Steve Ramirez and Xu Liu: A mouse. A laser beam. A manipulated memory.

Translator: Kitchka Dyankova Reviewer: Anton Hikov

Steve Ramirez: My first year of grad school,

Стив Рамирез: През първата година в университета

се озовах в спалнята си,

I found myself in my bedroom

eating lots of Ben & Jerry's

нагъвайки много Ben & Jerry's,

watching some trashy TV

гледайки някаква долнопробна телевизия

and maybe, maybe listening to Taylor Swift.

и може би, може би слушайки Тейлър Суифт.

I had just gone through a breakup.

Току-що бях преживял раздяла.

(Laughter)

(Смях)

So for the longest time, all I would do

И безкрайно дълго време всичко, което правех,

is recall the memory of this person over and over again,

бе да си спомням това момиче отново и отново,

wishing that I could get rid of that gut-wrenching,

с желанието да се оттърва от онова болезнено,

visceral "blah" feeling.

вътрешно, гадно чувство.

Now, as it turns out, I'm a neuroscientist,

Сега, както излиза, съм невробиолог,

so I knew that the memory of that person

затова знам, че спомена за това момиче

and the awful, emotional undertones that color in that memory,

и ужасните, емоционални оттенъци, които оцветяват този спомен

are largely mediated by separate brain systems.

до голяма степен се дължат на отделни мозъчни системи.

And so I thought, what if we could go into the brain

Така че си помислих - ами ако можехме да влезем в мозъка

and edit out that nauseating feeling

и да изтрием отвратителното чувство,

but while keeping the memory of that person intact?

но да запазим спомена за човека непокътнат?

Then I realized, maybe that's a little bit lofty for now.

Тогава осъзнах, че може би това е малко прекалено за момента.

So what if we could start off by going into the brain

Ами ако започнем с влизането в мозъка

and just finding a single memory to begin with?

и просто открием определен спомен като начало?

Could we jump-start that memory back to life,

Можем ли да "съживим" този спомен,

maybe even play with the contents of that memory?

може би дори да поиграем със съдържанието му?

All that said, there is one person in the entire world right now

След всичко казано дотук, има един човек на света,

that I really hope is not watching this talk.

който, истински се надявам, не гледа тази лекция в момента.

(Laughter)

(Смях)

So there is a catch. There is a catch.

Да, има уловка. Има уловка.

These ideas probably remind you of "Total Recall,"

Тези идеи вероятно ви напомнят за "Зов за завръщане",

"Eternal Sunshine of the Spotless Mind,"

"Блясъкът на чистия ум"

or of "Inception."

или за "Генезис".

But the movie stars that we work with

Но кинозвездите, с които работим

are the celebrities of the lab.

са знаменитости на лабораторията.

Xu Liu: Test mice.

Шу Лиу: Лабораторните мишки.

(Laughter)

(Смях)

As neuroscientists, we work in the lab with mice

Като невробиолози, ние работим с мишки в лабораторията

trying to understand how memory works.

и се опитваме да разберем как работи паметта.

And today, we hope to convince you that now

И днес се надяваме да ви убедим, че сега

we are actually able to activate a memory in the brain

всъщност можем да активираме спомен в мозъка

at the speed of light.

със скоростта на светлината.

To do this, there's only two simple steps to follow.

За да го направим, трябва да следваме две прости стъпки.

First, you find and label a memory in the brain,

Първо, намираме и отбелязваме определен спомен в мозъка

and then you activate it with a switch.

и после го активираме с превключвател.

As simple as that.

Лесно и просто.

(Laughter)

(Смях)

SR: Are you convinced?

СР: Убедихме ли ви?

So, turns out finding a memory in the brain isn't all that easy.

И така, оказа се, че да намерим спомен в мозъка не е толкова лесно.

XL: Indeed. This is way more difficult than, let's say,

ШЛ: Така е. Много по-трудно е, отколкото, да речем,

finding a needle in a haystack,

да намерим игла в купа сено,

because at least, you know, the needle is still something

защото иглата, нали разбирате, поне е нещо,

което физически можем да докоснем с пръсти.

you can physically put your fingers on.

But memory is not.

Докато споменът не е.

And also, there's way more cells in your brain

И също така, в мозъка ни има много повече клетки

than the number of straws in a typical haystack.

от броя на сламките в една типична купа сено.

So yeah, this task does seem to be daunting.

Да, тази задача наистина изглежда обезсърчаваща.

But luckily, we got help from the brain itself.

Но, за щастие, самият мозък ни помогна.

It turned out that all we need to do is basically

Оказа се, че всичко, което трябва да направим

to let the brain form a memory,

е да оставим мозъка да създаде спомен

and then the brain will tell us which cells are involved

и после мозъкът ще ни каже кои клетки участват

in that particular memory.

точно в този спомен.

SR: So what was going on in my brain

СР: Какво се случваше в мозъка ми,

while I was recalling the memory of an ex?

докато извиквах спомена за бивша приятелка?

If you were to just completely ignore human ethics for a second

Ако напълно забравите човешката етика за миг

and slice up my brain right now,

и разрежете мозъка ми в момента,

you would see that there was an amazing number

ще видите, че удивителен брой области

of brain regions that were active while recalling that memory.

са били активни, докато съм си спомнял.

Now one brain region that would be robustly active

Една област, която би била особено активна,

in particular is called the hippocampus,

се нарича хипокампус

which for decades has been implicated in processing

и от десетилетия се свързва с обработването

the kinds of memories that we hold near and dear,

на спомените, които са най-съкровени за нас,

which also makes it an ideal target to go into

което пък я прави идеална цел, където да проникнем

and to try and find and maybe reactivate a memory.

и да се опитаме да намерим и може би да активираме определен спомен отново.

XL: When you zoom in into the hippocampus,

ШЛ: Ако разгледаме отблизо хипокампуса,

of course you will see lots of cells,

ще видим, разбира се, много клетки,

but we are able to find which cells are involved

но ние можем да разберем кои клетки участват

in a particular memory,

в определен спомен,

because whenever a cell is active,

защото всеки път, когато една клетка е активна,

like when it's forming a memory,

както в момента на създаване на спомен,

it will also leave a footprint that will later allow us to know

тя ще остави отпечатък и той по-късно ще ни позволи да разберем,

these cells are recently active.

че тези клетки скоро са били активни.

SR: So the same way that building lights at night

СР: По начина, по който светлините на една сграда през нощта

показват, че вероятно някой наистина работи там

let you know that somebody's probably working there at any given moment,

в даден момент, има биологични сензори

in a very real sense, there are biological sensors

within a cell that are turned on

вътре в клетката, които се включват

only when that cell was just working.

само когато тази клетка току-що е работила.

They're sort of biological windows that light up

Те са един вид биологични прозорци, които светват,

to let us know that that cell was just active.

за да ни съобщят, че тази клетка току-що е била активна.

XL: So we clipped part of this sensor,

ШЛ: Ние изрязахме част от този сензор

and attached that to a switch to control the cells,

и го прикрепихме към един превключвател, за да контролираме клетките,

and we packed this switch into an engineered virus

поставихме превключвателя в един изкуствено създаден вирус

and injected that into the brain of the mice.

и инжектирахме вируса в мозъка на мишка.

So whenever a memory is being formed,

Така всеки път, когато се създава спомен,

any active cells for that memory

на всички активни за този спомен клетки

will also have this switch installed.

също ще бъде инсталиран този превключвател.

SR: So here is what the hippocampus looks like

СР: Ето как изглежда хипокампусът

след създаването на спомен за страх, например.

after forming a fear memory, for example.

The sea of blue that you see here

Синьото море, което виждате тук,

are densely packed brain cells,

представлява гъсто разположени мозъчни клетки,

but the green brain cells,

но зелените мозъчни клетки,

the green brain cells are the ones that are holding on

зелените са тези, които са свързани

с определен страшен спомен.

to a specific fear memory.

So you are looking at the crystallization

И така, вие виждате кристализирането

of the fleeting formation of fear.

на неуловимата формация на страха.

You're actually looking at the cross-section of a memory right now.

Всъщност, в момента гледате напречното сечение на един спомен.

XL: Now, for the switch we have been talking about,

ШЛ: Сега за превключвателя, който споменахме -

ideally, the switch has to act really fast.

в идеалния вариант превключвателят трябва да е наистина бърз.

It shouldn't take minutes or hours to work.

А не да му трябват минути или часове да заработи.

It should act at the speed of the brain, in milliseconds.

Той трябва да се задейства със скоростта на мозъка, за милисекунди.

SR: So what do you think, Xu?

СР: Е, какво мислиш, Шу?

Could we use, let's say, pharmacological drugs

Можем ли да използваме фармакологични средства, да кажем,

to activate or inactivate brain cells?

за да активираме или дезактивираме мозъчни клетки?

XL: Nah. Drugs are pretty messy. They spread everywhere.

ШЛ: Не. Лекарствата доста замърсяват. Те проникват навсякъде.

And also it takes them forever to act on cells.

И също, на тях им трябва цяла вечност, за да въздействат на клетките.

So it will not allow us to control a memory in real time.

Това няма да ни позволи да контролираме един спомен в реално време.

So Steve, how about let's zap the brain with electricity?

Затова, Стив, какво ще кажеш да ударим мозъка с електричество?

SR: So electricity is pretty fast,

СР: Електричеството е доста бързо,

but we probably wouldn't be able to target it

но вероятно няма да можем да го насочим

to just the specific cells that hold onto a memory,

само към определените клетки, които участват в спомена

and we'd probably fry the brain.

и може да изпържим мозъка.

XL: Oh. That's true. So it looks like, hmm,

ШЛ: О, вярно. Изглежда, че

indeed we need to find a better way

наистина трябва да намерим по-добър начин

to impact the brain at the speed of light.

да въздействаме на мозъка със скоростта на светлината.

SR: So it just so happens that light travels at the speed of light.

СР: По стечение на обстоятелствата светлината пътува със скоростта на светлината.

So maybe we could activate or inactive memories

Така че, може би можем да активираме или дезактивираме спомени,

by just using light --

като използваме светлина.

XL: That's pretty fast.

ШЛ: Това е доста бързо.

SR: -- and because normally brain cells

СР: Oбикновено мозъчните клетки

don't respond to pulses of light,

не реагират на светлинни пулсации,

so those that would respond to pulses of light

тези, които биха реагирали са

are those that contain a light-sensitive switch.

клетките със светло-чувствителен превключвател.

Now to do that, first we need to trick brain cells

За да направим това, първо трябва да "излъжем" мозъчните клетки

to respond to laser beams.

да реагират на лазерни лъчи.

XL: Yep. You heard it right.

ШЛ: Да. Добре чухте.

We are trying to shoot lasers into the brain.

Опитваме се да стреляме с лазер в мозъка.

(Laughter)

(Смях)

SR: And the technique that lets us do that is optogenetics.

СР: И технологията, която ни позволява да го направим е оптогенетиката.

Optogenetics gave us this light switch that we can use

Оптогенетиката ни даде този светлинен превключвател, който можем да използваме

to turn brain cells on or off,

за да включваме или изключваме мозъчните клетки

and the name of that switch is channelrhodopsin,

и името на този превключвател е канален родопсин -

seen here as these green dots attached to this brain cell.

тук се вижда като зелени точки, залепени за тази мозъчна клетка.

You can think of channelrhodopsin as a sort of light-sensitive switch

Можем да разглеждаме каналния родопсин като вид светло-чувствителен превключвател,

that can be artificially installed in brain cells

който може изкуствено да се инсталира в мозъчните клетки,

so that now we can use that switch

така че да можем да го използваме

to activate or inactivate the brain cell simply by clicking it,

за активиране или дезактивиране на мозъчната клетка с просто щракване,

and in this case we click it on with pulses of light.

а в този случай включващото щракване са светлинните пулсации.

XL: So we attach this light-sensitive switch of channelrhodopsin

ШЛ: И така, прикрепваме светло-чувствителния превключвател канален родопсин

to the sensor we've been talking about

към сензора, който споменахме

and inject this into the brain.

и ги инжектираме в мозъка.

So whenever a memory is being formed,

Така всеки път, когато се създава спомен,

any active cell for that particular memory

на всяка клетка, активна точно за този спомен,

will also have this light-sensitive switch installed in it

също ще бъде инсталиран този светло-чувствителен превключвател,

so that we can control these cells

за да можем да контролираме активните клетки

by the flipping of a laser just like this one you see.

чрез насочване на лазер - точно като този, който виждате.

SR: So let's put all of this to the test now.

СР: И сега, нека да тестваме всичко това.

What we can do is we can take our mice

Можем да направим следното: да вземем нашите мишки

and then we can put them in a box that looks exactly like this box here,

и да ги сложим в кутия, която изглежда точно като тази тук,

and then we can give them a very mild foot shock

после да ги подложим на много лек удар в краката,

so that they form a fear memory of this box.

така че да си създадат спомен за страх от тази кутия.

They learn that something bad happened here.

Те научават, че нещо лошо се е случило тук.

Now with our system, the cells that are active

Какво става в нашата система - клетките в хипокампуса,

in the hippocampus in the making of this memory,

които са активни в създаването на спомена,

only those cells will now contain channelrhodopsin.

само тези клетки сега ще съдържат канален родопсин.

XL: When you are as small as a mouse,

ШЛ: Ако сте малки колкото мишка,

it feels as if the whole world is trying to get you.

ще ви се струва, че целият свят ви преследва.

So your best response of defense

Най-добрата ви защитна реакция

is trying to be undetected.

е да се опитате да станете незабележими.

Whenever a mouse is in fear,

Когато една мишка се страхува,

it will show this very typical behavior

тя ще покаже много характерно поведение -

ще стои в един от ъглите на кутията,

by staying at one corner of the box,

trying to not move any part of its body,

опитвайки да не помръдва никоя част от тялото си

and this posture is called freezing.

и тази поза се нарича замръзване.

So if a mouse remembers that something bad happened in this box,

Ако мишката си спомня, че нещо лошо се е случило в кутията,

and when we put them back into the same box,

когато я сложим обратно в същата кутия,

it will basically show freezing

тя ще замръзне,

because it doesn't want to be detected

защото не иска да бъде забелязана

by any potential threats in this box.

от някоя от потенциалните заплахи в кутията.

SR: So you can think of freezing as,

СР: Можете да си обясните замръзването така:

you're walking down the street minding your own business,

вървите си по улицата по собствените си дела

and then out of nowhere you almost run into

и изведнъж, незнайно как, почти се сблъсквате

с бивша приятелка или бивш приятел -

an ex-girlfriend or ex-boyfriend,

and now those terrifying two seconds

тези ужасяващи две секунди,

where you start thinking, "What do I do? Do I say hi?

в които си мислите: "Какво да правя? Да кажа ли здрасти?

Do I shake their hand? Do I turn around and run away?

Да й стисна ли ръката? Да се обърна ли и да избягам?

Do I sit here and pretend like I don't exist?"

Да седна ли тук и да се престоря, че не съществувам?".

Those kinds of fleeting thoughts that physically incapacitate you,

Този вид прелитащи мисли, които физически ви изваждат от строя

that temporarily give you that deer-in-headlights look.

и временно ви докарват видa на елен, заслепен от фарове.

XL: However, if you put the mouse in a completely different

ШЛ: Ако, обаче, сложите мишката в съвсем различна

new box, like the next one,

нова кутия, като следващата,

it will not be afraid of this box

тя няма да се страхува от нея,

because there's no reason that it will be afraid of this new environment.

защото няма причина да се страхува от новата среда.

But what if we put the mouse in this new box

Ами ако сложим мишката в новата кутия,

but at the same time, we activate the fear memory

но в същото време активираме спомена за страх

using lasers just like we did before?

чрез лазер, точно както направихме преди?

Are we going to bring back the fear memory

Ще върнем ли страшния спомен

for the first box into this completely new environment?

за първата кутия в това съвсем ново обкръжение?

SR: All right, and here's the million-dollar experiment.

СР: Добре, ето го експеримента за милион долара.

Now to bring back to life the memory of that day,

За да съживя спомена за онзи ден,

I remember that the Red Sox had just won,

си спомням, че Ред Сокс току-що бяха победили,

it was a green spring day,

беше зелен пролетен ден,

perfect for going up and down the river

чудесен за разходки по реката

and then maybe going to the North End

и после може би до Норд Енд

to get some cannolis, #justsaying.

за малко каноли. Просто го споменавам.

Now Xu and I, on the other hand,

Шу и аз, от друга страна,

were in a completely windowless black room

бяхме в тъмна стая без нито един прозорец

not making any ocular movement that even remotely resembles an eye blink

и очите ни не се движеха, дори в далечно подобие на мигане,

because our eyes were fixed onto a computer screen.

защото бяха фиксирани в екрана на един компютър.

We were looking at this mouse here trying to activate a memory

Гледахме тази мишка тук и се опитвахме да активираме спомен

за пръв път, използвайки нашата техника.

for the first time using our technique.

ШЛ: И ето какво видяхме.

XL: And this is what we saw.

When we first put the mouse into this box,

Когато в началото сложихме мишката в тази кутия,

it's exploring, sniffing around, walking around,

тя започна да проучва, да души наоколо, да се разхожда,

minding its own business,

да си върши работата,

because actually by nature,

защото по природа,

mice are pretty curious animals.

мишките всъщност са доста любопитни животни.

They want to know, what's going on in this new box?

Те искат да знаят какво става в тази нова кутия.

It's interesting.

Интересно е.

But the moment we turned on the laser, like you see now,

Но в момента, в който включихме лазера, както виждате сега,

all of a sudden the mouse entered this freezing mode.

мишката изведнъж изпадна в замръзнало състояние.

It stayed here and tried not to move any part of its body.

Тя стоеше тук и се опитваше изобщо да не помръдва.

Clearly it's freezing.

Очевидно замръзваше.

So indeed, it looks like we are able to bring back

И наистина, изглежда сме в състояние да съживим

the fear memory for the first box

спомена за страх от първата кутия

in this completely new environment.

в тази съвсем нова среда.

While watching this, Steve and I

Докато гледахме всичко това, Стив и аз

are as shocked as the mouse itself.

се шокирахме толкова, колкото и мишката.

(Laughter)

(Смях)

So after the experiment, the two of us just left the room

След експеримента двамата просто излязохме от стаята

without saying anything.

без да кажем нищо.

After a kind of long, awkward period of time,

След дълга, неловка пауза

Steve broke the silence.

Стив наруши мълчанието.

SR: "Did that just work?"

СР: "Проработи ли това току-що?"

XL: "Yes," I said. "Indeed it worked!"

ШЛ: "Да", казах аз. "Наистина проработи!"

We're really excited about this.

Бяхме силно развълнувани.

And then we published our findings

После публикувахме откритията си

in the journal Nature.

в списание Нейчър.

Ever since the publication of our work,

Откакто публикувахме работата си

we've been receiving numerous comments

получаваме много коментари

from all over the Internet.

отвсякъде по Интернет.

Maybe we can take a look at some of those.

Нека да погледнем някои от тях.

["OMGGGGG FINALLY... so much more to come, virtual reality, neural manipulation, visual dream emulation... neural coding, 'writing and re-writing of memories', mental illnesses. Ahhh the future is awesome"]

БОЖЕ МОЙ, НАЙ–ПОСЛЕ... и още толкова много неща ще се появят, виртуална реалност, мозъчна манипулация, надпревара във визуализирането на мечти, невронно кодиране,"записи и презаписи на спомени", душевни болести. Ахх, бъдещето е прекрасно"

SR: So the first thing that you'll notice is that people

СР: Първото нещо, което ще забележите, е че хората

have really strong opinions about this kind of work.

имат доста затвърдени мнения за този вид работа.

Now I happen to completely agree with the optimism

Аз се съгласявам напълно с оптимизма

of this first quote,

на първото мнение,

because on a scale of zero to Morgan Freeman's voice,

защото по скалата от нула до гласа на Морган Фрийман,

it happens to be one of the most evocative accolades

то се явява една от най-емоционалните похвали,

that I've heard come our way.

които сме получавали.

(Смях)

(Laughter)

But as you'll see, it's not the only opinion that's out there.

Но както ще видите, то не е единственото мнение.

["This scares the hell out of me... What if they could do that easily in humans in a couple of years?! OH MY GOD WE'RE DOOMED"]

"Това ме плаши до смърт... Ами ако след две години те могат лесно да го правят и върху хора? О, БОЖЕ, ОБРЕЧЕНИ СМЕ"

XL: Indeed, if we take a look at the second one,

ШЛ: Наистина, ако погледнем второто,

I think we can all agree that it's, meh,

мисля, всички ще се съгласим, че може би не

probably not as positive.

е толкова позитивно.

But this also reminds us that,

Но това ни напомня, че

although we are still working with mice,

макар и все още да работим с мишки,

it's probably a good idea to start thinking and discussing

може би е добра идея да започнем да мислим и да обсъждаме

about the possible ethical ramifications

възможните етични последици

of memory control.

от контрола на паметта.

SR: Now, in the spirit of the third quote,

СР: А сега, в духа на третото мнение,

we want to tell you about a recent project that we've been

искаме да ви разкажем за един проект, по който работихме скоро

working on in lab that we've called Project Inception.

в лабораторията и го нарекохме Проектът Генезис.

["They should make a movie about this. Where they plant ideas into peoples minds, so they can control them for their own personal gain. We'll call it: Inception."]

"Трябва да направят филм за това. Как се внедряват идеи в умовете на хората, за да могат да бъдат контролирани за личната изгода на някого. Ще го наречем Генезис"

So we reasoned that now that we can reactivate a memory,

И така, ние се замислихме - щом вече можем да съживяваме спомени,

what if we do so but then begin to tinker with that memory?

какво ще стане, ако активираме спомен и после започнем да го "бърникаме"?

Could we possibly even turn it into a false memory?

Можем ли евентуално да го превърнем във фалшив спомен?

XL: So all memory is sophisticated and dynamic,

ШЛ: Паметта е сложна и динамична,

but if just for simplicity, let's imagine memory

но за да опростим, нека си я представим

as a movie clip.

като видео клип.

So far what we've told you is basically we can control

Дотук в общи линии ви казахме, че можем да контролираме

this "play" button of the clip

бутона за пускане на клипа,

so that we can play this video clip any time, anywhere.

т.е. можем да пуснем този видео клип по всяко време и навсякъде.

But is there a possibility that we can actually get

Но има ли възможност да влезем

inside the brain and edit this movie clip

вътре в мозъка и да редактираме видео клипа,

so that we can make it different from the original?

така че да го направим различен от оригинала?

Yes we can.

Да, има такава възможност.

Turned out that all we need to do is basically

Оказа се, че всичко, което трябва да направим,

reactivate a memory using lasers just like we did before,

е да съживим един спомен с лазери, точно както го направихме преди,

but at the same time, if we present new information

но в същото време, ако подадем нова информация

and allow this new information to incorporate into this old memory,

и позволим на тази информация да се слее със стария спомен,

this will change the memory.

това ще промени стария спомен.

It's sort of like making a remix tape.

Прилича на правенето на ремикс.

SR: So how do we do this?

СР: Как постигаме това?

Rather than finding a fear memory in the brain,

Вместо да търсим спомен за страх в мозъка,

we can start by taking our animals,

започваме, като поставяме животните си в,

and let's say we put them in a blue box like this blue box here

да кажем, синя кутия като тази тук,

and we find the brain cells that represent that blue box

откриваме мозъчните клетки, които представят тази кутия

and we trick them to respond to pulses of light

и ги накарваме да реагират на светлинни импулси,

exactly like we had said before.

точно както казахме преди.

Now the next day, we can take our animals and place them

На следващия ден взимаме животните и ги слагаме

in a red box that they've never experienced before.

в червена кутия, където никога не са били.

We can shoot light into the brain to reactivate

Можем да облъчим мозъка със светлина, за да съживим

the memory of the blue box.

спомена за синята кутия.

So what would happen here if, while the animal

Какво ще се случи, ако, докато животното

is recalling the memory of the blue box,

си спомня синята кутия,

we gave it a couple of mild foot shocks?

го подложим на два леки удара в краката?

So here we're trying to artificially make an association

Тук се опитваме изкуствено да направим асоциация

between the memory of the blue box

между спомена за синята кутия

and the foot shocks themselves.

и самите удари в краката.

We're just trying to connect the two.

Просто се опитваме да свържем двете неща.

So to test if we had done so,

За да проверим дали сме успели,

we can take our animals once again

можем още веднъж да вземем нашите животни

and place them back in the blue box.

и да ги върнем обратно в синята кутия.

Again, we had just reactivated the memory of the blue box

Да повторим - току-що съживихме спомена за синята кутия,

while the animal got a couple of mild foot shocks,

докато животното получаваше два леки удара в краката

and now the animal suddenly freezes.

и сега то внезапно замръзна.

It's as though it's recalling being mildly shocked in this environment

Сякаш си спомни, че е било леко ударено в тази среда,

even though that never actually happened.

въпреки че в действителност това никога не се е случвало.

So it formed a false memory,

То е създало фалшив спомен,

because it's falsely fearing an environment

защото напразно се страхува от среда,

where, technically speaking,

в която на практика

нищо лошо не му се е случило.

nothing bad actually happened to it.

XL: So, so far we are only talking about

ШЛ: Дотук говорим само за

this light-controlled "on" switch.

контролирания чрез светлина превключвател, който "включва" спомена.

In fact, we also have a light-controlled "off" switch,

Всъщност, имаме и контролиран чрез светлина "изключващ" превключвател

and it's very easy to imagine that

и е много лесно да си представим, че

by installing this light-controlled "off" switch,

с инсталирането му

we can also turn off a memory, any time, anywhere.

ще можем също и да изключваме спомени по всяко време и навсякъде.

So everything we've been talking about today

Всичко, за което говорим днес

is based on this philosophically charged principle of neuroscience

се основава на заредения с философия принцип на невронауката,

that the mind, with its seemingly mysterious properties,

че съзнанието, с неговите привидно загадъчни свойства,

is actually made of physical stuff that we can tinker with.

всъщност е изградено от физическа материя, която можем да променяме и "поправяме".

SR: And for me personally,

СР: Лично аз

I see a world where we can reactivate

виждам свят, в който можем да съживяваме

any kind of memory that we'd like.

всички спомени, които поискаме.

I also see a world where we can erase unwanted memories.

Виждам свят, в който можем да изтриваме нежелани спомени.

Now, I even see a world where editing memories

И дори виждам свят, където редактирането на спомени

is something of a reality,

е нещо като реалност,

because we're living in a time where it's possible

защото живеем във време, в което е възможно

to pluck questions from the tree of science fiction

да си дръпнем въпроси от дървото на научната фантастика

and to ground them in experimental reality.

и да ги приземим в експерименталната реалност.

XL: Nowadays, people in the lab

ШЛ: Днес, хората в лабораторията

and people in other groups all over the world

и хората от други групи навсякъде по света

are using similar methods to activate or edit memories,

използват близки методи за активиране или редактиране на спомени,

whether that's old or new, positive or negative,

независимо дали са стари или нови, позитивни или негативни -

all sorts of memories so that we can understand

всякакъв вид спомени, така че да можем да разберем

how memory works.

как работи паметта.

SR: For example, one group in our lab

СР: Например, една група в нашата лаборатория

was able to find the brain cells that make up a fear memory

успя да открие мозъчните клетки, които създават един спомен за страх

and converted them into a pleasurable memory, just like that.

и го превърна в приятен спомен просто ей така.

That's exactly what I mean about editing these kinds of processes.

Точно това имам предвид за редактирането на този вид процеси.

Now one dude in lab was even able to reactivate

Един тип от лабораторията успя дори да съживи

memories of female mice in male mice,

спомени на женска мишка у мъжка мишка,

which rumor has it is a pleasurable experience.

което, според слуховете, е приятно преживяване.

XL: Indeed, we are living in a very exciting moment

ШЛ: Наистина, живеем в много вълнуващ момент,

where science doesn't have any arbitrary speed limits

когато науката няма наложени никакви ограничения на скоростта,

but is only bound by our own imagination.

а е ограничена единствено от собственото ни въображение.

SR: And finally, what do we make of all this?

СР: И накрая, до какво ни доведе всичко това?

How do we push this technology forward?

Как ще развием тази технология?

These are the questions that should not remain

Тези въпроси не трябва да останат

just inside the lab,

само в лабораторията

and so one goal of today's talk was to bring everybody

и затова, една от целите на днешната беседа бе да осведомим всички

up to speed with the kind of stuff that's possible

за нещата, които са възможни

in modern neuroscience,

в модерната невронаука,

but now, just as importantly,

но също толкова важно е

to actively engage everybody in this conversation.

активно да ангажираме всички в този разговор.

So let's think together as a team about what this all means

Затова, нека помислим заедно, като един отбор, какво означава всичко това

и накъде можем, накъде трябва да поемем оттук,

and where we can and should go from here,

because Xu and I think we all have

защото Шу и аз мислим, че всички ние трябва

some really big decisions ahead of us.

да вземем някои наистина важни решения в бъдеще.

Thank you. XL: Thank you.

Благодаря ви. ШЛ:Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)