Clay Shirky: How the Internet will (one day) transform government

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Pavlina Koleva Reviewer: Anton Hikov

I want to talk to you today about something

Искам днес да ви поговоря за нещо,

the open-source programming world can teach democracy,

на което света на отвореният програмен код може да научи демокрацията,

but before that, a little preamble.

но преди това малко встъпление.

Let's start here.

Да започнем от тук.

This is Martha Payne. Martha's a 9-year-old Scot

Това е Марта Пейн. Тя е 9 годишна шотландка,

who lives in the Council of Argyll and Bute.

живееща в общината на Аргайл и Бют.

A couple months ago, Payne started a food blog

Преди няколко месеца, Пейн започнала блог за хранене,

called NeverSeconds, and she would take her camera

наречен НевърСекъндс, в който взема камерата си

with her every day to school to document

всеки ден на училище, за да документира

her school lunches.

училищните си обеди.

Can you spot the vegetable? (Laughter)

Виждате ли зеленчука? (Смях)

And, as sometimes happens,

И както понякога се случва

this blog acquired first dozens of readers,

този блог събрал отначало дузина читатели,

and then hundreds of readers,

после стотици читатели

and then thousands of readers, as people tuned in

и после хиляди читатели, като се зарибили хората

to watch her rate her school lunches,

да следят как си оценява училищните обеди,

including on my favorite category,

включително любимата ми категория

"Pieces of hair found in food." (Laughter)

"Косми намерени в храна". (Смях)

This was a zero day. That's good.

Този беше ден с 0. Това е добре.

And then two weeks ago yesterday, she posted this.

И преди две седмици, тя постна следното.

A post that read: "Goodbye."

Пост, с който казва "Довиждане".

And she said, "I'm very sorry to tell you this, but

Казва: "Съжалявам да ви кажа, че

my head teacher pulled me out of class today and told me

класната ми ме извика от час днес и ми каза,

I'm not allowed to take pictures in the lunch room anymore.

че повече не ми е позволено да правя снимки в столовата.

I really enjoyed doing this.

Наистина ми харесваше.

Thank you for reading. Goodbye."

Благодаря, че четяхте. Довиждане."

You can guess what happened next, right? (Laughter)

Може да познаете какво последва, нали? (Смях)

The outrage was so swift, so voluminous, so unanimous,

Възмущението беше толкова бързо, толкова голямо, толкова единодушно,

that the Council of Argyll and Bute reversed themselves

че Общината на Аргайл и Бют се обърнаха

the same day and said, "We would,

в същия ден и казаха:

we would never censor a nine-year-old." (Laughter)

"Ние никога не бихме цензурирали 9 годишно." (Смях)

Except, of course, this morning. (Laughter)

Освен, разбира се, тази сутрин. (Смях)

And this brings up the question,

И това поражда въпроса,

какво ги е накарало да си мислят, че ще им се размине

what made them think they could get away

with something like that? (Laughter)

с нещо подобно? (Смях)

And the answer is, all of human history prior to now.

И отговорът е, цялата човешка история до този момент.

(Laughter) So,

(Смях) Та,

what happens when a medium suddenly puts

какво се случва, когато медия внезапно пусне

a lot of new ideas into circulation?

много нови идеи в обръщение?

Now, this isn't just a contemporaneous question.

Сега, това не е само съвременен въпрос.

This is something we've faced several times

Това е нещо, с което сме се сблъсквали няколко пъти

over the last few centuries.

за последните няколко века.

When the telegraph came along, it was clear

Когато телеграфът се появил, било ясно,

that it was going to globalize the news industry.

че ще глобализира новинарската индустрия.

What would this lead to?

До какво ще доведе това?

Well, obviously, it would lead to world peace.

Е, очевидно, ще доведе до световен мир.

The television, a medium that allowed us not just to hear

Телевизията, медия позволяваща ни не само да чуваме,

but see, literally see, what was going on

но и да виждаме, буквално, какво се случва

elsewhere in the world, what would this lead to?

другаде по света, до какво ще доведе това?

World peace. (Laughter)

Световен мир. (Смях)

The telephone?

Телефонът?

You guessed it: world peace.

Познахте: световен мир.

Sorry for the spoiler alert, but no world peace. Not yet.

Извинете за издаването, но няма световен мир. Не още.

Even the printing press, even the printing press

Дори печатната преса

was assumed to be a tool that was going to enforce

се очаквало да е средство за налагане

Catholic intellectual hegemony across Europe.

на Католическо интелектуално господство из Европа.

Вместо това, получихме 95-те постулата на Мартин Лутер,

Instead, what we got was Martin Luther's 95 Theses,

the Protestant Reformation, and, you know,

Протестантската реформация и

the Thirty Years' War. All right,

Трийсет годишната война. Добре,

so what all of these predictions of world peace got right

това, което са улучили всички тези предсказания за световен мир

is that when a lot of new ideas suddenly

е, че когато много нови идеи изведнъж

come into circulation, it changes society.

се завъртят, това променя обществото.

What they got exactly wrong was what happens next.

Това, което са объркали тотално е какво се случва след това.

The more ideas there are in circulation,

Колкото повече идеи циркулират,

the more ideas there are for any individual to disagree with.

толкова повече идеи има за всеки да бъде несъгласен.

More media always means more arguing.

Повече медии винаги значи повече спорове.

That's what happens when the media's space expands.

Това се случва, когато медийното пространство нараства.

And yet, when we look back on the printing press

И все пак, като погледнем назад към печатната преса,

in the early years, we like what happened.

в началото ни харесва какво се е случило.

We are a pro-printing press society.

Ние сме про-печатно общество.

So how do we square those two things,

И къде е обединението на тези две неща,

that it leads to more arguing, but we think it was good?

това че води до повече спорове, но мислим, че е добро?

And the answer, I think, can be found in things like this.

И отговорът, струва ми се, може да бъде намерен в такива неща.

This is the cover of "Philosophical Transactions,"

Това е корицата на "Философски Транзакции",

the first scientific journal ever published in English

първото научно списание публикувано някога на английски,

in the middle of the 1600s,

в средата на 17 век

and it was created by a group of people who had been

и е създаден от група хора, които

calling themselves "The Invisible College,"

се наричали "Невидимият колеж",

a group of natural philosophers who only later

група естествознатели, които по-късно

would call themselves scientists,

биха се нарекли учени,

and they wanted to improve the way

и те искали да подобрят начинът по който

natural philosophers argued with each other,

естествознателите спорели помежду си,

and they needed to do two things for this.

а за това им трябвали две неща.

They needed openness. They needed to create a norm

Трябвала им откритост. Трябвала им норма,

which said, when you do an experiment,

която да определя, когато правиш експеримент,

you have to publish not just your claims,

трябва да публикуваш не само твърденията си,

but how you did the experiment.

но и как си направил експеримента.

If you don't tell us how you did it, we won't trust you.

Ако не ни кажеш как си го направил, няма да ти повярваме.

But the other thing they needed was speed.

Но другото нещо, от което се нуждаели е бързодействие.

They had to quickly synchronize what

Трябвало бързо да синхронизират

other natural philosophers knew. Otherwise,

какво знаели другите естествознатели. Иначе,

you couldn't get the right kind of argument going.

не можеш да получиш правилната насока за оспорване.

The printing press was clearly the right medium for this,

Печатната преса очевидно била правилната медия за това

but the book was the wrong tool. It was too slow.

но книгата била грешният инструмент. Твърде бавна била.

And so they invented the scientific journal

И те изобретили научните списания

as a way of synchronizing the argument

като способ за синхронизиране на аргументи

across the community of natural scientists.

сред обществото на естествознателите.

The scientific revolution wasn't created by the printing press.

Научната революция не била създадена от печатната преса.

It was created by scientists,

Била създадена от учените,

but it couldn't have been created if they didn't have

но не би могла да бъде създадена

a printing press as a tool.

ако не са имали печатната преса като инструмент.

So what about us? What about our generation,

А при нас? Какво да кажем за нашето поколение,

and our media revolution, the Internet?

нашата медийна революция, Интернет?

Well, predictions of world peace? Check. (Laughter)

Ами предсказания за световен мир? Има. (Смях)

More arguing? Gold star on that one. (Laughter)

Повече спорове? Шестица по този параграф. (Смях)

(Laughter)

(Смях)

I mean, YouTube is just a gold mine. (Laughter)

В смисъл YouTube е златна мина. (Смях)

Better arguing? That's the question.

По-добри спорове? Това е въпросът.

So I study social media, which means,

Аз изучавам социалните медии, което значи,

to a first approximation, I watch people argue.

приблизително, че гледам как хората спорят.

And if I had to pick a group that I think is

И ако трябваше да избера група, която смятам за

our Invisible College, is our generation's collection of people

нашия Невидим Колеж, това е множеството от хора на нашето поколение,

trying to take these tools and to press it into service,

опитващи се да вземат тези инструменти и да ги вкарат в употреба,

not for more arguments, but for better arguments,

не за повече спорове, а за по-добри спорове,

I'd pick the open-source programmers.

бих избрал програмистите на софтуер с отворен код.

Programming is a three-way relationship

Програмирането е тристранно отношение

between a programmer, some source code,

между програмист, код

и компютърът, на който трябва да се изпълни, но компютрите

and the computer it's meant to run on, but computers

are such famously inflexible interpreters of instructions

са толкова известни като негъвкави интерпретатори на инструкции,

that it's extraordinarily difficult to write out a set

че е изключително трудно да се напише серия

of instructions that the computer knows how to execute,

от инструкции които компютърът да знае как да изпълни

and that's if one person is writing it.

и това ако само един човек ги пише.

Once you get more than one person writing it,

Когато започнат да пишат повече хора

it's very easy for any two programmers to overwrite

е много лесно всеки двама програмисти да пренаписват

each other's work if they're working on the same file,

работата си ако работят по един файл,

or to send incompatible instructions

или да изпратят несъвместими инструкции,

that simply causes the computer to choke,

които причиняват забиване на компютъра

and this problem grows larger

и проблемът става по-голям,

the more programmers are involved.

колкото повече програмисти се включат.

To a first approximation, the problem of managing

Горе-долу, проблемът с управлението

a large software project is the problem

на голям софтуерен проект е проблемът

of keeping this social chaos at bay.

да се държи на разстояние социалният хаос.

Now, for decades there has been a canonical solution

Сега, от години има стандартно решение

to this problem, which is to use something called

на този проблем, което е да се ползва нещо наречено

a "version control system,"

система за контрол на версиите,

and a version control system does what is says on the tin.

а те правят именно това.

It provides a canonical copy of the software

Предоставят стандартно копие на софтуера,

on a server somewhere.

някъде на сървър.

The only programmers who can change it are people

Единствените програмисти, които могат да го променят са хора

who've specifically been given permission to access it,

на които изрично са дадени права да го достъпят

and they're only allowed to access the sub-section of it

и им е позволено да достъпят само част от него,

that they have permission to change.

която имат право да променят.

And when people draw diagrams of version control systems,

И когато хората рисуват диаграми на системи за контрол на версиите,

the diagrams always look something like this.

диаграмите винаги изглеждат по подобен начин.

All right. They look like org charts.

Така. Те приличат на графика на организационна структура.

And you don't have to squint very hard

И не се налага да присвивате очи много,

to see the political ramifications of a system like this.

за да видите политическите разклонения на система като тази.

This is feudalism: one owner, many workers.

Това е феодализъм: един собственик, много работници.

Now, that's fine for the commercial software industry.

Това е приемливо за комерсиалната софтуерна индустрия.

It really is Microsoft's Office. It's Adobe's Photoshop.

Това буквално е Офис пакетът на Майкрософт. Това е Фотошоп.

The corporation owns the software.

Корпорацията притежава софтуера.

The programmers come and go.

А програмистите идват и си отиват.

But there was one programmer who decided

Но един програмист решил,

that this wasn't the way to work.

че не това е начинът да се работи.

This is Linus Torvalds.

Това е Линус Торвалдс.

Torvalds is the most famous open-source programmer,

Торвалдс е най-известният програмист на софтуер с отворен код,

created Linux, obviously, and Torvalds looked at the way

създател на Линукс, очевидно, и Торвалдс разгледал начина,

the open-source movement had been dealing with this problem.

по който движението за отворен код се справяло с проблема.

Open-source software, the core promise of the open-source license,

Софтуерът с отворен код, основното правило на лиценза му

is that everybody should have access to all the source code

е, че всеки трябва да има достъп до целия код

all the time, but of course, this creates

през цялото време, но естествено това създава

the very threat of chaos you have to forestall

заплаха за хаос, която да предотвратиш,

in order to get anything working.

за да може нещо да работи.

So most open-source projects just held their noses

Затова повечето проекти с отворен код просто си затворили очите

and adopted the feudal management systems.

и възприели феодалните системи за управление.

But Torvalds said, "No, I'm not going to do that."

Но Торвалдс казал: "Не, няма да направя това."

His point of view on this was very clear.

Неговата гледна точка била ясна.

When you adopt a tool, you also adopt

Когато приемеш инструмент, възприемаш

the management philosophy embedded in that tool,

вградената му философия за управление

and he wasn't going to adopt anything that didn't work

и той нямало да приеме нещо, което не работи,

the way the Linux community worked.

така както Линукс обществото работело.

And to give you a sense of how enormous

И за да ви ориентирам колко огромно

a decision like this was, this is a map

решение е това, това е карта

of the internal dependencies within Linux,

на вътрешните връзки в Линукс,

within the Linux operating system, which sub-parts

в Линукс операционната система кои парчета

of the program rely on which other sub-parts to get going.

на програмата на кои други разчитат, за да работят.

This is a tremendously complicated process.

Това е изключително сложен процес.

This is a tremendously complicated program,

Това е изключително сложна програма

and yet, for years, Torvalds ran this

и въпреки това с години Торвалдс подкарвал това

not with automated tools but out of his email box.

не с автоматични инструменти, но от електронната си поща.

People would literally mail him changes

Хората буквално му пращали промени

that they'd agreed on, and he would merge them by hand.

по които са се съгласували и той ги добавял на ръка.

And then, 15 years after looking at Linux and figuring out

След това, след 15 години разглеждане на Линукс и установявайки

how the community worked, he said, "I think I know

как работи обществото, той казал: "Мисля, че знам

how to write a version control system for free people."

как да напиша система за контрол на версиите за свободни хора."

And he called it "Git." Git is distributed version control.

И я нарекъл Гит. Гит е разпределна система за контрол.

It has two big differences

Има две големи разлики

with traditional version control systems.

от традиционните системи за контрол на версиите.

The first is that it lives up to the philosophical promise

Първата е, че разчита на философското разбиране

of open-source. Everybody who works on a project

за отворен код. Всеки, който работи по проект

has access to all of the source code all of the time.

има достъп до целия код през цялото време.

And when people draw diagrams of Git workflow,

И когато хората рисуват диаграми на процеса на Гит,

they use drawings that look like this.

ползват картинки като тази.

And you don't have to understand what the circles

И не е нужно да разбираш какво значат

and boxes and arrows mean to see that this is a far more

кръгчетата, кутийките и стрелките, за да видиш, че това е доста

complicated way of working than is supported

по-сложен начин на ползване от поддържания

by ordinary version control systems.

от обикновените системи за контрол на версиите.

But this is also the thing that brings the chaos back,

Но това е и нещото, което връща хаоса

and this is Git's second big innovation.

и това е втората голяма иновация на Гит.

This is a screenshot from GitHub, the premier Git hosting service,

Това е скрийншот от ГитХъб, основният сървър на Гит

and every time a programmer uses Git

и всеки път, когато програмист ползва Гит,

to make any important change at all,

да направи важна промяна,

creating a new file, modifying an existing one,

създава файл, променя съществуващ,

merging two files, Git creates this kind of signature.

слива два файла, Гит създава един вид подпис.

This long string of numbers and letters here

Този дълъг низ от числа и букви тук

is a unique identifier tied to every single change,

е уникален идентификатор закачен към всяка промяна,

but without any central coordination.

но без централна координация.

Every Git system generates this number the same way,

Всяка Гит система генерира такъв номер по един и същ начин,

which means this is a signature tied directly

което значи, че това е подпис вързан директно

and unforgeably to a particular change.

и неизменно към конкретна промяна.

This has the following effect:

Това има следния ефект:

A programmer in Edinburgh and a programmer in Entebbe

Програмист в Единбург и програмист в Ентебе

can both get the same -- a copy of the same piece of software.

могат едновременно да вземат копие на същото парче код.

Each of them can make changes and they can merge them

Всеки от тях може да направи промени и могат да ги слеят,

after the fact even if they didn't know

следварително дори и да не знаят

of each other's existence beforehand.

за съществуването на другия предварително.

This is cooperation without coordination.

Това е сътрудничество без координация.

This is the big change.

Това е голямата промяна.

Now, I tell you all of this not to convince you that it's great

Сега, казвам ви всичко това, не за да ви убедя, че е страхотно,

that open-source programmers now have a tool

че програмистите на отворен код имат инструмент,

that supports their philosophical way of working,

който поддържа философията им на работа,

although I think that is great.

въпреки, че мисля, че е страхотно.

I tell you all of this because of what I think it means

Казвам ви го, заради какво мисля, че значи

for the way communities come together.

за начина по който общностите се разбират.

Once Git allowed for cooperation without coordination,

Щом Гит е позволил сътрудничество без координация,

you start to see communities form

виждаш как се формират общности,

that are enormously large and complex.

които са големи и сложни.

This is a graph of the Ruby community.

Това е графика на Руби общността.

It's an open-source programming language,

Това е език за програмиране с отворен код

and all of the interconnections between the people --

и всички взаимовръзки между хора,

this is now not a software graph, but a people graph,

това тук не е софтуерна графика, а графика на хората,

all of the interconnections among the people

всички взаимовръзки между хората,

working on that project —

работещи по този проект --

and this doesn't look like an org chart.

и това не прилича на организационна графика.

This looks like a dis-org chart, and yet,

Това прилича на дезорганизационна графика и все пак

out of this community, but using these tools,

от това общество, но ползвайки тези инструменти,

they can now create something together.

могат да създадат нещо заедно.

So there are two good reasons to think that

Затова има две добри причини да смятаме, че

this kind of technique can be applied

този тип техника може да се приложи

to democracies in general and in particular to the law.

към демокрациите като цяло и по-конкретно към закона.

When you make the claim, in fact,

Когато твърдиш, всъщност

that something on the Internet is going to be good

че нещо в интернет ще е добро

for democracy, you often get this reaction.

за демокрацията, често получаваш тази реакция.

(Music) (Laughter)

(Музика) (Смях)

Which is, are you talking about the thing

Което значи, да не говориш за онова нещо

with the singing cats? Like, is that the thing

с пеещите котки? За това ли

you think is going to be good for society?

смяташ, че ще е добро за обществото?

To which I have to say, here's the thing

На което отговарям, ето вижте нещото

with the singing cats. That always happens.

с пеещите котки. Това винаги се случва.

И нямам предвид, че това се случва винаги с интернет.

And I don't just mean that always happens with the Internet,

I mean that always happens with media, full stop.

Имам предвид, че това се случва с медиите, точка.

It did not take long after the rise

Не отне много време след изгрева

of the commercial printing press before someone

на масовата печатна преса преди някой

figured out that erotic novels were a good idea. (Laughter)

да установи, че еротичните романи са добра идея. (Смях)

You don't have to have an economic incentive to sell books

Не е нужно да имаш икономически стимул да продаваш книги

very long before someone says, "Hey, you know what I bet

за дълго преди някой да каже: "Хей, знаете ли, за какво се обзалагам

people would pay for?" (Laughter)

че хората ще плащат?" (Смях)

It took people another 150 years to even think

Отнело на хората още 150 години да измислят

of the scientific journal, right? So -- (Laughter) (Applause)

научното списание, нали? Та ...(Смях) (Аплодисменти)

So the harnessing by the Invisible College

Така че впрягането от Невидимия Колеж

of the printing press to create the scientific journal

на печатната преса за създаване на научно списание

was phenomenally important, but it didn't happen big,

било феноменално важно, но не се е случило изведнъж

and it didn't happen quick, and it didn't happen fast, so

и не се е случило бързо, и не се е случило скоростно, та

if you're going to look for where the change is happening,

ако ще търсите къде се случва промяната

you have to look on the margins.

ще трябва да гледате по краищата.

So, the law is also dependency-related.

Та, законите също са зависимо свързани.

This is a graph of the U.S. Tax Code,

Това е графика на Кодекса за Данъците на САЩ

and the dependencies of one law on other laws

и зависимостите между всеки закон с останалите

for the overall effect.

за цялостен ефект.

So there's that as a site for source code management.

Та това прилича като поле за прилагане на управление на кода.

But there's also the fact that law is another place

Но факт е, че законите са друго място,

where there are many opinions in circulation,

където има много опции в обръщение,

but they need to be resolved to one canonical copy,

но те трябва да се разрешават до едно оригинално копие,

and when you go onto GitHub, and you look around,

и когато отидеш в Гит и се огледаш,

there are millions and millions of projects,

има милиони и милиони проекти,

almost all of which are source code,

повечето от които са код,

but if you look around the edges, you can see people

но ако се огледате по краищата ще видите хора,

experimenting with the political ramifications

експериментиращи с политическите разклонения

of a system like that.

на такава система.

Someone put up all the Wikileaked cables

Някои слагат всички Уикилийкнати неща

from the State Department, along with software used

от Държавния департамент, заедно със софтуер ползван

to interpret them, including my favorite use ever

да ги интерпретира, включително моят любим потребител

of the Cablegate cables, which is a tool for detecting

на Кейбългейт кабели, което е програмка за засичане

naturally occurring haiku in State Department prose.

на естествено случващи се хайкута в Държавния департамент.

(Laughter)

(Смях)

Right. (Laughter)

Нали. (Смях)

The New York Senate has put up something called

Сенатът на Ню Йорк са качили нещо наречено

Open Legislation, also hosting it on GitHub,

Отворено законодателство, хостнато в ГитХъб,

again for all of the reasons of updating and fluidity.

отново с цел подновяване и хомогенизиране.

You can go and pick your Senator and then you can see

Може да идете и да изберете Сенатор и после може да видите

a list of bills they have sponsored.

списък със закони, които са спонсорирали.

Someone going by Divegeek has put up the Utah code,

Някой с псевдоним Дайвгийк е качил кодекса на Юта,

the laws of the state of Utah, and they've put it up there

законите на щат Юта и са ги качили тук

not just to distribute the code,

не само за да разпространяват кода,

but with the very interesting possibility that this could

но с интересна възможност

be used to further the development of legislation.

да се ползва за по-нататъчно развитие на законодателството.

Somebody put up a tool during the copyright debate

Някой е качил програма по време на дебата за авторските права

last year in the Senate, saying, "It's strange that Hollywood

миналата година в Сената, казваща: "Странно е, че Холивуд

has more access to Canadian legislators

има повече достъп до канадското законодателство

than Canadian citizens do. Why don't we use GitHub

от канадските жители. Защо не ползваме ГитХъб

to show them what a citizen-developed bill might look like?"

да покажем какво значи закон разработен от гражданите?"

And it includes this very evocative screenshot.

И това включва много емоционален скрийншот.

This is a called a "diff," this thing on the right here.

Това се нарича разлика, това нещо отдясно.

This shows you, for text that many people are editing,

Показва ви текст, който променят много хора,

when a change was made, who made it,

кога е направена промяна, кой я е направил

and what the change is.

и каква е тя.

The stuff in red is the stuff that got deleted.

Червените редове са изтритите.

The stuff in green is the stuff that got added.

Зелените са добавените.

Programmers take this capability for granted.

Програмистите приемат тази функция за даденост.

No democracy anywhere in the world offers this feature

Никоя демокрация по света не предлага тази опция

to its citizens for either legislation or for budgets,

на гражданите си за закони или бюджети

even though those are the things done

въпреки, че това са направените неща

with our consent and with our money.

с нашите съгласие и пари.

Now, I would love to tell you that the fact

Сега, много бих се радвал да ви кажа, че действително

that the open-source programmers have worked out

програмистите на отворен код са открили

a collaborative method that is large scale, distributed,

метод за съдействие, който е с голям мащаб, разпределен,

cheap, and in sync with the ideals of democracy, I would love

евтин и в синхрон с идеалите на демокрацията, ще се радвам

to tell you that because those tools are in place,

да ви кажа това, защото инструментите за това ги има,

the innovation is inevitable. But it's not.

иновацията е неизбежна. Но не е.

Part of the problem, of course, is just a lack of information.

Част от проблема, разбира се, е просто липсата на информация.

Somebody put a question up on Quora saying,

Някой е задал въпрос в Куора, казващ:

"Why is it that lawmakers don't use

"Защо законодателите не ползват

distributed version control?"

разпределени системи за контрол на версиите?"

This, graphically, was the answer. (Laughter)

И това, графично беше отговорът. (Смях)

(Laughter) (Applause)

(Смях) (Аплодисменти)

And that is indeed part of the problem, but only part.

И това действително е част от проблема, но само част.

The bigger problem, of course, is power.

По-големият проблем, разбира се е властта.

The people experimenting with participation don't have

Хората експериментиращи с участие нямат

legislative power, and the people who have legislative

законодателна власт, а хората, които имат законодателна

power are not experimenting with participation.

власт не експериментират участвайки.

They are experimenting with openness.

Те експериментират с откритост.

There's no democracy worth the name that doesn't have

Няма демокрация, заслужила това име, която няма

a transparency move, but transparency is openness

прозрачност, но прозрачността е откритост

in only one direction, and being given a dashboard

само в една посока и да ти дадат табло за управление

without a steering wheel has never been the core promise

без волан не е основното обещание,

a democracy makes to its citizens.

което демокрацията прави на гражданите си.

So consider this.

Та обмислете това.

The thing that got Martha Payne's opinions

Нещото, което изкарва мненията на Марта Пейн

out into the public was a piece of technology,

публично достояние е технологията,

but the thing that kept them there was political will.

но нещото което ги поддържаше беше политическа воля.

It was the expectation of the citizens

Беше очакването на гражданите,

that she would not be censored.

че тя няма да бъде цензурирана.

That's now the state we're in with these collaboration tools.

Това е състоянието, в което сме с тези инструменти за сътрудничество.

We have them. We've seen them. They work.

Имаме ги. Виждали сме ги. Работят.

Can we use them?

Можем ли да ги ползваме?

Can we apply the techniques that worked here to this?

Може ли да използваме техниките, които работят тук?

T.S. Eliot once said, "One of the most momentous things

Т.С. Елиът е казал: "Едно от най-важните неща,

that can happen to a culture

които могат да се случат на една култура

is that they acquire a new form of prose."

е че придобиват нова форма на изразяване."

I think that's wrong, but -- (Laughter)

Мисля, че е грешно, но (Смях)

I think it's right for argumentation. Right?

мисля, че е правилно за аргументирането. Нали?

A momentous thing that can happen to a culture

Важно нещо, което може да се случи на една култура

is they can acquire a new style of arguing:

е че могат да усвоят нов стил на спорене:

trial by jury, voting, peer review, now this. Right?

отсъждане от жури, гласуване, преглед от колега, сега това. Нали така?

A new form of arguing has been invented in our lifetimes,

Беше открита нова форма на спорене през нашия живот,

in the last decade, in fact.

последното десетилетие, всъщност.

It's large, it's distributed, it's low-cost,

Голямо, разпределено и евтино

and it's compatible with the ideals of democracy.

и съвместимо с идеалите на демокрацията.

The question for us now is, are we going to let

Въпросът пред нас сега е дали ще позволим

the programmers keep it to themselves?

на програмистите да го пазят за себе си?

Or are we going to try and take it and press it into service

Или ще се опитаме да го вземем и да го впрегнем в употреба

for society at large?

за цялото общество?

Thank you for listening. (Applause)

Благодаря, че ме изслушахте. (Аплодисменти)

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you. Thank you. (Applause)

Благодаря ви. Благодаря. (Аплодисменти)