Sisonke Msimang: If a story moves you, act on it | TED

Translator: Joseph Geni Reviewer: Joanna Pietrulewicz

Translator: Petyo Bogdanov Reviewer: Petya Pavlova

So earlier this year,

По-рано тази година,

I was informed that I would be doing a TED Talk.

ми съобщиха, че ще изнасям ТЕД лекция.

So I was excited, then I panicked,

Развълнувах се, после се паникьосах,

then I was excited, then I panicked,

после се развълнувах, после се паникьосах.

and in between the excitement and the panicking,

Някъде между вълнението и паниката,

I started to do my research,

започнах да правя проучване.

and my research primarily consisted of Googling how to give a great TED Talk.

И проучването се състоеше главно от това да търся в Гугъл как се изнася

една чудесна ТЕД лекция.

(Laughter)

(Смях)

And interspersed with that,

И отделно от това,

I was Googling Chimamanda Ngozi Adichie.

търсех в Гугъл Чимаманда Нгози Адичи.

How many of you know who that is?

Колко от вас знаят коя е тя?

(Cheers)

(Радостни викове)

So I was Googling her because I always Google her

И така я "гугълвах", защото аз винаги я "гугълвам",

защото съм просто фен,

because I'm just a fan,

but also because she always has important and interesting things to say.

но и защото тя винаги има интересни и важни неща за казване.

And the combination of those searches

И комбинацията от тези две търсения

kept leading me to her talk

продължаваше да ме води към лекцията ѝ за опасностите от една единствена история

on the dangers of a single story,

on what happens when we have a solitary lens

за това какво се случва, когато имаме само една призма,

through which to understand certain groups of people,

през която разбираме определена група от хора,

and it is the perfect talk.

и това е перфектната лекция.

It's the talk that I would have given if I had been famous first.

Това е лекцията, която бих изнесла, ако бях станала известна първа.

(Laughter)

(смях)

You know, and you know, like, she's African and I'm African,

Знаете, вие знаете,нали, тя е Африканка и аз съм Африканка,

and she's a feminist and I'm a feminist,

и тя е феминистка, и аз съм феминистка,

and she's a storyteller and I'm a storyteller,

и тя разказва истории, и аз разказвам истории.

so I really felt like it's my talk.

ето защо чувствах, че това е моята лекция.

(Laughter)

(Смях)

So I decided that I was going to learn how to code,

Така че реших, че ще се науча да кодирам

and then I was going to hack the internet

и ще хакна интернета,

and I would take down all the copies of that talk that existed,

и ще сваля всички съществуващи копия на тази лекция,

and then I would memorize it,

и след това ще ги наизустя,

and then I would come here and deliver it as if it was my own speech.

и после ще дойда тук и ще ги споделя сякаш са моята лекция.

So that plan was going really well, except the coding part,

Този план вървеше наистина добре, освен частта с кодирането,

and then one morning a few months ago,

и тогава, една сутрин преди няколко месеца,

I woke up

се събудих

to the news that the wife of a certain presidential candidate

с новината, че съпругата на един определен кандидат за президент

had given a speech that --

бе изнесла реч, която --

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

that sounded eerily like a speech given by one of my other faves,

която страховито наподобявала реч, изнесена от една от другите мои любимки,

Michelle Obama.

Мишел Обама.

(Cheers)

(Радостни викове)

And so I decided that I should probably write my own TED Talk,

Така реших, че най-вероятно трябва да напиша моя собствена ТЕД лекция,

and so that is what I am here to do.

и заради това съм тук.

I'm here to talk about my own observations about storytelling.

Тук съм, за да говоря за моито собствени наблюдения за разказването на истории.

I want to talk to you about the power of stories, of course,

Искам да ви говоря за силата на историите, разбира се,

but I also want to talk about their limitations,

но също така, искам да говоря за техните ограничения,

particularly for those of us who are interested in social justice.

особено за онези от нас, които се интересуват от социалната справедливост.

So since Adichie gave that talk seven years ago,

Откакто Адичи изнесе тази лекция преди седем години,

there has been a boom in storytelling.

има бум в разказването на истории.

Stories are everywhere,

Историите са навсякъде.

and if there was a danger in the telling of one tired old tale,

Ако има опасност в това да се разказва една и съща изтъркана стара история,

then I think there has got to be lots to celebrate about the flourishing

то си мисля, че има много поводи за радост в разцъфтяването

of so many stories and so many voices.

на толкова много истории и толкова много гласове.

Stories are the antidote to bias.

Историите са противоотровата за предразсъдъците.

In fact, today, if you are middle class and connected via the internet,

Всъщност, днес, ако сте от средната класа и имате достъп до интернет,

you can download stories at the touch of a button

можете да сваляте истории само с докосването на бутон

or the swipe of a screen.

или погалването на екран.

You can listen to a podcast

Може да слушате звукови записи

about what it's like to grow up Dalit in Kolkata.

за това какво е да израснеш като далит в Колката.

You can hear an indigenous man in Australia

Може да чуете как коренен жител на Австралия говори

talk about the trials and triumphs of raising his children in dignity

за изпитанията и победите при възпитаването на децата му в достойнство

and in pride.

и гордост.

Stories make us fall in love.

Историите ни карат да се влюбваме.

They heal rifts and they bridge divides.

Те лекуват пукнатини и свързват разделенията.

Stories can even make it easier for us

Историите дори могат да ни улеснят

to talk about the deaths of people in our societies

да говорим за смъртта на хора от нашето общество,

who don't matter, because they make us care.

които не са важни, защото историите ни карат да ни е грижа.

Right?

Нали?

I'm not so sure,

Не съм сигурна,

and I actually work for a place called the Centre for Stories.

а аз всъщност работя за място, наречено "Центърът за истории."

And my job is to help to tell stories

Моята работа е да помагам за разказването на истории,

that challenge mainstream narratives about what it means to be black

които предизвикват общоприетите разбирания за това какво значи да си черен

or a Muslim or a refugee or any of those other categories

или мюсюлманин, или бежанец, или всяка друга категория,

that we talk about all the time.

за която говорим постоянно.

But I come to this work

Но аз започнах тази работа

after a long history as a social justice activist,

след дълъг опит като активист за социална справедливост,

and so I'm really interested in the ways

така че са ми наистина интересни начините,

that people talk about nonfiction storytelling

по който хората говорят за разказването на реални истории,

as though it's about more than entertainment,

сякаш това е повече от забавление,

as though it's about being a catalyst for social action.

сякаш това е каталист за социални действия.

It's not uncommon to hear people say

Не рядко ще чуете хора да казват,

that stories make the world a better place.

че историите правят света по-добър.

Increasingly, though, I worry that even the most poignant stories,

Все повече, обаче, се притеснявам, че дори най-трогателните истории,

particularly the stories about people who no one seems to care about,

особено историите за хора, за които изглежда никого не го е грижа,

can often get in the way of action towards social justice.

могат често да препречат пътя на действията за социална справедливост.

Now, this is not because storytellers mean any harm.

Сега, това не е защото разказвачите на истории целят да нанесат вреда.

Quite the contrary.

Напротив.

Storytellers are often do-gooders like me and, I suspect, yourselves.

Разказвачите често са добротворци като мен и, както подозирам, вас.

And the audiences of storytellers

Публиката на разказвачите на истории

are often deeply compassionate and empathetic people.

често е от силно съчувстващи и съпричастни хора.

Still, good intentions can have unintended consequences,

Въпреки това, добрите намерения могат да доведат до нежелани последствия.

and so I want to propose that stories are not as magical as they seem.

и затова искам да предложа идеята, че историите не са толкова магични.

So three -- because it's always got to be three --

Ето три -- защото винаги трябва да са три --

three reasons why I think

три причини защо мисля,

that stories don't necessarily make the world a better place.

че историите не е задължително да правят света по-добър.

Firstly, stories can create an illusion of solidarity.

Първо, историите могат да създадат илюзия за солидарност.

There is nothing like that feel-good factor you get

Нищо не може да се сравни с приятното чувство, което получавате,

from listening to a fantastic story

когато чуете някоя невероятна история

where you feel like you climbed that mountain, right,

и се чувствате сякаш вие сте изкачили планината, нали,

or that you befriended that death row inmate.

или пък че вие сте се сприятелили с онзи затворник, осъден на смърт.

But you didn't.

Но не сте.

You haven't done anything.

Вие не сте направили нищо.

Listening is an important

Слушането е важна,

but insufficient step towards social action.

но недостатъчна крачка към социалните действия.

Secondly, I think often we are drawn

Второ, мисля, че често сме привлечени

towards characters and protagonists

към герои и протагонисти,

who are likable and human.

които са приятни и човечни.

And this makes sense, of course, right?

И в това има логика, разбира се, нали?

Because if you like someone, then you care about them.

Защото, ако харесвате някого, то вас ви е грижа за него.

But the inverse is also true.

Обаче обратното също е вярно.

If you don't like someone,

Ако не харесвате някого,

then you don't care about them.

то вас не ви е грижа за него.

And if you don't care about them,

И ако не ви е грижа за него,

you don't have to see yourself as having a moral obligation

то нямате морална задълженост

to think about the circumstances that shaped their lives.

да помислите за обстоятелствата, които са оформили живота му.

I learned this lesson when I was 14 years old.

Научих този урок, когато бях на 14 години.

I learned that actually, you don't have to like someone

Научих, че всъщност няма нужда да харесвате някого,

за да разпознаете неговата мъдрост,

to recognize their wisdom,

and you certainly don't have to like someone

и определено няма нужда да харесвате някого,

to take a stand by their side.

за да застанете на негова страна.

So my bike was stolen

Така, велосипедът ми беше откраднат,

while I was riding it --

докато го карах --

(Laughter)

(Смях)

which is possible if you're riding slowly enough, which I was.

което е възможно, ако карате достатъчно бавно, което аз правех.

(Laughter)

(Смях)

So one minute I'm cutting across this field

Както си минавам напряко през полето

in the Nairobi neighborhood where I grew up,

в квартала, в който израснах в Найроби,

and it's like a very bumpy path,

а пътят е много неравен

and so when you're riding a bike,

и когато карате колело,

you don't want to be like, you know --

не искате да сте ей така --

(Laughter)

(Смях)

And so I'm going like this, slowly pedaling,

Аз се движа така, въртя педалите бавно,

and all of a sudden, I'm on the floor.

и изведнъж се озовавам на земята.

I'm on the ground, and I look up,

На земята съм и поглеждам нагоре.

and there's this kid peddling away in the getaway vehicle,

Виждам дете, което се отдалечава с превозното средство за бягство,

which is my bike,

което е моето колело,

and he's about 11 or 12 years old, and I'm on the floor,

и той е на 11 или 12 години, а аз съм на земята

and I'm crying because I saved a lot of money for that bike,

и плача, защото бях спестила много пари за това колело.

and I'm crying and I stand up and I start screaming.

И както си плача, ставам и започвам да крещя.

Instinct steps in, and I start screaming, "Mwizi, mwizi!"

Инстинктът ми се включва и започвам да крещя: "Муизи, муизи!".

which means "thief" in Swahili.

Това означава "крадец" на Суахили.

And out of the woodworks, all of these people come out

Отнякъде наизлизат всички тези хора

and they start to give chase.

и хукват да го гонят.

This is Africa, so mob justice in action.

Това е Африка, правосъдие на тълпата в действие.

Right?

Нали?

And I round the corner, and they've captured him,

Завивам на ъгъла и те са го уловили,

they've caught him.

хванали са го.

The suspect has been apprehended,

Заподозреният е заловен

and they make him give me my bike back,

и те го карат да ми върне колелото,

and they also make him apologize.

както и да ми се извини.

Again, you know, typical African justice, right?

Отново типично Африканско правосъдие, нали?

And so they make him say sorry.

Така, те го карат да ми се извини.

And so we stand there facing each other,

Заставаме един срещу друг,

and he looks at me, and he says sorry,

той ме поглежда и казва ,,извинявай",

but he looks at me with this unbridled fury.

но ме гледа с някаква необуздана ярост.

He is very, very angry.

Той е много, много ядосан.

And it is the first time that I have been confronted with someone

Това е първият път, когато се изправям срещу някого,

who doesn't like me simply because of what I represent.

който не ме харесва, просто заради това, което представлявам.

He looks at me with this look as if to say,

Той ме поглежда с този поглед сякаш да ми каже:

"You, with your shiny skin and your bike, you're angry at me?"

"Ти, с тази лъскава кожа и твоето колело, ти си ми ядосана?"

So it was a hard lesson that he didn't like me,

Това беше труден урок, че той не ме харесва,

but you know what, he was right.

но знаете ли, той беше прав.

I was a middle-class kid living in a poor country.

Аз бях дете от средната класа, живеещо в бедна страна.

I had a bike, and he barely had food.

Аз имах колело, а той почти нямаше храна.

Sometimes, it's the messages that we don't want to hear,

Понякога посланията, които не желаем да чуем,

the ones that make us want to crawl out of ourselves,

тези, които ни карат да искаме да излезем от кожата си,

that we need to hear the most.

са посланията, които имаме най-много нужда да чуем.

For every lovable storyteller who steals your heart,

На всеки обичан разказвач, който пленява сърцата ви,

there are hundreds more whose voices are slurred and ragged,

има още стотици, чиито гласове са неясни и груби,

who don't get to stand up on a stage dressed in fine clothes like this.

които нямат възможност да се изправят на сцена, облечени в хубави дрехи.

There are a million angry-boy-on-a-bike stories

Има милиони истории за ядосани момчета на колело

and we can't afford to ignore them

и не можем да си позволим да ги пренебрегнем,

simply because we don't like their protagonists

само защото не харесваме техните протагонисти

or because that's not the kid that we would bring home with us

или защото това не е детето, което бихме взели вкъщи с нас

from the orphanage.

от дома за сираци.

The third reason that I think

Третата причина, поради която мисля,

that stories don't necessarily make the world a better place

че историите не е задължително да правят света едно по-добро място,

is that too often we are so invested in the personal narrative

е това, че прекалено често се интересуваме от личните истории

that we forget to look at the bigger picture.

и така забравяме да погледнем по-голямата картина.

And so we applaud someone

Така ръкопляскаме на някого,

when they tell us about their feelings of shame,

когато ни разкаже за чувството си на срам,

but we don't necessarily link that to oppression.

но не винаги свързваме това с потисничество.

We nod understandingly when someone says they felt small,

Кимаме с разбиране, когато някой ни каже как се е чувствал малък,

but we don't link that to discrimination.

но не свързваме това с дискриминацията.

The most important stories, especially for social justice,

Най-важните истории, особено за социалната справедливост,

are those that do both,

са тези, които правят и двете неща.

that are both personal and allow us to explore and understand the political.

Те са едновременно лични и ни позволяват да изследваме и разберем политическото.

But it's not just about the stories we like

Но това не е само за историите, които харесваме,

versus the stories we choose to ignore.

срещу историите, които избираме да игнорираме.

Increasingly, we are living in a society where there are larger forces at play,

Все повече и повече живеем в общество, където има по-големи сили в играта,

where stories are actually for many people beginning to replace the news.

където историите започват да заменят новините при много хора.

Yeah?

Да?

We live in a time where we are witnessing the decline of facts,

Живеем във време, в което сме свидетели на отхвърлянето на фактите,

when emotions rule

в което емоциите ни управляват,

and analysis, it's kind of boring, right?

а анализът, той е някак скучен, нали?

Where we value what we feel more than what we actually know.

Където ценим чувствата си повече от това, което всъщност знаем.

A recent report by the Pew Center on trends in America

Скорошен доклад на "Пю център" за тенденциите в Америка

indicates that only 10 percent of young adults under the age of 30

показва, че само 10 процента от възрастните под 30 години

"place a lot of trust in the media."

"имат голямо доверие на медиите."

Now, this is significant.

Това е важно.

It means that storytellers are gaining trust

Това означава, че разказвачите на истории печелят доверие

at precisely the same moment

точно в същия момент,

that many in the media are losing the confidence in the public.

в който много от медиите губят доверието на масите.

This is not a good thing,

Това не е хубаво,

because while stories are important

защото, въпреки че историите са важни

and they help us to have insights in many ways,

и ни помагат да прозрем нещата по много начини,

we need the media.

ние се нуждаем от медиите.

From my years as a social justice activist,

От годините ми на активист за социална справедливост

I know very well that we need credible facts from media institutions

знам много добре, че се нуждаем от достоверни факти от медийните институции,

combined with the powerful voices of storytellers.

съчетани със силните гласове на разказвачите на истории.

That's what pushes the needle forward in terms of social justice.

Това е, което оказва влияние що се отнася до социалната справедливост.

In the final analysis, of course,

Като последно заключение, разбира се,

it is justice

справедливостта е това,

that makes the world a better place,

което прави света едно по-добро място,

not stories. Right?

а не историите. Нали?

And so if it is justice that we are after,

Така че, ако се стремим към справедливост,

then I think we mustn't focus on the media or on storytellers.

не трябва да се съсредоточаваме върху медиите или разказвачите.

We must focus on audiences,

Трябва да се фокусираме върху публиката

on anyone who has ever turned on a radio

или всеки, който някога е пускал радио,

or listened to a podcast,

или е слушал аудио запис.

and that means all of us.

Това включва всички нас.

So a few concluding thoughts

Ето няколко заключения

on what audiences can do to make the world a better place.

за това, какво публиката може да стори, за да направи света по добър.

So firstly, the world would be a better place, I think,

На първо място, мисля, че светът би бил по-добър,

if audiences were more curious and more skeptical

ако публиката беше по-любопитна и по-скептична

and asked more questions about the social context

и задаваше повече въпроси за социалния контекст,

that created those stories that they love so much.

който е създал онези истории, които харесва толкова много.

Secondly, the world would be a better place

Второ, светът би бил по-добър,

if audiences recognized that storytelling is intellectual work.

ако публиката разпознаваше разказването на истории като интелектуална дейност.

And I think it would be important for audiences

Аз мисля, че би било важно за публиката

to demand more buttons on their favorite websites,

да изисква повече бутони на своите любими уеб сайтове.

buttons for example that say,

Бутони, например, които казват:

"If you liked this story,

"Ако ви хареса историята,

click here to support a cause your storyteller believes in."

натиснете тук, за да подкрепите каузата, в която вярва вашият разказвач."

Or "click here to contribute to your storyteller's next big idea."

Или: "Натиснете тук, за да допринесете към следващата голяма идея на разказвача Ви."

Often, we are committed to the platforms,

Често ние сме верни на платформите,

but not necessarily to the storytellers themselves.

но не задължително и на самите разказвачи на истории.

And then lastly, I think that audiences can make the world a better place

И накрая, аз мисля, че публиката може да направи света по-добър

by switching off their phones,

като изключи телефоните си,

by stepping away from their screens

като се отдръпне от екраните си

and stepping out into the real world beyond what feels safe.

и излезе в реалния свят отвъд това, което усеща като безопасно.

Alice Walker has said,

Алис Уолкър е казала:

"Look closely at the present you are constructing.

"Погледнете добре настоящето, което изграждате.

It should look like the future you are dreaming."

То би трябва да изглежда като бъдещето, за което мечатаете."

Storytellers can help us to dream,

Разказвачите на истории могат да ни помогнат да мечтаем,

but it's up to all of us to have a plan for justice.

но от всички нас зависи да имаме план за справедливост.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)