Ben Dunlap: The life-long learner

Translator: Mina Karagyozova Reviewer: Anton Hikov

"Jó napot, pacák" Which, as somebody here must surely know,

"Yo napot, pacak!" Което, както със сигурност някои от вас знаят,

means "What's up, guys?" in Magyar,

означава "Как сте?" на унгарски,

that peculiar non-Indo-European language spoken by Hungarians

този особен не-индо-европейски език, който говорят унгарците,

for which, given the fact that cognitive diversity is

и за който, при положение, че разнообразието в човешкото познание

at least as threatened as biodiversity on this planet,

е по-застрашено от биоразнообразието на планетата,

few would have imagined much of a future even a century or two ago.

малко биха предрекли светло бъдеще дори само преди век или два.

But there it is: "Jó napot, pacák"

Но ето го днес: "Yo napot, pacak!"

I said somebody here must surely know, because

Казах, че някои от вас със сигурност знаят,

despite the fact that there aren't that many Hungarians to begin with,

защото макар унгарците да не са многобройни

and the further fact that, so far as I know, there's not a drop

и макар, доколкото ми е известно, да няма капка унгарска кръв във вените ми,

of Hungarian blood in my veins, at every critical juncture of my life

във всеки важен момент в живота ми

there has been a Hungarian friend or mentor there beside me.

съм имал до себе си унгарски приятел или ментор.

I even have dreams that take place in landscapes

Сънувал съм дори и пейзажи,

I recognize as the landscapes of Hungarian films,

които познавам от унгарски филми,

especially the early movies of Miklos Jancso.

особено ранните филми на Миклош Янксо.

So, how do I explain this mysterious affinity?

Как да обясня това загадъчно влечение?

Maybe it's because my native state of South Carolina,

Може би защото родният ми щат Южна Каролина,

which is not much smaller than present-day Hungary,

не по-малък от днешна Унгария,

once imagined a future for itself as an independent country.

някога се е надявал да се превърне в независима държава.

And as a consequence of that presumption,

Вследствие на тази самонадеяност

my hometown was burned to the ground by an invading army,

родният ми град е бил напълно изпепелен от вражеска армия -

an experience that has befallen many a Hungarian town and village

участ, сполетяла много градове и села

throughout its long and troubled history.

в дългата и тъжна история на Унгария.

Or maybe it's because when I was a teenager back in the '50s,

Може би защото бях тийнейджър през петдесетте -

my uncle Henry -- having denounced the Ku Klux Klan

чичо ми Хенри, който беше издал Ку Клукс Клан,

and been bombed for his trouble and had crosses burned in his yard,

за което го бомбардираха и подпалваха кръстове в задния му двор,

living under death threat -- took his wife and children to Massachusetts for safety

живееше със заплаха за живота си, заради което заведе жена си и децата си в Масачузетс

and went back to South Carolina to face down the Klan alone.

и се върна в Южна Каролина, за да се опълчи сам на Клана.

That was a very Hungarian thing to do,

Това беше типично унгарска постъпка,

as anyone will attest who remembers 1956.

би потвърдил всеки, който си спомня 1956.

And of course, from time to time Hungarians

И разбира се, от време на време унгарците

have invented their own equivalent of the Klan.

сами са създавали собствени еквиваленти на Клана.

Well, it seems to me that this Hungarian presence in my life

Изглежда това унгарско присъствие в живота ми

is difficult to account for, but ultimately I ascribe it to an admiration

е трудно обяснимо, но го отдавам най-вече на почит

for people with a complex moral awareness,

към хората със сложно морално съзнание,

with a heritage of guilt and defeat matched by defiance and bravado.

с наследствена вина, посрещащи с неподчинение и ненужна храброст поражението.

It's not a typical mindset for most Americans,

Това е далеч от типичния американски начин на мислене.

but it is perforce typical of virtually all Hungarians.

Но пък е със сигурност типичен за почти всички унгарци.

So, "Jó napot, pacák!"

Тъй че: "Yo napot, pacak!"

I went back to South Carolina after some 15 years amid the alien corn

Върнах се в Южна Каролина преди около 15 години, сред чуждата царевица,

at the tail end of the 1960s,

в края на шестдесетте,

with the reckless condescension of that era

с неразумното снизхождение на тази епоха,

thinking I would save my people.

мислейки, че ще спася моя народ.

Never mind the fact that they were slow to acknowledge they needed saving.

Нищо, че на тях им трябваше време да осъзнаят, че имат нужда от спасение.

I labored in that vineyard for a quarter century before

Работих в лозе за четвърт век

making my way to a little kingdom of the just in upstate South Carolina,

преди да се насоча към малко кралство на правдата в северната част на щата,

a Methodist-affiliated institution of higher learning called Wofford College.

методистка институция за висше образование, наречена Уофорд Колидж.

I knew nothing about Wofford

Не знаех нищо нито за Уофорд,

and even less about Methodism,

нито за методизма,

but I was reassured on the first day that I taught at Wofford College

но още първия си ден като професор в колежа

to find, among the auditors in my classroom,

открих сред учениците си

a 90-year-old Hungarian, surrounded by a bevy of middle-aged European women

90-годишен унгарец, заобиколен от група европейки на средна възраст,

who seemed to function as an entourage of Rhinemaidens.

които наподобяваха придворни дами от Рейн.

His name was Sandor Teszler.

Името му беше Шандор Теслер.

He was a puckish widower whose wife and children were dead

Той беше дяволит вдовец, чийто жена и деца бяха загинали

and whose grandchildren lived far away.

и чийто внуци живееха далеч.

In appearance, he resembled Mahatma Gandhi,

Външно той приличаше на Махатма Ганди -

minus the loincloth, plus orthopedic boots.

без тогата, но пък с ортопедични ботуши.

He had been born in 1903 in the provinces

Родил се през 1903 в провинциите

of the old Austro-Hungarian Empire,

на Австро-Унгарската империя,

in what later would become Yugoslavia.

в територията на днешна Югославия.

He was ostracized as a child, not because he was a Jew --

Като малък бил изпратен в изгнание, не заради еврейския си произход

his parents weren't very religious anyhow --

(родителите му така или иначе не били много религиозни),

but because he had been born with two club feet,

а защото и двете му стъпала били деформирани -

a condition which, in those days, required institutionalization

състояние, за което в онези дни пращали в лечебно заведение

and a succession of painful operations between the ages of one and 11.

и което изисквало множество болезнени операции между първата и единадесетата година.

He went to the commercial business high school as a young man

Възпитаник на търговска гимназия в Будапеща,

in Budapest, and there he was as smart as he was modest

той постигнал значителен успех благодарение на интелекта и скромността си

and he enjoyed a considerable success. And after graduation

и след завършването си

when he went into textile engineering, the success continued.

се посветил на текстилно инженерство, където продължил да просперира.

He built one plant after another.

Строил фабрика след фабрика.

He married and had two sons. He had friends in high places who

Оженил се и имал двама синове. Имал приятели във високите етажи на властта,

assured him that he was of great value to the economy.

които го уверявали, че е много ценен за икономиката.

Once, as he had left instructions to have done,

Веднъж, след поясняване на инструкциите,

he was summoned in the middle of the night by the night watchman at one of his plants.

нощният пазач на една от фабриките се приближил към него късно през нощта.

The night watchman had caught an employee who was stealing socks --

Пазачът бил хванал един от работниците да краде чорапи -

it was a hosiery mill, and he simply backed a truck up to the loading dock

направо паркирал камиона пред мястото за товарене

and was shoveling in mountains of socks.

и трупал планини от чорапи направо от поточната линия.

Mr. Teszler went down to the plant and confronted the thief and said,

Г-н Теслер слязъл във фабриката и се изправил срещу крадеца с думите:

"But why do you steal from me? If you need money you have only to ask."

"Защо крадеш от мен? Ако ти трябват пари, просто ме попитай!"

The night watchman, seeing how things were going and waxing indignant,

Нощният пазач, който видял всичко и се почувствал засегнат, предложил:

said, "Well, we're going to call the police, aren't we?"

"И все пак ще се обадим на полицията, нали?"

But Mr. Teszler answered, "No, that will not be necessary.

Но г-н Теслер отговорил: "Не, това няма да е нужно.

He will not steal from us again."

Той няма да открадне от нас втори път."

Well, maybe he was too trusting, because he stayed where he was

Може би беше много доверчив, тъй като останал на място

long after the Nazi Anschluss in Austria

дълго след нацисткото нашествие в Австрия

and even after the arrests and deportations began in Budapest.

и дори след като арестите и депортиранията започнали в Будапеща.

He took the simple precaution of having cyanide capsules placed in lockets

Взел най-простата мярка: капсули цианид в медалиони,

that could be worn about the necks of himself and his family.

които той и семейството му да носят.

And then one day, it happened: he and his family were arrested

И тогава, един ден той и семейството му били арестувани

and they were taken to a death house on the Danube.

и отведени в лагер на смъртта на Дунава.

In those early days of the Final Solution, it was handcrafted brutality;

В тези ранни дни на Еврейския въпрос, всичко било извършвано с много жестокост:

people were beaten to death and their bodies tossed into the river.

хората били пребивани до смърт, а телата им били хвърляни в реката,

But none who entered that death house had ever come out alive.

но никой, влязъл в лагер на смъртта, не излизал от там жив.

And in a twist you would not believe in a Steven Spielberg film --

В неочакван обрат на съдбата, който дори Стивън Спилбърг не би могъл да измисли,

the Gauleiter who was overseeing this brutal beating was the very same thief

надзирателят на това брутално пребиване бил същият онзи крадец,

who had stolen socks from Mr. Teszler's hosiery mill.

който откраднал чорапите от фабриката на Теслер.

It was a brutal beating. And midway through that brutality,

Жестокостта била непоносима и по средата на боя

one of Mr. Teszler's sons, Andrew, looked up and said,

един от синовете на Теслер, Андрю, го погледнал и казал:

"Is it time to take the capsule now, Papa?"

"Време ли е за капсулата, тате?"

And the Gauleiter, who afterwards vanishes from this story,

Надзирателят, който по-късно изчезва от историята,

leaned down and whispered into Mr. Teszler's ear,

се навел и прошепнал в ухото на Теслер:

"No, do not take the capsule. Help is on the way."

"Не, не вземай капсулата. Пристига помощ."

And then resumed the beating.

И се върнал към боя.

But help was on the way, and shortly afterwards

Но помощта наистина била близо и скоро след това

a car arrived from the Swiss Embassy.

пристигнала кола от швейцарското посолство.

They were spirited to safety. They were reclassified as Yugoslav citizens

Те бягали към сигурността. Рекласифицирани като югославски граждани,

and they managed to stay one step ahead of their pursuers

те успели да бъдат стъпка пред преследвачите си

for the duration of the War, surviving burnings and bombings

по време на Войната, преживявайки пожари и бомбардировки,

and, at the end of the War, arrest by the Soviets.

но арестувани от руснаците в края й.

Probably, Mr. Teszler had gotten some money into Swiss bank accounts

Вероятно Теслер е имал пари в швейцарски банки,

because he managed to take his family first to Great Britain,

защото успял да изведе семейството си във Великобритания,

then to Long Island and then to the center of the textile industry in the American South.

оттам до Лонг Айлънд, а накрая в сърцето на текстилната индустрия на американския Юг.

Which, as chance would have it, was Spartanburg, South Carolina,

Който, по случайност беше Спартанбурт, Южна Каролина,

the location of Wofford College.

където се намираше и Уофорд Колидж.

And there, Mr. Teszler began all over again and once again achieved immense success,

Там Теслер започнал всичко отново и пак постигнал невероятен успех,

especially after he invented the process

особено след като изобретил процес

for manufacturing a new fabric called double-knit.

за производството на нова тъкан, наречен двойна плетка.

And then in the late 1950s, in the aftermath of Brown v. Board of Education,

И тогава, в края на петдесетте, по време на дискусията на "Браун срещу Комитета по образованието",

when the Klan was resurgent all over the South,

когато Клана бил превзел Юга,

Mr. Teszler said, "I have heard this talk before."

Теслер казал: "Чувал съм този разговор преди."

And he called his top assistant to him and asked,

Обадил се на асистента си и го попитал:

"Where would you say, in this region, racism is most virulent?"

"Къде в този район би казал, че расизмът е най-страшен"?

"Well, I don't rightly know, Mr. Teszler. I reckon that would be Kings Mountain."

"Честно казано, не знам, г-н Теслер. Предполагам в Кингс Маунтин."

"Good. Buy us some land in Kings Mountain

"Добре. Купи земя в Кингс Маунтин

and announce we are going to build a major plant there."

и съобщи, че ще посторим голяма фабрика там."

The man did as he was told, and shortly afterwards,

Човекът направил каквото му наредили

Mr. Teszler received a visit from the white mayor of Kings Mountain.

и скоро след това белият кмет на Кингс Маунтин посетил г-н Теслер.

Now, you should know that at that time,

Трябва да знаете, че по онова време

the textile industry in the South was notoriously segregated.

текстилната индустрия на Юга била страшно изолирана.

The white mayor visited Mr. Teszler and said,

Белият кмет посетил Теслер и казал:

"Mr. Teszler, I trust you’re going to be hiring a lot of white workers."

"Г-н Теслер, вярвам, че ще наемете много бели работници."

Mr. Teszler told him, "You bring me the best workers that you can find,

Теслер отвърнал: "Доведете ми най-добрите работници, които намерите,

and if they are good enough, I will hire them."

и ако са достатъчно добри, ще ги наема."

He also received a visit from the leader of the black community,

Теслер имал и друг посетител: водачът на негрите, свещеник,

a minister, who said, "Mr. Teszler, I sure hope you're going to

който го помолил: "Г-н Теслер, надявам се да наемете

hire some black workers for this new plant of yours."

и черни работници за тази ваша нова фабрика."

He got the same answer: "You bring the best workers that you can find,

Получил същият отговор: "Доведете ми най-добрите работници, които намерите,

and if they are good enough, I will hire them."

и ако са достатъчно добри, ще ги наема."

As it happens, the black minister did his job better than the white mayor,

Както често се случва, черният свещеник свършил работата си по-добре от белия кмет,

but that's neither here or there.

но това не било от особено значение.

Mr. Teszler hired 16 men: eight white, eight black.

Теслер наел 16 мъже, осем бели, осем черни.

They were to be his seed group, his future foremen.

Те трябвало да бъдат основната група, бъдещите му майстори.

He had installed the heavy equipment for his new process

Той инсталирал оборудването за новия процес

in an abandoned store in the vicinity of Kings Mountain,

в изоставен магазин, близо до Кингс Маунтин,

and for two months these 16 men would live and work together,

и в продължение на два месеца тези 16 мъже живели и работили заедно

mastering the new process.

в усвояването на новия процес.

He gathered them together after an initial tour of that facility

Събрал ги заедно след опознавателна обиколка на съораженията

and he asked if there were any questions.

и попитал дали имат въпроси.

There was hemming and hawing and shuffling of feet,

Имало покашляния и потропвания с крак

and then one of the white workers stepped forward and said,

и изведнъж един от белите работници пристъпил напред и казал:

"Well, yeah. We’ve looked at this place and there's only one place to sleep,

"Ами да. Разгледахме мястото и има само едно помещение за спане,

there's only one place to eat, there's only one bathroom,

само едно помещение за хранене, само една баня,

there's only one water fountain. Is this plant going to be integrated or what?"

само една чешма за питейна вода. Тази фабрика ще бъде ли интегрирана или не?"

Mr. Teszler said, "You are being paid twice the wages of any other textile workers in this region

Г-н Теслер отвърнал: "Плащам ви два пъти повече, отколкото получава който и да е текстилен работник в региона.

and this is how we do business. Do you have any other questions?"

Моят бизнес работи така. Други въпроси?"

"No, I reckon I don't."

"Не, мисля, че не."

And two months later when the main plant opened

След два месеца, когато основната фабрика отворила

and hundreds of new workers, white and black,

и стотици нови работници, бели и черни,

poured in to see the facility for the first time,

се изсипали да видят съоражението за първи път,

they were met by the 16 foremen, white and black, standing shoulder to shoulder.

те били посрещнати от 16 майстори, бели и черни, стоящи рамо до рамо.

They toured the facility and were asked if there were any questions, and

Те обиколили фабриката и били попитани дали имат въпроси.

inevitably the same question arose:

Неизменно, същият въпрос бил повдигнат:

"Is this plant integrated or what?"

"Тази фабрика интегрирана ли е или не?"

And one of the white foremen stepped forward and said,

Един от белите майстори пристъпил напред и казал:

"You are being paid twice the wages of any other workers

"Плаща ви се два пъти заплатата на който и да е било друг работник

in this industry in this region and this is how we do business.

в този сектор в региона. Така работи нашият бизнес.

Do you have any other questions?"

Други въпроси?"

And there were none. In one fell swoop,

Нямало. С един замах

Mr. Teszler had integrated the textile industry in that part of the South.

г-н Теслер интегрирал текстилната индустрия в тази част на Юга.

It was an achievement worthy of Mahatma Gandhi,

Това постижение, достойно за Махатма Ганди,

conducted with the shrewdness of a lawyer and the idealism of a saint.

било извършено с хитростта на адвокат и идеализма на светец.

In his eighties, Mr. Teszler, having retired from the textile industry,

През осемдесетте години г-н Теслер, вече пенсиониран от текстилната индустрия,

adopted Wofford College,

станал дарител на Уофорд Колидж

auditing courses every semester,

и посещавал курсове всеки семестър.

and because he had a tendency to kiss anything that moved,

Заради склонността си да целува всичко живо

becoming affectionately known as "Opi" -- which is Magyar for grandfather --

беше известен като Опи, унгарската дума за "дядо".

by all and sundry. Before I got there, the library of the college

Когато аз се преместих там, библиотеката на колежа

had been named for Mr. Teszler, and after I arrived in 1993,

носеше неговото име, а след като пристигнах през 1993,

the faculty decided to honor itself by naming Mr. Teszler Professor of the College --

преподавателите решиха да се почетат, давайки на г-н Теслер титлата професор.

partly because at that point he had already taken

Отчасти защото в този момент той вече беше минал

all of the courses in the catalog, but mainly because

всички курсове от каталога, но главно защото

he was so conspicuously wiser than any one of us.

той беше очевидно по-мъдър от всички ни.

To me, it was immensely reassuring that the presiding spirit

За мен беше невероятно успокоително, че начело на

of this little Methodist college in upstate South Carolina

този малък методистки колеж в северната част на щата

was a Holocaust survivor from Central Europe.

беше оцелял от Холокоста европеец.

Wise he was, indeed, but he also had a wonderful sense of humor.

Той безспорно беше мъдър, но имаше и чудесно чувство за хумор.

And once for an interdisciplinary class,

Веднъж показах началото на "Седмият печат"

I was screening the opening segment of Ingmar Bergman's "The Seventh Seal."

на Ингмар Бергман за интердисциплинарен курс.

As the medieval knight Antonius Block returns from the wild goose chase

Средновековният рицар Антониус Блок се връщаше от фанатичните

of the Crusades and arrives on the rocky shore of Sweden,

кръстоносни походи и акостирайки на скалния бряг на Швеция,

only to find the specter of death waiting for him,

откри призрака на смъртта, който го чакаше.

Mr. Teszler sat in the dark with his fellow students. And

Г-н Теслер наблюдаваше сцената със своите съученици.

as death opened his cloak to embrace the knight

Когато смъртта отваряше наметалото си, за да обгърне рицаря,

in a ghastly embrace, I heard Mr. Teszler's tremulous voice:

чух г-н Теслер да казва с треперещ глас:

"Uh oh," he said, "This doesn't look so good." (Laughter)

"О-о, това не изглежда много добре."

But it was music that was his greatest passion, especially opera.

Но най-голямата му страст беше музиката, особено операта.

And on the first occasion that I visited his house, he gave me

Първият път, когато посетих къщата му, бях удостоен с честта

honor of deciding what piece of music we would listen to.

да избера какво да слушаме.

And I delighted him by rejecting "Cavalleria Rusticana"

Той се зарадва, когато отхвърлих "Кавалерия Рустикана"

in favor of Bela Bartok's "Bluebeard's Castle."

за сметка на "Замъкът на Синята Брада" на Бела Барток.

I love Bartok's music, as did Mr. Teszler,

И аз съм почитател на музиката на Барток като г-н Теслер,

and he had virtually every recording of Bartok's music ever issued.

а той имаше всеки запис на Барток, който някога беше издаван.

And it was at his house that I heard for the first time

В неговата къща чух за пръв път

Bartok's Third Piano Concerto and learned from

"Трети концерт за пиано" на Барток,

Mr. Teszler that it had been composed in nearby Asheville, North Carolina

а от г-н Теслер научих, че е бил композиран в близкото градче Ашвил, Северна Каролина,

in the last year of the composer's life.

през последната година на живота на композитора.

He was dying of leukemia and he knew it,

Той умирал от левкемия и го знаел,

and he dedicated this concerto to his wife,

така че посветил концерта на жена си,

Dita, who was herself a concert pianist.

Дита, концертна пианистка.

And into the slow, second movement, marked "adagio religioso,"

По време на втората част, отбелязана като "adagio religioso",

he incorporated the sounds of birdsong that he heard

той беше включил звуците на птича песен,

outside his window in what he knew would be his last spring;

чута през прозореца по време на последната пролет в живота му.

he was imagining a future for her in which he would play no part.

Представял си е бъдеще за нея, в което него го няма.

And clearly this composition is his final statement to her --

И съвсем очевидно тази композиция е последният израз на чувствата му към нея

it was first performed after his death --

(за първи път свирена след смъртта му),

and through her to the world.

и чрез нея към света.

And just as clearly, it is saying, "It's okay. It was all so beautiful.

И пак така очевидно, произведението казва: "Всичко е наред. Всичко беше така красиво.

Whenever you hear this, I will be there."

Когато чуеш това, аз ще съм там."

It was only after Mr. Teszler's death that I learned

Чак след смъртта на г-н Теслер разбрах,

that the marker on the grave of Bela Bartok in Hartsdale, New York

че надписът на гроба на Бела Барток в Хартсдейл, Ню Йорк,

was paid for by Sandor Teszler. "Jó napot, Bela!"

е бил платен от Шандор Теслер. "Yo napot, Bela!"

Not long before Mr. Teszler’s own death at the age of 97,

Не дълго преди смъртта на г-н Теслер, на 97-годишна възраст,

he heard me hold forth on human iniquity.

той ме чу да поддържам теорията за човешката несправедливост.

I delivered a lecture in which I described history

Изнасях лекция, в която обяснявах историята

as, on the whole, a tidal wave of human suffering and brutality,

като вълна от човешко страдание и агресия,

and Mr. Teszler came up to me afterwards with gentle reproach and said,

след която г-н Теслер се приближи към мен и спокойно каза:

"You know, Doctor, human beings are fundamentally good."

"Знаете ли, докторе, хората са добри по природа."

And I made a vow to myself, then and there,

И тогава си обещах,

that if this man who had such cause to think otherwise

че ако човек с толкова причини да мисли обратното

had reached that conclusion,

беше стигнал до този извод,

I would not presume to differ until he released me from my vow.

не бих дръзнал да възразя, освен ако той самият не ме освободеше от това обещание.

And now he's dead, so I'm stuck with my vow.

Тъй като той е мъртъв, аз запазвам обещанието си.

"Jó napot, Sandor!"

"Yo napot, Sandor!"

I thought my skein of Hungarian mentors had come to an end,

Мислех, че целият каламбур с унгарските ментори е приключил,

but almost immediately I met Francis Robicsek, a Hungarian doctor --

когато срещнах Францис Робичек, унгарски доктор,

actually a heart surgeon in Charlotte, North Carolina, then in his late seventies --

сърдечен хирург в Шарлот, Северна Каролина, който тогава беше на почти осемдесет.

who had been a pioneer in open-heart surgery,

Той беше един от пионерите в откритата кардио-хирургия,

and, tinkering away in his garage behind his house,

и човъркайки в гаража зад къщата си,

had invented many of the devices that are standard parts of those procedures.

беше измислил много от устройствата, които са стандартни части от тези процедури.

He's also a prodigious art collector, beginning as an intern in Budapest

Той е и надарен колекционер на арт шедьоври, започнал като стажант в Будапеща,

by collecting 16th- and 17th-century Dutch art and Hungarian painting,

колекционирайки холандски и унгарски произведения от XVI и XVII век,

and when he came to this country moving on to Spanish colonial art,

който по-късно пристигнал в Щатите и започнал да се занимава с испанско колониално изкуство,

Russian icons and finally Mayan ceramics.

руски икони и майски керамики.

He's the author of seven books, six of them on Mayan ceramics.

Той е и автор на седем книги, шест от които за майските керамики.

It was he who broke the Mayan codex, enabling scholars to relate

Той разшифровал майския код, което позволило на учените да свържат

the pictographs on Mayan ceramics to the hieroglyphs of the Mayan script.

картините от майските керамики с йероглифите от тяхното писмо.

On the occasion of my first visit, we toured his house

По време на първата ми визита обиколихме къщата му

and we saw hundreds of works of museum quality,

и видяхме стотици произведения с музейно качество,

and then we paused in front of a closed door and Dr. Robicsek said,

след което спряхме пред затворена врата и Д-р Робичек каза гордо:

with obvious pride, "Now for the piece De resistance."

"А сега стаята на съпротивата".

And he opened the door and we walked into a

Когато отвори вратата, се озовахме в

windowless 20-by-20-foot room with shelves from floor to ceiling, and

стая без прозорци с размери 20 на 20 фута с лавици от пода до тавана,

crammed on every shelf his collection of Mayan ceramics.

в която всяка етажерка беше претрупана с майски керамики.

Now, I know absolutely nothing about Mayan ceramics,

Всъщност не знам абсолютно нищо за майските керамики,

but I wanted to be as ingratiating as possible so I said,

но исках да се покажа възможно най-любезен. Затова казах:

"But Dr. Robicsek, this is absolutely dazzling."

"Д-р Робичек, това е направо главозамайващо."

"Yes," he said. "That is what the Louvre said.

"Да, така казаха и от Лувъра.

They would not leave me alone until I let them have a piece,

Не искаха да ме оставят на мира, докато не им дам нещо,

but it was not a good one." (Laughter)

но така или иначе не беше толкова ценно."

Well, it occurred to me that I should invite Dr. Robicsek

Тогава ми мина през ума да поканя д-р Робичек

to lecture at Wofford College on -- what else?

да изнесе лекция в Уофорд Колидж на тема, естествено,

-- Leonardo da Vinci. And further, I should invite him to meet

Леонардо да Винчи. Освен това реших да го запозная

my oldest trustee, who had majored in French history at Yale

с най-възрастния ми попечител, който беше завършил френска история в Йеил

some 70-odd years before and, at 89, still ruled the world's

преди около 70 години и който дори на 89 управляваше

largest privately owned textile empire with an iron hand.

най-голямата частна текстилна империя с желязна ръка.

His name is Roger Milliken. And Mr. Milliken agreed,

Името му е Роджър Миликън. И двамата се съгласиха.

and Dr. Robicsek agreed. And Dr. Robicsek visited

Д-р Робичек дойде и изнесе лекцията,

and delivered the lecture and it was a dazzling success.

която постигна невероятен успех.

And afterwards we convened at the President's House with Dr. Robicsek

След това се събрахме в къщата на президента

on one hand, Mr. Milliken on the other.

с д-р Робичек и г-н Миликън.

And it was only at that moment, as we were sitting down to dinner,

В този момент, както вечеряхме заедно,

that I recognized the enormity of the risk I had created,

осъзнах магнитуда на риска, който бях създал.

Събирайки тези двама титани, тези двама господари на вселената

because to bring these two titans, these two masters of the universe

together -- it was like introducing Mothra to Godzilla over the skyline of Tokyo.

беше като да запознаеш Мотра и Годзила над Токио.

If they didn't like each other, we could all get trampled to death.

Ако те не се харесат, всички биха били смазани до смърт.

But they did, they did like each other.

Но те се харесаха.

They got along famously until the very end of the meal,

Разбираха се чудесно до края на яденето,

and then they got into a furious argument.

но след това започнаха ожесточено да спорят.

And what they were arguing about was this:

А целият спор беше за това:

whether the second Harry Potter movie was as good as the first. (Laughter)

дали вторият филм за Хари Потър беше добър колкото първия.

Mr. Milliken said it was not. Dr. Robicsek disagreed.

Според г-н Миликън не беше. Д-р Робичен беше на друго мнение.

I was still trying to take in the notion that these titans,

Все още се опитвах да смеля идеята, че тези титани,

these masters of the universe, in their spare time watch Harry Potter movies,

тези господари на вселената в свободното си време гледаха филми за Хари Потър,

когато г-н Миликън реши, че ще спечели аргумента с думите:

when Mr. Milliken thought he would win the argument by saying,

"You just think it's so good because you didn't read the book."

"Мислиш, че е добър, само защото не си чел книгата."

And Dr. Robicsek reeled back in his chair, but quickly gathered his wits,

Д-р Робичек се отпусна в стола си, но бързо се окопити,

leaned forward and said, "Well, that is true, but I'll bet you went

наведе се напред и каза: "Ами да, вярно е, но се обзалагам,

to the movie with a grandchild." "Well, yes, I did," conceded Mr. Milliken.

че ти си ходил на киното с внука си." "Да, така е," призна си г-н Миликън.

"Aha!" said Dr. Robicsek. "I went to the movie all by myself." (Laughter) (Applause)

"Аха!," каза д-р Робичек, "Аз пък отидох сам в киното."

And I realized, in this moment of revelation,

В този момент аз осъзнах,

that what these two men were revealing was the secret

че тези двама мъже разкриваха тайната

of their extraordinary success, each in his own right.

на невероятния си успех, всеки прав за себе си.

And it lay precisely in that insatiable curiosity,

И тя се криеше в това неутолимо любопитство,

that irrepressible desire to know, no matter what the subject,

тази несъкрушима жажда за знание на всяка тема,

no matter what the cost,

на всяка цена,

even at a time when the keepers of the Doomsday Clock

дори по време когато пазачите на Часовника на Страшния Съд

are willing to bet even money that the human race won't be around

биха се обзаложили, че човечеството няма да просъществува дълго,

to imagine anything in the year 2100, a scant 93 years from now.

не дори до 2100, само на 93 години от днес.

"Live each day as if it is your last," said Mahatma Gandhi.

"Живей всеки ден като за последно," казва Махатма Ганди.

"Learn as if you'll live forever."

"Учи се, сякаш ще живееш вечно."

This is what I'm passionate about. It is precisely this.

Точно това ме привлича най-силно:

It is this inextinguishable, undaunted appetite for learning and experience,

неугасимият, неустрашим апетит за учене и опит,

no matter how risible, no matter how esoteric,

без значение колко смешен, колко езотеричен,

no matter how seditious it might seem.

колко бунтарски може да изглежда.

This defines the imagined futures of our fellow Hungarians --

Това е дефиницията на въображаемото бъдеще на нашите унгарски приятели,

Robicsek, Teszler and Bartok -- as it does my own.

Робичек, Теслер и Барток, както и на моето собствено.

As it does, I suspect, that of everybody here.

Както и предполагам на всеки тук.

To which I need only add, "Ez a mi munkank; es nem is keves."

Към което само ще добавя: "Ez a mi munkank; es nem is keves."

This is our task; we know it will be hard.

Това е нашата задача. Знаем, че ще е трудно.

"Ez a mi munkank; es nem is keves. Jó napot, pacák!" (Applause)

"Ez a mi munkank; es nem is keves." Yo napot, pacak!