The history of human emotions | Tiffany Watt Smith

Translator: Lachezar Afrikanov Reviewer: Iviana Gicheva

Искам да започна с един малък експеримент.

След малко ще ви помоля да затворите очи

и се опитайте да установите

какви емоции чувствате в този момент.

I would like to begin with a little experiment.

Сега, не трябва да казвате нищо на никого.

In a moment, I'm going to ask if you would close your eyes

Идеята е да видите колко лесно, или може би трудно, успявате

and see if you can work out

what emotions you're feeling right now.

да посочите какво точно чувствате.

Now, you're not going to tell anyone or anything.

И си мислех да ви дам 10 секунди за тази задача.

The idea is to see how easy or perhaps hard you find it

Съгласни?

Добре, нека започнем.

to pinpoint exactly what you're feeling.

And I thought I'd give you 10 seconds to do this.

OK?

Right, let's start.

Това е. Времето изтече.

Как беше?

Може би се почувствахте малко под напрежение,

може би имахте подозрения към човека до вас.

Дали наистина си беше затворил очите?

OK, that's it, time's up.

How did it go?

Може би изпитахте някакво особено, далечно притеснение

You were probably feeling a little bit under pressure,

maybe suspicious of the person next to you.

относно имейл, който сте изпратили тази сутрин,

Did they definitely have their eyes closed?

или вълнение относно нещо, което сте планирали за вечерта.

Perhaps you felt some strange, distant worry

Може би сте въодушевени от това, че сме заедно

about that email you sent this morning

в голяма група хора като тази;

Уелсците наричат това “хуъл“,

or excitement about something you've got planned for this evening.

производно на думата за платна на лодка.

Maybe you felt that exhilaration that comes when we get together

Или може би сте почувствали всички тези неща.

in big groups of people like this;

Съществуват емоции, които обливат света в един цвят,

the Welsh called it "hwyl,"

from the word for boat sails.

като ужаса при поднасяне на автомобил.

Or maybe you felt all of these things.

Но по-често, нашите емоции се скупчват и сблъскват,

There are some emotions which wash the world in a single color,

докато не стане твърде трудно да бъдат разграничени.

like the terror felt as a car skids.

Някои преминават толкова бързо, че е почти невъзможно да се забележат,

But more often, our emotions crowd and jostle together

като носталгията, която те кара

until it is actually quite hard to tell them apart.

да грабнеш позната марка в супермаркета.

Some slide past so quickly you'd hardly even notice them,

А и има и други, от които бързаме да избягаме,

страхувайки се, че ще избухнат в нас,

like the nostalgia that will make you reach out

to grab a familiar brand in the supermarket.

като ревността, която ни кара да претърсваме джобовете на любимия.

And then there are others that we hurry away from,

И разбира се, има емоции, които са толкова специфични,

fearing that they'll burst on us,

like the jealousy that causes you to search a loved one's pockets.

че дори не знаем как да ги наречем.

Вероятно, седейки вие сте усетили леко потрепване или желание

And of course, there are some emotions which are so peculiar,

за емоция, която един известен френски социолог нарича “илинкс“,

you might not even know what to call them.

свързана с делириума от малки прояви на хаос.

Perhaps sitting there, you had a little tingle of a desire

for an emotion one eminent French sociologist called "ilinx,"

Например, ако се изправите сега и изпразните съдържанието на чантата си

на пода.

the delirium that comes with minor acts of chaos.

Може да се изпитали една от онези странни, непреводими емоции,

For example, if you stood up right now and emptied the contents of your bag

за които няма очевиден еквивалент на английски език.

Може да сте почувствали това, което холандците наричат “гезелингхайд“,

all over the floor.

Perhaps you experienced one of those odd, untranslatable emotions

да се чувстваш уютно и топло вътре с приятели, когато навън е студено и влажно.

for which there's no obvious English equivalent.

Може би, ако сте истински късметлии,

You might have felt the feeling the Dutch called "gezelligheid,"

сте почувствали това:

being cozy and warm inside with friends when it's cold and damp outside.

“басорексия“,

внезапен импулс да целунеш някого.

(Смях)

Maybe if you were really lucky,

you felt this:

Живеем в епоха,

"basorexia,"

в която знанието за емоциите е много важна стока,

a sudden urge to kiss someone.

(Laughter)

в която емоциите се използват, за да се обяснят много неща,

We live in an age

when knowledge of emotions is an extremely important commodity,

експлоатирани от нашите политици,

манипулирани от алгоритми.

Емоционалната интелигентност, която е умението да разпознаваш и назоваваш

where emotions are used to explain many things,

exploited by our politicians,

своите емоции и тези на другите хора,

manipulated by algorithms.

се счита за толкова важна, че се преподава в нашите училища и бизнеси,

Emotional intelligence, which is the skill of being able to recognize and name

и се насърчава от здравните власти.

your own emotions and those of other people,

Но въпреки всичко това,

is considered so important, that this is taught in our schools and businesses

понякога се питам

дали начинът, по който мислим за емоциите, не обеднява.

and encouraged by our health services.

Понякога дори не сме напълно наясно какво представлява емоцията.

But despite all of this,

I sometimes wonder

if the way we think about emotions is becoming impoverished.

Може би сте чували теорията,

че нашите емоционални животи могат да се сведат

Sometimes, we're not even that clear what an emotion even is.

до няколко основни емоции.

Тази идея е от близо 2000 години,

You've probably heard the theory

that our entire emotional lives can be boiled down

но в наши дни,

някои еволюционни психолози допускат, че тези шест емоции:

to a handful of basic emotions.

щастие, тъга, страх, отвращение, гняв, изненада -

This idea is actually about 2,000 years old,

but in our own time,

some evolutionary psychologists have suggested that these six emotions --

се изразяват от всички хора по света по един и същ начин,

happiness, sadness, fear, disgust, anger, surprise --

и затова представляват градивните блокове

на нашите емоционални животи.

are expressed by everyone across the globe in exactly the same way,

Ако погледна на емоцията по този начин,

тогава тя изглежда като прост рефлекс:

and therefore represent the building blocks

задействан от външен дразнител,

of our entire emotional lives.

закодиран в нас и

е там, за да ни предпазва от вреда.

Well, if you look at an emotion like this,

then it looks like a simple reflex:

Например виждаш мечка, сърдечният ритъм се ускорява,

it's triggered by an external predicament,

зениците се разширяват, чувстваш страх, започваш да бягаш много бързо.

it's hardwired,

it's there to protect us from harm.

Проблемът с тази идея е, че

So you see a bear, your heart rate quickens,

не улавя пълната картина за същността на емоцията.

your pupils dilate, you feel frightened, you run very, very fast.

Разбира се, физиологията е много важна,

The problem with this picture is,

it doesn't entirely capture what an emotion is.

но не е единствената причина да се чувстваме по определен начин

във всеки даден момент.

Of course, the physiology is extremely important,

Какво ще кажете, ако ви споделя, че през 12 век

but it's not the only reason why we feel the way we do

някои трубадури не са възприемали прозяването

at any given moment.

като признак на умора или скука, както е днес, а

What if I was to tell you that in the 12th century,

като символ на най-дълбока любов?

some troubadours didn't see yawning

as caused by tiredness or boredom like we do today,

Или, че през същия период, смели мъже - рицари -

but thought it a symbol of the deepest love?

често припадали от ужас?

Or that in that same period, brave men -- knights --

Какво ако ви споделя,

че някои ранни християни, живеещи в пустинята,

commonly fainted out of dismay?

вярвали, че летящи демони, появяващи се основно по обедно време,

са можели да ги заразят с емоция, която те наричали “асиди“,

What if I was to tell you

that some early Christians who lived in the desert

believed that flying demons who mainly came out at lunchtime

форма на летаргия толкова мощна на моменти,

че е можела да ги убие?

could infect them with an emotion they called "accidie,"

Или скуката, каквато я познаваме и обичаме днес,

a kind of lethargy that was sometimes so intense

първоначално е преживявана само от Викторианците

it could even kill them?

в отговор на нови идеи за прекарване на свободното време и саморазвитие?

Or that boredom, as we know and love it today,

was first really only felt by the Victorians,

Ами ако помислим отново

за тези странни, непреводими думи за емоции

in response to new ideas about leisure time and self-improvement?

и за това дали някои култури могат да изпитват дадена емоция по-силно,

What if we were to think again

само защото са отделили време да я наименуват и да говорят за нея,

about those odd, untranslatable words for emotions

and wonder whether some cultures might feel an emotion more intensely

като например руската “тоска“,

чувство на побъркващо неудовлетворение,

just because they've bothered to name and talk about it,

за което се казва, че идва от големите равнини.

like the Russian "toska,"

Последните развития в когнитивните науки показват, че

a feeling of maddening dissatisfaction

said to blow in from the great plains.

емоциите не са прости рефлекси,

а много сложни, еластични системи,

The most recent developments in cognitive science show

които реагират както на нашата наследена биология,

that emotions are not simple reflexes,

така и на културите, в които живеем днес.

but immensely complex, elastic systems

Те са когнитивен феномен.

that respond both to the biologies that we've inherited

Те се оформят не само от нашите тела, но и от нашите мисли,

and to the cultures that we live in now.

нашите концепции, нашия език.

They are cognitive phenomena.

Невроученият Лиза Фелдман Барет развива силен интерес

They're shaped not just by our bodies, but by our thoughts,

към това динамично взаимоотношение между думите и емоциите.

our concepts, our language.

The neuroscientist Lisa Feldman Barrett has become very interested

Тя твърди, че когато научаваме нова дума за емоция,

със сигурност ще последват нови чувства.

in this dynamic relationship between words and emotions.

Като историк аз отдавна подозирам, че с промяната на езика,

She argues that when we learn a new word for an emotion,

се променят и емоциите.

new feelings are sure to follow.

Когато погледнем към миналото, е лесно да забележим, че емоциите са се променили

As a historian, I've long suspected that as language changes,

понякога много драматично

като отговор на нови културни очаквания и религиозни вярвания,

our emotions do, too.

When we look to the past, it's easy to see that emotions have changed,

нови идеи за пол, етнична принадлежност и възраст,

sometimes very dramatically,

дори в отговор на нови политически и икономически идеологии.

in response to new cultural expectations and religious beliefs,

new ideas about gender, ethnicity and age,

Има историчност по отношение на емоциите,

even in response to new political and economic ideologies.

която ние от съвсем скоро, започваме да разбираме.

Така че аз съм напълно съгласна, че е добре за нас да учим нови думи за емоции,

There is a historicity to emotions

that we are only recently starting to understand.

но си мисля, че трябва отидем още по-далече.

Мисля, че за да сме наистина емоционално интелигентни,

So I agree absolutely that it does us good to learn new words for emotions,

се нуждаем да разберем откъде произтичат тези думи

but I think we need to go further.

и какви идеи относно това как трябва да живеем и да се държим

I think to be truly emotionally intelligent,

we need to understand where those words have come from,

те пренасят.

and what ideas about how we ought to live and behave

Нека ви разкажа една история.

Тя започва в една таванска стая към края на 17 век,

they are smuggling along with them.

в университетския град Базел, Швейцария.

Let me tell you a story.

В стаята живеел всеотдаен студент, намиращ се на 60 мили от дома.

It begins in a garret in the late 17th century,

in the Swiss university town of Basel.

Той спира да посещава лекции внезапно

и неговите приятели, идващи да го посетят, го намират унил и трескав,

Inside, there's a dedicated student living some 60 miles away from home.

със сърцебиене,

He stops turning up to his lectures,

със странни рани, появяващи се по тялото.

and his friends come to visit and they find him dejected and feverish,

Извикани са лекари

и те смятат, че е толкова сериозно, че е време да се извика

having heart palpitations,

местният свещеник.

strange sores breaking out on his body.

И точно когато се готвят да върнат младежа вкъщи,

Doctors are called,

за да умре,

and they think it's so serious that prayers are said for him

те разбират какво се случва,

защото когато го вдигат на носилката,

in the local church.

And it's only when they're preparing to return this young man home

дишането му се подобрява.

А до момента, в който той стига до портите на родния град,

so that he can die,

that they realize what's going on,

се възстановява почти напълно.

because once they lift him onto the stretcher,

И тогава те осъзнават, че

his breathing becomes less labored.

той е страдал от много силна форма на мъка по дома.

And by the time he's got to the gates of his hometown,

he's almost entirely recovered.

Толкова интензивна, че е можела да го убие.

And that's when they realize

През 1688, млад доктор на име Йоханес Хофер,

that he's been suffering from a very powerful form of homesickness.

чул за този случай и други подобни

It's so powerful, that it might have killed him.

и нарекъл болестта “носталгия“.

Well, in 1688, a young doctor, Johannes Hofer,

Диагнозата бързо навлязла в медицинските среди в цяла Европа.

heard of this case and others like it

Англичаните мислели, че те вероятно са имунизирани,

and christened the illness "nostalgia."

заради всички пътувания, които предприемали в империята.

The diagnosis quickly caught on in medical circles around Europe.

Но скоро се появили такива случаи и в Британия.

Последният човек, починал от носталгия,

The English actually thought they were probably immune

because of all the travel they did in the empire and so on.

бил американски войник, сражаващ се през Първата световна война във Франция.

But soon there were cases cropping up in Britain, too.

The last person to die from nostalgia

Как е възможно да можеш да умреш от носталгия

was an American soldier fighting during the First World War in France.

преди по-малко от сто години?

Днес обаче тази дума не само значи нещо различно -

How is it possible that you could die from nostalgia

тъга по-скоро за отминало време, отколкото за липсващо място -

less than a hundred years ago?

но носталгията по дома се разглежда като по-малко сериозно състояние,

But today, not only does the word mean something different --

омаловажена от нещо, от което можеш да умреш,

a sickening for a lost time rather than a lost place --

до нещо, за което се тревожиш, че детето ти изпитва, когато

but homesickness itself is seen as less serious,

нощува при приятел.

Тази промяна изглежда се случва в началото на 20 век.

sort of downgraded from something you could die from

to something you're mainly worried your kid might be suffering from

Но защо?

Дали заради изобретяването на телефоните или разширяването на ЖП линиите?

at a sleepover.

This change seems to have happened in the early 20th century.

Дали заради настъпването на модерните времена,

But why?

приветстващи непримиримостта и пътуванията, и прогреса,

Was it the invention of telephones or the expansion of the railways?

които превръщат тъгата по познатото

Was it perhaps the coming of modernity,

да изглежда твърде неамбициозна?

with its celebration of restlessness and travel and progress

Вие и аз наследяваме тази значителна трансформация на ценности

that made sickening for the familiar

и това е едната причина защо не изпитваме тъга по дома в наши дни

seem rather unambitious?

You and I inherit that massive transformation in values,

така остро, както е било в миналото.

Важно е да се разбере, че

and it's one reason why we might not feel homesickness today

тези значими исторически промени въздействат върху нашите емоции

as acutely as we used to.

частично, защото повлияват на това, как се чувстваме за това, което чувстваме.

It's important to understand

Днес, ние празнуваме щастието.

that these large historical changes influence our emotions

Щастието се предполага, че ни прави по-добри работници

partly because they affect how we feel about how we feel.

и по-добри партньори, и родители;

Today, we celebrate happiness.

предполага се, че ни помага да живеем по-дълго.

Happiness is supposed to make us better workers

През 16 век

е смятано, че тъгата предизвиква повечето от тези ефекти.

and parents and partners;

Възможно е да се прочетат книги за самопомощ от този период,

it's supposed to make us live longer.

In the 16th century,

които се опитват да насърчат тъгата у читателите

sadness was thought to do most of those things.

като им предоставят списъци с причини да бъдат разочаровани.

It's even possible to read self-help books from that period

(Смях)

Тези автори смятали, че така може да култивираш тъгата като умение,

which try to encourage sadness in readers

by giving them lists of reasons to be disappointed.

тъй като да бъдеш експерт в това, би те направило по-устойчив,

(Laughter)

когато неминуемо нещо лошо те сполети.

These self-help authors thought you could cultivate sadness as a skill,

Мисля, че можем да се поучим от това днес.

since being expert in it would make you more resilient

Почувствайте се тъжни днес, и може би ще изпитате нетърпение, дори малко срам.

when something bad did happen to you, as invariably it would.

Почувствайте се тъжни през 16 век, и може би ще изпитате самодоволство.

I think we could learn from this today.

Feel sad today, and you might feel impatient, even a little ashamed.

Разбира се, нашите емоции не се променят просто с времето.

Feel sad in the 16th century, and you might feel a little bit smug.

Те също се променят от място на място.

Хората байнинг от Папуа Нова Гвинея, говорят за “авумбук“,

Of course, our emotions don't just change across time,

чувство на летаргия, което се спуска, когато гостът най-накрая си тръгне.

they also change from place to place.

The Baining people of Papua New Guinea speak of "awumbuk,"

(Смях)

Ние с вас може да почувстваме облекчение,

но в байнинг културата

a feeling of lethargy that descends when a houseguest finally leaves.

се смята, че заминаващите гости изхвърлят определена тежест,

(Laughter)

така че да могат да пътуват по-лесно,

Now, you or I might feel relief,

и тази тежест заразява въздуха и предизвиква този авумбук.

but in Baining culture,

Това, което правят, е да оставят купа с вода за през нощта,

departing guests are thought to shed a sort of heaviness

за да абсорбира въздуха

so they can travel more easily,

и след това много рано на сутринта, те стават за церемония

and this heaviness infects the air and causes this awumbuk.

по изхвърляне на водата.

And so what they do is leave a bowl of water out overnight

Това е добър пример

за духовни практики и географски реалности, които се комбинират,

to absorb this air,

and then very early the next morning, they wake up and have a ceremony

за да внесат определена емоция в живота

and throw the water away.

Now, here's a good example

и да я накарат да изчезне отново.

of spiritual practices and geographical realities combining

Една от моите любими емоции е Японската дума “амае“.

to bring a distinct emotion into life

and make it disappear again.

Амае е често срещана дума в Япония,

One of my favorite emotions is a Japanese word, "amae."

но всъщност е много трудна за превод.

Означава нещо като удоволствието, което получаваш,

когато успееш временно да прехвърлиш отговорността за своя живот

Amae is a very common word in Japan,

but it is actually quite hard to translate.

на някой друг.

It means something like the pleasure that you get

(Смях)

Сега, антрополозите предполагат,

че една от причините защо тази дума, е измислена и важна

when you're able to temporarily hand over responsibility for your life

to someone else.

в Япония,

(Laughter)

е поради традиционната колективистична култура на тази страна,

Now, anthropologists suggest

that one reason why this word might have been named and celebrated

докато чувството за зависимост

in Japan

може да бъде по-страшно сред англоговорящите,

is because of that country's traditionally collectivist culture,

които са се научили да ценят независимостта и индивидуализма.

whereas the feeling of dependency

may be more fraught amongst English speakers,

Това може да е малко опростено,

who have learned to value self-sufficiency and individualism.

но е интригуващо.

Какво могат да ни кажат емоционални ни езици не само за това какво чувстваме,

This might be a little simplistic,

но и за това, което ценим най-много?

but it is tantalizing.

What might our emotional languages tell us not just about what we feel,

Повечето хора, които ни казват да обръщаме внимание на благосъстоянието си,

but about what we value most?

говорят за важността да назоваваме нашите емоции.

Most people who tell us to pay attention to our well-being

Но тези имена не са неутрални етикети.

Те са натоварени с нашите културни ценности и очаквания

talk of the importance of naming our emotions.

и те предават идеи за това кои мислим, че сме.

But these names aren't neutral labels.

They are freighted with our culture's values and expectations,

Научаването на нови и необичайни думи за емоции ще ни помогне да се настроим

and they transmit ideas about who we think we are.

към по-финните аспекти на нашите вътрешни животи.

Learning new and unusual words for emotions will help attune us

Но нещо повече, аз мисля, че си струва да се грижим за тях,

to the more finely grained aspects of our inner lives.

защото ни напомнят, колко мощна е връзката

между това, което мислим

But more than this, I think these words are worth caring about,

и това, което чувстваме.

Истинската емоционална интелигентност изисква да разберем

because they remind us how powerful the connection is

between what we think

социалните, политически, културни сили,

and how we end up feeling.

True emotional intelligence requires that we understand

които са оформили вярванията ни относно нашите емоции

the social, the political, the cultural forces

и да разберем как щастието или омразата, или любовта, или гнева

that have shaped what we've come to believe about our emotions

могат още да са в процес на еволюция.

and understand how happiness or hatred or love or anger

Защото, ако искаме да измерим емоциите си

и да ги преподаваме в училище,

might still be changing now.

и да слушаме, докато нашите политици ни казват колко са важни,

Because if we want to measure our emotions

тогава е добра идея да разберем

откъде произтичат нашите

and teach them in our schools

предположения за тях

and listen as our politicians tell us how important they are,

и дали те все още имат смисъл за нас.

then it is a good idea that we understand

Искам да завърша с една честа за мен емоция,

where the assumptions we have about them

have come from,

когато работя като историк.

and whether they still truly speak to us now.

Това е френска дума, ”депеизмо“.

Предизвикване на замайваща дезориентация, която чувстваш на непознато място.

I want to end with an emotion I often feel

when I'm working as a historian.

Един от любимите ми моменти да бъда историк

It's a French word, "dépaysement."

е, когато нещо прието от мен за даденост,

It evokes the giddy disorientation that you feel in an unfamiliar place.

нещо много познато в моя живот,

се превръща в странно и непознато отново.

One of my favorite parts of being a historian

“Депеизмо” е обезпокоително,

is when something I've completely taken for granted,

some very familiar part of my life,

но и едновременно вълнуващо.

И се надявам, че може би вие се докосвате до това чувство точно сега.

is suddenly made strange again.

Dépaysement is unsettling,

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

but it's exciting, too.

And I hope you might be having just a little glimpse of it right now.

Thank you.

(Applause)