Insults by Shakespeare

Обидите на Шекспир

Translator: Bedirhan Cinar

Translator: Biliana Nikolova Reviewer: Anton Hikov

(Музика)

Why do we cringe when we hear "Shakespeare?"

Защо се отдръпваме, когато чуем думата "Шекспир"?

If you ask me, it's usually because of his words.

Според мен това обикновено се дължи на неговите думи.

All those thines and thous and therefores

Всичките онези остарели форми за "ти", "теб", "следователно"

and wherefore-art-thous can be more than a little annoying.

и "защо си ти" могат да бъдат наистина досадни.

But you have to wonder, why is he so popular?

Но трябва да се запитате защо Шекспир е толкова популярен?

Why have his plays been made and remade more than any other playwright?

Защо пиесите му са поставяни в оригинални и обновени варианти повече от на всеки друг?

Именно заради неговите думи.

It's because of his words.

Back in the late 1500s and early 1600s,

В края на 16 век и началото на 17 век

that was the best tool that a person had,

думите са били най-добрият инструмент, с който са разполагали хората,

and there was a lot to talk about.

а и темите за разговор са били безброй.

However, most of it was pretty depressing.

Но повечето от тях са били доста потискащи.

You know, with the Black Plague and all.

Знаете, чумната епидемия и подобни неща.

Шекспир действително е многословен.

Shakespeare does use a lot of words.

One of his most impressive accomplishments is his use of insults.

Едно от най-впечатляващите му постижения е употребата на обиди.

They would unify the entire audience;

Те сближавали цялата публика;

and no matter where you sat, you could laugh at what was going on onstage.

независимо от мястото им в театъра, хората са могли да се смеят на ставащото на сцената.

Думите, особено диалогът в театралната постановка,

Words, specifically dialogue in a drama setting,

are used for many different reasons:

се използват с различни цели:

to set the mood of the scene,

да създадат настроението на сцената,

to give some more atmosphere to the setting,

да придадат допълнителна атмосфера на декора,

and to develop relationships between characters.

както и да изградят взаимоотношенията между героите.

Insults do this in a very short and sharp way.

Обидите постигат тези цели бързо и въздействащо.

Let's first go to "Hamlet."

Нека първо да разгледаме "Хамлет".

Right before this dialogue,

Непосредствено преди този диалог се случва следното.

Polonius is the father of Ophelia, who is in love with Prince Hamlet.

Полоний е баща на Офелия, която е влюбена в принц Хамлет.

King Claudius is trying to figure out why Prince Hamlet is acting so crazy

Крал Клавдий се опитва да разбере защо принц Хамлет се държи като луд

since the king married Prince Hamlet's mother.

след женитбата на краля с майката на Хамлет.

Polonius offers to use his daughter to get information from Prince Hamlet.

Полоний предлага да използва дъщеря си,

за да получи информация от принц Хамлет.

Then we go into Act II Scene 2.

И така стигаме до втора сцена на второ действие.

Polonius: "Do you know me, my lord?"

Полоний: "Познавате ли ме, принце?"

Hamlet: "Excellent well. You're a fishmonger."

Хамлет: "Много добре. Вие сте продавач на риба."

Polonius: "Not I, my lord."

Полоний: "Аз? Съвсем не, принце!"

Hamlet: "Then I would you were so honest a man."

Хамлет: "Тогава ви пожелавам да бъдете честен като тях."

Now, even if you did not know what "fishmonger" meant,

Дори и да не знаете какво означава "продавач на риба",

you can use some contextual clues.

можете да използвате контекста за ориентир.

One: Polonius reacted in a negative way, so it must be bad.

Първо: Полоний реагира отрицателно, което означава, че е нещо лошо.

Второ: Рибата мирише неприятно, значи е нещо неприятно.

Two: Fish smell bad, so it must be bad.

And three: "monger" just doesn't sound like a good word.

И три: "Продавач" изобщо не звучи като положителна дума.

So from not even knowing the meaning,

И така, без дори да знаете значението,

you're beginning to construct some characterization

започвате да си изграждате представа

of the relationship between Hamlet and Polonius,

за взаимоотношенията между Хамлет и Полоний,

which was not good.

които не са добри.

But if you dig some more, "fishmonger" means a broker of some type,

Но, ако задълбаете още малко, "продавач на риба" означава определен вид търговец, посредник,

and in this setting, would mean like a pimp,

а в този контекст означава нещо като сводник,

like Polonius is brokering out his daughter for money,

защото Полоний продава дъщеря си за пари,

which he is doing for the king's favor.

за да услужи на краля.

This allows you to see that Hamlet is not as crazy as he's claiming to be,

Така разбирате, че Хамлет не е толкова луд, колкото твърди,

and intensifies the animosity between these two characters.

и това засилва неприязънта между двамата герои.

Какво ще кажете за още един пример?

Want another example?

"Romeo and Juliet" has some of the best insults of any of Shakespeare's plays.

В "Ромео и Жулиета" срещаме някои от най-добрите обиди в шекспировите пиеси.

Това е пиеса за два рода

It's a play about two gangs,

and the star-crossed lovers that take their own lives.

и злочестите влюбени, които слагат край на живота си.

Well, with any fisticuffs

При всеки бой може да сте сигурни, че предстои сериозна размяна на обиди.

you know that there is some serious smack talk going on.

And you are not disappointed.

И не оставаме разочаровани.

In Act I Scene 1, right from the get-go

В първа сцена на първо действие, още в самото начало

we are shown the level of distrust and hatred

ни се показва недоверието и омразата

the members of the two families, the Capulets and Montagues, meet.

при срещата между членовете на двата рода, Капулети и Монтеки.

Грегорио: "Като минем край ония, ще го изгледам зверски.

Gregory: "I will frown as I pass by, and let them take it as they list."

Нека го приеме, както иска."

Sampson: "Nay, as they dare, I will bite my thumb at them,

Самсон: "Не както иска, а както му стиска. Аз пък ще захапя пръст -

which is a disgrace to them, if they bear it."

ако го изтърпят, ще е срам за тях."

Enter Abraham and Balthasar.

Влизат Абрам и Балтазар.

Abraham: "Do you bite your thumb at us, sir?"

Абрам: "На нас ли захапвате пръст, господине?"

Sampson: "I do bite my thumb, sir."

Самсон: "Аз си захапвам пръст, господине."

Abraham: "Do you bite your thumb at us, sir?"

Абрам: "На нас ли захапвате пръст, питам?"

И така, как развоят на събитията ни показва какво е настроението или характерът?

Okay, so how does this development help us understand mood or character?

Well, let's break it down to the insult.

Нека да разгледаме обидата.

Biting your thumb today may not seem like a big deal,

Захапването на пръст днес не изглежда кой знае какво,

but Sampson says it is an insult to them.

но Самсон казва, че това е оскърбление за противниците.

If they take it so, it must have been one.

Ако го приемат за такова, трябва да е било.

This begins to show us the level of animosity

Така започва да се разкрива пред нас степента на неприязън

between even the men who work for the two Houses.

дори между слугите на двата рода.

And you normally would not do anything to someone

Обикновено не бихте сторили нещо някому, ако не искате да го предизвикате да се бие,

unless you wanted to provoke them into a fight,

which is exactly what's about to happen.

точно каквото предстои да се случи.

Looking deeper, biting your thumb in the time in which the play was written

Ако погледнем по-дълбоко, захапването на пръст по времето на написване на пиесата

is like giving someone the finger today.

е все едно да посочите среден пръст на някого днес.

Емоциите достигат своя връх след обидата

A pretty strong feeling comes with that,

и вече можем да усетим напрежението на сцената.

so we now are beginning to feel the tension in the scene.

Later on in the scene, Tybalt, from the House of the Capulets,

По-късно в същата сцена Тибалт от рода Капулети

lays a good one on Benvolio from the House of the Montagues.

нанася още една обида на Бенволио от рода Монтеки.

Tybalt: "What, art thou drawn among these heartless hinds?

Тибалт: "И ти със гола шпага сред малодушните кошути?

Бенволио, насам се обърни и виж смъртта си!"

Turn thee, Benvolio, and look upon thy death."

Benvolio: "I do but keep the peace; put up thy sword,

Бенволио: "Аз ги разтървавам! Скрий шпагата, Тибалт,

or manage it to part these men with me."

или със нея ми помогни да въдворим мира!"

Tybalt: "What, drawn and talk of peace!

Тибалт: "Извадил шпага, а за мир говори?

I hate the word, as I hate hell, all Montagues, and thee.

Аз мразя тази дума, както мразя Лукавия, Монтеките и теб!

Have at thee, coward!"

Брани се, пъзльо!"

Okay, heartless hinds.

И така "малодушни кошути".

We know that once again, it's not a good thing.

Разбираме, че става въпрос за поредната обида.

Both families hate each other, and this is just adding fuel to the fire.

Двата рода се мразят помежду си и сега просто наливат масло в огъня.

Дали обидата е жестока?

But just how bad is this stinger?

A heartless hind is a coward,

Малодушната кошута е страхлива,

and calling someone that in front of his own men, and the rival family,

и да наречеш някого така пред приближените му и съперничещия род

means there's going to be a fight.

означава, че предстои бой.

Tybalt basically calls out Benvolio,

Тибалт на практика предизвиква Бенволио

and in order to keep his honor, Benvolio has to fight.

и, за да запази честта си, Бенволио трябва да се бие.

This dialogue gives us a good look

Този диалог ни дава добър поглед към характеризирането на тези два героя.

at the characterization between these two characters.

Tybalt thinks that the Montagues are nothing but cowardly dogs,

Тибалт мисли, че Монтеките са страхливи псета

and has no respect for them.

и няма никакво уважение към тях.

Once again, adding dramatic tension to the scene.

Така отново се добавя драматично напрежение към сцената.

Okay, now here's a spoiler alert.

И така, да издадем малко от сюжета.

Tybalt's hotheadedness and severe hatred of the Montagues

Избухливостта и смъртната омраза на Тибалт към Монтеките

is what we literature people call his hamartia,

е нещо, което ние литературоведите наричаме неговата "хамартия"

or what causes his downfall.

или това, което води до неговата гибел.

О, да. Той умира от меча на Ромео.

Oh, yes.

He goes down at the hands of Romeo.

И така, когато разглеждате Шекспир,

So when you're looking at Shakespeare, stop and look at the words,

спрете и се вгледайте в думите,

because they really are trying to tell you something.

защото те наистина се опитват да ви кажат нещо.