A brief history of religion in art - TED-Ed

Кратка история на религията в изкуството - TED-Ed

Translator: Dani Peteva Reviewer: Anton Hikov

It's only been the last few hundreds years or so

Само от последните около няколкостотин години

that Western civilization has been putting art in museums,

Западната цивилизация слага изкуството в музеи,

at least museums resembling

поне музеи, наподобяващи

the public institutions we know today.

публичните институции, които познаваме днес.

Before this, for most, art served other purposes.

Преди това, за повечето, изкуството имало друга функция.

What we call fine art today

Това, което наричаме изящно изкуство днес,

was, in fact, primarily how people experienced

е, всъщност, основният начин за хората да усетят

an aesthetic dimension of religion.

естетическото измерение на религията.

Paintings, sculpture, textiles and illuminations

Картини, скулптури, платове и просвещения

were the media of their time,

били медията на тяхното време,

supplying vivid imagery

предоставяйки ярки образи,

to accompany the stories of the day.

които да съпътстват историите на онова време.

In this sense, Western art

В този смисъл, Западното изкуство

shared a utilitarian purpose

споделя утилитарна функция

with other cultures around the world,

с други култури по света,

some of whose languages incidentally have no word for art.

някои от езиците на които, между другото нямат дума за изкуство.

So how do we define what we call art?

Как определяме това, което наричаме изкуство?

Generally speaking, what we're talking about here

Общо погледнато, това, за което говорим тук,

is work that visually communicates

е творба, която визуално предава

meaning beyond language,

значение отвъд езика,

either through representation

или чрез представяне,

or the arrangement of visual elements in space.

или чрез подредбата на визуални елементи в пространството.

Evidence of this power of iconography,

Доказателство за силата на иконографията

or ability of images to convey meaning,

или способността на изображенията да предадат значение,

can be found in abundance

може да бъде намерено в изобилие,

if we look at art from

ако погледнем изкуството от

the histories of our major world religions.

историите на основните религии.

Almost all have, at one time or another in their history,

Почти всички, в един или друг момент от историята си,

gone through some sort of aniconic phase.

са минали през фаза на аниконизъм.

Aniconism prohibits any visual depiction of the divine.

Аниконизмът забранява всякакво визуално пресъздаване на божество

This is done in order to avoid idolatry,

Това се прави, за да се избегне идолополконничеството

or confusion between the representation of divinity and divinity itself.

или объркването между представянето на божеството и самото божество.

Keeping it real, so to speak,

За да запазят нещата, каквито са, така да се каже,

in the relationship between the individual and the divine.

във връзката между индивида и божеството.

However, this can be a challenge to maintain,

Въпреки това, поддържането на това може да бъде предизвикателство,

given that the urge to visually represent and interpret

тъй като стремежа да се представи визуално и да се интерпретира

the world around us

света около нас

is a compulsion difficult to suppress.

е импулс, който трудно се потиска.

For example, even today,

Например, дори днес,

where the depiction of Allah or the Prophet Muhammad is prohibited,

когато изобразяването на Алах или пророка Мохамед е забранено,

an abstract celebration of the divine

абстрактно прославяне на божественото

can still be found in arabesque patterns of Islamic textile design,

все още може да бъде открито във фантастични шарки в дизайна на ислямските платове

with masterful flourishes of brushwork

с майсторски замах на четката

and Arabic calligraphy,

и арабска калиграфия,

where the words of the prophet

където думите на пророка

assume a dual role as both literature and visual art.

приемат двойна роля като литература и визуално изкуство.

Likewise, in art from the early periods

Подобно, в изкуството от ранните периоди

of Christianity and Buddhism,

на Християнството и Будизма,

the divine presence of the Christ and the Buddha

божественото присъствие на Христос и Буда

do not appear in human form

не се появява в човешка форма,

but are represented by symbols.

а се представя чрез символи.

In each case,

Във всеки случай,

iconographic reference is employed

иконографската препратка се използва

as a form of reverence.

като форма на почитание.

Anthropomorphic representation,

Антропоморфичното представяне

or depiction in human form,

или описание на човешка форма,

eventually became widespread in these religions

в крайна сметка се разпространява широко в тези религии

only centuries later,

само няколко века по-късно

under the influence of the cultural traditions surrounding them.

под влиянието на културните традиции, които ги заобикалят.

Historically speaking,

От историческа гледна точка,

the public appreciation of visual art

публичното представяне на визуалното изкуство

in terms other than traditional, religious or social function

по начин, различен от традиционната, религиозна и социална функция

is a relatively new concept.

е сравнително нова концепция.

Today, we fetishize the fetish, so to speak.

Днес, фетишизираме фетиша, така да се каже.

We go to museums to see art from the ages,

Ходим в музеи, за да видим изкуство от миналото,

but our experience of it there

но нашето усещане за него

is drastically removed from the context

е драстично лишено от контекста,

in which it was originally intended to be seen.

в който първоначално е трябвало да бъде видяно.

It might be said that the modern viewer

Може да се каже, че на съвременният наблюдател

lacks the richness of engagement

му липсва силата на съпричастността,

that she has with contemporary art,

която той има при съвременното изкуство,

which has been created relevant to her time

което е създадено в съответствие с неговото време

and speaks her cultural language.

и говори на езика на неговата култура.

It might also be said that the history of what we call art

Също така може да се каже, че историята на това, което наричаме изкуство,

is a conversation that continues on,

е продължаващ разговор,

as our contemporary present passes into what will be

тъй като нашето съвремие преминава в това, което ще бъде

some future generation's classical past.

за някое бъдещо поколение - класическо минало.

It's a conversation that reflects

Това е разговор, който отразява

the ideologies, mythologies, belief systems and taboos

идеологиите, митологиите, системи от вярвания и табута

and so much more of the world in which it was made.

и толкова още от света, в който е създаден.

But this is not to say that work from another age

Но това не означава, че творбата от друго време,

made to serve a particular function in that time

създадена за определена функция през този период

is dead or has nothing to offer the modern viewer.

е мъртва или няма какво да предложи на съвременния наблюдател.

Even though in a museum setting

Въпреки това в атмосферата на музея,

works of art from different places and times

произведенията на изкуството от различни места и времена

are presented alongside each other,

са представени едно до друго,

isolated from their original settings,

изолирани от първоначалното им обкръжение,

their juxtaposition has benefits.

тяхното съпоставяне има предимства.

Exhibits are organized by curators,

Изложбите имат куратори

or people who've made a career

или хора, които са превърнали в професия

out of their ability to recontextualize or remix

способноста си да реконтекстуализират или да пренареждат

cultural artifacts in a collective presentation.

културни артефакти в колективно представяне.

As viewers, we're then able to consider the art

Като наблюдатели, ние можем да оценим изкуството

in terms of a common theme that might not be apparent

спрямо обща тема, която може да не е видима

in a particular work

в отделната творба,

until you see it alongside another,

докато не я видите, поставена до друга,

and new meanings can be derived and reflected upon.

и нови значения могат да се извлекат и може да се разсъждава върху тях.

If we're so inclined,

Ако сме склонни към това,

we might even start to see every work of art

дори може да виждаме всяко произведение на изкуството

as a complementary part of some undefined, unified whole

като допълваща част към някое неопределено, обединено цяло

of past human experience,

от минали човешки преживявания,

a trail that leads right to our doorstep

пътека, която води до нашия праг

and continues on with us,

и продължава с нас,

open to anyone who wants to explore it.

отворена за всеки, който желае да я изследва.