklin Roosevelt

Ако перифразираме Франклин Рузвелт

from a different context,

от различен контекст,

the greatest thing we have to fear is fear itself.

най-голямото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.

We don't have to fear the rise of China

Ние не трябва да се страхуваме от възхода на Китай,

or the return of Asia.

или завръщането на Азия.

And if we have policies

И ако имаме политики,

in which we take it

в които да разглеждаме това,

in that larger historical perspective,

от тази голяма историческа гледна точка,

we're going to be able

ще бъдем в състояние

to manage this process.

да управляваме този процес.

Let me say a word now

Позволете ми да кажа няколко думи сега

about the distribution of power

за разпределението на властта,

and how it relates to power diffusion

и как това е свързано с разпространението на властта,

and then pull these two types together.

и след това да свържа тези два типа заедно.

If you ask how is power distributed in the world today,

Ако попитате как властта е разпределена в света днес,

it's distributed much like

тя е разпределена подобно

a three-dimensional chess game.

на триизмерна игра на шах.

Top board:

Най-горната дъска:

military power among states.

военна сила между страните.

The United States is the only superpower,

Съединените щати са единствената суперсила,

and it's likely to remain that way

и това вероятно ще остане така

for two or three decades.

през следващите две или три десетилетия.

China's not going to replace the U.S. on this military board.

Китай няма да замени САЩ в тази военна дъска.

Middle board of this three-dimensional chess game:

Средната дъска в тази триизмерна игра на шах:

economic power among states.

икономическа власт между страните.

Power is multi-polar.

Властта е многополюсна.

There are balancers --

Има баланс.

the U.S., Europe,

САЩ, Европа,

China, Japan

Китай, Япония

can balance each other.

могат да се балансират взаимно.

The bottom board of this three-dimensional,

Най-долната дъска в този триизмерен шах,

the board of transnational relations,

дъската на транснационалните отношения,

things that cross borders outside the control of governments,

нещата, които пресичат границите извън контрола на правителствата,

things like climate change, drug trade,

неща като изменението на климата, търговията с наркотици,

financial flows,

парични потоци,

pandemics,

пандемиите,

all these things that cross borders

всички тези неща, които пресичат границите,

outside the control of governments,

извън контрола на правителствата,

there nobody's in charge.

там никой не е на власт.

It makes no sense to call this unipolar

Няма смисъл да наричаме този модел еднополюсен,

or multi-polar.

или многополюсен.

Power is chaotically distributed.

Властта е хаотично разпределена.

And the only way you can solve these problems --

И единственият начин, по който можем да разрешим тези проблеми --

and this is where many greatest challenges

и това е мястото, където са много от най-големите предизвикателства,

are coming in this century --

които идват през този век --

is through cooperation,

е чрез сътрудничество,

through working together,

чрез съвместна работа,

which means that soft power becomes more important,

което означава, че меката сила става все по-важна,

that ability to organize networks

способността да организираме мрежи,

to deal with these kinds of problems

които да се справят с тези проблеми,

and to be able to get cooperation.

и да бъдем в състояние да организираме сътрудничество.

Another way of putting it

Друг начин, по който да представим това е,

is that as we think of power in the 21st century,

че като си мислим за властта в 21-ви век,

we want to get away from the idea

ние искаме да избягаме от идеята,

that power's always zero sum --

че властта винаги дава неутрален резултат --

my gain is your loss and vice versa.

моята печалба е твоя загуба и обратно.

Power can also be positive sum,

Властта може да бъде и с положителен резултат,

where your gain can be my gain.

където вашата печалба може да бъде моя печалба.

If China develops greater energy security

Ако Китай разработи по-голяма енергийна сигурност

and greater capacity

и по-голям капацитет,

to deal with its problems of carbon emissions,

за да се справи с проблемите си за въглеродните емисии,

that's good for us

това ще е добре за нас,

as well as good for China

както ще бъде добре и за Китай,

as well as good for everybody else.

както ще бъде добре и за всички останали.

So empowering China

Така че овластяването на Китай,

to deal with its own problems of carbon

за да се справи със собствените си проблеми на въглероди емисии,

is good for everybody,

е добро за всички,

and it's not a zero sum, I win, you lose.

и не е с неутрален резултат, аз печеля, ти губиш.

It's one in which we can all gain.

Това е нещо, при което всички ние можем да спечелим.

So as we think about power

Така че, когато си мислим за власт

in this century,

през този век,

we want to get away from this view

искам да се отдалечим от тази гледна точка,

that it's all I win, you lose.

която е, че всичко, което печеля ти губиш.

Now I don't mean to be Pollyannaish about this.

Сега, не искам да съм прекален опитмист за това.

Wars persist. Power persists.

Войните продължават. Властта се задържа.

Military power is important.

Военната сила е важна.

Keeping balances is important.

Поддържането на баланса е важно.

All this still persists.

Всичко това все още продължава.

Hard power is there,

Твърдата сила съществува,

and it will remain.

и тя ще остане.

But unless you learn how to mix

Но ако не се научите как да смесвате

hard power with soft power

твърда сила с мека сила,

into strategies that I call smart power,

в стратегии, които наричам интелигентна сила,

you're not going to deal with the new kinds of problems

няма да можете да се справите с тези нови видове проблеми,

that we're facing.

пред които сме изправени.

So the key question that we need to think about as we look at this

Така че основният въпрос, над който трябва да мислим,

is how do we work together

когато разглеждаме това, е как да работим заедно,

to produce global public goods,

за производството на глобални обществени блага,

things from which all of us can benefit?

неща, от които всеки от нас може да се възползва?

How do we define our national interests

Как да определим националните си интереси,

so that it's not just zero sum,

така че това да не е само нулева сума,

but positive sum.

но положителна сума.

In that sense, if we define our interests,

В този смисъл, ако определим нашите интереси,

for example, for the United States

например, за САЩ

the way Britain defined its interests in the 19th century,

по начина, по който Великобритания определи своите интереси през 19 век,

keeping an open trading system,

поддържайки отворена система на търговия,

keeping a monetary stability, keeping freedom of the seas --

поддържайки валутна стабилност, запазвайки свободата в моретата --

those were good for Britain,

тези неща бяха добри за Великобритания,

they were good for others as well.

те бяха добри и за другите.

And in the 21st century, you have to do an analog to that.

И през 21 век трябва да намерим аналог на това.

How do we produce global public goods,

Как да произвеждаме глобални обществени продукти,

which are good for us,

които да са добри за нас,

but good for everyone at the same time?

но добри и за всички останали, в същото време?

And that's going to be the good news dimension

И това ще бъде доброто новинарско измерение,

of what we need to think about

за това, какво трябва да си мислим,

as we think of power in the 21st century.

като си мислим за властта в 21-ви век.

There are ways to define our interests

Има начини, по които да се определят нашите интереси,

in which, while protecting ourselves with hard power,

така че докато се предпазваме с твърда сила,

we can organize with others in networks

можем да се организираме с други хора в мрежи,

to produce, not only public goods,

за да произвеждаме, не само обществени продукти,

but ways that will enhance our soft power.

но и начини, по които да увеличим нашата мека сила.

So if one looks at the statements

Така, ако човек се вгледа в изявленията,

that have been made about this,

които са направени за това,

I am impressed that when Hillary Clinton

аз бях впечатлен, когато Хилъри Клинтън

described the foreign policy

описваше външната политика

of the Obama administration,

на администрацията на Обама.

she said that the foreign policy of the Obama administration

Тя каза, че външната политика на администрацията на Обама

was going to be smart power,

ще бъде интелигентна сила,

as she put it, "using all the tools

както тя се изрази, "като се използват всички инструменти

in our foreign policy tool box."

в нашата външно-политическа кутия с инструменти."

And if we're going to deal

И ако възнамеряваме да се справим

with these two great power shifts that I've described,

с тези две големи промени във властта, които описах,

the power shift represented by transition among states,

промяната във властта, представяна от прехода между страните,

the power shift represented

промяната във властта, представяна

by diffusion of power away from all states,

от разпръскването на властта извън всички държави,

we're going to have to develop a new narrative of power

ние ще трябва да разработим ново определение за сила,

in which we combine hard and soft power

в което комбинираме твърда и мека сила

into strategies of smart power.

в стратегии на интелигентна сила.

And that's the good news I have. We can do that.

И това е добрата новина, която имам. Ние можем да направим това.

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

(Ръкопляскания)