Krista Tippett: Reconnecting with compassion

Translator: Darina Stoyanova Reviewer: Anton Hikov

We're here to celebrate compassion.

Ние сме тук, за да отпразнуваме състраданието.

But compassion, from my vantage point,

Но състраданието, от моята гледна точка,

has a problem.

има проблем.

As essential as it is across our traditions,

Колкото и важно да е в нашите традиции,

as real as so many of us know it to be

толкова истинско, колкото много от нас знаят, че е

in particular lives,

в нашите конкретни животи,

the word "compassion" is hollowed out in our culture,

думата "състрадание" е издълбана в нашата култура,

and it is suspect in my field of journalism.

и е заподозряна в моята област на журналистиката.

It's seen as a squishy kumbaya thing,

То се разглежда като нещо мекушаво и наивно.

or it's seen as potentially depressing.

Или се възприема като потенциално депресиращо.

Karen Armstrong has told what I think is an iconic story

Карън Армстронг разказа това, което мисля бе култова история

of giving a speech in Holland

за изнасяне на реч в Холандия

and, after the fact, the word "compassion"

и след това, думата "състрадание"

was translated as "pity."

бе преведена като жалост.

Now compassion, when it enters the news,

Сега състраданието, когато то влезе в новините

too often comes in the form

твърде често идва под формата

of feel-good feature pieces

на сладникаво сантиментални статии,

or sidebars about heroic people

или странични бележки за героични хора,

you could never be like

като които вие никога не може да бъдете,

or happy endings

или щастлив край,

or examples of self-sacrifice

или примери на саможертва,

that would seem to be too good to be true

които изглеждат твърде добре за да бъдат истина

most of the time.

по-голямата част от времето.

Our cultural imagination about compassion

Нашето културно въображение за състраданието

has been deadened by idealistic images.

беше умъртвено от идеалистични образи.

And so what I'd like to do this morning

И така, това, което бих искала да направя тази сутрин

for the next few minutes

през следващите няколко минути

is perform a linguistic resurrection.

е извършване на езиково възкресение.

And I hope you'll come with me on my basic premise

И се надявам, ще се съгласите с моята основна предпоставка,

that words matter,

че думите са от значение,

that they shape the way we understand ourselves,

че те оформят начина, по който разбираме себе си,

the way we interpret the world

начина, по който възприемаме света

and the way we treat others.

и начина, по който се отнасяме към другите.

When this country

Когато тази страна

first encountered genuine diversity

за пръв път изпита истинско разнообразие

in the 1960s,

през 1960,

we adopted tolerance

ние приехме толерантността

as the core civic virtue

като основна гражданска добродетел

with which we would approach that.

с която да подходим към него.

Now the word "tolerance," if you look at it in the dictionary,

Сега думата "търпимост", ако погледнете в речника,

connotes "allowing," "indulging"

загатва позволяване, задоволяване

and "enduring."

и изтърпяване.

In the medical context that it comes from,

В медицинския контекст, откъдето това идва,

it is about testing the limits of thriving

става дума за тестване на границите на развитието

in an unfavorable environment.

в неблагоприятна среда.

Tolerance is not really a lived virtue;

Толерантността не е точно жизнена добродетел,

it's more of a cerebral ascent.

тя е повече нещо като мозъчно изкачване.

And it's too cerebral

И е твърде церебрална

to animate guts and hearts

в оживяване на вътрешности и сърца

and behavior

и поведение

when the going gets rough.

когато стане наистина трудно.

And the going is pretty rough right now.

А в момента е доста тежко.

I think that without perhaps being able to name it,

Мисля, че може би без да сме в състояние да го назовем,

we are collectively experiencing

ние колективно изпитваме,

that we've come as far as we can

че сме достигнали докъдето можем

with tolerance as our only guiding virtue.

с толерантността като нашата единствена пътеводна сила.

Compassion is a worthy successor.

Състраданието е достоен наследник.

It is organic,

То е органично

across our religious, spiritual and ethical traditions,

в нашите религиозни, духовни и етични традиции,

and yet it transcends them.

и въпреки това ги надхвърля.

Compassion is a piece of vocabulary

Състраданието е част от речника,

that could change us if we truly let it sink into

което може да ни промени, ако наистина му позволим да се вмести в

the standards to which we hold ourselves and others,

стандартите, по които ние оценяваме себе си и другите,

both in our private and in our civic spaces.

както в личните така и в обществените пространства.

So what is it, three-dimensionally?

Така че какво е то, триизмерно?

What are its kindred and component parts?

Какви са неговите близки и съставни части?

What's in its universe of attendant virtues?

Какво има в неговата вселена на свързани добродетели?

To start simply,

За да започнем просто,

I want to say that compassion is kind.

искам да кажа, че състраданието е добродушно.

Now "kindness" might sound like a very mild word,

Сега добротата може да звучи като много лека дума,

and it's prone to its own abundant cliche.

и е склонна да бъде превърната в голямо клише.

But kindness is an everyday byproduct

Но добротата е ежедневен вторичен продукт

of all the great virtues.

на всички големи добродетели.

And it is a most edifying form

И това е най-поучителната форма

of instant gratification.

на незабавното удовлетворение.

Compassion is also curious.

Състраданието е също така любопитно.

Compassion cultivates and practices curiosity.

Състраданието отглежда и практикува любопитство.

I love a phrase that was offered me

Обичам фраза, която ми бе предложена

by two young women

от две млади жени,

who are interfaith innovators in Los Angeles,

които са новатори в различни религии в Лос Анджелис,

Aziza Hasan and Malka Fenyvesi.

Азиза Хасан и Малка Фенивеси.

They are working to create a new imagination

Те работят за създаване на ново въображение

about shared life among young Jews and Muslims,

за споделен живот сред младите евреи и мюсюлмани.

and as they do that, they cultivate what they call

И правейки това, те култивират, това което те наричат

"curiosity without assumptions."

"любопитство, без предположения."

Well that's going to be a breeding ground for compassion.

Така че това ще бъде благодатна почва за състрадание.

Compassion can be synonymous with empathy.

Състраданието може да бъде синоним на съпричастие.

It can be joined with the harder work

То може да се присъедини към тежката задача

of forgiveness and reconciliation,

по опрощението и помирението,

but it can also express itself

но то може да се изрази

in the simple act of presence.

в простия акт на присъствие.

It's linked to practical virtues

То е свързано с практически добродетели

like generosity and hospitality

като щедрост и гостоприемство

and just being there,

и просто присъствие,

just showing up.

дори само появяване.

I think that compassion

Мисля, че състраданието

also is often linked to beauty --

също често се свързва с красотата -

and by that I mean a willingness

и с това имам предвид желание

to see beauty in the other,

да видим красотата в другия,

not just what it is about them

не само това, което е в тях

that might need helping.

и може да се нуждае от помощ.

I love it that my Muslim conversation partners

Харесва ми, че моите дискусионни мюсюлмански партньори

often speak of beauty as a core moral value.

често говорят за красотата, като за основна ценност.

And in that light, for the religious,

И в тази светлина, за религиозните,

compassion also brings us

състраданието ни води

into the territory of mystery --

в територията на мистерията -

encouraging us not just

насърчавайки ни да видим,

to see beauty,

не само красотата,

but perhaps also to look for the face of God

но може би и да търсим лицето на Бога

in the moment of suffering,

в момента на страдание,

in the face of a stranger,

в лицето на един странник,

in the face of the vibrant religious other.

в лицата на други оживени религиозни хора.

I'm not sure if I can show you

Не съм сигурна дали мога да ви покажа

what tolerance looks like,

как изглежда толерантността,

but I can show you what compassion looks like --

но мога да ви покажа как изглежда състраданието -

because it is visible.

защото то се вижда.

When we see it, we recognize it

Когато го видим, ние го разпознаваме

and it changes the way we think about what is doable,

и то променя начина, по който мислим за това, което е изпълнимо,

what is possible.

за това което е възможно.

It is so important

Това е толкова важно,

when we're communicating big ideas --

особено когато споделяме големи идеи,

but especially a big spiritual idea like compassion --

но най-вече голяма духовна идея като състраданието -

to root it as we present it to others

да го вкореним когато го представяме на другите

in space and time and flesh and blood --

в пространството и времето и плът и кръв -

the color and complexity of life.

цвета и сложността на живота.

And compassion does seek physicality.

И състраданието търси да се материализира.

I first started to learn this most vividly

За първи път започнах да научавам това най-силно

from Matthew Sanford.

от Матю Санфорд.

And I don't imagine that you will realize this

И аз не си въобразявам, че ще разберете това,

when you look at this photograph of him,

когато гледате тази негова снимка,

but he's paraplegic.

но той е парализиран.

He's been paralyzed from the waist down since he was 13,

Той е парализиран от кръста надолу, от 13 годишна възраст,

in a car crash that killed his father and his sister.

в автомобилна катастрофа, която убила баща му и сестра му,

Matthew's legs don't work, and he'll never walk again,

Краката на Матю не работят и той никога няма да ходи отново,

and -- and he does experience this as an "and"

и - и той изпитва това като "и"

rather than a "but" --

вместо като "но"-

and he experiences himself

и той се възприема като

to be healed and whole.

изцелен и цял.

And as a teacher of yoga,

И като учител по йога,

he brings that experience to others

той предлага този опит на другите

across the spectrum of ability and disability,

през целия спектър на възможности и увреждания,

health, illness and aging.

здраве, заболявания и стареене.

He says that he's just at an extreme end

Той казва, че е само на по-екстремния край

of the spectrum we're all on.

на спектъра, на който всички ние сме.

He's doing some amazing work now

Той прави някои невероятни неща в момента

with veterans coming back from Iraq and Afghanistan.

с ветераните, връщащи се от Ирак и Афганистан.

And Matthew has made this remarkable observation

И Матю направи това забележително наблюдение,

that I'm just going to offer you and let it sit.

което аз просто ще ви предложа и ще ви оставя за размисъл.

I can't quite explain it, and he can't either.

Не мога съвсем да го обясня, нито пък той може.

But he says that he has yet to experience someone

Но той казва, че все още трябва да срещне някой,

who became more aware of their body,

който по-добре да усеща тялото си,

in all its frailty and its grace,

в цялата му слабост и благодат,

without, at the same time,

без в същото време,

becoming more compassionate towards all of life.

да стане по-състрадателен към всичко в живота.

Compassion also looks like this.

Състраданието също изглежда така.

This is Jean Vanier.

Това е Жан Вание.

Jean Vanier helped found the L'Arche communities,

Жан Вание помогнал в основаването на общностите Ларч,

which you can now find all over the world,

които можете да намерите по всички краища на света,

communities centered around life

общности, съсредоточени около живота

with people with mental disabilities --

на хора с умствени увреждания -

mostly Down syndrome.

най-вече синдрома на Даун.

The communities that Jean Vanier founded,

Общностите, които Жан Вание основал,

like Jean Vanier himself,

както самия Жан Вание,

exude tenderness.

излъчват нежност.

"Tender" is another word

"Нежност" е друга дума,

I would love to spend some time resurrecting.

над която бих се радвала да прекарам известно време за възкресяване.

We spend so much time in this culture

Прекарваме толкова време в тази култура

being driven and aggressive,

да се съревноваваме и да сме агресивни,

and I spend a lot of time being those things too.

и аз прекарвам много време правейки тези неща.

And compassion can also have those qualities.

И състраданието може да има тези качества.

But again and again, lived compassion

Но отново и отново, живото състрадание

brings us back to the wisdom of tenderness.

ни носи обратно към мъдростта на нежността.

Jean Vanier says

Жан Вание казва,

that his work,

че неговата работа,

like the work of other people --

като работата на други хора -

his great, beloved, late friend Mother Teresa --

голямата му, възлюбена, приятелка Майка Тереза ​​-

is never in the first instance about changing the world;

никога не е най-вече за промяна на света;

it's in the first instance about changing ourselves.

тя е на първо място за промяна на нас самите.

He's says that what they do with L'Arche

Той казва, че това, което правят с Ларч

is not a solution, but a sign.

не е решение, а признак.

Compassion is rarely a solution,

Състраданието рядко е решението,

but it is always a sign of a deeper reality,

но то винаги е признак на по-дълбока реалност,

of deeper human possibilities.

на по-задълбочени човешки възможности.

And compassion is unleashed

И състраданието се разпръсква

in wider and wider circles

в по-широки и по-широки кръгове

by signs and stories,

със знаци и истории,

never by statistics and strategies.

никога със статистики и стратегии.

We need those things too,

Тези неща ни трябват също,

but we're also bumping up against their limits.

но ние също така се сблъскваме с техните граници.

And at the same time that we are doing that,

И в същото време, правейки това,

I think we are rediscovering the power of story --

мисля, че преоткриваме силата на историята -

that as human beings, we need stories

че като човешки същества, ни трябват истории

to survive, to flourish,

за да оцелеем, да процъфтим,

to change.

да се променим.

Our traditions have always known this,

Нашите традиции винаги са знаели това,

and that is why they have always cultivated stories at their heart

и затова те винаги са култивирали истории в същината си

and carried them forward in time for us.

и са ги пренасяли напред във времето за нас.

There is, of course, a story

Има, разбира се, една история

behind the key moral longing

зад основния морален копнеж

and commandment of Judaism

и заповед на юдаизма

to repair the world -- tikkun olam.

за поправяне на света - tikkun olam.

And I'll never forget hearing that story

И никога няма да забравя тази история

from Dr. Rachel Naomi Remen,

от д-р Рейчъл Наоми Ремен,

who told it to me as her grandfather told it to her,

която я разказа на мен, както дядо й я е разказал на нея,

that in the beginning of the Creation

че в началото на Сътворението

something happened

нещо се случило,

and the original light of the universe

и първоначалната светлина във Вселената

was shattered into countless pieces.

се разпръснала на безброй парченца.

It lodged as shards

Попаднала като парчета

inside every aspect of the Creation.

вътре във всеки аспект на Сътворението.

And that the highest human calling

И че най-високото човешко призвание

is to look for this light, to point at it when we see it,

е да се търси тази светлина, да се посочи когато се види,

to gather it up,

да се събере,

and in so doing, to repair the world.

и по този начин, да се поправи света.

Now this might sound like a fanciful tale.

Сега това може да звучи като измислена история.

Some of my fellow journalists might interpret it that way.

Някои от моите колеги журналисти могат да я интерпретират по този начин.

Rachel Naomi Remen says

Рейчъл Наоми Ремен казва,

this is an important and empowering story

че това е важна и даваща сила история

for our time,

за нашето време,

because this story insists

защото тази история настоява,

that each and every one of us,

че всеки един от нас,

frail and flawed as we may be,

колкото и крехки и с недостатъци да сме,

inadequate as we may feel,

колкото и неадекватни да се чувстваме,

has exactly what's needed

има точно това, което е необходимо

to help repair the part of the world

за подпомагане на възстановяването на света,

that we can see and touch.

за да можем да видим и да докоснем.

Stories like this,

Истории като тази,

signs like this,

знаци като този,

are practical tools

са практически инструменти

in a world longing to bring compassion

в един свят, желаещ да доведе състрадание

to abundant images of suffering

към изобилни примери на страдание,

that can otherwise overwhelm us.

които иначе могат да ни смажат.

Rachel Naomi Remen

Рейчъл Наоми Ремен

is actually bringing compassion

всъщност довежда състраданието

back to its rightful place alongside science

обратно към своето заслужено място наред с науката

in her field of medicine

в областта на медицината

in the training of new doctors.

в обучението на нови лекари.

And this trend

И тази тенденция

of what Rachel Naomi Remen is doing,

на това, което Рейчъл Наоми Ремен прави,

how these kinds of virtues

как тези видове добродетели

are finding a place in the vocabulary of medicine --

намират място в речника на медицината -

the work Fred Luskin is doing --

работата която Фред Лускин прави -

I think this is one of the most fascinating developments

мисля, че това е едно от най-интересните развития

of the 21st century --

на 21-ви век -

that science, in fact,

че науката, в действителност,

is taking a virtue like compassion

изважда добродетел като състраданието,

definitively out of the realm of idealism.

окончателно от сферата на идеализма.

This is going to change science, I believe,

Това ще промени науката, според мен,

and it will change religion.

и ще промени религията.

But here's a face

Но ето едно лице

from 20th century science

от науката на 20-и век,

that might surprise you

което може да ви изненада

in a discussion about compassion.

в дискусия за състраданието.

We all know about the Albert Einstein

Ние всички знаем за Алберт Айнщайн,

who came up with E = mc2.

който показа че E = mc2.

We don't hear so much about the Einstein

Ние не чуваме толкова много за Айнщайн,

who invited the African American opera singer, Marian Anderson,

който поканил афро-американската оперна певица, Мариан Андерсън,

to stay in his home when she came to sing in Princeton

да остане в дома му, когато тя дошла да пее в Принстън

because the best hotel there

защото най-добрия хотел там

was segregated and wouldn't have her.

е дискриминирал и не искал да я приеме.

We don't hear about the Einstein who used his celebrity

Не сме чували за Айнщайн, който използвал славата си,

to advocate for political prisoners in Europe

за да се застъпи за политическите затворници в Европа,

or the Scottsboro boys

или момчетата от Скотсбъро,

in the American South.

в американския юг.

Einstein believed deeply

Айнщайн вярвал дълбоко,

that science should transcend

че науката трябва да надхвърли

national and ethnic divisions.

националните и етнически разделения.

But he watched physicists and chemists

Но той наблюдавал как физици и химици

become the purveyors of weapons of mass destruction

се превръщат в разпространители на оръжия за масово унищожение

in the early 20th century.

в началото на 20-и век.

He once said that science in his generation

Веднъж той казал, че науката в неговото поколение

had become like a razor blade

е станала като бръснач

in the hands of a three-year-old.

в ръцете на три годишен.

And Einstein foresaw

И Айнщайн предсказал,

that as we grow more modern

че като ставаме все по-модернизирани

and technologically advanced,

и технологично напреднали,

we need the virtues

ще се нуждаем от добродетелите,

our traditions carry forward in time

които традициите ни носят напред във времето

more, not less.

повече, а не по-малко.

He liked to talk about the spiritual geniuses of the ages.

Той обичал да говори за духовните гении през вековете.

Some of his favorites were Moses,

Някои от любимите му били Мойсей,

Jesus, Buddha, St. Francis of Assisi,

Исус, Буда, Св. Франциск от Асизи,

Gandhi -- he adored his contemporary, Gandhi.

Ганди - той обожавал неговия съвременник, Ганди.

And Einstein said --

И Айнщайн е казал -

and I think this is a quote,

и мисля, че това е цитат,

again, that has not been passed down in his legacy --

отново, това не е останало в неговото наследство -

that "these kinds of people

че "този вид хора

are geniuses in the art of living,

са гении в изкуството на живота,

more necessary

още по-необходими

to the dignity, security and joy of humanity

за достойнството, сигурността и радостта на човечеството

than the discoverers of objective knowledge."

от откривателите на обективни знания."

Now invoking Einstein

Сега, позоваването на Айнщайн

might not seem the best way to bring compassion down to earth

може да не е най-добрия начин за разпространяване на състрадание на Земята

and make it seem accessible to all the rest of us,

и да го направим да изглежда достъпно за всички нас, останалите,

but actually it is.

но всъщност това е така.

I want to show you

Искам да ви покажа

the rest of this photograph,

останалата част от тази снимка,

because this photograph

защото тази снимка

is analogous to what we do to the word "compassion" in our culture --

е аналогична на това, което правим с думата "състрадание" в нашата култура -

we clean it up

ние го почистваме

and we diminish its depths and its grounding

и ние намаляваме неговата дълбочина и заземяване

in life, which is messy.

в живота, което е объркано.

So in this photograph

Така че в тази снимка

you see a mind looking out a window

виждате ум гледащ през прозорец,

at what might be a cathedral -- it's not.

нещо, което може да е катедрала - но не е.

This is the full photograph,

Това е цялата снимка,

and you see a middle-aged man wearing a leather jacket,

и виждате човек на средна възраст, облечен в кожено яке,

smoking a cigar.

пушещ пура.

And by the look of that paunch,

И от изгледа на това шкембе,

he hasn't been doing enough yoga.

изглежда не е правил достатъчно йога.

We put these two photographs side-by-side on our website,

Ние поставихме тези две снимки една до друга на нашия сайт,

and someone said, "When I look at the first photo,

и някой каза: "Когато погледна първата снимка

I ask myself, what was he thinking?

се питам, какво си е мислил?

And when I look at the second, I ask,

И когато погледна другата, аз питам,

what kind of person was he? What kind of man is this?"

какъв човек е бил? Що за човек е това?"

Well, he was complicated.

Е да, той е сложен.

He was incredibly compassionate

Той бил невероятно състрадателен

in some of his relationships

в някои от неговите взаимоотношения

and terribly inadequate in others.

и ужасно неадекватен в други.

And it is much harder, often,

И е много по-трудно, често,

to be compassionate towards those closest to us,

да бъдеш състрадателен към тези най-близо до нас,

which is another quality in the universe of compassion,

което е друго качество във вселената на състраданието,

on its dark side,

от нейната тъмна страна,

that also deserves our serious attention and illumination.

което също заслужава нашето сериозно внимание и осветление.

Gandhi, too, was a real flawed human being.

Ганди също е бил истинско човешко същество с недостатъци.

So was Martin Luther King, Jr. So was Dorothy Day.

Същото е вярно за Мартин Лутър Кинг младши. Също така и за Дороти Дей.

So was Mother Teresa.

Също и Майка Тереза.

So are we all.

Също и всички ние.

And I want to say

И искам да кажа,

that it is a liberating thing

че това е нещо освобождаващо

to realize that that is no obstacle to compassion --

да се осъзнае, че това не е пречка за състрадание -

following on what Fred Luskin says --

продължавайки това, което Фред Лускин казва -

that these flaws just make us human.

че тези недостатъци само ни правят човешки същества.

Our culture is obsessed with perfection

Нашата култура е обсебена от съвършенството

and with hiding problems.

и от криене на проблеми.

But what a liberating thing to realize

Но колко освобождаващо е да се разбере,

that our problems, in fact,

че проблемите ни, всъщност,

are probably our richest sources

вероятно са нашите най-богатите източници

for rising to this ultimate virtue of compassion,

за израстване до тази крайна добродетел на състраданието,

towards bringing compassion

за довеждане на състраданието

towards the suffering and joys of others.

към страданията и радостите на другите.

Rachel Naomi Remen is a better doctor

Рейчъл Наоми Ремен е по-добър лекар,

because of her life-long struggle with Crohn's disease.

заради битката с болестта на Крон през целия й живот,

Einstein became a humanitarian,

Айнщайн станал филантроп,

not because of his exquisite knowledge

не заради изисканите му познания

of space and time and matter,

за пространството и времето и материята,

but because he was a Jew as Germany grew fascist.

но защото е бил евреин, когато Германия става фашистка.

And Karen Armstrong, I think you would also say

И Карън Армстронг, мисля, че също ще кажете,

that it was some of your very wounding experiences

че някои от вашите много болезнени изпитания

in a religious life that,

в религиозен живот, които

with a zigzag,

със зигзаг,

have led to the Charter for Compassion.

са довели до Хартата за състраданието.

Compassion can't be reduced to sainthood

Състраданието не може да бъде сведено до святост

any more than it can be reduced to pity.

повече, отколкото може да се намали до жалост.

So I want to propose

Така че искам да предложа

a final definition of compassion --

окончателно определение на състраданието -

this is Einstein with Paul Robeson by the way --

Това е Айнщайн с Пол Роубсън между другото -

and that would be for us

и това би било за нас,

to call compassion a spiritual technology.

да наречем състраданието духовна технология.

Now our traditions contain

Сега нашите традиции съдържат

vast wisdom about this,

голяма мъдрост относно това,

and we need them to mine it for us now.

и имаме нужда те да я извлекат за нас сега.

But compassion is also equally at home

Но състраданието е еднакво у дома

in the secular as in the religious.

както в светското, така и в религиозното.

So I will paraphrase Einstein in closing

Така че ще перифразирам Айнщайн в заключение

and say that humanity,

и ще кажа, че човечеството,

the future of humanity,

бъдещето на човечеството,

needs this technology

се нуждае от тази технология

as much as it needs all the others

толкова, колкото има нужда от всички други,

that have now connected us

които сега ни свързват

and set before us

и ни предоставят

the terrifying and wondrous possibility

ужасяващата и чудна възможност

of actually becoming one human race.

действително да се превърнем в една човешка раса.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)