Beeban Kidron: The shared wonder of film

Translator: Timothy Covell Reviewer: Morton Bast

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Darina Stoyanova

Evidence suggests that humans in all ages and from all cultures

Доказателствата показват, че хората във всички възрасти и от всички култури

create their identity in some kind of narrative form.

създават идентичността си в някъкъв вид разказвателна форма.

From mother to daughter, preacher to congregant,

От майка на дъщеря, от свещенник на богомолец,

teacher to pupil, storyteller to audience.

от учител на ученик, от разказвач на публика.

Whether in cave paintings

Независимо дали от скална рисунка

or the latest uses of the Internet,

или от последните новини по интернет,

human beings have always told their histories and truths

хората винаги разказват историите си и казват истини

through parable and fable.

чрез притчи и басни.

We are inveterate storytellers.

Ние сме заклети разказвачи.

But where, in our increasingly secular and fragmented world,

Но къде в разрастващия ни се светски и фрагментарен свят

do we offer communality of experience,

предлагаме опит,

unmediated by our own furious consumerism?

който не е засегнат от голямото ни консуматорство?

And what narrative, what history,

Какъв разказ, каква история,

what identity, what moral code

каква идентичност, какъв морален код

are we imparting to our young?

предаваме на децата си?

Cinema is arguably

Несъмнено, киното е

the 20th century's most influential art form.

най-влиятелната форма на изкуство на 20-и век.

Its artists told stories

Актьорите разказват истории

across national boundaries,

през националните граници

in as many languages, genres and philosophies

на толкова много езици, жанрове и философии,

as one can imagine.

колкото можете да си представите.

Indeed, it is hard to find a subject

Наистина, трудно е да се намери тема,

that film has yet to tackle.

с която филмите не са се занимавали.

During the last decade

През последното десетилетие

we've seen a vast integration of global media,

видяхме голяма интеграция на глобалните медии,

now dominated by a culture of the Hollywood blockbuster.

която сега се доминира от касовите филми на Холивуд.

We are increasingly offered a diet

Непрекъснато ни се предлага диета,

in which sensation, not story, is king.

в която не историята, а сензацията е връхната точка.

What was common to us all 40 years ago --

Това, което беше общо за нас преди 40 години -

the telling of stories between generations --

разказването на истории, предавани от поколение на поколение -

is now rarified.

сега е рядкост.

As a filmmaker, it worried me.

Като продуцент, това ме безпокои.

As a human being, it puts the fear of God in me.

Като човек, това ме плаши.

What future could the young build

Какво бъдеще ще изградят младите хора

with so little grasp

с толкова малко познания

of where they've come from

за това, откъде са дошли

and so few narratives of what's possible?

и с толкова малко разкази за това, което е възможно?

The irony is palpable;

Иронията е очевидна;

technical access has never been greater,

техническият прогрес никога не е бил по-голям,

cultural access never weaker.

достъпът до култура никога не е бил по-слаб.

And so in 2006 we set up FILMCLUB,

През 2006 г. основахме FILMCLUB,

an organization that ran weekly film screenings in schools

организация, която прожектира филми в училищата всяка седмица,

followed by discussions.

след което те се обсъждат.

If we could raid the annals of 100 years of film,

Ако можехме да прочетем аналите на филмите преди 100 години,

maybe we could build a narrative

може би щяхме да създадем история,

that would deliver meaning

която ще бъде от значение

to the fragmented and restless world of the young.

за фрагментирания и неспокоен свят на младите хора.

Given the access to technology,

При достъпа до технологии,

even a school in a tiny rural hamlet

дори училище в малко село

could project a DVD onto a white board.

може да прожектира DVD на бялата дъска.

In the first nine months

През първите девет месеца

we ran 25 clubs across the U.K.,

основахме 25 клуба във Великобритания

with kids in age groups between five and 18

за деца във възрастовите групи между пет и 18 години,

watching a film uninterrupted for 90 minutes.

които необезпокоявано да гледат 90-минутни филми.

The films were curated and contextualized.

Филмите бяха подбрани и контекстуализирани.

But the choice was theirs,

Но това беше техен избор

and our audience quickly grew

и аудиторията ни бързо започна

to choose the richest and most varied diet that we could provide.

да избира най-богатите и най-разнообразни филми, които им предоставяхме.

The outcome, immediate.

Резултатът беше незабавен.

It was an education of the most profound and transformative kind.

Това беше обучение от най-пълен и трансформативен вид.

In groups as large as 150 and as small as three,

В групи от 150 души и в групи от трима души,

these young people discovered new places,

тези млади хора откриваха нови места,

new thoughts, new perspectives.

нови мисли, нови перспективи.

By the time the pilot had finished,

Когато пилотният проект свърши,

we had the names of a thousand schools

имахме имената на хиляди училища,

that wished to join.

които искаха да се присъединят.

The film that changed my life

Филмът, който промени живота ми,

is a 1951 film by Vittorio De Sica, "Miracle in Milan."

е филм от 1951 на Виторио де Сика, "Чудо в Милано".

It's a remarkable comment

Той е забележителен коментар

on slums, poverty and aspiration.

на гета, бедност и вдъхновение.

I had seen the film on the occasion of my father's 50th birthday.

Гледах филма по случай 50 годишния рожден ден на баща ми.

Technology then meant we had to hire a viewing cinema,

С тогавашните технологии, трябваше да наемем киносалон,

find and pay for the print and the projectionist.

да намерим и да платим за отпечатването и прожектирането на филма.

But for my father,

Но за баща ми,

the emotional and artistic importance of De Sica's vision was so great

емоционалното и артистично значение на филма на Де Сика беше толкова голямо,

that he chose to celebrate his half-century

че той избра да празнува 50-тия си рожден ден

with his three teenage children and 30 of their friends,

със своите три деца тинейджъри и 30 техни приятели,

"In order," he said,

"за да" - каза той -

"to pass the baton of concern and hope

"предам жезъла на загрижеността и надеждата

on to the next generation."

на следващото поколение."

In the last shot of "Miracle in Milan,"

В последната сцена на "Чудо в Милано"

slum-dwellers float skyward on flying brooms.

обитателите на гето летят в небето на летящи метли.

Sixty years after the film was made

Шестдесет години, след като филмът беше създаден

and 30 years after I first saw it,

и 30 години, след като го гледах за пръв път,

I see young faces tilt up in awe,

виждам лица на млади хора, променени в удивление,

their incredulity matching mine.

тяхното недоверие съпоставимо с моето.

And the speed with which they associate it

Бързината, с която те го свързват

with "Slumdog Millionaire" or the favelas in Rio

с "Беднякът милионер" или с предградията на Рио,

speaks to the enduring nature.

свидетелства за трайната натура.

In a FILMCLUB season about democracy and government,

В сезон на FILMCLUB за демокрация и управление

we screened "Mr. Smith Goes to Washington."

прожектирахме "Г-н Смит отива във Вашингтон".

Made in 1939, the film is older than most of our members' grandparents.

Създаден през 1939 г., филмът е по-стар от повечето баби и дядовци на членовете ни.

Frank Capra's classic values independence and propriety.

Това е филм за класическите ценности на Франк Капра за независимост и собственост.

It shows how to do right,

Той показва, как да се правят правилните неща,

how to be heroically awkward.

как да бъдем героично смешни.

It is also an expression of faith

Също е и изражение на вяра

in the political machine as a force of honor.

в политическата машина като сила на честта.

Shortly after "Mr. Smith" became a FILMCLUB classic,

Скоро след това "Г-н Смит" стана класика във FILMCLUB,

there was a week of all-night filibustering in the House of Lords.

проведохме седмица за противоречия през цялата нощ в Камарата на лордовете.

And it was with great delight

Беше голямо удоволствие

that we found young people up and down the country

да намерим хора от цялата страна,

explaining with authority

които обясняваха с достойнство,

what filibustering was

какви са противоречията

and why the Lords might defy their bedtime on a point of principle.

и защо лордовете защитават времето, когато си лягат като принцип.

After all, Jimmy Stewart filibustered for two entire reels.

Преди всичко, Джими Стюарт обясняваше противоречия в цели два филма.

In choosing "Hotel Rwanda,"

Когато избраха "Хотел Руанда",

they explored genocide of the most brutal kind.

те видяха геноцид от най-бруталния вид.

It provoked tears as well as incisive questions

Това провокира сълзи както и проницателни въпроси

about unarmed peace-keeping forces

за невъоръжените сили на мира

and the double-dealing of a Western society

и за двойното раздаване в Западното общество,

that picks its moral fights with commodities in mind.

което печели моралните си битки, като мисли за стоки.

And when "Schindler's List" demanded that they never forget,

Когато гледаха "Списъкът на Шиндлер", те никога няма да забравят

one child, full of the pain of consciousness, remarked,

дете, което с болка отбелязва:

"We already forgot,

"Вече забравихме

otherwise how did 'Hotel Rwanda' happen?"

как беше заснет "Хотел Руанда".

As they watch more films their lives got palpably richer.

Когато гледат повече филми, живота им става осезаемо по-богат.

"Pickpocket" started a debate about criminality disenfranchisement.

"Джебчия" започна дебат за забрана на престъпността.

"To Sir, with Love" ignited its teen audience.

"На учителя с любов" запали тинейджърската аудитория.

They celebrated a change in attitude

Те празнуаха смяната на отношението си

towards non-white Britons,

към цветните британци,

but railed against our restless school system

но възстанаха срещу нестабилната ни училищна система,

that does not value collective identity,

която не цени колективната идентичност,

unlike that offered by Sidney Poitier's careful tutelage.

за разлика от тази, която предлага Сидни Поатие.

By now, these thoughtful, opinionated, curious young people

До сега тези мислещи, с мнение, любопитни млади хора

thought nothing of tackling films of all forms --

не мислеха за нищо друго, освен за гледане на филми във всички форми -

black and white, subtitled,

черно - бели, със субтитри,

documentary, non-narrative, fantasy --

документални, не разказвателни, фантастични -

and thought nothing of writing detailed reviews

и не мислеха да пишат подробни отчети,

that competed to favor one film over another

с които даваха предпочитания за филми,

in passionate and increasingly sophisticated prose.

като използват страстен и все по-изтънчен стил.

Six thousand reviews each school week

Шест хиляди отчета всяка училищна седмица,

vying for the honor of being review of the week.

които се състезаваха за честта да бъдат отчета на седмицата.

From 25 clubs, we became hundreds, then thousands,

От 25 клуба, станахме стотици, след това хиляди,

until we were nearly a quarter of a million kids

докато достигнахме почти четвърт милион деца

in 7,000 clubs right across the country.

в 7 000 клуба в страната.

And although the numbers were, and continue to be, extraordinary,

Въпреки, че цифрите бяха и продължават да бъдат необикновени,

what became more extraordinary

това, което беше по-необикновено,

was how the experience of critical and curious questioning

беше как опита от задаване на критични и любознателни въпроси

translated into life.

се трансформира в живота.

Some of our kids started talking with their parents,

Някои от децата ни започнаха да говорят с родителите си,

others with their teachers,

други с учителите си

or with their friends.

или с приятелите си.

And those without friends

Тези, които бяха без приятели,

started making them.

започнаха да се сприятеляват.

The films provided communality across all manner of divide.

Филмите създаваха общност, въпреки всички различия.

And the stories they held provided a shared experience.

Историите, които съдържаха, предоставяха споделен опит.

"Persepolis" brought a daughter closer to her Iranian mother,

"Персеполис" върна дъщеря на нейната майка иранка,

and "Jaws" became the way in which one young boy

а "Челюсти" стана начинът, по който ендо малко момче

was able to articulate the fear he'd experienced

можа да се справи със страха, който е изживяло

in flight from violence

избягвайки от насилие,

that killed first his father then his mother,

в която бяха убити първо баща му, после майка му,

the latter thrown overboard on a boat journey.

където тя била изхвърлена от лодка в океана.

Who was right, who wrong?

Кой беше прав, кой грешеше?

What would they do under the same conditions?

Какво ще направят те при същите условия?

Was the tale told well?

Беше ли историята разказана добре?

Was there a hidden message?

Имаше ли скрито послание?

How has the world changed? How could it be different?

Как се е изменил света? По какъв начин е различен?

A tsunami of questions flew out of the mouths of children

Цунами от въпроси излизаха от устата на децата,

who the world didn't think were interested.

за които никой не мислеше, че ще се заинтересуват.

And they themselves had not known they cared.

Самите те не знаеха, че ще се заинтересуват.

And as they wrote and debated,

Когато те пишеха и обсъждаха,

rather than seeing the films as artifacts,

а не гледаха филмите като продукти,

they began to see themselves.

те започнаха да се вглеждат в себе си.

I have an aunt who is a wonderful storyteller.

Имам леля, която е чудесна разказвачка на истории.

In a moment she can invoke images

За секунда тя може да ви накара да си представите,

of running barefoot on Table Mountain and playing cops and robbers.

че тичате боси на Тейбъл маунтин и играете на полицаи и крадци.

Quite recently she told me

Съвсем наскоро тя ми каза,

that in 1948, two of her sisters and my father

че през 1948 г., две от сестрите й и баща ми

traveled on a boat to Israel without my grandparents.

са пътували с кораб до Израел без моите баба и дядо.

When the sailors mutinied at sea in a demand for humane conditions,

Когато моряците измервали дълбочината на морето, търсейки благоприятни условия,

it was these teenagers that fed the crew.

тези тинейджъри нахранили екипажа.

I was past 40 when my father died.

Бях на повече от 40 години, когато баща ми почина.

He never mentioned that journey.

Той никога не спомена за това пътешествие.

My mother's mother left Europe in a hurry

Майката на майка ми отпътува набързо от Европа

without her husband, but with her three-year-old daughter

без съпруга си, а с три годишната си дъщеря

and diamonds sewn into the hem of her skirt.

и с диаманти, зашити в подгъва на полата й.

After two years in hiding,

След като се кри две години,

my grandfather appeared in London.

дядо ми се появи в Лондон.

He was never right again.

Той никога повече не беше справедлив.

And his story was hushed as he assimilated.

Неговата история завърши, когато беше асимилиран.

My story started in England

Историята ми започна в Лондон

with a clean slate and the silence of immigrant parents.

с чисто досие и мълчанието на родители имигранти.

I had "Anne Frank," "The Great Escape,"

Имах "Ан Франк", "Голямото избягване",

"Shoah," "Triumph of the Will."

"Шоа", "Триумфът на желанието".

It was Leni Riefenstahl

Лени Райфенщал

in her elegant Nazi propaganda

със своята елегантна нацистка пропаганда

who gave context to what the family had to endure.

ми даде контекста на това, което семейството трябваше да понесе.

These films held what was too hurtful to say out loud,

Тези филми съдържаха това, което беше твърде мъчително да бъде казано

and they became more useful to me

и за мен те бяха по-полезни

than the whispers of survivors

от шепота на оживелите

and the occasional glimpse of a tattoo

и случайните погледи на татуировката

on a maiden aunt's wrist.

на китката на леля ми.

Purists may feel that fiction dissipates

Пуританите могат да чувстват, че фантастиката разсейва

the quest of real human understanding,

търсенето на истинското човешко разбиране,

that film is too crude

че този филм е твърде груб,

to tell a complex and detailed history,

за да разкаже сложната подробна история

or that filmmakers always serve drama over truth.

или че продуцентите винаги представят драма, а не истина.

But within the reels lie purpose and meaning.

Но във филмите има цел и значение.

As one 12-year-old said after watching "Wizard of Oz,"

Както каза едно 12 годишно дете, след като гледа "Вълшебникът от Оз":

"Every person should watch this,

"Всеки човек трябва да гледа този филм,

because unless you do

защото ако не го гледате,

you may not know that you too have a heart."

няма да знаете, че вие също имате сърце".

We honor reading, why not honor watching with the same passion?

Обичаме да четем, защо не обичаме да гледаме филми със същата страст?

Consider "Citizen Kane" as valuable as Jane Austen.

"Гражданинът Кейн" е също толкова ценен, колкото Джейн Остин.

Agree that "Boyz n the Hood," like Tennyson,

Съгласете се, че "Бойзон дъ Худ", също както Тенисън,

offers an emotional landscape and a heightened understanding

предлага емоционален пейзаж и висше разбиране,

that work together.

които са свързани.

Each a piece of memorable art,

Всяко парче запомнящо се изкуство,

each a brick in the wall of who we are.

всяка тухла в стената, на това, което сме.

And it's okay if we remember Tom Hanks

Няма значение, че не можем да запомним Том Ханкс

better than astronaut Jim Lovell

по-добре от австронавта Джим Ловъл

or have Ben Kingsley's face superimposed onto that of Gandhi's.

или че лицето на Бен Кингсли е сложено върху лицето на Ганди.

And though not real, Eve Harrington, Howard Beale, Mildred Pierce

Въпреки че не са истински, Ив Харингтън, Хоуард Бел, Милдред Пиърс

are an opportunity to discover

са възможност да разберем

what it is to be human,

какво значи да сме хора

and no less helpful to understanding our life and times

и не са по-малко значими, за да разберем живота си и времената,

as Shakespeare is in illuminating the world of Elizabethan England.

също както Шекспир разкрива света на Англия по времето на Елизабет.

We guessed that film,

Предположихме, че филм,

whose stories are a meeting place

чиито истории са съчетание

of drama, music, literature and human experience,

от драма, музика, литература и човешки опит,

would engage and inspire the young people participating in FILMCLUB.

ще вдъхнови младите хора, които участват в FILMCLUB=

What we could not have foreseen

Това, което не бяхме предвидили,

was the measurable improvements

бяха значителните положителни изменения

in behavior, confidence and academic achievement.

в поведението, увереността и академичните постижения.

Once-reluctant students now race to school, talk to their teachers,

Някога незаинтересовани ученици, сега тичат към училище, разговарят с учителите си,

fight, not on the playground,

бият се, но не на игралната площадка,

but to choose next week's film --

а за да изберат филма, който ще гледат следващата седмица -

young people who have found self-definition, ambition

млади хора, които са открили самоопределение, амбиция

and an appetite for education and social engagement

и жажда за образование и социална ангажираност

from the stories they have witnessed.

от историите, които са видяли във филмите.

Our members defy the binary description

Членовете ни отричат двойното описание

of how we so often describe our young.

на това, колко често описваме младежта ни.

They are neither feral nor myopically self-absorbed.

Те не са нито диви, нито късогледно погълнати в себе си.

They are, like other young people,

Те, както другите млади хора,

negotiating a world with infinite choice,

правят избори в свят с неограничени избори,

but little culture of how to find meaningful experience.

но с малко култура как да открият полезен опит.

We appeared surprised at the behaviors

Бяхме удивени от поведението

of those who define themselves

на тези, които се определяха

by the size of the tick on their shoes,

от силата на тракането на обувките си,

yet acquisition has been the narrative we have offered.

но приеха разказите, които им предложихме.

If we want different values

Ако искаме различни ценности,

we have to tell a different story,

трябва да разкажем различна история,

a story that understands that an individual narrative

история, която разбира, че всеки отделен разказ

is an essential component of a person's identity,

е съществен компонент от идентичността на човека,

that a collective narrative

че много разкази

is an essential component of a cultural identity,

са съществен компонент за културна идентичност

and without it it is impossible to imagine yourself

и без това е невъзможно да си представим себе си

as part of a group.

като част от група.

Because when these people get home

Защото когато тези хора отидат в къщи,

after a screening of "Rear Window"

след като са гледали "Прозорец, който гледа към задния двор"

and raise their gaze to the building next door,

и погледнат към съседната постройка,

they have the tools to wonder who, apart from them,

те могат да се чудят кой, освен тях

is out there

живее там

and what is their story.

и какви са техните истории.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)