Is there a limit to technological progress? - Clément Vidal

Translator: Damyan Stanislavov Reviewer: Anton Hikov

Many generations have felt they’ve reached the pinnacle

Много поколения са смятали, че са в апогея

of technological advancement.

на технологичния прогрес, но сто години назад във времето

Yet look back 100 years and the technologies we take for granted today

технологиите, които днес приемаме за даденост,

would seem like impossible magic.

биха изглеждали като невъзможна магия.

So will there be a point where we reach an actual limit of technological progress?

Ще достигнем ли изобщо някога предела на технологичния напредък?

And if so, are we anywhere near that limit now?

И ако да, наближаваме ли го?

Half a century ago, Russian astronomer Nikolai Kardashev was asking

Преди половин век, руският астроном Николай Кардашев

си задава същия въпрос, когато измисля начин

similar questions when he came up with a way to measure technological progress;

за измерване на технологичния прогрес, още преди той да бъде дефиниран.

even when we have no idea exactly what it might look like.

Anything we do in the future will require energy.

Всяко начинание ще изисква енергия,

So Kardashev’s scale classifies potential civilizations,

затова Скалата на Кардашев класифицира цивилизациите,

whether alien civilizations out there in the universe or our own,

дали извънземни, или нашата собствена,

into three levels based on energy consumption.

в три нива, основани на потребление на енергия.

The tiny amount of energy we currently consume pales

Миниатюрното количество, което използваме сега,

next to what we leave untapped.

бледнее пред неоползотвореното.

A type I, or planetary civilization, can access all the energy resources

Цивилизация Тип I - планетарна,

оползотворява всички енергийни ресурси на планетата си.

of its home planet.

In our case, this is the 174,000 terawatts

В нашия случай това са 174-те хиляди теравата от Слънцето.

Earth receives from the sun.

We currently only harness about 15 terawatts of it,

В момента използваме около 15 теравата от тях,

mostly by burning solar energy stored in fossil fuels.

основно изгаряйки съхранената в изкопаеми горива слънчева енергия.

To approach becoming a type I civilization,

За да станем цивилизация Тип I,

we would need to capture solar energy more directly and efficiently

трябва да улавяме слънчевата енергия по-пряко и ефективно,

by covering the planet with solar panels.

обвивайки планетата със слънчеви панели.

Based on the most optimistic models,

Най-оптимистично, това може да стане в следващите четири века.

we might get there within just four centuries.

What would be next?

Какво следва после? Земята получава само частица от слънчевата енергия,

Well, the Earth only gets a sliver of the sun’s energy,

while the rest of its 400 yottawatts is wasted in dead space.

а останалите 400 йотавата се губят в празното пространство.

But a type II, or stellar civilization,

Но цивилизация Тип II - звездна, би улавяла свръхефективно

would make the most of its home stars energy.

енергията от звездата си. Вместо панели около планетата,

Instead of installing solar panels around a planet,

a type II civilization would install them directly orbiting its star,

цивилизация Тип II би монтирала орбитиращи около звездата панели,

forming a theoretical structure called a Dyson sphere.

създавайки теоретичната сфера на Дайсън.

And the third step, a type III civilization,

А третата стъпка? Цивилизация Тип III

would harness all the energy of its home galaxy.

би уловила цялата енергия на своята галактика.

But we can also think of progress in the opposite way.

Но прогресът може да бъде и в обратна посока.

How small can we go?

Колко можем да се смалим? Британският космолог Джон Бароу

To that end, British cosmologist John Barrow,

classified civilizations by the size of objects they control.

класифицира цивилизациите според размера на обектите на контрол.

That ranges from mechanical structures at our own scale,

От механични структури с наш размер до съставните елементи

to the building blocks of our own biology, down to unlocking atoms themselves.

на биологията ни, дори до самите атоми.

We’ve currently touched the atomic level,

Вече сме достигнали атомното ниво, но контролът ни е ограничен.

though our control remains limited.

But we potentially could go much smaller in the future.

Но хипотетично можем да стигнем и по-дълбоко.

To get a sense of the extent to which that’s true,

За да се ориентирате,

the observable universe is 26 orders of magnitude

видимата Вселена е 10 на 26-та степен по-голяма от човешкото тяло.

larger than a human body.

That means if you zoomed out by a factor of 10, 26 times,

Тоест ако се отдалечите 26 пъти с множител 10,

you’d be at the scale of the universe.

ще достигнете мащаба на Вселената.

But to reach the minimum length scale known as the Planck length,

Но минималната дължина - Дължината на Планк,

you would need to zoom in 35 times.

се достига след 35 пъти мащабиране.

As physicist Richard Feynman once said,

Както веднъж казва физикът Ричард Файнман, "има много място на дъното".

there’s plenty of room at the bottom.

Instead of one or the other, it’s likely that our civilization

Най-вероятно нашата цивилизация ще продължи да се развива

will continue to develop along both Kardashev and Barrow scales.

и според Скалата на Кардашев, и според Скалата на Бароу.

Precision on a smaller scale lets us use energy more efficiently

Чрез прецизност в малък мащаб използваме енергията по-ефективно

and unlocks new energy sources like nuclear fusion or even antimatter.

и отключваме нови източници, като ядрения синтез,

и дори антиматерията. Повечето енергия

And this increased energy lets us expand and build on a larger scale.

ще ни позволи да се разширяваме в по-голям мащаб.

A truly advanced civilization then would harness both stellar energy

Една наистина напреднала цивилизация ще владее и звездната енергия,

and subatomic technologies.

и субатомните технологии.

But these predictions weren't made just for us humans.

Тези предсказания не се отнасят само за нас.

They double as a possible means of detecting intelligent life

Те са метод за откриване на разумен живот във Вселената.

in the universe.

If we find a Dyson sphere around a distant star,

Ако открием сфера на Дайсън около далечна звезда,

that's a pretty compelling sign of life.

това е сигурен знак за живот.

Or what if instead of a structure that passively soaked up

Може би вместо пасивна конструкция, черпейки енергия като растение,

all of a star’s energy like a plant,

an alien civilization built one that actively sucked the energy

някъде там е построено съоръжение, което смуче енергия като колибри.

out of the star like a hummingbird?

Frighteningly enough, we’ve observed super dense celestial bodies

Стряскащото е, че сме наблюдавали свръхплътни небесни тела

about the size of a planet that drain energy out of a much bigger star.

с размерите на планета,

които поглъщат енергия от по-голяма звезда.

It would be much too premature to conclude that this is evidence of life

Би било прибързано да заключим, че това доказва наличие на живот.

in the universe.

There are also explanations for these observations

Има и обяснения, които не включват извънземни форми на живот.

that don’t involve alien life forms.

But that doesn’t stop us from asking: what if?

Но това не ни спира да задаваме въпроса "Ами ако?".