Bruce Schneier: The security mirage

Translator: Denitza Toteva Reviewer: Anton Hikov

Сигурността има две значения.

So, security is two different things:

тя е усещане и реалност.

it's a feeling, and it's a reality.

И това са две различни неща.

And they're different.

Възможно е да се чувствате сигурни,

You could feel secure even if you're not.

дори и когато реално не сте сигурни.

And you can be secure

Възможно е да бъдете в сигурност

even if you don't feel it.

дори и да не се чувствате така.

Really, we have two separate concepts

За нас съществуват две различни концепции

mapped onto the same word.

обозначени по един и същи начин.

And what I want to do in this talk is to split them apart --

И това, което искам да направя в презентацията си

е да ги разделя една от друга,

figuring out when they diverge and how they converge.

дефинирайки кога се различават

и в какво си приличат,

And language is actually a problem here.

Тук проблемът е и в езика, който използваме.

Не съществуват много подходящи думи

There aren't a lot of good words

за концепциите, които ще обсъждаме тук.

for the concepts we're going to talk about.

Ако разглеждате сигурността

So if you look at security from economic terms,

от перспективата на икономиката,

тя е един постоянен баланс.

it's a trade-off.

Винаги когато получаваш сигурност,

Every time you get some security, you're always trading off something.

се отказваш от нещо друго.

Независимо дали това е лично решение --

Whether this is a personal decision --

например дали ще поставиш аларма в дома си

whether you're going to install a burglar alarm in your home --

или политическо решение -- дали ще нападнеш чужда страна --

or a national decision,

where you're going to invade a foreign country --

винаги се отказваш от нещо,

you're going to trade off something: money or time, convenience, capabilities,

било то пари или време, комфорт или ресурси.

а може би дори фундаментални свободи.

maybe fundamental liberties.

And the question to ask when you look at a security anything

И въпросът който си задаваш, когато наблюдаваш нещо сигурно

is not whether this makes us safer,

е не дали то ни прави по-сигурни,

а дали си заслужава да се откажеш от нещо друго в негово име.

but whether it's worth the trade-off.

You've heard in the past several years, the world is safer

Сигурно сте чували през последните години, че

светът е по-сигурно място, защото Садам Хюсеин не е на власт.

because Saddam Hussein is not in power.

Това може и да е истина, но не е много уместно.

That might be true, but it's not terribly relevant.

Въпросът е дали си е заслужавало усилието?

The question is: Was it worth it?

И тук всеки решава за себе си

And you can make your own decision,

and then you'll decide whether the invasion was worth it.

дали инвазията си е заслужавала.

Така разсъждаваме за сигурността --

That's how you think about security: in terms of the trade-off.

по отношение на компромисите.

Now, there's often no right or wrong here.

Често тук няма правилен или грешен отговор.

Някои от нас имат аларми в домовете си,

Some of us have a burglar alarm system at home and some of us don't.

други нямат.

And it'll depend on where we live,

Решението зависи от това къде живеем,

дали живеем сами или имаме семейство,

whether we live alone or have a family,

дали имаме скъпи предмети,

how much cool stuff we have,

how much we're willing to accept the risk of theft.

до каква степен можем да приемем

риска от кражба.

In politics also, there are different opinions.

И в политиката

съществуват различни мнения.

A lot of times, these trade-offs are about more than just security,

Много често тези компромиси

са за нещо повече от сигурност,

and I think that's really important.

и това е наистина важно.

Now, people have a natural intuition about these trade-offs.

В днешно време хората притежават вътрешна интуиция

за тези компромиси.

We make them every day.

Ние ги извършваме всеки ден --

Last night in my hotel room, when I decided to double-lock the door,

например вчера в хотелската ми стая,

когато реших да заключа два пъти вратата,

or you in your car when you drove here;

или вие идвайки с колите си тук,

или когато обядваме

when we go eat lunch

and decide the food's not poison and we'll eat it.

и решаваме, че храната не е отровна и ще я изядем.

We make these trade-offs again and again,

Ние правим тази равносметка на риска отново и отново

многократно всеки ден.

multiple times a day.

Дори понякога не го забелязваме.

We often won't even notice them.

They're just part of being alive; we all do it.

Те са просто част от това да си жив; всички го правим.

Всички видове го правят.

Every species does it.

Imagine a rabbit in a field, eating grass.

Представете си заек в полето, ядящ трева

и изведнъж заекът вижда лисица.

And the rabbit sees a fox.

That rabbit will make a security trade-off:

Този заек ще направи равносметка на риска:

"Should I stay, or should I flee?"

"Да остана или да избягам?"

И ако се замислите над това,

And if you think about it,

зайците, които са добри в правенето на тази преценка

the rabbits that are good at making that trade-off

will tend to live and reproduce,

по-скоро ще избягат и ще продължат да се размножават,

and the rabbits that are bad at it

зайците, които не могат да вземат правилното решение

will get eaten or starve.

ще бъдат изядени или ще умрат от глад.

So you'd think

И така вие ще си помислите,

че ние като успешни видове на планетата --

that us, as a successful species on the planet -- you, me, everybody --

вие, аз, всеки друг от себеподобните ни --

would be really good at making these trade-offs.

сме наистина добри в правенето на тези преценки.

Макар че отново и отново се потвърждава,

Yet it seems, again and again, that we're hopelessly bad at it.

че ние сме безнадеждно зле в това.

And I think that's a fundamentally interesting question.

И аз мисля, че това е фундаментално интересен въпрос.

I'll give you the short answer.

Ще ви дам кратък отговор.

The answer is, we respond to the feeling of security

Той е, че ние се подчиняваме на чувството за сигурност,

а не на реалността.

and not the reality.

Now, most of the time, that works.

През повечето време това върши работа.

Most of the time,

През повечето време

feeling and reality are the same.

чувствата и реалността са идентични.

Certainly that's true for most of human prehistory.

Това със сигурност е вярно

за голяма част от човешката праистория.

We've developed this ability

Ние сме развили тази способност,

because it makes evolutionary sense.

защото тя има еволюционен смисъл.

Един от начините да се мисли за това

One way to think of it is that we're highly optimized

е, че ние сме високо оптимизирани

за рискови решения,

for risk decisions

които са типични за живота в малки семейни общества

that are endemic to living in small family groups

in the East African Highlands in 100,000 BC.

в източно африканските плата 100.000 години преди Христа,

2010 New York, not so much.

но не и за живот в Ню Йорк от 2010 година.

Now, there are several biases in risk perception.

Има различни изкривявания във възприемането на риска.

Съществуват редица добри експерименти в тази област.

A lot of good experiments in this.

And you can see certain biases that come up again and again.

И вие може да наблюдавате определени изкривявания, които се появяват отново и отново.

Ще ви дам четири примера.

I'll give you four.

We tend to exaggerate spectacular and rare risks

Склонни сме да преувеличаваме сензационен и по-рядък риск

и да умаловажаваме по-често срещани рискове --

and downplay common risks --

например летене в сравнение с шофиране.

so, flying versus driving.

The unknown is perceived to be riskier than the familiar.

Непознатото се възприема

като по-рисковано от познатото.

Пример за това е,

One example would be:

people fear kidnapping by strangers,

когато хората се страхуват да бъдат отвлечени от непознати,

when the data supports that kidnapping by relatives is much more common.

в същото време числата за отвличания от близки хора са много по-високи.

Това се отнася най-вече за деца.

This is for children.

Third, personified risks are perceived to be greater

Трето -- персонализираните рискове

се считат за по-големи от анонимните рискове --

than anonymous risks.

So, Bin Laden is scarier because he has a name.

така Бин Ладен е по-страшен, защото си има име.

И четвъртото е,

And the fourth is:

people underestimate risks in situations they do control

че хората подценяват риска

в ситуации, които контролират

и го надценяват в ситуации, които не контролират.

and overestimate them in situations they don't control.

So once you take up skydiving or smoking,

Така в момента, в който правиш каскади във въздуха или пушиш

you downplay the risks.

ти подценяваш риска.

Ако рискът е извън контрола ти -- тероризмът е добър пример --

If a risk is thrust upon you -- terrorism is a good example --

ти го надценяваш, защото чувстваш, че е извън твоя контрол.

you'll overplay it,

because you don't feel like it's in your control.

There are a bunch of other of these cognitive biases,

Съществуват още редица от тези изкривявания, тези когнитивни изкривявания,

that affect our risk decisions.

които влияят на решенията ни за риска.

There's the availability heuristic,

Съществува механизма на достъпността,

което принципно значи,

which basically means we estimate the probability of something

че ние преценяваме вероятността нещо да се случи,

by how easy it is to bring instances of it to mind.

според това колко лесно то може да бъде онагледено в съзнанието ни.

So you can imagine how that works.

Така може да си представите как това функционира.

If you hear a lot about tiger attacks, there must be a lot of tigers around.

Ако чуете, че наоколо има много нападения от тигри, това значи, че наоколо има много тигри.

Не чуватe за нападения на лъвове, значи наоколо няма много лъвове.

You don't hear about lion attacks, there aren't a lot of lions around.

Това функционира до момента, в който се измисля вестника.

This works, until you invent newspapers,

because what newspapers do is repeat again and again

Защото това, което прави той

е да повтаря отново и отново

неща, за които няма толкова голям риск да се случат.

rare risks.

I tell people: if it's in the news, don't worry about it,

Аз казвам на хората, че ако нещо е в новините, то те не трябва да се притесняват за него.

Защото по дефиниция,

because by definition, news is something that almost never happens.

новините са нещо, което почти никога не се случва.

(Смях в залата)

(Laughter)

When something is so common, it's no longer news.

Когато нещо се случва често, то то не е в новините --

Car crashes, domestic violence --

катастрофи, домашно насилие --

those are the risks you worry about.

това са рисковете, за които трябва да се притесняваме.

We're also a species of storytellers.

Ние сме вид, който обича истории.

We respond to stories more than data.

Реагираме повече на истории, отколкото на факти.

And there's some basic innumeracy going on.

Освен това имаме проблем с математиката.

I mean, the joke "One, two, three, many" is kind of right.

С това искам да кажа, че има нещо вярно в шегата -- "Едно, две, три, много".

Ние сме добри с малките числа.

We're really good at small numbers.

One mango, two mangoes, three mangoes,

Едно, две, три мангота.

10,000 mangoes, 100,000 mangoes --

10 000 мангота, 100 000 мангота --

it's still more mangoes you can eat before they rot.

това са все още повече мангота от това, което можеш да изядеш преди да се развалят.

So one half, one quarter, one fifth -- we're good at that.

Ние сме добри в половинки, четвъртини, петини.

Един на милион, един на милиард --

One in a million, one in a billion --

и двете означават почти никога.

they're both almost never.

So we have trouble with the risks that aren't very common.

Така ние имаме проблеми с рискове,

които не са много често срещани.

And what these cognitive biases do

Това, което правят когнитивните ни предразсъдъци

is they act as filters between us and reality.

е да служат като филтър между нас и реалността.

И резултатът е, че

And the result is that feeling and reality get out of whack,

усещането и реалността се разминават,

стават ралични.

they get different.

Now, you either have a feeling -- you feel more secure than you are,

Така или се чувстваш по-сигурен, отколкото си.

Това е фалшиво чувство за сигурност.

there's a false sense of security.

Или обратното,

Or the other way, and that's a false sense of insecurity.

което пък е фалшиво чувство за несигурност.

Аз пиша много за "театър на сигурността",

I write a lot about "security theater,"

which are products that make people feel secure,

това са продукти, кото карат хората да се чувстват сигурни,

but don't actually do anything.

но не променят реално нищо.

There's no real word for stuff that makes us secure,

Няма конкретна дума за нещо, което да ни прави сигурни,

но всъщност не ни кара да се чувстваме сигурни.

but doesn't make us feel secure.

Може би това е едно от нещата, които ЦРУ трябва да прави за нас.

Maybe it's what the CIA is supposed to do for us.

So back to economics.

Но нека се върнем към икономиката.

If economics, if the market, drives security,

Ако икономиките и пазарите движат сигурността

and if people make trade-offs based on the feeling of security,

и ако хората правят равносметките си

базирани на чувство за сигурност,

then the smart thing for companies to do for the economic incentives

то за компаниите е далновидно

от икономически стимул

is to make people feel secure.

да накарат хората да се чувстват сигурни.

And there are two ways to do this.

Съществуват два начина да направите това.

One, you can make people actually secure

Единият е да създадете сигурност за хората

и да се надявате те да го забележат.

and hope they notice.

Or two, you can make people just feel secure

Или вторият е просто да ги накрате да се чувстват сигурни

and hope they don't notice.

и да се надявате, че те няма да забележат.

Right?

So what makes people notice?

И така -- какво ще накара хората да забележат?

Няколко неща:

Well, a couple of things:

understanding of the security,

разбирането на сигурността,

на рисковете, на заплахите,

of the risks, the threats,

на мерките срещу тях и как те работят.

the countermeasures, how they work.

But if you know stuff, you're more likely

Но ако имате примери,

е по-вероятно да съгласувате чувствата си с реалността.

to have your feelings match reality.

Примери от истинския живот помагат.

Enough real-world examples helps.

Например ние всички познаваме криминалното ниво в нашия квартал,

We all know the crime rate in our neighborhood,

because we live there, and we get a feeling about it

защото живеем там и имаме усещане за нещата,

that basically matches reality.

което чувство отговаря на реалността.

Театърът на сигурността е разобличен,

Security theater is exposed

when it's obvious that it's not working properly.

когато е видимо, че не функционира.

Добре, какво кара хората да не забелязват?

OK. So what makes people not notice?

Well, a poor understanding.

Например, неразбирането.

If you don't understand the risks, you don't understand the costs,

Ако не разбираш риска, ти не разбираш и разходите,

you're likely to get the trade-off wrong,

така е по-вероятно да направиш погрешна сделка,

and your feeling doesn't match reality.

и чувствата ти не отговарят на реалността.

Not enough examples.

Липса на достатъчно примери.

There's an inherent problem with low-probability events.

Има един вроден проблем

със събитията, които се случват с малка вероятност.

If, for example, terrorism almost never happens,

Ако например

терористичните атаки се случват рядко,

it's really hard to judge the efficacy of counter-terrorist measures.

е наистина трудно да се отсъди

ефективността на антитерористичните мерки.

This is why you keep sacrificing virgins,

Ето защо продължавате да правите човешки жертвоприношения

и защитата ви от еднорози работи перфектно.

and why your unicorn defenses are working just great.

There aren't enough examples of failures.

Няма достатъчно примери за провали.

Друг фактор са чувствата, които замъгляват нещата --

Also, feelings that cloud the issues --

the cognitive biases I talked about earlier: fears, folk beliefs --

това са когнитивните изкривявания на реалността, за които говорих по-рано:

страхове, народни вярвания,

basically, an inadequate model of reality.

принципно един неадекватен модел на реалността.

Позволете ми да усложня малко нещата.

So let me complicate things.

I have feeling and reality.

За момента имам чувство и реалност.

I want to add a third element. I want to add "model."

Искам да добавя един трети елемент -- модел.

Feeling and model are in our head,

Чувството и модела са в нашата глава,

реалността е извън нея.

reality is the outside world; it doesn't change, it's real.

Тя не се променя, тя е реална.

Feeling is based on our intuition,

Чувството е базирано на нашата интуиция.

Моделът е подчинен на разума.

model is based on reason.

Това е основната разлика.

That's basically the difference.

In a primitive and simple world,

В един примитивен и опростен свят,

there's really no reason for a model,

няма реална причина за модел.

Тъй като чувството е близко до реалността,

because feeling is close to reality.

You don't need a model.

нямате нужда от модел.

But in a modern and complex world,

Но в един модерен и комплексен свят,

вие имате нужда от модели,

you need models to understand a lot of the risks we face.

за да разберете многото рискове, с които се сблъскваме.

There's no feeling about germs.

Няма чувство за бактериите.

Вие имате нужда от модел, за да ги разберете.

You need a model to understand them.

Така този модел

This model is an intelligent representation of reality.

е интелигентна репрезентация на реалността.

It's, of course, limited by science, by technology.

Разбира се тя е ограничена от науката

и от технологиите.

Не сме имали теория за бактериите,

We couldn't have a germ theory of disease

before we invented the microscope to see them.

преди да открием микроскопа, с който можем да ги наблюдаваме.

It's limited by our cognitive biases.

Моделът е ограничен от нашето когнитивно изкривяване на реалността.

Но има свойството

But it has the ability to override our feelings.

да надскача чувствата ни.

Where do we get these models? We get them from others.

Къде намираме тези модели? Взимаме ги от другаде.

We get them from religion, from culture, teachers, elders.

Възприемаме ги от религията, културата,

учителите ни, по-възрастните от нас.

Преди няколко години,

A couple years ago, I was in South Africa on safari.

бях на сафари в Южна Африка.

The tracker I was with grew up in Kruger National Park.

Водачът ми беше израснал в националния парк "Крюгер".

He had some very complex models of how to survive.

Така той притежаваше няколко много сложни модела как да оцелее.

And it depended on if you were attacked by a lion, leopard, rhino, or elephant --

Зависеше дали си бил атакуван

от лъв, леопард, носорог или слон,

and when you had to run away, when you couldn't run away,

за да решиш дали трябва да бягаш или да се катериш на дърво --

when you had to climb a tree, when you could never climb a tree.

когато никога не си се катерил на дърво.

Аз щях да загина само за един ден в такава ситуация,

I would have died in a day.

но той беше роден там,

But he was born there, and he understood how to survive.

и знаеше как да оцелее.

Аз съм роден в Ню Йорк.

I was born in New York City.

Ако аз го бях завел в Ню Йорк, той щеше да умре за един ден.

I could have taken him to New York, and he would have died in a day.

(Смях)

(Laughter)

Because we had different models based on our different experiences.

Това се дължи на факта, че имаме различни модели,

базирани на различния опит, който сме събрали.

Models can come from the media,

Моделите могат да бъдат създадени от медиите,

from our elected officials ...

от нашите официално избрани представители във властта.

Think of models of terrorism,

Помислете само за моделите на тероризма,

child kidnapping,

отвличането на деца,

airline safety, car safety.

сигурността на въздушния и автомобилен транспорт.

Models can come from industry.

Моделите могат да дойдат от индустрията.

The two I'm following are surveillance cameras,

Двата модела, които следя са видео камерите

и личните карти.

ID cards,

Голяма част от моделите за сигурност на нашите компютри идват от тази област.

quite a lot of our computer security models come from there.

Голяма част от моделите идват от науката.

A lot of models come from science.

Health models are a great example.

Здравните модели са добър пример за това.

Think of cancer, bird flu, swine flu, SARS.

Помислете за рака, птичия грип, свинския грип, САРС-а.

All of our feelings of security about those diseases

Всичките ни страхове

от различни болести

come from models given to us, really, by science filtered through the media.

идват от модели,

предоставени ни от науката и филтрирани от медиите.

Така моделите могата да се променят.

So models can change.

Models are not static.

Те не са статични.

As we become more comfortable in our environments,

Колкото по-сигурни ставаме в заобикалящата ни среда,

our model can move closer to our feelings.

толкова повече моделите се доближават до нашите емоции.

So an example might be,

Добър пример за това е,

ако се върнете 100 години назад,

if you go back 100 years ago,

when electricity was first becoming common,

страхът от електричеството,

когато то едва е прохождало.

there were a lot of fears about it.

Тогава е имало хора, които са се страхували да натискат звънците,

There were people who were afraid to push doorbells,

защото по тях е течало електричество, което от своя страна е било опасно.

because there was electricity in there, and that was dangerous.

Ние сме безгрижни по отношение на електричеството.

For us, we're very facile around electricity.

Сменяме електрически крушки,

We change light bulbs without even thinking about it.

без дори да се замислим.

Our model of security around electricity is something we were born into.

Нашият модел за електричеството

е нещо, с което сме се родили.

It hasn't changed as we were growing up.

Не се е променило докато сме израствали.

And we're good at it.

И ние сме добри в него.

Or think of the risks on the Internet across generations --

Замислете се също така за рисковете

от интернет, разглеждани от различни поколения --

how your parents approach Internet security,

как се отнасят вашите родители към сигурността на интернет,

как се отнасяте вие

versus how you do,

versus how our kids will.

и как ще я възприемат нашите деца.

Models eventually fade into the background.

Моделите понякога избледняват на заден план.

"Intuitive" is just another word for familiar.

Интуитивно е просто друга дума за познато.

So as your model is close to reality and it converges with feelings,

Така вашият модел е близък до реалността

и така се слива с емоциите,

you often don't even know it's there.

и така вие често не знаете дали е там.

Подходящ пример за това

A nice example of this came from last year and swine flu.

предлага свинския грип от миналата година.

Когато свинският грип се появи за първи път,

When swine flu first appeared,

първоначалните новини преувеличиха проблема.

the initial news caused a lot of overreaction.

Now, it had a name,

Така болестта имаше име,

which made it scarier than the regular flu,

което я правеше по-страшна от нормалния грип,

even though it was more deadly.

макар и нормалния грип да беше по-смъртоносен.

And people thought doctors should be able to deal with it.

Хората си мислеха, че докторите трябва да са в състояние да се справят с него.

So there was that feeling of lack of control.

Така се създаде чувството, че се губи контрол.

И така тези две неща

And those two things made the risk more than it was.

преувеличиха риска.

As the novelty wore off and the months went by,

С времето новината избледня,

there was some amount of tolerance; people got used to it.

можехме да си поемем глътка въздух,

а и хората свикнаха с новината.

There was no new data, but there was less fear.

Нямаше нови факти, но затова пък имаше по-малко страх.

By autumn,

До есента

people thought the doctors should have solved this already.

хората си мислеха,

че лекарите вече са намерили решение на проблема.

And there's kind of a bifurcation:

И това е някакъв вид разклонение --

people had to choose between fear and acceptance --

хората трябваше да избират

между страх и приемане на фактите --

всъщност страх и безразличие --

actually, fear and indifference --

те сякаш избраха подозрение.

and they kind of chose suspicion.

Когато ваксината се появи миналата зима,

And when the vaccine appeared last winter,

изненадващо голям брой хора

there were a lot of people -- a surprising number --

who refused to get it.

отказа да се ваксинира --

And it's a nice example of how people's feelings of security change,

това е добър пример

как се променя усещането за сигурност на хората, как се променят техните модели --

how their model changes,

по някакъв хаотичен начин,

sort of wildly,

with no new information, with no new input.

без постъпване на нова инфомация,

без нещо да се е променило.

Това се случва многократно.

This kind of thing happens a lot.

И тук искам да усложня още малко картината.

I'm going to give one more complication.

We have feeling, model, reality.

Вече имаме чувство, модел, реалност.

I have a very relativistic view of security.

Аз имам доста релативистичен поглед към сигурността.

Мисля, че зависи от наблюдателя.

I think it depends on the observer.

And most security decisions have a variety of people involved.

В повечето решения

участват редица хора.

And stakeholders with specific trade-offs will try to influence the decision.

Участници,

правещи различни сметки,

ще се опитат да повлияят на решението.

And I call that their agenda.

Аз наричам това тяхната програма.

И вие виждате такава програма в

And you see agenda -- this is marketing, this is politics --

маркетинга, политиката --

trying to convince you to have one model versus another,

в опит да ви убедят да изберете един модел пред друг,

trying to convince you to ignore a model

или да игнорирате модела

and trust your feelings,

и да се доверите на чувствата си,

marginalizing people with models you don't like.

маргинализирайки хора с модели, които не харесвате.

This is not uncommon.

Това не е необичайно.

An example, a great example, is the risk of smoking.

Много добър пример за това е рискът от тютюнопушенето.

През последните 50 години рискът от тютюнопушене

In the history of the past 50 years,

the smoking risk shows how a model changes,

показва как един модел се променя

and it also shows how an industry fights against a model it doesn't like.

и също така показва как индустрията се бори

с модел, който не харесва.

Compare that to the secondhand smoke debate --

И нека сега да направим сравнението с дебата против пасивното тютюнопушене

преди 20 години.

probably about 20 years behind.

Think about seat belts.

Замислете се също така за предпазните колани в колите.

When I was a kid, no one wore a seat belt.

Когато бях дете никой не носеше предпазни колани.

Nowadays, no kid will let you drive if you're not wearing a seat belt.

В момента никое дете няма да ви позволи да карате,

ако не носите предпазен колан.

Compare that to the airbag debate,

Сравнете това с дискусията с въздушните възглавници в колите

преди 30 години.

probably about 30 years behind.

Всички примери за модели показват как те са се променили.

All examples of models changing.

What we learn is that changing models is hard.

Това което научаваме е, че да промениш модел е трудно.

Сложно е да отстраниш модел.

Models are hard to dislodge.

Ако моделите съвпадат с емоциите ви,

If they equal your feelings,

вие дори не забелязвате, че те съществуват.

you don't even know you have a model.

Съществува още едно когнитивно изкривяване на реалността.

And there's another cognitive bias

Ще го нарека предразположение към потвърждението.

I'll call confirmation bias,

Ние сме склонни да приемаме факти,

where we tend to accept data that confirms our beliefs

които потвърждават нашите вярвания

and reject data that contradicts our beliefs.

и отхвърлят факти, които противоречат на нашите вярвания.

So evidence against our model, we're likely to ignore,

Така игнорираме доказателства срещу нашия модел,

дори когато те са убедителни.

even if it's compelling.

It has to get very compelling before we'll pay attention.

Трябва да станат много убедителни преди да им обърнем внимание.

New models that extend long periods of time are hard.

Трудно е да си създадем модели, които да са валидни през дълги периоди от време.

Глобалното затопляне е един добър пример за това.

Global warming is a great example.

Ужасно трудно ни е

We're terrible at models that span 80 years.

да създадем модели, които се простират до 80 години.

We can do "to the next harvest."

Можем да направим модел до следващата реколта.

We can often do "until our kids grow up."

Често можем да проектираме модел, докато децата ни порастнат.

But "80 years," we're just not good at.

Но 80 години надминават способностите ни.

So it's a very hard model to accept.

Така това също е труден модел за приемане.

We can have both models in our head simultaneously --

Може два модела да съжителстват едновременно в главата ни,

that kind of problem where we're holding both beliefs together,

а има и друг проблем,

при който вярваме едновременно в две неща

или имаме когнитивен дисонанс в главата ни.

the cognitive dissonance.

Накрая,

Eventually, the new model will replace the old model.

новият модел ще замени стария.

Strong feelings can create a model.

Силни емоции също могат да създадат модел.

September 11 created a security model in a lot of people's heads.

11 септември създаде модел за сигурността

в главите на много хора.

Also, personal experiences with crime can do it,

Това важи и за личен опит с престъпността,

страхове за личното здраве,

personal health scare,

a health scare in the news.

страхове от епидемия разпространени в новините,

Тези събития са дефинирани от психиатрите,

You'll see these called "flashbulb events" by psychiatrists.

като сигнални събития.

Те могат да създадат модел мигновено,

They can create a model instantaneously,

because they're very emotive.

защото са много емоционални.

So in the technological world,

Така в модерния технологичен свят,

we don't have experience to judge models.

ние често не притежаваме необходимия опит,

за да отсъдим дали един модел е правилен или не.

And we rely on others. We rely on proxies.

Така ние се доверяваме на други. Доверяваме се на заместници,

Това работи до момента, докато служи да коригира останалите.

And this works, as long as it's the correct others.

We rely on government agencies

Ние се доверяваме на правителствени агенции

to tell us what pharmaceuticals are safe.

да ни кажат дали лекарствата са безопасни.

I flew here yesterday.

Аз долетях вчера,

I didn't check the airplane.

без да проверя лично дали самолетът е в изправност.

I relied on some other group

Доверих се на друг

да реши дали самолетът ми е сигурен.

to determine whether my plane was safe to fly.

We're here, none of us fear the roof is going to collapse on us,

Ние седим в залата и никой не се страхува, че покривът ще се срути над главите ни,

не защото някой от нас го е проверил,

not because we checked,

but because we're pretty sure the building codes here are good.

а защото вярваме,

че наредбите за строителство тук са достатъчно добри.

It's a model we just accept

Това е модел, който ние приемаме

до голяма степен на доверие.

pretty much by faith.

И това е добре.

And that's OK.

Now, what we want is people to get familiar enough with better models,

Това, което обаче искаме е

хората да опознаят

достатъчно по-добри модели --

have it reflected in their feelings,

които да са рефлектирали в чувствата им --

за да им помогнат да взимат правилни решения свързани със сигурността.

to allow them to make security trade-offs.

Когато тези излязат от синхрон,

When these go out of whack, you have two options.

вие имате два избора.

One, you can fix people's feelings, directly appeal to feelings.

Единият е да промените чувствата на хората,

като се отнесете пряко към тях.

Това е манипулация, която обаче може да проработи.

It's manipulation, but it can work.

Вторият, по-честен начин е

The second, more honest way

наистина да подобрите модела.

is to actually fix the model.

Change happens slowly.

Промените се случват бавно.

The smoking debate took 40 years -- and that was an easy one.

Дискусията с тютюнопушенето отне 40 години

и това беше сравнително лесен дебат.

Някои от тези неща са трудни.

Some of this stuff is hard.

Подчертавам наистина сложни.

Really, though, information seems like our best hope.

Информацията изглежда като единствената ни надежда.

И аз ви излъгах.

And I lied.

Remember I said feeling, model, reality; reality doesn't change?

Спомнете си, когато ви разказах за чувствата, моделите и реалността.

Казах ви, че реалността не се променя. Всъщност дори и тя се променя.

It actually does.

Ние живеем в технологичен свят;

We live in a technological world;

reality changes all the time.

реалността се променя непрекъснато.

So we might have, for the first time in our species:

Така може би за първи път в човешката история ще имаме случай,

feeling chases model, model chases reality, reality's moving --

в който чувствата следват моделите, моделите реалността, а реалността се променя.

Така те може никога да не се настигнат.

they might never catch up.

We don't know.

Ние не знаем какво ще се случи.

Но в дългосрочен план

But in the long term,

чувствата и действителността са важни.

both feeling and reality are important.

And I want to close with two quick stories to illustrate this.

Искам да приключа с две кратки истории, които ще покажат нагледно какво имам предвид.

1982 -- I don't know if people will remember this --

Не знам дали някой си спомня, но през 1982

имаше кратка епидемия

there was a short epidemic of Tylenol poisonings

от отравяне с Tylenol в Съединените Щати.

in the United States.

It's a horrific story.

Историята е ужасяваща. Някой взима бутилка Tylenol,

Someone took a bottle of Tylenol,

добавя отрова в нея, затваря я и я поставя обратно на рафта,

put poison in it, closed it up, put it back on the shelf,

Някой друг я купува и умира.

someone else bought it and died.

This terrified people.

Това ужаси хората.

There were a couple of copycat attacks.

Случиха се още няколко подобни атаки.

There wasn't any real risk, but people were scared.

При тях не съществуваше реален риск, но хората бяха уплашени.

And this is how the tamper-proof drug industry was invented.

И така

беше създадена цяла индустрия срещу манипулация на лекарства.

Those tamper-proof caps? That came from this.

Така се появиха запечатаните капачки на лекарствата.

It's complete security theater.

Това е пълен театър на сигурността.

As a homework assignment, think of 10 ways to get around it.

Опитайте се като домашно да измислите 10 начина да заобиколите предпазващите капачки.

Ще ви подскажа един начин -- със спринцовка.

I'll give you one: a syringe.

But it made people feel better.

Но тази сигурност кара хората да се чувстват по-добре.

It made their feeling of security more match the reality.

Подпомага чувството им за сигурност

да съвпадне с реалността.

Последната история е за моя приятелка, която роди преди няколко години.

Last story: a few years ago, a friend of mine gave birth.

Аз я посетих в болницата.

I visit her in the hospital.

It turns out, when a baby's born now,

Там стана ясно, че при раждането на бебето и майката

they put an RFID bracelet on the baby, a corresponding one on the mother,

се поставят идентификационни гривни,

които са свързани,

so if anyone other than the mother takes the baby out of the maternity ward,

така ако различен човек от майката вземе бебето,

ще се задейства аларма.

an alarm goes off.

Казах, че това е доста хубаво.

I said, "Well, that's kind of neat.

I wonder how rampant baby snatching is out of hospitals."

Но се чудя колко често срещано е да ти откраднат бебето

от болницата.

I go home, I look it up.

Прибрах се в къщи и проверих.

It basically never happens.

Оказа се, че това никога не се е случвало.

(Laughter)

Но ако се замислите,

But if you think about it, if you are a hospital,

ако сте на мястото на болницата

and you need to take a baby away from its mother,

и трябва да вземете бебето за изследвания

out of the room to run some tests,

от стаята на майката му

you better have some good security theater,

е по-добре да разиграете някакъв добър театър,

or she's going to rip your arm off.

иначе тя ще ви извие ръцете.

(Laughter)

(Смях)

Така че е важно за всички нас,

So it's important for us,

those of us who design security,

тези които дефинират сигурността,

тези които изработват законодателството за сигурността

who look at security policy --

or even look at public policy in ways that affect security.

или дори работят с обществени въпроси, които

засягат сигурността:

Не става въпрос само за реалност, става въпрос за сигурност и реалност.

It's not just reality; it's feeling and reality.

Важно е да се разбере,

What's important

че те са почти сходни.

is that they be about the same.

It's important that, if our feelings match reality,

Същественото е това, че ако чувствата ни отговарят на реалността,

ние взимаме по-добри решения.

we make better security trade-offs.

Благодаря ви!

Thank you.

(Applause)

(Аплодисменти)