Why should you read Kurt Vonnegut? - Mia Nacamulli

Translator: Iviana Gicheva Reviewer: Anton Hikov

Billy Pilgrim can’t sleep

Били Пилгрим не може да заспи,

because he knows aliens will arrive to abduct him in one hour.

защото знае, че извънземните ще дойдат и ще го отвлекат след час.

He knows the aliens are coming because he has become “unstuck” in time,

Знае, че извънземните ще дойдат, защото се "откачи" от времето,

causing him to experience events out of chronological order.

преживявайки неща извън хронолoгичния ред.

Over the course of Kurt Vonnegut’s Slaughterhouse-five,

По времето на "Кланица пет" от Кърт Вонегът,

he hops back and forth between a childhood trip to the Grand Canyon,

Били прескача напред-назад през спомени за пътуване до Гранд каньон като дете,

his life as a middle-aged optometrist,

животът му като оптометрист на средна възраст,

his captivity in an intergalactic zoo,

пленничеството му в междугалактически зоопарк,

the humiliations he endured as a war prisoner, and more.

униженията, които издържа като военнопленник и други.

The title of Slaughterhouse-five and much of its source material

Заглавието на "Кланица пет" и голяма част от първоизточния материал,

came from Vonnegut’s own experiences in World War II.

произхождат от личните преживявания на Вонегът през Втората световна война.

As a prisoner of war, he lived in a former slaughterhouse in Dresden,

Като военнопленник, той живее в бивша кланица в Дрезден,

where he took refuge in an underground meat locker

където се укрива в един подземен шкаф за месо,

while Allied forces bombed the city.

докато съюзническите сили бомбардират града.

When he and the other prisoners finally emerged,

Когато той и другите затворници накрая излизат,

they found Dresden utterly demolished.

откриват, че Дрезден е напълно разрушен.

After the war, Vonnegut tried to make sense of human behavior

След войната, Вонегът търси смисъла на човешкото поведение,

by studying an unusual aspect of anthropology:

изучавайки необичаен аспект от антропологията:

the shapes of stories,

формите на историите, които според него

which he insisted were just as interesting as the shapes of pots or spearheads.

са също толкова интересни, колкото и формите на саксии или върхове на копия.

To find the shape, he graphed the main character’s fortune

За да открие формата, той очертава основната съдба на героя

from the beginning to the end of a story.

от началото до края на историята.

The zany curves he generated revealed common types of fairy tales and myths

Скритите криви, които генерира, разкриват типични приказки и митове,

that echo through many cultures.

които се повтарят в много култури.

But this shape can be the most interesting of all.

Но именно тази форма може да е най-интересната от всички.

In a story like this,

В история като тази,

it’s impossible to distinguish the character’s good fortune from the bad.

е невъзможно да се разграничат добрия от лошия късмет.

Vonnegut thought this kind of story was the truest to real life,

Благодарение на тези истории, Вонегът се доближава максимално до истинския живот,

in which we are all the victims of a series of accidents,

в който всички сме жертви на поредица от премеждия,

unable to predict how events will impact us long term.

без да можем да предвидим как тези събития ще ни повлияят дългосрочно.

He found the tidy, satisfying arcs of many stories at odds with this reality,

Той открива приятна, подредена смесица от много истории, противоречащи на реалността

and he set out to explore the ambiguity

и започва да изследва субективността

between good and bad fortune in his own work.

между добрия и лошия късмет в собствените си творби.

When Vonnegut ditched clear-cut fortunes,

Когато Вонегът отхвърля ясните знаци от съдбата,

he also abandoned straightforward chronology.

той също се отказа от праволинейната хронология.

Instead of proceeding tidily from beginning to end, in his stories

Вместо да следва последователността от началото до края, в неговите истории

“All moments, past, present and future always have existed, always will exist.”

„Всички моменти, минало, настояще, бъдеще, винаги са били, винаги ще бъдат."

Tralfamadorians, the aliens who crop up in many of his books,

Тралфамадорците, извънземните, които се появяват в много от неговите книги,

see all moments at once.

виждат всички моменти наведнъж.

They “can see where each star has been and where it is going,

Те "могат да видят къде е била всяка звезда и накъде отива,

so that the heavens are filled with rarefied, luminous spaghetti.”

така че за тях небето е покрито с разредени светещи спагети."

But although they can see all of time,

Макар да виждат цялото време,

they don’t try to change the course of events.

те не се опитват да променят курса на събитията.

While the Trafalmadorians may be at peace with their lack of agency,

Докато трафалмадорците може да са спокойни с липсата на самостоятелност,

Vonnegut’s human characters are still getting used to it.

човешките гeрои на Вонегът все още се приспособяват.

In The Sirens of Titan,

В "Сирените от Титан",

when they seek the meaning of life in the vastness of the universe,

когато търсят смисъла на живота в необятността на Вселената,

they find nothing but “empty heroics, low comedy, and pointless death.”

те не намират само „празна героика, долнопробна комедия и безсмислена смърт."

Then, from their vantage point within a “chrono-synclastic infundibulum,”

След това, наблюдавайки един "хроно-синкластичен инфундибулум",

a man and his dog see devastating futures for their earthly counterparts,

мъж и кучето му виждат опустошително бъдеще за земните им двойници,

but can’t change the course of events.

но не могат да променят хода на времето.

Though there aren’t easy answers available, they eventually conclude

Макар че няма лесни отговори, накрая те заключaват,

that the purpose of life is “to love whoever is around to be loved.”

че целта на живота е "да обичаш тези, които са наоколо."

In Cat’s Cradle, Vonnegut’s characters turn to a different source of meaning:

В "Котешка люлка", героите на Вонегът се обръщат към различен източник на значение:

Bokonism,

Боконизъм,

a religion based on harmless lies that all its adherents recognize as lies.

религия, основана на безобидни лъжи, с които са наясно всички последователи.

Though they’re aware of Bokonism’s lies,

Въпреки че знаят за лъжите на Боконизма,

they live their lives by these tenets anyway,

те живеят живота си спрямо тези принципи,

and in so doing develop some genuine hope.

и по този начин се изгражда някаква истинска надежда.

They join together in groups called Karasses, which consist of people we

Заедно те сформират групи, наречени караси, които се състоят от хора, които

“find by accident but […] stick with by choice”—

"ние намираме случайно, но с които оставаме по собствен избор" -

cosmically linked around a shared purpose.

космически свързани около обща цел.

These are not to be confused with Granfalloons,

Те не трябва да се бъркат с Гранфалуни,

groups of people who appoint significance to actually meaningless associations,

групи от хора, които придават значение към действително безсмислени асоциации,

like where you grew up, political parties, and even entire nations.

като където си израснал, политически партии и дори цели нации.

Though he held a bleak view of the human condition, Vonnegut believed strongly that

Макар гледната му точка да е безнадеждна за човека, Вонегът силно вярва, че

“we are all here to help each other get through this thing, whatever it is."

"всички ние сме тук, за да си помагаме през това нещо, каквото и да е."

We might get pooped and demoralized,

Вероятно ще сме изморени и деморализирани,

but Vonnegut interspersed his grim assessments

но Вонегът преплита своите мрачни оценки

with more than a few morsels of hope.

с повече от няколко късчета на надежда.

His fictional alter ego, Kilgore Trout, supplied this parable:

Неговото алтър его, Килгор Траут, поддържа тази линия:

two yeast sat “discussing the possible purposes of life

две квасни гъбички "обсъждат възможните цели на живота,

as they ate sugar and suffocated in their own excrement.

ядейки захар и задушавайки се в собствените си изпражнения.

Because of their limited intelligence,

Заради ограничения им интелект,

they never came close to guessing that they were making champagne.”

никога не достигат дори близо до прозрението, че правят шампанско."

In spite of his insistence that we’re all here to fart around,

Въпреки убеждението си, че всички ние сме тук, за да се изпарим,

in spite of his deep concerns about the course of human existence,

въпреки дълбоките му притеснения за хода на човешкото съществуване,

Vonnegut also advanced the possibility, however slim,

Вонегът също така предвижда възможност, колкото и мижава да е тя,

that we might end up making something good.

че накрая можем все пак да направим нещо добро.

And if that isn’t nice, what is?

И ако това не е хубаво, какво е?