Shekhar Kapur: We are the stories we tell ourselves

Translator: MaYoMo com Reviewer: Kaloyana Milinova

So, I was just asked to go and shoot this film called "Elizabeth."

Току-що ми възложиха да отида да снимам един филм, озаглавен "Елизабет".

And we're all talking about this great English icon and saying,

Всички говорим за тази велика английска икона и казваме:

"She's a fantastic woman, she does everything.

"Тя е фантастична жена. Умее всичко.

How are we going to introduce her?"

Как да я представим?"

So we went around the table with the studio and the producers and the writer,

Обиколихме масата със студиото, продуцентите и сценариста,

and they came to me and said, "Shekhar, what do you think?"

те дойдоха при мен и ме попитаха: "Шекар, какво мислиш?"

And I said, "I think she's dancing."

А аз отвърнах: "Мисля, че тя танцува."

And I could see everybody looked at me,

Видях как ме гледат всички,

somebody said, "Bollywood."

някой коментира: "Боливуд."

The other said, "How much did we hire him for?"

Другият каза: "Колко му плащаме?"

And the third said, "Let's find another director."

А третият каза: "Да намерим друг режисьор."

I thought I had better change.

Реших, че е по-добре да се променя.

So we had a lot of discussion on how to introduce Elizabeth,

Затова водихме дълги дискусии как да представим Елизабет,

and I said, "OK, maybe I am too Bollywood.

и аз казах: окей, може да съм прекалено боливудски.

Maybe Elizabeth, this great icon, dancing?

Може би Елизабет, тази велика икона, танцува?

What are you talking about?"

За какво става въпрос?

So I rethought the whole thing,

Така че премислих цялата работа,

and then we all came to a consensus.

и тогава стигнахме до консенсус.

And here was the introduction of this

Ето го и въведението за тази

great British icon called "Elizabeth."

велика британска икона, озаглавено "Елизабет".

Leicester: May I join you, my lady?

Лайчестър: Може ли да се присъединя към вас, милейди?

Elizabeth: If it please you, sir.

Елизабет: Ако ви е угодно, сър.

(Music)

(Музика)

Shekhar Kapur: So she was dancing.

Шекар Капур: Значи все пак е танцувала.

So how many people who saw the film did not get

Колко души, които са гледали филма, не са схванали,

that here was a woman in love,

че там има влюбена жена,

that she was completely innocent

че е била напълно невинна,

and saw great joy in her life, and she was youthful?

откривала огромна радост в живота и била жизнерадостна?

And how many of you did not get that?

А колко от вас го схванаха?

That's the power of visual storytelling,

Това е мощта на визуалното разказване на истории.

that's the power of dance, that's the power of music:

Това е мощта на танца. Това е мощта на музиката.

the power of not knowing.

Мощта на незнанието.

When I go out to direct a film,

Когато тръгвам да режисирам филм,

every day we prepare too much, we think too much.

всеки ден се подготвяме твърде много, мислим твърде много.

Knowledge becomes a weight upon wisdom.

Знанието става товар върху мъдростта.

You know, simple words lost

Нали знаете - простите думи, изгубени

in the quicksand of experience.

в плаващите пясъци на съществуването.

So I come up, and I say,

Затова си казвам:

"What am I going to do today?" I'm not going to do what I planned to do,

"Какво да правя днес?" Няма да правя онова, което съм планирал да правя,

and I put myself into absolute panic.

и се хвърлям в абсолютна паника.

It's my one way of getting rid of my mind,

Това е единственият ми начин да се отърва от ума си,

getting rid of this mind that says,

да се отърва от този ум, който казва:

"Hey, you know what you're doing. You know exactly what you're doing.

"Ей, знаеш какво правиш. Знаеш точно какво правиш.

You're a director, you've done it for years."

Режисьор си, правиш го от години."

So I've got to get there

Така че трябва да стигна дотам,

and be in complete panic.

да съм в пълна паника.

It's a symbolic gesture. I tear up the script,

Това е символичен жест. Накъсвам сценария.

I go and I panic myself, I get scared.

Паникьосвам се. Плаша се.

I'm doing it right now; you can watch me. I'm getting nervous,

Правя го в момента. Може да ме наблюдавате. Изнервям се.

I don't know what to say, I don't know what I'm doing, I don't want to go there.

Не знам какво да кажа. Не знам какво правя. Не искам да ходя там.

And as I go there, of course, my A.D. says,

А докато тръгвам натам, разбира се, рекламния ми директор казва:

"You know what you're going to do, sir." I say, "Of course I do."

"Знаете какво да правите, сър." Отговарям: "Разбира се, че знам."

And the studio executives, they would say,

А директорите на студиото казваха:

"Hey, look at Shekhar. He's so prepared."

"Ей, погледнете Шекар. Напълно e подготвен."

And inside I've just been listening to Nusrat Fateh Ali Khan

А вътре тъкмо бях слушал Нусрат Фатех Али Хан,

because he's chaotic.

защото е хаотичен.

I'm allowing myself to go into chaos

Позволявам си да навляза в хаос,

because out of chaos, I'm hoping some moments of truth will come.

защото се надявам, че от хаоса ще дойдат някои моменти на истина.

All preparation is preparation.

Цялата подготовка е подготовка.

I don't even know if it's honest.

Дори не знам дали е честна.

I don't even know if it's truthful.

Дори не знам дали е истинска.

The truth of it all comes on the moment, organically,

Истината за всичко това идва на момента, органично,

and if you get five great moments

и ако получиш пет страхотни момента

of great, organic stuff

от прекрасно, органично вещество

in your storytelling, in your film,

в разказването на историята си, в своя филм,

your film, audiences will get it.

филмовата аудитория ще го схване.

So I'm looking for those moments, and I'm standing there

Затова търся тези моменти, стоя там

and saying, "I don't know what to say."

и казвам: "Не знам какво да кажа."

So, ultimately, everybody's looking at you,

Накрая всеки гледа теб,

200 people at seven in the morning

200 души в седем часа сутринта,

who got there at quarter to seven, and you arrived at seven,

които са дошли там в седем без петнайсет, а ти си пристигнал в седем

and everybody's saying,

и всички казват:

"Hey. What's the first thing? What's going to happen?"

"Ей, какво е първото? Какво ще се случи?"

And you put yourself into a state of panic

А ти се поставяш в състояние на паника,

where you don't know, and so you don't know.

при което не знаеш, така че не знаеш.

And so, because you don't know,

И затова, понеже не знаеш,

you're praying to the universe because you're praying to the universe

се молиш на вселената, защото се молиш към вселената,

that something -- I'm going to try and access the universe

че нещо - ще се опитам да получа достъп до вселената...

the way Einstein -- say a prayer --

начинът, по който Айнщайн... кажи молитва...

accessed his equations,

е получил достъп... до своите уравнения...

the same source. I'm looking for the same source

същият извор... търся същия извор,

because creativity comes from absolutely the same source

защото творчеството идва от абсолютно същия извор,

that you meditate somewhere outside yourself,

където медитираш някъде извън себе си,

outside the universe.

извън вселената.

You're looking for something that comes and hits you.

Търсиш нещо, което идва и те удря.

Until that hits you, you're not going to do the first shot.

Докато не те удари, няма да заснемеш първия кадър.

So what do you do?

Тогава какво да правиш?

So Cate says, "Shekhar, what do you want me to do?"

Кейт пита: "Шекар, какво искаш да направя?"

And I say, "Cate, what do you want to do?" (Laughter)

А аз отвръщам: "Кейт, ти какво искаш да направиш?" (Смях)

"You're a great actor, and I like to give to my actors --

"Ти си страхотна актриса, а аз обичам да дарявам актьорите си.

why don't you show me what you want to do?"

Защо ти не ми покажеш какво искаш да правиш."

(Laughter)

(Смях)

What am I doing? I'm trying to buy time.

Какво правя? Опитвам се да печеля време.

I'm trying to buy time.

Опитвам се да печеля време.

So the first thing about storytelling that I learned,

Първото, което съм научил за разказването на истории

and I follow all the time is: Panic.

и което следвам през цялото време, е паниката.

Panic is the great access of creativity

Паниката е великият достъп до творчество,

because that's the only way to get rid of your mind.

защото това е единственият начин да се отървеш от ума си.

Get rid of your mind.

Отърви се от ума си.

Get out of it, get it out.

Излез от него. Махни го.

And let's go to the universe because

И да вървим във вселената, защото

there's something out there that is more

там навън има нещо,

truthful than your mind,

което е по-истинско от ума ти,

that is more truthful than your universe.

което е по-истинско от твоята вселена.

[unclear], you said that yesterday. I'm just repeating it

[неясно], казахте го вчера. Просто го повтарям,

because that's what I follow constantly

защото това следвам постоянно,

to find the shunyata somewhere, the emptiness.

за да открия някъде шунята, празнотата.

Out of the emptiness comes a moment of creativity.

От празнотата излиза момент на творчество.

So that's what I do.

Затова, ето какво правя.

When I was a kid -- I was about eight years old.

Когато бях дете... бях около осемгодишен.

You remember how India was. There was no pollution.

Помните как беше в Индия. Нямаше замърсяване.

In Delhi, we used to live -- we used to call it a chhat or the khota.

В Делхи живеехме... наричахме го чата или кхота.

Khota's now become a bad word. It means their terrace --

Кхота сега стана лоша дума. Означава тяхната тераса...

and we used to sleep out at night.

а ние спяхме навън нощем.

At school I was being just taught about physics,

На училище учех само физика

and I was told that

и ми казваха,

if there is something that exists,

че ако има нещо, което съществува,

then it is measurable.

тогава то е измеримо.

If it is not measurable,

Ако не е измеримо,

it does not exist.

значи не съществува.

And at night I would lie out, looking at the unpolluted sky,

А нощем лежах под незамърсеното небе,

as Delhi used to be at that time when I was a kid,

както беше в Делхи на времето, като бях дете,

and I used to stare at the universe and say,

взирах се във вселената и питах:

"How far does this universe go?"

"Докъде стига тази вселена?"

My father was a doctor.

Баща ми беше лекар.

And I would think, "Daddy, how far does the universe go?"

Питах: "Татко, докъде стига вселената?"

And he said, "Son, it goes on forever."

А той отвръщаше: "Сине, тя продължава безкрайно."

So I said, "Please measure forever

Затова казвах: "Моля те, измери безкрайността,

because in school they're teaching me

защото в училище ме учат,

that if I cannot measure it, it does not exist.

че ако не мога да я измеря, значи не съществува.

It doesn't come into my frame of reference."

Не се вписва в рамката ми на компетентност."

So, how far does eternity go?

А докъде стига вечността?

What does forever mean?

Какво значи "завинаги"?

And I would lie there crying at night

Лежах там нощем и плачех,

because my imagination could not touch creativity.

защото въображението ми не можеше да докосне творчеството.

So what did I do?

И какво правех?

At that time, at the tender age of seven,

По онова време, на крехката седемгодишна възраст,

I created a story.

съчиних една история.

What was my story?

Каква беше историята ми?

And I don't know why, but I remember the story.

Не знам защо, но помня историята.

There was a woodcutter

Имало един дървосекач,

who's about to take his ax and chop a piece of wood,

който тъкмо щял да вдигне брадвата си и да отсече едно дърво,

and the whole galaxy is one atom of that ax.

а цялата галактика е един атом от тази брадва.

And when that ax hits that piece of wood,

И когато брадвата му удари това дърво,

that's when everything will destroy

тогава ще се унищожи всичко

and the Big Bang will happen again.

и големият взрив ще се случи отново.

But all before that there was a woodcutter.

Но преди всичко това имало един дървосекач.

And then when I would run out of that story,

А после, щом свършвах тази история,

I would imagine that woodcutter's universe

си представях, че вселената на дървосекача

is one atom in the ax of another woodcutter.

е един атом от брадвата на друг дървосекач.

So every time, I could tell my story again and again

Така че всеки път можех да разказвам историята си отново и отново

and get over this problem,

и да преодолея този проблем,

and so I got over the problem.

и така преодолях проблема.

How did I do it? Tell a story.

Как го направих? Разказах история.

So what is a story?

А какво е история?

A story is our -- all of us --

Историята е нашата... всички нас.

we are the stories we tell ourselves.

Ние сме историите, които разказваме на самите себе си.

In this universe, and this existence,

В тази вселена и това съществуване,

where we live with this duality

където живеем с тази двойственост

of whether we exist or not

дали съществуваме или не

and who are we,

и кои сме ние,

the stories we tell ourselves are the stories

историите, които разказваме на самите себе си, са историите,

that define the potentialities

които дефинират потенциалите

of our existence.

на нашето съществуване.

We are the stories we tell ourselves.

Ние сме историите, които си разказваме.

So that's as wide as we look at stories.

Това е толкова широко, колкото гледаме на историите.

A story is the relationship

История е връзката,

that you develop between who you are,

която развиваш между това кой си ти

or who you potentially are,

или кой си ти потенциално

and the infinite world, and that's our mythology.

и безкрайния свят, и това е нашата митология.

We tell our stories,

Разказваме своите истории,

and a person without a story does not exist.

а лице без история не съществува.

So Einstein told a story

Айнщайн разказал история,

and followed his stories and came up with theories

следвал историите си и излязъл с теории,

and came up with theories and then came up with his equations.

а после и с уравненията си.

Alexander had a story that his mother used to tell him,

Александър имал история, която му разказвала майка му,

and he went out to conquer the world.

и тръгнал да покорява света.

We all, everybody, has a story that they follow.

Всички ние, всеки, има история, която следва.

We tell ourselves stories.

Разказваме си истории.

So, I will go further, and I say,

Ще стигна по-нататък и ще кажа -

"I tell a story, and therefore I exist."

разказвам история, значи съществувам.

I exist because there are stories,

Съществувам, защото има истории,

and if there are no stories, we don't exist.

а ако няма истории, не съществуваме.

We create stories to define our existence.

Създаваме истории, за да дефинираме съществуването си.

If we do not create the stories,

Ако не създаваме историите,

we probably go mad.

вероятно ще полудеем.

I don't know; I'm not sure, but that's what I've done all the time.

Не знам. Не съм сигурен, но това съм правил през цялото време.

Now, a film.

А сега, филм.

A film tells a story.

Филмът разказва история.

I often wonder when I make a film -- I'm thinking of making a film of the Buddha --

Често се чудя, когато правя филм... мисля да направя филм за Буда...

and I often wonder: If Buddha had all the elements

и често се чудя: ако Буда е имал всички елементи,

that are given to a director --

дадени на един режисьор -

if he had music, if he had visuals, if he had a video camera --

ако е имал музика, визуални ефекти, ако е имал видеокамера,

would we get Buddhism better?

дали щяхме да получим по-добър будизъм?

But that puts some kind of burden on me.

Но това ме натоварва с някакво бреме.

I have to tell a story

Трябва да разказвам история

in a much more elaborate way,

по много по-сложен начин,

but I have the potential.

но имам потенциала.

It's called subtext.

Нарича се субтекст.

When I first went to Hollywood, they said --

Като отидох за пръв път в Холивуд, казаха...

I used to talk about subtext, and my agent came to me,

говорех за субтекст и агентът ми дойде при мен:

"Would you kindly not talk about subtext?"

"Би ли бил така добър да не говориш за субтекст?"

And I said, "Why?" He said, "Because nobody is going to give you a film

Попитах: "Защо?" А той отвърна: "Защото никой няма да ти даде филм,

if you talk about subtext.

ако говориш за субтекст.

Just talk about plot

Просто говори за сюжета

and say how wonderful you'll shoot the film,

и кажи колко чудесно ще снимаш филма,

what the visuals will be."

какви ще са визуалните ефекти."

So when I look at a film,

Затова, като разглеждам един филм,

here's what we look for:

ето какво търсим -

We look for a story on the plot level,

търсим история на ниво сюжет,

then we look for a story

после търсим история

on the psychological level,

на психологическо ниво,

then we look for a story on the political level,

после търсим история на политическо ниво,

then we look at a story

после разглеждаме история

on a mythological level.

на митологично ниво.

And I look for stories on each level.

Търся истории на всяко ниво.

Now, it is not necessary

Не е необходимо

that these stories agree with each other.

тези истории да са в съгласие една с друга.

What is wonderful is,

Чудесното е,

at many times, the stories will contradict with each other.

че много пъти историите си противоречат помежду си.

So when I work with Rahman who's a great musician,

Затова, като работя с Рахман, който е прекрасен музикант,

I often tell him, "Don't follow what the script already says.

често му казвам: "Не следвай онова, което сценарият вече казва.

Find that which is not.

Открий онова, което го няма.

Find the truth for yourself,

Открий истината за себе си,

and when you find the truth for yourself,

а когато откриеш истината за себе си,

there will be a truth in it, but it may contradict the plot,

в нея ще има истина - тя може да противоречи на сюжета,

but don't worry about it."

но не се безпокой за това."

So, the sequel to "Elizabeth," "Golden Age."

И така - продължението на "Елизабет" - "Златен век".

When I made the sequel to "Elizabeth," here was a story that

Когато направих продължението на "Елизабет", ставаше дума за история,

the writer was telling:

която разказваше писателят.

A woman who was threatened

Жена, която била заплашена

by Philip II

от Филип ІІ

and was going to war,

и отивала на война,

and was going to war, fell in love with Walter Raleigh.

се влюбила в Уолтър Райли.

Because she fell in love with Walter Raleigh,

Тъй като се влюбила в Уолтър Райли,

she was giving up the reasons she was a queen,

се отказала от причините да е кралица.

and then Walter Raleigh

А после Уолтър Райли

fell in love with her lady in waiting,

се влюбил в нейна придворна дама

and she had to decide whether she was a queen going to war

и тя трябвало да реши дали е кралица, отиваща на война,

or she wanted...

или пък иска...

Here's the story I was telling:

Ето историята, която разказвах.

The gods up there,

Боговете там горе.

there were two people.

Имало двама души.

There was Philip II, who was divine

Филип ІІ, който бил божествен,

because he was always praying,

защото винаги се молел;

and there was Elizabeth, who was divine,

и Елизабет, която била божествена,

but not quite divine because she thought she was divine,

но не съвсем божествена, защото се мислела за божествена,

but the blood of being mortal flowed in her.

а във вените й течала кръв на смъртна.

But the divine one was unjust,

Но божественият бил несправедлив,

so the gods said,

затова боговете казали:

"OK, what we need to do is

"Така. Онова, което трябва да направим,

help the just one."

е да помогнем на справедливия."

And so they helped the just one.

И така, помогнали на справедливия.

And what they did was, they sent Walter Raleigh down

Онова, което сторили, било да изпратят Уолтър Райли

to physically separate her mortal self

да раздели физически смъртната й личност

from her spirit self.

от духовната й личност.

And the mortal self was the girl

А смъртната личност била момичето,

that Walter Raleigh was sent,

на което бил изпратен Уолтър Райли,

and gradually he separated her

и постепенно той я отделил,

so she was free to be divine.

така че била свободна да е божествена.

And the two divine people fought,

Двамата божествени се биели

and the gods were on the side of divinity.

и боговете били на страната на божествеността.

Of course, all the British press got really upset.

Разбира се, цялата британска преса била силно разстроена.

They said, "We won the Armada."

Казали: "Спечелихме срещу Армадата."

But I said, "But the storm won the Armada.

Но аз казвам: Но бурята спечели срещу Армадата.

The gods sent the storm."

Боговете изпратиха бурята."

So what was I doing?

И така, какво правех?

I was trying to find a mythic reason

Опитвах се да открия митична причина,

to make the film.

за да направя филма.

Of course, when I asked Cate Blanchett, I said, "What's the film about?"

Разбира се, като попитах Кейт Бланшет, казах: "За какво е филмът?"

She said, "The film's about a woman

Тя отвърна: "Филмът е за една жена,

coming to terms with growing older."

примиряваща се с остаряването."

Psychological.

Психологическо.

The writer said "It's about history, plot."

Според сценариста е за история - сюжет.

I said "It's about mythology,

Аз казвам, че е за митология,

the gods."

боговете.

So let me show you a film --

Нека ви покажа един филм...

a piece from that film --

част от този филм...

and how a camera also --

а също и как една камера...

so this is a scene, where in my mind,

това е една сцена, където в моя ум

she was at the depths of mortality.

тя била в дълбините на смъртността.

She was discovering what mortality actually means,

Тя откривала какво всъщност означава смъртност,

and if she is at the depths of mortality,

а ако е в дълбините на смъртността,

what really happens.

какво всъщност се случва.

And she's recognizing the dangers of mortality

И признава опасностите от смъртността

and why she should break away from mortality.

и защо трябва да се откопчи от смъртността.

Remember, in the film, to me,

Помнете, че във филма, за мен

both her and her lady in waiting

както тя, така и придворната й дама

were parts of the same body,

бяха части от едно и също тяло -

one the mortal self

едната - смъртната личност,

and one the spirit self.

а другата - духовната личност.

So can we have that second?

Може ли да го пуснем сега?

(Music)

(Музика)

Elizabeth: Bess?

Елизабет: Бес?

Bess?

Бес?

Bess Throckmorton?

Бес Трокмортън?

Bess: Here, my lady.

Бес: Тук съм, милейди.

Elizabeth: Tell me, is it true?

Елизабет: Кажи ми, вярно ли е?

Are you with child?

Трудна ли си?

Are you with child?

Бременна ли си?

Bess: Yes, my lady.

Бес: Да, милейди.

Elizabeth: Traitorous.

Елизабет: Ти, предателко.

You dare to keep secrets from me?

Дръзваш да пазиш тайни от мен?

You ask my permission before you rut,

Молиш за позволението ми, преди да действаш,

before you breed.

преди да дишаш.

My bitches wear my collars.

Моите кучки носят мои нашийници.

Do you hear me? Do you hear me?

Чуваш ли ме? Чуваш ли ме?

Walsingham: Majesty. Please, dignity. Mercy.

Уолсингам: Ваше величество. Моля ви, ваше височество. Милост.

Elizabeth: This is no time for mercy, Walsingham.

Елизабет: Сега не е време за милост, Уолсингам.

You go to your traitor brother and leave me to my business.

Върви при брат си, предателя, и ме остави да си върша работата.

Is it his?

Негово ли е?

Tell me. Say it. Is the child his? Is it his?

Кажи ми. Кажи. Негово ли е детето? Негово ли е?

Bess: Yes.

Бес: Да.

My lady,

Милейди,

it is my husband's child.

това е детето на съпруга ми.

Elizabeth: Bitch! (Cries)

Елизабет: Кучка! (Плаче)

Raleigh: Majesty.

Райли: Ваше величество.

This is not the queen I love and serve.

Това не е кралицата, която обичам и на която служа.

Elizabeth: This man has seduced a ward of the queen,

Елизабет: Този мъж е прелъстил повереница на кралицата,

and she has married without royal consent.

а тя се е омъжила без кралско съгласие.

These offenses are punishable by law. Arrest him.

Тези нарушения са назакуеми по закон. Арестувайте го.

Go.

Върви.

You no longer have the queen's protection.

Вече нямаш закрилата на кралицата.

Bess: As you wish, Majesty.

Бес: Както желаете, Ваше Величество.

Elizabeth: Get out! Get out! Get out!

Елизабет: Махай се. Махай се. Махай се.

Get out.

Махай се.

(Music)

(Музика)

Shekhar Kapur: So, what am I trying to do here?

Шекар Капур: И така, какво се опитвам да направя тук?

Elizabeth has realized,

Елизабет е осъзнала

and she's coming face-to-face

и се изправя лице в лице

with her own sense of jealousy,

със собствения си усет за ревност,

her own sense of mortality.

собствения си усет за смъртност.

What am I doing with the architecture?

Какво ще правя с архитектурата?

The architecture is telling a story.

Архитектурата разказва история.

The architecture is telling a story

Архитектурата разказва история

about how, even though she's the most powerful woman

за това как, макар и да е най-могъщата жена

in the world at that time,

в света по онова време,

there is the other, the architecture's bigger.

го има другото, архитектурата е по-голяма.

The stone is bigger than her because stone is an organic.

Камъкът е по-голям от нея, защото камъкът е неорганичен.

It'll survive her.

Той ще я надживее.

So it's telling you, to me, stone is part of her destiny.

Това казва на вас, на мен, че камъкът е част от нейната съдба.

Not only that, why is the camera looking down?

И не само това - защо камерата гледа надолу?

The camera's looking down at her because she's in the well.

Камерата гледа надолу към нея, защото тя е в кладенеца.

She's in the absolute well

Тя е в абсолютния кладенец

of her own sense of being mortal.

на собствения си усет, че е смъртна.

That's where she has to pull herself out

Ето откъде трябва да се изтегли

from the depths of mortality,

от дълбините на смъртността,

come in, release her spirit.

да влезе, да освободи духа си.

And that's the moment where, in my mind,

И това е моментът, когато в ума ми

both Elizabeth and Bess are the same person.

Елизабет и Бес са едно и също лице.

But that's the moment

Но това е моментът,

she's surgically removing herself from that.

когато тя хирургически се отстранява от това.

So the film is operating on

Така че филмът действа

many many levels in that scene.

на много, много нива в тази сцена.

And how we tell stories

И как разказваме истории

visually, with music, with actors,

визуално, с музика, с актьори

and at each level it's a different sense

и на всяко ниво е различен смисъл,

and sometimes contradictory to each other.

и понякога си противоречат един с друг.

So how do I start all this?

А как започвам всичко това?

What's the process of telling a story?

Какъв е процесът на разказване на история?

About ten years ago,

Преди около десет години

I heard this little thing from a politician,

чух нещо дребно от един политик,

not a politician that was very well respected in India.

не много уважаван в Индия политик.

And he said that these people in the cities,

Той каза, че тези хора в градовете

in one flush, expend as much water

при едно пускане на водата в тоалетната

as you people in the rural areas

изразходват толкова вода, колкото вие,

don't get for your family for two days.

хората в селските райони, не получавате за два дни.

That struck a chord, and I said, "That's true."

Това засегна струна и казах: "Вярно е."

I went to see a friend of mine,

Отидох да видя свой приятел

and he made me wait

и той ме накара да чакам

in his apartment in Malabar Hill

в апартамента му в Малабар Хил

on the twentieth floor,

на двадесетия етаж,

which is a really, really upmarket area in Mumbai.

това е много, много скъп район в Мумбай.

And he was having a shower for 20 minutes.

И се къпа 20 минути.

I got bored and left, and as I drove out,

Доскуча ми и си тръгнах, и докато шофирах,

I drove past the slums of Bombay,

минах покрай бедняшките предградия на Бомбай,

as you always do,

винаги се минава оттам

and I saw lines and lines in the hot midday sun

и видях дълги опашки на горещото обедно слънце

of women and children with buckets

от жени и деца с кофи,

waiting for a tanker

чакащи цистерна

to come and give them water.

да дойде и да им докара вода.

And an idea started to develop.

И започна да се развива една идея.

So how does that become a story?

А как това се превръща в история?

I suddenly realized that we are heading towards disaster.

Внезапно осъзнах, че сме тръгнали към катастрофа.

So my next film is called "Paani"

Следващият ми филм се нарича "Паани",

which means water.

което означава вода.

And now, out of the mythology of that,

И сега, от митологията на това,

I'm starting to create a world.

започвам да създавам един свят.

What kind of world do I create,

Какъв вид свят създавам

and where does the idea, the design of that come?

и откъде идва идеята, проектът за това?

So, in my mind, in the future,

Според мен в бъдещето

they started to build flyovers.

ще започнат да строят надлези.

You understand flyovers? Yeah?

Разбирате ли надлезите? Да?

They started to build flyovers

Започват да строят надлези,

to get from A to B faster,

за да се стига от точка А до точка В по-бързо,

but they effectively went from one area of relative wealth

но резултатът е, че те минават от един район на относително богатство

to another area of relative wealth.

до друг район на относително богатство.

And then what they did was

А после онова, което правят,

they created a city above the flyovers.

е да създадат град над надлезите.

And the rich people moved to the upper city

И богатите хора се местят в горния град

and left the poorer people in the lower cities,

и оставя по-бедните хора в по-ниските градове,

about 10 to 12 percent of the people

около 10 до 12 процента от хората

have moved to the upper city.

са се преместили в горния град.

Now, where does this upper city and lower city come?

А откъде идват този горен и долен град?

There's a mythology in India about --

В Индия има митология за това...

where they say, and I'll say it in Hindi,

в която се казва, ще го кажа на хинди,

[Hindi]

[Хинди]

Right. What does that mean?

Така. Какво означава това?

It says that the rich are always sitting on the shoulders

Казвам, че богатите винаги седят на раменете

and survive on the shoulders of the poor.

и оцеляват на гърба на бедните.

So, from that mythology, the upper city and lower city come.

От тази митология идват горният и долният град.

So the design has a story.

Така че проектът има история.

And now, what happens is that the people of the upper city,

А онова, което се случва е, че хората от горния град

they suck up all the water.

изсмукват нагоре цялата вода.

Remember the word I said, suck up.

Помнете думите, които използват - изсмукват нагоре.

They suck up all the water, keep to themselves,

Изсмукват нагоре цялата вода, пазят я за себе си

and they drip feed the lower city.

и захранват капково по-ниския град.

And if there's any revolution, they cut off the water.

А ако има някаква революция, спират водата.

And, because democracy still exists,

И тъй като демокрацията все още съществува,

there's a democratic way in which you say

има демократичен начин, по който казваш -

"Well, if you give us what [we want], we'll give you water."

е, ако ни дадеш това, което ние искаме, ще ви дадем вода.

So, okay my time is up.

Така, времето ми свърши.

But I can go on about telling you

Но мога да продължа да ви разказвам

how we evolve stories,

как еволюираме истории

and how stories effectively are who we are

и как историите всъщност са това кои сме ние,

and how these get translated into the particular discipline

и как се превеждат те в дадената дисциплина,

that I am in, which is film.

в която съм, а именно филмът.

But ultimately, what is a story? It's a contradiction.

Но в крайна сметка какво е история? Тя е противоречие.

Everything's a contradiction.

Всичко е противоречие.

The universe is a contradiction.

Вселената е противоречие.

And all of us are constantly looking for harmony.

И всички ние постоянно търсим хармония.

When you get up, the night and day is a contradiction.

Когато ставаш, нощта и денят са в противоречие.

But you get up at 4 a.m.

Но ставаш в четири сутринта.

That first blush of blue is where the night and day

Онова първо синьо зарево е там, където нощта и денят

are trying to find harmony with each other.

се опитват да изградят хармония едно с друго.

Harmony is the notes that Mozart didn't give you,

Хармонията са нотите, които Моцарт не ви е дал,

but somehow the contradiction of his notes suggest that.

но някак противоречието на неговите ноти предполага това.

All contradictions of his notes suggest the harmony.

Всички противоречия в неговите ноти предполагат хармонията.

It's the effect of looking for harmony

Ефектът от търсенето на хармония

in the contradiction that exists in a poet's mind,

в противоречието, което съществува в ума на един поет,

a contradiction that exists in a storyteller's mind.

противоречие, което съществува в ума на разказвача на истории.

In a storyteller's mind, it's a contradiction of moralities.

В ума на разказвача на истории има морално противоречие.

In a poet's mind, it's a conflict of words,

В ума на поет то е конфликт на думи.

in the universe's mind, between day and night.

В ума на вселената, между ден и нощ.

In the mind of a man and a woman,

В ума на един мъж и една жена

we're looking constantly at

постоянно гледаме

the contradiction between male and female,

противоречието между мъжко и женско.

we're looking for harmony within each other.

Търсим хармония един с друг.

The whole idea of contradiction,

Цялата идея за противоречие,

but the acceptance of contradiction

но за приемане на противоречието

is the telling of a story, not the resolution.

е разказването на една история, не развръзката.

The problem with a lot of the storytelling in Hollywood

Проблемът с голяма част от разказването на истории в Холивуд

and many films, and as [unclear] was saying in his,

и много филми, и както [неясно] казва в своя,

that we try to resolve the contradiction.

че се опитваме да разрешим противоречието.

Harmony is not resolution.

Хармонията не е разрешението.

Harmony is the suggestion of a thing

Хармонията е внушението за нещо,

that is much larger than resolution.

което е много по-голямо от развръзката.

Harmony is the suggestion of something

Хармонията е внушението за нещо,

that is embracing and universal

което е всеобхватно и универсално,

and of eternity and of the moment.

от вечността и от момента.

Resolution is something that is far more limited.

Развръзката е нещо, което е далеч по-ограничено.

It is finite; harmony is infinite.

То е крайно. Хармонията е безкрайна.

So that storytelling, like all other contradictions in the universe,

Така че разказването на истории, като всички други противоречия във вселената,

is looking for harmony and infinity

е търсене на хармония и безкрайност

in moral resolutions, resolving one, but letting another go,

в моралните решения, разрешаване на едно, но оставяне на друго,

letting another go and creating a question that is really important.

оставяне на друго и създаване на въпрос, който е наистина важен.

Thank you very much.

Много благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)