The design of the universe | George Smoot

Translator: Christo Kirilov Reviewer: MaYoMo com

I thought I would think about changing your perspective on the world a bit,

Смятам да помисля как малко да променя гледната Ви точка за света,

and showing you some of the designs that we have in nature.

и да Ви покажа някои от структурите, които съществуват в природата.

And so, I have my first slide to talk about

И така, ето и първия ми слайд, за който ще говоря

the dawning of the universe and what I call

началото на Вселената и това което наричам

the cosmic scene investigation, that is, looking at

космическо разследване, което става като оглеждаме

the relics of creation and inferring what happened at the beginning,

останките от сътворението, предполагайки какво се е случило в началото

and then following it up and trying to understand it.

и по-нататък и се опитваме да го разберем.

And so one of the questions that I asked you is,

И така, един от въпросите, който ви зададох е

when you look around, what do you see?

какво виждате около себе си, когато се огледате наоколо?

Well, you see this space that's created by designers

Добре, Вие виждате това пространство, което е създадено от дизайнери

and by the work of people, but what you actually see

и чрез труда на хората, но това което всъщност виждате

is a lot of material that was already here,

е доста материал, който вече е бил тук,

being reshaped in a certain form.

и е преоформен в определен вид.

And so the question is: how did that material get here?

И така, въпросът е: как този материал се е появил тук?

How did it get into the form that it had before it got reshaped, and so forth?

Как се е сдобил с формата, в която е бил преди да бъде преоформен и така нататък?

It's a question of what's the continuity?

Това е въпрос, за това каква е последователността?

So one of the things I look at is,

Едно от нещата, които търся е

how did the universe begin and shape?

как е създадена Вселената и как е оформена?

What was the whole process in the creation and the evolution of the universe

Какъв е целият процес по създаването и еволюцията на Вселената,

to getting to the point that we have these kinds of materials?

така че сега да имаме тези материали?

So that's sort of the part, and let me move on then and show you

Така това е някаква част и ми позволете да продължа нататък и да Ви покажа

the Hubble Ultra Deep Field.

ултра дълбокото поле на Хъбъл.

If you look at this picture,

Ако погледнете тази снимка

what you will see is a lot of dark with some light objects in it.

ще видите много тъмнина с няколко светли обекта в нея.

And everything but -- four of these light objects are stars,

Четири от тези светли обекта са звезди,

and you can see them there -- little pluses.

които може да видите там - малки плюсове.

This is a star, this is a star, everything else is a galaxy, OK?

Това е звезда, това е звезда, всичко останало са галактики. Ясно?

So there's a couple of thousand galaxies

Така там има към две хиляди галактики, които

you can see easily with your eye in here.

може ясно да видите с очите си тук.

And when I look out at particularly this galaxy,

И когато се вгледам конкретно в тази галактика,

which looks a lot like ours, I wonder if there's

която много прилича на нашата, се чудя дали и там има

an art design college conference going on,

школска конференция по артистичен дизайн в момента

and intelligent beings there are thinking about, you know,

и интелигентните същества там си мислят, нали,

what designs they might do, and there might be a few cosmologists

какъв дизайн могат да създадат, и може да има и няколко космолози,

trying to understand where the universe itself came from,

опитващи се да разберат откъде е произлязла Вселената,

and there might even be some in that galaxy looking at ours

а може дори да има и някой в тази галактика, който гледа към нашата,

trying to figure out what's going on over here.

опитвайки се да разбере какво става тук.

But there's a lot of other galaxies, and some are nearby,

Съществуват обаче, още много галактики като някои от тях са наблизо

and they're kind of the color of the Sun,

и имат цвят подобен на Слънцето,

and some are further away and they're a little bluer, and so forth.

докато други са по-далече и са по-синкави и така нататък.

But one of the questions is -- this should be, to you --

Но един от въпросите - би трябвало и за Вас - е

how come there are so many galaxies?

как така има толкова много галактики?

Because this represents a very clean fraction of the sky.

Защото това представлява една много чиста част от небето.

This is only 1,000 galaxies.

Това са само 1 000 галактики.

We think there's on the order -- visible to the Hubble Space Telescope,

Ние смятаме, че има от порядъка на -- видими с космическия телескоп Хъбъл,

if you had the time to scan it around --

ако имате време да огледате всичко наоколо --

about 100 billion galaxies. Right?

около 100 милиарда галактики. Правилно?

It's a very large number of galaxies.

Това е много голям брой галактики.

And that's roughly how many stars there are in our own galaxy.

И това грубо е и броят на звездите в нашата собствена галактика.

But when you look at some of these regions like this, you'll see

Но когато се вгледате в някои от тези райони, като този, ще видите

more galaxies than stars, which is kind of a conundrum.

повече галактики отколкото звезди, което е вид загадка.

So the question should come to your mind is, what kind of design, you know,

И така, въпросът, който трябва да ви дойде наум е какъв дизайн, нали,

what kind of creative process and what kind of design

какъв процес по създаване и какъв дизайн

produced the world like that?

са сътворили свят като този?

And then I'm going to show you it's actually a lot more complicated.

И сега ще Ви покажа, че всъщност всичко е още по-сложно.

We're going to try and follow it up.

Ще опитаме и ще видим.

We have a tool that actually helps us out in this study,

Разполагаме с инструмент, който ни помага в това изследване

and that's the fact that the universe is so incredibly big

и това е фактът, че вселената е толкова невероятно голяма,

that it's a time machine, in a certain sense.

че в определен смисъл е машина на времето.

We draw this set of nested spheres cut away so you see it.

Начертали сме тези вложени една в друга сфери и сме ги разрязали, така че да се виждат.

Put the Earth at the center of the nested spheres,

Сложили сме Земята в центъра на сферите,

just because that's where we're making observations.

просто защото това е мястото, от което правим наблюденията си.

And the moon is only two seconds away, so if you take a picture of the moon

Луната е отдалечена на само 2 секунди, така че ако направите снимка на луната,

using ordinary light, it's the moon two seconds ago, and who cares.

използвайки обикновена светлина, това ще е луната отпреди 2 секунди, но на нкой не му пука.

Two seconds is like the present.

Две секунди са почти в настоящето.

The Sun is eight minutes ago. That's not such a big deal, right,

Слънцето е на 8 секунди. Това не е голяма работа, нали,

unless there's solar flares coming then you want to get out the way.

освен ако има приближаващи се пламъци от слънцето и Вие искате да се махнете от пътя им.

You'd like to have a little advance warning.

Тогава ще искате да имате кратко предизвестие.

But you get out to Jupiter and it's 40 minutes away. It's a problem.

Но когато стигнете до Юпитер и той е на 40 минути разстояние, това е проблем.

You hear about Mars, it's a problem communicating to Mars

Чували сте за Марс, трудно е да се свържеш с Марс,

because it takes light long enough to go there.

защото на светлината й трябва доста време да стигне дотам.

But if you look out to the nearest set of stars,

Но ако погледнете към най-близкия набор звезди,

to the nearest 40 or 50 stars, it's about 10 years.

към най-близките 40 или 50 звезди, това са около 10 години.

So if you take a picture of what's going on, it's 10 years ago.

Така че ако направите снимка на случващото се, то ще е отпреди 10 години.

But you go and look to the center of the galaxy,

Ако пък погледнете към центъра на галактиката,

it's thousands of years ago.

това са хиляда година назад.

If you look at Andromeda, which is the nearest big galaxy,

Ако гледате Андромеда, която е най-близката голяма галактика,

and it's two million years ago.

тя е ще е от преди милион години.

If you took a picture of the Earth two million years ago,

Ако направите снимка на Земята отпреди 2 милиона години,

there'd be no evidence of humans at all,

на нея няма да има каквито и да е следи от хора,

because we don't think there were humans yet.

защото смятаме, че хората още не са съществували.

I mean, it just gives you the scale.

Смятам, че това Ви дава представа за мащаба.

With the Hubble Space Telescope, we're looking at

С космическият телескоп Хъбъл виждаме

hundreds of millions of years to a billion years.

от стотици милиони до милиард години в миналото.

But if we were capable to come up with an idea of how to look even further --

Но ако бяхме способни да измислим как да виждаме дори още по-нататък

there's some things even further,

съществуват неща дори и по-нататък -

and that was what I did in a lot of my work,

и това е, с което се занимавам през повечето време,

was to develop the techniques -- we could look out back to even earlier

да разработвам техники -- ние бихме могли да погледнем дори и към още по-ранни

epochs before there were stars and before there were galaxies,

епохи, преди да са съществували звезди и преди да са съществували галактики,

back to when the universe was hot and dense and very different.

назад към времето, когато вселената е била гореща и плътна и много различна.

And so that's the sort of sequence,

И така, това е последователността

and so I have a more artistic impression of this.

и аз имам по-артистично изображение на това.

There's the galaxy in the middle, which is the Milky Way,

Това в центъра е галактика, която е Млечния път,

and around that are the Hubble -- you know, nearby kind of galaxies,

и около нея са Хъбъл, някакви галактики,

and there's a sphere that marks the different times.

и сфери, обозначаващи различните времена.

And behind that are some more modern galaxies.

А отзад са няколко по-съвременни галактики.

You see the whole big picture?

Виждате ли пълната картина?

The beginning of time is funny -- it's on the outside, right?

Началото на времето е смешно-- намира се отвъд, нали?

And then there's a part of the universe we can't see

А има и част от вселената, която не можем да видим,

because it's so dense and so hot, light can't escape.

защото е толкова плътна и толкова гореща, че светлината не може да се измъкне.

It's like you can't see to the center of the Sun;

Същото е като да не може да видите центъра на слънцето,

you have to use other techniques to know what's going on inside the Sun.

трябва да използвате други техники за да разберете какво се случва в Слънцето.

But you can see the edge of the Sun,

Но може да видите ръба на Слънцето

and the universe gets that way, and you can see that.

и с вселената е по този начин и Вие може да го видите.

And then you see this sort of model area around the outside,

И тогава виждате тази моделирана повърхност около външната част,

and that is the radiation coming from the Big Bang,

и това е радиацията, идваща от Големия взрив,

which is actually incredibly uniform.

която всъщност е удивително равномерна.

The universe is almost a perfect sphere,

Вселената е почти идеална сфера,

but there are these very tiny variations

но съществуват и тези много малки отклонения,

which we show here in great exaggeration.

които сме показали тук с голямо увеличение.

And from them in the time sequence we're going to have to go

И от тях във времева последователност ще се придвижим

from these tiny variations to these irregular galaxies and first stars

от тези малки отклонения, към онези неправилни галактики и първи звезди,

to these more advanced galaxies, and eventually the solar system, and so forth.

към тези по-напреднали галактики, и евентуално слънчевата система, и така нататък.

So it's a big design job,

И така, това е сложна дизайнерска задача,

but we'll see about how things are going on.

но нека видим как ще се развият нещата.

So the way these measurements were done,

Ето и начинът, по който тези измервания са направени:

there's been a set of satellites, and this is where you get to see.

съществува група от сателити, и тук ще видите това.

So there was the COBE satellite, which was launched in 1989,

И така, имахме сателита COBE, изстрелян през 1989,

and we discovered these variations.

и открихме тези отклонения.

And then in 2000, the MAP satellite was launched -- the WMAP --

А после през 2000, сателита MAP беше изстрелян -- WMAP --

and it made somewhat better pictures.

и той направи донякъде по-добри снимки.

And later this year -- this is the cool stealth version,

А по-късно през тази година -- това е готината тайна версия,

the one that actually has some beautiful design features to it,

тази която има няколко красиви дизайнерски детайли

and you should look -- the Planck satellite will be launched,

и трябва да разгледате -- ще бъде изстрелян сателита Планк,

and it will make very high-resolution maps.

който ще направи карти с много-висока разделителна способност.

And that will be the sequence of understanding

А това ще бъде последователността на разбиране

the very beginning of the universe.

на началото на вселената.

And what we saw was, we saw these variations, and then they told us

И това, което видяхме беше, видяхме тези отклонения и те ни разкриха

the secrets, both about the structure of space-time,

тайни, както за структурата на време-пространството,

and about the contents of the universe,

така и за състава на вселената

and about how the universe started in its original motions.

и за това как вселената е започнала с нейните собствени движения.

So we have this picture, which is quite a spectacular picture,

И така, имаме тази снимка, която е доста впечатляваща,

and I'll come back to the beginning, where we're going to have

и аз ще се върна отново към началото, където имаме

some mysterious process that kicks the universe off at the beginning.

някакъв тайнствен процес, който взривява вселената.

And we go through a period of accelerating expansion, and the universe

Минаваме през период на ускоряващо се разширяване, като вселената

expands and cools until it gets to the point where it becomes transparent,

се разширява и охлажда докато стигне до момента, в който става прозрачна,

then to the Dark Ages, and then the first stars turn on,

следват тъмните векове, след което светват и първите звезди,

and they evolve into galaxies, and then later they get to the more expansive galaxies.

които пък еволюират до галактики и след това се превръщат в по-сложни галактики.

And somewhere around this period is when our solar system started forming.

И някъде в този период е започнало формирането на нашата слънчева система.

And it's maturing up to the present time.

И тя съзрява до ден днешен.

And there's some spectacular things.

Съществуват и някои удивителни неща.

And this wastebasket part, that's to represent

Тази част с форма на кошче за отпадъци, представлява

what the structure of space-time itself is doing during this period.

структурата на време-пространството през този период.

And so this is a pretty weird model, right?

Това е доста странен модел, нали?

What kind of evidence do we have for that?

Какви доказателства имаме за това?

So let me show you some of nature's patterns

Нека Ви покажа няколко природни структури,

that are the result of this.

получени вследствие на това.

I always think of space-time as being the real substance of space,

Аз винаги мисля за време-пространството като за истинската материя на пространството

and the galaxies and the stars just like the foam on the ocean.

а за галактиките и звездите просто като за пяната в океана.

It's a marker of where the interesting waves are and whatever went on.

Те са белег за това къде са интересните вълни и какво се е случило.

So here is the Sloan Digital Sky Survey showing the location of a million galaxies.

Това е Цифровата карта на небето от Слоун, даваща местоположението на милиони галактики.

So there's a dot on here for every galaxy.

Всяка точка тук представлява галактика.

They go out and point a telescope at the sky, take a picture,

Те оглеждат небето с телескоп, правят снимки,

identify what are stars and throw them away, look at the galaxies,

идентифицират звездите и ги отхвърлят, разглеждат галактиките

estimate how far away they are, and plot them up.

определят колко са надалеч и ги нанасят на чертежа.

And just put radially they're going out that way.

и като просто ги добавят радиално се придвижват навън.

And you see these structures, this thing we call the Great Wall,

И Вие виждате сега тези структури, това го наричаме Голямата Стена,

but there are voids and those kinds of stuff, and they kind of fade out

но има празноти и подобни неща, които така да се каже избледняват,

because the telescope isn't sensitive enough to do it.

защото телескопът не е достатъчно чувствителен за да го направи.

Now I'm going to show you this in 3D.

Сега ще, Ви го покажа в 3D.

What happens is, you take pictures

Това, което се случва, правейки снимки

as the Earth rotates, you get a fan across the sky.

както Земята се върти, е че получавате ветрило през небето.

There are some places you can't look because of our own galaxy,

Има някои места, които не може да видите, заради нашата собствена галактика

or because there are no telescopes available to do it.

или защото няма телескопи, които да могат да го направят.

So the next picture shows you the three-dimensional version of this rotating around.

Така, следващата снимка Ви показва триизмерен вариант на това завъртане.

Do you see the fan-like scans made across the sky?

Виждате ли ветрилообразните изследвания, направени през небето

Remember, every spot on here is a galaxy, and you see the galaxies,

Не забравяйте, че всяко петно тук е галактика и Вие виждате галактики,

you know, sort of in our neighborhood, and you sort of see the structure.

нали знаете, намиращи се почти в съседство и може да се каже, че виждате структура.

And you see this thing we call the Great Wall,

И виждате това, което наричаме Великата Стена,

and you see the complicated structure, and you see these voids.

виждате сложната структура и тези празнини.

There are places where there are no galaxies and there are places

Има места, където няма галактики, а има и места,

where there are thousands of galaxies clumped together, right.

където има хиляди галактики, скупчени на едно място.

So there's an interesting pattern,

Съществува интересен модел,

but we don't have enough data here to actually see the pattern.

но тук нямаме достатъчно данни за да видим модела.

We only have a million galaxies, right?

Имаме само милион галактики, нали така?

So we're keeping, like, a million balls in the air

Така че имаме, нещо като милион топки в небето,

but, what's going on?

но какво се случва?

There's another survey which is very similar to this,

Има и друго изследване, много приличащо на това,

called the Two-degree Field of View Galaxy Redshift Survey.

наречено "Two-degree Field of View Galaxy Redshift Survey".

Now we're going to fly through it at warp a million.

Сега ще прелетим през него.

And every time there's a galaxy -- at its location there's a galaxy --

И всеки път, когато има галактика - на мястото, където има галактика -

and if we know anything about the galaxy, which we do,

и ако знаем нещо за галактиката, а ние знаем,

because there's a redshift measurement and everything,

тъй като има измервания и така нататък,

you put in the type of galaxy and the color,

се поставя видът на галактиката в цвят,

so this is the real representation.

така че това е реалното представяне

And when you're in the middle of the galaxies

А когато сте насред галактиките

it's hard to see the pattern; it's like being in the middle of life.

е трудно да забележите модела; същото е като да си насред живота.

It's hard to see the pattern in the middle of the audience,

Трудно е да се забележи модела насред публиката

it's hard to see the pattern of this.

трудно е да забележиш модела от това.

So we're going to go out and swing around and look back at this.

Така че ще излезем, ще се завъртим и ще погледнем назад към това.

And you'll see, first, the structure of the survey,

И ще видите, първо, структурата на изследването,

and then you'll start seeing the structure of the galaxies

а след това ще започнете да виждате структурата на галактиките,

that we see out there.

които виждаме навън.

So again, you can see the extension of this Great Wall of galaxies showing up here.

И така отново може да видите удължението на тази Велика Стена от галактики, видима тук горе.

But you can see the voids,

Но може да видите празнините,

you can see the complicated structure, and you say,

може да видите сложната структура и да си кажете

well, how did this happen?

как се е получило всичко това?

Suppose you're the cosmic designer.

Представете си, че сте създателят на космоса.

How are you going to put galaxies out there in a pattern like that?

Как ще разположите галактиките по този модел?

It's not just throwing them out at random.

Не може просто да ги разпръснете произволно.

There's a more complicated process going on here.

Има много по-сложен процес, който се случва.

How are you going to end up doing that?

Как ще свършите ако правите така?

And so now we're in for some serious play.

А сега ще поиграем една сериозна игра.

That is, we have to seriously play God,

Ще трябва сериозно да изиграем Бог,

not just change people's lives, but make the universe, right.

не просто да променяме човешки животи, а да създадем вселената, нали така.

So if that's your responsibility, how are you going to do that?

Така, ако това е Ваше задължение, как ще го направите?

What's the kind of technique?

Каква техника ще използвате?

What's the kind of thing you're going to do?

Какво точно ще направите?

So I'm going to show you the results of a very large-scale simulation

Сега ще Ви покажа резултата от много широко мащабна симулация

of what we think the universe might be like, using, essentially,

на това какво би представлявала вселената, използвайки основно

some of the play principles and some of the design principles that,

някой от правилата на играта и някой от принципите на дизайна, които

you know, humans have labored so hard to pick up,

хората са получили след усилен труд,

but apparently nature knew how to do at the beginning.

но очевидно природата е знаела от самото начало.

And that is, you start out with very simple ingredients

И това е, започваме с много прости съставки

and some simple rules,

и някои прости правила,

but you have to have enough ingredients to make it complicated.

но трябва да имате достатъчно съставки за да стане сложно.

And then you put in some randomness,

И след това добавяте малко случайност,

some fluctuations and some randomness,

малко отклонения и малко случайност,

and realize a whole bunch of different representations.

и реализирате един куп различни изображения.

So what I'm going to do is show you

Сега ще Ви покажа

the distribution of matter as a function of scales.

разпределението на материя във функция от мащаба.

We're going to zoom in, but this is a plot of what it is.

Ще приближим, но това е графика на това, което е.

And we had to add one more thing to make the universe come out right.

Трябва да добавим и още едно нещо, за да се получи вселената правилно.

It's called dark matter.

То се нарича тъмна материя.

That is matter that doesn't interact with light

Това е материя, която не взаимодейства със светлината,

the typical way that ordinary matter does,

както нормално прави обикновената материя

the way the light's shining on me or on the stage.

начина, по който светлината осветява мен и сцената.

It's transparent to light, but in order for you to see it,

Тя е прозрачна за светлината, но за да я видите

we're going to make it white. OK?

ще я направим бяла. Съгласни ли сте?

So the stuff that's in this picture that's white, that is the dark matter.

Така, нещото, което е на тази снимка и е бяло е тъмната материя.

It should be called invisible matter,

Би трябвало да се нарича невидима материя,

but the dark matter we've made visible.

но тъмната материя е превърната от нас във видима.

And the stuff that is in the yellow color,

А нещото, което е оцветено в жълто,

that is the ordinary kind of matter that's turned into stars and galaxies.

е обикновения вид материя, която се е превърнала в звезди и галактики.

So I'll show you the next movie.

Сега ще Ви покажа следващия филм.

So this -- we're going to zoom in.

И така това - сега ще се приближим.

Notice this pattern and pay attention to this pattern.

Вижте този модел и му обърнете внимание.

We're going to zoom in and zoom in.

Ще се приближаваме и приближаваме.

And you'll see there are all these filaments and structures and voids.

И ще видите всички тези нишки, и структури, и празноти.

And when a number of filaments come together in a knot,

А когато определен брой нишки образуват възел,

that makes a supercluster of galaxies.

те образуват супер клъстер от галактики.

This one we're zooming in on

Тази част, която увеличаваме

is somewhere between 100,000 and a million galaxies in that small region.

съдържа някъде между 100 000 и един милион галактики в този малък участък.

So we live in the boonies.

Така че ние живеем в предградията.

We don't live in the center of the solar system,

Не живеем в центъра на слънчевата система,

we don't live in the center of the galaxy

не живеем в центъра на галактиката

and our galaxy's not in the center of the cluster.

и нашата галактика не е в центъра на клъстера.

So we're zooming in.

Приближаваме се още.

This is a region which probably has more than 100,000,

Това е участък, който вероятно съдържа от над 100 000,

on the order of a million galaxies in that region.

до един милион галактики.

We're going to keep zooming in. OK.

Продължаваме да се приближаваме. Съгласни ли сте?

And so I forgot to tell you the scale.

А, аз забравих да Ви кажа мащаба.

A parsec is 3.26 light years.

Един парсек е 3,26 светлинни години.

So a gigaparsec is three billion light years -- that's the scale.

Така че един гигапарсек е три милиарда светлинни години - това е мащаба.

So it takes light three billion years to travel over that distance.

На светлината и трябват три милиарда години за да премине това разстояние.

Now we're into a distance sort of between here and here.

Сега сме на разстояние, колкото от тук до тук.

That's the distance between us and Andromeda, right?

Това е разстоянието от нас до Андромеда, нали така?

These little specks that you're seeing in here, they're galaxies.

Тези малки прашинки, които виждате тук са галактики.

Now we're going to zoom back out,

Сега ще се отдалечим обратно назад

and you can see this structure that,

и може да видите тази структура, която

when we get very far out, looks very regular,

ако се отдалечим много изглежда доста правилна,

but it's made up of a lot of irregular variations.

но е съставена от множество неправилни вариации.

So they're simple building blocks.

Те са прости изграждащи части.

There's a very simple fluid to begin with.

Може да започнем с много прост флуид.

It's got dark matter, it's got ordinary matter,

Имаме тъмна материя, имаме обикновена материя,

it's got photons and it's got neutrinos,

имаме фотони и имаме неутрино,

which don't play much role in the later part of the universe.

които не играят съществена роля в страничната част на вселената.

And it's just a simple fluid and it, over time,

Това е просто обикновен флуид, който, с течение на времето

develops into this complicated structure.

се развива до тази сложна структура.

And so you know when you first saw this picture,

И така, нали знаете, когато видяхте тази снимка за първи път

it didn't mean quite so much to you.

тя не означаваше кой знае какво за Вас.

Here you're looking across one percent of the volume of the visible universe

Тук вие виждате един процент от обема на видимата вселена

and you're seeing billions of galaxies, right, and nodes,

и виждате милиарди галактики, нали така, и възли,

but you realize they're not even the main structure.

но разбирате, че те съвсем не са главната структура.

There's a framework, which is the dark matter, the invisible matter,

Съществува мрежа, това е тъмната материя, невидимата материя

that's out there that's actually holding it all together.

която се намира там и всъщност държи всичко заедно.

So let's fly through it, and you can see how much harder it is

И така, нека прелетим през нея и ще забележите колко по-твърда е тя,

when you're in the middle of something to figure this out.

когато сте по средата на нещо, за да си го представите.

So here's that same end result.

А ето и същият краен резултат.

You see a filament,

Виждате нишки,

you see the light is the invisible matter,

светлината, която виждате е невидимата материя,

and the yellow is the stars or the galaxies showing up.

а жълтото са звезди или галактики.

And we're going to fly around, and we'll fly around,

А сега ще полетим наоколо, и летим наоколо,

and you'll see occasionally a couple of filaments intersect,

и от време на време ще виждате няколко, пресичащи се нишки

and you get a large cluster of galaxies.

и получавате голям клъстер галактики.

And then we'll fly in to where the very large cluster is,

А сега ще полетим към мястото на най-големият клъстер

and you can see what it looks like.

и може да видите как изглежда той.

And so from inside, it doesn't look very complicated, right?

А ето и отвътре. Не изглежда много сложно, нали?

It's only when you look at it at a very large scale,

Сложно е само, когато го разглеждате в много голям мащаб

and explore it and so forth, you realize it's a very intricate,

и го изследвате и така нататък. И тогава разбирате, че е много заплетен,

complicated kind of a design, right?

и сложен тип структура, нали така?

And it's grown up in some kind of way.

И тя е израснала по някакъв начин

So the question is,

Така че въпросът е

how hard would it be to assemble this, right?

колко трудно би било да бъде сглобена, нали?

How big a contractor team would you need

От колко голям екип строители ще се нуждаете,

to put this universe together, right?

за да сглобите тази вселена?

That's the issue, right?

Това е проблемът, нали така?

And so here we are.

И така ето ни и нас.

You see how the filament --

Виждате как нишките -

you see how several filaments are coming together,

виждате как няколко нишки се сближават

therefore making this supercluster of galaxies.

като така създават този супер-клъстер от галактики.

And you have to understand, this is not how it would actually look

И трябва да разберете, че това не е начина, по който ще изглежда в действителност,

if you -- first, you can't travel this fast,

ако - първо, не бихте могли да пътувате толкова бързо,

everything would be distorted,

всичко ще бъде изкривено,

but this is using simple rendering and graphic arts kind of stuff.

но това се получава чрез използване на просто представяне и графични изкуства и други подобни.

This is how, if you took billions of years to go around,

Ето така, ако имахте милиарди години, за да разгледате наоколо,

it might look to you, right?

би могло да изглежда, нали така?

And if you could see invisible matter, too.

Ако можехте да виждате и невидимата материя, освен това.

And so the idea is, you know, how would you put together the universe

И така идеята е, нали, как бихте сглобили вселената

in a very simple way?

по много прост начин?

We're going to start and realize that the entire visible universe,

Ще започнем и ще установим, че цялата видима вселена,

everything we can see in every direction with the Hubble Space Telescope

всичко което можем да видим във всяка посока с Космическия Телескоп Хъбъл

plus our other instruments,

плюс останалите ни инструменти

was once in a region that was smaller than an atom.

някога е било събрано в пространство по-малко от един атом.

It started with tiny quantum mechanical fluctuations,

Започнало се е с миниатюрни квантово-механични флуктуации,

but expanding at a tremendous rate.

нарастващи обаче с невероятна скорост.

And those fluctuations

И тези флуктуации

were stretched to astronomical sizes, and those fluctuations

са се разтеглили до астрономически размери, тези флуктуации

eventually are the things we see in the cosmic microwave background.

евентуално са нещото, което виждаме в космическия микровълнов фон.

And then we needed some way to turn those fluctuations into galaxies

И тогава е имало нужда от начин, по който тези флуктуации да се превърнат в галактики

and clusters of galaxies and make these kinds of structures go on.

и клъстери от галактики и да накара този вид структури да се развиват.

So I'm going to show you a smaller simulation.

Сега ще Ви покажа по-малка симулация.

This simulation was run on 1,000 processors for a month

Тази симулация е правена на 1000 процесора в продължение на месец,

in order to make just this simple visible one.

за да може да стане видима само тази проста част.

So I'm going to show you one

Сега ще Ви покажа една симулация,

that can be run on a desktop in two days in the next picture.

която може да бъде направена на настолен компютър за два дена.

So you start out with teeny fluctuations

Започвате с миниатюрни флуктуации

when the universe was at this point,

както когато вселената е била в този момент

now four times smaller, and so forth.

сега четири пъти по-малка, и така нататък.

And you start seeing these networks, this cosmic web of structure forming.

И започват да се виждат тези мрежи, тази космическа мрежа от образуваща се структура.

And this is a simple one, because it doesn't have the ordinary matter

Тази структура е проста, защото в нея не участва обикновената материя,

and it just has the dark matter in it.

а само тъмната такава.

And you see how the dark matter lumps up,

И се вижда как тъмната материя се сбива,

and the ordinary matter just trails along behind.

а тъмната материя само я следва отзад.

So there it is.

Ето я и нея.

At the beginning it's very uniform.

В началото е много равномерна.

The fluctuations are a part in 100,000.

Флуктуациите са една 100 000.

There are a few peaks that are a part in 10,000,

Има няколко пикове, които са една 10 000,

and then over billions of years, gravity just pulls in.

и така след милиарди години гравитацията просто придърпва навътре.

This is light over density, pulls the material around in.

Това е леко спрямо плътността, придърпва материала наоколо навътре

That pulls in more material and pulls in more material.

То придърпва навътре още материал и още материал.

But the distances on the universe are so large

Но разстоянията във вселената са толкова големи

and the time scales are so large that it takes a long time for this to form.

и времевите мащаби са толкова големи, че е необходимо продължително време за де се образува това.

And it keeps forming until the universe is roughly about half the size it is now,

И това е продължило да се формира докато вселената е станала приблизително наполовина на размера си сега

in terms of its expansion.

от гледна точка на разширението й.

And at that point, the universe mysteriously starts accelerating

И в този момент вселената мистериозно започва да ускорява

its expansion and cuts off the formation of larger-scale structure.

разширяването си и прекратява формирането на структури от по-висок мащаб.

So we're just seeing as large a scale structure as we can see,

Така че виждаме най-мащабните структури, които могат да се видят

and then only things that have started forming already

и само неща, които са започнали да се формират

are going to form, and then from then on it's going to go on.

ще бъдат формирани и тогава от тях ще се продължи нататък.

So we're able to do the simulation, but this is two days on a desktop.

Така че ние можем да направим симулацията, но тя е за два дена на настолен компютър.

We need, you know, 30 days on 1,000 processors

Нуждаем се от, знаете ли, 30 дена на 1 000 процесора,

to do the kind of simulation that I showed you before.

за да направим симулация от типа на тази, която Ви показах преди това.

So we have an idea of how to play seriously, creating the universe

Така че ние имаме представа как да играем сериозно, да създадем вселената,

by starting with essentially less than an eyedrop full of material,

започвайки с на практика по-малко от капчица материал

and we create everything we can see in any direction, right,

и създавайки всичко, което може да се види във всяка посока, нали така,

from almost nothing -- that is, something extremely tiny,

от почти нищо - това е нещо извънредно миниатюрно,

extremely small -- and it is almost perfect,

извънредно малко - и то е почти идеално,

except it has these tiny fluctuations at a part in 100,000 level,

с изключение на това, че съществуват тези миниатюрни флуктуации на ниво една 100 000,

which turn out to produce the interesting patterns and designs we see,

което се оказва, че е причината да бъдат създадени интересните модели и структури, които виждаме,

that is, galaxies and stars and so forth.

като галактиките, звездите и така нататък.

So we have a model, and we can calculate it, and we can use it

И така, имаме модел и можем да го изчислим, и да го използваме,

to make designs of what we think the universe really looks like.

за да създадем дизайн на вселената, такава, каквато смятаме, че е в действителност.

And that design is sort of way beyond

И този дизайн по-някакъв начин надминава

what our original imagination ever was.

това, което сме си представяли отначало.

So this is what we started with 15 years ago,

Това е, с което започнахме преди 15 години,

with the Cosmic Background Explorer -- made the map on the upper right,

със сондата "Cosmic Background Explorer" - направила картата горе вдясно,

which basically showed us that there were large-scale fluctuations,

която на практика ни показа, че е имало широко-мащабни флуктуации,

and actually fluctuations on several scales. You can kind of see that.

или по-точно флуктуации на няколко нива. Може и да го видите.

Since then we've had WMAP,

След това имахме WMAP,

which just gives us higher angular resolution.

която ни дава по-висока ъглова разделителна способност.

We see the same large-scale structure,

Виждаме същата широко-мащабна структура,

but we see additional small-scale structure.

но виждаме и допълнителна тясно-мащабна структура.

And on the bottom right is if the satellite had flipped upside down

А образът долу вдясно представя какво би се получил ако сателита се завърти наобратно

and mapped the Earth, what kind of a map we would have got of the Earth.

и картографира Земята, каква би била картата на Земята в този случай.

You can see, well, you can, kind of pick out

Може да видите, така де, може да посочите

all the major continents, but that's about it.

всички големи континенти, но това е всичко.

But what we're hoping when we get to Planck, we'll have resolution

Но това, което се надяваме да получим с Планк е, че ще имаме разделителна способност

about equivalent to the resolution you see of the Earth there,

почти равна на разделителната способност на Земята, там

where you can really see the complicated pattern that exists on the Earth.

където наистина може да видите сложния модел, който съществува на Земята.

And you can also tell, because of the sharp edges

А също така може и да се каже, поради ясните ръбове

and the way things fit together, there are some non-linear processes.

и начина, по който нещата съвпадат, че съществуват и някои нелинейни процеси.

Geology has these effects,

Геологията има такива ефекти,

which is moving the plates around and so forth.

като придвижване на плоскости наоколо и така нататък.

You can see that just from the map alone.

Може да видите това дори и само от картата.

We want to get to the point in our maps of the early universe

Искаме да достигнем до там в нашите карти на ранната вселена,

we can see whether there are any non-linear effects

така че да видим има ли някакви нелинейни ефекти,

that are starting to move, to modify, and are giving us a hint about how

които започват да преместват, да променят, и ни подскажат за това как

space-time itself was actually created at the beginning moments.

самото време-пространство всъщност е създадено в началните моменти.

So that's where we are today,

И така, това е, до което сме стигнали в момента

and that's what I wanted to give you a flavor of.

и за което исках да Ви дам представа.

Give you a different view about what the design

Да Ви дам различен поглед за това как дизайна

and what everything else looks like.

и всичко останало изглежда.

Thank you.

Благодаря!

(Applause)

(Аплодисменти)