A healthy economy should be designed to thrive, not grow | Kate Raworth

Translator: Petya Pavlova Reviewer: Anton Hikov

Have you ever watched a baby learning to crawl?

Наблюдавали ли сте бебе, което се учи да лази?

Because as any parent knows, it's gripping.

Kакто всеки родител знае, гледката е завладяваща.

First, they wriggle about on the floor,

Отначало се тътрузи по пода,

usually backwards,

обикновено назад,

but then they drag themselves forwards,

но след това се изтегля напред

and then they pull themselves up to stand,

и се изправя на крака,

and we all clap.

и ние ръкопляскаме.

And that simple motion of forwards and upwards,

И това просто движение напред и нагоре

it's the most basic direction of progress we humans recognize.

е най-основната посока на напредък, която ние хората разпознаваме.

We tell it in our story of evolution as well,

Разказваме я и в историята на еволюцията

from our lolloping ancestors to Homo erectus, finally upright,

от препъващите се ни предшественици до хомо еректус, най-после изправен,

to Homo sapiens, depicted, always a man,

до хомо сапиенс, изобразен, винаги мъж,

always mid-stride.

винаги в крачка.

So no wonder we so readily believe

Така че не е учудваща готовността ни да повярваме,

that economic progress will take this very same shape,

че икономическият напредък ще приеме същия облик,

this ever-rising line of growth.

на тази вечно издигаща се крива на растежа.

It's time to think again,

Време е да помислим отново,

to reimagine the shape of progress,

да си представим напредъка в нова форма,

because today, we have economies

защото днес има икономики

that need to grow, whether or not they make us thrive,

които трябва да растат, без значение дали водят до развитие

and what we need, especially in the richest countries,

и това от което се нуждаем, особено в най-богатите страни,

are economies that make us thrive

е икономика която ни кара да се развиваме,

whether or not they grow.

без значение дали расте.

Yes, it's a little flippant word

Да, зад тази нищо и никаква дума

hiding a profound shift in mindset,

се крие огромна промяна в мисленето,

but I believe this is the shift we need to make

но вярвам, че това е промяна която трябва да направим,

if we, humanity, are going to thrive here together this century.

ако искаме да се развиваме заедно, цялото човечество, тук, в този век.

So where did this obsession with growth come from?

Та откъде се е появила тази мания за растеж?

Well, GDP, gross domestic product,

БВП, брутният вътрешен продукт,

it's just the total cost of goods and services

е просто пълната стойност на стоките и услугите

sold in an economy in a year.

продадени в икономиката за една година.

It was invented in the 1930s,

Измислен е през 30-те,

but it very soon became the overriding goal of policymaking,

но много скоро се превръща в основната цел на държавната политика,

so much so that even today, in the richest of countries,

до такава степен, че дори днес правителствата на най-богатите държави

governments think that the solution to their economic problems

мислят, че решението на икономическите им проблеми

lies in more growth.

е по-голям растеж.

Just how that happened

Как точно се е получило така

is best told through the 1960 classic by W.W. Rostow.

е най-лесно да се обясни чрез класиката на У.У. Ростоу от 1960-а.

I love it so much, I have a first-edition copy.

Толкова я харесвам, че притежавам първото издание.

"The Stages of Economic Growth: A Non-Communist Manifesto."

,,Етапите на икономическо развитие: не-комунистически манифест''

(Laughter)

(Смях)

You can just smell the politics, huh?

Направо мирише на политика, а?

And Rostow tells us that all economies

И Ростоу ни казва, че всяка икономика

need to pass through five stages of growth:

трябва да премине през пет етапа на растеж:

first, traditional society, where a nation's output is limited

първо, традиционното общество, в което производителността е ограничена

by its technology, its institutions and mindset;

от технологиите, институциите и мисленето на нацията;

but then the preconditions for takeoff,

следват предпоставките за излитане -

where we get the beginnings of a banking industry,

появяват се наченките на банковото дело,

the mechanization of work

механизацията на труда

and the belief that growth is necessary for something beyond itself,

и вярата, че растежът е необходим за нещо по-голямо от самия него,

like national dignity or a better life for the children;

като национално достойнство или по-добър живот за децата;

then takeoff, where compound interest is built into the economy's institutions

следва излитане, където сложната лихва е вградена в икономическите институции

and growth becomes the normal condition;

и растежът става нормалното състояние;

fourth is the drive to maturity where you can have any industry you want,

тласък към съзряването, при което можеш да имаш всякаква индустрия,

no matter your natural resource base;

природната материална база e без значение;

and the fifth and final stage, the age of high-mass consumption

и петият и последен етап, етапът на високото масово потребление,

where people can buy all the consumer goods they want,

където човек може да си купи всички потребителски стоки,

like bicycles and sewing machines --

като велосипеди и шевни машини -

this was 1960, remember.

все пак говорим за 1960-a.

Well, you can hear the implicit airplane metaphor in this story,

Можете да чуете скритата метафора за самолет в разказа,

but this plane is like no other,

но този самолет не е като останалите,

because it can never be allowed to land.

защото никога не може да бъде оставен да кацне.

Rostow left us flying into the sunset of mass consumerism,

Ростоу ни оставя да летим към залеза на масовото потребление

and he knew it.

и го знае.

As he wrote,

Както пише:

"And then the question beyond,

,,И следва въпросът,

where history offers us only fragments.

по който историята ни представя само фрагменти.

What to do when the increase in real income itself loses its charm?"

Какво да правим когато нарастването на чистите доходи загуби чара си?''

He asked that question, but he never answered it, and here's why.

Той задава този въпрос, но никога не дава отговора, ето защо:

The year was 1960,

Годината е 1960-а,

he was an advisor to the presidential candidate John F. Kennedy,

той е съветник на кандидата за президент Джон Ф. Кенеди,

who was running for election on the promise of five-percent growth,

който участва в изборната надпревара с обещанието за 5% растеж,

so Rostow's job was to keep that plane flying,

така че работата на Ростоу е да държи самолета в полет,

not to ask if, how, or when it could ever be allowed to land.

а не да пита дали, как или кога ще може да бъде приземен.

So here we are, flying into the sunset of mass consumerism

Та ето ни и нас, летящи към залеза на масовото потребление

over half a century on,

повече от половин век по-късно,

with economies that have come to expect, demand and depend upon

с икономики които очакват, изискват и зависят от

unending growth,

непрестанен растеж,

because we're financially, politically and socially addicted to it.

защото ние сме финансово, политически и социално зависими от него.

We're financially addicted to growth, because today's financial system

Финансово пристрастени към растежа сме, защото финансовата ни система

is designed to pursue the highest rate of monetary return,

е проектирана да преследва най-високите нива на възвръщаемост,

putting publicly traded companies under constant pressure

което поставя акционерните дружества под постоянен натиск

to deliver growing sales, growing market share and growing profits,

да увеличават продажбите, пазарния си дял и печалбите си

and because banks create money as debt bearing interest,

и понеже банките създават пари под формата на дълг носещ лихва,

which must be repaid with more.

който трябва да бъде изплатен.

Ние сме политически пристрастени към растежа,

We're politically addicted to growth

because politicians want to raise tax revenue

защото политиците искат да увеличават данъчните приходи

without raising taxes

без да повишават данъците

and a growing GDP seems a sure way to do that.

и нарастващ БВП изглежда като сигурен начин за постигане на целта.

And no politician wants to lose their place in the G-20 family photo.

И никой политик не иска да загуби мястото си на семейната снимка на Г-20.

(Laughter)

(Смях)

But if their economy stops growing while the rest keep going,

Но ако тяхната икономика спре да расте докато останалите продължават,

well, they'll be booted out by the next emerging powerhouse.

ще бъдат изместени от поредната нова икономическа сила.

And we are socially addicted to growth,

И сме социално пристрастени към растежа,

because thanks to a century of consumer propaganda,

защото благодарение на цял век консуматорска пропаганда,

which fascinatingly was created by Edward Bernays,

създадена от Едуард Бернайс,

the nephew of Sigmund Freud,

племенникът на Зигмунд Фройд,

who realized that his uncle's psychotherapy

който установил, че психотерапията на чичо му

could be turned into very lucrative retail therapy

може да бъде превърната в доходоносна терапия чрез пазаруване,

if we could be convinced to believe that we transform ourselves

ако бъдем убедени, че претърпяваме трансформация

every time we buy something more.

всеки път, когато си купим още нещо.

None of these addictions are insurmountable,

Никоя от тези зависимости не е непреодолима,

but they all deserve far more attention than they currently get,

но те заслужават много повече внимание от това, което им се обръща в момента,

because look where this journey has been taking us.

защото вижте накъде ни води този път.

Global GDP is 10 times bigger than it was in 1950

Световният БВП е 10 пъти по-висок отколкото през 1950-а

and that increase has brought prosperity to billions of people,

и това увеличение е донесло просперитет на милиарди хора,

but the global economy has also become incredibly divisive,

но световната икономика също е станала невероятно разделяща,

with the vast share of returns to wealth

като огромен дял от печалбите

now accruing to a fraction of the global one percent.

са натрупвани от частица от световния един процент.

And the economy has become incredibly degenerative,

И икономиката е станала невероятно разрушителна,

rapidly destabilizing this delicately balanced planet

бързо дестабилизираща тази деликатно балансирана планета,

on which all of our lives depend.

от която зависи животът на всички нас.

Our politicians know it, and so they offer new destinations for growth.

Политиците ни го знаят и предлагат нови посоки за растеж.

You can have green growth, inclusive growth,

Може да имате зелен растеж, всеобхватен растеж,

smart, resilient, balanced growth.

умен, устойчив, балансиран растеж.

Choose any future you want so long as you choose growth.

Изберете каквото искате бъдеще, стига да изберете растеж.

I think it's time to choose a higher ambition, a far bigger one,

Мисля, че е време да изберем по-висша цел, много по-голяма,

because humanity's 21st century challenge is clear:

защото предизвикателството към човечеството през 21-ви век е ясно:

to meet the needs of all people

да посрещнем нуждите на всички хора

within the means of this extraordinary, unique, living planet

със средствата на тази невероятна, уникална, жива планета,

so that we and the rest of nature can thrive.

така че ние и останалата природа да можем да се развиваме.

Progress on this goal isn't going to be measured with the metric of money.

Напредъкът към тази цел няма да бъде измерван с пари.

We need a dashboard of indicators.

Нуждаем се от табло с индикатори.

And when I sat down to try and draw a picture of what that might look like,

Когато седнах да се опитам да нарисувам как би изглеждало,

strange though this is going to sound,

колкото и странно да ви звучи,

it came out looking like a doughnut.

резултатът заприлича на поничка.

I know, I'm sorry,

Знам, съжалявам,

but let me introduce you to the one doughnut

но нека ви представя единствената поничка,

that might actually turn out to be good for us.

която може да се окаже полезна за нас.

So imagine humanity's resource use radiating out from the middle.

Представете си ползването на ресурси като лъчи тръгващи от средата.

That hole in the middle is a place

Дупката в средата е място,

where people are falling short on life's essentials.

където на хората не им достига жизненонеобходимото.

They don't have the food, health care, education, political voice, housing

Те нямат храната, здравеопазването, образованието, политическия глас, жилищата

that every person needs for a life of dignity and opportunity.

от които се нуждае всеки човек за достоен живот.

We want to get everybody out of the hole, over the social foundation

Искаме да извадим всички от дупката, отвъд социалните основи,

and into that green doughnut itself.

чак до самата зелена поничка.

But, and it's a big but,

Но, и това е наистина важно,

we cannot let our collective resource use overshoot that outer circle,

не може да позволим общата ни употреба на ресурси да надскочи външния кръг,

the ecological ceiling,

екологичния таван,

because there we put so much pressure on this extraordinary planet

защото там оказваме такъв натиск върху тази невероятна планета,

that we begin to kick it out of kilter.

че започваме да я изваждаме от равновесие.

We cause climate breakdown, we acidify the oceans,

Ние причиняваме разпад на климата, окисляване на океаните,

a hole in the ozone layer,

дупка в озоновия слой,

pushing ourselves beyond the planetary boundaries

прекрачваме планетарните граници

of the life-supporting systems that have for the last 11,000 years

на животоподдържащи системи, които през последните 11000 години

made earth such a benevolent home to humanity.

са правили земята благосклонен дом за човечеството.

So this double-sided challenge to meet the needs of all

Това ново предизвикателство, да посрещнем нуждите на всички

within the means of the planet,

в рамките на възможностите на Земята,

it invites a new shape of progress,

изисква нова форма на напредък -

no longer this ever-rising line of growth,

не постоянно издигащата се крива на растежа,

but a sweet spot for humanity,

а уютно кътче за човечеството

thriving in dynamic balance between the foundation and the ceiling.

процъфтяващо в динамично равновесие между основите и тавана.

And I was really struck once I'd drawn this picture

След като нарисувах тази картина с изненада установих,

to realize that the symbol of well-being in many ancient cultures

че символите на благополучие в много древни култури

reflects this very same sense of dynamic balance,

отразяват същото това чувство на динамично равновесие -

from the Maori Takarangi

от Такаранги на маорите

to the Taoist Yin Yang, the Buddhist endless knot,

до даоисткия Ин и Ян, безкрайния възел в будизма,

the Celtic double spiral.

до двойната спирала на келтите.

So can we find this dynamic balance in the 21st century?

Можем ли да открием това динамично равновесие в 21-ви век?

Well, that's a key question,

Това е основен въпрос,

because as these red wedges show, right now we are far from balanced,

защото, както показват червените дялове, в момента сме далеч от равновесието -

falling short and overshooting at the same time.

едновременно изпитваме недостиг и прекрачваме границата.

Look in that hole, you can see that millions or billions of people worldwide

Погледнете в дупката, вижда се, че милиони или милиарди хора по света

still fall short on their most basic of needs.

не могат да задоволят най-основните си нужди.

And yet, we've already overshot at least four of these planetary boundaries,

А в същото време вече сме надскочили четири от границите на планетата

risking irreversible impact of climate breakdown

и рискуваме необратими последствия на разпад на климата

and ecosystem collapse.

и колапс на екосистемата.

This is the state of humanity and our planetary home.

Това е състоянието на човечеството и нашата планета дом.

We, the people of the early 21st century,

Ние, хората от ранния 21-ви век,

this is our selfie.

това е нашето селфи.

No economist from last century saw this picture,

Никой икономист от миналия век не е виждал тази картина,

so why would we imagine that their theories

така че защо си мислим, че техните теории

would be up for taking on its challenges?

биха се справили с предизвикателствата й.

We need ideas of our own,

Нуждаем се от собствени идеи,

because we are the first generation to see this

защото сме първото поколение, което вижда това

and probably the last with a real chance of turning this story around.

и може би последното, което има истински шанс да промени историята.

You see, 20th century economics assured us that if growth creates inequality,

Икономиката на 20-ти век ни убеждаваше, че ако растежът създава неравенство,

don't try to redistribute,

не трябва да преразпределяме,

because more growth will even things up again.

защото повече растеж ще изравни нещата отново.

If growth creates pollution,

Ако растежът замърсява,

don't try to regulate, because more growth will clean things up again.

не трябва да регулираме, защото още растеж ще изчисти всичко отново.

Except, it turns out, it doesn't,

Само че, оказва се, че не е така

and it won't.

и няма и да стане.

We need to create economies that tackle this shortfall and overshoot together,

Трябва да създадем икономики в които е заложено да се справят с недостига

by design.

и излишъка едновременно.

We need economies that are regenerative and distributive by design.

Нуждаем се от икономики, в които е заложено възраждане и разпределяне.

You see, we've inherited degenerative industries.

Наследили сме разрушителни промишлени производства.

We take earth's materials, make them into stuff we want,

Взимаме материали от земята, превръщаме ги в желана вещ,

use it for a while, often only once, and then throw it away,

ползваме я известно време, често веднъж, и я изхвърляме.

and that is pushing us over planetary boundaries,

И това ни кара да надскочим върможностите на планетата,

so we need to bend those arrows around,

така че трябва да огънем стрелките наопаки,

create economies that work with and within the cycles of the living world,

да създадем икономики, които работят със и във циклите на живия свят,

so that resources are never used up but used again and again,

така че ресурсите не се изразходват, а се ползват неколкократно,

economies that run on sunlight,

Икономики задвижвани от слънчева енергия,

where waste from one process is food for the next.

където отпадъкът от един процес е гориво за следващия.

And this kind of regenerative design is popping up everywhere.

И този вид регенериращ модел се появява навсякъде.

Over a hundred cities worldwide, from Quito to Oslo,

Над сто града по света, от Кито до Осло,

from Harare to Hobart,

от Хараре до Хобарт,

already generate more than 70 percent of their electricity

вече добиват повече от 70% от електричеството си

from sun, wind and waves.

от слънцето, вятъра и вълните.

Cities like London, Glasgow, Amsterdam are pioneering circular city design,

Градове като Лондон, Глазгоу, Амстердам са пионери в кръговратното градоустройство,

finding ways to turn the waste from one urban process

намиращи начини да превръщат отпадъка от един градски процес

into food for the next.

в гориво за следващия.

And from Tigray, Ethiopia to Queensland, Australia,

И от Тигрей, Етиопия до Куинсленд, Австралия

farmers and foresters are regenerating once-barren landscapes

фермери и горски инженери възраждат някога безплодните земи,

so that it teems with life again.

за да закипи отново живот в тях.

But as well as being regenerative by design,

Но освен възраждащи по план,

our economies must be distributive by design,

нашите икономики трябва да са разпределящи по план,

and we've got unprecedented opportunities for making that happen,

и имаме несрещани досега възможности да осъществим това,

because 20th-century centralized technologies,

защото 20-и век централизира технологии,

institutions,

институции,

concentrated wealth, knowledge and power in few hands.

концентрира богатсва, знание и власт в ръцете на малцина.

This century, we can design our technologies and institutions

Този век можем да проектираме технологиите и институциите си

to distribute wealth, knowledge and empowerment to many.

да доставят богатство, знание и овластяване на мнозина.

Instead of fossil fuel energy and large-scale manufacturing,

Вместо енергия от изкопаеми горива и широкомащабно производство

we've got renewable energy networks, digital platforms and 3D printing.

имаме мрежи от възобновяема енергия, дигитални платформи и 3D принтиране.

200 years of corporate control of intellectual property is being upended

200-годишният корпоративен контрол върху интелектуалната собсвеност приключва

by the bottom-up, open-source, peer-to-peer knowledge commons.

благодарение на свободно достъпните пиър ту пиър общества на знанието.

And corporations that still pursue maximum rate of return

И корпорации, които все още преследват максимална печалба

for their shareholders,

за акционерите си,

well they suddenly look rather out of date

изведнъж започват да изглеждат старомодни

next to social enterprises that are designed to generate

на фона на социални компании проектирани да създават

multiple forms of value and share it with those throughout their networks.

множество видове ползи и да ги споделят с всички в мрежата си.

If we can harness today's technologies,

Ако можем да впрегнем днешните технологии,

from AI to blockchain

от AI до блокчейн,

to the Internet of Things to material science,

до интернет на нещата, до материалознанието,

if we can harness these in service of distributive design,

ако можем да ги впрегнем в служба на разпределителния модел,

we can ensure that health care, education, finance, energy, political voice

можем да направим така, че да достигнем тези, които имат най-голяма нужда

reaches and empowers those people who need it most.

от здравеопазване, образование, финанси енергия, политически глас.

You see, regenerative and distributive design

Възобновяващият и разпределителният модел

create extraordinary opportunities for the 21st-century economy.

създават невероятни възможности за икономиката на 21-и век.

So where does this leave Rostow's airplane ride?

Какво става тогава със самолета на Ростоу?

Well, for some it still carries the hope of endless green growth,

За някои той все още носи надеждата за непрестанен зелен растеж,

the idea that thanks to dematerialization,

идеята, че благодарение на дематериализацията е възможно,

exponential GDP growth can go on forever while resource use keeps falling.

експоненциалният ръст на БВП да е вечен, дакато ползването на ресурси намалява.

But look at the data. This is a flight of fancy.

Но вижте данните. Това е полет на въображението.

Yes, we need to dematerialize our economies,

Да, трябва да дематериализираме икономиките си,

but this dependency on unending growth cannot be decoupled from resource use

но тази зависимост към непрестанния растеж е неотделима от ползването на ресурси

on anything like the scale required

в степен достатъчно голяма,

to bring us safely back within planetary boundaries.

за да ни върне безопасно в границите на планетата.

I know this way of thinking about growth is unfamiliar,

Знам, че този начин на мислене за растежа е непознат,

because growth is good, no?

защото растежът е добър, нали?

We want our children to grow, our gardens to grow.

Искаме децата ни да растат, градините ни да растат.

Yes, look to nature and growth is a wonderful, healthy source of life.

Да, погледнете природата - растежът е чуден, здравословен извор на живот.

It's a phase, but many economies like Ethiopia and Nepal today

Той е етап, но много икономики като Етиопия и Непал днес

may be in that phase.

може да са на този етап.

Their economies are growing at seven percent a year.

Техните икономики нарастват със 7% годишно.

But look again to nature,

Но погледнете отново към природата,

because from your children's feet to the Amazon forest,

защото от краката на децата ви до амазонските гори,

nothing in nature grows forever.

нищо в природата не расте вечно.

Things grow, and they grow up and they mature,

Нещата растат, порастват и съзряват

and it's only by doing so

и само така

that they can thrive for a very long time.

те могат да процъфтяват задълго.

We already know this.

Ние вече знаем това.

If I told you my friend went to the doctor

Ако ви кажа, че приятелката ми отиде на лекар,

who told her she had a growth

който ѝ каза, че има растеж,

that feels very different,

чувството е съвсем различно,

because we intuitively understand that when something tries to grow forever

защото интуитивно разбираме, че когато нещо се опитва да расте вечно

within a healthy, living, thriving system,

в здрава, жива, развиваща се система,

it's a threat to the health of the whole.

то се превръща в заплаха за цялото.

So why would we imagine that our economies

Така че защо си мислим, че нашата икономика

would be the one system that could buck this trend

ще е единствената система, която може да наруши правилото

and succeed by growing forever?

и да успее да расте вечно?

We urgently need financial, political and social innovations

Спешно се нуждаем от финансови, политически и социални нововъведения,

that enable us to overcome this structural dependency on growth,

които ни позволяват да преодолеем тази структурна зависимост към растежа,

so that we can instead focus on thriving and balance

за да може вместо това да се съсредоточим върху развитието и равновесието

within the social and the ecological boundaries of the doughnut.

в социалните и екологични граници на поничката.

And if the mere idea of boundaries makes you feel, well, bounded,

И ако самата идея за граници ви кара да се чувствате, ами, ограничени,

think again.

помислете пак.

Because the world's most ingenious people

Защото най-изобретателните хора на света

turn boundaries into the source of their creativity.

превръщат ограниченията в източника на своето творчество.

From Mozart on his five-octave piano

От Моцарт на своето пет-октавно пиано,

Jimi Hendrix on his six-string guitar,

Джими Хендрикс на своята 6-струнна китара,

Serena Williams on a tennis court,

Серена Уилямс на тенис корта,

it's boundaries that unleash our potential.

ограниченията са това, което отключва потенциала ни.

And the doughnut's boundaries unleash the potential for humanity to thrive

И органиченията на поничката отключват потенциала на човечеството да се развива

with boundless creativity, participation, belonging and meaning.

с безгранично творчество, участие, принадлежност и смисъл.

It's going to take all the ingenuity that we have got to get there,

Ще ни отнеме цялата находчивост, с която разполагаме, за да стигнем до там,

so bring it on.

така че да се захващаме.

Thank you.

Благодаря!

(Applause)

(Аплодисменти)