The philosophy of cynicism - William D. Desmond

Translator: Iviana Gicheva Reviewer: Anton Hikov

In the 4th century BCE,

През IV век преди новата ера,

a banker’s son threw the city of Sinope into scandal by counterfeiting coins.

син на банкер забърква град Синоп в скандал чрез фалшифициране на монети.

When the dust finally settled, the young man, Diogenes of Sinope,

Когато най-накрая всичко се изяснило, младежът Диоген Синопски,

had been stripped of his citizenship, his money, and all his possessions.

е лишен от гражданство, пари и цялото му имущество.

At least, that’s how the story goes.

Или поне така разказва историята.

While many of the details of Diogenes’ life are shadowy,

Докато много детайли за живота на Диоген не са ясни,

the philosophical ideas born out of his disgrace survive today.

философските идеи, родени от неговия позор, оцеляват и днес.

In exile, Diogenes decided that by rejecting the opinions of others

В изгнание, Диоген решава, че отхвърляйки мнението на другите

and societal measures of success, he could be truly free.

и социалните мерки за успех, той може да бъде наистина свободен.

He would live self-sufficiently, close to nature, without materialism,

Той би живял самостоятелно, близо до природата, без материализъм,

vanity, or conformity.

суета или конформизъм.

In practice, this meant he spent years wandering around Greek cities

На практика това означава, че той прекарва години, скитайки се из гръцки градове

with nothing but a cloak, staff, and knapsack—

с нищо друго освен наметало, тояга, и раница -

outdoors year-round, forgoing technology, baths, and cooked food.

на открито целогодишно, отказвайки се от технологии, къпане и готвена храна.

He didn’t go about this new existence quietly,

Той не си мълчи за това ново битие,

but is said to have teased passers-by and mocked the powerful,

но се твърди, че дразни минувачите и се подигра с влиятелните,

eating, urinating and even masturbating in public.

яде, уринира и дори мастурбира публично.

The citizens called him a kyôn— a barking dog.

Гражданите го наричат кион - лаещо куче.

Though meant as an insult,

Макар че се е използвало като обида,

dogs were actually a good symbol for his philosophy—

кучетата всъщност са добър символ на неговата философия -

they’re happy creatures,

те са щастливи създания,

free from abstractions like wealth or reputation.

свободни от абстракции като богатство и репутация.

Diogenes and his growing number of followers

Диоген и увеличаващият се брой негови последователи

became known as “dog philosophers,” or kynikoi,

стават известни като "кучешките философи" или "кюникой",

a designation that eventually became the word “Cynic.”

наименование, което в крайна сметка се превръща в думата „циник“.

These early Cynics were a carefree bunch,

Тези ранни циници са безгрижна група,

drawn to the freedom of a wandering lifestyle.

привлечени от свободата на скитащия начин на живот.

As Diogenes’ reputation grew, others tried to challenge his commitment.

Докато репутацията на Диоген расте, други се опитат да предизвикат отдадеността му.

Alexander the Great offered him anything he desired.

Александър Велики му предлага всичко, което пожелае.

But instead of asking for material goods,

Но вместо да поиска материални облаги,

Diogenes only asked Alexander to get out of his sunshine.

Диоген помолил Александър да се отдръпне, за да не му пречи да вижда слънцето.

After Diogenes’ death,

След смъртта на Диоген,

adherents to his philosophy continued to call themselves Cynics

привърженици на неговата философия продължават да се наричат ​​циници

for about 900 years, until 500 CE.

за около 900 години, до 500-та година.

Some Greek philosophers, like the Stoics,

Някои гръцки философи, като стоиците,

thought everyone should follow Diogenes’ example.

мислели, че всички трябва да следват примера на Диоген.

They also attempted to tone down his philosophy

Също така, те направили опит да опростят философията му,

to be more acceptable to conventional society—

за да бъде по-приемлива към общоприетото общество -

which, of course,

което, разбира се,

was fundamentally at odds with his approach.

е в пълно противоречие с неговия подход.

Others viewed the Cynics less charitably.

Други не възприемали циниците толкова великодушно.

In the Roman province of Syria in the 2nd century CE,

В римската провинция Сирия през II век пр.н.е.,

the satirist Lucian described the Cynics of his own time as unprincipled,

сатирикът Лукиан описва циниците в собственото си време като безпринципни,

materialistic, self-promoting hypocrites,

материалистични, себеизтъкващи се лицемери,

who only preached what Diogenes had once actually practiced.

които единствено проповядват това, което Диоген някога действително е практикувал.

Reading Lucian’s texts centuries later,

Четейки текстовете на Лукиан векове по-късно,

Renaissance and Reformation writers called their rivals cynics as an insult—

ренесансови и реформаторски писатели нарекли съперницити си циници като обида -

meaning people who criticized others without having anything worthwhile to say.

означавайки хора, които критикуват другите без да имат да кажат нещо стойностно.

This usage eventually laid the groundwork for the modern meaning

Това определение в крайна сметка полага основите за съвременния смисъл

of the word “cynic:"

за думата "циник":

a person who thinks everyone else is acting out of pure self-interest,

човек, който мисли, че всички останали действат от чист личен интерес,

even if they claim a higher motive.

дори да претендират за по-възвишен мотив.

Still, the philosophy of cynicism had admirers,

Все пак философията на цинизма все още има почитатели,

especially among those who wished to question

особено сред тези, които поставят под въпрос

the state of society.

състоянието на обществото.

The 18th-century French philosopher Jean-Jacques Rousseau

Френският философ от 18 век Жан-Жак Русо

was called the “new Diogenes”

е наречен "новия Диоген",

when he argued that the arts, sciences, and technology,

когато спори, че изкуствата, науката и технологията

corrupt people.

покваряват хората.

In 1882, Friedrich Nietzsche reimagined a story

През 1882, Фридрих Ницше измисля история,

in which Diogenes went into the Athenian marketplace

в която Диоген влиза в атинския пазар

with a lantern,

с фенер,

searching in vain for a single honest person.

търсейки напразно поне един честен човек.

In Nietszche’s version,

Във версията на Ницше,

a so-called madman rushes into a town square

нарочен за луд човек се втурва на градски площад,

to proclaim that “God is dead.”

за да обяви, че „Бог е мъртъв.“

This was Nietzsche’s way of calling for a “revaluation of values,”

Това е начинът на Ницше да призове за „преоценка на стойности“

and rejecting the dominant Christian and Platonic idea

и отхвърляне доминиращата християнска и платоническа идея

of universal, spiritual insights beyond the physical world.

на универсални, духовни прозрения отвъд физическия свят.

Nietzsche admired Diogenes for sticking stubbornly

Ницше се възхищава на Диоген за упоритото придържане

to the here-and-now.

към тук и сега.

More recently,

В по-скорошно време,

the hippies of the 1960s have been compared with Diogenes

хипитата от 60-те години са сравнени с Диоген

as counter-cultural rebels.

като противокултурни бунтовници.

Diogenes’ ideas have been adopted

Идеите на Диоген са приемани

and reimagined over and over again.

и претворявани отново и отново.

The original cynics might not have approved

Оригиналните циници може и да не одобрят

of these fresh takes:

новите подходи:

they believed that their values of rejecting custom

те вярвали, че ценностите им за отхвърляне на материалното

and living closely with nature were the only true values.

и природосъобразен живот са единствените истински ценности.

Whether or not you agree with that, or with any of the later incarnations,

Независимо дали сте съгласни с това, или с някое от по-късните въплъщения,

all have one thing in common: they questioned the status quo.

всички имат нещо общо: те поставят статуквото под въпрос.

And that’s an example we can still follow:

И това е пример, който все още можем да приемем:

not to blindly follow conventional or majority views,

да не следваме сляпо общоприети или преобладаващи възгледи,

but to think hard about what is truly valuable.

но усилено да мислим за това, което е наистина ценно.