How to see past your own perspective and find truth | Michael Patrick Lynch

Translator: Stella Yanakieva Reviewer: Anton Hikov

So, imagine that you had your smartphone miniaturized

Представете си, че телефонът ви беше смален и

and hooked up directly to your brain.

прикачен директно към вашия мозък.

If you had this sort of brain chip,

С помощта на този чип,

you'd be able to upload and download to the internet

вие щяхте да качвате и теглите от интернет

at the speed of thought.

със скоростта на мисълта.

Accessing social media or Wikipedia would be a lot like --

Достъпът до социалните мрежи или Уикипедия щеше да представлява,

well, from the inside at least --

или поне отвътре,

like consulting your own memory.

все едно се обръщате към паметта си.

It would be as easy and as intimate as thinking.

Щеше да бъде лесно и лично като мисленето.

But would it make it easier for you to know what's true?

Но щеше ли да бъде по-лесно да знаем кое е истина, и кое не?

Just because a way of accessing information is faster

Само защото един метод за откриване на информация е по-бърз,

it doesn't mean it's more reliable, of course,

това не означава, че е по-достоверен,

нито, че всеки един от нас ще го разбере по един и същ начин,

and it doesn't mean that we would all interpret it the same way.

And it doesn't mean that you would be any better at evaluating it.

и също така, че ще бъдем по-добри в преценката си.

In fact, you might even be worse,

Всъщност, по-вероятно е да не сме,

because, you know, more data, less time for evaluation.

защото повече данни означава по-малко време за анализиране.

Something like this is already happening to us right now.

Нещо подобно вече се случва в момента.

We already carry a world of information around in our pockets,

Ние вече носим купища от информация заедно с нас,

but it seems as if the more information we share and access online,

но изглежда, че колкото повече споделяме и откриваме онлайн,

the more difficult it can be for us to tell the difference

толкова по-трудно е да разграничим

between what's real and what's fake.

истината от измислицата.

It's as if we know more but understand less.

Като че ли знаем повече, но разбираме по-малко.

Характерно е за модерния живот днес

Now, it's a feature of modern life, I suppose,

големи групи от хора да живеят изолирани, в различни балони с информация.

that large swaths of the public live in isolated information bubbles.

We're polarized: not just over values, but over the facts.

Ние сме разделени: не само откъм ценности, но и спрямо фактите.

One reason for that is, the data analytics that drive the internet

Една от причините е, че уеб анализите, които оптимизират интернета,

ни носят не просто повече информация,

get us not just more information,

but more of the information that we want.

ами повече от желаната от нас информация.

Our online life is personalized;

Нашият онлайн живот е персонализиран -

everything from the ads we read

от рекламите, които четем

to the news that comes down our Facebook feed

до новините във Фейсбук -

is tailored to satisfy our preferences.

всичко е приспособено да задоволи нашите предпочитания.

And so while we get more information,

Докато достигаме до повече информация,

голяма част от иформацията отразява самите нас

a lot of that information ends up reflecting ourselves

as much as it does reality.

толкова колкото реалността.

It ends up, I suppose,

Накрая всичко води до

inflating our bubbles rather than bursting them.

разширяването на нашия балон вместо до пръсването му.

And so maybe it's no surprise

Затова не е изненадващо, че

that we're in a situation, a paradoxical situation,

ние се намираме в парадоксална ситуация,

of thinking that we know so much more,

където мислим, че знаем много повече,

and yet not agreeing on what it is we know.

а всъщност не можем да се съгласим какво точно знаем.

So how are we going to solve this problem of knowledge polarization?

Въпросът сега е как можем да разрешим проблема с разделението на познанието?

One obvious tactic is to try to fix our technology,

Едно от очевидните решения би било да пробваме да оправим технологията,

да трансформираме дигиталните платформи,

to redesign our digital platforms,

so as to make them less susceptible to polarization.

за да ги направим по-устойчиви на маркетинговите стратегии.

And I'm happy to report

С радост мога да съобщя,

че много умни хора в Гугъл и Фейсбук правят точно това.

that many smart people at Google and Facebook are working on just that.

And these projects are vital.

И тези проекти са съществени.

I think that fixing technology is obviously really important,

Мисля, че технологическите обновения са изключително важни,

but I don't think technology alone, fixing it, is going to solve the problem

но не съм сигурен, че единствено те могат да разрешат проблема спрямо

of knowledge polarization.

информационното разделение.

В края на краищата, не мисля, че

I don't think that because I don't think, at the end of the day,

това е технологически проблем.

it is a technological problem.

I think it's a human problem,

Според мен, това е човешки проблем,

having to do with how we think and what we value.

който засяга как мислим и какви ценности притежаваме.

In order to solve it, I think we're going to need help.

За да можем да го разрешим, ще имаме нужда от помощ.

We're going to need help from psychology and political science.

Ще имаме нужда от помощ от психологията и политологията.

But we're also going to need help, I think, from philosophy.

Но също така, смятам, че ще се нуждаем от подкрепата на философията.

Because to solve the problem of knowledge polarization,

Защото за да разрешим проблема с информационното разделение,

we're going to need to reconnect

ще имаме нужда да се свържем отново

with one fundamental, philosophical idea:

с една основна философска идея:

that we live in a common reality.

тази, че живеем в обща реалност.

The idea of a common reality is like, I suppose,

Идеята за обща реалност е като много други

a lot of philosophical concepts:

философски понятия:

easy to state

лесна на думи,

but mysteriously difficult to put into practice.

но загадачно трудна за изпълнение.

За да я приемем напълно,

To really accept it,

I think we need to do three things,

ще се нуждаем от три неща,

each of which is a challenge right now.

всяко, от които, ще бъде предизвикателство.

First, we need to believe in truth.

Първо, трябва да вярваме в истината.

You might have noticed

Може да сте забелязали,

that our culture is having something of a troubled relationship

че културата ни има затруднена връзка

with that concept right now.

с тази идея в днешно време.

Струва ми се, че нашите мнения се различават дотолкова,

It seems as if we disagree so much that,

as one political commentator put it not long ago,

както един политик заяви неотдавна,

че сякаш вече не съществуват факти.

it's as if there are no facts anymore.

But that thought is actually an expression

Тази мисъл всъщност е израз

of a sort of seductive line of argument that's in the air.

на едно текущо дръзко твърдение,

It goes like this:

който звучи така:

we just can't step outside of our own perspectives;

ние не можем да погледнем извън собствената си перспектива,

нито да захвърлим собствените си предразсъдъци.

we can't step outside of our biases.

Every time we try,

Всеки път, когато опитаме,

ние просто получаваме повече данни от нашата гледна точка.

we just get more information from our perspective.

So, this line of thought goes,

По пътя на тази логика,

така или иначе можем за признаем, че обективната истина е илюзия,

we might as well admit that objective truth is an illusion,

or it doesn't matter,

която няма значение,

because either we'll never know what it is,

защото или никога няма да знаем каква е,

или изобщо никога не е същестувала.

or it doesn't exist in the first place.

Но това далеч не е нова философска идея -

That's not a new philosophical thought --

skepticism about truth.

скептицизимът спрямо истината.

During the end of the last century, as some of you know,

В края на миналия век, както някои от вас знаят,

it was very popular in certain academic circles.

тази идея беше популярна сред академичните среди.

But it really goes back all the way to the Greek philosopher Protagoras,

Всичко започва с древногръцкия философ Протагор,

if not farther back.

ако не и преди това.

Protagoras said that objective truth was an illusion

Според Протагор обективната истина е илюзия,

because "man is the measure of all things."

защото „човекът е мяра за всички неща“.

Man is the measure of all things.

Човекът е мяра за всички неща.

Това може да изглежда като подтикваща политика за хората,

That can seem like a bracing bit of realpolitik to people,

или дори освобождаваща,

or liberating,

because it allows each of us to discover or make our own truth.

защото позволява на всеки един от нас да открие или създаде собствени истини.

But actually, I think it's a bit of self-serving rationalization

Но това всъщност е доста егоистично осмисляне,

disguised as philosophy.

дегизирано като философия,

It confuses the difficulty of being certain

което възприема трудността да бъдеш сигурен

with the impossibility of truth.

с невъзможността за истина.

Look --

Вижте...

of course it's difficult to be certain about anything;

разбира се, че е трудно да бъдеш сигурен за нещо;

we might all be living in "The Matrix."

като нищо можем да се намираме в "Матрицата".

Вие всички може да имате чип в главата,

You might have a brain chip in your head

който ви праща грешната информация.

feeding you all the wrong information.

But in practice, we do agree on all sorts of facts.

Но, на практика, ние всички се съгласяваме за някои факти.

We agree that bullets can kill people.

Единодушни сме, че куршумите могат да убиват хора.

We agree that you can't flap your arms and fly.

Единодушни сме и, че когато размахаме с ръце, няма да полетим.

Съгласни сме - или поне трябва да сме -

We agree -- or we should --

че съществува една външна реалност,

that there is an external reality

and ignoring it can get you hurt.

чието пренебрегване може да ни нарани.

Nonetheless, skepticism about truth can be tempting,

Въпреки всичко, скептицизмът спрямо истината е примамлив,

because it allows us to rationalize away our own biases.

защото ни позволява да интерпретираме предразсъдъците си.

When we do that, we're sort of like the guy in the movie

Така се превръщаме в главния актьор от филма,

who knew he was living in "The Matrix"

който знае, че живее в "Матрицата",

but decided he liked it there, anyway.

и въпреки това решава, че му харесва там.

В края на краищата, хубаво е да получиш желаното.

After all, getting what you want feels good.

Being right all the time feels good.

Хубаво е и усещането да си прав винаги.

So, often it's easier for us

Често е по-лесно

to wrap ourselves in our cozy information bubbles,

да се затворим в нашите уютни информационни балончета,

да живеем в невежество,

live in bad faith,

and take those bubbles as the measure of reality.

и да базираме познанията си като мярка за реалността.

An example, I think, of how this bad faith gets into our action

Пример за това е приложението на неведението ни -

is our reaction to the phenomenon of fake news.

а именно, реакцията ни спрямо феномена на фалшивите новини.

The fake news that spread on the internet

Фалшивите новини, които се разпространяваха в Интернет

during the American presidential election of 2016

по времето на американските избори от 2016

was designed to feed into our biases,

бяха създадени, за да подхранват предрасъдъците ни,

за да уголемяват балоните, в които сме.

designed to inflate our bubbles.

But what was really striking about it

Най-удивителната част обаче

was not just that it fooled so many people.

не беше, че успяха да заблудят толкова много хора.

What was really striking to me about fake news,

Най-поразителното нещо за фалшивите новини,

the phenomenon,

за този феномен,

is how quickly it itself became the subject of knowledge polarization;

е колко бързо се превърна в предмет на информационно разделение;

so much so, that the very term -- the very term -- "fake news"

до такава степен, че самият термин "фалшиви новини"

now just means: "news story I don't like."

сега носи значението на "новина, която не харесвам".

That's an example of the bad faith towards the truth that I'm talking about.

Това е ярък пример за невежеството спрямо истината.

But the really, I think, dangerous thing

Но за мен най-опасният аспект

about skepticism with regard to truth

от скептицизма спрямо истината

is that it leads to despotism.

е фактът, че води до деспотство.

"Man is the measure of all things"

"Човекът е мяра за всички неща"

inevitably becomes "The Man is the measure of all things."

неизбежно придобива акцент върху "Човекът".

Just as "every man for himself"

Също както "всеки човек е сам за себе си"

always seems to turn out to be "only the strong survive."

винаги се оказва, че "само силните оцеляват".

At the end of Orwell's "1984,"

В края на романа "1984" от Оруел,

агентът О'Брайън измъчва главния герой Уинстън Смит,

the thought policeman O'Brien is torturing the protagonist Winston Smith

into believing two plus two equals five.

за да повярва, че две плюс две е пет.

What O'Brien says is the point,

За О'Брайън смисълът се крие в това, че

is that he wants to convince Smith that whatever the party says is the truth,

каквото и да убеждава Смит е всъщност това, което партията казва, че е истина,

and the truth is whatever the party says.

и истината е, каквото и да казва партията.

And what O'Brien knows is that once this thought is accepted,

Това, което О'Брайън знае е, че веднъж приемеш ли тази идея,

critical dissent is impossible.

критичното мислене става невъзможно.

You can't speak truth to power

Не можеш да спориш с властта,

ако властта е синоним на истината.

if the power speaks truth by definition.

I said that in order to accept that we really live in a common reality,

Както казах, за да приемем, че наистина живеем в споделена реалност,

нуждаем се от три неща.

we have to do three things.

The first thing is to believe in truth.

На първо място, да вярваме в истината.

The second thing can be summed up

Второто нещо може да бъде обобщено

с латинската фраза, която Кант превърна в мотото на Просвещението:

by the Latin phrase that Kant took as the motto for the Enlightenment:

"Sapere aude,"

"Осмели се да бъдеш мъдър"

or "dare to know."

или "осмели се да знаеш".

Or as Kant wants, "to dare to know for yourself."

Или според Кант, "осмели се да знаеш за себе си."

I think in the early days of the internet,

В ранните дни на интернета,

a lot of us thought

много от нас мислеха,

that information technology was always going to make it easier

че информационната технология ще направи по-лесен

for us to know for ourselves,

процеса на себепознаването,

и в много отношения, това е така.

and of course in many ways, it has.

But as the internet has become more and more a part of our lives,

Но колкото повече интернет се е превърнал в част от живота ни,

our reliance on it, our use of it,

нашата зависимост, а и употреба,

has become often more passive.

често се изменят към по-пасивни.

Much of what we know today we Google-know.

Това, което знаем днес, е с помощта на Гугъл.

We download prepackaged sets of facts

Ние теглим предварително дефинирани серии от факти

и ги разбъркваме измежду различните социални мрежи.

and sort of shuffle them along the assembly line of social media.

Now, Google-knowing is useful

Да знаеш от Гугъл е полезно,

precisely because it involves a sort of intellectual outsourcing.

защото означава, че имаш нужните качества да намериш данните.

Ние разтоварваме усилията си в една мрежа пълна с непознати и алгоритми.

We offload our effort onto a network of others and algorithms.

And that allows us, of course, to not clutter our minds

Точно това ни позволява да не пълним главите си

with all sorts of facts.

с всички тези факти,

We can just download them when we need them.

които можем да ги изтеглим, когато ни потрябват.

And that's awesome.

Това е страхотно,

But there's a difference between downloading a set of facts

но има разлика между изтеглянето на група от факти

and really understanding how or why those facts are as they are.

и разбирането им - а, именно, как и защо тези факти са такива, каквито са.

Understanding why a particular disease spreads,

Да разбереш защо една болест се разпространява,

or how a mathematical proof works,

или как работи едно математическо решение,

or why your friend is depressed,

или защо твой приятел е в депресия,

involves more than just downloading.

изисква много повече от едно теглене.

It's going to require, most likely,

За да разбереш, най-вероятно,

doing some work for yourself:

ще трябва да положиш някакво усилие:

having a little creative insight;

да получиш творческо прозрение,

using your imagination;

да използваш въображение,

getting out into the field;

да излезеш навън,

doing the experiment;

да направиш експеримент,

working through the proof;

да тестваш доказателството,

talking to someone.

да говориш с някой.

Now, I'm not saying, of course, that we should stop Google-knowing.

Не казвам, че трябва да спрем да използваме Гугъл за информация,

I'm just saying

но не трябва и

we shouldn't overvalue it, either.

да надценяваме процеса.

We need to find ways of encouraging forms of knowing that are more active,

Трябва да намерим начини за познание, които изискват по-активно участие,

and don't always involve passing off our effort into our bubble.

а не просто да хвърляме усилия, за да надуваме собствения си балон,

Because the thing about Google-knowing is that too often it ends up

защото разбирането от Гугъл често води до

being bubble-knowing.

едно лишено познанство.

And bubble-knowing means always being right.

Това на своя страна означава, че винаги сме прави.

But daring to know,

Да се осмелиш да знаеш,

daring to understand,

да се осмелиш да разбереш,

води до риска да осъзнаеш, че си бил в грешка,

means risking the possibility that you could be wrong.

It means risking the possibility

и означава да рискуваш възможността,

that what you want and what's true are different things.

че това, което искаш и истината са две различни неща.

Това води и до третата част, която трябва да изпълним,

Which brings me to the third thing that I think we need to do

if we want to accept that we live in a common reality.

ако искаме да приемем, че живеем в споделена реалност.

That third thing is: have a little humility.

На трето място: трябва да сме смирени.

By humility here, I mean epistemic humility,

Смиреността като епистемична ценност,

which means, in a sense,

което, в известен смисъл, означава,

knowing that you don't know it all.

да знаем, че не знаем изобщо.

Но означава и нещо повече от това.

But it also means something more than that.

It means seeing your worldview as open to improvement

Означава да оставиш мирогледа си отворен за усъвършенстване

by the evidence and experience of others.

от наблюденията и опита на другите.

Seeing your worldview as open to improvement

Да позволиш на мирогледа си усъвършенстване

by the evidence and experience of others.

от наблюденията и опита на другите,

което е повече от готовността за промени.

That's more than just being open to change.

Повече е и от идеята за самоусъвършенстване.

It's more than just being open to self-improvement.

It means seeing your knowledge as capable of enhancing

Това означава да позволиш на познанието ти да се повиши

or being enriched by what others contribute.

или обогати от приноса на другите.

That's part of what is involved

Това е част от

in recognizing there's a common reality

приемането на обща реалност,

за където всеки един носи отговорност.

that you, too, are responsible to.

I don't think it's much of a stretch to say

Не е далеч от истината да кажем, че

that our society is not particularly great at enhancing or encouraging

нашето общество не е изключително добро в подкрепянето и насърчаването

that sort of humility.

на този тип смиреност.

Това може би се дължи

That's partly because,

well, we tend to confuse arrogance and confidence.

на факта, че често бъркаме арогантността с увереност,

And it's partly because, well, you know,

до известна степен, защото

arrogance is just easier.

арогантността е доста по-лесна.

It's just easier to think of yourself as knowing it all.

Лесно е да смяташ, че знаеш всичко.

It's just easier to think of yourself as having it all figured out.

Изключително лесно е да мислиш, че всичко си разбрал.

But that's another example of the bad faith towards the truth

И това е просто друг пример за нехайството спрямо истината,

that I've been talking about.

за която ви споменах.

So the concept of a common reality,

Така идеята за споделената реалност,

like a lot of philosophical concepts,

като много други философски концепции,

can seem so obvious,

изглежда толкова очевидна,

that we can look right past it

че накрая просто я пропускаме

and forget why it's important.

и забравяме защо е важна.

Democracies can't function if their citizens don't strive,

Демокрацията не може да съществува, ако жителите не се стремят,

at least some of the time,

поне от време на време,

to inhabit a common space,

да делят споделено пространство,

a space where they can pass ideas back and forth

където да могат да разменят свободно идеите си,

когато - и особено когато -

when -- and especially when --

they disagree.

са на различни мнения.

But you can't strive to inhabit that space

Но не можем да мечтаем за общо пространство,

if you don't already accept that you live in the same reality.

ако не сме приели, че живеем в една и съща реалност.

За да я приемем, трябва да вярваме в истината,

To accept that, we've got to believe in truth,

we've got to encourage more active ways of knowing.

трябва да окуражаваме по-активни начини за познание.

And we've got to have the humility

Трябва да имаме смиреност,

to realize that we're not the measure of all things.

за да осъзнаем, че не сме мерило за всички неща.

Може би един ден ще станем свидетели на визията

We may yet one day realize the vision

of having the internet in our brains.

за интернет в главата ни.

But if we want that to be liberating and not terrifying,

Но ако искаме това да бъде освобождаващо, а не плашещо,

if we want it to expand our understanding

ако искаме да разширим разбирането ни,

and not just our passive knowing,

не само пасивното ни познание,

we need to remember that our perspectives,

ние трябва да запомним, че нашите перспективи,

as wondrous, as beautiful as they are,

колкото и удивителни, и красиви да са,

са само това -

are just that --

perspectives on one reality.

перспективи от една реалност.

Благодаря ви.

Thank you.

(Applause)

(Аплодисменти)