Ashraf Ghani: How to fix broken states

Translator: Galya Krasteva Reviewer: MaYoMo com

A public, Dewey long ago observed,

Една общност, отдавна отбеляза Дюи, се установява

is constituted through discussion and debate.

чрез дискусия и дебат. Ако подложим под въпрос

If we are to call the tyranny of assumptions into question,

тиранията на схващанията и

and avoid doxa, the realm of the unquestioned,

отхвърлим вярванията, сферата на несъмненото, то тогава

then we must be willing to subject our own assumptions

би трябвало да можем да подложим всички наши схващания

to debate and discussion.

на дебат и дискусия. В този дух

It is in this spirit that I join into a discussion

аз се присъединявам към дискусията на една от

of one of the critical issues of our time,

най-важните теми на нашето време - как да

namely, how to mobilize different forms of capital

мобилизираме различни форми на капитал

for the project of state building.

в проекта за изграждане на държавата.

To put the assumptions very clearly:

Ако изложа схващанията си ясно, капитализмът,

capitalism, after 150 years, has become acceptable,

след 150 години вече е станал общоприет, както

and so has democracy.

е приета и демокрацията. Ако погледнем света от 1945г. и

If we looked in the world of 1945

картата на капиталистическите икономики

and looked at the map of capitalist economies and democratic polities,

и демократичните управления, ще видим, че те бяха по-скоро изключения,

they were the rare exception, not the norm.

отколкото норма. Въпросът сега обаче е

The question now, however,

коя форма на капитализъм и коя форма на

is both about which form of capitalism

демократично участие. Трябва да признаем, че

and which type of democratic participation.

този момент е резултат от рядък консенсус

But we must acknowledge

от схващания и осигурява основата за

that this moment has brought about

действия, защото консенсусът на всеки момент

a rare consensus of assumptions.

ни позволява да действаме. И е необходимо, без значение

And that provides the ground

колко крехък и колко временен е нашият консенсус,

for a type of action,

да успеем да се придвижим напред.

because consensus of each moment

Но по-голямата част на света няма привилегиите

allows us to act.

нито на капитализма, нито на демократичните системи.

And it is necessary, no matter how fragile

За по-голямата част на света държавата е репресивна организация,

or how provisional our consensus,

която се занимава единствено с отричане на

to be able to move forward.

правата и справедливостта, вместо с

But the majority of the world

осигуряването им. А що се отнася до капитализма

neither benefits from capitalism

има две проявления, които съществуват

nor from democratic systems.

в останалата част на света. Първо, добивната индустрия.

Most of the globe

Кървави диаманти, контрабандни изумруди, дървесина,

experiences the state as repressive,

отсечена и отнета от най-бедните. На второ място е

as an organization that is concerned

техническата помощ. Това може да ви шокира, но

about denial of rights,

точно техническата помощ е най-ужасната форма днес,

about denial of justice,

грозното лице на развития свят, пред

rather than provision of it.

развиващите се страни. Десетки милиарди долари

And in terms of experience of capitalism,

се харчат с идеята да се изградят способности

there are two aspects

чрез хора, на които се плаща по 1500 долара на ден,

that the rest of the globe experiences.

които обаче са неспособни на креативно и системно

First, extractive industry.

мислене.

Blood diamonds, smuggled emeralds,

Следващата идея… разбира се, събитията от

timber,

7 юли, за които изразявам най-дълбоките си съчувствия, а преди това

that is cut right from under the poorest.

и 11 септември… те ни напомниха, че ние не живеем

Second is technical assistance.

в три отделни свята.

And technical assistance might shock you,

Ние живеем в един свят. Това е лесно да се каже,

but it's the worst form

ние ние не си даваме сметка за последствията

of -- today -- of the ugly face

точно от света, в който живеем. Това е,

of the developed world to the developing countries.

че ако искаме да имаме един свят, този един свят

Tens of billions of dollars

не може да бъде базиран на огромни дупки на изключване за едни,

are supposedly spent on building capacity

и включване на други. Дошло е време

with people who are paid up to 1,500 dollars a day,

да помислим за основополагащите точки на един истински глобален

who are incapable

свят, в съответствие с режима на правата,

of thinking creatively,

задълженията и отговорностите, които са

or organically.

истински глобални по мащаб. Иначе ще

Next assumption --

изпуснем този момент в историята, когато имаме

and of course the events of July 7,

консенсус както въху формата на политиката, така и

I express my deep sympathy, and before that, September 11 --

върху формата на икономиката.

have reminded us

Какво е да изберем една от тези организации? Имаме

we do not live in three different worlds.

три основни термина: икономика, гражданско общество

We live in one world.

и държава. Няма да се занимавам с първите две,

But that's easily said.

само ще кажа, че безкритичния трансфер на схващания

But we are not dealing with the implications

от едната сфера в другата може единствено

of the one world that we are living in.

да бъде катастрофален. Икономиката, която се преподава в повечето от

And that is that if we want to have one world,

елитните университети е на практика безсилна

this one world cannot be based

в моя контекст. Моята страна е доминирана от нарко-

on huge pockets of exclusion,

икономика и мафия. Учебникарската икономика не

and then inclusion for some.

работи в моя контекст и съм получавал много малко

We must now finally come

съвети как да направим

to think about the premises

една законова икономика. Нашата липса на знания

of a truly global world,

трябва да стане основата на напредъка ни,

in relationship to the regime of rights

а не изкуственото налагане на система,

and responsibilities and accountabilities

която работи на базата на математически модел,

that are truly global in scope.

към който разбира се, се отнасям с голям респект.

Otherwise we will be missing

Джон Хопкинс беше един от най-добрите.

this open moment in history,

Второ, вместо да влизаме в безкрайни дебати за това

where we have a consensus

каква е структурата на държавата, защо не

on both the form of politics

опростим и кажем какви са функциите, които

and the form of economics.

трябва да изпълнява държавата през 21 век?

What is one of these organizations to pick?

Заедно с Клеър Локхарт пишем книга за това -

We have three critical terms:

надяваме се да можем да споделим повече,

economy,

и третото е, че можем всъщност да изработим един

civil society

индекс, който да прави сравнително измерване на това колко добре

and the state.

работят тези функции, с които всички ние сме се съгласили,

I will not deal with those first two, except to say

когато са приложени на различни места.

that uncritical transfer of assumptions,

И така, кои са тези функции? Ние предлагаме 10. И

from one context to another,

това са легитимен монопол върху насилието,

can only make for disaster.

административен контрол, управление на публичните

Economics

финанси, инвестиции в човешки капитал, осигуряване на

taught in most of the elite universities

граждански права, осигуряване на инфраструктура,

are practically useless in my context.

управление на материалното и нематериалното имущество

My country is dominated

на държавата чрез регулация, изграждане на

by drug economy and a mafia.

пазар, международни споразумения, включително публични

Textbook economics does not work in my context,

вземания… и най-важното – управлението на закона.

and I have very few recommendations from anybody

Няма да доразвивам. Надявам се въпросите да ми дадат

as to how to put together a legal economy.

възможности за това. Това е изпълнима цел

The poverty of our knowledge

главно защото, противно на общоприетото

must become the first basis

схващане, аз настоявам, че ние знаем как да я

of moving forward,

постигнем. Кой би си помислил, че днес Германия ще

and not imposition of the framework

бъде обединена или ще бъде демокрация,

that works on the basis of mathematical modeling,

ако погледнехте на нея от перспективата на Оксфорд от

for which I have enormous respect.

1943г? Но хората в Оксфорд се подготвиха за

My colleagues at Johns Hopkins were among the best.

демократична Германия и се ангажираха с планиране.

Second,

Има много подобни примери.

instead of debating endlessly

За да го постигнем… и това ме насочва към тази група…

about what is the structure of the state,

трябва да преосмислим идеята за капитал.

why don't we simplify

Капиталът… най-маловажната форма на капитал

and say, what are a series of functions

в този проект е финансовият капитал … парите. Парите

that the state in the 21st century must perform?

не са капитал в повечето развиващи се

Clare Lockhart and I are writing a book on this;

държави. Те са просто банкноти. Защото липсват

we hope to share that much widely with --

институционалните, организационните и управленческите форми,

and third is that we could actually construct an index

които да ги превърнат в капитал. Това, което е необходим, е

to measure comparatively

комбинация от физически капитал, институционален

how well these functions that we would agree on

капитал, човешки капитал… и сигурност разбира се,

are being performed in different places.

както и наличието на информация.

So what are these functions?

Въпросът, на който трябва да обърнем внимание тук

We propose 10.

и това е предизвикателството, което искам да отправя

And it's legitimate monopoly of means of violence,

към тази група е, отново, във вашите държави

administrative control, management of public finances,

са необходими 16 години, за да се обучи един бакалавър.

investment in human capital, provision of citizenship rights,

И 20 години да се обучи доктор.

provision of infrastructure,

Първото предизвикателство е да премислим, фундаментално,

management of the tangible and intangible assets of the state

въпросът с времето. Трябва ли да повтаряме

through regulation, creation of the market,

модалностите, които сме наследили. Образователните ни

international agreements, including public borrowing,

системи са наследство от 19-ти век. Какво

and then, most importantly, rule of law.

е необходимо да направим, за да се

I won't elaborate.

ангажираме отново в проект за бързо възпроизводство на

I hope the questions will give me an opportunity.

капитала? Абсолютното мнозинство на световното

This is a feasible goal,

население е под 20г и продължава да се увеличава

basically because, contrary to widespread assumption,

с бързи темпове. Трябват ни нови начини, по

I would argue that we know how to do this.

които да стигнем до тях. Нови начини, по които да им

Who would have imagined that Germany

дадем политически права. Нови начини да им дадем умения.

would be either united or democratic today,

И това е само първото нещо.

if you looked at it from the perspective of Oxford of 1943?

Второто е, вие сте хора, които умеят да разрешават проблеми,

But people at Oxford prepared for a democratic Germany

но вие не се ангажирате с глобална отговорност. Стоите

and engaged in planning.

настрани от проблемите на корупцията. Единственото, което

And there are lots of other examples.

искате са чисти среди, в които да работите. Но ако вие

Now in order to do this -- and this brings this group --

не преосмислите проблемите с корупцията,

we have to rethink the notion of capital.

кой друг? Стоите настрани и от проекти за

The least important form of capital, in this project,

развитие. Вие сте големи дизайнери, но вашите

is financial capital -- money.

дизайни са егоистични. Създадени само за ваша, непосредствена

Money is not capital in most of the developing countries.

полза. Света, в който аз работя се занимава с проекти за

It's just cash.

пътища, за язовири, за осигуряване на електричество, които не са

Because it lacks the institutional,

били променяни от 60 години.

organizational, managerial forms

Това не е правилно. Това налага преосмисляне.

to turn it into capital.

Но това, от което се нуждаем повече от всичко друго

And what is required

е да накараме вашето въображение да работи

is a combination of physical capital,

върху проблеми, по начина, по който работи един мим.

institutional capital, human capital --

Както показа работата върху парадигми много отдавна…

and security, of course, is critical,

работата на Томас Кун… че напредък се постига

but so is information.

там, където се срещат идеи

Now, the issue that should concern us here --

и това са истинските, големи пробиви. И аз се надявам, че ще използвате тези средства и

and that's the challenge

ще успеете да се справите с въпроса за

that I would like to pose to this group --

държавата, развитието и овласяването на

is again, it takes 16 years

мнозинството от бедните хора по света.

in your countries

Благодаря Ви.

to produce somebody with a B.S. degree.

Крис Андерсън: И така, Ашраф, доскоро беше

It takes 20 years

финансов министър на Афганистан,

to produce somebody with a Ph.D.

държава, която е в центъра на интереса на целия свят.

The first challenge is to rethink,

Как мислиш, ще се справите ли ?

fundamentally,

Ще процъфти ли демокрацията там? От какво най-много те е страх?

the issue of the time.

Ашраф Гани: Това, от което ме е страх най-много… си ти.

Do we need to repeat

Липсата на ангажимент. (Смях) Питаш ме,

the modalities that we have inherited?

знаеш, че винаги давам нетрадиционни отговори.

Our educational systems are inherited from the 19th century.

Не. Сега сериозно. Въпросът с Афганистан за начало

What is it that we need to do fundamentally

трябва да бъде разглеждан в… поне… 10-20 годишна

to re-engage in a project,

перспектива. Днес светът се глобализира

that capital formation is rapid?

с бърза скорост. Времето се свива. И за повечето хора

The absolute majority of the world's population

липсва пространство. Но в моя свят… виж

are below 20,

когато след 23 години се върнах в Афганистан

and they are growing larger and faster.

пространството се беше разширило. Всяка възможна форма

They need different ways

на инфраструктура беше разбита. Карах…

of being approached,

пътувах… път между два града, който преди

different ways of being enfranchised,

отнемаше три часа, сега ми отне дванадесет. Тъй че първото нещо,

different ways of being skilled.

при тези условия, трябва да признаем, че

And that's the first thing.

за обикновени неща като инфраструктурата -

Second is, you're problem solvers,

трябват 6 години да бъде изградена.

but you're not engaging your global responsibility.

В нашия свят. Изобщо всяко смислено нещо. Но

You've stayed away

модалността на вниманието или иначе казано „какво става

from the problems of corruption.

днес, какво ще става утре.”

You only want clean environments in which to function.

Второ, когато една държава е била подложена на

But if you don't think through the problems of corruption,

толкова огромна, брутална форма на упражнявана

who will?

власт – 10 години там беше Червената Армия,

You stay away from design for development.

110 000 души. Буквално тероризиращо.

You're great designers,

Небето. Всеки, всеки афганистанец вижда небето като източник

but your designs are selfish.

на страх. Бомбардират ни. Лишават ни на практика

It's for your own immediate use.

от съществуване. Десетки хиляди хора биват

The world in which I operate

обучавани в тероризъм. От всички страни.

operates with designs

САЩ и Великобритания например се присъединиха

regarding roads, or dams,

към египетското разузнаване да обучават

or provision of electricity

хиляди хора в съпротива и градски

that have not been revisited in 60 years.

тероризъм. Как да гърмят, как да превърнат велосипед

This is not right. It requires thinking.

в инструмент за терор. Как да превърнат едно магаре,

But, particularly, what we need

един впрегатен кон, всичко. И руснаците също.

more than anything else from this group

Тъй че, когато насилието изригне в страна като

is your imagination

Афганистан причината е това наследство. Но ние

to be brought to bear on problems

трябва да разберем, че сме невероятни

the way a meme is supposed to work.

късметлии. В смисъл, аз, аз наистина не мога да повярвам колко късмет имам

As the work on paradigms, long time ago showed --

да съм тук, да стоя пред вас, да Ви говоря.

Thomas Kuhn's work --

Когато се присъединих към кабинета като финансов министър си мислех, че

it's in the intersection of ideas

шансовете ми да живея повече от три години

that new developments --

не са повече от 5%. Такива бяха

true breakthroughs -- occur.

рисковете. Но си струваха.

And I hope that this group

Аз мисля, че можем да се справим и причината, поради която ще се справим

would be able to deal with the issue of state and development

са хората. Вижте, защото… ще ви дам

and the empowerment of the majority of the world's poor,

една статистика. 91% от мъжете

through this means.

в Афганистан и 86% от жените, слушат поне

Thank you.

три радиостанции на ден. Що се отнася до

(Applause)

начина, по който те разговарят, начина, по който

Chris Anderson: So, Ashraf, until recently,

разбират света си мисля че… позволявам

you were the finance minister of Afghanistan,

си да кажа… че те са много по-добре запознати от

a country right at the middle

живеещите в селски райони американци, притежаващи диплома от колеж,

of much of the world's agenda.

както и от повечето европейци. Защото светът е важен за тях.

Is the country gonna make it?

И какво е основното им притеснение?

Will democracy flourish? What scares you most?

Изоставеност. Афганистанците станаха дълбоко

Ashraf Ghani: What scares me most is -- is you,

интернационалисти.

lack of your engagement.

Знаете ли, когато се върнах там през декември 2001 г.,

(Laughter)

нямах абсолютно никакво желание да работя с афганистанското

You asked me. You know I always give the unconventional answer.

правителство. Защото живях като националист.

No. But seriously,

И им казах… моите хора, с американците тук,

the issue of Afghanistan

отделно, отделно. Да, аз съм на съветническа

first has to be seen as,

длъжност към Обединените нации. Минах през 10 афганистански

at least, a 10- to 20-year perspective.

провинции много бързо. И всеки ми казваше,

Today the world of globalization

те… това беше един съвсем различен свят. Разбирате ли,

is on speed.

те виждат ангажираността, световната

Time has been compressed.

ангажираност като абсолютно необходима за бъдещето

And space does not exist for most people.

на обикновените хора. И нещото, което притеснява

But in my world --

обикновения афганистанец най-много е… Клеър

you know, when I went back to Afghanistan after 23 years,

Локхарт е тук, тя… ще ви цитирам

space had expanded.

дискусията, която тя имаше с една неграмотна жена в

Every conceivable form of infrastructure had broken down.

северен Афганистан. Тази жена й каза, че

I rode -- traveled --

за нея не е важно дали ще има храна на масата си.

travel between two cities that used to take three hours

Това, което я притесняваше беше дали има

now took 12.

план за бъдещето. И дали за децата й

So the first is when the scale is that,

ще има наистина различен живот.

we need to recognize

Това ми дава надежда.

that just the simple things that are infrastructure --

КА: Как Афганистан ще осигури

it takes six years to deliver infrastructure.

алтернативни доходи за многото хора, които

In our world.

преживяват от търговията с наркотици?

Any meaningful sort of thing.

АГ: Първото нещо, вместо да се изпращат милиарди

But the modality of attention,

долари за унищожаване на наркотиците и да се дават на

or what is happening today, what's happening tomorrow.

две охранителни фирми, тези

Second is,

стотици хиляди долари трябва да се дадат на 50 от най-

when a country has been subjected

иновативните компании в света, които да

to one of the most immense, brutal forms of exercise of power --

отворят един милион работни места. Ключът към

we had the Red Army

изкореняването на наркотиците е работни места. Вижте, малко

for 10 continuous years,

известен факт е, че… страни, които имат законно деклариран

110,000 strong,

среден доход на глава от населението в порядъка на 1000 долара

literally terrorizing.

не произвеждат наркотици.

The sky:

Второ, текстил. Търговията е ключът, не помощите. САЩ

every Afghan

и Европа трябва да ни дадат нулева ставка. Текстилната

sees the sky as a source of fear.

индустрия е невероятно мобилна. Ако очаквате от нас да

We were bombed

бъдем способни да се конкурираме с Китай и да привличаме

practically out of existence.

инвестиции, най-вероятно бихме могли да привлечем четири до шест

Then, tens of thousands of people were trained in terrorism --

милиарда долара много лесно за текстилния

from all sides.

сектор, ако имахме нулева ставка. Това би създало

The United States, Great Britain, joined for instance,

подходящите работни места. Памукът не се конкурира с опиума.

Egyptian intelligence service

Една тениска обаче е способна. И трябва да разберем, че става

to train thousands of people

въпрос за ценности. Вижте, обикновения афганистанец

in resistance and urban terrorism.

е уморен да слуша за микро кредит. Той е важен.

How to turn a bicycle

Но това, което искат обикновените жени и мъже,

into an instrument of terror.

ангажирани в микро продукция е достъп до световните пазари.

How to turn a donkey, a carthorse, anything.

Те не искат да продават на базарите за благотворителност,

And the Russians, equally.

които са само за чужденци, разбирате ли, нито само

So, when violence erupts

проклетата бродирана риза, отново и отново. Това, което

in a country like Afghanistan,

искаме е партньорство с италианските дизайнерски

it's because of that legacy.

фирми. Да, имаме най-добрите майстори на бродерии

But we have to understand

в света! Защо да не можем да направим същото, което беше направено за

that we've been incredibly lucky.

северна Италия. По системата за надомна работа? Мисля, че

I mean, I really can't believe how lucky I am here,

най-важното в икономически аспект сега е, да се

standing in front of you, speaking.

мисли внимателно.

When I joined as finance minister,

И това, което ще кажа тук е, че помощите не работят.

I thought that the chances of my living more than three years

Разбирате ли, системата с помощите е развалена. Системата на помощите

would not be more than five percent.

няма знанията, визията, възможностите.

Those were the risks. They were worth it.

Аз съм силно за това… в края на краищата аз набрах много…

I think we can make it,

ако трябва да сме точни,

and the reason we can make it

успях да убедя света да даде на страната ми

is because of the people.

27.5 милиарда. Не искаха да ни дадат

You see, because, I mean -- I give you one statistic.

тези пари.

91 percent of the men in Afghanistan,

КА: И въпреки това не работи?

86 percent of the women,

Не. Не. Не, че не работи. Въпросът е в това, че

listen to at least three radio stations a day.

един долар частни инвестиции, по моя преценка,

In terms of their discourse,

се равнява на поне 20 долара от помощи. В смисъл на

in terms of their sophistication of knowledge of the world,

динамиката, която генерира. И второ,

I think that I would dare say,

долар от помощ може да е 10 цента, може да е

they're much more sophisticated

20 цента, а може и да е четири долара.

than rural Americans with college degrees

зависи в каква форма пристигне, колко сложни

and the bulk of Europeans --

условия са прикачени към него, … разбирате ли,

because the world matters to them.

системата на помощите в началото беше изградена така, че

And what is their predominant concern?

да подпомага предприемачи от развитите страни,

Abandonment.

не да генерира растеж в бедните страни. И това е,

Afghans have become deeply internationalist.

отново, едно от онези схващания. По начина, по който

You know, when I went back in December of 2001,

седалките на колите са идея, която сме наследили

I had absolutely no desire to work with the Afghan government

в правителствата. Бихте си помислили, че

because I'd lived as a nationalist.

правителството на САЩ не си е мислило, че американски фирми

And I told them -- my people, with the Americans here --

биха се нуждаели от субсидии, за да функционират в развиващи се

separate.

държави. Да осигури средства. Но го правят. Има

Yes, I have an advisory position with the U.N.

тонове история по отношение на помощите,

I went through 10 Afghan provinces very rapidly.

които трябва да бъдат преразгледани. Ако целта е да се изградят

And everybody was telling me it was a different world.

държави, които биха могли да се грижат добре за себе си…

You know, they engage.

и аз правя това предложение на всички страни… знаете,

They see engagement, global engagement,

че съм много рязък с моите партньори,

as absolutely necessary to the future of the ordinary people.

помощите трябва да бъдат прекратени във всяка страна и в обозримо време.

And the thing that the ordinary Afghan is most concerned with is --

Трябва да има напредък всяка година.

Clare Lockhart is here,

По отношение на мобилизацията на вътрешните приходи и

so I'll recite a discussion she had

създаването на икономиката. Ако не се сключи подобно споразумение

with an illiterate woman in Northern Afghanistan.

не бихте могли да поддържате

And that woman said she didn't care

консенсуса.

whether she had food on her table.

What she worried about was whether there was a plan for the future,

where her children could really have a different life.

That gives me hope.

CA: How is Afghanistan

going to provide alternative income

to the many people

who are making their living off the drugs trade?

AG: Certainly. Well, the first is,

instead of sending a billion dollars

on drug eradication

and paying it to a couple of security companies,

they should give this hundred billion dollars

to 50

of the most critically innovative companies in the world

to ask them to create one million jobs.

The key to the drug eradication is jobs.

Look, there's a very little known fact:

countries that have a legal average income per capita of 1,000 dollars

don't produce drugs.

Second, textile.

Trade is the key, not aid.

The U.S. and Europe

should give us a zero percent tariff.

The textile industry is incredibly mobile.

If you want us to be able to compete with China and to attract investment,

we could probably attract

four to six billion dollars

quite easily in the textile sector,

if there was zero tariffs --

would create the type of job.

Cotton does not compete with opium;

a t-shirt does.

And we need to understand, it's the value chain.

Look, the ordinary Afghan is sick and tired

of hearing about microcredit.

It is important,

but what the ordinary women and men who engage in micro-production want

is global access.

They don't want to sell to the charity bazaars

that are only for foreigners --

and the same bloody shirt

embroidered time and again.

What we want is a partnership

with the Italian design firms.

Yeah, we have the best embroiderers in the world!

Why can't we do what was done with northern Italy?

With the Put Out system?

So I think economically,

the critical issue really is to now think through.

And what I will say here is that aid doesn't work.

You know, the aid system is broken.

The aid system does not have the knowledge,

the vision, the ability.

I'm all for it; after all, I raised a lot of it.

Yeah, to be exact, you know,

I managed to persuade the world that

they had to give my country 27.5 billion.

They didn't want to give us the money.

CA: And it still didn't work?

AG: No. It's not that it didn't work.

It's that a dollar of private investment,

in my judgment,

is equal at least to 20 dollars of aid,

in terms of the dynamic that it generates.

Second is that one dollar of aid could be 10 cents;

it could be 20 cents;

or it could be four dollars.

It depends on what form it comes,

what degrees of conditionalities are attached to it.

You know, the aid system, at first, was designed to benefit

entrepreneurs of the developed countries,

not to generate growth in the poor countries.

And this is, again, one of those assumptions --

the way car seats are an assumption

that we've inherited in governments, and doors.

You would think that the US government

would not think that American firms needed subsidizing

to function in developing countries, provide advice,

but they do.

There's an entire weight of history

vis-a-vis aid

that now needs to be reexamined.

If the goal is to build states

that can credibly take care of themselves --

and I'm putting that proposition equally;

you know I'm very harsh on my counterparts --

aid must end

in each country in a definable period.

And every year there must be progress

on mobilization of domestic revenue

and generation of the economy.

Unless that kind of compact is entered into,

you will not be able to sustain the consensus.