Lee Cronin: Making matter come alive

Translator: Ekaterina Atanasova Reviewer: Anton Hikov

What I'm going to try and do in the next 15 minutes or so

Това, което ще се опитам да направя в следващите 15 минути,

is tell you about an idea

е да ви разкажа за една идея

of how we're going to make matter come alive.

за това как да дадем живот на материята.

Now this may seem a bit ambitious,

Така казано, това може да изглежда доста амбициозно,

but when you look at yourself, you look at your hands,

но когато се вгледате в себе си, когато погледнете ръцете си,

you realize that you're alive.

вие осъзнавате, че сте живи.

So this is a start.

Така че това е едно начало.

Now this quest started four billion years ago on planet Earth.

Това дирене е започнало преди четири милиарда години на планетата Земя.

There's been four billion years

Имало е четири милиарда години

of organic, biological life.

органичен, биологичен живот.

And as an inorganic chemist,

И като неорганичен химик,

my friends and colleagues make this distinction

моите приятели и колеги правят това разграничение

between the organic, living world

между органичния, жив свят

and the inorganic, dead world.

и неорганичния, мъртъв свят.

And what I'm going to try and do is plant some ideas

И това, което аз ще се опитам да направя, е да засадя някои идеи

about how we can transform inorganic, dead matter

за това как можем да преобразуваме неорганична, мъртва материя

into living matter, into inorganic biology.

в жива материя, в неорганична биология.

Before we do that,

Преди да направим това,

I want to kind of put biology in its place.

искам един вид да поставя биологията на мястото й.

And I'm absolutely enthralled by biology.

И аз съм абсолютно очарован от биологията.

I love to do synthetic biology.

Обожавам да правя синтетична биология.

I love things that are alive.

Обичам неща, които са живи.

I love manipulating the infrastructure of biology.

Обичам да манипулирам инфраструктурата на биологията.

But within that infrastructure,

Но в рамките на тази инфраструктура,

we have to remember

ние трябва да помним,

that the driving force of biology

че движещата сила на биологията

is really coming from evolution.

в действителност идва от еволюцията.

And evolution,

И еволюцията,

although it was established well over 100 years ago by Charles Darwin

въпреки че е установена преди над 100 години от Чарлз Дарвин

and a vast number of other people,

и огромен брой други хора,

evolution still is a little bit intangible.

еволюцията все още е малко неосезаема.

And when I talk about Darwinian evolution,

И когато говоря за еволюцията на Дарвин,

I mean one thing and one thing only,

аз имам предвид едно единствено нещо,

and that is survival of the fittest.

и това е оцеляването на най-силният.

And so forget about evolution

Така че забравете за еволюцията

in a kind of metaphysical way.

като някакъв метафизичен начин.

Think about evolution

Мислете за еволюцията

in terms of offspring competing,

от гледна точка на състезаващи се поколения,

and some winning.

някои от които побеждават.

So bearing that in mind,

И така, имайки предвид това,

as a chemist, I wanted to ask myself

като химик, аз исках да си задам

the question frustrated by biology:

въпроса, докато бях разочарован от биологията:

What is the minimal unit of matter

Каква е минималната единица материя,

that can undergo Darwinian evolution?

която може да бъде подложена на дарвиновата еволюция?

And this seems quite a profound question.

И това изглежда доста задълбочен въпрос.

And as a chemist,

И като химици,

we're not used to profound questions every day.

ние не сме свикнали на задълбочени въпроси всеки ден.

So when I thought about it,

Така че, когато се замислих за това,

then suddenly I realized

после изведнъж осъзнах,

that biology gave us the answer.

че биологията ни е дала отговора.

And in fact, the smallest unit of matter

И всъщност, най-малката единица на материята,

that can evolve independently

която може да се развива независимо

is, in fact, a single cell --

е, в действителност, една единствена клетка --

a bacteria.

една бактерия.

So this raises three really important questions:

Така че това повдига три много важни въпроси:

What is life?

Какво е животът?

Is biology special?

Биологията специална ли е?

Biologists seem to think so.

Биолозите изглежда мислят така.

Is matter evolvable?

Материята може ли да еволюира?

Now if we answer those questions in reverse order,

Сега, ако отговорим на тези въпроси в обратен ред,

the third question -- is matter evolvable? --

третия въпрос -- материята дали еволюира? --

if we can answer that,

ако можем да отговорим на това,

then we're going to know how special biology is,

тогава ние ще знаем колко специална е биологията,

and maybe, just maybe,

и може би, просто може би,

we'll have some idea of what life really is.

ще имаме някаква представа за това какво наистина е животът.

So here's some inorganic life.

Ето това е неорганичен живот.

This is a dead crystal,

Това е мъртъв кристал,

and I'm going to do something to it,

и аз ще му направя нещо,

and it's going to become alive.

и той ще оживее.

And you can see,

И както може да се уверите,

it's kind of pollinating, germinating, growing.

той един вид се опрашва, покарва, расте.

This is an inorganic tube.

Това е неорганична тръба.

And all these crystals here under the microscope

И всички тези кристали тук под микроскопа

were dead a few minutes ago, and they look alive.

бяха мъртви преди няколко минути, и сега те изглеждат живи.

Of course, they're not alive.

Разбира се, те не са живи.

It's a chemistry experiment where I've made a crystal garden.

В химичен експеримент направих кристална градина.

But when I saw this, I was really fascinated,

Но когато видях това, бях наистина поразен,

because it seemed lifelike.

защото приличаше на живо.

And as I pause for a few seconds, have a look at the screen.

Като спра за няколко секунди, погледнете екрана.

You can see there's architecture growing, filling the void.

Можете да видите растяща архитектура, запълваща празното пространство.

And this is dead.

И това е мъртво.

So I was positive that,

И аз бях уверен, че

if somehow we can make things mimic life,

ако някак си можем да накараме нещата да имитират живота,

let's go one step further.

нека да направим още една крачка напред.

Let's see if we can actually make life.

Нека видим дали в действителност можем да създадем живот.

But there's a problem,

Но има проблем,

because up until maybe a decade ago,

защото досега, може би допреди едно десетилетие,

we were told that life was impossible

ни се казваше, че животът е невъзможен,

and that we were the most incredible miracle in the universe.

и че ние сме най-невероятното чудо във Вселената.

In fact, we were the only people

Всъщност ние бяхме единствените хора

in the universe.

във Вселената.

Now, that's a bit boring.

Сега, това е малко скучно.

So as a chemist,

Затова, като химик,

I wanted to say, "Hang on. What is going on here?

аз исках да кажа: "Почакайте. Какво става тук?

Is life that improbable?"

Животът толкова ли е невероятен?"

And this is really the question.

И това наистина е въпросът.

I think that perhaps the emergence of the first cells

Мисля, че може би появата на първите клетки

was as probable as the emergence of the stars.

е била също толкова възможна, колкото появата на звездите.

And in fact, let's take that one step further.

И всъщност нека отидем една стъпка по-напред.

Let's say

Нека кажем,

that if the physics of fusion

че ако термоядрената физика

is encoded into the universe,

е закодирана във Вселената,

maybe the physics of life is as well.

може би също е и физиката на живота.

And so the problem with chemists --

И тогава проблемът на химиците --

and this is a massive advantage as well --

и това е и огромно предимство --

is we like to focus on our elements.

е, че ние обичаме да се фокусираме върху нашите съставни части.

In biology, carbon takes center stage.

В биологията, въглеродът заема централно място.

And in a universe where carbon exists

И във вселена, в която въглеродът съществува

and organic biology,

и органичната биология,

then we have all this wonderful diversity of life.

тогава ние имаме това невероятно разнообразие на живот.

In fact, we have such amazing lifeforms that we can manipulate.

Всъщност, ние имам толкова удивителни форми на живот, които да манипулираме.

We're awfully careful in the lab

Ние сме ужасно внимателни в лабораторията,

to try and avoid various biohazards.

опитвайки се да избегнем различни биологични опасности.

Well what about matter?

А какво се случва с материята?

If we can make matter alive, would we have a matterhazard?

Ако можем да вдъхнем живот на материята, бихме ли имали материални опасности?

So think, this is a serious question.

Помислете, това е сериозен въпрос.

If your pen could replicate,

Ако химикалката ви можеше да се репликира,

that would be a bit of a problem.

това би бил известен проблем.

So we have to think differently

Значи трябва да мислим различно,

if we're going to make stuff come alive.

ако ще правим разни неща живи.

And we also have to be aware of the issues.

И също така трябва да сме наясно с последиците.

But before we can make life,

Но преди да правим живот,

let's think for a second

нека помислим за секунда

what life really is characterized by.

с какво наистина се характеризира животът.

And forgive the complicated diagram.

Простете за сложната диаграма.

This is just a collection of pathways in the cell.

Това е просто набор от пътища в клетката.

And the cell is obviously for us

И очевидно за нас клетката

a fascinating thing.

е нещо очарователно.

Synthetic biologists are manipulating it.

Синтетичните биолози я манипулират.

Chemists are trying to study the molecules to look at disease.

Химиците се опитват да изучават молекулите, за да гледат за болести.

And you have all these pathways going on at the same time.

И вие имате всички тези пътища, извиващи се едновременно.

You have regulation;

Имате регулация,

information is transcribed;

информация бива преписвана,

catalysts are made; stuff is happening.

създават се катализатори, стават разни неща.

But what does a cell do?

Но какво прави една клетка?

Well it divides, it competes,

Ами дели се, съревновава се,

it survives.

оцелява.

And I think that is where we have to start

И аз мисля, че тук е мястото, където трябва да започнем

in terms of thinking about

по отношение на мислене за

building from our ideas in life.

това да строим според нашите идеи в живота.

But what else is life characterized by?

Но с какво друго се характеризира животът?

Well, I like think of it

Е, харесва ми да мисля за него

as a flame in a bottle.

като пламък в бутилка.

And so what we have here

И така това, което имаме тук,

is a description of single cells

е описание на единични клетки,

replicating, metabolizing,

репликиращи се, метаболизиращи,

burning through chemistries.

изгаряни чрез химикали.

And so we have to understand

И ние трябва да разберем,

that if we're going to make artificial life or understand the origin of life,

че ако ще правим изкуствен живот или разберем произхода на живота,

we need to power it somehow.

ние трябва да го снабдим с енергия по някакъв начин.

So before we can really start to make life,

Така че, преди да можем наистина да започнем да създаваме живот,

we have to really think about where it came from.

трябва да се замислим дълбоко той от къде е дошъл.

And Darwin himself mused in a letter to a colleague

Самият Дарвин размишлява в писмо до колега,

that he thought that life probably emerged

че мисли, че вероятно животът е възникнал

in some warm little pond somewhere --

някъде в някое малко топло езеро --

maybe not in Scotland, maybe in Africa,

може би не в Шотландия, може би в Африка,

maybe somewhere else.

може би някъде другаде.

But the real honest answer is, we just don't know,

Но истинският честен отговор е -- ние просто не знаем,

because there is a problem with the origin.

защото има проблем с произхода.

Imagine way back, four and a half billion years ago,

Представете си как преди четири и половина милиарда години

there is a vast chemical soup of stuff.

има една огромна супа от химически съставки.

And from this stuff we came.

И от тези съставки сме произлезли ние.

So when you think about the improbable nature

Така че, когато мислите за невероятното естество

of what I'm going to tell you in the next few minutes,

на това, което ще ви кажа в следващите няколко минути,

just remember,

просто си спомнете,

we came from stuff on planet Earth.

че ние сме произлезли от съставки на планетата Земя.

And we went through a variety of worlds.

И сме минали през различни светове.

The RNA people would talk about the RNA world.

РНК хората обичат да говорят за РНК свят.

We somehow got to proteins and DNA.

Ние някак си достигнахме до протеини и ДНК.

We then got to the last ancestor.

Ние тогава стигнахме до последния прародител.

Evolution kicked in -- and that's the cool bit.

Еволюцията влиза в действие -- и това е готината част.

And here we are.

И ето ни тук.

But there's a roadblock that you can't get past.

Но има една пречка, през която не можем да минем.

You can decode the genome, you can look back,

Можем да декодираме генома, можем да погледнем назад,

you can link us all together by a mitochondrial DNA,

можем да се свържем всички чрез митохондриална ДНК,

but we can't get further than the last ancestor,

но не можем да отидем по-далеч от последния прародител,

the last visible cell

последната видима клетка,

that we could sequence or think back in history.

която можем да проследим в историята.

So we don't know how we got here.

Така че не знаем как сме дошли тук.

So there are two options:

И така имаме две възможности:

intelligent design, direct and indirect --

интелигентен дизай, директен и индиректен --

so God,

значи Господ,

or my friend.

или моят приятел.

Now talking about E.T. putting us there, or some other life,

Сега, да говорим, че И.Т. ни е поставил тук, или някаква друга форма на живот,

just pushes the problem further on.

просто избутва проблема по-нататък.

I'm not a politician, I'm a scientist.

Аз не съм политик, аз съм учен.

The other thing we need to think about

Другото нещо, за което трябва да мислим,

is the emergence of chemical complexity.

е появата на химическа сложност.

This seems most likely.

Това изглежда най-вероятно.

So we have some kind of primordial soup.

Така че ние имаме някаква първична супа.

And this one happens to be

И тя се случва да бъде

a good source of all 20 amino acids.

добър източник на всички 20 аминокиселини.

And somehow

И някак си

these amino acids are combined,

тези аминокиселини се комбинират,

and life begins.

и животът започва.

But life begins, what does that mean?

Но какво означава това, животът започва?

What is life? What is this stuff of life?

Какво е животът? Каква е съставката на живота?

So in the 1950s,

През петдесетте години,

Miller-Urey did their fantastic chemical Frankenstein experiment,

Милър-Урей направиха своя фантастичен Франкенщайн-химически експеримент,

where they did the equivalent in the chemical world.

където направиха еквивалента в химичния свят.

They took the basic ingredients, put them in a single jar

Те взеха основните съставки, сложиха ги в един буркан

and ignited them

и ги възпламениха,

and put a lot of voltage through.

и пуснаха през тях доста волтове.

And they had a look at what was in the soup,

И погледнаха това, което беше в супата,

and they found amino acids,

и намериха аминокиселини,

but nothing came out, there was no cell.

но нищо не излезе, нямаше клетка.

So the whole area's been stuck for a while,

И цялата област беше зациклила за известно време

and it got reignited in the '80s

и беше преоткрита през 80-те,

when analytical technologies and computer technologies were coming on.

когато аналитичните и компютърните технологии изникваха.

In my own laboratory,

В моята собствена лаборатория,

the way we're trying to create inorganic life

начинът, по който се опитваме да създадем неорганичен живот,

is by using many different reaction formats.

е да използваме много различни реакционни формати.

So what we're trying to do is do reactions --

И това, което се опитваме да направим, е да правим реакции --

not in one flask, but in tens of flasks,

не в една колба, ами в десетки колби,

and connect them together,

и да ги свързваме,

as you can see with this flow system, all these pipes.

както може да видите на тази преливаща система, всички тези тръби.

We can do it microfluidically, we can do it lithographically,

Можем да го направим микрофлуидно, можем да го направим литографично,

we can do it in a 3D printer,

можем да го направим на 3D принтер,

we can do it in droplets for colleagues.

можем да го направим в капчици за колеги.

And the key thing is to have lots of complex chemistry

И ключът е да имаме много комплексна химия,

just bubbling away.

кипяща.

But that's probably going to end in failure,

Но това вероятно ще завърши с провал,

so we need to be a bit more focused.

затова трябва да бъдем по-фокусирани.

And the answer, of course, lies with mice.

И отговорът, разбира се, лежи в мишките.

This is how I remember what I need as a chemist.

Така помня това, от което имам нужда като химик.

I say, "Well I want molecules."

Казвам: "Ами, искам молекули."

But I need a metabolism, I need some energy.

Но имам нужда и от метаболизъм, имам нужда от енергия.

I need some information, and I need a container.

Имам нужда от информация и имам нужда от контейнер.

Because if I want evolution,

Защото ако искам еволюция,

I need containers to compete.

имам нужда контейнерите да се съревновават.

So if you have a container,

Значи ако имаш контейнер,

it's like getting in your car.

е като да влезеш в колата си.

"This is my car,

"Това е моята кола

and I'm going to drive around and show off my car."

и аз ще карам наоколо и ще показвам колата си."

And I imagine you have a similar thing

И предполагам, че има подобно нещо

in cellular biology

и в клетъчната биология

with the emergence of life.

във връзка с появата на живота.

So these things together give us evolution, perhaps.

И тези неща заедно ни дават еволюция, вероятно.

And the way to test it in the laboratory

И начинът да се изпробва в лаборатория

is to make it minimal.

е да се направи минимално.

So what we're going to try and do

И това, което ще се опитаме да направим,

is come up with an inorganic Lego kit of molecules.

е да измислим неорганичен лего комплект от молекули.

And so forgive the molecules on the screen,

И сега, простете за молекулите на екрана,

but these are a very simple kit.

но това е много опростен комплект.

There's only maybe three or four different types of building blocks present.

Има може би три или четири различни вида съвременни строителни блока.

And we can aggregate them together

И ние можем да ги съединим

and make literally thousands and thousands

и буквално да направим хиляди и хиляди

of really big nano-molecular molecules

наистина големи нано-молекулни молекули

the same size of DNA and proteins,

с големината на ДНК и протеини,

but there's no carbon in sight.

но без въглерод.

Carbon is banned.

Въглеродът е отстранен.

And so with this Lego kit,

И с този лего комплект

we have the diversity required

ние имаме необходимото разнообразие

for complex information storage

за складиране на комплексна информация

without DNA.

без ДНК.

But we need to make some containers.

Но трябва да направим и контейнери.

And just a few months ago in my lab,

И само преди няколко месеца в моята лаборатория,

we were able to take these very same molecules and make cells with them.

ние успяхме да вземем точно тези молекули и да направим клетки от тях.

And you can see on the screen a cell being made.

И може да видите на екрана клетка, която се създава.

And we're now going to put some chemistry inside and do some chemistry in this cell.

И сега ще сложим в нея малко химия и ще направим малко химия в клетката.

And all I wanted to show you

И всичко, което исках да ви покажа,

is we can set up molecules

е, че ние можем да поставяме молекули

in membranes, in real cells,

в мембрани, в истински клетки,

and then it sets up a kind of molecular Darwinism,

и това поставя някакъв вид молекулярен дарвинизъм,

a molecular survival of the fittest.

молекулярно оцеляване на най-силния.

And this movie here

И този филм тук

shows this competition between molecules.

показва това съревнование между молекулите.

Molecules are competing for stuff.

Молекулите се съревновават за разни работи.

They're all made of the same stuff,

Те всички са направени от едно и също нещо,

but they want their shape to win.

но те искат тяхната форма да спечели.

They want their shape to persist.

Те искат тяхната форма да се запази.

And that is the key.

И това е ключът.

If we can somehow encourage these molecules

Ако някак можем да насърчим тези молекули

to talk to each other and make the right shapes and compete,

да си говорят помежду си, и да правят правилните форми, и да се съревновават,

they will start to form cells

те ще започнат да формират клетки,

that will replicate and compete.

които ще се репликират и ще се съревновават.

If we manage to do that,

Ако успеем да направим това,

forget the molecular detail.

забравете молекулярния детайл.

Let's zoom out to what that could mean.

Нека погледнем какво би означавало това.

So we have this special theory of evolution

Значи ние имаме тази специална теория за еволюцията,

that applies only to organic biology, to us.

която включва само органична биология, за нас.

If we could get evolution into the material world,

Ако можем да поместим еволюцията в материалния свят,

then I propose we should have a general theory of evolution.

тогава, предполагам, ще имаме обща теория на еволюцията.

And that's really worth thinking about.

И наистина си струва да се мисли за това.

Does evolution control

Дали еволюцията контролира

the sophistication of matter in the universe?

усъвършенстването на материята във Вселената?

Is there some driving force through evolution

Има ли някаква сила, тласкаща към еволюция,

that allows matter to compete?

която позволява на материята да се съревновава?

So that means we could then start

Значи това означава, че можем да започнем

to develop different platforms

да развиваме различни платформи

for exploring this evolution.

за изследване на тази революция.

So you imagine,

Представете си,

if we're able to create a self-sustaining artificial life form,

ако можехме да създадем самоподдържаща се изкуствена форма на живот,

not only will this tell us about the origin of life --

това не само ще ни доведе до откриването на произхода на живота --

that it's possible that the universe doesn't need carbon to be alive;

че е възможно Вселената да няма нужда от въглерод, за да живее,

it can use anything --

може да използва всичко --

we can then take [it] one step further and develop new technologies,

можем да направим още една крачка напред и да развием нови технологии,

because we can then use software control

защото тогава ще можем да използваме софтуерен контрол

for evolution to code in.

за да кодираме еволюцията.

So imagine we make a little cell.

Представете си, че можем да направим малка клетка.

We want to put it out in the environment,

Искаме да я поставим навън в околната среда

and we want it to be powered by the Sun.

и искаме тя да бъде захранвана от Слънцето.

What we do is we evolve it in a box with a light on.

Това, което ще направим, е да я оставим да еволюира в кутия с включена светлина.

And we don't use design anymore. We find what works.

И няма да използваме дизайн. Ще намерим това, което работи.

We should take our inspiration from biology.

Трябва да вземем нашето вдъхновение от биологията.

Biology doesn't care about the design

Биологията не се интересува от дизайна,

unless it works.

освен ако той работи.

So this will reorganize

Това ще преобразува

the way we design things.

начинът, по който проектираме нещата.

But not only just that,

Но не само това,

we will start to think about

ще започнем да мислим за това

how we can start to develop a symbiotic relationship with biology.

как можем да започнем да развиваме симбиотична връзка с биологията.

Wouldn't it be great

Няма ли да бъде страхотно,

if you could take these artificial biological cells

ако можехте да вземете тези изкуствени клетки

and fuse them with biological ones

и да ги смесите в биологични такива,

to correct problems that we couldn't really deal with?

за да поправите проблеми, с които наистина не можем да се справим?

The real issue in cellular biology

Истинският предмет на клетъчната биология

is we are never going to understand everything,

е, че ние никога няма да разберем всичко,

because it's a multidimensional problem put there by evolution.

защото това е многомерен проблем, поставен от еволюцията.

Evolution cannot be cut apart.

Еволюцията не може да бъде разкъсана.

You need to somehow find the fitness function.

Трябва някак да намерите правилната функция.

And the profound realization for me

И дълбокото осъзнаване за мен

is that, if this works,

е, че ако това работи,

the concept of the selfish gene gets kicked up a level,

концепцията за егоистичния ген бива избутана едно ниво нагоре,

and we really start talking about selfish matter.

и ние наистина започваме да говорим за егоистична материя.

And what does that mean in a universe

И какво означава това във Вселена,

where we are right now the highest form of stuff?

където сега ние сме най-висшата форма на материя?

You're sitting on chairs.

Вие седите на столове.

They're inanimate, they're not alive.

Те са неодушевени, те не са живи.

But you are made of stuff, and you are using stuff,

Но вие сте направени от материя и използвате материя,

and you enslave stuff.

и заробвате материя.

So using evolution

Значи използването на еволюцията

in biology,

в биологията,

and in inorganic biology,

и в органичната биология

for me is quite appealing, quite exciting.

за мен е доста привлекателно, доста вълнуващо.

And we're really becoming very close

И ние наистина достигаме все по-близо

to understanding the key steps

до това да разберем ключовите стъпки,

that makes dead stuff come alive.

които карат мътвата материя да оживее.

And again, when you're thinking about how improbable this is,

И отново, когато мислите за това колко невероятно е това,

remember, five billion years ago,

помнете, преди пет милиарда години

we were not here, and there was no life.

ние не сме били тук и не е имало живот.

So what will that tell us

И какво ни казва това

about the origin of life and the meaning of life?

за произхода на живота и смисъла на живота?

But perhaps, for me as a chemist,

Но може би, за мен като химик,

I want to keep away from general terms;

искам да стоя настрана от всеобщите термини,

I want to think about specifics.

искам да мисля за детайлите.

So what does it mean about defining life?

Какво означава да определиш живота?

We really struggle to do this.

Ние наистина се мъчим да направим това.

And I think, if we can make inorganic biology,

И мисля, че ако можем да накараме неорганичната биология,

and we can make matter become evolvable,

и можем да накараме материята да стане еволюираща,

that will in fact define life.

това всъщност ще определи живота.

I propose to you

Предлагам ви,

that matter that can evolve is alive,

че материята, която може да еволюира, е жива,

and this gives us the idea of making evolvable matter.

и това ни дава идеята да направим еволюираща материя.

Thank you very much.

Много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)

Chris Anderson: Just a quick question on timeline.

Крис Андерсън: Само един бърз въпрос за срока.

You believe you're going to be successful in this project?

Вярвате ли, че ще успеете в този проект?

When?

Кога?

Lee Cronin: So many people think

Лий Кронин: Толкова много хора мислят,

that life took millions of years to kick in.

че животът е имал нужда от милиони години, за да се появи.

We're proposing to do it in just a few hours,

Ние предлагаме да го направим само за няколко часа,

once we've set up

след като веднъж установим

the right chemistry.

правилната химия.

CA: And when do you think that will happen?

К.А.: И кога мислите ще стане това?

LC: Hopefully within the next two years.

Л.К.: Надяваме се в рамките на следващите две години.

CA: That would be a big story.

К.А.: Това би била голяма история.

(Laughter)

(Смях)

In your own mind, what do you believe the chances are

В ума Ви какви вярвате са шансовете

that walking around on some other planet

да се разхождате на някоя друга планета,

is non-carbon-based life,

на която има живот не базиран на въглерода,

walking or oozing or something?

да се разхождате или да се просмуквате, или нещо подобно?

LC: I think it's 100 percent.

Л.К.: Мисля, че е 100 процента.

Because the thing is, we are so chauvinistic to biology,

Защото работата е там, че ние сме толкова шовинистични спрямо биологията,

if you take away carbon, there's other things that can happen.

ако премахнете въглерода, има други неща, които могат да се случат.

So the other thing

Значи другото нещо --

that if we were able to create life that's not based on carbon,

ако сме способни да създаден живот, който не е базиран на въглерода,

maybe we can tell NASA what really to look for.

вероятно ще можем да кажем на НАСА какво точно да търси.

Don't go and look for carbon, go and look for evolvable stuff.

Не ходете да търсите въглерод, ходете и търсете еволюираща материя.

CA: Lee Cronin, good luck. (LC: Thank you very much.)

К.А. Лий Кронин, успех. (Л.К.: Много благодаря.)

(Applause)

(Аплодисменти)