Matthew Carter: My life in typefaces

Translator: Iviana Gicheva Reviewer: Anton Hikov

Type is something we consume

Шрифтът е нещо, което консумираме

in enormous quantities.

в невероятно големи количества.

In much of the world,

В голяма част от света

it's completely inescapable.

това е напълно неизбежно.

But few consumers are concerned to know

Но малко потребители се интересуват да разберат

where a particular typeface came from

откъде идва един шрифт,

or when or who designed it,

кога или кой го е създал,

if, indeed, there was any human agency involved

ако наистина имаше някаква човешка намеса

in its creation, if it didn't just sort of materialize

в неговото създаване, ако не просто се е материализирало

out of the software ether.

извън софтуерните програми.

But I do have to be concerned with those things.

Но наистина е нужно да се тормозя за тези неща.

It's my job.

Това е моята работа.

I'm one of the tiny handful of people

Аз съм от шепата хора,

who gets badly bent out of shape

които се влудяват

by the bad spacing of the T and the E

от лошото разстояние между Т и Е,

that you see there.

което вие виждате тук.

I've got to take that slide off.

Трябва бързо да сменя този слайд.

I can't stand it. Nor can Chris.

Наистина не мога да го издържа. И Крис не може.

There. Good.

Ето. Чудесно.

So my talk is about the connection

Моята лекция е за връзката между

between technology and design of type.

технологията и дизайна на шрифта.

The technology has changed

Технологията се промени

a number of times since I started work:

много пъти, откакто започнах работата си:

photo, digital, desktop, screen, web.

снимки, дигитално съдържание, десктоп, екран, уеб.

I've had to survive those changes and try

Трябваше да оцелея през тези промени и да опитам

to understand their implications for what I do

да разбера тяхното значение за това, което правя

for design.

за дизайна.

This slide is about the effect of tools on form.

Този слайд е за ефекта на инструментите върху формата.

The two letters, the two K's,

Двете букви, двете К,

the one on your left, my right, is modern,

тази от ваше ляво, мое дясно, е модерна,

made on a computer.

създадена на компютър.

All straight lines are dead straight.

Всички прави линии са наистина изключително прави.

The curves have that kind of mathematical smoothness

Кривите притежават математическа гладкост,

that the Bézier formula imposes.

която налага формулата на Безие.

On the right, ancient Gothic,

Отдясно, древно готическо,

cut in the resistant material of steel by hand.

изрязан на ръка в устойчивия материал на стоманата.

None of the straight lines are actually straight.

Никоя от правите линии не е наистина права.

The curves are kind of subtle.

Кривите са едва доловими.

It has that spark of life from the human hand

Има тази искра на живота от човешката ръка,

that the machine or the program

която машина или програма

can never capture.

не могат да уловят.

What a contrast.

Какъв контраст само.

Well, I tell a lie.

Е, излъгах.

A lie at TED. I'm really sorry.

Излъгах на TED. Наистина съжалявам.

Both of these were made on a computer,

И двете всъщност са правени на компютър,

same software, same Bézier curves,

един и същи софтуер, едни и същи криви на Безие,

same font format.

същият шрифтов формат.

The one on your left

Този отляво

was made by Zuzana Licko at Emigre,

е изработен от Сузана Личко от Emigre,

and I did the other one.

а другият направих аз.

The tool is the same, yet the letters are different.

Инструментът е същият, но буквите все пак са различни.

The letters are different

Буквите са различни,

because the designers are different.

защото дизайнерите са различни.

That's all. Zuzana wanted hers to look like that.

Това е всичко. Сузана искаше нейният да изглежда така.

I wanted mine to look like that. End of story.

Аз исках моят да изглежда така. Край на историята.

Type is very adaptable.

Шрифтът е много адаптивен.

Unlike a fine art, such as sculpture or architecture,

За разлика от изящното изкуство, като скулптура или архитектура,

type hides its methods.

шрифтът крие своите методи.

I think of myself as an industrial designer.

Аз се възприемам като индустриален дизайнер.

The thing I design is manufactured,

Нещото, което създавам, е прозведено

and it has a function:

и има своята функция:

to be read, to convey meaning.

да бъде четено, да се предава смисъл.

But there is a bit more to it than that.

Но има и малко повече от това.

There's the sort of aesthetic element.

Притежава някакъв естетически елемент.

What makes these two letters different

Какво прави двете букви различни

from different interpretations by different designers?

чрез различна интерпретация от различни дизайнери?

What gives the work of some designers

Какво внася в работата на някои дизайнери

sort of characteristic personal style,

вид характерен личен стил,

какъвто можете да откриете в работата на някой моден дизайнер,

as you might find in the work of a fashion designer,

an automobile designer, whatever?

или на автомобилен дизайнер, какъвто и да е?

There have been some cases, I admit,

Има и случаи, признавам си,

where I as a designer

когато и аз като дизайнер,

did feel the influence of technology.

усещам влиянието на технологията.

This is from the mid-'60s,

Това е от средата на '60-те,

the change from metal type to photo,

промяната от метални сплави към снимка,

hot to cold.

топло към студено.

This brought some benefits

Това донесе някои ползи,

but also one particular drawback:

но и един конкретен недостатък:

a spacing system that only provided

система за разстояние, която предоставя само

18 discrete units for letters

18 единици, върху които буквите

to be accommodated on.

да бъдат наместени.

I was asked at this time to design

По това време ме помолиха да проектирам

a series of condensed sans serif types

серия от кондензирани шрифтове без серифи,

with as many different variants as possible

с възможно най-много различни варианти

within this 18-unit box.

в тази кутия с 18 единици.

Quickly looking at the arithmetic,

Бърз поглед към аритметиката,

I realized I could only actually make three

и разбрах, че всъщност мога да направя само три

of related design. Here you see them.

от тези различни дизайна. Ето, виждате ги.

In Helvetica Compressed, Extra Compressed,

Helvetica Compressed, Extra Compressed,

and Ultra Compressed, this rigid 18-unit system

и Ultra Compressed, тази строга система с 18 единици

really boxed me in.

наистина ме ограничаваше.

It kind of determined the proportions

Тя сякаш определяше пропорциите

of the design.

на дизайна.

Here are the typefaces, at least the lower cases.

Ето ги и шрифтовете, или поне малките букви.

So do you look at these and say,

Така че, гледате ли това и казвате ли си:

"Poor Matthew, he had to submit to a problem,

"Горкият Матю, трябваше да се подчини на проблем

and by God it shows in the results."

и, за Бога, това си личи по резултатите."

I hope not.

Надявам се не.

If I were doing this same job today,

Ако и днес действах по същия начин,

instead of having 18 spacing units,

вместо да имам 18 единици за разстояние,

I would have 1,000.

щях да имам 1 000.

Clearly I could make more variants,

Очевидно можех да направя повече варианти,

but would these three members of the family be better?

но дали тези три члена на шрифтовото семейство щяха да са по-добри?

It's hard to say without actually doing it,

Трудно е да се каже без наистина да си го направил,

but they would not be better in the proportion

но те не биха били по-добри в пропорцията

of 1,000 to 18, I can tell you that.

от 1 000 до 18, мога да ви кажа това.

My instinct tells you that any improvement

Инстинктът ми ви казва, че всяко подобрение

would be rather slight, because they were designed

би било по-скоро леко, защото те са проектирани

as functions of the system they were designed to fit,

като функции на системата, към която да пасват,

and as I said, type is very adaptable.

и както казах, шрифтът е приспособим.

It does hide its methods.

Той наистина крие своите методи.

All industrial designers work within constraints.

Всички индустриални дизайнери работят в рамките на ограничения.

This is not fine art.

Това не е изящно изкуство.

The question is, does a constraint

Въпросът е дали ограничението

force a compromise?

изисква компромис?

By accepting a constraint,

Като приемаш ограничение,

are you working to a lower standard?

работиш ли с по-нисък стандарт?

I don't believe so, and I've always been encouraged

Не мисля и винаги съм се окуражавал

by something that Charles Eames said.

от нещо, което е казал Чарлз Иймс.

He said he was conscious of working

Той казва, че осъзнато е работил

within constraints,

в рамките на ограничения,

but not of making compromises.

но не и за правенето на компромиси.

The distinction between a constraint

Разграничението между ограничение

and a compromise is obviously very subtle,

и компромисът очевидно е много фино,

but it's very central to my attitude to work.

но е много централно в отношението ми към работата.

Remember this reading experience?

Помните ли това преживяване?

The phone book. I'll hold the slide

Телефонният указател. Ще задържа този слайд,

so you can enjoy the nostalgia.

за да се насладите на носталгията.

This is from the mid-'70s early trials

Това са първите проби от средата на '70-те

of Bell Centennial typeface I designed

на шрифта Bell Centennial, който създадох

for the U.S. phone books,

за американските телефонни указатели,

and it was my first experience of digital type,

и това беше първият ми опит с дигитален шрифт,

and quite a baptism.

и бойното ми кръщение.

Както казах, създаден за телефонни указатели,

Designed for the phone books, as I said,

to be printed at tiny size on newsprint

за да бъде отпечатван с много малък размер върху весникарска хартия,

on very high-speed rotary presses

на много бързи ротационни преси,

with ink that was kerosene and lampblack.

с мастило, направено от керосин и лампени сажди.

This is not a hospitable environment

Това не е гостоприемна среда

for a typographic designer.

за дизайнер на шрифтове.

Така че предизвикателството за мен беше да създам шрифт,

So the challenge for me was to design type

that performed as well as possible

който се представя възможно най-добре

in these very adverse production conditions.

в тези неприятни, производствени условия.

As I say, we were in the infancy of digital type.

Както казах, това бяха първите ми стъпки в дигиталния шрифт.

I had to draw every character by hand

Трябваше да нарисувам всяка буква на ръка

on quadrille graph paper --

върху квадрилна графична хартия -

имаше четири вида Bell Centennial с различно тегло -

there were four weights of Bell Centennial —

pixel by pixel, then encode them raster line by raster line

пиксел по пиксел, после кодиране растерна линия по растерна линия

for the keyboard.

за клавиатурата.

It took two years, but I learned a lot.

Отне ми две години, но научих много.

These letters look as though they've been chewed

Тези букви изглеждат сякаш са сдъвкани

by the dog or something or other,

от куче или нещо друго,

but the missing pixels at the intersections

но липсващите пиксели в пресечните точки

of strokes or in the crotches

на диагоналите и вътрешните ъглите

are the result of my studying the effects

са резултат на моето изучаване на ефектите

of ink spread on cheap paper

на разпростиране на мастилото върху евтина хартия,

and reacting, revising the font accordingly.

въздействайки, ревизирайки шрифта по съответния начин.

These strange artifacts are designed to compensate

Тези странни артефакти са предназначени да компенсират

for the undesirable effects of scale

за нежеланите ефекти от размера

and production process.

и производствения процес.

At the outset, AT&T had wanted

В самото начало, от AT&T искаха

to set the phone books in Helvetica,

да оформят телефонните указатели с Helvetica,

but as my friend Erik Spiekermann said

но както каза моят приятел Ерик Шпикерман

in the Helvetica movie, if you've seen that,

във филма за Helvetica, ако сте го гледали,

the letters in Helvetica were designed to be

буквите на Helvetica са създадени

as similar to one another as possible.

да са възможно най-еднакви една с друга.

This is not the recipe for legibility at small size.

Това не е рецептата за четливост при малки размери.

It looks very elegant up on a slide.

Изглежда много елегантно, сложено на слайд.

I had to disambiguate these forms

Трябваше да разгранича тези форми

of the figures as much as possible in Bell Centennial

на знаците възможно най-много при Bell Centennial

by sort of opening the shapes up, as you can see

като, един вид разтворя формите, както виждате

in the bottom part of that slide.

в долната част на слайда.

So now we're on to the mid-'80s,

Сега се пренасяме в средата на '80-те,

the early days of digital outline fonts,

първите дни на шрифтовете с цифрови контури,

vector technology.

векторна технология.

There was an issue at that time

По това време имаше проблем

with the size of the fonts,

с размера на шрифтовете,

the amount of data that was required to find

количеството данни, което се изискваше да се намери

and store a font in computer memory.

и съхраняването на шрифт в компютърната памет.

Това ограничи броя на шрифтовете, които можете да имате

It limited the number of fonts you could get

on your typesetting system at any one time.

на вашата система за писане по всяко време.

I did an analysis of the data,

Анализирах данните

and found that a typical serif face

и открих, че типичен серифен шрифт,

you see on the left

който виждате отляво,

needed nearly twice as much data

има нужда от почти два пъти повече данни,

as a sans serif in the middle

отколкото безсерифния в средата,

because of all the points required

защото всички тези точки се изискват

to define the elegantly curved serif brackets.

за дефиниране на елегантно извитите серифни скоби.

The numbers at the bottom of the slide, by the way,

Между другото, числата отдолу на слайда

they represent the amount of data

представятляват количеството информация,

needed to store each of the fonts.

което се изисква, за да се съхрани всеки шрифт.

So the sans serif, in the middle,

И така, без серифния шрифт в средата,

sans the serifs, was much more economical,

без серифите, беше много по-икономичен,

81 to 151.

81 към 151.

"Aha," I thought. "The engineers have a problem.

"Аха!", си помислих. "Инженерите имат проблем.

Designer to the rescue."

Дизайнерът идва на помощ."

I made a serif type, you can see it on the right,

Аз направих серифен шрифт, можете да го видите вдясно,

without curved serifs.

без извитите серифи.

I made them polygonal, out of straight line segments,

Направих ги полигонални, от сегменти с прави линии,

chamfered brackets.

скосени скоби.

And look, as economical in data as a sans serif.

И икономичен на данни като безсерифния.

We call it Charter, on the right.

Нарекохме го Charter, този вдясно.

So I went to the head of engineering

Така че отидох при ръководителя на инженерите

with my numbers, and I said proudly,

с моите числа и заявих гордо:

"I have solved your problem."

"Реших ти проблема."

"Oh," he said. "What problem?"

"Ъъъ,", каза той, "Какъв проблем?"

And I said, "Well, you know, the problem

И аз заявих: "Нали знаеш, проблемът

of the huge data you require for serif fonts and so on."

от огромните данни, от които се нуждаете за серифни шрифтове и така нататък."

"Oh," he said. "We solved that problem last week.

"Оо,", каза той. "Това го решихме миналата седмица.

We wrote a compaction routine that reduces

Написахме процедура за комресиране, която намалява

the size of all fonts by an order of magnitude.

размерът на всички шрифтове по реда на величината.

You can have as many fonts on your system

Можеш да имаш толкова шрифтове в твоята система,

as you like."

колкото пожелаеш."

"Well, thank you for letting me know," I said.

"Е, благодаря, че ме уведоми", казах аз.

Foiled again.

Отново се провалих.

I was left with a design solution

Останах с дизайнерско решение

for a nonexistent technical problem.

за несъществуваш технически проблем.

But here is where the story sort of gets interesting for me.

Но ето и къде историята ме заинтригува.

I didn't just throw my design away

Не изхвърлих дизайна си

in a fit of pique.

заради засегнато честолюбие.

I persevered.

Реших да упорствам.

What had started as a technical exercise

Това, което започна като техническо упражнение

became an aesthetic exercise, really.

прерасна в естетическо упражнение, наистина.

In other words, I had come to like this typeface.

С други думи, започнах да харесвам този шрифт.

Forget its origins. Screw that.

Забравете как е създаден. Забравете го.

I liked the design for its own sake.

Харесвах дизайна сам по себе си.

The simplified forms of Charter

Опростените форми на Charter

gave it a sort of plain-spoken quality

му придадоха някакво явно качество

and unfussy spareness

и несигурна издръжливост,

that sort of pleased me.

това ми беше достатъчно.

You know, at times of technical innovation,

Знаете ли, по време на технически иновации,

дизайнерите искат да бъдат повлияни

designers want to be influenced

by what's in the air.

от това, което е във въздуха.

We want to respond. We want to be pushed

Искаме да откликнем. Искаме да бъдем предизвикани

into exploring something new.

да откриваме нещо ново.

So Charter is a sort of parable for me, really.

Така че Charter е нещо като притча за мен.

In the end, there was no hard and fast causal link

В края на краищата, нямаше обоснована и бърза причинно-следствена връзка

between the technology and the design of Charter.

между технологията и дизайна на Charter.

I had really misunderstood the technology.

Наистина бях разбрал погрешно технологията.

The technology did suggest something to me,

Технологията ми беше предложила нещо,

but it did not force my hand,

но не е принудила ръката ми

and I think this happens very often.

и мисля, че това се случва много често.

You know, engineers are very smart,

Знаете, инженерите са много умни,

and despite occasional frustrations

и въпреки обичайното раздразнение,

because I'm less smart,

защото аз съм по-малко умен,

I've always enjoyed working with them

винаги съм се наслаждавал на работата си с тях

and learning from them.

и съм се учил от тях.

Apropos, in the mid-'90s,

Апропо, в средата на '90-те,

I started talking to Microsoft

започнах разговори с Microsoft

about screen fonts.

относно шрифтовете за екрани.

Up to that point, all the fonts on screen

До този момент, всички шрифтове за екрани

had been adapted from previously existing

бяха адаптирани от вече съществуващи

printing fonts, of course.

шрифтове за печат, разбира се.

But Microsoft foresaw correctly

Но Microsoft бяха предвидили правилно

the movement, the stampede

движението, преминаването

towards electronic communication,

към електронната комуникация

to reading and writing onscreen

за четене и писане на екрана,

with the printed output as being sort of secondary

а отпечатаният резултат е нещо второстепенно

in importance.

по важност.

So the priorities were just tipping at that point.

Така че, приоритетите просто се бяха отклонили в този момент.

They wanted a small core set of fonts

Искаха малък набор от шрифтове,

that were not adapted but designed for the screen

които не бяха адаптирани, а създадени за целта

to face up to the problems of screen,

да се справят с проблемите на екраните,

which were their coarse resolution displays.

които бяха с малка разделителна способност.

I said to Microsoft, a typeface designed

Казах на Microsoft, че шрифт създаден

for a particular technology

за конкретна технология,

is a self-obsoleting typeface.

е самостоятелен шрифт.

Създавал съм твърде много шрифтове в миналото,

I've designed too many faces in the past

that were intended to mitigate technical problems.

които са били предназначени да уталожат технически проблеми.

Thanks to the engineers, the technical problems went away.

Благодарение на инженерите, технически проблеми изчезнаха.

So did my typeface.

Както и моят шрифт.

It was only a stopgap.

Това беше просто временно решение.

Microsoft came back to say that

Microsoft казаха, че

affordable computer monitors

достъпни компютърни монитори,

with better resolutions

с по-добра резолюция,

were at least a decade away.

са поне на десетилетие в бъдещето.

So I thought, well, a decade, that's not bad,

И си помислих, че десетилетие не е толкова лошо,

that's more than a stopgap.

това е повече от временно решение.

So I was persuaded, I was convinced,

Бях привлечен, бях убеден,

and we went to work on what became Verdana

и започнахме работа върху нещо, което се превърна във Verdana

and Georgia,

и Georgia,

for the first time working not on paper

за пръв път работейки не върху хартия,

but directly onto the screen from the pixel up.

а директно върху екран с пиксели.

At that time, screens were binary.

По това време, мониторите бяха бинарни.

The pixel was either on or it was off.

Пикселът или беше черен, или цветен.

Here you see the outline of a letter,

Тук виждате очертанията на буква,

the cap H,

главно H,

which is the thin black line, the contour,

което е черната, тънка линия, контурът,

which is how it is stored in memory,

и така се запазва в паметта,

superimposed on the bitmap,

а насложена върху растерната карта,

which is the grey area,

което е сивата зона,

which is how it's displayed on the screen.

се показва на екрана.

The bitmap is rasterized from the outline.

Растерната карта се растрира от очертанията.

В случая с главното H, съставено само от прави линии,

Here in a cap H, which is all straight lines,

the two are in almost perfect sync

двете са в перфектна хармония

on the Cartesian grid.

върху декартовата решетка.

Not so with an O.

Случаят не е такъв при буквата О.

This looks more like bricklaying than type design,

Изглежда по-скоро като редене на тухли, отколкото на шрифтов дизайн,

but believe me, this is a good bitmap O,

но, повярвайте ми, това е добър растер на О,

for the simple reason that it's symmetrical

по простата причина, че е симетрично

in both x and y axes.

по осите x и y.

In a binary bitmap, you actually can't ask

В бинарната растерна графика не можеш да желаеш

for more than that.

повече от това.

I would sometimes make, I don't know,

Понякога отнема, не знам,

three or four different versions of a difficult letter

три или четири различни версии на трудна буква

like a lowercase A,

като малко А,

and then stand back to choose which was the best.

и тогава решаваш коя е най-добрата.

Well, there was no best,

Е, няма най-добра версия,

so the designer's judgment comes in

така че, според преценката си, дизайнерът

in trying to decide

се опитва да реши

which is the least bad.

коя е най-малко лошата.

Is that a compromise?

Това компромис ли е?

Not to me, if you are working

Не и за мен, ако работиш

at the highest standard the technology will allow,

по най-високия стандарт, който ти позволява технологията,

although that standard may be

въпреки че този стандарт може да е

well short of the ideal.

далече от идеалния.

You may be able to see on this slide

Може и да видите на слайда

two different bitmap fonts there.

два различни растерни шрифта.

The "a" in the upper one, I think,

А-то в горната част

is better than the "a" in the lower one,

е по-добро от това в долната част,

but it still ain't great.

но все още не е страхотно.

You can maybe see the effect better

Можете да видите ефекта по-добре,

if it's reduced. Well, maybe not.

ако смаля малко. Или може би не.

So I'm a pragmatist, not an idealist,

И така, аз съм прагматик, не идеалист

out of necessity.

по необходимост.

For a certain kind of temperament,

За определен вид темперамент,

there is a certain kind of satisfaction

има определен вид удовлетворение

in doing something that cannot be perfect

в това да правиш нещо, което не може да бъде перфектно,

but can still be done to the best of your ability.

но все пак може да се направи по най-добрия начин.

Here's the lowercase H from Georgia Italic.

Ето и малко Н с Georgia Italic.

The bitmap looks jagged and rough.

Растерът изглежда назъбен и груб.

It is jagged and rough.

И е назъбен и груб.

But I discovered, by experiment,

Но открих, чрез експеримент,

that there is an optimum slant

че има оптимален наклон

for an italic on a screen

за курсив на екран,

so the strokes break well

така че диагоналите се засичат добре

at the pixel boundaries.

на границите на пикселите.

Look in this example how, rough as it is,

Вижте в този пример, груб какъвто е,

how the left and right legs

как дясната и лявата основа

actually break at the same level.

са на едно ниво.

That's a victory. That's good, right there.

Това е победа. Това е чудесно.

And of course, at the lower depths,

И разбира се, на по-ниските дълбочини,

you don't get much choice.

нямате много избор.

This is an S, in case you were wondering.

Това е S, в случай, че се чудите.

Well, it's been 18 years now

Минаха 18 години,

since Verdana and Georgia were released.

откакто Verdana и Georgia бяха представени.

Microsoft were absolutely right,

Microsoft бяха абсолютно прави,

it took a good 10 years,

бяха нужни 10 години,

but screen displays now do have

но сега дисплеите имат

improved spatial resolution,

подобрена пространствена разделителна способност,

and very much improved photometric resolution

и много подобрена фотометрична разделителна способност,

thanks to anti-aliasing and so on.

редуцирайки назъбванията и така нататък.

So now that their mission is accomplished,

Така че сега, когато тяхната мисия е изпълнена,

has that meant the demise

това означаваше ли смърт

of the screen fonts that I designed

на екранните шрифтове, които проектирах

for coarser displays back then?

за по-грубите дисплеи тогава?

Will they outlive the now-obsolete screens

Ще надживеят ли вече остарелите екрани

and the flood of new web fonts

и потопа от новосъздадените уеб шрифтове,

coming on to the market?

които излизат на пазара?

Or have they established their own

Или са обособили своя

sort of evolutionary niche

своеобразна еволюционна ниша,

that is independent of technology?

която е независима от технологията?

In other words, have they been absorbed

С други думи, погълнати ли са те

into the typographic mainstream?

в типографската масовост?

I'm not sure, but they've had a good run so far.

Не съм сигурен, но досега се представят чудесно.

Hey, 18 is a good age for anything

Ей, 18 е добра възраст за всичко

with present-day rates of attrition,

с днешните нива на изхабяване,

so I'm not complaining.

така че не се оплаквам.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)