Eva Vertes: My dream about the future of medicine

Translator: Vesselina Dobrinova Reviewer: Anton Hikov

Thank you. It's really an honor and a privilege to be here

Благодаря ви! За мен наистина е чест и привилегия да бъда тук,

spending my last day as a teenager.

в последните ми дни като тинейджър.

Today I want to talk to you about the future, but

Днес искам да ви разкажа за бъдещето, но

first I'm going to tell you a bit about the past.

първо ще ви разкажа малко за миналото.

My story starts way before I was born.

Моята история започва преди да се родя.

My grandmother was on a train to Auschwitz, the death camp.

Баба ми пътувала във влак към Аушвиц (бел. прев. Освиенцим), лагера на смъртта.

And she was going along the tracks, and the tracks split.

И се возели по линиите и линиите се разделили.

And somehow -- we don't really know exactly the whole story -- but

И някак -- не знаем цялата история -- но

the train took the wrong track and went to a work camp rather than the death camp.

влакът поел по грешните линии и ги закарал в трудов лагер, вместо в лагер на смъртта.

My grandmother survived and married my grandfather.

Баба ми оцеляла и се омъжила за дядо ми.

They were living in Hungary, and my mother was born.

Те заживели в Унгария и се родила майка ми.

And when my mother was two years old,

И когато майка ми била на две годинки,

the Hungarian revolution was raging, and they decided to escape Hungary.

се разбушувала Унгарската революция и те решили да избягат от Унгария.

They got on a boat, and yet another divergence --

Качили се на кораба и отново имало разклонение --

the boat was either going to Canada or to Australia.

корабът щял да отиде или в Канада, или в Австралия.

They got on and didn't know where they were going, and ended up in Canada.

Те се качили и не знаели къде отиват, накрая се озовали в Канада.

So, to make a long story short, they came to Canada.

И така с две думи те дошли в Канада.

My grandmother was a chemist. She worked at the Banting Institute in Toronto,

Баба ми била химик. Работила в Института Бантинг в Торонто,

and at 44 she died of stomach cancer. I never met my grandmother,

но на 44 починала от рак на стомаха. Никога не съм я срещала,

but I carry on her name -- her exact name, Eva Vertes --

но нося нейното име -- абсолютно същото име, Ева Въртес --

and I like to think I carry on her scientific passion, too.

и си мисля, че съм наследила от нея и страстта към науката.

I found this passion not far from here, actually, when I was nine years old.

Открих тази страст недалеч оттук, всъщност, когато бях на 9 години.

My family was on a road trip and we were in the Grand Canyon.

Със семейството ми пътувахме с кола и бяхме в Големия Каньон.

And I had never been a reader when I was young --

И аз никога не съм чела книги, когато бях малка --

my dad had tried me with the Hardy Boys; I tried Nancy Drew;

баща ми се опита да ме зариби с Братята Харди, опитах и Ненси Дрю,

I tried all that -- and I just didn't like reading books.

пробвах какво ли не -- просто не ми харесваше да чета книги.

And my mother bought this book when we were at the Grand Canyon

И майка ми си купи една книга, когато бяхме в Големия Каньон,

called "The Hot Zone." It was all about the outbreak of the Ebola virus.

наречена "Горещата зона." Разказваше се за избухването на вируса Ебола.

And something about it just kind of drew me towards it.

И нещо в нея някак ме привлече силно.

There was this big sort of bumpy-looking virus on the cover,

На корицата имаше един някак бабунест вирус,

and I just wanted to read it. I picked up that book,

и просто исках да я прочета. Взех я

and as we drove from the edge of the Grand Canyon

и докато карахме от края на Големия Каньон

to Big Sur, and to, actually, here where we are today, in Monterey,

до Биг Сур и до, всъщност, тук, където сме днес, в Монтерей.

I read that book, and from when I was reading that book,

Аз четях книгата и от този момент

I knew that I wanted to have a life in medicine.

знаех, че искам животът ми да е свързан с медицината.

I wanted to be like the explorers I'd read about in the book,

Исках да бъда като изследователите, за които четях в книгата,

who went into the jungles of Africa,

които ходеха в джунглите на Африка,

went into the research labs and just tried to figure out

влизаха в лабораториите си и просто се опитваха да разберат

what this deadly virus was. So from that moment on, I read every medical book

какъв е този смъртоносен вирус. От този момент нататък, четях всяка медицинска книга,

I could get my hands on, and I just loved it so much.

до която можех да се докопам и това много ми харесваше.

I was a passive observer of the medical world.

Бях безучастен наблюдател на света на медицината.

It wasn't until I entered high school that I thought,

Чак, когато влязох в гимназия си помислих,

"Maybe now, you know -- being a big high school kid --

"Може би сега, нали се сещате -- като съм голяма гимназистка --

I can maybe become an active part of this big medical world."

може би мога да стана деен участник в големия свят на медицината."

I was 14, and I emailed professors at the local university

Бях на 14 и разпращах електронни писма до професорите в местния университет

to see if maybe I could go work in their lab. And hardly anyone responded.

и ги питах дали не бих могла да работя в лабораторията им. Почти никой не отговори.

But I mean, why would they respond to a 14-year-old, anyway?

В смисъл, защо биха отговорили на 14-годишно дете?

And I got to go talk to one professor, Dr. Jacobs,

Но успях да се срещна с един професор, Д-р Джейкъбс,

who accepted me into the lab.

който ме прие в лабораторията си.

At that time, I was really interested in neuroscience

По това време много се интересувах от неврология

and wanted to do a research project in neurology --

и исках да направя научно изследване,

specifically looking at the effects of heavy metals on the developing nervous system.

което да се концентрира върху ефекта на тежките метали върху развитието на нервната система.

So I started that, and worked in his lab for a year,

Така че го започнах и работих в неговата лаборатория една година,

and found the results that I guess you'd expect to find

и стигнах до резултатите, до които вероятно очаквахте, че ще стигна,

when you feed fruit flies heavy metals -- that it really, really impaired the nervous system.

когато храните винарки с тежки метали -- това наистина, ама наистина вреди на нервната система.

The spinal cord had breaks. The neurons were crossing in every which way.

Гръбначният мозък беше на парчета. Невроните се пресичаха във всички посоки.

And from then I wanted to look not at impairment, but at prevention of impairment.

И оттогава реших да се концентрирам не върху вредите, но върху предпазването от тях.

So that's what led me to Alzheimer's. I started reading about Alzheimer's

И това е, което ме доведе до Алцхаймер. Започнах да чета за болестта на Алцхаймер

and tried to familiarize myself with the research,

и се опитвах да се запозная с научните изследвания

and at the same time when I was in the --

и по същото време, когато бях в --

I was reading in the medical library one day, and I read this article

четях в медицинската библиотека един ден и попаднах на статия

about something called "purine derivatives."

за нещо наречено производни на пурина.

And they seemed to have cell growth-promoting properties.

Тези съединения, като че спомагаха клетъчния растеж.

And being naive about the whole field, I kind of thought,

И тъй като бях наивна за цялата работа си помислих,

"Oh, you have cell death in Alzheimer's

"О, при Алцхайхмер имаме клетъчна смърт,

which is causing the memory deficit, and then you have this compound --

която предизвиква загубата на памет, но имаме и това съединение --

purine derivatives -- that are promoting cell growth."

производно на пурина -- което пък спомага растежа на клетки."

And so I thought, "Maybe if it can promote cell growth,

И си помислих, "Може би щом спомага растежа,

it can inhibit cell death, too."

би могло да забави и смъртта."

And so that's the project that I pursued for that year,

И така това е проектът, с който се занимавах през тази година,

and it's continuing now as well,

и който още е в ход,

and found that a specific purine derivative called "guanidine"

и открих, че едно от производните на пурина, наречено гуанидин,

had inhibited the cell growth by approximately 60 percent.

беше забавило растежа на клетки с почти 60 процента.

So I presented those results at the International Science Fair,

Представих тези резултати на Международния научен панаир,

which was just one of the most amazing experiences of my life.

което беше просто едно от най-невероятните преживявания на живота ми.

And there I was awarded "Best in the World in Medicine,"

И ме наградиха с "Най-добър в света на медицината,"

which allowed me to get in, or at least get a foot in the door of the big medical world.

което ми позволи да вляза, или поне да надникна през вратата на големия свят на медицината.

And from then on, since I was now in this huge exciting world,

И оттам нататък, тъй като вече бях в този огромен и вълнуващ свят,

I wanted to explore it all. I wanted it all at once, but knew I couldn't really get that.

исках да го изследвам целия. Исках го целия наведнъж, но знаех, че няма как да стане реално.

And I stumbled across something called "cancer stem cells."

И тогава попаднах на нещо, наречено ракови стволови клетки.

And this is really what I want to talk to you about today -- about cancer.

И това е наистина нещото, за което искам да говоря днес -- за рак.

At first when I heard of cancer stem cells,

Когато за първи път чух за ракови стволови клетки,

I didn't really know how to put the two together. I'd heard of stem cells,

не бях много наясно как да възприема двете идеи заедно. Бях чувала за стволови клетки,

and I'd heard of them as the panacea of the future --

и знаех, че са нещо като панацеята на бъдещето --

the therapy of many diseases to come in the future, perhaps.

лечението на много болести, което ще имаме в бъдещето, може би.

But I'd heard of cancer as the most feared disease of our time,

Но бях чувала, че ракът е най-страшната болест на нашето време,

so how did the good and bad go together?

та как така доброто и злото бяха заедно?

Last summer I worked at Stanford University, doing some research on cancer stem cells.

Миналото лято работих в университета Станфърд, изучавайки раковите стволови клетки.

And while I was doing this, I was reading the cancer literature,

И докато се занимавах с това, четях литературата за рак,

trying to -- again -- familiarize myself with this new medical field.

опитвайки се, отново, да се запозная с тази нова област на медицината.

And it seemed that tumors actually begin from a stem cell.

И изглежда туморите всъщност започват от стволови клетки.

This fascinated me. The more I read, the more I looked at cancer differently

Това ме удиви. Колкото повече четях, толкова повече мнението ми за рака се променяше

and almost became less fearful of it.

и страхът от него започна да намалява.

It seems that cancer is a direct result to injury.

Струва ми се, че ракът е пряк резултат от някакво нараняване.

If you smoke, you damage your lung tissue, and then lung cancer arises.

Ако пушите, наранявате белодробната си тъкан и се появява рак на белия дроб.

If you drink, you damage your liver, and then liver cancer occurs.

Ако пиете, разрушавате черния си дроб, тогава се появява рак на черния дроб.

And it was really interesting -- there were articles correlating

И беше наистина интересно -- имаше статии, които свързваха

if you have a bone fracture, and then bone cancer arises.

чупенето на костта и появата на рак на тази кост.

Because what stem cells are -- they're these

Това което са стволовите клетки е -- те са едни

phenomenal cells that really have the ability to differentiate

феноменални клетки, които могат да се видоизменят

into any type of tissue.

във всеки вид тъкан.

So, if the body is sensing that you have damage to an organ

Така че, ако тялото усети, че някой орган е увреден

and then it's initiating cancer, it's almost as if this is a repair response.

и отговорът му е появата на рак, изглежда все едно това е реакция за възстановяване.

And the cancer, the body is saying the lung tissue is damaged,

И ракът, тялото, си казва, белодробната тъкан е наранена,

we need to repair the lung. And cancer is originating in the lung

трябва да възстановим белия дроб. И се появява рак в белия дроб,

trying to repair -- because you have this excessive proliferation

който се опитва да го поправи -- защото има прекомерно разпространение

of these remarkable cells that really have the potential to become lung tissue.

на тези невероятни клетки, които всъщност имат потенциала да се превърнат в белодробна тъкан.

But it's almost as if the body has originated this ingenious response,

Но изглежда сякаш тялото е пуснало този находчив механизъм,

but can't quite control it.

но не може да го контролира добре.

It hasn't yet become fine-tuned enough to finish what has been initiated.

Още не е успяло да открие как да завърши процеса, който е започнало.

So this really, really fascinated me.

Така че това наистина много ме заплени.

And I really think that we can't think about cancer --

И наистина смятам, че не можем да мислим за рак --

let alone any disease -- in such black-and-white terms.

или която и да е друга болест -- в черно и бяло.

If we eliminate cancer the way we're trying to do now, with chemotherapy and radiation,

Ако премахнем рака, както в момента се опитваме да го направим, с химиотерапия или лъчения,

we're bombarding the body or the cancer with toxins, or with radiation, trying to kill it.

бомбардираме тялото или рака с токсини или лъчение, опитвайки се да го убием.

It's almost as if we're getting back to this starting point.

Все едно се връщаме на началната точка.

We're removing the cancer cells, but we're revealing the previous damage

Премахваме раковите клетки, но така само разкриваме старите повреди,

that the body has tried to fix.

които тялото се е опитало да поправи.

Shouldn't we think about manipulation, rather than elimination?

Не трябва ли да мислим за управление, а не за премахване?

If somehow we can cause these cells to differentiate --

Ако някак можем да накараме тези клетки да се видоизменят --

to become bone tissue, lung tissue, liver tissue,

да се превърнат в костна тъкан, белодробна или чернодробна тъкан,

whatever that cancer has been put there to do --

каквато и да е била целта на този рак --

it would be a repair process. We'd end up better than we were before cancer.

това би бил възстановяващ процес. След рака ще сме по-добре, отколкото преди него.

So, this really changed my view of looking at cancer.

И така, това наистина промени гледната ми точка към рака.

And while I was reading all these articles about cancer,

И докато четях всички тези статии за рак,

it seemed that the articles -- a lot of them -- focused on, you know,

ми се стори че статиите, много от тях, се концентрират върху

the genetics of breast cancer, and the genesis

генетичната обусловеност на рака на гърдата. Появата и

and the progression of breast cancer --

развитието на рака на гърдата --

tracking the cancer through the body, tracing where it is, where it goes.

проследяването му из тялото, проследяване къде го има, къде се разпространява.

But it struck me that I'd never heard of cancer of the heart,

Но ми направи впечатление, че никога не бях чувала за рак на сърцето

or cancer of any skeletal muscle for that matter.

или рак на който и да е скелетен мускул.

And skeletal muscle constitutes 50 percent of our body,

А скелетните мускули съставят 50 процента от телата ни,

or over 50 percent of our body. And so at first I kind of thought,

или повече от 50 процента. И така първо си помислих,

"Well, maybe there's some obvious explanation

"е, може да има някакво очевидно обяснение

why skeletal muscle doesn't get cancer -- at least not that I know of."

защо няма рак на скелетните мускули -- или поне не съм чувала за такъв случай."

So, I looked further into it, found as many articles as I could,

И така, задълбочих се в тази посока, намерих всички статии, които можах

and it was amazing -- because it turned out that it was very rare.

и беше невероятно -- излизаше, че се среща много рядко.

Some articles even went as far as to say that skeletal muscle tissue

Някои статии дори стигаха до там да твърдят, че скелетните мускули

is resistant to cancer, and furthermore, not only to cancer,

са устойчиви на рак, и още повече, не само на рак,

but of metastases going to skeletal muscle.

но и на метастази.

And what metastases are is when the tumor --

Това което са метастазите е, когато туморът --

when a piece -- breaks off and travels through the blood stream

когато парченце -- се отчупи и пътува по кръвоносните съдове

and goes to a different organ. That's what a metastasis is.

и отиде в друг орган. Това е метастаза.

It's the part of cancer that is the most dangerous.

Това е частта от рака, която е най-опасна.

If cancer was localized, we could likely remove it,

Ако ракът е локализиран, бихме могли да го махнем,

or somehow -- you know, it's contained. It's very contained.

или някак -- нали разбирате, той е ограничен. Много ограничен.

But once it starts moving throughout the body, that's when it becomes deadly.

Но започне ли да се движи из тялото, тогава става смъртоносен.

So the fact that not only did cancer not seem to originate in skeletal muscles,

И така фактът, че ракът не само не започва от скелетните мускули,

but cancer didn't seem to go to skeletal muscle --

но и не отива при скелетните мускули --

there seemed to be something here.

струваше ми се, че има нещо тук.

So these articles were saying, you know, "Skeletal --

И така тези статии казваха, значи, "Скелетнaтa --

metastasis to skeletal muscle -- is very rare."

метастазa в скелетните мускули -- това е голяма рядкост."

But it was left at that. No one seemed to be asking why.

Но бяха спрели до там. Изглежда никой не питаше защо.

So I decided to ask why. At first -- the first thing I did

И аз реших да попитам защо. Първо, първото нещо, което направих,

was I emailed some professors who

беше да пиша на няколко професора, които

specialized in skeletal muscle physiology, and pretty much said,

специализират във физиологията на скелетната мускулатура и в общи линии им казах,

"Hey, it seems like cancer doesn't really go to skeletal muscle.

"Ей, изглежда сякаш ракът не се разпространява в скелетните мускули,

Is there a reason for this?" And a lot of the replies I got were that

дали знаете каква е причината?" Често отговорът беше, че

muscle is terminally differentiated tissue.

мускулите са окончателно специализирана тъкан.

Meaning that you have muscle cells, but they're not dividing,

В смисъл, че имате мускулни клетки, но те не се делят,

so it doesn't seem like a good target for cancer to hijack.

така че изглежда няма лесна цел, която ракът да атакува.

But then again, this fact that the metastases

Но от друга страна, фактът, че метастазите

didn't go to skeletal muscle made that seem unlikely.

не отиват при скелетния мускул, правеше това не много вероятно.

And furthermore, that nervous tissue -- brain -- gets cancer,

Освен това, нервната тъкан -- мозъкът -- развива рак,

and brain cells are also terminally differentiated.

а мозъчните клетки също са окончателно специализирани.

So I decided to ask why. And here's some of, I guess, my hypotheses

И така реших да питам защо. И ето това са някои от, предполагам, хипотезите ми,

that I'll be starting to investigate this May at the Sylvester Cancer Institute in Miami.

които ще започна да изследвам през май в Института за изучаване на рак Силвестър в Маями.

And I guess I'll keep investigating until I get the answers.

Предполагам, че ще продължа изследванията, докато открия отговорите.

But I know that in science, once you get the answers,

Но знам, че в науката, когато получиш отговорите,

inevitably you're going to have more questions.

неизбежно ще имаш повече въпроси.

So I guess you could say that I'll probably be doing this for the rest of my life.

Така че предполагам, че може да се каже, че вероятно ще се занимавам с това до края на живота си.

Some of my hypotheses are that

Някои от хипотезите ми са,

when you first think about skeletal muscle,

когато първо се замислите за скелетните мускули,

there's a lot of blood vessels going to skeletal muscle.

има много кървоносни съдове, които отиват към тях.

And the first thing that makes me think is that

И първата мисъл, на което това ме навежда е,

blood vessels are like highways for the tumor cells.

че кръвоносните съдове са като магистрали за раковите клетки.

Tumor cells can travel through the blood vessels.

Раковите клетки могат да пътуват по кръвоносните съдове.

And you think, the more highways there are in a tissue,

И си мисля, колкото повече магистрали има в една тъкан,

the more likely it is to get cancer or to get metastases.

толкова по-вероятно е там да се появят рак или метастази.

So first of all I thought, you know, "Wouldn't it be favorable

Така че първо си помислих, не би ли било по-вероятно

to cancer getting to skeletal muscle?" And as well,

ракът да стигне до скелетните мускули?" Освен това

cancer tumors require a process called angiogenesis,

раковите тумори имат нужда от процес, наречен ангиогенеза,

which is really, the tumor recruits the blood vessels to itself

който наистина е, туморът вербува кръвоносните съдове за себе си,

to supply itself with nutrients so it can grow.

за да се подсигури с хранителни вещества и да може да расте.

Without angiogenesis, the tumor remains the size of a pinpoint and it's not harmful.

Без ангиогенеза, туморът остава с размера на главата на топлийка и е безвреден.

So angiogenesis is really a central process to the pathogenesis of cancer.

Така че ангиогенезата е наистина много важна за болестотворния ефект от рак.

And one article that really stood out to me

Една статия, която наистина ми направи впечатление,

when I was just reading about this, trying to figure out why cancer doesn't go to skeletal

докато просто четях по върпоса и се опитвах да разбера защо ракът не отива в скелетните мускули,

muscle, was that it had reported 16 percent of micro-metastases

разказваше за 16 процента от микро метастази

to skeletal muscle upon autopsy.

открити в скелетните мускули по време на аутопсия.

16 percent! Meaning that there were these pinpoint tumors in skeletal muscle,

16 процента! Това значеше, че има миниатюрни тумори в скелетните мускули,

but only .16 percent of actual metastases --

но само 0.16 процента от истински метастази --

suggesting that maybe skeletal muscle is able to control the angiogenesis,

което подсказваше, че може би скелетните мускули могат да контролират ангиогенезата

is able to control the tumors recruiting these blood vessels.

и да контролират привличането на кръвоносните съдове от туморите.

We use skeletal muscles so much. It's the one portion of our body --

Ние използваме скелетните си мускули толкова много. Това е единствената част от тялото ни --

our heart's always beating. We're always moving our muscles.

сърцето ни вечно бие. Ние непрекъснато мърдаме мускулите си.

Is it possible that muscle somehow intuitively knows

Възможно ли е мускулите някак интуитивно да знаят,

that it needs this blood supply? It needs to be constantly contracting,

че тази кръв им трябва? Те трябва непрекъснато да се свиват,

so therefore it's almost selfish. It's grabbing its blood vessels for itself.

така че са почти егоистични. Пазят си кръвоносните съдове за себе си.

Therefore, when a tumor comes into skeletal muscle tissue,

Затова, когато в скелетната мускулатура пристигне тумор,

it can't get a blood supply, and can't grow.

той не може да се снабди с кръв и не може да расте.

So this suggests that maybe if there is an anti-angiogenic factor

Това ме навежда на мисълта, че може би има анти-ангиогенен фактор

in skeletal muscle -- or perhaps even more,

в скелетната мускулатура -- или дори повече,

an angiogenic routing factor, so it can actually direct where the blood vessels grow --

начин за определяне на маршрута на кръвоносните съдове, така че да се насочват на определени места.

this could be a potential future therapy for cancer.

Това би могло един ден да бъде лек за рак.

And another thing that's really interesting is that

Друго нещо, което е много интересно е,

there's this whole -- the way tumors move throughout the body,

има една цяла -- начинът по който туморите се движат през тялото,

it's a very complex system -- and there's something called the chemokine network.

това е много сложна система -- и има нещо, наречено химокинна мрежа.

And chemokines are essentially chemical attractants,

Химокините са в общи линии химични привличащи вещества,

and they're the stop and go signals for cancer.

те са зелената и червената светлина за рак.

So a tumor expresses chemokine receptors,

Туморите изразяват химокинни рецептори,

and another organ -- a distant organ somewhere in the body --

и друг орган -- далечен орган някъде в тялото --

will have the corresponding chemokines,

ще има подходящите химокини,

and the tumor will see these chemokines and migrate towards it.

туморът ще види тези химокини и ще мигрира към този орган.

Is it possible that skeletal muscle doesn't express this type of molecules?

Възможно ли е скелетните мускули да не изпращат този вид молекули?

And the other really interesting thing is that

И другото наистина интересно нещо е, че

when skeletal muscle -- there's been several reports that when skeletal

когато скелетните мускули -- има няколко доклада, че когато скелетните

muscle is injured, that's what correlates with metastases going to skeletal muscle.

мускули са наренени, това е свързано с появата на местази в тях.

And, furthermore, when skeletal muscle is injured,

Освен това, когато има нараняване на скелетния мускул,

that's what causes chemokines -- these signals saying,

това причинява химокините -- тези сигнали, които казват,

"Cancer, you can come to me," the "go signs" for the tumors --

"Рак, можеш да дойдеш при мен," зелената светлина за туморите --

it causes them to highly express these chemokines.

това ги кара да разпращат много от тези химокини.

So, there's so much interplay here.

Така че има много взаимодействия.

I mean, there are so many possibilities

В смисъл, има толкова много възможности

for why tumors don't go to skeletal muscle.

за обяснение, защо няма тумори в скелетната мускулатура.

But it seems like by investigating, by attacking cancer,

Но ми се струва, че чрез проучване, чрез атака на рака,

by searching where cancer is not, there has got to be something --

чрез търсене на места, където той не се появява, трябва да има нещо --

there's got to be something -- that's making this tissue resistant to tumors.

трябва да има нещо -- което прави тази тъкан устойчива на тумори.

And can we utilize -- can we take this property,

И можем ли да го използваме -- можем ли да вземем това свойство,

this compound, this receptor, whatever it is that's controlling these

това вещество, този рецептор, каквото и да контролира

anti-tumor properties and apply it to cancer therapy in general?

тези анти-туморни свойства и да го приложим в лечението на рак?

Now, one thing that kind of ties the resistance of skeletal muscle to cancer --

Сега, едно от нещата, което донякъде свързва устойчивостта на скелетната мускулатура към рак --

to the cancer as a repair response gone out of control in the body --

и рака като механизъм за самовъзстановяване на тялото, излязъл извън контрол --

is that skeletal muscle has a factor in it called "MyoD."

е, че скелетната мускулатура притежава нещо, наречено MyoD. (бел. ред. миогенна диференциация)

And what MyoD essentially does is, it causes cells to differentiate

Това, което MyoD прави всъщност е, той кара клетките да се диференцират

into muscle cells. So this compound, MyoD,

в мускулни. Това вещество, MyoD,

has been tested on a lot of different cell types and been shown to

е изпробвано върху много видове клетки и е доказано,

actually convert this variety of cell types into skeletal muscle cells.

че всъщност може да видоизмени най-различни клетки до мускулни клетки.

So, is it possible that the tumor cells are going to the skeletal muscle tissue,

Така че, дали не е възможно раковите клетки да достигат до скелетната мускулатура,

but once in contact inside the skeletal muscle tissue,

но щом влязат в нея

MyoD acts upon these tumor cells and causes them

MyoD им повлиява и ги превръща

to become skeletal muscle cells?

в скелетна мускулатура?

Maybe tumor cells are being disguised as skeletal muscle cells,

Може би раковите клетки са прикрити като мускулни клетки,

and this is why it seems as if it is so rare.

затова ни се струва, че са толкова рядко срещани.

It's not harmful; it has just repaired the muscle.

Не вредят, просто са възстановили мускула.

Muscle is constantly being used -- constantly being damaged.

Мускулите се използват непрекъснато -- непрекъснато се увреждат.

If every time we tore a muscle

Ако всеки път, когато скъсаме мускул

or every time we stretched a muscle or moved in a wrong way,

или разтегнем мускул, или направим грешно движение,

cancer occurred -- I mean, everybody would have cancer almost.

се появяваше рак -- искам да кажа, все едно всички щяхме да имаме рак.

And I hate to say that. But it seems as though muscle cell,

Не ми е приятно да го кажа. Но изглежда мускулните клетки,

possibly because of all its use, has adapted

може би заради всичката тази употреба, са се адаптирали

faster than other body tissues to respond to injury,

по-бързо от останалите тъкани в тялото с механизъм за възстановяване,

to fine-tune this repair response and actually be able to finish the process

с фината настройка на този механизъм и всъщност могат да доведат процеса до край

which the body wants to finish. I really believe that the human body is very,

Наистина вярвам, че човешкото тяло е много,

very smart, and we can't counteract something the body is saying to do.

много умно и не можем да се борим с нещо, което тялото се опитва да постигне.

It's different when a bacteria comes into the body --

Това е различно от атаката на бактерии върху тялото,

that's a foreign object -- we want that out.

те са чуждо тяло -- тях искаме да ги махнем.

But when the body is actually initiating a process

Но когато тялото всъщност е започнало процес,

and we're calling it a disease, it doesn't seem as though elimination is

а ние го наричаме болест, не ми се струва, че премахването

the right solution. So even to go from there, it's possible, although far-fetched,

е правилното решение. И дори оттук е възможно -- въпреки че е доста невероятно --

that in the future we could almost think of cancer being used as a therapy.

в бъдеще бихме могли да мислим за рак почти като за вид лечение.

If those diseases where tissues are deteriorating --

Ако тези болести, където тъканите се разпадат --

for example Alzheimer's, where the brain, the brain cells, die

например Алцхаймер, където мозъкът, мозъчните клетки, умират

and we need to restore new brain cells, new functional brain cells --

и имаме нужда да възстановим нови мозъчни клетки, нови функциониращи мозъчни клетки --

what if we could, in the future, use cancer? A tumor --

какво би станало, ако в бъдеще можем да използваме рака? Един тумор --

put it in the brain and cause it to differentiate into brain cells?

сложен в мозъка, накаран да се видоизмени в мозъчни клетки?

That's a very far-fetched idea, but I really believe that it may be possible.

Това е доста изсмукана от пръстите идея, но наистина вярвам, че може и да е възможно.

These cells are so versatile, these cancer cells are so versatile --

Тези клетки са толкова променливи, тези ракови клетки са толкова променливи,

we just have to manipulate them in the right way.

просто трябва да ги манипулираме по правилния начин.

And again, some of these may be far-fetched, but

И така, някои от тези хипотези могат да ви се сторят невероятни,

I figured if there's anywhere to present far-fetched ideas, it's here at TED, so

но мисля, че ако има място за представяне на невероятни идеи, то това е TED,

thank you very much.

така че много ви благодаря.

(Applause)

(Ръкопляскане)